Любомир Ст. Георгиев е проф. д.п.н.
Във времето се сменят поколенията. Отиват си радетели на обществото, на научното познание и идват нови, които подхващат и осигуряват по-нататъшния им възход. Така е било и ще бъде.
В пластовете на историческото минало идните дейци в областта на педагогиката и психологията търсят да видят кои са били техни предшественици, какъв е бил жизненият им път, как са изглеждали и с какви черти на личността си са се отличавали, какви научни проблеми са ги вълнували и как са ги решавали, какво писмено наследство са оставили? Колкото е по-богата тази информация, толкова връзката между миналото и настоящето емоционално и съдържателно е по-пълна, по-трайна, по-вдъхновяваща, толкова приемствеността е на по-широка основа и движението напред е по-продуктивно. С годините спомените избледняват и се губи много от значимото, ако то не се отрази и съхрани за поколенията.
Колко мило и интересно би било сега, ако можехме да зърнем повече наши предци, които са се трудили за научно осветляване на проблеми за умственото, нравственото, естетическото обучение, възпитание и развитие на българина, обкръжението от скъпи за тях лица, сред които е преминал животът им, да научим за трудния, но плодотворен техен път в научното израстване, да намерим събрана библиография на научното им творчество! Това, наред с емоционалното удовлетворение, е поучително и е голямо улеснение в научните търсения. Наследството от подобен характер у нас е твърде скъпо.
Член-кореспондентът на Българската академия на науките проф. д.п.н. Любен Димитров със своя нов труд „За десет педагози и психолози мои учители и колеги“ се заема да отговори на обективната потребност сред педагогическата общественост от памет за неизбежно отиващото си настояще и така да проправи път за превръщане на този подход в значима родна традиция.
Проф. Л. Димитров споделя мисли и чувства за свои учители по педагогика и психология и за колеги, с които е взаимодействал и взаимодейства в своята професионална дейност (последователно по годините на раждането). Изборът му се основава на предпочитания, свързани с ценностни ориентации за почтеност, моралност, научна и обществена активност. Изтъква, че включените в книгата педагози и психолози не изчерпват тези, за които би искал да разкаже, че предвижда в бъдеще да разшири техния брой. Отбелязва, че споделя своите впечатления, преживявания, отношения, като оставя по-нататък историята да каже своята дума, да осъществи от дистанцията на времето своята оценка.
Трудът започва със студията на проф. Л. Димитров за неговия учител – чл.-кор. проф. Генчо Пирьов, по случай юбилея му, посветен на един век живот и повече от половинвековно творчество. С вещина анализира научното дело на проф. Пирьов относно същността и спецификата на възпитанието и образованието, целта и основните компоненти на възпитанието, интегритетът на личността и образованието, факторите за развитието и възпитанието на човека.
Повествованието продължава с поглед върху живота и делото на проф. д-р Найден Чакъров. В началото е поместено словото на проф. Л. Димитров за учителя му – бележит педагог и обаятелен университетски преподавател, във връзка със 100-годишнината от рождението му. Проследени са по-важни години и дати от жизнения и творческия път на проф. Н. Чакъров, основни самостоятелни съчинения (монографии), публикации за него и творчеството му, както и снимки.
През 1999 г. Л. Димитров издава книга за своя учител – теоретик и историк на възпитанието и образованието, проф. д.п.н. Жечо Атанасов. Тя бързо се изчерпва. Съдържанието £ включва в новия си труд. След встъплението тук са обхванати жизненият и творческият път на проф. Ж. Атанасов, творческото му развитие като учен-педагог и общественик-хуманист, като теоретик на възпитанието и образованието, теоретик на естетическото възпитание, на нравственото възпитание.
В написаното за своите учители чл.- кор. Л. Димитров показва задълбочено познаване на творчеството им, умение да открои постигнатото, яркото, значимото, и уважение, признателност, любов.
В следващите страници проф. Л. Димитров разказва за свои колеги, с които е учил и работил. Някои вече са си отишли от тоя свят, но не са забравени, а с други и сега общува, сътрудничи. Впечатлява, че както към своите учители, така и към колегите си чл.-кор. Л. Димитров подхожда от позициите на етична извисеност. Тя се изразява в способността му да надживява дребното, да се издига над пропуски и слабости, да улавя типичното, трайното, стила в поведението и дейността и да не отминава и най-малкия успех. В това отношение подходът на проф. Л. Димитров е поучителен. Още сред педагогическата общност у нас не се е утвърдила потребност при публикации да бъде цитиран всеки, който в някаква степен е засегнал или допринесъл за изясняването на даден проблем.
С проф. д-р Трифон Трифонов чл. кор. Л. Димитров е състудент и затова анализът си започва с онова, с което присъства в съзнанието му още от годините на следването. Началното заглавие обаче е „За автора на тритомника „Глобална психология“, с което проф. Л. Димитров изразява уважение преди всичко към най-главното, сътворено от колегата му. Тук споделя и първите си впечатления: „Още като студент, с когото следвахме пет години заедно, Трифон Момчилов проявяваше далеч над студентското равнище афинитет и задълбоченост към психологията и педагогиката“ (с. 264), и по-нататък продължава характеристиката на личността на проф. Т. Трифонов.
Най-характерното за проф. д-р Стефан Чернев е в заглавието за него: „Хуманист учен-педагог и уважаван университетски преподавател“. Следват подзаглавията: жизнен път и институционална реализация на проф. Ст. Чернев, за научно-педагогическото творчество и приноси до настъпилите промени у нас в края на 80-те години и в началото на 90-те години на ХХ в., настъпилите промени у нас и някои виждания на проф. Ст. Чернев за преустройството на разглежданата от него проблематика, и заключение, в което е изтъкнато, че проф. Ст. Чернев „остана верен до последния си дъх на високохуманните идеи, възприети в най-ранната му младост и като по-късно негово педагогическо кредо“ (с. 297).
За проф. д-р п.н. Марин Люлюшев водещото заглавие в труда е „Учен с дълбоко патриотично и значимо научно-педагогическо дело“. Поместени са статията на проф. Л. Димитров по случай 65-годишнината от рождението на проф. М. Люлюшев, траурната телеграма от Комисията по философско-социологически науки при ВАК, от
Специализирания научен съвет по педагогика на ВАК и от Българското педагогическо дружество до семейството му във връзка с ранната му кончина.
За учения, колегата и човека проф. д-р Димитър Павлов най-напред са описани родният край и родовото начало, които са благоприятно повлияли за социалното му израстване. Следват професионалното формиране, творческото развитие и институционалното утвърждаване на учения и преподавателя проф. Димитър Павлов, за колегата и човека проф. Д. Павлов.
70-годишният юбилей на видния български психолог-педагог, професор, доктор на педагогическите науки Любен Николов Десев чл. кор. Л. Димитров определя като юбилей на творческата зрелост и разглежда как се е стигнало до нея и в какво се изразява тя. По-нататък, както и за останалите колеги, отбелязва по-важни години и дати от жизнения и творческия му път, по-основни публикации (монографии, студии, учебници и др. публикации за проф. Л. Десев, за творчеството му и снимки).
В 60-годишния юбилей на проф. д-р Георги Бижков чл.-кор. Л. Димитров вижда „добър повод да направи опит за представяне на неговия жизнен и творчески път, както и на неговото богато научно дело“. Той се заема, както сам подчертава, с тази нелека и отговорна задача със съзнанието „не само за колегиален и приятелски жест, но — което в случая е много по-важно – да покажа развитието на един от талантливите съвременни представители на педагогическата наука и на българското образование, което развитие може да бъде поучително в редица отношения и аспекти за нашите по-млади колеги“ (с. 399).
На десето място в хронологията на възрастта чл.-кор. Л. Димитров се спира на един от най-младите сред професорите, но с богато и разностранно творческо дело – Пламен Легкоступ. Заглавието за него в труда е: „Творческа симбиоза на педагога с художника, на академизма с общественика“.
По приета от автора структура за всеки един от учените са описани последователен жизнен, творчески път и обществена дейност, научно творчество – основни области и направления, по-важни дати от жизнения и творческия път, по-значими публикации (самостоятелни и в съавторство), отзиви (рецензии) за някои от тях и снимки.
Трудът завършва със заключителна част — епилог, в който чл.- кор. Л. Димитров извежда обобщено ценното у разглежданите автори, което според него ще остане „за повече или по-малко време непреходно“ и очертава бъдещи свои творчески намерения – да напише книгите „Хуманизъм, цивилизация, възпитание“, „Русо, Толстой и Петър Дънов за възпитанието и образованието“ и „Уроците от моя живот като човек, като педагог и гражданин“. С интерес ще очакваме бъдещите трудове на нашия колега и продуктивен български учен чл.-кор. Л. Димитров, като му пожелаваме здраве, за да осъществи замисленото.
