На 2 декември 2007 г. в Русия се проведоха избори за Петата Държавна дума, а на 2 март 2008 г. – избори за президент на Русия. Двигател на тези важни политически събития бе партията ”Единна Русия”. Преди парламентарните избори тя проведе своя VІІІ конгрес на два етапа – първият на 1-2 октомври, а вторият – на 17 декември 2007 г., които осигуриха успешната подготовка на двата избора. На 14-15 април 2008 г. партията проведе ІХ си конгрес, на който беше обсъдена и приета Стратегия за развитието на Русия до 2020 г.
Резултатите от двата конгреса и двата избора бележат рубеж между първите осем години след 1999 г. и един нов период на развитие на страната. Ако в предходните осем години усилията бяха насочени към излизане от всеобхватната криза в руското общество и запазване териториалната цялост и независимостта на Русия (и тези усилия се оказаха резултатни), периодът, който стартира с изборите и конгресите е отправен към модернизация на държавното управление и всички негови субекти, формиране на правова държава, осигуряване на нов стандарт на качеството на живота на гражданите. Тандемът Путин – Медведев е вече реалност. Двамата единомишленици са залог за приемствеността на политиката в новия период, включително за постигане на нови реални успехи за особената роля на Русия в света.
И двата конгреса имат много общо, но и различно в своя дневен ред, организация и резултати. Затова ще ги разгледам по отделно. Но преди това – резултатите от изборите.
Изборите за Държавната Дума
Право на глас имаха 108 млн. руски граждани. За 4500-те кресла кандидатстваха 450 души – по 10 души за едно кресло. Състезаваха се 11 политически партии. Само 4 от тях преминаха прага от 7%. Според окончателните данни 63% са упражнили правото си на глас (със 7% повече от изборите през 2003 г.). От всички гласували 64.3% са подкрепили „Единна Русия” (ЕР) – с 26% повече в сравнение с 2003 г. За Комунистическата партия на Руската Федерация (КПРФ) са дали гласа си 11.57%, за Либерално-демократичната партия на Русия (ЛДПР) – 8.14%, и за Справедлива Русия (СР) – 7.74%. И четирите партии са увеличили местата си в Думата: ЕР – с 18 (от 297 на 315), КПРФ – с 12 (от 45 на 57), ЛДПР – с 11 (от 29 на 40), СР – с 5 (от 33 на 38). Нито една от останалите седем партии не е прескочила изборния праг. Всички те заедно са събрали едва 7.2%. Сравнително по-добри резултати са получили Аграрната партия – 2.4%, и Яблоко – 1.6%. Резултатите за другите пет партии остават в пределите на 1% от гласовете.
Гласуването донесе изненади. Две от тях изглеждат поразителни. Броят на гласувалите в Москва и Санкт Петербург е съществено по-нисък отпреди. ЕР не получи такива убедителни резултати, каквито получи например в Чукотка или в Северен Кавказ. Неочаквано най-добре в двата града се представи КПРФ – увеличи почти два пъти гласовете си, независимо че по традиция това е запазен периметър за либералите и за Яблоко. Много от хората тук и сега не са изменили симпатиите си към тях. Според руски анализатори обяснението е, че опозиционните гласоподаватели са пресметнали, че могат да запазят протестния си вот само ако подкрепят партиите, които ще минат бариерата от 7%, даже ако това е Комунистическата партия.
Другата изненада дойде от някои региони. Наблюдателите – не само чуждите, но и руските – бяха поразени от почти 100% гласуване и също много високия процент на ЕР в Чечня, Ингушетия, Кабардино-Балкария и Мордовия, както и в Чукотка. В Мордовия например ЕР получи около 93.5% в целия регион и до 99.8% в селските райони. Тук даже основният съперник на ЕР – КПРФ, събра само 3.5%. В неспокойна Ингушетия ЕР получи 98%, в Чечня – 99%. На Чукотка гласува 78% от населението.
Тези резултати се обясняват с условията на живот на хората, както и с пренебрежителното отношение на другите партии към регионите. Поддръжката на населението е признание за усилията, които се правят за избавянето му от постоянния страх за оцеляване, за възстановяване на нормален живот. И свързват това с ролята на държавния глава и с онова, което се прави от ЕР.
За изборните резултати като цяло е показателна високата активност – най-висока през последните осем години. Що се отнася до ЕР, това е безусловен успех. Тя получи конституционно мнозинство в Думата. Укрепиха своите позиции и КПРФ, ЛДПР и СР.
В оценката си за изборите президентът отбелязва особено нарасналата легитимност на руския парламент. Предишният се е опирал на 70% от избирателите, а сегашният – на 90%, доколкото само 10% от гражданите отдадоха предпочитанията си за партии, които не влязоха в него. И още нещо е много важно за президента, а именно, че гражданите са проявили сериозно, отговорно отношение към развитието на Русия, към укрепване на вътрешно-политическата ситуация. “За мен, казва Путин, сега е съвършено очевидно, че руснаците не ще допуснат развитие на страната по деструктивен път, така както това стана в някои други страни от постсъветското пространство. Ето това чувство на отговорност на гражданите за своята собствена страна, по мое мнение, е най-важният показател, че нашата страна ще укрепва не само икономически, не само социално, но и вътрешнополитически. Това е добър пример и добър показател за вътрешната политическа стабилност на Русия.” (1) Тази констатация на президента има и важен външнополитически аспект. В голямата игра на международната арена за мястото на Русия в света внушителната демонстрация на доверие към него e своего рода предупреждение към онези западни сили , на които не се харесва силна Русия, които се надяват на опозицията в страната.
Специално внимание заслужават резултатите в подкрепа на президента, който оглави листата на ЕР за изборите. По данни на фонда “Обществено мнение” 68% от гражданите са изразили доверие на държавния глава, а неговата дейност на поста президент положително са преценили 90%. Измежду негласувалите 40% значителна част също поддържа Путин. С други думи, поддръжката на държавния глава е по-висока от броя гласове за ЕР. Разликата в рейтингите за поддръжка на ЕР и на президента само подтвърждава, че той е нещо повече от водач на партийната листа. Убедителната победа дава на Путин моралното право да остане в голямата политика и след президентските избори.
И Путин, и ЕР сами признават, че нерешените проблеми са повече от постиженията. Чакат решение например такива проблеми като преодоляване на корупцията, престъпността, инфлацията, ръста на диференциацията сред населението по доходи, заплатите, цените, пенсиите, жилищата, здравеопазването, образованието, изпълнението на демографската програма и др. Затова оценяват победата по-скоро като аванс, получен от народа, като надежда, че тези проблеми ще бъдат решени. Приемат я като тежка отговорност, която не могат да прехвърлят върху други.
Как се представиха партиите в предизборната кампания
Гражданите на Русия гласуваха по нов избирателен закон, който внесе важни изменения в досегашната изборна практика на страната: повиши изборния праг от 5 на 7%, премахна независимите кандидати, както и избирателната активност като задължително условие за валидността на изборите. С тези изменения се ограничи достъпът до избора на малки партии, създадоха се благоприятни условия за изграждане на авторитетни, стабилни партии, изразители на интересите на основни обществени слоеве. С това се постига и друга цел – формиране на дееспособен парламент и изграждане на ефективно гражданско общество.
В битката за депутатските кресла участваха 11 партии (2). Не бяха допуснати до изборите десетина парти (3).
За "Единна Русия" ключов момент в кампанията стана нейният VІІІ конгрес. Поантата на конгреса бе съгласието на президента Путин да оглави изборната листа на партията. Защо Путин прие поканата да се кандидатира за депутат, и то от името на партията ЕР, при положение че не е член на партията и като президент е безпартиен? Ето как отговаря на този въпрос самият Владимир Путин: “През 2007 и през 2008 г. предстоят избори за парламент и избори за президент. И тук, в Кремъл, ще дойде друг човек. В тези условия е крайно важно да запазим стабилен курс на развитие на нашата държава, да съхраним приемственост в реализацията на решенията, които бяха приети в последно време… Представете си, че дойдат хора, които не ценят високо тези решения. Много лесно ще преориентират всичко това и ще разрушат целия позитивен набор от инструменти, които ще ни позволят да се развиваме и които са залог за развитието на страната напред. Ето защо е крайно важно парламентът след изборите през 2007 г. да е дееспособен. Ключов момент на неговата дееспособност през изминалите години беше „Единна Русия”. Именно затова аз взех решение да оглавя нейната листа.”(4)
Един от делегатите бе предложил на президента да застане начело на правителството на Руската федерация, на което Путин отговаря така: “Да оглавя правителството – това е напълно реалистично предложение. Но затова сега е рано да се мисли, защото за тази цел са нужни минимум две условия: първо, "Единна Русия" трябва да победи на изборите за Държавната дума през декември т.г. и второ, за президент на страната трябва да бъде избран порядъчен, дееспособен, ефективен, съвременен човек, с който би могло да се работи заедно.” (5) По време на ІХ конгрес двете условия бяха изпълнени и Владимир Путин бе номиниран за председател на правителството.
Съгласието на президента да се кандидатира за депутат от името на ЕР придаде нов стимул на политическата борба. Тя се превърна в референдум за поддръжка на Путин. С това той направи сериозна стъпка за мобилизация на собствения си електорат в подкрепа на ЕР. Създаде се единна политическа сила -”Владимир Путин – "Единна Русия” И напълно логично изборната кампания на ЕР мина под лозунга “Планът Путин – победа на Русия”.
Какво представлява този план? Във всяко от своите ежегодни послания към Федералното събрание през последните осем години президентът е поставял ключови задачи за развитието на една или друга сфера от дейността на държавата – икономика, социална сфера, политика, международна дейност. Тези основни задачи, подредени в стройна система, представляват план за развитие на страната в средносрочна перспектива. Това и направи партията ЕР през май м.г. и го представи като своя изборна платформа. С решение на конгреса той стана изборна платформа и за президентските избори. А на ІХ конгрес прие формата на програмен документ на партията като Стратегия за развитието на Русия до 2020 г.
Комунистическата партия на Руската федерация е втора по брой на депутатите в новата Дума. Генадий Зюганов е недоволен от този резултат, разчитал е на не по-малко от 23%. Твърди, че 11% от гласовете за неговата партия са били отнети и дадени на ЛДПР и на СР. Както и при предишните избори, така и сега, фалшификации от страна на властта е имало. Някои от тях признава и Централната избирателна комисия. Но въпреки това при предишните избори КПРФ е получавала по-високи резултати. През 1990 г. в Думата са доминирали комунистите, а през 2003 г. гласовете им намаляват двойно – от 24.29% през 1999 г. до 12.7% през 2003 г., а сега – до 11.6%. Това говори за определена тенденция, каквато е констатацията на повечето руски анализатори, включително и на такива, които не симпатизират на ЕР и на Путин. Ще се огранича с изследването на Сергей Черняховски “КПРФ на границата на делегитимацията. Главният враг на КПРФ е самата КПРФ”. В началото на изборната кампания партията е имала, според него, не лош социологически резултат (19-22%), след това започва да спада и към момента на изборите се срива. И посочва като причина за това някои събития в самата партия през този период.
Първият удар нанася пленумът на КП през май 2007 г. по т.нар. “руски въпрос” – партията обявява, че занапред ще се бори не за интересите на трудещите се, а за интересите на руснаците, ще отстоява не някаква “пролетарска култура”, а изключително “руската”. И ще се бори не за някакъв марксистки социализъм, а изключително за “руски социализъм”. След този пленум рейтингът на партията започва да пада, но не много. Към юли рейтинг нараства до 19% и тогава ръководството на партията нанася нов удар: пленумът на ЦКРК приема безсмисленото постановление за борба с “неотроцкистката заплаха”, обявявайки за неотроцкист всеки, който се изказва за активизацията на борбата с властта, тъй като извършването на социалистическа революция в Русия би било изгодно изключително за страните от НАТО. Президиумът на КП поддържа това решение и започва погром на кадрите. При това дясното крило в партията води активно настъпление против зам.-председателя на партията Иван Миронов, когото и обществото смята за съвременен и адекватен ръководител, нестрадащ от етническите фобии на дясното крило в Президиума на ЦК. Представителите на това напълно антисемитско и “православно-черносотническо” крило (Никитин, Кашин, Рашкин, Волков и др.) под път и над път рекламират “истинско-руския социализъм”, “спасението на руската цивилизация” и др. Рейтингът на партията отново пада.
Но и това не е всичко, отбелязва Черняховски. В хода на изборната кампания лидерът на КПРФ обявява за една от главните грешки на КПСС подкрепата на атеизма и обещава занапред да не я повтаря. Рейтингът след това се руши необратимо. По този повод Черняховски казва: “За какво му е на човек, който симпатизира на идеите на марксизма или просто изпитва носталгия по светлото съветско минало да гласува за отказ от класовия подход, атеизма и интернационализма?”
Това, което спаси КПРФ от загубата на второто място през декември 2007 г. е определената подкрепа на интелигенцията в големите градове, част от която гласува за кандидата на КП, а друга част – по принципа: за когото и да е, но против ЕР, както гласуваха либералите. КПРФ днес е накрая на делегитимацията. Нейният проблем не е, че не я допускат до телевизията или че й крадат гласовете – и това го има, а в това, което говорят нейните ръководители и пишат нейните вестници. Главният враг на КПРФ е самата КПРФ…
Да, тя има още резерви. В нейните идеали и в нейните знамена действително още вярват достатъчно хора: Октомврийската революция и днес се оценява положително от 55% граждани, докато 26% се отнасят отрицателно. При общо неудоволетворителния резултат на изборите в процентно отношение за КПРФ в абсолютни измерения гласуваха половин милион души повече, отколкото през 2003 г. Нараства подкрепата и в големите градове. В Москва КПРФ изпревари ЕР, но, от една страна към нея се адресират все по-малко очаквания на социалните групи, а, от друга – нейното ръководство все повече демонстрира неспособност да извлича уроци от пораженията и да бъде адекватна на ХХІ век и на новата ситуация в Русия”. (6). От казаното за КПРФ от Сергей Черняховски следва един извод: Комунистическата партия няма избистрена идеология, не е наясно към какво се стреми е как иска да го постигне. През 2000 г. Путин като и.д. президент беше заявил: “Комунистите или ще променят програмните си постановки и ще станат голяма лява партия от европейски тип, или, ако не го направят, ще загубят електората си чрез естественото му намаляване и постепенно ще слязат от политическата сцена.”(7)
Либералнодемократичната партия е трета по брой на депутати в Думата. И при нея, подобно на КП, тенденцията е низходяща. Но Владимир Жириновски е доволен от резултатите. Впрочем руските медии го сочат като най-популярната личност в Русия след Путин. Главните цели на партията са: създаване на могъща Русия, обединяване на териториите на бившия Съветски съюз, ред и диктатура на закона, създаване на социално ориентирано общество, стабилно добри условия за живот на всички граждани на Русия.
„Справедлива Русия” е четвърта по брой на депутатите в новата Дума. Тази партия е лявоцентристки противовес на ЕР. На практика открито се бори с КПРФ за гласовете на избирателите с лявоцентристки възгледи – пенсионерите и бедните. Обявява се открито за социализъм в Русия. Тази партия за първи път участва в изборите и веднага влезе в парламента. През цялото време беше “на кантар”. Анализатори казват, че победата на Сергей Миронов може смело да се зачисли в актива на Владимир Путин. Според тях СР е изтеглена в парламента само защото Сергей Миронов се е изказвал активно в подкрепа на Владимир Путин. В резултат партията получи гласовете на ония, които симпатизират на Путин, но се придържат към леви възгледи. По тази причина Генади Зюганов смята, че компартията е ощетена в полза на СР.
От беглия преглед на представянето на четирите партии в предизборната кампания и в новата Дума може да се направи извода: техните главни програмни цели са близки, а в някои отношения се покриват, което е благоприятно условие за конструктивна и делова работа на Думата.
Що се отнася до представянето на опозицията на изборите оценките и на руски, и на чуждестранни анализатори и наблюдатели съвпадат: “изборите още веднъж потвърдиха, че опозицията се намира в тежка криза”; и “старите “ и “новите” демократи се провалиха”; (старите са Съюзът на десните сили и "Яблоко", а новите – Граждански съюз и Демократичната партия на Русия), “либералната опозиция вече я няма”; руската опозиция е безнадеждно непопулярна – констатират руски експерти. Това е пресилено. По-убедително за мен звучи коментарът на президента на Фонд “Политика” Вячеслав Никонов. По повод твърдението, че “част от либералния електорат мина в "Единна Русия” той отбелязва: “Ако само част от електората на Съюза на десните сили е подкрепил Владимир Путин, изборната стратегия на СДС не би представлявала проблем, но според последното проучване на Левада – Център, не част, а 92% от десния електорат на СДС се отнася позитивно към политиката на Путин. Да построиш своята кампания изключително върху разобличаване на антинародния режим в момента, когато твоят електорат подкрепя този режим – това е самоубийство.” (8) Причините за поражението на тези партии са не една и две. Според експерти на тях не им се удаде да утвърдят себе си през последните години, не издигнаха никаква алтернатива и практически се самоотстраниха от полемиката в обществото. От друга страна, либералите се отъждествяваха в Русия с дивия капитализъм от времето на Борис Елцин и с житейските несгоди, които изпитваше населението тогава. Един по-обстоен анализ ще разкрие и други причини, но това е тема за специално изследване.
Изборите за президент
Броят на избирателите на тези избори бе 107 222 016. Претендентите да станат президенти в началото бяха около 30. Между тях Михаил Касянов, Борис Немцов, Гари Каспаров и др. Някои от кандидатите отпаднаха по преценка на Централната избирателна комисия като не отговарящи на критериите. Михаил Касянов например беше касиран за констатирани фалшификации на данни за 13% от събраните подписи от негови поддръжници. Други се отказаха доброволно, оценявайки предимството на Дмитрий Медведев още преди старта на кампанията.
В изборната надпревара останаха четирима кандидати: Дмитрий Медведев, вицепремиер в правителството, издигнат от партията "Единна Русия", Генади Зюганов, лидер на КПРФ, Владимир Жириновски, лидер на ЛДПР и Андрей Богданов, лидер на Демократичната партия на Русия. Кампанията премина вяло. За публиката, а и за самите кандидати изборите изглеждаха предрешени. За Дмитрий Медведев гласуваха 52 530712 (72.28%), за Генади Зюганов – 13 243 550 (17.72%), за Владимир Жириновски – 6 988 510 (9.35%) и за Андрей Богданов – 968 344 (1.30%).
За модернизацията на партията „Единна Русия”
VІІІ и ІХ конгрес могат с право да се нарекат новаторски – по своя организационен формат, с новите подходи по обсъжданите въпроси от дневния ред, с решенията за модернизация на партията. Ще посоча някои основни положения по този аспект на конгресната работа.
За организационния формат. И в двата конгреса заедно с делегатите (530, 570) участваха по над 2000 души. Основните теми на Стратегия – 2020 бяха обсъдени в 8 секции: “Нашата демокрация”, “Що е това иновации”, “Икономика, технология, лидерство”, ”Правото против корупцията”, “Новият елит на Русия”, ”В търсене на средна класа”, “Съвременното изкуство: нови времена, нови перспективи”, “Глобалният свят: амбиции на суверенна Русия”. Целта на дискусиите по тези въпроси е да се обединят усилията на обществото и на властта в търсене на отговори на ключовите предизвикателства на ХХІ век. Основните идеи, изводи и препоръки на секциите са намерили място в доклада на председателя на партията Борис Гризлов пред конгреса. След конгреса дискусията продължава на различни нива не само за да се разясняват залегналите в стратегията задачи, но и да се ангажира умът на нацията в нейното обсъждане, обогатяване и изпълнение. Всичко това дава основания на някои дейци на партията за оценки като: "Единна Русия" е издигнала на качествено ново равнище своята дейност; става център на интелектуална дискусия за развитието на страната; Единна Русия не е само парламентарна партия, а и обществена структура, която обединява професионалисти, нужни за модернизирането на страната.
Стратегия – 2020 е главната тема и на двата конгреса. От изборна платформа на VІІІ конгрес тя стана на ІХ програмен документ за развитието на страната във всички области: политика, икономика, култура, наука, демография, здравеопазване, образование, регионално развитие, държавна система и демократични институти, партийно строителство. В нея са заложени мащабни, амбициозни задачи – да стане петата икономика в света в най-близкото десетилетие, първокласна енергийна, ядрена, космическа, ресурсна държава, да достигне интелектуално и технологично превъзходство в конкурентната борба.
За реализацията на стратегията се предвижда конкретизация на макроикономическите и социалните показатели, изготвяне на “пътна карта”, учредяване в партията на постоянно действащ форум “Стратегия – 2020”. Решенията на конгреса по този въпрос ще са в основата на работата не само на партията, но и на парламента и на правителството. Общо е убеждението, че успехът на стратегията ще се определя не толкова от финансовия сектор и природните ресурси, колкото от човешкия потенциал.
Реалистични ли са поставените задачи? Като че ли за да изпревари такива незададени му въпроси, Владимир Путин изтъква: “Размахът и амбициозността на нашите планове не е следствие на чист каприз или на фантазия. Това в прекия смисъл на думата е въпрос за бъдещето на руската нация. За нас е нужно да проникнем в петицата на най-крупните икономики с света. Не защото това е престижно или почетно, а защото бързото движение напред е единствената възможност да съхраним целостта и независимостта на толкова обемните и богати ресурси на страна като нашата.” (9)
Модернизацията на „Единна Русия”. Резултатите от изборите показаха нарасналата роля и влияние на партията в руския общественополитически живот. Тя стана водеща сила в страната, управляваща партия с най-голяма парламентарна фракция, с решаващо участие в правителството. Независимо от това, въпросите на партийното строителство – по-нататъшното нейно организационно, политическо, кадрово и идеологическо укрепване, заеха важно място в работата и на двата конгреса. Не само защото трябва да бъде подготвена за решаване на задачите на новия период, в който навлиза страната, но и защото, както изтъква Борис Гризлов в доклада си, “ако подходите не се изменят, ще се появи заплаха тя да придобие типичните за всяка голяма партия недостатъци – неповратливост на апарата, инертност в достигане на поставените цели”. (10)
Като знаково събитие за „Единна Русия” и за страната се приема съгласието на Владимир Путин да оглави изборната листа на партията, след това да приеме предложението да стане председател на правителството на Русия, а на ІХ конгрес да бъде избран и за председател на партията.
Избирането на Путин за председател на „Единна Русия” е съпроводено с изменения на устава, като му се предоставят широки пълномощия. Учредява се висша изборна длъжност – председател на Единна Русия (избира се за 4 години). Той не е задължен да бъде неин член, може да е безпартиен. Като висше изборно лице представлява партията във взаимоотношенията й с руски, международни и задгранични държавни и недържавни органи и организации, обществени обединения, физически и юридически лица, средствата за масова информация. Разполага с широки пълномощия по провеждане на кадровата политика в рамките на своята политическа организация. Предоставя му се в частност правото да прекратява пълномощията на членове на ръководни и централни органи на партията, на ръководни органи на структурни подразделения при несъблюдаване на устава на партията. Освен това има правото да спира действието на решения на ръководни и централни органи на партията с изключение на решенията на конгреса. Длъжностите председател на партията и ръководител на Висшия съвет се разделят. За ръководител на ВС е избран Борис Гризлов.
Тези решения навеждат на размишления. Първо, нарушава се досега действащият принцип за надпартийност на висшата власт, въведен в началото на 90-те години във връзка с “декомунизацията”. Никога след това президентите не са участвали в парламентарни кампании. Нито Елцин, нито Путин бяха издигнати от партии. Сега безпартийният Путин оглави изборната листа на „Единна Русия”, стана и неин председател. Безпартийният вицепремиер Дмитрий Медведев стана официален кандидат на същата партия. Второ, с предоставените пълномощия председателят на партията съсредоточава много власт в ръцете си, което напомня практиката в комунистическите партии. А дали е добре в сегашните условия в Русия, има поне две обяснения. Едното го дава Путин. Той заяви пред конгреса, че съчетанието лидер на партия и глава на изпълнителната власт е цивилизована, естествена, традиционна за демократичните държави практика. Другото обяснение може да се търси в намерението да се изпълни с конкретно съдържание статуса на “национален лидер”, за какъвто бе обявен Путин. Терминът, пуснат в политически оборот, имаше за цел да изтъкне особената роля на Владимир Путин, но породи с неяснотата си различни догадки. Появиха се съмнения за създаване на култ към неговата личност. На среща с участниците в международния дискусионен клуб “Валдай” на 14.09.2007 г. в Сочи Путин посочи: “Мен самият ме безпокои това, че днес в Русия много зависи само от един човек. И аз искам да разширя тази площадка… Но аз разбирам, че с каквото и да се занимавам в бъдеще, някакво влияние ще имам. Това са обективни неща. Не възнамерявам да спекулирам с това влияние, да преувеличавам неговото значение, но ще го има.”(11) А ето и още едно обяснение – на зам.-ръководителя на администрацията на президента Владислав Сурков. Според него “безпартиен президент е остатък от нашата борба с комунизма”. “Ние се занимавахме с департизацията и малко се поувлякохме. Това е поправимо в най-близка историческа перспектива” (7 февруари 2006 г.) (12).
Изискванията към „Единна Русия” са големи: да стане генератор на нови идеи, да се изменя, да се модернизира, да бъде все по-зряла организация, да изработва ясна идеологическа платформа и система от ценности. Към тези изисквания Владимир Путин добавя: “Тя е длъжна да бъде напълно дебюрократизирана, изчистена от случайни хора, преследващи изключително лични цели и лични изгоди. Тя е призвана да работи активно с младежта, с интелигенцията, предприемачеството, с работниците, тружениците от селото, да помага за придвижване на най-надарените, енергични, порядъчни професионалисти във всички области на обществения живот.” (13)
Силен акцент се поставя върху вътрешнопартийната дискусия по всички проблеми. За важността на това изискване говори фактът, че става уставна норма на партиен живот. Текстът в устава гласи: “Ръководните централни органи на партията на всички равнища оказват съдействие за провеждане на свободен обмен на мнения сред всички членове на партията, на нейните привърженици и организират вътрешнопартийни дискусии на членове на партията и на привърженици по актуални проблеми на развитие и усъвършенстване на партията, за развитие на вътрешнопартийната демокрация, повишаване ефективността при изработване на партийните политически решения.”(14) Паралелно с това се създават три дискусионни клуба – либерален, социален и консервативно-патриотичен, в които се води постоянен диалог. Предлага се да се обсъждат открито пред обществото партийните планове, програми и проблеми, които са най-актуални за страната. Тези нови положения са насочени към по-нататъшно развитие на демокрацията в партията, за формирането й като диалогична партия.
Още преди създаването на „Единна Русия” Путин и други дейци работят за формиране на адекватна за една центристка партия идеология. Едни предлагат да се изработи “държавна идеология”, други – “национална идея”, трети – “руска идея” и т.н. А президентът Елцин беше разпоредил с указ разработката на нова идеология. Нито една от политическите сили няма завършена своя идеология. И в „Единна Русия” още не са готови да формулират идеология на такава центристка партия, която да упражнява ръководна роля в руския обществен живот, да е способна да решава социалните проблеми на хората през ХХІ век и да е съобразена с руските условия и традиции. Има обаче отделни утвърдени елементи: силна държава, способна да защити своите граждани, развитие на страната без революции и сътресения, запазване на традициите, на руската култура, на руския език, на общественото съгласие, постоянна грижа за здравето на нацията – физическо и духовно.
На цитираната среща в Сочи Путин изразява възгледите си за партията. “Да, може още много да се говори, че те („Единна Русия”) още нямат ясна представа за идеологията, че много е размита. Това е истина. Но работейки над дясноцентристката идеология, укрепвайки тези тенденции в самата партия, ние трябва да решаваме текущите прагматични задачи. И в този смисъл аз не мога сега да кажа, но мисля над това как да ги подкрепя. Във всички случай… аз ще правя всичко според своите възможности… ще се старая да действам по начин, че да се укрепва многопартийната система. Ако сте обърнали внимание, господин Миронов създаде “Справедлива Русия”, но аз го подкрепях. И на мен би ми се искало у нас да има на политическата сцена социал-демократическа партия, също така отговорна. Не отломки от минали времена във вида КПРФ, а истинско съвременно ляво движение: лява партия със социалдемократически начин на мислене. Аз възнамерявам да действам по-нататък в това направление, независимо от това, че безусловно ще поддържам „Единна Русия” на предстоящите избори. А ако „Единна Русия” ще може да провежда политика, която да отговаря на интересите на милиони хора, тогава тя ще бъде поддържана от основната маса на населението, от гражданите на Русия, тогава тя ще може да се съхрани. А ако допуска някакви грешки, тогава, мисля, че ще се появи друга отговорна сила във вид на партия със социалдемократически възгледи, която ще може да поеме върху себе си отговорността за съдбата на страната.” (14)
Новият президент на страната Дмитрий Медведев споделя тази теза, но в разбирането му има и нюанси. Той също счита, че „Единна Русия” има голям шанс да здрави позиции в обществото, ако бъде конкурентоспособна и ако има такъв силен лидер като Владимир Путин. Но не е уверен, че двупартийната система е оптимална за Русия. Русия е голяма страна и в нейната политическа система би трябвало да има няколко големи партии. Защото няма гаранции, че Единна Русия ще запази своята роля и място за десетилетия напред. Партийното строителство в Русия не е завършено – твърди новоизбраният президент. (15)
Разсъжденията на Путин не оставят съмнение, че той свързва бъдещето на Русия със социалдемократическата, дясноцентристката ориентация. През 2001 г., когато се създаваше партията „Единна Русия”, Евгени Примаков изрази мнение, че на “Русия е нужна силна центристка партия” и още, “ако се съди по настроенията на избирателите на “Отечество” и “Единство”, както и по обективните потребности на страната, тази партия не бива да се ориентира към десен центризъм.” (16)
Възниква въпросът защо Путин залага на десния центризъм, а не на лявата КПРФ, защо не помага за нейното реформиране? Отговорът на се съдържа, разбира се, само отчасти, в забележката на Путин, че комунистическата партия не може да се освободи от своите “идеологически хлебарки”, като например искането за конфискация и национализация или от носталгията по съветското време, или от обърканата си идеологическа обремененост, наследена от КПСС и безпринципното заиграване с църквата, с руския национализъм, със Сталин. Тогава (през 2000 г.) Путин все още считаше, че “лидерите на КПРФ са готови да се видоизменят, но не могат да го направят още днес, защото се страхуват, че електоратът им ще го приеме като предателство. Но твърде важно е да не се изпусне мигът кога да стане това и до каква степен да променят себе си.” (17) Изпуснат ли е вече мигът за промяната? Докато стоят на сегашните си позиции, партньорство с тях явно не може да има.
По-сложен е отговорът на другия въпрос – за дясноцентристката или социалдемократическата ориентация. Путин и партията „Единна Русия” са в търсене на нова идеология в новите условия на развитие на Русия и света. Търсят я в открита дискусия не само вътре в партията, но и в обществото. Търсенето е в три идейни направления: либерално (т.е. дясно), социално (т.е.ляво) и национално-патриотично (съобразено с руските условия и традиции). Нито едно от тези направления не се фаворизира. Все пак Путин изразява предпочитания към “едно истински отговорно съвременно ляво движение, лява партия със социалдемократически начин на мислене”, като евентуална алтернатива на „Единна Русия”. Той търси политическа и идеологическа формула към едно общество, което да се различава от чисто либералното, където всичко е подчинено на пазара. Иска „Единна Русия” да стане стабилна, предсказуема, диалогична партия, която търси решения на проблемите по реформистки, а не по революционен път. Процесът на търсене на нови обществени идеи е характерен не само за Русия. Свидетели сме например на изменения в програмите на европейски десни социалдемократчески партии. Промените в съвременния свят са динамични. Такива са и в Русия. Там е заложен интересен експеримент в изработването на нова идеология, който заслужава да бъде следен и изследван.
* * *
Когато през 1999 г. Владимир Путин бе назначен на премиерския пост, новината предизвика недоумение и дори раздразнение у повечето политически дейци и наблюдатели в Русия. Някои реакции: “Пълен абсурд на властта “(Юрий Лужков), “Акт на безумие” (Борис Немцов), “Клиничен случай” (Генадий Зюганов), “Една от най-екстравагантните фантазии на престарелия Елцин” (пресата). След две години вече като президент: “Ще осъди ли и ще разобличи ли дейността на президента Елцин?”, “Ще се появят ли нови “олигарси” и ново “Семейство”? “Ще тръгне ли по пътя на развитие на демокрацията или ще застане на пътя за засилване на авторитарната власт?”. И прогнози: през 2004 г. – няма да бъде избран за втори път, конституцията може да бъде променена и по-специално срокът за президентските пълномощия да бъде продължен до седем години. И много други подобни.
Това, което стана в Русия през седемте месеца (октомври 2007 – април 2008 г.) е убедителен отговор на тези оценки и прогнози. За първи път в 90-годишната история на Русия се извърши нормална смяна на властта – тя премина от един човек към друг на основата на конституцията и законите в страната. Путин запази и власт, и спази конституцията, която не позволява трети мандат. Оглави новото правителство, без да изменя властовите пълномощия на института на президента и на самото правителство. Обявен е за национален лидер. Избран е за председател на партията „Единна Русия” (на която Юри Лужков бе един от основателите). Политическата система качествено се промени. Извършва се нейното укрепване при гарантирана приемственост в следвания досега курс.
Държавата, към която САЩ се отнасяха и продължават да се отнасят като към победена в Студената война, която беше затънала в дългове, сега пристъпва към осъществяване на амбициозна програма за развитие и за превръщането си в близкото десетилетие във велика държава. Налице са всички необходими предпоставки за това. И не на последно място силна политическа воля, опираща се на широка обществена подкрепа. Русия е в подем.
Бележки
1. www . edinros . ru/news.
2. Единна Русия, Комунистическа партия на Руската федерация, Леберално-демократична партия на Русия, Справедлива Русия, Аграрна партия на Русия, Патриотите на Русия, Демократическа партия на Русия, Гражданска сила, Съюз на десните сили, Яблоко, Партия на социалната справедливост.
3. Руски народно-демократичен съюз, Другата Русия, Велика Русия, За чест и достойнство, Свободна Русия, Руска комунистическа работническа партия, Национална болшевишка партия и др.
4. www. edinfros.ru/neus.
5. www. edinros.ru/neus.
6. www. apn. ru. Publications/ article.
7. От първо лице. Разговор с Владимир Путин, С. 2000, с. 151.
8. www. izvestia. ru/,politic/article.
9. www. edinros.ru/news.
10. www. edinros.ru/neus.
11. www. kremlin./text/ appears/ 2007/12.
12. www. izvestia. ru/,politic/article.
13. www. Edinros.ru/news.
14. www. Kremlin.ru/text/ appears 2007/.
15. www. edinros.ru.
16. Примаков, Евг. "8 месеца плюс…". С., Европреса, 2002, с. 267.
17. www. kremlin. ru/text/appears 2007.
