Родена е през 1975 г. в Русе. Завършила ВТУ “Свети Кирил и Методий”, магистърска степен по география, геоекология и журналистика.
Специализирала по съвременен руски език в средствата за масова информация в Държавния институт по руски език “А. С. Пушкин” – Москва.
Била е сътрудник на Топтелевизия по международните въпроси. Сътрудничила е и на регионални вестници. Владее руски и английски език.
Има публикации по екология в издание на Географския институт на БАН и в сп. “Международни отношения”. От 2000 г. е докторант в Дипломатическата академия при Министерството на външните работи на Руската федерация, по специалност: “Политически институти, етнополитическа конфликтология, национални и политически процеси и технологии”.
1. Статус на СМИ в структурата на обществото
Един от важните институти на политическата система на миналото столетие се явяват СМИ, които днес все по-често се наричат “четвъртата власт”. Когато двама души не са в състояние да намерят точки на съприкосновение, те често казват “ние повече не разговаряме”. Този пример доказва, че за естествените отношения между гражданите и държавата, олицетворяваща властта, са необходими норми и правила за комуникация. Тя се осъществява с помощта на средства, наречени СМИ, и има “процес на пренос на определена информация от един индивид или група на други субекти” (Janda, Berry, Goldman, 1989:187). Масовата комуникация е “процес, при който определен индивид или група принася информация на широка, разнородна и отделна публика”. Накрая СМИ – това е определено представяне на информация с помощта на технически средства. СМИ могат да бъдат разделени на две основни групи: Първата – печатни средства за масова информация – Print media, които осъществяват процеса на комуникация с помощта на печатни думи и фотография. Към тях се отнасят предимно ежедневници и списания. Книгите, според своето неравномерно разпространение и интерес на публиката не се считат за типични средства за масова информация. Във втората група – влизат средствата за електронно предаване на информация (Broadcast media), към които принадлежат средствата разпространяващи се чрез звук и образ. На първо място това са радиото и телевизията. Пренос на информация посредством звук се осъществява също и по телефона, но в дадения случай от изключително значение е личностното отношение на комуникирането.
Необходимо е да отбележи, че една от прагматическите цели на СМИ се явява предприемаческата дейност т.е. получаване на пари, преди всичко чрез продажба на реклама и представления на различни по вид развлекателни програми. Нас преди всичко ни интересуват тези функции на СМИ, които способстват или в тях се проявява политическия живот и политическата система на обществото, а именно:
– съобщаване на новини от обществения живот (reporting the news)
– интерпретация на новините (interpreting the news)
– въздействие на общественото мнение (influencing citizen’s opinions)
– съобщения за работата на правителството (setting the agenda for government action)
– приобщаване на гражданите към въпросите на политиката (socializing citizens about politics)
СМИ се изявяват в обществото в ролята на катализатор на комуникативна дейност в различни направления – от гражданите към правителствени организации и обратно. В различните типове държавни формации този процес се осъществява различно. В тоталитарните общества потокът от информация се движи еднопосочно (от правителствените кръгове към гражданите). В държавите с демократично устройство, векторите на информация са свободни в двете направления. Демократическата държава може да носи отговорност пред своите граждани само тогава, когато те сами настояват за изява на своята воля, и активно участват в in res publicae (”в общите дела”). Гражданите могат да искат от своето правителство отговорност, когато са осведомени за дейността му. Именно СМИ имат тези комуникационни възможности не само да отразяват, но и да формират политическата действителност пред обществото.
Силното влияние на телевизията се обяснява по редица причини. Най-значимата от тях е присъщото за телевизията свойство, наречено “визуално въздействие”, т.е зрителната информация. Научната и друга важна информация е несъвместима с екранното изображение, като правило тя си остава приоритет на печатните комуникационни средства и радиото. Обща тенденция на съвременния свят е нарастващата роля на телевизията и относително слабото въздействие на печатните продукти и радиопредавания върху населението. Например в Германия гражданите губят за преглед на телепрограмите 5,3 пъти повече време, спрямо четене на вестници. В Русия, в частност в Пермска област, до 90 % от свободното си време хората прекарват пред телевизорите. Телевизията е лидер сред другите СМИ и по силата на убеждаващото въздействие върху доверието на гражданите, тъй като хората са склонни повече да вярват на своите очи, отколкото на чутото или прочетеното. Другата причина е рязкото повишаване цените на вестниците, списанията и книгите, на които противостои илюзията за “безплатна” телевизия.
Каква е тогава ролята на СМИ в политическата система и политическия живот на обществото? Ролята се обуславя от функциите на СМИ, а те са разнообразни.
Най-важната от тях се явява информационната функция. Получената и предадена от СМИ информация включва не само представянето на тези или онези факти, но и техния коментар и оценка. К.С.Гаджиев в своя учебник по политически науки използва класификацията на Г. Ласуел, който определя четири основни функции на СМИ:
– поглед върху света (събиране и разпространение на информация)
– редактиране ( подбор и коментар на информацията)
– формиране на общественото мнение
– разпространение на културата
Може да се каже, че СМИ осигуряват в широка гама човешките комуникации. Към посочените функции К.С.Гаджиеев добавя и много важна функция за политизация на обществото, заедно с политическата пропаганда на широките слоеве (К.С.Гаджиев , 1996:371)
Съществуват общоприети норми в работата на държавните СМИ. Те не могат да бъдат рупор само на правителството. Съществува рязко разграничение между понятията “политически новини” и “политическа програма”. Ако последната може да изрази позицията на различни политически сили и групи от населението, то за новините действа правилото на строго ограничение количеството от информация на водещия: в случаите, когато е невъзможно това да се избегне, те трябва да пояснят позицията от различни аспекти. Нещо като принципа на римския историк Тацит, изразяващ се в това, че трябва винаги да се пише “sine ira et studio” (без гняв и пристрастия). В текста на политическата информация не трябва да имат място логически и езикови конструкции от оценъчен характер, избягвайки прийоми от арсенала на политическото въздействие: изопачаване на фактите, убеждаваща риторика, целенасочена интонация и мимика, особени начини на монтаж и т.н. Съобщената тема и съставът на действащите лица трябва да отразяват цялата социална структура на обществото и вълнуващите го проблеми, а не отделна група от проблеми.
Що се отнася до политическите програми, то телевизията и радиото трябва да представят ефирно време на различните политически сили реално участващи в обществения живот и изборните органи на властта. Само тогава в опозицията ще се появи пълноценна възможност за съревноваване с правителството в борбата за гласовете на гражданите.
В цивилизованния свят е общоприето, че ако тези изисквания не се изпълнят, то е налице – съзнателен опит СМИ да наложат на общественото съзнание изцяло своето виждане за събитията. Такъв тип представяне се нарича информационен тероризъм. Монополно право за определяне обема, съдържанието и характера на информацията, ежедневно влизаща във всеки дом, дава на ръководството на СМИ реална власт.
Най-голяма опасност за гражданите и демократичното устройство представлява възможността да се използват СМИ за политическа манипулация – скрито управление на политическото съзнание и поведение на хората с цел да ги принуди да действат или бездействат въпреки собствените им интереси – т.е. да се окажат в състояние на пасивна резистенция. Подобно манипулиране, основано като правило на обикновени лъжи с користни цели, нанася сериозни щети на обществото. Основа за манипулации служат създадени стереотипи и различни видове митове. В САЩ по мнението на американския учен професор либерал Г.Шилер, за утвърждаване господството на управляващия елит се използват пет основни мита:
– за личната свобода и избор на гражданите
– за обективност на действията на отговорни политически институции – конгреса, съда, президента, СМИ
– за неизменната егоистична природа на човека, неговата агресивност, склонност към употреба и натрупване
– за отсъствия в обществото на социални конфликти, експлоатация и унижения
– за плурализма на СМИ, които в действителност се контролират от големите рекламодатели и правителството
Някои учени са убедени в това, че телевизията се използва в качеството на психотропно оръжие. Посочват се факти, които говорят за това, че телевизията може да служи като средство за “зомбиране” на човека, т.е поддаване на неговата воля и превръщането му в управляем отвън биоробот. По мнението на българския учен Тодор Дичев може да се отбележи настъплението в страните от бившия СССР психофашизъм като особена система за унищожаване на талантливи хора посредством психотероризма, психоцида и екоцида.
В пресата и телевизията на територията на цяла Източна Европа и Русия политици, журналисти и др. имиджмейкъри представят и формират абсолютно чужда за гражданите езикова среда. Оттук се създава впечатление, че в работата на пресата и преди всичко на телевизията, се ръководи от сили, за които населението в тези части на света се явява проводник на големи и широкомащабни геополитически игри, етап от които са глобалните кампании на дезинформации.
Неоспорим е факта, че в днешния свят СМИ притежават големи възможности за активно въздействие върху политическото съзнание и поведение на гражданите. Някои изследователи говорят за настъпващата епоха на “демокрация на властта” в СМИ, които не само отразяват и интерпретират действителността, но я контролират по своите правила и възгледи. Историята показва, че
СМИ могат да служат както за просвещение на хората, за формиране на чувство за лично достойнство, стремеж към свобода и социална справедливост, така и към духовно поробване, дезинформация и объркване, създаване у хората чувство за малоценност в “общите дела”, разпалване на масова ненавист, недоверие, страх и др.
В периода в който се намира българската държава, наречен преходен, ролята на СМИ се оказва не само важна, но и решаваща. Без активната дейност на СМИ е невъзможно да се постигне масова подкрепа за социалните и политически преобразувания.
Изследванията в областта на политическата система показват, че в основата на нейното функциониране съществуват различия както в личния така и в обществения живот. Затова основна задача на политическата система – това е регламентиране на работата и поведението на хората. В политическите системи, независимо от тяхната природа, съществува неравномерно разпределение на властите между отделните елементи; властта е концентрирана в ръцете на организираното малцинство. Членовете на политическата система могат да преследват различни (и противоположни) цели, които се явяват източници на вътрешни конфликти. Последните могат да бъдат отстранени по пътя на съгласието-консенсуса или насилието. Политическият елит винаги се стреми към легитимност т.е признаване от народа и световната общественост. Управляващите кръгове, които са на власт се опитват да изразят интереса на определени структури от обществото, отделяйки ги по определен начин от интересите на болшинството социални групи и личности. В крайна сметка функционирането на всяка политическа система се обуславя от наличие на едни или други отношения с други политически системи.
Първата крачка към демократизация на българското общество е свързана с възраждането на тези партии, които бяха забранени в следвоенните времена, а също с възникването на съвършено нови политически субекти. Динамиката на изменение намира отражение в качествените показатели за работата на СМИ. От една страна, дълбоки обществени преобразувания довеждат към промени във формирането на информационния поток, в който намира своето отражение многообразието на възгледи и позиции. Извършва се трансформация на политическите направления и ново разпределение на каналите. По този начин политическият плурализъм става основа на плурализма на СМИ. От друга страна удовлетворявайки обществените потребности за свободна информация, СМИ започват също да съдействат за плурализация на обществено – политическите отношения в зависимост от своите политически предпочитания.
Изучаването на СМИ, техния статус в обществото и политиката е необходимо да се съчетае с анализ на меж-дуличностните отношения в пълен вид и сложността на целия комплект от институции за социализация и регулация на съзнанието.( Гаджиев 1996:375)
2. Взаимоотношения на СМИ с управляващите труктури
Вече споменахме за комуникативния канал между обществото и властта, който създават СМИ. Именно това взаимоотношение обуславя многоцветната картина на многоликия обществено-политически живот, разглеждането на който е задача на нашето изследване. В началото бихме искали да се спрем на отношенията между “четвъртата власт”и държавата, отчитайки преди всичко, опита на някои държави в условията на общественото устройство, наречено демократично.
Наложилата се след 1989 г. ситуация донесе и нов полъх в областта на СМИ. Свърши, по думите на западните изследователи, времето на тоталитарната държава и настъпи времето на прехода към демокрация. Редица изследователи считат, че “носещата конструкция” на тоталитарния режим е идеологическа, че тоталитарните режими – това са идеологически режими, родени заради идеологията и съществуващи заради нея. За формиране на определена насоченост на общественото мнение такива режими прибягват към институционализовано посредничество чрез идеологическия апарат, където СМИ заемат едно от ключовите места. Идеологическата структура на тоталитарните режими рязко ограничава всички обществени сфери. Например пресата е мобилизирана, за да разпространява и пропагандира определена идеология, обосноваваща се на голямата необходимост от концентрация на властта и подчиняване на обществото на върховната воля. СМИ в тоталитарното общество поддържат легитимна еднопартийна линия, утвърждават изключителната воля на вожда, издигайки го на пиедестала от първа величина и между другото преувеличават ролята на управляващия елит. Въздействието на СМИ, в частност на пресата върху съзнанието на масите е необходимо за обосновка на централизираната държавна система при планиране във всички сфери на обществения живот, ограничаваща всяка частна инициатива. Тоталитарната идеология отрича индивидуалността и сложната противоречивост на човешката природа, заменяйки я с монолитно единство на мнения и интереси. Човек в такъв случай е свободен само когато може доброволно да приема своето подчинение. При тази ситуация самите СМИ придобиват характера на някои тоталитарни механизми. Това положение официално се подкрепя от журналистическата теория, служеща на еднопартийното управление. Класовите и еднопартийните подходи се издигат в култ и провокираните явления не носят политически характер. Подобна догма сковава развитието на теорията и практиката на СМИ и я води към субективизъм, ограничава творческата инициатива. Опитът в такива обществени системи показва, че СМИ се явяват един от основните инструменти на цялостно разпространение и внедряване в масовото съзнание на еднопартийната идеология.
В нова демократична България се създадоха условия за нова организационна структура и роля на СМИ и политическите субекти. До този момент в България не е съществувала традиция за свободни и демократични преса, радио и телевизия поради което от 1989 г. започна открито подражаване на американско – западните модели. За свободна преса, основана на принципите на демокрацията, може да се говори преди всичко за следвоенна Чехословакия, Унгария и Полша (по-сложна бе ситуацията в Югославия и България). През тези години икономиката и политиката се намираха на принципно друго ниво в сравнение с 90-те години на миналия век. Пресата преди всичко служеше като източник на информация, като за нея бяха присъщи и представителни функции и защитаващи интереса на управляващите кръгове.
Въпросът за това, дали СМИ се занимават изцяло с производство и разпространение на социално-политическа информация, насочена към формиране на мислене и действащ социален ефект, се възприема изцяло като аксиома. Влиянието на политиката чрез СМИ се осъществява преди всичко, чрез въздействие на информационния процес, формиране на общественото мнение. Основни етапи в информационния процес се явяват получаване, подбор, обработка, коментар, анализ и разпространение на сведенията. От това каква информация, в каква форма и с какъв коментар се представят политическите субекти, зависят техните последващи действия “ Да притежаваш важна информация означава да имаш власт; възможността да разпространяваш важна информация под своя режисура или да я премълчаваш означава да имаш двойна власт” (В.Г.Грачев, Полис, 3/2000 )
СМИ са източници на такава власт. Те не само вземат сведения дадени им от информационните агенции, но и сами намират и оформят информация, която коментират и разпространяват. Очевидно, информираността на гражданите, в това число и на политиците, пряко зависи от това с какви цели и по какви критерии се подбира информацията, доколко дълбоко отразява реалните факти след нейната селекция и редукция.
СМИ притежават възможности за активно влияние не само върху възприемането от гражданите на отделни политически явления и събития, но и на тяхното отношение към политиката въобще. Както политическата пасивност на населението по някои въпроси, така и голямата активност се обуславят от заеманата от СМИ позиция. Особено отговорна е ролята на журналистиката в периода на трансформация на политическия режим, както бе в България, за промяна на политическото съзнание, ценностната ориентация и насъщните потребности на населението с цел масова подкрепа на преобразованията в социалната политика. Определянето ролята на СМИ като “политически комуникатор” е възможно само когато те се намират и действат в условията на демокрация или условия на гласност и откровеност.
Връзката между правителството и СМИ с икономически, политически, и идеологически интереси е очевидна. От 1989 г. започва подражаване на СМИ на моделите в страни с 200-годишна история, наричани до неотдавна империалистически. Това е все едно тези модели да се вземат и механически пренесат с всички произтичащи от това последствия. Възможно е в момент на временен застой, страните от Източна Европа да не могат да създадат нови собствени традиции на взаимоотношения между СМИ и управлявящите структури. От друга страна за това се изисква силна, независима икономическа почва плюс наличие на демократични институции във всички сфери на обществото, което на практика не може да се осъществи. Ако не се вземе под внимание традиционното разделение: африканско и азиатско, в европейската геополитическа област на принципно нови различни модели, формирани от нови лишени от подражание традиции могат да се очакват само от “нова Русия”.
3. СМИ в качеството на инструмент на политическия маркетинг
Понятието маркетинг в съвременна Източна Европа става едно от основните. Появяват се мениджери, школи и катедри от всички видове на тази нова дейност. Говори се за финансов маркетинг, съществува също и понятието политически маркетинг. Една от съставните на последния се явяват СМИ, незаменими при представяне на едни или други “политиканстващи” групировки. Както печатните, така и електронните СМИ формират и предават необходимата “масова информация”, осигурявайки това, към което се стремят определени политически субекти. СМИ осъществяват политическия маркетинг както в отношенията на вътрешната, така и на външната политика. В.И.Попов в своята книга “Современная дипломатия – теория и практика” анализирайки редица отношения между СМИ и каналите на дипломатическата работа отчита, че “задачата на посолствата се заключава в това, да не усложняват отношенията с пресата и да намират път към смекчаване на взаимоотношенията”. В демократичните общества други възможности освен примирение и търпимост в отношенията с пресата практически не съществуват. Не трябва за незначителни неща да се влошават отношенията с пресата. Да се излезе с опровержение и разясняване на своята позиция трябва само тогава, когато са засегнати националните интереси на страната и са налице убедителни аргументи за необективността на СМИ.
По това доколко се различават семантичните, техническите и инфлуентални нива на информационно-комуникативните връзки, могат да се определят голям брой компоненти на информационно-комуникативния процес, които от една страна осигуряват своята собствена дейност, а от друга – условията за ефективно въздействие на политическите субекти с техните информационни партньори.
Маркетингът между СМИ и политиката се осъществява непосредствено по схемата: събитие (явление, факт) – медиално покритие (информация или нейната оценка), или опосредстване т.е с участие и вмешателство в съответните социо-държавни структури (собственост, административно-правни норми, институциален контрол, финансов режим, пряка или косвена цензура), или с въздействието на различни институти на гражданското общество (обществено мнение, работа в неправителствени фондове и асоциации, правозащитни организации и движения). Устойчивите отношения в такъв мениджмънт са обусловени от сериозни причинно-следствени фактори. Прието е да се счита, че СМИ изцяло или частично отразяват процеси, които съществуват във всяко общество. Не е известно обаче, до каква степен СМИ се явяват канал и проводник, по какви априори тече пълна, достоверна и обективна информация, за която следва съответната интерпретация от СМИ. Не винаги се отбелязва и факта, че на СМИ е присъща и ролята на пасивен участник в обществената действителност и процеси, които произтичат в нея. Ако разгледаме СМИ като пасивен участник на обществения живот, то в такъв случай не бива да се счита като средство за маркетинг. И обратното, от момента когато СМИ се явяват разпространител на информация, те стават първия нейн тълкувател. Обществото не само приема подадената информация от СМИ, но и определя тяхното място, прави от тях активен участник не само в нашия държавен, но и международен живот. В такъв случай, не остава съмнение, че СМИ се явяват съществен фактор в живота на обществото. Например с разпространение на телевизията, се свързват надеждите за съкращаване на избирателната кампания, ръста на информираност и практическата активност на електората и повишаване на обществения контрол върху политическите процеси.
Политическият живот на всяко общество предоставя широко поле за различни идеи и концепции, които търсят възможности за своята реализация в различни проекти и тактически построения. Политиката – това е механизъм, посредством който фактора идеология се превръща непосредствено във фактор на действията, реализиращи се от СМИ. Без съмнение последните участват в политическия маркетинг на държавата. На пръв поглед тяхното място и роля ясно и точно са определени. Това което се отнася до външната политика на държавата по мнението на Ю.Б.Кашлев “информационната революция, използването на масив от информация, голямата скорост на нейното обработване – всичко това дава възможност да се дообработят вече видимите днес тенденции на бъдещето, да се проиграят няколко сценария на развитие на международните отношения като крайна мярка на първото десетилетие на 21 век” (Ю.Б.Кашлев, Москва., 2001). Съвременната външнополитическа практика потвърждава известната мисъл че “този, който владее информацията, той владее и света. “Още един фактор, влияещ на дипломатическия ландшафт през последните десетилетия – продължава Ю.Б.Кашлев – това е продължаващия информационен взрив и невижданата активизация на обществените сили, което дава нов импулс на публичната дипломация. Днес е невъзможно да си представим министерство на външните работи или посолствата на коя да е страна, които да не отчитат при провеждане на една или друга акция, реакцията на масмедиите и обществения резонанс. Това е едно от условията за правилата на играта. Оттук следва, че работата със СМИ и обществеността, умението да се пропагандира външната политика на собствената страна дипломатите трябва да учат”(Пак там, с.11).
Особена роля има актуалността на информацията. Политическите групировки трябва добре да умеят да оценяват “срока на годност” на всяка информация. Може да се каже, че при политическия маркетинг една от най-важните характеристики на продуктивното използване на всяка информация – това е точното и подходящо за нея време.
Следващият феномен на политическия мениджмънт в разрез със СМИ – това е самият субект на предаване на информацията – предавател и регистратор, което е равно на интерпретатор и тълкувател на събитията, процесите и явленията за които се съобщава. Използвайки пълния набор от журналистически способи и жанрове на страниците на вестниците, радиото и телевизионния ефир. Представителите на СМИ могат да заемат различни позиции, да поддържат различни мнения със строго определени цели. Тези цели могат да се постигнат чрез подчертаване на собствената гледна точка т.е точката на виждане на журналиста или точката на зрение на собственика на СМИ – чрез редакционните статии, коментари, изводи и заключения въз основа не само на проведено интервю; в резултат на анализ на възгледите и позициите на авторите на вестници, списания; от изказванията на знаменитости по телевизията, от диалога с политици или просто от изказването но обикновения човек. Трябва да се отбележи, че най-много способи за изопачаване на информацията т.е. изменяне на нейната правдива същност се явява селекцията на изказванията на определени влиятелни личности преди да се публикува статията, коментара, репортажа или интервюто.
В политическия маркетинг СМИ се явяват индикатор на ефективността на разиграваната от определена политическа група своеобразна игра. Същността на СМИ като средство за взаимодействие – в живота на обществото и в пространството на външната политика се определя от функциите на посредник между различните субекти на политическия диалог. Трудно ще се съгласим с това, че медиите освен оръдия на държавата или определени политически кръгове, могат да бъдат в състояние да изложат такива факти като нарушаване правата и свободите на гражданите или “големи политически престъпления”. Ще приведем във връзка с това пример от близката история на държава, която се счита проводник на новостите в демокрацията. В САЩ до епохата на президента Никсън СМИ винаги са проявявали интерес в представянето на някои отрицателни страни или грешки в работата на администрацията на Белия дом. Това е било използвано за коригиране на поведението на Джон Кенеди, когато публикуването на “неполитически теми”, може да се отрази на имиджа на президента много повече, отколкото грешките в икономическите решения. Когато президентът Джонсън пожелал да се дистанцира от скандала с името на Боби Бейкър, вестник “Вашингтон Пост” помага за това, услужливо да прехвърли компромат на главния тъжител – сенатора Джон Уилямс (Steinberg, 1968:671). Когато Джонсън като вицепрезидент и сътрудникът на президента Никсън Спиро Егню са обвинени в получаване на подкупи става така, че Егню е обвинен в престъпление и наказан, а Джонсън благополучно встъпва в длъжност президент.
По време на на управлението на Никсън “Вашингтон Пост” и “Ню-Йорк Таймс”отпечатват материал от изключителна важност (спомени на шефа на белия дом Боб Хелдман и Хенри Кисинджър). Методите и стила на администрацията на Никсън не излизат от рамките на традицията, както аферата “Уотъргейт”, от което е видно, че СМИ влияят дори върху висшите ешелони на държавната власт (Daily Telegraph, 15 January, 5-6 February 1982). Може да се направи извод, че резултатът от изборите през 1972 г. в САЩ става възможен благодарение на “пуча” на СМИ, след което “негово величество президента” в определена степен отстъпва позицията на “нейно величество пресата” (Berhel, Charles, 1976).
опитът на посткомунистическите държави в Източна Европа в продължение на повече от 10 години, говори за това, че новопоявилите се предприемачески кръгове стават собственици на частни телевизионни канали, приватизират бивши комунистически вестници способстващи за победата на Петър Стоянов в президентските избори през 1997 г. в България. Някои изследователи говорят за наближаващата епоха когато СМИ ще имат абсолютна власт, не само да отразяват и интерпретират действителността, но и да я представят от своя гледна точка. СМИ се явяват мобилизиращо средство за агитация и пропаганда, а също и маркетинг с неговите методи “ паблик рилейшънз” и политическа реклама. Агитацията и пропагандата, в резултат на използваните предишни утвърдени оценки и отношения на психологическо въздействие върху човешкото съзнание (обосноваващо се на неосъзнато възприемане на определени цели и ценности), могат да се изразят чрез стила на общуване, изцяло отричащи свободата на човека и неговото право на собствени политически убеждения. Това което някои автори като Е.Тофлър виждат в настъпващото влияние на СМИ в политиката и обществото е по-високата и хуманна цивилизация на информационното общество, съзират реално развитие към “разнородна, личностна, антибюрократична, търсеща, мислеща, творческа държава”, способна да разреши най-големите конфликти на съвременноста.
Използвана литература
1. Гаджиев К.С. Политическая наука, М., 1996
2. Грачев В.Г. Информационные технологии политической борьбы в российских условиях. Полис, 3/2000
3. Кашлев Ю.Б. Внешнеполитическая информация и современная дипломатия. М., 2001
4. Попов В.И. Современная дипломатия – теория и практика. М., 2000
5. Bethel T. – Charlez P. The imperial Press. Washington Monthly, Novmeber 1976
6. Steinberg A. Sam Yohnoson’s Boy, New York, 1968
7. Yanda – Berry – Godman. The Challenge of Democracy. New York, 1989