Редно е политиците да признаят, че драмата с медиците ни в Либия нямаше да е толкова черна, ако страната ни не беше набъркана в нелегитимна война срещу друга арабска страна. И да поправят грешката
Външният министър Соломон Паси се върна много посърнал от блиц-визитата си в Либия на 19 и 20 май, която трябваше да убеди либийската страна да преразгледа смъртните присъди за петте ни медицински сестри по чудовищното обвинение за умишлено заразяване на либийски деца със СПИН. В Триполи не показаха отзивчивост към мисията на Паси. Но пък показаха недоволство от ходатайствата на „великите сили“ по нашата кауза. И най-вече на американците.
Когато още веднага след произнасянето на присъдите над нашите на 6 май Вашингтон се опита да се обади пред Триполи в защита на човешките права, оттам му се озъбиха, че най-малко САЩ имат право да поучават другите на фона на разразилия се скандал с мъченията на иракчани в багдадския затвор „Абу Гариб“, прилагани от американски войници. Каква подигравка с фантазиите на българския политически елит, че преданият слугинаж на новия Голям брат ни гарантира и ефективната му закрила! Всъщност се оказа обратното – обвързването ни с безрезервна преданост към американската позиция конкретно в Ирак и въобще в арабския свят сега рефлектира в директна заплаха за живота на петима български граждани.
Уви, връзката между драмата с медиците ни в Либия и набъркването ни в нелегитимна война срещу друга арабска страна е пряка, колкото и да се боят да признаят това българските политици. Едва ли някой, който е видял по телевизията с какъв хъс скандираха срещу българите хората, струпали се пред сградата на съда в Бенгази, би могъл да живее с илюзията, че за тях е без значение съюзът ни с велика сила, която мачка други араби. В тяхното завладяно от мъка и гняв съзнание е невъзможно да се направи разлика между абсурдните твърдения, че българи са в състояние да заразяват нарочно арабски деца със СПИН и реалния факт, че българи са пратени да помагат на американците в разправата с иракската съпротива срещу окупаторите.
Това още никой от т.нар. политически елит не смее да го признае. Защото инак ще трябва да признае и вината за това положение. Нали стигнахме дотук именно заради великолепния консенсус в избора на външнополитическо поведение и военностратегически съюзници! Парламентът с поразителна лекота и впечатляващо единодушие (изключвайки 4-5 „черни овци“) гласува за изпращане на български войници в Ирак и за поканване на американски бази у нас. Без да се замисли, че така практически обявява война на целия арабски свят, в една от чиито страни гният като заложници български медици. Сега берем плодовете на тези мъдри решения.
Драмата с нашите в Либия се разиграва на фона на все по-дълбоката дискредитация на американците в Ирак – колкото заради нарастващата масова омраза срещу окупаторите у местното население, толкова и заради гадостите в затвора „Абу Гариб“, които може да изпълнят за САЩ същата отрезвяваща роля, каквато по времето на Виетнамската война изпълниха зверствата в Сонгми. Факт е, че вече дори фигури като Пол Бремър и Колин Пауъл допуснаха възможността американците да бъдат „поканени“ да се изтеглят от Ирак след поемането на властта от иракско правителство на 30 юни. Вярно, Джордж Буш скастри и двамата и се зарече, че американците ще останат там поне до догодина. Но такива заричания струват малко. Президентските избори в САЩ са през ноември, а рейтингът на Буш – най-вече заради Ирак! – е прекалено нисък, за да му гарантира победа и втори мандат.
Ето защо за изтегляне от Ирак ще се говори все повече. И в САЩ, и по света.
Време е да се заговори и у нас. Колкото по-дълго отлагат темата нашенските политически отговорни люде, толкова по-трудно ще се оправдаят после, когато им поискат сметката. А такъв момент в политиката винаги идва.
Все още не е съвсем късно нещата да се позакърпят по нашенски. Делото в Либия е достатъчно извинение за пред Големия брат, та да се осмелим да му пошепнем, че след поемането на властта на 30 юни от иракско правителство нашият контингент е по-добре да спре да дразни арабския свят с присъствието си в Кербала. И може да се изтегли.
Не е толкова страшно. Споменатите вече пет „черни овце“ в българския парламент – безпартийните професори Андрей Пантев и Огнян Сапарев, социалистът Любен Петров, комунистът Александър Паунов и независимата Стела Банкова -имат дори подготвен проект за решение на парламента в този дух. Внесоха го на 23 април, а 5 дни по-късно външнополитическата комисия го отхвърли. Е, сега да го изрови и пак да го прочете поради „коренно променената обстановка“, както пише в проекта. Тогава петорката чепати депутати поиска българският контингент да се изтегли до 10 юли, защото нарастващата вълна от самоубийствени атентати и въстанието на Муктада Садр застрашават живота на войниците ни в Кербала. Сега може да се добави и живота на либийските ни заложници. Не е ли прекалено висока цената за ината на политиците да не си признават, че са сбъркали?
22 май 2004
