ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА И БЪЛГАРИЯ

0
368

Ст. н. с., д-р по история, оз полковник. Завършил е Военна академия и аспирантура. Работи в учебните заведения и в централните институти на Българската армия. Занимава се с преподавателска и изследователска дейност. Научните му интереси са насочени към проблемите на българската войска и Втората световна война. Участва в научни конгреси, конференции и други симпозиуми у нас и в чужбина. Издал е книгите: “Армия народна”, “Българските въоръжени сили XV – XIX век”, Българското участие в Освободителната руско-турска война 1877 – 1878 г.”, “НОВА – съюзник на съюзниците по време на Втората световна война” и други. Публикувал е много студии, статии и други материали.

На 8 май 1945 година Европа въздъхва с облекчение. Хитлерова Германия е на колене. Втората световна война свърши.

Този ден в Берлин, в бившето военно-инженерно училище в предградието Карсхорст започва заседанието записано в историята на всички народи, твърде кратко по време, но с епохална същност – “да се подпише пълна, безапелационна и безусловна капитулация”.

Прозвучават бавно произнесените твърди и пълни с вълнение думи на маршал Жуков: “Предлагам на представителите на главното немско командване да се приближат до масата и да подпишат акта”.На лицето на фелдмаршал Кайтел са избили алени петна. Очите му сълзят. Приближава се и подписва всички екземпляри от акта. Цари пълно мълчание, щракат само кинокамерите.

Актът подписват и маршал Георги Жуков, маршал Артър Теддер, генерал Спаатс и генерал Делатр дьо Тасини.
Часът е 23.30 на 8 май 1945 година.

Победителите, прославените маршали, генерали и офицери се поздравяват с нескрити сълзи на очите.
Оръдията вече не стрелят.

Втората световна война е най-жестокото събитие на ХХ век и оказва невероятно влияние върху общественото развитие. Войната започва на 1 септември 1939 г. и завършва за Европа на 9-ти май 1945 година.В нея участват народите на 60 страни. Води се на територията на 40 държави в Европа, Азия и Африка и на акваториите на три океана – Атлантическия, Тихия и Северния ледовити океан. Мобилизирани са 110 милиона души и загиват над 55 милиона на фронта и в тила. Половината от тях са съветски граждани. Войната струва на човечеството над 1 трилион и 352 милиарда долара (по тогавашния курс).

Причините за войната са изяснени. Тяхната същност е обществената система.
В началото на 1939 г. хитлеристка Германия заграби Чехословакия, принуди Литва да им отстъпи Мемелската област и поиска от Полша град Данциг. На 14 април Мусолини обяви присъединяването на Албания към Италия.
Великите държави не спряха и не се противопоставиха на тези действия. Така се стигна до 1 септември 1939 г., когато Германия навлезе в Полша и постави началото на войната.
Англия и Франция обявиха война на Германия, но бойни действия не започнаха. Това позволи до лятото на 1940 г. Германия да завладее Дания, Норвегия, Холандия, Белгия, Франция и Люксембург и да започне обстрелването на Великобритания.

На 27 септември 1940 г. Германия, Италия и Япония сключиха тристранен пакт и създадоха остта Берлин – Рим – Токио, с цел установяване на световно господство. Към тях се присъединиха Унгария, Словения и Румъния. Италия нападна Гърция, но беше отблъсната.През 1941 г. във войната срещу “остта” се намесиха и САЩ.
На 22 юни 1941 г. Германия вероломно нападна Съветския съюз.
Какво място заема България в този световен коалиционен ДВУБОЙ?

Нашата страна е на кръстопът. Отново положението на България е особено и нееднозначно. По време на войната тя преживява три различни периода.
Първият период обхваща времето от началото на войната – 1 септември 1939 г. до присъединяването на България към хитлеристка Германия и Тристранния съюз. Характеризира се главно с определяне на отношението към войната и към силите, участващи в нея. Най-категорично и най-изразително борбата се води в парламента. Народните представители имат различна ориентация, едни са с Германия, други с Англия, трети с Франция и в зависимост от това търсят най-естественото място на България. Има и една четвърта група, която настоява България да запази неутралитет, да не се включва към нито една от групировките и да сключи пакт за ненападение със Съветския съюз.

Правителството на Георги Кьосеиванов обявява, че ще следва политика на неутралитет, но фактически ориентира страната към фашистка Германия. Правителството на Богдан Филов, дошло на власт на 15 февруари 1940 г. продължава тази политика, като още повече сближава страната с Германия и икономиката ни изпада все повече в зависимост от нея.
В парламента за неутралитет се борят Тодор Самодумов, Тодор Поляков, Любен Дюкменджиев, Петко Стайнов и други.
Към Германия беше ориентирана не само икономиката, но и законодателството.

Народът беше против войната. Това той изрази през септември 1939 г. и особено по време на Соболевата акция през ноември 1940 г., когато категорично настоява с писма, телеграми и резолюции от събрания, пред Правителството, Народното събрание и Царя за неутралитет и сключване пакт за ненападение със Съветския съюз.

Правителството не се вслуша в гласа на народа и с подкрепата на Народното събрание присъедини България към Тристранния пакт. С това започва Вторият период от състоянието на България по време на Втората световна война. На 1 март 1941 г. в позлатения салон на двореца Белведере във Виена министър-председателят на България Б.Филов, външният министър на Райха Рибентроп, италианският министър на външните работи граф Чано и японският посланик в Берлин Ошима подписват протокола за присъединяването на България към Тристранния пакт. За да подчертае важността на този договор, на церемонията присъства Хитлер. Той дава обед на участниците и води разговор с Б.Филов.

Вторият период продължава до Девети септември 1944 година.
На следващия ден – 2 март 1941 г. в Народното събрание Б. Филов прави декларация, в която подчертава, че България е готова да даде своя дял за изграждане на новия ред в Европа и света.

В същия ден по предварително сглобените понтонни мостове на р. Дунав у нас навлизат немски моторизирани колони и се насочват към западната и южната ни граница.
Съветското правителство на 3 март с нота протестира срещу предоставяне територията на България на чужди войски. На 5-ти март английското правителство прекратява дипломатическите си отношения с нашата страна и предупреждава за отговорността, която се поема. Пред Камарата на общините на Великобритания външният министър Идън заявява: “Постъпката на България няма да бъде забравена нито от нас, нито от нашите съюзници, когато настъпи денят за уреждане на сметките”. Този ден наистина настъпи.

На 6 април от българска територия немските войски под командването на фелдмаршал фон Лист нахлуват в Югославия и Гърция. Започва кървавата драма на Балканския полуостров, продължила 3 години и 10 месеца.
Присъединяването към Тристранния пакт, въвличането във войната и ограбването на народа от германските нашественици доведоха до по-нататъшно влошаване икономическото положение на България.

Прекъснати са търговските връзки с други страни, намален е вносът на суровини, необходими за индустрията. Спада производството в промишлеността и занаятите.
Разширява се спекулата и черната борса. Повишават се данъците, засилва се инфлацията. Цените се повишават от 3 до 10 пъти. България се превръща във васал на фашистка Германия. Фактически тя загубва политическата си и икономическа независимост. Хитлеристите ни грабят и подтискат като окупирана страна, но доколкото България е техен съюзник, те я грабят с ръцете на българските министри, бесят и убиват съпротивляващите се българи с ръцете на българските прокурори, полицаи и палачи.
Немскофашисткото командване имаше право да използва територията на България в интерес на водените действия срещу СССР и другите страни. Половината от българските летища – 16, са предадени на хитлеристите. Пристанищата Варна и Бургас, ж.п.линиите, ж.п.транспорта, свързочната мрежа, казармите също са дадени на хитлеристката армия.
България пое да изпълнява гражданска роля във завоюваните от Германия – Гърция и Югославия. Дванадесет пехотни дивизии и 2 кавалерийски бригади на българската войска са изпратени в тези страни и освобождават немските дивизии за Източния фронт. Демагогията тук е голяма. Пропагандата тръби, че с “помощта на Хитлер” България е осъществила своите “национални идеали”. Това подхранва сред част от българското население нереалистични очаквания. Вярно е, че на много места в Македония и Тракия българските части са посрещани като освободители, но е вярно и това, че навсякъде е организирана съпротива и се води война срещу тези части. В държавата се създават лагери за затваряне на “неблагонадеждни” за властта граждани.

На 13 декември 1941 г. България обяви война на Англия и САЩ. В резултат на това нашата страна е подложена на бомбардиране и дава излишни и безсмислени човешки жертви и материални загуби. От 6 април 1941 г. до 1 септември 1944 г. в земите под контрол на българската държава са бомбардирани 162 населени места с над 45 хил. бомби.
По време на бомбардировкати са убити 1713 души и 4271 са ранени.

Пострадалите обекти само в София са 12 569, в това число: 19 училища, 10 хотела и театри, 24 болници, 117 предприятия, 169 работилници, 14 църкви, 10 002 жилища – обитаеми и необитаеми.

Във Враца са бомбардирани 446 обекта, а в дупница – 83.
25-то Народно събрание приема “по спешност” няколко изключителни и комплексни закони, като: Закон за допълнение на военно-съдебния закон; Закон за допълнение на Закона за военните сили; Закон за изменение и допълнение на военно-наказателния закон; Закон за допълнение на Закона за запазване на материалната и моралната сила на войската и др. Един от най-жестоките е “Законът за изменение и допълнение на Закона за защита на държавата” от септември 1941 г. Той е основата за съдебен терор спрямо участниците в антифашистката борба. През 1943 г. са гласувани нови изменения и допълнения на ЗЗД. Другият жесток закон е “Закон за защита на нацията”, насочен срещу евреите, приет януари 1941 г. и допълнен през 1942 г., като се създава комисарство по европейските въпроси, което организира изпращането на евреите в концентрационните лагери в Европа и в България.

Въпреки големите заслуги на българския народ за спасяването на евреите по време на Втората световна война България не беше отмината от този кървав данък. Общо 11 343 човека са изпратени в лагерите на смъртта.
Политическото и икономическото състояние на страната, фактическата окупация на България от хитлеристка Германия, военното положение и последиците от него, предизвикват огромно недоволство след населението. Част от българския народ започва партизанска борба. Тя се организира от политически сили, на първо място Българската работническа партия, БСДП, БЗНС, Политически кръг “Звено” и др., които през 1942 г. се обединяват в Отечествения фронт. Съпротивата в България е значителен принос на българския народ за победата над хитлерофашизма. Тази съпротива има своя специфика, свой определени особености и своя характеристика.

На първо място: антифашистката съпротива в България по време на Втората световна война има ОБЩОНАЦИОНАЛЕН характер. Тя започва веднага с навлизането на хитлеристките войски в България и завършва със завършване на войната. В нея участва народът. Тя решава общонационални задачи.

На второ място: антифашистката борба у нас е ЧАСТ от ЕВРОПЕЙСКАТА и СВЕТОВНАТА антихитлеристка борба. По своя характер, цели и задачи тя не се отличава от борбата на народите във Франция, Италия, Полша, Белгия, Холандия, Дания, Норвегия, Гърция, Югославия. Противникът е един и същ. Партизанската народоосвободителна армия в България е част от армията на Обединените народи, част от обединените сили на антихитлеристката коалиция.

На трето място: ОРГАНИЗИРАНИЯТ характер на въоръжената борба. Партизанската армия има определена структура и строги правила на живот и дейност.. Партизаните полагат клетва. Част от отрядите имат бойни знамена. Партизанската армия се ръководи от Главен щаб. Територията на България е разделена на 12 въстанически оперативни зони. Обединени в Народоосвободителна въстаническа армия действат 1 партизанска дивизия с три бригади, 9 отделни бригади, 37 отряда и 3 самостоятелни партизански чети.

На четвърто място: ПРИЛИКАТА НА ПАРТИЗАНСКАТА БОРБА С НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА ОТ ПЕРИОДА НА ТУРСКОТО ВЛАДИЧЕСТВО. Сходни са задачите, сходни са моралните принципи, сходна е организацията. Тази наследственост е изразена и в практиката на отделни партизани, чети, отряди и бригади да приемат имената на националните ни герои Левски, Ботев, Бенковски, Чавдар и други.

Освен посочените същностни черти българската съпротива се характеризира още и със следното:

Първо. В окупираните от хитлеристка Германия страни националните въоръжени сили са разбити и те поставят началото на въоръжената съпротива там. У нас положението е друго. Армията и полицията са запазени. Запазен е и държавният апарат. Населението не разполага с оръжие. Правителството и хитлеристите водят интензивна пропаганда за велика България и за скорошния разгром на Червената армия. Въпреки това в България още през март 1941 г. се появяват първите партизани, а през лятото са създадени и първите партизански чети.

Второ. Наличието на запазена редовна армия поражда другата особеност на въоръжената борба, а именно: неутрализиране на армията като опора на антинародния държавен режим и привличането й на страната на антифашистката съпротива като ударна сила в готвещото се народно въстание. В резултат на организираната работа се засилват бягствата на войниците от казармата към партизанските части. В разузнавателно известие N 3 се посочва, че през второто тримесечие на 1944 г. в сравнение с първото тримесечие на с.г. бягствата на войниците са се увеличили 320%. Създават се осем самостоятелни войнишки партизански части. Увеличават се войнишките конспирации. Част от тях са разкрити и са съдени 2 907 човека. По сведение на щаба на войската през 1943 г. 6 717 младежи са неблагонадеждни за армията. Отнети са мобилизационните назначения на още 4 488 запасни воини.

Трето. Една от най-съществените особености на въоръжената борба у нас след създаването на Народоосвободителната въстаническа армия през пролетта и лятото на 1943 г. е нейното прерастване в своеобразна форма на гражданска война. Води се въоръжена борба между две части на народа, между две армии на една нация. От една страна на редовната правителствена армия и полицията, които изпълняват жандармски противонародни задачи, от друга, партизанската Народоосвободителна армия, която изцяло стои на страната на трудовия народ.

ХАРАКТЕРЪТ, ПРИНЦИПИТЕ, СТРУКТУРАТА и ДЕЙНОСТТА на НОВА са определени от Директивите на политическите сили, влизащи в Отечествения фронт и заповедите на Главния щаб.

Определени са също главните задачи:

Първо. НОВА да съдейства за предотвратяването на поредната национална катастрофа, за възстановяване на националната независимост на страната и потъпканото национално достойнство, като чрез формите на въоръжената борба участва в унищожаването или изгонването на хитлеристите от България, заедно с всички техни агенти.

Второ. НОВА да участва в борбата за защита на непосредствените интереси на трудовия народ. Да съдейства за разложението на армията и революционизирането на войнишките маси. Да участва в политическата мобилизация и военната подготовка на народа за въоръжено въстание за събаряне на монархофашисткото правителство и установяване на народнодемократично правителство на Отечествения фронт.

Трето. НОВА със своите бойни действия да разстройва тила на хитлеристките войски, да заангажира цялата българска армия и да не допусне изпращането й на Източния фронт срещу Съветската армия. Да съдейства за отслабване силата на хитлеристката окупация в Югославия и Гърция и с това да даде достоен принос в общоевропейската антихитлеристка борба, да изпълни своя международен дълг.
Само на днешната територия на България партизаните са около 9 хиляди, а на територията на Обединена България през периода на войната те са над 20 хиляди. Най-малкият партизанин е на 8 години, а най-възрастният – на 67 г. Най-много са партизаните на възраст между 16 и 35 години – 31.52%. Партизани има от всички етнически групи и социални слоеве в България.
Цяла България е превърната в бойно поле. Щабът на Българската армия в секретно писмо прави оценка, че държавната власт е изправена пред вътрешен фронт, който прикова към себе си цялото й внимание и всичките й усилия.
На 28 април 1944 г. българското правителство приема постановление, с което възлага на Военното министерство да продължи борбата срещу партизаните и определя “в тази дейност всички държавни, общински и обществени организации и служби да се считат само негови органи”.

Какво е това, ако не военно положение? И затова Царството се отблагодарява на “защитниците” си. Общо за награди на войската и жандармерията за убити партизани, по разкрити досега документи са раздадени през 1943 г. 24 920 000 лв., през 1944 г. – 37 950 000 лв. или всичко 62 870 000 лв.
От месец март 1943 г. до 9 септември 1944 г. частите на НОВА провеждат 3 359 бойни действия и въоръжени акции.
До месец септември 1944 г. в 1/5 от населените места у нас се провеждат партизански акции. В тях са разгромени местните органи на монархофашистката диктатура. В 180 селища е изгорена общинската данъчна реквизиционна архива, а в 248 са наказани народни врагове и предатели по присъда на партизанския съд. В 537 селища са проведени общоселски събрания и други масовополитически мероприятия. 70% от общия брой на партизанските акции са осъществени всред населението и с негова помощ.

Генералният щаб на армията на 14 април1944 г. съобщава в заповед до войските: “У нас вече работата … не се касае до обикновени и несвързани партизански действия, а до планирана партизанска война”. Нищо повече към това не би могло да се добави. Една оценка и една признателност за силата на партизанската армия – НОВА.

Правителството всъщност не управляваше, а воюваше с народа.
Народоосвободителната въстаническа армия, организираната въоръжена сила на народа има определено място в стратегическите планове на съюзническата антихитлеристка коялиция. Когато Балканите стават реален обект на войната 1943-1944 г. и се обсъжда предложението на Чърчил да се открие Втория фронт тук, става задължително да се познава положението в България, да се следят непосредствено промените, които се извършват и да се информира редовно английското Върховно командване.

У нас идват три английски военни мисии. Първата се ръководи от Майор Мостин Дейвис, втората – от майор Франк Томпсън. Те минават през Югославия. Третата се ръководи от майор Тейлъп в района на Гърция. Тези мисии изпълняват разузнавателни задачи, осигуряват известно количество оръжие, боеприпаси, дрехи и друго имущество за българските партизани. В някои наши партизански отряди пребивават английски офицери и сержанти, които имат задача да подготвят места за спускане на оръжие и други материали за българските партизани.

Радистът на групата на майор Томпсън, сержант от армията на Великобритания Кенет Скот, при посещението си в България през есента на 2002 г. заяви: “Ние бяхме изпратени да воюваме срещу хитлеристите тук, на Балканите, и да съгласуваме бойните действия на българските партизани с английските и американските средиземноморски сили”.
Представители на английската и американската армия се появяват в нашите партизански части и по други пътища. Това са летци и други членове на екипажите, скочили с парашути от повредени самолети, прелитайки над България.

Другата сила в антихитлеристката коалия, Съветският съюз няма специална военна мисия в България. България и СССР поддържат дипломатически отношения. Война ни е обявена на 5 септември 1944 г., когато почти всичко е решено и Съветската армия е на нашите граници. Това определя и особения начин на контакти на Съветското ръководство с българското партизанско движение. Те се поддържат чрез ЗБ на БРП и Георги Димитров, които са в Москва. Връзката се осъществява чрез предаванията на радио “Христо Ботев” и р/с “Народен глас”, чрез радиовръзка на ЗБ с ПБ и Главния щаб на НОВА и главно чрез изпращане на групи в България. През август 1941 г. са изпратени в България с подводници две групи българи политемигранти в състав от 23 души. Ръководител на първата група е Цвятко Радойнов, полковник от Съветската армия, на втората група ръководител е Мирко Станков, също офицер от Съветската армия. През септември и октомври с.г. в България пристигат пет парашутни групи съставени от българи политемигранти. Групите се водят от Груди Грудев, Атанас Дамянов, Стоян Палаузов, Йордан Табаков и Йордан Кискинов. Задачата им е да извършат разузнаване и саботажни действия в тила на Германската армия по заповед и по план на Генералния щаб на Съветската армия. Почти всички те са офицери от Съветската армия и органите на НКВД. Впоследствие оцелелите парашутисти и подводничари са използвани за организиране и ръководене на съпротивителното движение в България. В следващите години (1942, 1943, 1944 г) групите са изпращани в България през Югославия. Това са групите на Щерю Атанасов, Иван Винаров, Станке Димитров (Марек), без самият Марек и други. Чрез тях, когато се създават необходимите условия, Съветската армия доставя на българските партизани значително въоръжение и боеприпаси.

Съветски офицери и войници воюват в редовете на българската партизанска армия, попаднали в нея като избягали военнопленници или освободени от българи и предадени на партизаните. Те оказват голяма помощ в подготовката на българските партизани.

Много точно тези взаимоотношения са обобщени от американския летец Херолд Джеймс в писмо, написано на 31 август 1944 г. “На моите много добри приятели – български партизани.”

”… Ние ходихме по селищата да унищожаваме фашистите и всичко, което е фашистко. Ние сме съюзници – вие, българските партизани, и аз, американският летец. И двете страни сме в сражение за един и същи идеал…”
През лятото на 1944 г. военнополитическата обстановка в Европа става все по-печална за Оста. България е в крайно деликатно положение. Започват, макар и плахи, опити за отскубване от смъртоносната прегръдка на хитлеристка Германия.

Багрянов иска да излезе от войната без да скъса съюза с Германия и със СССР. За това разговори води министъра на външните работи П.Драганов с Кирсанов и с Бекерле.
Кирсанов иска България с нейните пристанища и летища да не се използва за база на немците във войната срещу СССР. Бекерле настоява да се спазва договора. В България са немските войски. Пристанищата са пълни с военни кораби.
Не е възможно да се излезе от тази ситуация безболезнено.
Началник щаба на българската войска генерал Трифон Трифонов обяснява на шефа на германската военна мисия генерал Шнекенбургер, че България не се стреми към конфронтация с Германия, а единствено да не бъде обвинена в нарушаване на неутралитета спрямо СССР и така да му даде повод за обявяване на война. Изтеглянето на немците ще е полезно и за самите тях, тъй като ще бъдат запазени силите им.
Берлин обаче не приема и с “най-остър тон” заявява на българските власти, че няма да им бъде позволено току-така да ги изгонят от страната. Немските части са приведени в пълна бойна готовност и им е наредено да се сражават “до последния войник и куршум”. Подготвят се и диверсионни екипи за удари в София – наименовани са “Вероломство”, “Кучи син” и “Юда”.

Стига се все пак до съгласие, немските войски да се изтеглят от България до 15 септември 1944 г.
За България съществува още една възможност. Това е споразумение с Великобритания и САЩ. Първите контакти с представители на съюзниците са в Турция и Швейцария. Не ни приемат добре, особено след откриването на Втория фронт на 6 юни 1944 г.

Едва на 5 септември 1944 г. военнополитическото ръководство на Третия райх достигна до категоричния извод, че запазването на германските позиции в България е невъзможно и заповяда пълното изтегляне на всички сили и средства на Вермахта от страната.

На 5 септември 1944 г. Съветското правителство беше принудено да обяви война н България. На 8 септември 1944 г. части на Съветската армия, преминаха румъно-българската граница. На 8 септември правителството на Мушанов обяви война на Германия.

На 9 септември властта пое правителството на Отечествения фронт. То също обяви война на Германия.
С това приключи вторият период от положението на България по време на Втората световна война.
Войната обаче продължаваше. И нашата страна трябваше да намери при новите условия своето място… И тя го намери. Започва Третият период на България по време на войната. Главното сега за нея е да се включи като държава във войната на страната на антихитлеристката коалиция.
Защо България трябваше да участва във войната на страната на антихитлеристката коалиция?

Главната причина е предотвратяване на поредната национална катастрофа. До този момент нашата държава участваше във войната, но на страната на Тристранния пакт, на страната на хитлеристка Германия. През цялото време българската територия с всички нейни комуникации обслужваше хитлеристите. наши части водиха бойни действия с югославски и гръцки партизански съединения. Това позволи да бъдат освободени немски сили за Източния фронт и срещу англоамериканските средиземноморски сили. Нашата авиация води бойни действия директно срещу Англия и САЩ. За отговорностите, които имаше българската държава не веднъж е предупреждавана от силите на антихитлеристката коалиция. И сега тя, България, можеше да избегне тези отговорности само с включване във войната на страната на коалицията. Това обаче не беше никак лесно.

Тук възникват много трудности, от най-различен характер, политически, икономически, идейно-психологически, военни и още много други от вътрешен и международен аспект.
България е в пълна международна изолация.
Още на 9 септември правителството определя делегация, която незабавно да установи връзка с командващия Трети украински фронт, с цел да се узнаят условията за примирието, за сътрудничеството между двете армии и за участие на българска армия в бойните действия за изгонване на неприятеля от Балканите. На 16 септември 1944 г. маршал Толбухин с писмо уведомява, че те приемат българската армия да участва в бойните действия съвместно със Съветската армия, като подчертава необходимостта от оперативно подчиняване на българските войски на съветското командване.
За да участва българската армия във войната беше необходимо да се нормализират отношенията ни с Югославия.
На 25 и 27 септември 1944 г. в Москва се провеждат разговори между Георги Димитров и Йосип Броз Тито. Стига се до следната договореност: “Българските войскови части във Вардарска Македония да се сражават съвместно с югославските части против хитлеристите. Те запазват своята самостоятелност и имат връзка с Главното командване на БА. Българското правителство ще има своя военна мисия при Върховния щаб и специален военен представител при щаба на ЮНОВ във Вардарска Македония. Разоръжаването на българските части е прекратено след завземането на властта от правителството на Отечествения фронт.”

По предложение на Йосип Броз Тито се договарят българска правителствена делегация да замине за Крайова, за да преговаря с Югославския национален комитет. Тези разговори са необходими за двете страни.
На срещата в Крайова маршал Бирюзов запознава двете делегации с плана на Белградската операция. Единодушни са били и по отношение използването на български войски в тази операция. “Всички се съгласиха с това, пише той, че българският народ не може да носи върху себе си клеймото на Каин за престъпните действия на бившето царско правителство. Всички ние разбирахме и твърдо вярвахме, че войниците, офицерите и генералите от новата българска армия изпитват искрени братски чувства към югославския народ”.
Тук в Крайова се постигна съгласие и по военното сътрудничество между България и Югославия. Договорено е българската армия да е около 200 000 бойци и България да окаже стопанска помощ на Югославия.

Съществено значение за участие на България във войната имаше регулирането на отношенията ни с Гърция. Положението в Гърция беше сложно. Германските войски се оттеглят от там, а английското командване се готви да настани свои войски.
Предложението за Българско участие във войната среща съпротива. На 10 септември 1944 г. в секретна телеграма на британския пълномощен министър при гръцкото емигрантско правителство до Форин Офис се каза:”… Всеки грък би сметнал за висока несправедливост, ако след всичко това България се приема като съвоюваща”. Въпреки това преговорите с гърците, макар и продължителни завършват с подписване на протокол и уреждане всички граждански и военни проблеми.

България беше обект на разговори и между правителствата на трите главни сили от антихитлеристката коалиция. След обявяване война на България от съветска страна и обявяване война на Германия от страна на България условията се променят и реакцията не закъснява. Сега на преден план излиза възпросът за сключване на примирие, което да се обсъди в Европейската консултаивна комисия. Англия поставя като предварително условие за преговорите за примирието българските войски да се изтеглят от Беломорието и Югославия.
Разговорите започват на 12 септември 1944 г. Англия се обявява против признаването на България право на съвоюваща страна.

Още на 13 септември 1944 г. в секретно писмо на Форин Офис до секретариата на Комитета на началниците на щабовете се посочва, че “Приемането на България като съвоюваща би шокирало общественото мнение и е сигурно, че ще предизвика сериозни затруднения с гръцкото и югославското правителства. От политическа гледна точка се злепоставяме, че ще бъдем принудени да се противопоставим на това предложение”. В речта си пред парламента на 26 септември 1944 г. господин У. Чърчил отделя специално място на България. Той заявява: “Не можем да забравим многобройните жестокости и разорения, за които са отговорни българите, както пред Гърция, така и пред Югославия. Някои от най-лошите военнопрестъпници са българи. Те могат да бъдат третирани като воюващи, що се отнася до Великобритания … Междувременно нека да вървят и да унищожават всички германци, които открият в неприятелските страни. Ние не ги искаме в земите на нашите съюзници. Това е единствената роля, която ще послужи на тях и на техните интереси и колкото е по-голяма вероятността, с която ще се нахвърлят върху германците, толкова е по-голяма вероятността за тях да отвлекат вниманието на нациите победителки от техните предишни престъпления”.

Съветските представители защитиха българските интереси и българското участие във войната.
За положението на Балканите и на Балканските страни от 9 до 12 октомври в Москва се водят преговори между СССР, Англия и САЩ. Преговорите за примирие с България също се водят на високо равнище в Москва от 26 до 28 октомври.
Примирието е подписано на 28 октомври. То съдържа 19 члена и определя широк кръг задължения на България за участието й във войната и за отношението й към имуществата на Германия и на нейните съюзници; възстановяването на имуществото и изплащането на щетите на Югославия и Гърция; ликвидирането на всякакви прояви на фашизъм и установяване в страната на демократичен режим и други.
Споразумението имаше сравнително справедлив характер. То даваше възможност постепенно да се нормализират отношенията на България с другите страни.

Интерес представлява становището на българското правителство изразено от ръководителя на правителствената делегация, министъра на външните работи проф. Петко Стайнов на 26 октомври в Москва при започване на преговорите. Правителстото прави верен анализ на положението в България и показва разбирането ни по основните проблеми. Декларацията на правителството е база за справедливо решение и споразумение. Ето главните моменти:
”Делегацията на Българското правителство на Отечествения фронт се изправя пред вас, за да моли за примирие, обхваната от най-дълбоко вълнение. Тя има съзнание за грешката, сторена в миналото от бившия режим, който от името на България е водил една противонародна политика и е извършил едно голямо престъпление, като е обявил неоправдана война на великите западни демокрации, като е допуснал да се нападнат през нашата територия съседни държави и се е отдал на една пакостна окупация, като е водил работите по такъв начин, че нарушавайки основните задължения за неутралитет, е предизвикал дори и нашата освободителка да ни обяви война. На съвестта на целия народ тежи едно тежко престъпление, извършено от българското правителство…

Но този народ не остана безучастен зрител на извършването на това престъпление от неговите самоналожили се господари и от техните господари – германците. От първия ден още той започна една борба за съпротива, която по своите многобройни жертви, по пролятата кръв, по понесените мъчения не отстъпва в нищо на страданията на ред други народи, потъпкани и завоювани от войските на Хитлер. Тази кървава страница от историята на нашия народ е за съжаление много малко известна навън, но тя остави дълбока следа и най-черни страдания по селата и градовете на нашата земя. Тя е, която даде сила най-после на народа и на българската войска да извърши народно въстание. Благодарение на успехите на войските на СССР и на неговите големи съюзници – Англия и Съединените щати – в сразяването на германците България разкъса веригата на тази зловеща и престъпна фашистка диктатура и можа да наложи едно истинско народно управление, каквото е управлението на Отечествения фронт…”
С подписване на примирието на 28 октомври 1944 г. беше ликвидирано особеното и ненормално положение, в което бе изпаднала България. От 8 септември 1944 г. до 28 октомври с.г. тя се намираше във война с целия свят. До 8 септември беше във война с антихитлеристката коалиция, а от 8 септември с.г. обяви война на страните от хитлеристката коалиция.

Сега вече се създават благоприятни международни условия за участие на България във войната срещу хитлеристка Германия.
Друг съществен проблем беше стопанското положение, изостаналата икономика, която в този си вид не можеше да осигури икономически войната.
В незавидно положение беше транспорта.
Общите щети на България от връзките й с Германия през Втората световна война до 9 септември 1944 г. възлизат на повече от 70 милиарда лева.
Налагаше се в съвсем кратки срокове да се преустрои стопанството и то да осигури икономически войната.
Голяма помощ в това отношение България получи от Съветския съюз.

За водене на войната беше нужно да се реши още един фундаментален проблем – армията. Тук също има много особености. Често се поставя въпросът с коя армия България участва във войната. Това не е ли старата армия служила на профашистките правителства, обслужвала интересите на хитлеристите и техните слуги в страната? Справедлив въпрос.
По своя личен състав, по своя кадрови потенциал действително армията в по-голямата си част се състоеше от същите войници и офицери. В същото време армията се попълни с нови хора, в това число активни участници в съпротивата, доброволци и доброволки. Много граждани бяха мобилизирани.
Старата българска армия не беше разпусната организационно, а преустроена.

Главното, са вътрешните процеси, които се извършват в армията непосредствено на 9 септември 1944 г., като създаването и функционирането на войнишките комитети, смяна на част от фашизираното командване, вливането в армията на партизанските части, създаването на помощник-командирския институт, разгръщането на политическа и идейно-възпитателно работа и други.
В същото време освен положителното в дейността на войнишките комитети има и много негативи. Фактически се установява двувластие, което е изключено за една истинска армия. Някъде са арестувани всички офицери в полковете. Ясно е, че тези полкове са небоеспособни. Тези явления налагат правителството да вземе бързи мерки и преустанови дейността на войнишките комитети.

Формирането и изграждането на новата българска армия беше юридически узаконено на 9-ти септември 1944 г. с издадената обща заповед на Министъра на войната и командващия партизанската армия в България, в която се заповядва да се слеят усилията на “армията и въстаническата (партизанската) войска в служба на Отечествения фронт и Родината”.
Политическата работа сред населението създаде обстановка на готовност за участие във войната на почти цялото население на България.

Мобилизирана беше почти 300 хилядна армия. В същото време се създаде и Народна гвардия, в която доброволно се включиха повече от 40 хиляди желаещи да воюват, но нямаха мобилизационни назначения – главно младежи, които все още нямаха необходимата възраст.

Общото състояние на Българската армия при започването на войната не беше най-добро. Новата военностратегическа обстановка поставяше пред Главното командване на БА и пред оперативните щабове основната задача да планират, да организират и успешно да водят войната срещу фашистка Германия. До този момент щабът на войската нямаше план за война срещу хитлеристка Германия. Той никога не е очаквал, че ще стигне до такава обстановка. Липсваха дори предварителни съображения за действие на БА на западното оперативно-стратегическо направление, а също така и за прикриване на западната ни граница.

На 23 септември 1944 г. Щабът на българската армия подготви обща оперативна заповед за настъпателни действия срещу хитлеристките войски в Югославия и към 6 октомври с.г.с помощта на Трети украински фронт допълни и разви плана за настъпление на запад и оперативната заповед на главнокомандващия.
Досега се посочваше, че предварителни бойни действия Българската армия, съвместно с партизанските части, води в две направления. Зайчар-Връшка чука, Кула-Видин и Девебаир-Кюстендил още на 10 септември 1944 г.
Наред с това обаче бойни действия с хитлеристите водят и българските части, които се намираха все още в Македония и Сърбия. Много показателни са документите на немските войскови командири от това време.

На 10 септември 1944 г. в дневника за бойните действия на група армии “Е” е записано:
”… На Струмския фронт са взривени всички мостове между устието на реката и шосето Солун-Серес. Тук за пръв път българите извършиха артилерийски огневи нальот по наш конвой. (Това извършва 7 пехотна дивизия) … Както изглежда, източно от Прилеп наш батальон е обкръжен от българските банди … Българската авиация се намеси в боевете.”

В телеграма от 11 септември 1944 г. 16.40 ч. се съобщава: “Водят се масирани сражения с българите в Македония в района на Щип, Прилеп”. Това са части от нашата 5-та пехотна дивизия.
В оперативна сводка на английското военно министерство от 14 октомври 1944 г. се посочва “Нашият офицер за свръзка в района на Пирот в Източна Сърбия донася, че българите са единствената сила, която е в състояние да задържи германците в Моравската долина”.

Българската армия воюваше. Този факт е изключителен, той не бива да се подценява и премълвача. Армията застана срещу своите господари и довчерашни съюзници, тръгна на бой срещу тях. Това показва, че “Съюзът” не е бил приет от личния състав, от войниците и част от офицерите. Стремежът на някои от този факт да доказват несигурност на българина, неговото непостоянство, не е основателен. Това може да се отнася за отделни хора, но не и за народа. В този момент действията на армията срещу хитлеристките части контрастират с действията при влизането на Съветската армия в България на 8 и 9 септември 1944 г., въпреки че бяхме във война и с тях и преди това не веднъж е ставало дума за изпращане на български войскови части на Източния фронт. Сега, когато този “Източен фронт” дойде у нас, българските поделения строени с пушки в ръце, но заели “за почест” посрещнаха Съветската армия, а не воюваха с нея. Това е твърде показателно.

За настъпление на българо-югославската граница бяха съсредоточени три български армии в състав 271 977 човека. Съгласно плана на Главното командване съгласуван с командването на Трети украински фронт главният удар трябваше да се нанесе на десния фланг със силата на 2 армия в направление на Пирот-Ниш. БА изпълняваше задачи и осигуряваше левия фланг на Трети украински фронт, а заедно с фронта осигуряваше левия фланг на цялата Съветска армия – от Прибалтика до Балканите.

Изпълнявайки поставените задачи БА в продължение на два месеца (октомври и ноември) проведе на територията на Югославия четири настъпателни операции: Нишката, Косовската, Страцино-Кумановската и Брегалнишко-Струмската.
В края на ноември 1944 г. след изпълнение на главните задачи българското правителство изрази готовност да участва във войната до пълния разгром на хитлеристка Германия.
През декември беше формирана Първа българска армия в състав около 130 000 човека.
След съсредоточаване в района западно от Белград тя премина под оперативното ръководство на командващия Трети украински фронт. По негова заповед проведе от 22 до 30 декември Стремската настъпателна операция. На 30 декември получи заповед да прекрати бойните действия да сдаде полосата за отбрана на югославските части и да се прехвърли северно от р. Дунав на Унгарска територия.

Преструктурирането и съсредоточаването на армията в Южна Унгария беше трудна задача. Войските трябваше на два пъти да форсират р. Дунав, която влачеше ледени блокове, а мостовете бяха разрушени. Армията зае за отбрана широк 150 км фронт по левия бряг на р. Драва. Тук Първа българска армия води от 6 до 19 март 1945 г. едни от най-ожесточените бойни действия записани в нашата история като Дравска епопея. Дравската епопея е един от върховете на българската бойна слава през време на Отечествената война 1944-1945 година. Тя беше част от Балатонската операция на Трети украински фронт.

След разгромяването на хитлеристката групировка в Будапеща, успешния изход на Балатонската операция и излизането на съветските войски на чехословашка територия военнополитическата и стратегическа обстановка в този район се измениха основно и Върховното главно командване на Съветската армия ускори подготовката на Виенската настъпателна операция.
В рамките на тази операция Българската армия проведе така наречената Мурска настъпателна операция, която започна рано сутринта на 29 март 1945 г. и продължи до 15 април с. г. Задачата беше изпълнена, целта – постигната. Още на втория ден от операцията беше разбита и овладяна укрепената линия “Маргит”.

По време на Мурската настъпателна операция левият фланг на Трети украински фронт и на нашата армия по северния бряг на Драва оставаше открит поради изоставането на югославските войски. Това наложи през втората половина на април армията да премине към отбрана като организира и проведе Чаковецката отбранителна операция в полоса широка повече от 220 км. Отбраната продължи до 6 май на 1945 г. Тази операция представляваше сполучливо съчетание на отбранителни и успешни настъпателни действия. В нейния ход с преследването на противника към Югоизточна Австрия се създадоха условия за преминаване към ново решаващо настъпление, което продължи и след капитулацията на фашистка Германия, до пълното разгромяване на хитлеристките и усташки сили. От 7 май 1945 г. армията преследваше противника в направление на Чаковец, Марибор, Клагенфурт. През нощта на 8 срещу 9 май 1945 г., когато по всички радиостанции на света на всички езици се предаваха думите “Победа, Мир” българската армия достигна линията Сренхаузен, с. Св.Кунгата, Марибор, влезе в австрийкия град Лайбниц и изпрати разузнавателен отряд към гр. Грац и стигна на 4 км източно от другия австрийски град Фьолкермаркт. Това е най-западната, най-отдалечената точка достигната от нашите войски във време на война.
Войските на Първа българска армия изпълниха поставените им задачи.

На австрийска територия, изпълнявайки по същество общи задачи в борбата с фашизма по време на Втората световна война за пръв път се срещнаха нашите части с британски части от 6-та бронирана дивизия на 5-и армейски корпус. Установиха контакти и се смесиха. Това наложи на специална среща между командващия Първа българска армия, ген.-лейтенант Владимир Стойчев, представителят на Трети украински фронт генерал-лейтенант Ал. Капитохин и командира на 5-ти британски армейски корпус Кейтли, проведена в щаба на последния, край гр. Клагенфурт – Австрия, да се решат основните въпроси на взаимодействието и районите за заемане. Демаркационната линия минаваше по алпийските гребени, които се спускат от централното било на Алпите на юг към долината на р. Драва. Тук в Югоизточна Австрия се установиха нашите части.

Съвсем естествено е в една такава война при водене на бойните действия далеч от територията на държавата икономическото напрежение да е много високо. Такова беше то и за България. Общите военни разходи през втория период на войната достигнаха 91 милиарда лева.
Морално-политическият фактор се оказа изключително важен за успешното решаване на задачите, поставени от военната обстановка и от положението, че бойните действия се водеха далеч от България.

Добре известно е, че армията е една от най-консервативните държавни институции. Сега обаче, в дните след Девети септември 1944 г. тя беше първата институция, която организирано започва работа за духовното развитие на личния състав, чрез широка просветна и културна дейност. Нещо повече, в тези дни само в армията беше организирана такава дейност. Нямаше друга организация, обществена или държавна, в която да се работи за духовното развитие така организирано, както в армията. Създадени са и органи за провеждане на тази дейност. В работата се включват едни от най-подготвените национални кадри. Образувана е “Дирекция за културна дейност сред войската”, на която е възложена тази изключително необходима задача. В полковете, в дружините и ротите се образуват и културно-просветни комисии за организиране и провеждане на културно-просветна дейност с личния състав. Започва изнасяне на беседи по актуални проблеми, създават се просветни и други кръжоци, организират се ротни и полкови библиотеки, формират се театрални и хорови състави и оркестри.

Изключителен по своята същност е факта, че на фронта, по време на “окопната” война се организират курсове за ограмотяване. Отделни неграмотни войници до края на войната успяват сами да напишат първите си писма до своите близки в родината.

Много показателен е и факта с формирането на специална пропагандна рота в състав 225 души – театрални трупи, артисти, певци, художници, писатели, радиорепортери с радиокола, две подвижни кина и други. В частите на армията действат три армейски фронтови театри и театъра на Черноморския флот. Това са: Народна естрада с ръководител Елена Стоянова, студия “Фронтовак” с ръководител Филип Филипов и “Младост” с ръководител Любомир Огнянов. Административен и художествен ръководител е капитан Георги Стаматов. След кратка подготовка в София и съставяне на подходяща програма, артистите обличат военните униформи и тръгват за фронта. Веднага след излизане извън нашите граници започват представленията пред български, съветски и югославски воини и пред населението. Преди това театралите имат представления пред граждани в страната. Само за няколко месеца фронтовите театри изнасят около 300 представления, гледани от над 200 000 души.

Съществена роля за моралната устойчивост на войниците изиграва фронтовия печат. Известни са в. “Фронтовак” с главен редактор Иван Мартинов, хумористичният вестник “Часовой” с главен редактор Стоян Ц. Даскалов. Всички дивизии издават свои дивизионни вестници. Вестници издават полковете, дружините, а някъде дори и ротите.
Ръководител на групата писатели и поети на фронта е поручик Лалю Маринов – Ламар. Капитан Дако Даковски ръководи радиопредаванията от фронта. Групата на фронтовите художници подготвя художествена изложба “Фронт и тил”.
Определена роля за морално въздействие изиграват посещенията и подаръците, които правят групите пристигащи от страната.

Всичко това съдейства бойците и командирите на фронта да проявят изключителен героиз и българската армия да получи заслужено признание за своите фронтови победи.
Определено може да се каже, че в тежките условия на войната войските от Българската армия бяха и първите мирни посланици на териториите на страните, в които те воюваха.
Участието на народа във Втората световна война предотврати поредната национална катастрофа на България, която готвеха прохитлеристките правителства. Но за това той плати със свидни жертви.

Общо убитите по време на войната са над 50 хиляди български граждани, без да се броят загиналите българи, участвали в съпротивата на други народи. В Прага – Чехословакия, има българско военно гробище. На територията на Унгария се намират няколко български военни гробища. Най-голямото е в гр. Харкан с над 1700 гроба. В Словашкото въстание участват над 130 българи. Няколко са българските мемориални паметници в Югославия. В гробницата край гр. Ниш са положени костите на 2 025 български офицери и войници, в гр. Срем – на 630 човека, във Вуковар – Хърватия се пазят костите на 1 027 загинали български воини. Много български граждани воюват в редовете на Съветската армия, на английската и американската армия, във френската, белгийската, италианската, полската, югославската, гръцката съпротива и на други места. Тази кървава страница от историята на нашия народ оставя дълбока следа по цялата наша земя.

Всичко това позволи в мирния договор сключен на 10 февруари 1947 г. в Париж да се запише “България взе активно участие във войната”. С него се призна и узакони нашият приност в общата победа над хитлеристка Германия, по време на Втората световна война.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук