Цветко Цветков е математик-информатик, завършил СУ „Св. Кл. Охридски“. Работил е като научен сътрудник в Института по строителна кибернетика. Впоследствие дълги години е бил в българските специални служби. Работил е в сферата на информационните системи, анализа и по проблемите на вътрешната сигурност. Секретар на МВР от 1995 до 1997 г. Понастоящем е член на ВС на БСП и се занимава с въпроси на информационната дейност и политическите анализи.
Би трябвало 45-ият конгрес на БСП да се превърне в неин знаков конгрес. Тя следва да покаже:
- Своята реформираност и модернизация, затварянето на страницата Ј от ХХ век и отварянето на страницата Ј като социалистическа, национална и европейска партия от ХХI век.
- Готовността Ј да участва в управлението на България като водеща политическа сила на националното съгласие и политическия диалог зад националните интереси и приоритети по българския европейски път.
- Способността да създава прагматична политика нужна на България, на обществото и гражданите Ј и да намира съюзници и партньори зад тази политика вътре и вън от страната.
- Своите програмни идейни, нормативни, организационно структурни, координационно-управленски, поколенчески и кадрови ресурси като партия и като носещ елемент на лявата и национално-патриотичната част от българското политическо пространство и териториите на неговото влияние в гражданското общество.
Опасявам се, че БСП не се готви достатъчно организирано, целенасочено и задълбочено за това. Партията отива към своя пореден, но изключително важен за нея конгрес, някак си по домашному, рутинно, инерционно. Без да създава необходимото и нарастващо очакване за политическо събитие, важно и нужно на страната, която сега е обладана от елементарната бойкоборисовщина. Това вероятно се дължи на много причини, но припева на всяка от тях се оформя от личностните сметки и интереси на партийните сановници отгоре до долу. Когато реално или виртуално замирише на власт чрез БСП започва личната и групова битка на интереси, за власт и за плацдарми в подстъпите по етажите на партията и сред коалиционните партньори, чиито лакти работят често по-добре и по-енергично. Партията много отдавна не е политически монолит. Не е и армия, подчинена на ясни стратегия, тактика и ръководство. Не е дори холдинг или каквато и да е друга бизнес-организация със собствена политическа пазарна стратегия, структурно-функционална организация и професионална кадрова окомплектовка, стегната и контролирана в изпълнителското русло от своето ръководство.
Партията произвежда по върховете си програмни и прагматични политически продукти, които остават предимно за удовлетворение на авторите си и не създават необходимото обществено влияние и промени. Партията се оживява реално и многопосочно в къси предизборни отрязъци. Поразително точна бе диагнозата на един социалист от монтанско село, който каза: „Има избори, има партия. Няма избори, няма партия.“ Партията отдавна се задъхва, работи при сериозен дефицит от време и се разкъсва и разпръсква между:
– актуалното общо и парламентарно участие в претакането на свръхдинамичния, изискващ бързи и точни политически реакции, дневен ред на България (за съжаление БСП като че ли свикна да прави малко от този дневен ред);
– необходимостта от програмно идейно и организационно модернизиране и реформиране в условията на съпротива на редица задържащи го и изкривяващи го вътрешни и външни за партията фактори;
– градежа на своето политическо и управленско настояще и бъдеще чрез постигане на властови позиции през избори или чрез сложната игра на партниране и съюзяване в многотията и бъркотията на лявото и общото българско политическо пространство;
– показването и утвърждаването на друг, нов свой образ в международното пространство, където наслоенията и предразсъдъците срещу наследницата на бившата БКП са все още немалко.
Кои гордиеви възлови въпроси БСП би трябвало да разсече на 45-ия конгрес?
Първо, да се произнесе ясно по непрекъснатите политически спекулации и наляво, и надясно, в обществото и вътре в партията с понятията социалистическа и социалдемократическа партия. Очертаващите се характеристики на ХХI век неминуемо ще видоизменят тези понятия до неузнаваемост спрямо техните идейни стойности от началото на ХХ век. 2003 г. е коренно различна от 1903 г., различна е от периода 1917 г. – 1933 г., различна е от 1948 г. и последващия период на двете противоборстващи системи, различна е вече и от 1989 г. Само ще маркираме някои характеристики и разсъждения около тях (убеден съм, че те впоследствие ще се нуждаят от постоянен анализ и оценка, когато се формират развитието и политиката на БСП).
През ХХI век националният управленски суверенитет на избираните в рамките на отделната държава власти ще става все по-силно и императивно зависим и ограничаван от външни, наднационални фактори – икономически, финансови, политически, военни, екологични, информационни, миграционни и т.н. Функциите и ролята на правовата и социална държава все повече ще стават унитарни, ще се определят и развиват вън и независимо от отделната държава и нейното национално управление. Светът ще се управлява по формулата на някакъв световен политико-икономически демократичен централизъм. И дали Г-7 плюс Русия, после плюс Китай, евентуално Индия, Бразилия и някоя голяма и силна африканска държава, ще стане истинския управленски съвет на ООН, или първо ЕС ще стане модел за бъдещите континентални управления, а те ще си направят друг наднационален координационен съвет, е въпрос на време и апробиране в условията на глобализацията. Може би бъдещето на НАТО е да се превърне във военно-политически инструмент на ООН за сигурност и действие при световни и локални кризисни ситуации. Неминуемото вече разширяване на НАТО води към това. Друг е въпроса дали и ООН няма скоро да се реформира, за да влезе в крак с динамичните изменения налагани от глобализацията. Има и опасни хипотези. Няма гаранции, че глобализацията и опитващата се да я оседлае управленска пирамида на световното управление начело със САЩ, няма да роди глобален фашизъм за защита и утвърждаване на статуквото. Хитлер също искаше да налага на света някакви ценности. Нямаше икономическата и политическата сила за това и опита с военна сила. А глобалният фашизъм (или негов съвременен аналог) може да бъде спрян само от изпреварващо развитие на глобалния социализъм. Той ще проповядва, създава и защитава социалния статус на средносветовния човешки индивид, който ще бъде мнозинството на златното сечение на алтернативите за развитие и оцеляване на света. Социализмът ще ограничава индивида в икономическо-социалната ресурсна и научно-технологична рамка на разумното потребление. Но неограничаван простор за развитие социализмът ще потърси в нематериалната, духовната сфера на личността и отношенията в бъдещата цивилизация. Или социализмът ще бъде всичко, което ще се прави за разумно ограничен живот на индивида в материалната сфера и неограничено развиващ се живот на индивида в нематериалната сфера. Това ще изисква нов подход в управлението на света, планов подход, какъвто вече се забелязва в системата на наднационалното политическо и икономическо управление. Тогава и националното начало ще има своето сигурно място в съревнованието с глобалното начало, ще има своите шансове в нематериалната сфера на цивилизационното развитие. В тази посока може би ще се развие като основа на общ за света социализъм сегашния аморфен и стихиен, и рисков антиглобализъм. Социализмът възниква, за да се обуздае гибелната хищническа природа на капитализма. Новият социализъм ще трябва да обуздава свръхопасните деформации на глобализма. Новият социализъм не е призрак, той вече става осъзната необходимост.
Второ, ще може ли 45-ия конгрес на БСП да сложи край на атаките, че социалистическата партия по същество е хибрид от две партии – социалистическа със комунистически корени и модерна европейска със социалдемократическо бъдеще. От 1990 г. различни външни и вътрешни фактори фарисейски се опитват да обезсилят, разделят или превземат БСП. Едните искат тя да стане „чиста“ социалдемократическа партия, а тези които при това развитие ще я напуснат да си основат някаква друга лява партия – социалистическа или комунистическа, или друга. Като БСП си смени и името. Други виждат пряко разделение на БСП на социалдемократическа и социалистическа. Трети го виждат като създаване на обединена социалдемократическа партия, която да „изсмуче“ социалдемократите от БСП и тя да остане да съхне на комунистически корен. Всяко деление на БСП обрича лявото пространство на България. Обрича го на лесна манипулация, свързана с доминацията на българското управление. Без силна социалистическа партия в лявото пространство, левицата задълго ще бъде в ролята на канен от други победители придатък на управлението на държавата. И левицата ще бъде задълго разединена или частично обединена опозиция в българския парламент. Силна лява коалиция за управление не може да се състои без силна БСП, без модерна и силна социалистическа партия. 45-ия конгрес следва ясно да се определи по този въпрос. Без фразеологически евфемизми. В този аспект трябва да се премахнат неяснотите и около проекта „Нова левица“.
Трето, 45-ия конгрес трябва да реши убедително проблемите с управлението на БСП като голяма политическа система. Под формата на защита на демократизма в партията, сега в създаването, показа и провеждането на политиката Ј има прекалено голям индивидуализъм и доста ограничен колективизъм. Много неща се затварят субективно в ограничения кръг на Изпълнителното бюро на Висшия съвет и представителството на БСП в Парламентарната група на Коалиция за България. И субектите са едни и същи, а и вездесъщи – 30-40 души при колективното създаване на политиката. Която впоследствие се „радва“ на нюансирано по различни начини представяне и провеждане, в т.ч. от някои „специалисти по всичко“. Липсва нормалната управляемост на една организирана политическа йерархична система. Контролът в партията има сиромахомилски оттенъци. От години не е известно някой да е понесъл пряка отговорност за неизпълнени решения. В партията и ПГКБ влиза много информация, но липсва централизираното и пълноценно обработване. Отдолу до горе всеки събира информация, но не всеки я отдава за общо партийно ползване. Има и случаи, когато информацията неволно или преднамерено се изкривява преди да стигне до главния и сегашен ползвател – председателя на БСП. Азбучна истина е, че когато няма пълна и централизирана обработка на информацията, няма и пълна картина на обстановката и процесите в страната, няма ги добре премерените и ешелонирани политически ходове. Няма ги и целенасочените информационни задачи. Координацията между отделните партийни структури е повече свързана с разбирането и подхода на техните ръководители, отколкото с установена и управлявана организираност. При такова управление ИБ и председателят затъват, а ВС, апаратът, помощните и експертни формирования работят с нисък коефициент на полезно действие, допускат се ненужни грешки и неправилни оценки.
Четвърто, на 45-ия конгрес БСП следва да се сложи край на досегашното отношение към лидера на партията. Партията не трябва само да съзерцава и оценява, най-често постфактум своя водач. Тя трябва да го гради постоянно. Израстването и представянето на лидера не може да бъде негов личен въпрос, нито само въпрос на временни приближени до него, с не винаги ясни цели, – политици, депутати, експерти от различен вид. Същевременно лидерът на БСП трябва не само да имитира екип, а да го прави, показва и налага. Този екип следва да расте заедно с лидера си и да носят отговорностите си – заедно с партията, но и начело на партията. И докато са начело да управляват партията по всички правила на управленската наука. В политиката, който сее, той и жъне, а по ожънатото го оценяват. Добър е този политик и ръководител, който постига това което иска. Другото е словоблудство, разчетено върху бързото забравяне.
Пето, БСП следва ясно и категорично да определи параметрите на своето партниране и опозициониране спрямо сегашното българско управление. Това управление налага личностното начало и предпочита слаби и манипулируеми чрез властта и съпричастността си към нея партии. Това управление се опитва да се крепи на пропагандно-популистки митове – митът „Симеон“, митът „Паси“, митът „Бойко Борисов“, криейки зад тях общата си управленска недостатъчност. То върви към мек (“нежен“) авторитарен демократичен режим. БСП следва по-бързо и ясно да определи своите параметри и изисквания към националното съгласие и да го отстоява – с партниране, с диалог, но и с равнопоставеност със Симеон Сакскобургготски. Равнопоставеното партньорство – на власт и в отношенията власт-опозиция, както и сваляне на властта по правилата на демокрацията, когато е немощна да решава проблемите на България – това е европейския избор. Когато става дума за България, нито една сериозна политическа сила не може да робува на призраци, като призрака „800 дни“ например.
Вместо заключение. Недопустимо е 45-ия конгрес да се превърне в конгрес на попарените очаквания. Или да бъде посрещнат с безразличие и равнодушие от обществото и партията. Не можем да си позволим интригата на конгреса да се изчерпи с избора на председател и членове на ВС на БСП и реалните и въображаеми за мнозина „игрички“ около това.
Не може и не бива дейността и управлението на партията да оживяват главно, когато се определят и избират кандидати за различните видове избори в държавата и партията. Силна е партията, която е вкоренена в ежедневието на България. И когато това Ј се признава.
