ОБЩА ДЕМОГРАФСКА ПРОГНОЗА ЗА РАЗВИТИЕ НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ 1

0
149

Доцент по история на класическата и съвременната философия в СУ “Св. Климент Охридски”, основни интереси в областта на философията на Новото време, логика и теория на идеологията. Публикации на немски, руски, английски и френски. Преводач и редактор на основни трудове на Им. Кант, Г. Хегел, В. Бенямин, Фр. Ницше, М. Хайдегер, Х.-Г. Гадамер. Напоследък се занимава с изследвания по теория на съвременното общество – медии, политическа идентификация, теория на политиката.
Не е много сигурно, че през 2007 България ще влезе в ЕС. Много по-сигурно е, че през 2007 в пълнолетие ще влезе първото поколение на “децата на демокрацията”, родените през 1989. Впрочем те са и последното поколение българи, чиито шансове за човешко развитие при раждането им са оценявани в първата тридесетица на страните според ООН. Веднага след това започва безогледното изчерпване на ресурсите от натрупванията по времето на социализма, за да се стигне до днешното положение, когато пак според ООН България отива към третата тридесетица от страни според степени за човешко развитие. Те включват общото качество на живот, образование, здравеопазване и продължителност на самия живот.

Затова може да се каже, че в социализирането на родените през 1989 докъм 2007 бързо е протекъл процес на качествена деградация, чийто пряк израз е в отказа от решаващото условие за смислено човешко съществуване – продължаването на рода.
Безсмислено е да търсим някакви особени политически следствия от това – този отказ е очевиден като присъда. Не толкова очевидни са изводите, които могат да се направят в един средносрочен план по отношение на ключови фактори за общественото ни развитие.

Тук ще бъдат представени само две възможни прогнози с оглед на може би най-същественото условие за качеството на бъдещ личен и обществен живот – нивото на висша образованост в неговите чисто количествени измерения. Едва след тази прогнозна преценка ще може смислено да се обърне внимание на самото качество на образованието, на възможни водещи направления в него и наложителни структурни промени.
Вариант 1 – оптимистичен
Вариантът e оптимистичен; съобразен е с тенденциите в развитието на висшето образование в Европа и по-специално – в страните от ЕС.

Водещата хипотеза е, че като страна-кандидатка за членство в ЕС България ще се стреми да достигне по-високи стойности на международно сравнимия показател “учащи се на възраст 20-29 г., като дял от населението на възраст 20-29 г.”

По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (Education at a glance, OECD 2002) в почти всички страни-членки и страни-кандидатки за членство този коефициент нараства през последните години. Средно за страните от ЕС стойността му за 1999 г. е 21.4 % и за 2000 г. – 22.2 %. За България тенденцията е обратна, като стойностите на този коефициент са следните:

  • – 1996 – 16.8
  • – 1998 – 16.8
  • – 1999 – 16.4
  • – 2000 – 15.6
  • – 2001 – 15.1
  • – 2002 – 15.2

При тези входни данни за реализиране на оптимистичния вариант е нужно коефициентът за нашата страна постепенно да се увеличава през следващите години, като през 2015 г. достигне стойност 23 – 24 %. Ако сегашните темпове на нарастване на този коефициент за страните членки на ЕС се запазят, средният коефициент за тези страни за това време ще достигне стойност 30 %.

Предварително условие за осъществяването му е допускането на съответна работа в нивата на основното и средното образование, а именно:

– Увеличаване на обхвата и ограничаване на броя отпаднали ученици;
– Осъществяване на програма за образователна десегрегация, особено на деца (със специално внимание към момичета) от ромски и турски произход;
– Оптимизиране на съществуващата училищна мрежа според мрежата на висши училища.

Прогнозната оценка се съобразява и със следните условия:
– Прогноза на НСИ за населението на страната – нисък вариант на отразена миграция до 2020 г.;
– Отчитане на някои днешни тенденции в движението на студентите – от колежански към бакалавърски и магистърски програми и придобиване на повече от едно висше образование;
– Стабилизиране на броя приемани студенти в началните образователни равнища и увеличаване на броя докторанти;
– Запазване на досегашния брой образователни институции.

Прогнозната оценка за броя на записаните студенти в колежите започва от 16.5 хил. през 2004 г. с увеличение до 2008 г., когато броят достига 17.5 хиляди, след което под влияние основно на демографското намаление на населението броят на студентите в колежите намалява на 14.6 хиляди за 2015 г. Броят на студентите в университетите аналогично от 222.6 хил. за 2004 г. нараства на 230.2 хил. през 2008 година, след което намалява на 204.3 хил. през 2015 година.

Следствия:

1. При оптимистичната прогнозна оценка приемът, включващ новоприетите в първи курс и записалите магистърска степен след завършена бакалавърска, се очаква от 2004 г. бавно да започне да намалява, като същевременно се увеличава общият процент на приети в тази възрастова група и въвличане в системата на висше образование на представители на по-горни.

2. Оптимистичната прогнозна оценка е защитена с оглед на броя висши училища, които могат да я реализират при запазване на досегашния си капацитет в сграден фонд и допълнително оборудване. Същевременно това може да доведе до увеличаване на броя студенти спрямо броя преподаватели и постепенно да достигне европейски норми – усреднено 1:17/20 (В момента у нас е 1:11).

3. Реализацията на този вариант означава запазване на досегашния % от БВП, отделян за висше образование, като особена важност има общото му увеличаване.

Вариант 2 – реалистичен

Вариантът, който може да бъде наречен “реалистичен”, се основава на сравнително стабилното съотношение между завършващи средно образование и процента новоприети студенти – в последните 12 години той е между 50 и 60%; 1995 със 72% и 2002 със 76 % са изключения, дължащи се най-вече на промени в учебните планове за средно образование. При тези съотношения процентът приемани няколко години след завършване на средното си образование или започващи следване в други специалности отново от първи курс може да се пренебрегне. В тази прогноза не се отчитат и увеличаващите се конкурентни образователни възможности при евентуален прием на страната в ЕС след 2007.

Очевидно е, че броят на студентите ще намалява поради демографски причини. Броят на ражданията особено след 1997 бележи устойчив спад, което ще се почувства особено силно към края на периода, обект на прогнозата. При това тук не е прибавена и трайната тенденция за бавно намаляване на общия процент завършващи средно образование и относителното нарастване на броя деца от ромски произход, чиито шансове за завършване на основно или средно образование са твърде малки (1-3 % от родените), ако не се случи рязък обрат в правителствената политика за различни форми на задължаване или поощряване на образователни усилия на определени етнически и възрастови групи.

При липса на активна намеса в подобно поощряване и запазване на досегашната тенденция да се търсят конкурентни образователни възможности в чужбина, реалистично е максималният прием да е 50 % от завършващите. При него броят на новоприетите ще намалява плавно от 36 850 през 2003 докъм 32 416 през 2009 година. Намалението ще е средно с около 1500 на година, след което процесът ще се ускори с намаляване около 2000 годишно, за да се достигне през 2015 до 22 863 новоприети, което е близо до половината от приема в последните няколко години. Подобни са съотношенията и при 60% прием, който може да се сметне за достатъчно обоснован докъм 2007 – 2008 година, ако се търси запълване на досегашния капацитет на висшите училища, но пък не се обръща внимание на качеството на постъпващите.

Следствия:

1. При тази прогнозна оценка приемът, включващ новоприетите в първи курс и записалите магистърска степен след завършена бакалавърска, се очаква бавно да започне да намалява, като същевременно се запазва общият процент на приети спрямо завършилите средно образование.

2. Тази прогнозна оценка предполага или естествено намаляване на броя висши училища, или – при запазването им – промени в досегашната нормативна база за капацитет, брой часове и научноизследователски задължения на преподаватели и студенти с оглед на удържане и повишаване на качеството на преподаване и научно изследване.

3. При доста по-бързото намаляване на броя хабилитирани преподаватели също може да се очаква промяна на съотношението между преподавател-брой студенти с тенденция към увеличаване на последните.

4. При запазване на процента от БНП, отделян за висше образование и съответно запазване на капацитета на системата, този вариант налага разпределяне на субсидията към научноизследователски проекти и средства за веществена издръжка, които не се основават на броя обучавани студенти.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук