НиколайПетев е завършил журналистика в СССР. Автор на четири книги – литературна критика, между които „Поезия и позиция“ и „Фарът и неговия пазач“. Работил е като главен редактор на сп. „Родна реч“, бил е главен секретар на СБП, директор на издателство „Народна младеж“. Сега е директор на ИК „Христо Ботев“. Член на СБП.
През тези дни станах не свидетел, а съучастник в следния житейски случай. Досега виждах хора, които ровят в кофите. За първи път се изправих пред цяло семейство, което бе наобиколило един боклук. Приближих се колкото може по-близо, за да чуя за какво си говорят. Останах потресен от невинния детски въпрос: „Мамо, мамо, какво намери?“ Отдалечих се веднага, не като неволен свидетел, а като съучастник, бягащ от местопрестъплението. Не ми се повдига въпроса чия е вината, за да докараме децата на България до това питане – просто тази тема едва ли вече ще ни помогне. Искам само едно да кажа – вината е на всички, които не само някога, а и днес имат право на глас.
Не че вярвам, вече само се надявам, че предстоящият конгрес на Българската социалистическа партия ще погледне на по-горната история не като на сантиментална случка, а като на факт от живота на народа. Конгресът проницателно и отговорно би трябвало да се взре в действителността и от там да изведе своите послания. Многото думи в много решения е вече познато състояние на нашата партия. Като че ли свикнахме с конгреси, които нищо не решават, освен кадрови въпроси, които пък от своя страна не помагат на изстрадалите гласоподаватели да решат своите въпроси.
Виждам търсенето на три отговора, върху които трябва да се съсредоточим.
Първият – бедността.
Вторият – модернизацията на България.
И третият – състоянието на БСП.
И трите са сложни. Досега и по трите говорим с полуистини.
За да не бъда голословен, ще попитам:
По първия въпрос – за бедността, казахме ли, че за нейното решаване трябва да се вземе от богатите, за да има за бедните? Не говоря за експроприация, а за данъчни решения.
По втория въпрос – за модернизацията, казахме ли, че трябва много повече да разчитаме на себе си и че тя е възможна с обща национална икономическа концепция – резултат от идеите на всички политически сили?
По третия въпрос – за състоянието на БСП, казахме ли, че партията ни има особен живот – главно по върховете, а в низините – само по време на избори; казахме ли, че членската маса и ръководството доста често вървят в противоположни посоки; казахме ли, че нашата партия е с много традиции и опит и че новите ни наставници трябва да бъдат по-възпитани?
Сложни въпроси. Време е за отговори!
