НЯКОИ ПРЕДВАРИТЕЛНИ ОЦЕНКИ И ИЗВОДИ ОТ ВОЙНАТА В ИРАК

0
30

О. з. полковник. Роден през 1933 г. в с. Пирин, община Сандански. Завършил е педагогическа гимназия, военно училище, военна академия “Г. С. Раковски” и генералщабна академия “Ворошилов” в Москва. Като военен специалист, в продължение на 38 години служи в Българската армия, преминавайки последователно през войсковата част, съединението, оперативните обединения, генералния щаб и щаба на ОВС на Варшавския договор. Участвал е в разработването на редица ръководни документи, отнасящи се до подготовката и боеспособността на българската армия. От 1992 г. е пенсионер.

В новия ХХI век и 58 години след Втората световна война човечеството бе принудено да преживее ужасите на поредната война. Светът отново разбра, че привържениците на войната не са останали в миналото, а ги има и днес и периодично, през неголеми интервали от време утоляват своята жажда с новопролята невинна детска и човешка кръв. За пореден път на върха на групата военолюбци се оказаха определени кръгове от американската общественост.

Преобладаващата част от народите се противопоставиха на войната в Ирак и показаха, че не само не възприемат, а напротив, отхвърлят безусловно въоръженото насилие като способ за решаване на междудържавни конфликти и проблеми. Отрицателното отношение към обявената и осъществена от т.н. коалиция война, беше подсилено и от два безспорни фактора: първият – скриване от инициаторите на истинските цели на войната и обшиването им с второстепенни мотиви и второ – предприемането на военни действия чрез грубо пренебрегване на ООН и нейния Съвет за сигурност. Повече от ясно е, че народите добре разбират, че войната като военнополитически акт за решаване на спорове не може и не бива повече да бъде прилаган извън ООН. В противен случай, казано образно, остават развързани ръцете на силните на деня и тежко и горко на малките страни и народи. ООН е организацията за закрила, преди всичко, на малките страни.

По своя характер тази война не може да бъде приравнена към класическите широкомащабни войни, провеждани в миналото, нито пък към такива, каквите могат да бъдат осъществени при широко използване на съвременни средства за воюване. Най-общо тя може да бъде определена като локална с ограничени военно-политически цели и ясно дефинирана като един от възможните способи за насилие отвън за снемане на политическата власт в една отделно взета държава. Този характер на войната предопределяше и избора на прийомите за действие на войските. В хода на бойните действия военното ръководство се опитваше да представи войната пред света като някакво хуманно дело, стремеж да се покаже, че с минимален брой жертви могат да се постигат някакви високоблагородни цели. Разбира се, за “хуманността” на тази война -най-точна и вярна оценка могат да дадат майките на загиналите деца, децата на загиналите родители и семействата, останали живи, но с опожарени жилища.

В замисъла за действие, който не остана тайна, пролича стремежът на планиралите операцията да бъдат нанесени едновременно два удара – от юг и от север, насочени към максимално бързо овладяване на столицата на Ирак. Турция обаче лиши воюващите от тази възможност отказвайки да пропусне през своя територия американската сухопътна групировка, предназначена да осъществи удар от север. Очевидно това смути военното ръководство и забави целия ход на войната.

Резултатите показаха, че за осъществяването на една авантюра с продължителност само от 10-15 денонощия, когато тя се провежда на хиляди километри от територии те на страните организаторки, за подготовката й са необходими не по-малко от два-три месеца. При това без наличието на каквото и да било ответно въздействие от страна на потенциалния противник.

В хода на войната и особено в началото й предпочитания бяха отдадени на ударите с авиацията и то по-предварително планирани военни цели, за сриване на системата на държавното управление и ръководството на войските и за подяване и изваждане от строя на системата за ПВО на Ирак. С това видимо се целеше да се завоюва пълно превъзходство във въздуха и то беше постигнато. Впоследствие авиацията с ешелонирани удари продължи да разрушава важни обекти от инфраструктурата на държавата и да осъществява авиационната поддръжка на настъпващите сухопътни съединения, включително и на стоварените въздушни десанти.

В действията си авиацията се стремеше да нанася голяма част от ударите си нощем, особено по обектите с предполагаемо зенитно-ракетно и зенитно-артилерийско прикритие.
Настъпателните действия на сухопътните съединения се осъществиха по отделни направления, водещи предимно към големи населени пунктове, а впоследствие бяха използвани и за блокиране на градовете и последователното им овладяване. На определен етап от бойните действия сухопътните войски се оказаха затруднени в изпълнението на задачите и се прибегна до подвеждането на 4-та дивизия.

Войната разкри и някои военно-технически аспекти. Практически тя беше използвана и за демонстриране на нови по-съвършени видове оръжия и боеприпаси. Тя нагледно потвърди, че военно-промишленият комплекс на Америка продължава да усъвършенства, произвежда и снабдява армията на САЩ с по-съвършени оръжейни системи и боеприпаси. Вниманието очевидно е насочено към повишаване мощността на авиационните боеприпаси, подобряване системите за насочване и управлението им към целите и повишаване точността им на попадение, увеличаване обсега /пространствените граници/ за нанасяне на ударите от конвенционалните системи въоръжения, управление на полетите на ракетите и някои боеприпаси от въздушно-космически средства.

Вероятно показаното в хода на войната ще предизвика вниманието на много заинтересовани специалисти и анализатори у нас и в чужбина. От анализите ще последват изводи свързани с развитието на военната теория и военната практика. Но си позволявам да изразя своето скромно мнение, че тази война такава каквато тя се състоя пред погледите на света, не дава основание за извличането на много категорични и достатъчно правдоподобни изводи.

Подобно разбиране е обусловено от факта, че на театъра на военните действия противодействаха две несравними една с друга потенциални величини. От едната страна т.н. коалиция, осъществила агресията, разполагаше с модерно въоръжени войски и личен състав с богат практически опит, а от другата страна трябваше да противодейства армията на Ирак с ограничено по количество и вече застаряващо по качество въоръжение и с ограничен практически опит на личния състав.
Това обстоятелство предопредели едностранното тотално превъзходство на коалицията по море, във въздуха и на суша. Срещу нея и нейното въоръжение отсъстваше ефективно и равностойно противодействие и тя безнаказано използваше бойните си възможности. В хода на войната липсваше необходимото противодействие в борбата за завоюване на въздушно господство. Единствен опит за противопоставяне и то за определено време осъществиха сухопътните войски на Ирак в защитата на градовете в южната си част. Отсъстваше електронно противодействие на коалицията.

От изложените обстоятелства на този етап биха могли да се направят следните изводи:

Първо. Системите въоръжения и боеприпаси, използвани във войната потвърдиха тенденциите в страните с развит военно-икономически потенциал, с ускорени темпове да се внедряват електроно-изчислителната, електронно-оптическата и лазерна техника в системата на всички видове въоръжени сили. Чрез тях целят да издигнат на качествено ново равнище системите за управление на войските, скоростта на точността за разкриване и поразяване на обектите на театъра на войната и повишаване на поразяващото действие на боеприпасите. Тези тенденции следва да бъдат в полезрението и на българските служби, отговарящи за реформирането и изграждането на българската армия.

Второ. Войната показа, че с внедряването на новите технологии във въоръжените сили многократно нарастват възможностите на войските за едновременно поразяване на обектите на противника в максимално широки пространствени граници, както хоризонтално /по фронта и в дълбочина/, така и вертикално във височина. Съвременните бойни действия и операции все повече ще разширяват своите триизмерни граници.

Трето. Във войната отново бяха продемонстрирани възгледите на военно-политическото ръководство на САЩ за предимствата, които те отдават на военновъздушните си сили за достигане целите на войната. Но войната показа, че подобно схващане не е съвсем точно и вярно, особено, когато се касае за бойни действия без употребата на оръжие за масово поразяване. Не беше случайно, че в хода на бойните действия военното командване поиска допълнително сухопътни войски, за да постигне крайните цели на войната.

Четвърто. В някаква степен войната опроверга схващанията на някои специалисти за прекомерната роля, която се отрежда на лекоподвижните /лекопреносимите/ съединения. Тя потвърди, че на подобни въздушни десантни войски могат да се поставят ограничени задачи и за ограничено време, но не и за продължителни бойни действия или за овладяване за крупни населени пунктове. Развитието на операцията недвусмислено показа нарастващата роля на бронетанковите и механизираните съединения при бойни действия с конвенционални средства за поразяване. Тяхната роля е решаваща за постигане на крайните целите на войната, но особено когато трябва да се овладяват крупни населени пунктове с повсеместно железобетонно сградостроителство.
На фона на показаното буди недоумение реформата в нашата армия, в която не остана нито едно компактно бронетанково или механизирано съединение. Нашите специалисти от армията има над какво да се замислят.

Пето. Целият ход на подготовката и воденето на войната показа и колко уязвими могат да бъдат развръщащите се групировки от продемонстрираните нови оръжейни системи, когато те са притежание на противника.
Шесто. Бойните действия предемонстрираха, че съвременна война с молитви не се води. В хода на войната се видя колко наивни изглаждаха призивите на Саддам към своя народ и армия.

Очевидно последващите седмици и месеци ще дадат отговор и на въпросите: защо 5-милиония град Багдад беше овладят така бързо? Дали лично Саддам или негови приближени са извършили предателство? Каква роля е играл Саддам след като 1963 година е доведен на власт от САЩ и какво място е заемал в мрежите на ЦРУ? Кой и къде отведе Саддам и каква е неговата съдба днес?

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук