Роден през 1975 г. завършил е педагогика в СУ “Св. Климент Охридски”. До началото на 2002 г. е журналист във в. “Земя”, сега работи във в. “Дума”.
Че има Ден на медицинския работник, както му казваха навремето е известно на повечето хора в тази страна, но че има месец на Доктора, доскоро не подозираше никой. Месец май обаче се превърна точно в това – месецът на Доктора. Един петък държавата разбра, че главния Доктор, защото всички го пишат с главна буква и произнасят с голямо уважение, е взривен на най-големия столичен булевард. Имаше нещо символично в това, че горящата кола на Доктора се заби точно до сградата, в която се намират доста от вестникарските редакции в България. Така да се каже, събитието стана под носа на журналистите. Но това май не беше нарочно, което не може да се каже за опита Доктора да бъде взривен, убит и направен на кайма, неизвестно от кого, засега.
Вместо Доктора, чието по-малко известно, но все пак истинско име е Иван Тодоров – крупен бизнесмен, взе че го отнесе неговия шофьор, който загина, двама министри, един депутат, един главен секретар на МВР и една яхта.
Целият месец цялата държава се занимаваше с Доктора, защото:
– в колата на Доктора имало една чанта
– в чантата имало едни снимки
– на снимките били двама министри, един депутат и един Доктор
– снимките били правени на една яхта
– снимките станаха повод главния секретар на МВР Бойко Борисов да подаде оставка, защото не се разбра за лошите с премиера
– премиерът реши да остави Борисов на работа, защото се разбра и с него и с лошите
– лошите отново не станаха ясни, но депутатът Емил Кошлуков летя при премиерския съветник Спас Русев чак в Лондон, да му кажат какво става в София
– Набедените за яхтсмени министри Милен Велчев на финансите, Пламен Петров на транспорта и депутата Мирослав Севлиевски, който е приятел на Емил Кошлуков отрекоха царския син Кирил да е бил на плавателния съд
– цялата история е скандална защото за Доктора има подозрения, че е шеф на контрабандни канали
– историята се разсмърдя след като в медиите неизвестно откъде изтече информация за съдържанието на чантата на Доктора
Всичко това накуп стана повод за поредното подозрение, че в държавата се заформя поредния заговор срещу властта, естествено с чуждо участие. Най-малкото защото не може Доктора да контрабандира сам на себе си. Естествено първи за това затръбиха министрите и депутата, имали нещастието да се намират на една яхта с Доктора. Кому обаче е необходим такъв скандал, поднесен по този начин, вече никой не се и пита. Важното е, че има скандал. Той както по всичко изглежда няма да е нито последния, нито най-големия за това управление.
След като години наред загърбихме незаслужено старата ни традиция на 24 май да изваждаме организирано учениците отличници по улиците за Празника на буквите, този месец управниците се сетиха за хубавия почин. Интересното обаче в случая е, че първо сбъркаха датата, а после и човека. Вместо на Светите братя Кирил и Методий отличниците отдадоха почит на държавния секретар на САЩ Колин Пауъл и не на 24 май, а на 15 май.
Разбира се заслугите на Пауъл към българската култура и писменост са малко спорни, но пък фактът, че най-добрите ни ученици отдадоха под строй почит на държавния секретар на САЩ обяснява защо в страните от Европейския съюз за България се говори като за васал на САЩ. Защото почестите оказани в чест на четиричасовото пребиваване на Пауъл на българска земя са достойни за сравнение с официалните визити на бившите съветски генерални секретари. Сравнението обаче не е съвсем коректно защото след всяко заминаване на генерален секретар на ЦК на КПСС получавахме я солидна поръчка за консерви, я повече нефт отколкото ни трябва. След заминаването на Пауъл разбрахме, че не на майтап ще пратим в Ирак 500 български войници.
Тяхната официална задача ще бъде да пазят иракчаните от самите себе си или което е по-вероятно да пазят американците от иракчаните. Малко преди да решим за изпращането на войската от Ирак дойдоха новините, че поредния щатски хеликоптер е паднал по технически причини, а в град Фалуджа иракчаните взривили американски танк, след което янките взривили автобус с иракчани.
И през месец май много се говореше за предсрочни избори и промени в кабинета. Работата е, че само се говореше. Известен ажиотаж в говорилнята предизвикаха думите на лидера на ДПС Ахмед Доган, че ако трябва да има промени в правителството те трябва да се направят до края на юни. Както забеляза лидера на БСП Сергей Станишев след юни остават три месеца до местните избори и негативите на това управление може да се отразят върху ДПС на изборите. Простичко казано хората на Доган може и да загубят някоя друга община. Негативите на управлението така или иначе ще паднат основно върху ДПС, защото партията НДСВ, като реално функционираща партийна сила извън парламента, продължава да я няма никаква.
Със самата БСП и сродните и леви партии въпросът за местните избори се трансформира от “Кого да предложим за кмет”? в “Кого от всички да изберем”? Защото във все повече общини в страната има номинирани по 10-12 леви кандидати.
През месеца на публично изслушване лидерът на Политическо движение “Социалдемократи” Николай Камов се оплака, че левицата в България нямала своя лидер, подобно на Александър Квашневски в Полша. Всъщност за местните избори на левицата ще и трябва не Квашневски, а Кашпировски, за да може да хипнотизира левите избиратели, та дано припознаят “правоверния” кандидат-кмет” на “Позитано” 20.
