ЕЗИКЪТ НА ОМРАЗАТА В ЕЛЕКТРОННИТЕ МЕДИИ ИЛИ ДА СЕ НАУЧИМ ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ С ДОБРОТА ЗА БЪЛГАРИЯ

0
204


Преди време беше проведена дискусия на тема „Враждебната реч и езикът на омразата в електронните медии“. Не съм проследил и не мога да кажа как са преминали разискванията и какви препоръки и изводи са направени след обсъжданията, но останах с впечатление от изявленията на някои отговорни личности, че това, което казваха, заобикаляше истинското състояние по тези въпроси.

Тревожен факт е, че живеем в епоха на дехуманизация, епоха на технологиите, на разрушенията, агресията и т.н.

В договора, приет от ЕС, достойнството се поставя на първо място, дори пред свободата. Най-важното качество, което трябва да притежава един член на ЕС, е достойнството. А най-важното чувство на българина е чувството за национално достойнство.

Ботев е казал: „Да си българин, това е гордост.“ Знаем и оставените ни от най-великия българин В. Левски завети и неговото отношение към отечеството и българщината. Той е мерило за човечност, човечността е висша мяра за всичко.

Написах тези въвеждащи мисли като изходна позиция, за да задам въпроса спомагат или не някои медии и журналисти за утвърждаване и съхраняване на тези ценности в народа ни, свързани с неговото национално достойнство.И още нещо. Нашата държава е най-старата в Европа, с повече от 1300-годишна история. Ние сме донор на мозъци, но въпреки това българинът не обича да признава българското и наблюдаваме абсолютно чуждопоклоничество. И, за съжаление, тези явления се подхранват и дори бих казал, насаждат и внушават от някои медии, в частност от отделни журналисти.

Цицерон е твърдял: „Дом, в който няма книги, прилича на тяло без душа.“ Перифразирано и отнесено към медиите, това мнение на Цицерон ще придобие следния вид: „Медия, в която няма доброта и добри думи, прилича на тяло без душа“!

От позициите на гражданин, който счита за свой дълг да прави възможното, за да бъде неговата родина, по-точно нашата държава и народът ни в добро състояние, искам да изкажа своето мнение. Надявам се така да мога да помогна, за да се върви към по-добро, към градивно влияние на медиите върху хората и тяхното национално самочувствие.

Не отричам ролята на медиите да бъдат коректив на управляващите. Тяхното право да критикуват тези, които управляват страната и да изискват от тях да работят добросъвестно за държавата и подобряване живота на гражданите в България. Същността на въпроса е доколко медиите в своята работа спазват мярката за критичното си отношение към институциите, спазват ли нормите на етиката, толерантността, литературно издържан език или нарушават изискванията, като си служат с езика на омразата и враждебността, които противопоставят хората един срещу друг, разделят обществото, подриват единството на народа и необходимостта от неговото обединяване за решаване на възникващите проблеми и осигуряване на нужната стабилност и спокойствие в държавата.

Бих искал да вярвам, че в своето болшинство медиите като цяло, а това означава работещите в тях журналисти, работят и искат да въздействат на обществото позитивно, градивно. Но ако се обърнем към действителността, неизбежно ще се срещнем с не малко случаи, доказващи обратното и това не може да не тревожи и да не води до насаждане на негативизъм, до чувство на несигурност и липса на оптимизъм у хората в допълнение към трудностите, свързани с техния живот.

Кои са поводите и основанията ми за тези тревоги?

ПЪРВО, електронните медии и печатните такива като правило започват предаванията си, както и в началните страници на своите издания с най-лошото, което се е случило. То е силно подчертано и често за него са използвани далеч не издържани слова. И при евентуално трагично събитие започва буквално канонада от предавания и писане за едно или друго такова лошо събитие, което във времето продължава седмици и повече. И вместо да се търси внимателно обмисленият, по човешки оценен, подход за решаване на възникналия проблем, за неговото предотвратяване и недопускане в бъдеще, се тръгва винаги към това да се обвинява. Почти всички в един глас започват да твърдят – това не е държава, нямаме съд и други институции и т.н. Освен това събитията непременно се политизират, като се внушава на хората, че тези, които ни управляват (независимо от техния цвят), са лоши, те са крадци, корумпирани, мислят лошото на народа си. Вместо това би следвало вината да бъде в единствено число, и то след като се докаже и тогава да се потърси съответната отговорност.

ВТОРО, при възникване на някакво събитие с трагично последствие, отново се хвърлят обвинения „нямаме държава“. Питам тези, които говорят така, те някъде извън държавата ли живеят? Друг е въпросът, ако се каже, че едни или други органи не са си свършили добре работата или не работят добре. И в този случай се постъпва тенденциозно, като се търси политически подход. За да бъда ясен, едно е да кажеш, че не ти харесват управляващите и съвсем друго да твърдиш, че няма държава. Това не само че не е вярно, а е и обидно, бих казал недостойно. Държавата е на всички нас и е една. Не е на тази или онази партия! ТРЕТО, когато в чужди медии се появят информации или нашите медии научат, че се е случило нещо много лошо, пише се нещо дори да е недопустимо и обиждащо България и преди да е проверено и доказано, медиите ни го разпространяват и започват да го коментират. Получава се парадоксалното и абсолютно недопустимо за всеки човек, уважаващ достойнството си, да ставаш проводник и носител на информация срещу родината си, по същество срещу теб като гражданин на тази страна, преди да си проверил истинността на написаното, повтарям, в чужда медия. Спомням си за случая с Иван Славков, при който много преди да бъде доказана неговата вина, доколкото тя наистина съществуваше, нашите медии нашироко и пространно писаха седмици наред и го обвиниха и бих казал, оклеветиха, много преди да има каквито и да било доказателства. Тук не става въпрос за дадената личност, а за български гражданин, подчертавам – думата е за български гражданин. Питам и отговорът е ясен и еднозначен. Нали искаме да се учим от някои напреднали европейски държави или САЩ. Нека тези наши медии, които разнасят в ефира и печата предварително всяка лоша новина от чужда медия за наш съгражданин или за държавата ни, да посочат пример за такъв подход в друга държава. Гражданите на която и да е цивилизована държава дори биха се учудили на такъв въпрос, защото знаят, че по възможно най-добрия начин ще запазят своя съгражданин и държавата си, камо ли да разпространяват това, което другите са написали против тях.

И само това ли е. В случаите, когато някой наш гражданин е сполетян от нещастие в друга държава, тогава пък с обратния аршин, също преди да е изяснен случаят, залпово започват обвиненията в смисъл, че държавните ни органи не се грижат за сънародниците ни.

ЧЕТВЪРТО, наши изтъкнати, световно признати учени, хора на изкуството, спортисти, политици също са изложени на квалификации, обвинения, клеветнически небивалици и това се нагнетява, втълпява се на хората, независимо че не е доказано. Ще посоча само два случая. Единият е за нашия авторитетен учен акад. Иван Юхновски, който дълги години беше председател на БАН. Нека си спомним какви обвинения, обиди и невероятни неща бяха написани за него, без да е доказано каквото и да било. И само за това, че някой казал нещо за това, че той беше преизбран от общото събрание за председател на БАН по съответния ред. Пита се, този човек престъпник ли е или убиец, че трябваше така да бъде нападнат, без мярка и пренебрегвайки неговите приноси в науката, признати не само в България. Знаем какво се случи по-нататък. Той подаде оставка и беше избран друг председател на БАН, но по време на подетата от медиите кампания срещу личността на акад. Юхновски не беше пощадена и институцията, този утвърден център и създател на много известни наши учени, каквато е БАН. По същество беше засегнато достойнството на много учени, работещи там. Някой да отрече този факт или да твърди, че това беше в интерес на науката или на родината ни като цяло? Подобна кампания беше започнала и за охулване на Бербатов по повод лошото представяне на националния ни отбор по футбол в приятелска среща със Сърбия. А Бербатов и Стоичков са високо ценени в чужбина и благодарение на своя професионализъм в най-популярния спорт – футбола, допринасят за добрия образ на България по света, дори бих казал и за „откриване“ изначално на нашата страна в чужбина. Няма да давам примери за отношението на медиите като правило към нашите държавни ръководители и политици, защото не само е трудно, а направо е невъзможно да се открие такъв, който да не е омаскарен по един или друг повод, без факти, а по измислени такива. Така че станеш ли публична личност у нас, съдбата ти в този смисъл е решена – ще си омаскарен. А като изключим политическите пристрастия и късогледство, между държавните ни мъже и политическите лидери има достойни хора, които са допринесли с дейността си за доброто на държавата ни и е логично да запазим техния авторитет и дадем обективна оценка и признателно отношение към тях. Както стана дума, не е осквернен от медиите само този, който не е поел риска да влезе в обсега на държавни или политически ръководни постове.

ПЕТО, когато, не дай, Боже, в България има бедствие, криза и поради тези явления се стигне до нещастия на хора, първата очаквана реакция като правило от нашите медии е в общ глас да се търси виновен и, разбира се, непременно сред политиците и управляващите, които и да са те, дори и тогава, когато нежеланото събитие е изцяло породено от природата. Има немалко примери, но ще посоча един от случаите, когато възникналите трудности за страната бяха изцяло породени от фактори извън нашата държава. Става дума за неочаквано възникналата криза със снабдяване на страната ни с газ, т.е. когато спряха подаването на газ и нямаше никакво съмнение за причината, породила този факт – неуредените финансови задължения между Русия и Украйна. Каква беше реакцията на по-голямата част от медиите? Държавата, правителството виновно, то не е направило нужното, подписало е неравноправни договори и т.н. Министър-председателят замина спешно, при което беше логично това да се оцени като бърза реакция с положителен знак (С. Станишев пътува през нощта), но това не се случи. В този ден сутринта в предаването „Денят започва“ на БНТ Марин Маринов и Виктор Николаев подхвърлиха репликата – по телефона ще получим газ! В последните няколко месеца почти не пропускам да гледам това предаване, започващо в 6,45 ч и мога да кажа, че не само в този случай, а всеки път, когато започват четенето на централните вестници, винаги акцентират на заглавията, сочещи лоши, дори трагични новини

Ще посоча още един конкретен пример в същото предаване при прегледа на печата, където беше показана снимка на министър-председателя С. Станишев и министър Стефан Данаилов, че са посетили бабите в Бистрица по случай 8 март, където имаше и млади момичета. М. Маринов и В. Николаев, пак в техен стил, подсмихвайки се, коментираха, че и млади момичета получават цветя. Не поставям този въпрос само защото е свързан с министър-председателя. Така минаваха и информациите за боклука в столицата, и за класираните по популярност първи 10 жени в България – подигравателно-неуважителен тон.

Трудно ми е да си обясня такова поведение от екрана на БНТ, което води зрителя до въпроса тези хора от България ли са, та се държат по начин, като че ли едно или друго събитие не ги засяга, а ако ги засяга, така ли трябва да реагират хората, когато им се случват сложни ситуации. В такива случаи естествено е човек да бъде сериозен или, казано по друг начин, да съпреживява не само със съзнанието си на гражданин, а и чрез най-обикновената човешка реакция.

В други случаи същите журналисти (предаването „Денят започва“), когато са поканили в студиото събеседници, почти винаги се държат конфронтиращо. (Имам предвид, когато трябва да се коментира със събеседника трагичен случай, някакво нарушение.) В тези случаи особено В. Николаев застава в позицията на съдник, натрапчиво изразявайки собственото си отношение към третирания въпрос, налагайки на събеседника гледната си точка и ако последният изрази различно мнение, журналистът в подигравателен стил говори за управляващите. Разбира се, ако гостът или гостите в студиото изразяват отрицателно отношение към каквото и да е по отношение на управляващите, водещите пригласят и изразяват силно личното си пристрастие. Трябва ли да доказвам, че не това е правилният подход на журналиста като човек, търсещ обективната оценка на събитията.

Гледам тези млади хора и многократно си задавам въпроса, дали тези журналисти не са забравили, че живеят в България, че са българи. Дават ли си сметка рано сутрин с избрания, може би интересен, привлекателен за тях, стил, с каква енергия зареждат нашите сънародници от студиото на БНТ. Разбира се, желанието ми е да помогна с казаното и тези млади хора да помислят по въпроса.

Чувал съм, че в Англия и някои други развити държави (нали искаме да се учим и равняваме по тях) сутрин, до около 10 ч, като правило не се предават лоши новини, а само музика и изобщо това, което зарежда хората с положителна енергия.

И още един пример с Виктор Николаев. Свързва се по телефона със съответен служител или гражданин и започва разговора с въпроса: Вие защо не направихте това, какво направихте, прекъсва го, ако не му бъде казано точно това, което той си е намислил или е прочел във вестника, че този или онзи е виновен и особено, когато става дума за държавата, политиците. Вместо да изслуша събеседника си, от страна на журналиста продължава, бих го нарекъл натиск, настояване, говорещият да каже непременно и единствено само онова, което, ще повторя, си е намислил В. Николаев. (Той заема позицията на ментор, на собственик на истината и тя трябва да бъде потвърдена или ще бъде контриран отсрещният.) Явна е политическата окраска на такава позиция.

ШЕСТО. Неотдавна, когато президентът на България Георги Първанов изнасяше лекция, посветена на проблемите на сигурността при новите условия, аз и многобройните зрители очаквахме с интерес дискусията, зададените въпроси, но тогава прекъснаха предаването на БНТ. Причината – пряко предаване на световно състезание по ски, където не знам дали изобщо имаше наш представител, но главното е друго. Защо се прекъсва лекция на държавния глава, посветена на актуални проблеми на сигурността заради състезание по ски и правилно ли е това? За мен това е недопустимо и с нищо неоправдано срамно и арогантно отношение към негово величество зрителя. А също и неуважение към държавния глава на България. От кого? От определени хора в БНТ, които работят в националната телевизия, призвана да служи и отговаря на интересите и потребностите на хората. Да споменавам ли и това, че за БНТ се отделят милиони левове от държавния бюджет. Имаме основание да попитаме ръководителите на БНТ това национална позиция ли е, така ли трябва да постъпва медията, когато говори президентът на републиката? Вероятно някои ще възразят с аргумента за свобода на медиите. Това ли е свобода на медиите? Подобно нещо се получава често при парламентарния контрол в НС в петък. Прекъсват предаването, за да съобщят новините, които понякога се свеждат до преразказ за този контрол, вместо да го видим от екрана! За мен това е неправилно и неприемливо.

Друг повод за сериозен размисъл е филмовата програма, която се излъчва, почти всички филми са с убийства и насилие. Създава се впечатление, чудовищното внушение, че човешкият живот не се цени, че може да се отнема едва ли не безнаказано. Ужасяващите сцени, наблюдавани особено от деца и младежи, влияят крайно негативно върху съзнанието им и неслучайно сме свидетели на жестоки убийства, случаи на насилие сред децата, които в известен смисъл следват „образците“, видени от тях на екрана. Нима има спор по това, че би било възпитателно и приятно човек да гледа филми, в които има прояви на сърдечни и добронамерени отношения между хората. В противен случай, след като по-голяма част от медиите постоянно ни заливат в информациите си с насилие, убийства, кражби и др. такива, ясно е какво насаждаме като чувство у хората, с колко отрицателна енергия и песимизъм ги зареждаме. Казаното дотук не означава, че оценката ми за БНТ е изцяло отрицателна. Има предавания, като например: „Памет българска“ с проф. Божидар Димитров, „Бразди“, „Иде нашенската музика“ – фолклор, „Панорама“ с Бойко Василев, „Открито“ с Валя Ахчиева, където поставените въпроси имат подобаващ коментар и решения. Тук мога да включа и „По света и у нас“, както и „Денят започва“, което представлява интерес, но трябва водещите да помислят върху вече казаното. Ще повторя, тук изразявам критичните си бележки и не търся наказания, а усилия за по-добро!

Бих искал също да споделя, че предаването „Жените“ с Марта Вачкова не е издържано и може да бъде критикувано от много гледни точки, но главното е, че според мен то често набляга на „предимства“ на жените и тяхното противопоставяне на мъжа. Едва ли някой би приел такъв подход. Вместо да се говори и изтъква потребността от взаимно уважение между половете и на тази основа създаване на здрава възпитателна, спокойна атмосфера в семейството, се прави обратното. Не бих искал да обиждам водещата, но често нейният стремеж да се представи различна от това, което е, води до обратния ефект и е дори смешно.

С недоумение приех преди време започналото предаване „Шоуто на Канала“, което е несъвместимо с авторитета на тази телевизия. Като правило представеният ни уж хумор е толкова наивен и примитивен и подценяващ зрителите, че до болка е неприемлив. Това предаване такова, каквото е, няма място в БНТ.

И така, за да бъда правилно разбран, ще подчертая, че като цяло оценявам положително БНТ в качеството си на зрител, която предимно гледам. И ако посочих редица недостатъци, водещият ми мотив е да помогна, да допринеса за подобряване работата на БНТ, която би могла да зарежда зрителите с повече вяра и оптимизъм и да намери повече място за предавания, изтъкващи достойнствата на българите, каквито примери могат да се намерят. И работещите в тази медия, както и всички ние никога да не забравяме за своя национален дълг, за принадлежността и корените си.

СЕДМО. В този пореден акцент на размислите ми за българските медии ще стане дума за нещо особено тревожно, що се отнася до някои журналисти, на които се налага да посоча точно имената им. Преди всичко ясно и определено ще кажа, че според мен програма „Хоризонт“ на БНР може да бъде поставена и я поставям на първо място. Програмата е разнообразна по тематика и може да се твърди дори, че е всеобхватна от гледна точка на теми, отразяващи живота на човека. Много са предаванията, даващи не само обикновена информация на слушателите, но и знания, за образование, наука, култура, здраве и още много други. Ще посоча например предаването „Нещо повече“, изключителните по своята съдържателност анализи на уважавания международник Чавдар Киселинчев, както и „Неделя 150“ и др. Не бих могъл да изброя всички, които заслужават добра оценка. Но няма да премълча изявите на някои журналисти, които до такава степен нямат мярка в проявяваните лични пристрастия и мнения, както и използвания от тях език, че накърняват доброто име на БНР. Става дума за журналистките Катя Лещанска, Ирина Недева, водещата на предаването „По първи петли“ на радио „Шумен” Красимира Петкова, това до голяма степен се отнася и за кореспондентката на БНР от Стара Загора Венелина Попова. Обобщено казано, тези журналистки винаги, когато съм ги слушал, говорят единствено и само лошо за случващото се у нас, търсят събеседници, отговарящи на тяхната гледна точка, внушават негативизъм, омраза. Задавам си сам въпроса, дали те понякога са имали възможност да чуят запис на това, което говорят и какви изразни средства използват. Дават ли си сметка, че ги слушат милиони – граждани на България, а и не само, и какъв е образът, който те създават на родината ни.

Според мен, първенството в това отношение е на Катя Лещанска. Ще посоча някои конкретни примери и факти. В края на януари т.г., когато ставаше дума за изграждащото се метро в столицата, където участват японски специалисти, нейният коментар беше, че ние, българите, ще ги развалим и тях. Тя явно изразява своите убеждения и пристрастия, но с такива оценки обижда слушателите и достойнството на българите. А когато има протести, нейните предавания са нещо ужасяващо, тя като че ли изпитва удоволствие, дошъл е звездният й час. Кани за разговори все подбрани от нея хора, които напълно споделят пристрастното й мнение и нагнетяването на предаването стига до крайност.

Денят е 30 януари 2009 г. (събота). Цитирам казаното от Катя Лещанска почти дословно: „Има една, как да кажа, нечувствителност в обществото по отношение на конфликт на интереси.” И след коментара на Евгени Дайнов (забележете кого кани и какво може да се очаква от неговата известна на всички политическа позиция), продължава. „Това предполага нов елит, защото проучването показва, че 93 % от българите са недоволни от живота си.” Е. Дайнов казва, че не краде ЕС, правителството краде. И тук К. Лещанска допълва: „В това няма спор, но…!“. Е. Дайнов: „… защото управляващите днес искрено ни мразят нас.“ И тук отново Лещанска допълва: „… защото далаверата си върви… и никой не може да преодолее собствените ни комплекси. В нашата държава се приемат закони, колкото да се отбие номерът, А СЛЕД ТОВА ДАЖЕ И КУЧЕТАТА ДА НЯМАТ ГЛАС, ЗА ДА ЛАЯТ. Един закон не можем да приемем като хората.“ (Ставаше дума за Закона за конфликт на интереси.) Нужен ли е коментар и има ли две мнения по пристрастието й и безотговорният, уличен език, с който си служи К. Лещанска?

Друг случай (вероятно 27 февруари). Доколкото си спомням К. Лещанска се беше свързала с депутатката Мария Капон и тя говореше за това, че някаква система за информация и контрол в НАП не работела и т.н. в негативен план във връзка със скандала с Мария Мургина. Има ли нужда да повтарям отново кои хора и с какви позиции предпочита Лещанска да говорят в нейното предаване (моето уважение към професионализма на М. Капон). Става дума за съвпадение на политически пристрастия и нагласа да се отрича винаги и всичко, сторено от правителството! Тук К. Лещанска припомни интервю на социолога Иван Кръстев във в. „Труд“, където той говори за феодали в нашата страна, за феодализация… И, разбира се, в нейния стил и за сетен път потвърдено пристрастие, допълвайки, че диагнозата е ясна.

Денят е 6 март (петък), след 12 ч. Темата е за добрите намерения на властите за борба срещу престъпността. Става дума за следенето чрез интернет. Гостът в предаването е Александър Кашъмов от фондация „Достъп до информация“. Не познавам този човек и нищо лошо не мога да кажа за него, но по време на водения разговор ще посоча някои изказвания и допълнения на същата журналистка: Имам усещането, че водим едни и същи разговори тъпо и упорито. Това е малко като Закона за конфликт на интереси – без да се тества, да се тръгне към неговата промяна… Властта се чувства много по-добре, когато в сумрака… Трябва може би да минат още 20 г., за да се разбере… Плачат за съд, за тормоз… НЯКОЙ КОМАР ДА БРЪМЧИ… Ами какво говорят от МВР. Говорят, че регистрираните престъпления се отчитат като разкрити… защото след ентата пушилка… вадят очите. Всъщност стигаме до голямото нищо. Живеем от доклад до доклад. Един месец преди Европейската комисия започва тази акция. (Ще си призная, че тук наистина не издържах и се обадих по телефона в БНР, за да изразя възмущението си за тези безотговорни слова на Лещанска). По-нататък воденото от Лещанска предаване продължи с въпроса за скандала с Алексей Петров, „осветения” агент.

Следваща тема беше за дясното обединение със или без Ив. Костов. По този въпрос беше включена Цв. Стоянова със своя репортаж, след това последователно Атанас Атанасов и Мартин Димитров. Лидерът на СДС твърдеше, че ще бъде катастрофа ново правителство, съставено от сегашните управляващи и т.н. И по-нататък предаването продължи със случая с медицинските сестри. Кристина Вълчева и Евгени Гълъбов говориха как не се прави достатъчно от държавата по този случай, че Кадафи не е съден за извършеното от него престъпление, свързано с арестуването и несправедливо осъдените наши сестри. Включена беше и Велислава Дърева. И, разбира се, отново обвинения срещу държавата и съответните институции.

След това пак в негативни краски стана дума за трайната тема за качеството на храните у нас.

Накрая на предаването беше казано нещо в културен план за представянето на „Хъшове“.

Съзнателно направих опит да представя своеобразна картина за едно конкретно предаване, осъществено от К. Лещанска, за да се аргументирам и направя изводи. С пристрастните си оценки за всичко в нашата страна, използваните непремерени, а в някои случаи и вулгарни слова, без проява на какъвто и да е баланс при тълкуване на събитията, което води до необективно информиране, категорично твърдя, че тази журналистка слага петно върху обичаното и достойно за уважение БНР и в частност програма „Хоризонт“. Да бъдеш коректив на управляващите е едно, а непрекъснато и за всичко да обвиняваш едва ли не в съзнателно действие срещу народа, това е недопустимо и ще повторя, безотговорно и неокачествимо. И при това става дума за национална медия, която е финансирана днес от това, а утре от което и да е друго правителство със своите институции.

От принципни позиции ще поставя още въпроси, които са силно тревожни от гледна точка на отразяването им в някои медии – едностранчивото тълкуване на отделни събития и някои т. нар. скандали.

Ще се спра на стачката през януари т.г., станалите сблъсъци с полицията, арестуваните лица и отразяването на събитията в медиите. В общ глас повечето медии буквално се нахвърлиха срещу полицията, обвиниха органите на реда в насилие, погазване на законите. Няма съмнение. Да, някои от тези органи, отделни служители при изпълнение на задълженията си в създалата се обстановка са допуснали нарушения, но в същото време не се разглежда въпросът за поведението на стачниците, за техните, направо казано, хулигански прояви. А ако, не дай Боже, не бяха взети от полицията строги мерки, за да се предотвратят по-нататъшни изстъпления на някои лумпени сред тълпата от протестиращи, тогава какъв щеше да бъде коментарът и можеше ли да има оправдание, ако се беше стигнало до загуба на човешки живот. Слава Богу, че това не се случи. Здравият разум изисква трезва оценка на това и други подобни събития, а това значи и даваната от медиите информация на обществеността, за да се направят верните изводи и извлекат поуки за решаване на острите социални проблеми, за стабилност и сигурност на държавата.

Въпросът с полицията, разбира се, може и трябва да бъде разгледан, от една страна, като уважение към труда на тези хора, работещи за нашата сигурност и ред, да пазим техния авторитет, защото те са нашите, българските, представители на реда. Но станахме свидетели, че и полицаите от своя страна имаха организирани прояви на недоволство и искания за по-високи възнаграждения и по-добри условия на труд. Споделям мнението за по-високо възнаграждение на труда на тези служители с рискова и тежка професия, но въпросът не трябва да се обсъжда едностранчиво. Протестиращите полицаи трябва да помислят и за качеството на своята работа, към която обществото има претенции и очаква много повече. (Вж. „Искам да уважавам полицията“, в. „Дума“, 7 март т.г.).

С този комплексен подход трябва да се разгледа и трагичният случай с убийството на студента Стоян Балтов. Извършителите на това зверско престъпление са двама студенти, а в това време наоколо е имало още студенти (според пресата), които явно не са се намесили, за да предотвратят отнемането на живота на техния колега. Как реагираха почти всички медии? Подобно на протестите и полицията, където обвиниха само полицаите, и, разбира се, държавните институции, правителството. Те и само те са виновни и в тази насока беше прехвърлена всяка мярка. В един глас бяха отправени упреци, бих казал, хули, какви ли не оценки и квалификации за държавните институции, за полицията, за общината. У мен възниква въпросът, същите тези протестиращи студенти и техните колеги не отрониха нито дума за тяхната отговорност, за тяхното поведение за станалото. Претенциите им са основателни, но въпросът не може да бъде решен без участието им, без поглед и размисъл върху тяхното отношение към учебния процес, за това кога, по кое време и къде прекарват значителна част от времето си в денонощието, какво е отношението им към алкохола, цигарите, наркотиците. Защото такива се предлагат от нарушители, но те са, които ги купуват. И ако се върнем към отразявания трагичен случай от почти всички медии, отново ще констатираме едностранно третиране на въпроса и силно пресилени негативни оценки само за държавните и общинските институции, без нито дума за отговорността на младите хора – студентите.

Къде е тук обективната оценка и ако я няма, може ли да се очаква съществено подобряване на ситуацията? Мисля, че в този конкретен случай медиите също не подходиха по най-добрия начин. И тук, както почти в цялото ни общество, се шири практиката на търсене на причината винаги у другите, без да се вглеждаме в себе си и в задълженията на всеки от нас, в личната ни отговорност към държавата, към която се обръщаме да ни помогне в трудни (и не само в трудни) дни. В противен случай е налице потребителски подход – искаме и само искаме, и тя, държавата, трябва да ни даде, задължена е. А ние? Ето един съществен въпрос, на който медиите не отделят достатъчно внимание, а той е изключително важен за стабилността на държавата, за стремежа ни да живеем по-добре. С други думи, освен права всички ние и всеки от нас има и задължения.

ОСМО. Не съм забелязал някоя медия да е посветила специално предаване или когато критикува, да отсее направеното от правителството от допуснатите пропуски. Без значение какъв е неговият цвят. Господства негативизъм, негативизъм и пак негативизъм, който нагнетява напрежение, натрупва недоволство, песимизъм, черногледство и цялостна лоша атмосфера и безперспективност у хората, които и без това имат трудности, свързани с недостатъчните доходи и други такива в ежедневието си.

Къде е тогава мярката и отговорността за това какви медии имаме и как чрез тях влияем за добруването на обществото, за нашите собствени деца. На този фон колко струват предавания, посветени на ужасяващите престъпления, извършени от малолетни? А какво правим ние, какво правят в този случай медиите? Нека всички се замислим върху нашата обща и лична отговорност. И след всичко, изложено дотук и дадените конкретни примери и факти, нима е неоснователно, макар и неприятно, да се каже, че в много от нашите медии реално съществува езикът на омразата и противопоставянето.

И в момента, в който пиша тези редове, от радиото чувам думите на кор. на БНР от Ст. Загора Венелина Попова, която буквално казва: „Провал на европейското ни членство“ в интервю с проф. Герджиков от НДСВ. Що за безумие е да се говори за провал на членството ни в ЕС? Това са абсурдни твърдения от журналисти, които явно изобщо не си дават сметка за съдържанието на подобно твърдение. Само ще припомня. Страната ни вече навлезе в своята трета година от приемането ни в ЕС и това, че са допуснати слабости в сравнение с изискванията на ЕС, не означава провал на европейското ни членство. Логично следва и другият абсурд – държавата осигурява събиране на приходите в бюджета, от който по същество се заплаща трудът и на такива журналисти. Да, защото от тях често чуваме и другият абсурд – че няма държава. А те къде живеят? На луната!

Ще си позволя една бележка и за предаването с водещ Петър Волгин, който е много добър професионалист, но със системните си записи от миналото, т.нар. Многозначителни припомняния (предаването „Дим над водата”, не знам дали си дава сметка, че това е миналото на България и системно да се връщаш по ефира на БНР с подигравка към тази все пак национална памет, е неприемливо. Какво да се каже за неговия колега Божан Петров, чийто съпровождащи коментари са изцяло с негативна оценка, с ироничен тон за ставащото в нашата страна. Мисля, че високо отговорната и уважавана професия на журналиста наред с критичния тон трябва да съдържа освен мярка и усилие за търсене и информиране на слушателите за доброто, което става в тяхната родина. Другото е рушителен негативизъм, който засилва чувството на несигурност у хората с ниски доходи, а не обратното. И разбира се, право на журналистите от една или друга медия е да харесват или не управляващите, но трябва да се прави разлика дали приемаш, харесваш или не управляващите и държавата, която е на всички. Защото, както се казва: „Светът се отнася към теб така, както ти се отнасяш към себе си.“ И защо тогава се обиждаме от някои случаи на недооценяването ни от чужбина, като сами си създаваме такъв имидж. И още нещо, става въпрос за изразните средства за тази цел, за цивилизован подход и език, защото с обидни квалификации, пълно отрицание и с лоши и само негативни оценки за всичко, не може да се очаква страната ни да върви към по-добро. А къде остава важният въпрос за примера, който даваме и възпитателното въздействие, приучаването към толерантност и взаимно уважение. Един от най-важните фактори за уникалните постижения на японците е уважението и толерантността. Цитираните примери за някои журналисти са сигнал за обратното.

В предаването на БНТ1 „Панорама” Бойко Василев по повод взетото интервю с ирландската президентка сподели, че ирландците и в лошото търсят доброто. А в очертаващата се тенденция на медиите и в обществото ни като цяло наблюдаваме точно обратното: и в доброто търсим лошото и говорим и пишем само за него, без да виждаме доброто. Мисля, че остро се нуждаем от необходимостта да се научим да говорим и пишем за добротата.

И за да се оцени доколко мнението ми е професионално адекватно, ще се позова на позицията на Божана Димитрова, която от колегията е считана за еталон в съвременното българско радио и първи носител на наградата „Следа в ефира“. В интервю на Евелина Страхилова във в. „Поглед“ от 23.02. т.г. на въпроса: Как ви се струва днес БНР, Божана Димитрова отговаря: „Непрекъснато слушам радио, радвам се на талантливите млади журналисти… В същото време не мога да простя… очевидното пристрастие – ляво или дясно (пч.м. – И. Г.). Безкомпромисна съм и към задължителната езикова чистота на българския език. Защото езикът ни е пребогат, ясен, красив. Националното радио е законодател, той няма право на диалект, на жаргон, на никаква грешка.“ Край на цитата. И по-нататък талантливият млад писател Захари Карабашлиев пише за Божана Димитрова: „Магията на Божана беше, че всъщност водеше разговор с мен, с теб, с всеки индивидуално, и това беше дегизирано като радио. С гласа й идваше някаква топлина, някаква увереност, че нещата могат и да се оправят, че доброто съществува.“ (пч.м. – И. Г.).

Цитираното от и за Б. Димитрова, която според Светла Петрова е „легенда и от недостижимите хора в професията“, е своеобразно огледало, критерий, в светлината на който може да се огледа и прецени споделеното от мен. Налице е съвпадение на гледните точки.
В заключение ще откроя някои свои разбирания, за да бъде ясна моята позиция и мотивация за написаното. Искам и се надявам споделеното от мен да бъде полезно за обществото, да помогне за добрия образ на държавата. Първо, високо ценя ролята и мястото на медиите не само за обществото, а и лично, тъй като не мога да си представя живота без информацията и знанията, осигурявани ни от медиите. Казаното е потребност, без която духовното ни развитие няма да бъде възможно. Така че и дума не може да става за подценяване на медиите. Второ, посочил съм предимно пропуските с цел те да бъдат осмислени и отстранени, за да се осигури желаното градивно въздействие на медиите върху обществото и особено върху младото поколение. Според мен това може да се постигне само при условие, че се спазва определено ниво на културата на говорене и писане, съчетано с доброта и толерантност. Такъв разумен подход може да се характеризира като говорене и писане за доброта. Историята на човешкото общество е доказала, че с обидни квалификации, обвинения и отрицание не може да се постигне нещо по-добро. Трето, както във всички сфери на едно демократично общество, така и в журналистиката също трябва да има закон, в рамките на който да се осъществява тази важна и отговорна професия, особено с функциите й на коректив на управляващите. Въпросът е с какви средства да се постигне тя? С масираното внушаване на хората от медиите колко малко или нищо не се прави от управляващите за тях, как всичко в държавата е само лошо, с нищо не се облекчават ежедневните затруднения, преживени от хората, не спомага за подобряване на техния живот, а напротив, задълбочава чувството на несигурност и безперспективност. Трябва наред с показването на негативното да се сочи пътят за неговото преодоляване и да се поддържа надеждата за подобряване на живота. Четвърто, налага се изводът, който е на първо място по значение, че на нас, българите, ни е необходимо родолюбиво мислене, обединяване на усилията, уважение мнението на другия, непримиримост към всяка проява на беззаконие и несправедливост, но чрез езика на толерантността, разбирателството и мисъл за благополучието, сигурността на държавата, нашето отечество. Тук ще припомня брилянтната мисъл на един от най-уважаваните американски президенти – Джон Ф. Кенеди: „Не мислете какво може да получите от тази страна, а какво може да й дадете вие!“ Поставянето на България над всичко изключва онези думи, които засягат човешкото достойнство, предполага добрата дума за постигане на добротата. А най-силното оръжие на медиите е словото и нека то бъде напоено с човечността като мерило за всичко. Мисля, че това е единственият верен път, по който следва да вървят българските медии, за да служат на отечеството и на своя народ.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук