За три дни през миналия месец България бе център на световно събитие – неформалната среща на министрите на външните работи от НАТО. Форумът трябваше да фокусира проблемите, които ще разискват през ноемри в Рига държавните и правителствените ръководители на 26-те страни членки.
Какво научихме от пристигналите в София първи дипломати? Че привличането на Украйна, с която сега се осъществява засилен диалог, е от изключителен интерес за реформиращия се алианс, който трябва да стане адекватен на необходимостта от глобални партньорства в сферата на сигурността. Че близо 15-хилядната мисия на пакта в Афганистан е изправена пред големи трудности, поради липсата на достатъчна координация в усилията на международната общност. Че при приемането на окончателни решения за разполагането на военна инфраструктура в Европа, в това число и бази в България и Румъния, НАТО ще трябва да се съобрази с интересите на Русия в новата европейска и глобална архитектура на сигурност, както подчерта на форума руският министър на външните работи Сергей Лавров.
НАТО няма роля в дипломатическия процес около ядрената програма на Иран и в момента този въпрос е изцяло в сферата на дипломацията, заяви генералният секретар на Алианса Яп де Хоп Схефер. Не виждам пакта като световен полицай, основните функции на организацията остават свързани с осигуряването на стабилност в евроатлантическата зона, подчерта още той.
Иран е обогатил успешно уран и продължава ядрените дейности, бе заключението в доклада, представен в края на април от генералния директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Мохамед ел Барадей, на основата на който Съветът за сигурност на ООН трябва да реши какво да предприеме спрямо Техеран. МААЕ не изключва възможността Иран да е получил плутоний от чужбина, се казва още в доклада, който наля отново масло в мелницата на Белия дом, декларирал нееднократно, че е готов да използва политическа, икономическа и военна сила, за да попречат на Иран да се сдобие с ядрено оръжие.
САЩ вече се опитаха на 26 април да прокарат през Съвета за сигурност резолюция, която да накара Иран да се съобрази с определения от Съвета за сигурност на ООН краен срок за спиране обогатяването на уран за промишлени цели. Но Китай, който има право на вето, отхвърли резолюцията, в която Иран се заплашваше с употреба на сила. Китайският посланик в световната организация Ван Гуаня изтъкна позицията на Пекин, че иранският ядрен проблем трябва да бъде решен по дипломатически път.
Русия също поиска твърди доказателства, че иранската ядрена програма не е за мирни цели. Москва ще одобри налагането на санкции срещу Иран, само ако бъдат намерени ясни доказателства, че ядрената програма на Техеран не е за мирни цели, заяви на 21 април говорителят на руското външно министерство Михаил Каминин.
В същото време проучване на общественото мнение на агенция “Галъп” показа, че мнозинството от американците са против военни действия срещу Иран. Според допитването, поръчано от телевизия Си Ен Ен и в. “Ю Ес Ей тудей”, 63% от анкетираните са заявили, че на Техеран трябва да се въздейства с дипломатически и икономически средства. В подкрепа на военен удар са се изказали само 13% от запитаните, а 21% смятат, че Вашингтон не трябва да предприема каквито и да било мерки срещу Иран.
Укрепването на руските въоръжени сили не представлява никаква заплаха за НАТО, заяви гостувалият през месеца в Москва върховен главнокомандващ Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа генерал Джеймс Джоунс. Спирайки се на еволюцията във въоръжените сили в целия свят, генерал Джоунс изтъкна, че промени настъпват навсякъде, в това число в НАТО и в Русия, и причина за това са новите глобални предизвикателства, които изискват участие на всички държави при решаването на изключително сложни проблеми.
През април научихме и броя на служителите на американското разузнаване по света. На 21 шефът на Националната разузнавателна служба на САЩ Джон Негропонте разкри, че близо 100 000 души работят за нея по света.
В Будапеща, в изборите на 22 април, управляващата коалицията на социалисти и либерали начело с премиера Ференц Дюрчани си осигури абсолютно мнозинство в парламента и съответно втори мандат – нещо, което се случва за първи път в най-новата история на Унгария. Победата на левоцентристите се обяснява и с разделението сред десните партии.
През миналия месец китайският президент Ху Цзинтао бе посрещнат с военни почести в Белия дом като лидер на велика сила. Четиридневното посещение на китайския лидер бе с акцент върху търговските отношения. Търговският дефицит на САЩ с Китай за миналата година е 202 милиарда долара и според Вашингтон причината е в китайското законодателство, което пречи на американските фирми да оперират в Китай със същата свобода, с която разполагат китайските компании на американските пазари. Ху Цзинтао обеща Китай да продължи реформата в курса на китайската валута, но отхвърли американските настоявания за значителна ревалоризация на китайския юан.
Японският министър на отбраната Фукуширо Нукага също посети Вашингтон. Разговорите му с американския военен министър Доналд Ръмсфелд бяха върху плана за частично изтегляне на американските войски от архипелага Окинава, предвиждащ изтеглянето на 8000 морски пехотинци от Окинава и изпращането им на американския остров Гуам. Двете страни пак не постигнаха споразумение. Преговорите буксуват заради разногласия около финансирането на плана. Вашингтон настоява Токио да плати 75% от необходимите за изтеглянето 10 милиарда долара, а Япония отказва да даде повече от половината.
Бензинът в САЩ и по света рязко поскъпна заради опасенията от конфликт с Иран. Новото бе, че Конгресът на САЩ поиска федерално разследване на повишените цени на горивата, което да установи дали няма манипулации и тайни уговорки за изкуственото им раздуване в търговията на едро и на дребно. Президентът Буш възложи на Федералната комисия за търговията да разследва съмненията.
Скокът на бензина едва ли може да бъде спрян, след направените изявления от президента на Венецуела Уго Чавес, че може да взриви всички петролни находища в страната в случай на военна агресия от страна на САЩ. Чавес каза това в парагвайската столица Асунсион, пред колегите си от Боливия, Парагвай и Уругвай. Регионалната среща на върха бе посветена на енергийната интеграция и изграждането на нови газопроводи. Венецуела е член на ОПЕК и е петият световен износител на “черното злато”. Тя доставя на САЩ по 1,5 млн. барела петрол дневно.
Хамас е готов да живее в мир с Израел, ако еврейската държава се изтегли от окупираните от 1967 г. територии и от Източен Ерусалим, обяви на 21 апри лидерът на радикалното движение Халед Мешаал. Мешаал допълни, че Израел трябва да даде право на палестинските бежанци да се върнат по родните си места, да разруши еврейските селища в окупираните територии, както и разделителната стена, и да освободи всички палестински затворници. “Ако Израел направи всичко това, Хамас, палестинците, арабите и мюсюлманите ще са готови за истински мир”.
Четири дни преди това депутатите в новия израелски парламент положиха клетва, а Ехуд Олмерт, чиято партия Кадима спечели най-много места в Кнесета, изрази решимост да установи окончателните граници на Израел, с или без съгласието на палестинците.
В Багдад първата задача, която си постави новият иракски премиер Джауад Малики, бе да върне истинското си име – Нури. Премиерът сменил малкото си име с Джауад, за да скрие самоличността и за да запази семейството си, след като избягал от режима на Саддам Хюсеин и получил убежище в Сирия. Малики, който на 29 април получи от президента Джалал Талабани мандат за съставяне на правителство, трябва в четириседмичен срок да представи в парламента списъка на министрите.
На 26 април светът отбеляза 20 години от Чернобилската ядрена авария, поуките от която още се правят. Броят на жертвите в трагедията е оспорван – от 4000 доказани или бъдещи смъртни случаи в трите държави – Украйна, Русия и Беларус, според доклад на ООН, до 93 000 потенциални смъртни случаи заради ракови заболявания, според “Гринпийс”.
Ден преди това 23 души, сред които и туристи, загинаха в три атентата в египетския курорт Дахаб. Изявите на терористите обаче вече не са новини.
