ЗЛАТОТО КАТО ПАРИ И ФИНАНСОВ ИНВЕСТИЦИОНЕН ИНСТРУМЕНТ

0
378

 

Кратка история на развитието на златодобива и сеченето на златни монети в света и по българските земи

Златото е една от борсовите стоки, наравно с валутите, която има ежедневна котировка на световните валутни пазари, в т.ч. и на водещите фондови борси, и от БНБ. Цената на златото в последните две-три десетилетия е с почти постоянен тренд в посока на повишение. Този тренд не е непрекъснат, а цената на ценния жълт метал сравнително често отбелязва в последните година-две т.нар. пикове или максимални величини. Налице са обаче и периоди на относително стабилни цени, а макар и по-рядко има и периоди на спадове на цената на златото. Характерно за златото е, че е високо ликвидно и е възможно много бързо да се превърне в пари, тъй като се търгува изключително лесно и е предпочитано от всички в съвременното ни, глобализиращо се пазарно стопанство.

Как се движеше цената на шеметно поскъпващия ценен жълт метал през последните няколко десетилетия? (На световните финансови пазари на 05.03.2008 г. цената на златото прехвърли 990 $ за 1 тройунция. Това е ясен знак, че светът навлиза във фаза на рецесия и инвеститорите търсят "спасителна капсула" за своите пари в традиционното платежно средство – златото, б. а.).

Цената на златото достигна пик от 850 $ за 1 тройунция злато през 1980 г. под влияние на два политически фактора, оказващи влияние преди всичко на международните пазари на горива. През тази година „червената армия” на СССР превзе размирния Афганистан, където все още се водят т. нар. умиротворителни операции от войски на страните от НАТО. В съседната й държава Иран в същата година бе осъществена ислямска революция и шахиншахът Мохамад Реза Пахлави бе свален от власт и заменен с ислямистки режим на шиитските духовници начело с аятолах Хомейни. Тези две политически събития предизвикаха крупни покупки на злато и неимоверно увеличаване на цената му. Тогавашният пик на цената на златото бе надхвърлен едва след 28 години (в началото на 2008 г.).

Следващият пик на цената на златото достигна до 415 $ (тр.у. през август 1990 г., когато армията на Ирак навлезе в Кувейт. Непосредствено след като войските на международния алианс, начело на който бе САЩ, изтласкаха иракската окупационна армия от Кувейт, цената на златото се върна на ниво от 366 USD/тр.у.)

Новият пик на цената на златото до голяма степен е свързан с резките флуктуации в посока към понижение на курса на една от световните валути – щатския долар. На 28.ХІІ.2007 г. (последният работен ден на годината) цената на 1 тройунция злато е 812,8 $. Централният курс на БНБ на 28.ХІІ.2007 г. за 1 тройунция злато е 1110,03 лв. След като в края на януари 2008 г. цената на златото достигна 936,72 $ за 1 тройунция злато, то в началото на февруари (08.ІІ.2008 г.) жълтият метал се търгуваше на ниво около 900,7 $ за 1 тройунция злато. На 16.І.2007 г. той се е търгувал за 627,3 $ за 1 тройунция, или само за една година цената на златото е нараснала с близо 50%. На практика цената на златото изпреварва с около 15-29% обезценката на щатския долар спрямо еврото, която е над 30% за една година. Поредният пик на цената на златото бе на 05.ІІІ.2008 г., когато то временно прехвърли 990 $ за 1 тройунция.

В известна степен цената на златото се влияе и от т.нар. сезонни фактори. Един от най-големите потребители на злато в света е Индия, където то се използва предимно в бижутерията. Старо индийско поверие гласи, че жената може да притежава само злато като собственост (предимно като накити), и то традиционно се подарява на младоженката на сватбата й. Ето защо през януари и септември индийците пазаруват усилено златни накити за двата сезона на индийските сватби през април-май и ноември-декември. Тогава се забелязват флуктуации (колебания) на цената му на световните борси в посока на повишение. През декември в християнските държави традиционно се пазаруват златни накити в по-големи количества от обикновено, което също се отразява на декемврийската цикличност на цената на златото, независимо че златото за изработка на накити в бижутерията е несравнимо в по-малко количество в световен мащаб от златото, предназначено за инвестиционни цели.

Преобладаващата част от златото се изкупува за дългосрочни вложения (т.нар. тезавриране). С друга част се осъществява борсова търговия предимно на борсите в Ню Йорк, Лондон, Цюрих, Париж, Хонконг, Чикаго и др. То се търгува на кюлчета с тегло 1 кг с чистота 999,9 (по-рядко), а по-често – с тегло 12,5 кг (чистота 995 до 998). Кюлчета, които са стандартни и се използват изключително за инвестиционни цели, са с тегло 12,5 кг. Златото се търгува и на кюлчета с други размери – 1 г, 50 г, 1000 г и т.н.

Макар и по-рядко, златото се търгува и на слитъци. Те са най-често правоъгълни парчета от ценния жълт метал и на тях са отбелязани данни за теглото, чистотата на метала и др.

Най-често за металните пари се използва наименованието монети, които са първата форма на парите, възникнала в древногръцкото малоазийско царство Лидия през VІІ в. пр.н.е. В световната търговия на злато понастоящем е популярна търговията с някои съвременни емисии т. нар. инвестиционни монети, като: "Австралийско кенгуру" (Австралия), "Виенска филхармония" (Австрия), "Канадски кленов лист" (Канада), "Кругерранд" (ЮАР) и др. Изброените емисии са със сравнително висока проба – 22-24 карата. Част от тях се предлагат и на българския пазар от посочените банки.

Някои български банки, като Първа инвестиционна банка, Общинска банка, Пиреос банк и др. излязоха на българския пазар с продажба на златни монети, златни кюлчета и специални сувенири от злато. Така от метал за производството на сувенири, то постепенно се превръща в инвестиционен инструмент и у нас. Посочените банки продават на своите клиенти златни монети (български емисии на юбилейни монети от злато, предимно от последните 15 години и чуждестранни), кюлчета, слитъци и други златни предмети.

У нас обаче за разлика от страните с модерно и развито пазарно стопанство нито упоменатите банки, нито друга финансова институция (в т.ч. и БНБ) не изкупува монетарно или инвестиционно злато от граждани и фирми. Продажбата на злато и на златни предмети или златни монети, емисия на БНБ или на други държави от ограничен брой банки е преди всичко с рекламна цел.

Финансовите институции в Република България не предлагат т.нар. златни сертификати (структурирани на базата на златния индекс ценни книжа), които в редица развити страни се продават на капиталовия пазар. Закупувайки ги, купувачът се сдобива с документ за притежаване на злато, което може да се намира в която и да е точка на света, но на практика не разполага с него физически, а имагинерно. Златото обикновено се съхранява в международни банки, специализирани в търговията със злато.

У нас не се предлагат директно на българския пазар златни деривати (фючърси и опции). Не се предлагат и акции на т. нар. златни компании. Към тях се причисляват златодобивните концерни, флотационните фабрики за обработка на златна руда, а също и компаниите, които търгуват със злато. Търговията с акции на визираните компании се осъществява на Фондовата борса, но засега не и на пода на Българската фондова борса. Българските граждани могат да закупят ценни книжа на тези компании само ако се обърнат към инвестиционен посредник, който има достъп и умения да търгува успешно на големите фондови борси в света: Ню Йорк, Лондон, Франкфурт, Париж, Цюрих, Милано, Токио, Сингапур, Хонконг и т.н. Не Българската фондова борса не се предлагат акции и на единствената функционираща у нас златна мина, експлоатирана на концесия от канадската компания "Дънди прешъс металс" край с. Челопеч, Пирдопско, чрез "Челопеч майнинг" ЕАД.

В други държави е популярно инвестирането чрез т.нар. ETF-фондове (Exchange Tradel Fund), чиято дейност е набавяне на злато за своите акционери. Те могат и физически да притежават метала, като го съхраняват в трезори на банките. Акции на ЕTF-фондове могат да бъдат закупени на големите фондови борси в света.

Пазарът на злато в България не е добре развит засега. Злато в настоящия момент може да се предложи за изкупуване у нас от клиент, физическо или юридическо лице единствено чрез бижутерите или заложните къщи. Те обаче го изкупуват на много по-ниски цени (до 1/3 и дори повече) от борсовите цени към съответната дата.

Златото освен че до неотдавна (до първата половина на ХХ в., а и понастоящем в известна степен) служи за обезпечение на парите в обращение, е и суровина. Използва се в редица производства в т.нар. високи технологии. В последните десетилетия те отбелязват бурен растеж, което води до увеличаване на търсенето на злато. Златото е високо ликвидно и понастоящем, така както е било ликвидно и преди хилядолетия. То не е притежавало това свое качество само в митовете и легендите, които сякаш са искали да го опровергаят. Най-известна, вече над 2500 години, е легендата от митологията на древна Елада за цар Мидас и неговите царедворци. (Те са загинали, тъй като всички докоснати от царя вещи са се превърнали в златни предмети, включително и храната, с която са разполагали. Първоначално те се радвали на това несметно богатство, но впоследствие то се превърнало в непреодолимо бреме и те умрели от глад).

Известна е препоръката на водещите инвестиционни консултанти в света, които препоръчват на клиентите си в своето портфолио да включват освен срочни депозити в първокласни банки и взаимни фондове, акции и облигации от водещи мултинационални компании и между 10 и 20% инвестиции в благородни метали (злато, сребро и платина, сред които първостепенно и преобладаващо място има златото). Това правило е известно като т.нар. златно еврейско инвестиционно правило, предвид обстоятелството, че то се препоръчва от преобладаващия брой инвестиционни и банкови консултанти от водещите финансови центрове в света – Ню Йорк и Лондон, които имат еврейски произход. Златото все още не е загубило своето значение като инвестиционен инструмент почти век след отменяне на златния стандарт и няколко десетилетия след отпадане на златно-сребърния или на биметалния стандарт на основните валути в света. В световната търговия (респективно между главните "играчи" на световната финансово-кредитна система) ежедневно се осъществяват сделки предимно с т.нар. инвестиционно злато за стотици милиони, а в някои дни и за няколко милиарда долара и евро, които в отделни дни често са в по-голям размер от сделките с някои от останалите най-търгувани стоки: т.нар. борсови селскостопански култури (пшеница, царевица, кафе, какао, памук, соя и т.н.); преработени суровини (захар и др.), горива (петрол, газьол, природен газ и др.), неблагородни метали (алуминий, мед, олово, никел, цинк, калай и т.н.).

В медиите се появиха публикации (1), че според германското списание "Шпигел" след рязкото повишаване на цената на златото (над 900 $ за 1 тройунция) в американския щат Аляска са се появили отново хиляди златотърсачи. На специализирания панаир Ориндж Каунти са се събрали рекорден брой професионални златотърсачи, а и множество авантюристи, желаещи да опитат късмета си в ново поприще. Рекордни са продажбите на металотърсачи и други технически средства за промиване на злато. В САЩ Съюзът на златотърсачите е регистрирал и подновил членството на два пъти повече златотърсачи, които са достигнали 45 000 души, а ръководството му е наело нови служители, които да отговарят на хилядите запитвания от бъдещи потенциални нови членове. Съгласно регламентацията, предвидена в закон, приет още през ХІХ в., всеки златотърсач, който намери златна жила, следва да огради своя участък в щата Аляска с дървени колчета. В американския вестник "Сиатъл таймс" е излязла публикация със заглавие "Златотърсачи бързат към Аляска", като че ли е започнала нова златна треска, като тази през ХІХ в. в Клондайк, САЩ. Работата на златотърсачите ще започне, след като се разтопят снеговете в този щат, разположен в най-северната част на Северна Америка.

В Европа, както край р. Тимок в Сърбия (тя в устието си граничи с България и се влива близо до гр. Брегово, Видинска област) златодобивът е станал туристическа атракция. В Източна Сърбия в планината Хомолье край р.Тимок злато се е добивало и в древността. Сега туристите, дори и начинаещите, могат под ръководството на опитни инструктори сами да промиват златни песъчинки в пясъка на реката.

Очакванията на някои известни български експерти (2) са, че в дългосрочен план цената на златото ще се качи до 1000 $ за 1 тройунция. Бившият зам.-министър на финансите препоръчва да не се купува злато на сегашните нива, а само ако има спад на цената му на равнища от 760-780 $, което в обозримо бъдеще едва ли ще бъде реалност. Трендът на цената на златото е възходящ и е трудно допустимо, че в следващата година-две ще се обърне в посока надолу. Почти сигурно е, че все повече сделки със злато на световните финансови пазари ще бъдат сключвани не в щатски долари, а в евро. Най-големите борси за злато в света са в Лондон и в Цюрих. Там оперират всички централни банки, международни финансови институции и някои частни банки (общо пет), специализирани в търговията със злато: Дойче банк, "Сосиете Женерал", HSBC (Ейч Ес Би Си), "Барклейз Кепитъл", "Скотия Моката", която е част от "Банк ъф Нова Скотия". На другата голяма борса за злато в Цюрих оперират двете големи банки "Креди сюис" и UBS (Ю Би ЕС). Други големи центрове за покупко-продажба на злато, в т.ч. и с фючърси и опции на злато са също: Ню Йорк (борсата COMEX) и Токио (ТОКОМ), а също и Хонконг и Сидни, Австралия (3). Цените на покупко-продажбите на златото се фиксират в щатски долари, английски лири и в евро. На борса цената на златото се определя чрез спот, което се отнася за цената на незабавната доставка. В случаите, когато търговията е активна, спот цената показва най-ниската цена "купува" и най-високата "продава" за деня. Поради обстоятелството, че основните центрове на търговия със злато за разположени на различни континенти, спот пазарът на злато е активен почти 24 часа и на тях се осъществяват транзакции почти непрекъснато.

За регулиране на търговията със злато са подписани от водещите в стопанско отношение държави в света две вашингтонски споразумения, които са задължителни за договарящите се страни. Първото от тях бе сключено преди около 9 години и неговият срок вече изтече, а второто е сравнително по-ново и бе сключено преди около 3,5 години и още е в сила. Те са доброволни и са сключени на т.нар. джентълменски принцип. Към споразуменията освен големи централни банки са присъединени и следните международни финансови институции: Банката за международни разплащания в Базел, Швейцария, Международният валутен фонд и Световната банка. В споразуменията е определен таван до 400 т злато, над който страните в него не допускат продажби. Такъв е годишният добив на злато в света и максималните продажби през последните пет години не са го превишили. Участниците в споразумението се съобразяват с тази договорка. В тях са налице и договорености за предоставяне на заеми срещу злато, като има ограничения на опциите и фючърсите със злато. Така се елиминира елементът "несигурност" и на пазара на злато не могат да се появят огромни количества злато, които да "сринат" цената му. Това е от съществено значение, тъй като този специфичен пазар е много слабо ликвиден, налице са сравнително малко участници и всякакви спекулации са твърде рисковани и опасни. Ето защо банките, които държат над 50% от световните запаси със злато, са договорили строги правила за търговия с ценния жълт метал и ги спазват безусловно.

Единствено Китайската централна банка никога не е публикувала досега данни за запасите си на злато. Другата голяма азиатска държава Индия, в която златото е много търсено за бижута, редовно публикува данни за златните си резерви. Налице са различия в начините на изчисляване и отчитане на златните запаси от отделните централни банки в света. Според някои експерти на златния пазар има минимум 15 хил.тона злато.

Още в Древна Елада и древна Финикия (област, която заема днешната територия на Ливан, крайбрежието на Сирия и част от околните територии, които понастоящем са в Северен Израел, Западна Йордания и малка част от югоизточното Средиземноморско крайбрежие на Турция – б. а.). гръцките и финикийските владетели са започнали да фалшифицират златните пари, които са сечени от техните предшественици. Финикийците, както и древните елини са имали много колонии, разпръснати из Средиземноморието, като най-голяма е била Картаген – една от най-могъщите древни държави, воювала с Римската република. На Финикия е необходимо да се обърне по-голямо внимание, тъй като голяма част от съвременното ни общество неправилно смята, че парите са измислени от финикийците. Между т.нар. крилати фрази е и тази за парите, които са известни като "финикийски знаци", но това не означава, че е достоверна. Финикийците обаче са допринесли за налагане на парите в международната търговия (тогава тя е обхващала крайбрежията на Средиземно море и съседните: Черно море, Мраморно море, Азовско море, Егейско море, Адриатическо море и Тиренско море), тъй като техни търговци и кораби са обслужвали и част от гръцките крайбрежни градове-държави.

За първи път древните гърци и конкретно жителите на могъщото в древността малоазийско гръцко царство Лидия са въвели парите в обращение в началото на VІІ в. пр.н.е. Много по-известен на съвременниците ни е последният лидийски цар – Крез, който е станал синоним на свръхбогат човек, похарчил по разточителен начин огромното си богатство. Отсичането на първите монети в древна Лидия е станало преди повече от 2700 години.

Непосредствено след емитиране на първите пари е въведен и терминът златно съдържание. С него се обозначава количеството злато, което е вложено в една златна монета.

За разлика от някои стоки, служили през отделни исторически епохи и за различните народи за всеобщ еквивалент (като солта, кожи, слитъци от различни метали, различни домашни животни – едър рогат добитък и т.н.), пълноценните златни пари притежават редица свойства, които ги правят универсално средство за размяна. Това са: еднородност и еднакво качество, трайност и сравнително лесна съхраняемост, делимост, компактност, както и висока стойност за сравнително малко количество. Златото не се окислява и не се саморазпада от атмосферните влияния, както някои други химически елементи.

Златото е химически елемент (метал) от първа група на Менделеевата таблица под № 79. Той е обозначен с Aurum (Au). За физическите му свойства е характерно, че е много мек благороден метал с жълт метален блясък. Златото е с плътност 19,32 куб. g/sm и има сравнително висока температура на топене – 1063 градуса С. Не реагира на почти никакво химическо въздействие, което му придава част от посочените свойства.

В историята на човечеството са познати няколко вида техники за добиване на златото:

1.Най-старият, практикуван ограничено и при съвременното ни развитие, включително и у нас – промиване с вода на речен пясък или чакълен напластявания.

2.Рудата се раздробява и се атакува по химичен път с живак или с разтвор на калиев цианид. Практикува се при добив на злато в големи златни мини, където процесът е автоматизиран до степен, с която се предотвратяват вредни въздействия на живачните и на цианидните съединения върху човешкото здраве. В някои по-слабо развити страни, богати на златни залежи, все още се използва неквалифицирана работна ръка в златните мини, съпроводено с висока заболеваемост и смъртност.

Златодобив в наши дни у нас се развива в мина "Челопеч", която се намира до едноименното село. Добивът на злато се осъществява при флотацията на медна руда, като крайният продукт – златото, се извлича в чужбина. След флотация във флотационната фабрика край селото рудата се изнася в Канада и там след допълнителна преработка се добива чистият метал. Фирмата "Дънди прешъс металс" заплаща концесионна такса на българската държава. Тя оперира в България чрез регистрираната по българското законодателство фирма "Челопеч майнинг" ЕАД. Според финансовите отчети на тази фирма, тя е реализирала следните приходи от продажби (4):

І-ІХ.2007 г. І-ІХ.2006 г.
Физически обем (хил.т.) 51,8 39,3
Стойностен обем (млн.долара) 89,1 47,2

Преди повече от две години ръководството на канадската компания одобри инвестиционни проекти съответно за:

1.Развитие на мината край с. Челопеч за 175 млн. долара.

2.Разработване и експлоатация на находището край Крумовград за 75 млн. долара.

През първата половина на март 2008 г. дълго продължилата "битка" за подобряване на условията на концесиониране на мината в с. Челопеч бе приключена в интерес на българската държава. Концесионната такса за нея бе увеличена около 30 пъти – от около 1,7 млн. лв. на 51 млн. лв. годишно. Набраните средства ще бъдат внесени в т.нар. Сребърен фонд, който служи за актуализиране на пенсиите на българските пенсионери. Предвижда се през следващите 10 години от експлоатацията на находището край с.Челопеч в него да постъпят около 700 млн.лв. Българската държава ще притежава и 25% от добива на злато и мед от мината освен увеличената концесионна такса.

"Челопеч майнинг" ЕАД е организирало два информационни центъра в едноименното село за разясняване на предвижданите нови технологии и проекти на рудника, също съдейства за сформиране на обществено-консултативен съвет с цел упражняване на контрол върху работата на дружеството. Съфинансирани са общински проекти в социалната и транспортната инфраструктура в общините Челопеч и Чавдар, както и в с. Карлиево, община Златица (5) В други източници се посочва, че проектът за разработка на мината край с. Челопеч има за цел да увеличи производствения капацитет на мината до 2 млн. т годишно и да внедри инсталация за разработка и експлоатация на крайни благородни и цветни метали, което да подобри рентабилността на производството на златен концентрат (6). В посочения източник се посочва, че след завършването на проекта ще бъде решен успешно и проблема с отделянето на арсен при експлоатацията на рудник "Челопеч". Поради административните пречки, които забавиха реализацията на проекта за основна реконструкция на рудника и натрупаната инфлация през последните две-три години, стойността му е нараснала на над 200 млн. долара.

3. Злато се добива и като допълнителен продукт от руда на друг метал. До неотдавна се добиваше у нас в медодобивния завод край Пирдоп "Кумерио мед". В завода в резултат на хидролизата на меден концентрат допреди около 15 години злато се произвеждаше в цех "Сто", успоредно с други ценни метали, като селен, телур, платина, сребро и др. При извличане на черна, а след електролиза и на електролитна мед се добиваха известни количества благородни метали, в т. ч. и злато предвид богатото съдържание на рудите, добивани от находищата на медни руди, експлоатирани като медни мини, всяко от които се намира на не повече от 20-30 км от завода: "Елаците", "Асарел", "Медет" и "Челопеч". Белгийският концерн "Кумерио мед" неотдавна бе закупен от германския концерн "Норддойче афинери" и вероятно и завода край Пирдоп ще бъде преименуван за четвърти път през последните двадесетина години.

Сравнително отскоро (от около 20 години, но първоначално само за БНБ) се добива злато като допълнителен продукт от руда на друг метал в Комбината за цветни метали (КЦМ) край Пловдив (7). Количеството на добитото злато в комбината е сравнително малко (около 300 кг), а през 2008 г. се предвижда то да стане 500 кг. Това количество е доста далече от необходимия минимум от 12 т производство на злато, с което е възможно КЦМ да излезе на Лондонската метална борса. На нея засега участват пряко само рафинерии от: Швейцария, Русия, САЩ и ЮАР. Златото от КЦМ в Пловдив се изнася за допълнително претопяване и формоване в кюлчета от 12,5 кг, които са стандартни за инвестиционното злато в рафинерия "Пам" в Швейцария. Там след ново претопяване на златото от българския завод се слага щемпела на швейцарската рафинерия. Златото се претопява при температура 1260 градуса по С, с което се пълнят специалните форми за изливане на кюлчетата. Край Пловдив се изливат най-често маломерни кюлчета от 50 г злато, а също и от 5,10, 250, 500 и 1000 г. То е с чистота 999,9 и се предлага на българския пазар чрез някои български банки. Около 100 кг от златото се добива чрез обработката на оловни руди. КЦМ разчита и на доставяни обогатени златни руди от находищата край Кърджали и Момчилград. Проучват се възможности за обработка на вносен скраб от Пакистан и ЮАР. Предстоящо е разработването на златоносни руди край Велинград. Интерес е проявен за разработката чрез концесиониране на златни находища у нас от инвеститори от САЩ, Канада и Швеция. Досега не е внасян за преработка в КЦМ златен концентрат от чужбина, но при цени на златото над 900 $ и очертаващо се скорошно преминаване на психологическата граница от 1000 $ за 1 тройунция злато е възможно да се преработва за в бъдеще вносен обогатен златен концентрат.

По някои оценки съвкупният добив на злато до 1850 г. е едва 10 хил. т., а съвкупният добив до средата на деветдесетте години на ХХ в. е около 100 хил. т. Годишният добив на злато сега варира между 1000 и 1800 т. Водещи страни в добива на злато са: ЮАР – 603 т, или 33,8% от световното производство; Русия и страните от ОНД – 280 т, или 15,7%; Австралия – 240 т, или 13,4%; САЩ – 208 т, или 11,7%; Канада – 135 т, или 7,5% и Бразилия 104 т, или 6% от световното производство (данните са за 1997 г. – б.а.).

Количествената мярка за златото е тройунция (ozt) = 31,103 г или килограм (кг), в някои източници се използва и мярката унция (1 унция = 28,3495 г).

Качествената мярка за златото за инвестиционни цели е хилядни от чистото злато. Тази мярка е възприета, защото при обработката на златната руда винаги остават шлакови примеси. Ето защо за най-висока чистота на златото е възприет стандарт с т.нар. чистота с четири деветки, или 999,9 върху хиляда единици на база 1 тройунция от чисто злато.

Единица мярка за чистотата на златото и среброто в металната сплав е каратът. С нея се измерва златното (сребърното) съдържание в дадена монета или бижутерско изделие. Мярката "карат" има още две значения, които значително по-рядко се използват. Едното е като тегловна единица – 1 карат се равнява на 0,20 г. Второто е като сметководна единица през ХІV в. – 1 златен хиперперион = 16 сребърни монети, а 1 сребърна монета = на 1 1/2 карата стойност. Съотношението между златни и медни монети се е изразявало в карати и 1 карат = 24 фолиса.

За изясняване на измерването на чистотата на емитираните златни монети е необходимо да се даде определение за проба (лат. "probo" – изпитвам, оценявам), термин, с който се определя количеството скъпоценен метал, в случая злато към останалите метали в общото тегло на монетата. Тя се измерва посредством метрическата и каратната система. Най-високата проба злато е 24 ct = 1000/1000 чисто злато. Инвестиционното злато е или 24 карата (99,99 промила) или 22 карата, което е 916,66674/1000.

За ювелирни изделия се използва предимно злато с проба 18 ct = 750/1000 чисто злато, а по-често у нас и в редица други страни с проба от 14 ct = 583,33338 чисто злато, което е най-ковко и с най-добри ювелирни качества. Покупката на т.нар. бижутерско злато не е изгодно и оправдано от инвестиционна гледна точка. То винаги е с по-ниска проба от чистото злато – 24 карата, и за него се заплаща сравнително много по-висока цена на грам, предвид и цената на труда на бижутера.

Каратната система се преизчислява в метрична, като се спазват следните параметри:

Проба на златото
каратна с-ма метрическа с-ма
24 1000
23 958,3
22 916,66674
21 875
20 833,3
19 791
18 750
17 708,3
16 666,6
15 625
14 583,33338
13 541,6
12 500
11 458,3
10 416,6
9 375
8 333,3
7 291,6
6 250
5 208,3
4 166,6
3 125
2 83,3
1 41,666667

Според някои оценки около 60% от световния добив на злато е предназначен за отливане на златни кюлчета и в ограничени мащаби – за монетосечене (за емитиране на юбилейни монети), а 20% от световния добив се използва в бижутерийната промишленост. Около 20% от златото се използва за индустриални нужди (предимно в компютърната промишленост и т.н.) и за медицински цели (стоматологията).

В края на ХІХ в. във водещите в стопанско отношение държави е установен златен стандарт. Англия го въвежда през ХVІІІ в. През втората половина на ХІХ в. златният стандарт е въведен и от останалите водещи в икономическо отношение страни: Германия – 1871 г., САЩ – 1873 г. и окончателно през 1900 г., Франция – 1878 г., Русия – 1895 г., и т.н. Златният стандарт е парична система, при която златото изпълнява ролята на всеобщ еквивалент. Среброто е смятано за по-непълноценен метал и от него са секли монети със сравнително по-малки стойности. Системата на златния стандарт се нарича монометализъм. При златния стандарт са в сила следните правила:

– в паричното обращение на страните, приели златния стандарт, циркулират златни монети, и те са основната форма на пари. С тях кореспондират както кредитните пари, така и парите, отсечени от други метали (сребро, мед и т.н.);

– парите от останалите видове метали се обменят свободно срещу злато по номинал, което е осигурено от централните банки, които съхраняват националните златни запаси. През 1913 г. трите водещи по това време в икономическо отношение страни – САЩ, Англия и Франция, са притежавали 51,8% от световните запаси;

– златните запаси са основен резерв на световните пари (Това е една от функциите на парите, която ще бъде разгледана по-нататък, т.е на международните платежни средства, – б.а.). През 1913 г. златните запаси на всичките държави в света се оценяват на 6,8 млрд. $, а резервите в чужда валута – едва на 0,8 млрд. $;

– за всяка парична единица по времето на златния стандарт златното съдържание е било строго установено и се запазва в продължение на десетки години. В продължение на около сто години (от 1816 до 1913 г.) британската лира стерлинга е била равна на 7.322382 г злато. В САЩ през 1792 г. приемат закон, с който определят златното съдържание на американския долар – 1.60377 г. То остава непроменено до 1900 г., когато незначително намалява – до 1.50463 г и остава в това съотношение до девалвацията след Световната икономическа криза през 1934 г. Във Франция през 1803 г. се установява златно съдържание на френския франк – 0.290323 г. През 1896 г. в България същото златно съдържание на българския лев е 0.290323 г, което не се е променило до Първата световна война. Този около двадесетгодишен период от българската история е характерен с трайна финансова стабилност и ускорено развитие на промишлеността, банковото дело, търговията и другите отрасли у нас. За този период от българската история може да се отбележи, освен че българският лев е бил конвертируем и се е обменял 1:1 с френския франк, България се е нареждала сред първите 10 страни в Европа (по някои оценки на 9-о място) по степен на своето тогавашно икономическо развитие;

– последното правило на златния стандарт е относно възможността за свободен обмен на една валута с друга по пазарен курс, като е налице минимално отклонение на съотношението на покупателната сила на две валути. В края на ХІХ в. и в началото на ХХ в. (от 1889 до 1908 г.) максималните отклонения на курсовете на валутите на четирите водещи страни в икономическо отношение – британската лира стерлинга, американският долар, германската марка и френският франк на борсите в Лондон, Берлин и Париж до плюс 1,43 и минус 1,01%. Налице е и възможността да се получи дължима сума в злато, вместо длъжникът да предпочете по-висок курс при обмяна на чек или менителница във валутата на кредитора, което е носело наименование "златни точки". По този начин валутните курсове не са могли трайно да надхвърлят златните точки, над които е било по-изгодно да се внесе или респ. изнесе злато (паричният метал по това време).

Металните пари се подразделят на следните две разновидности:

1. Пълноценните пари са пари, на които номиналната стойност съответства на съдържащия се в тях благороден метал. Те изпълняват на практика всички функции на парите и играят ролята на всеобщ еквивалент.

2. Непълноценните пари първоначално са се отсичали като разменна монета на пълноценните пари и поради тази причина тяхната номинална стойност е обикновено по-висока от номиналната стойност на съдържащия се в тях метал. Отсичането на монети от сребро и други по-малоценни метали, като мед, никел и т.н. се налагало поради бързото изтриване от високата скорост на парично обращение на златните пари. Понастоящем в различните страни монетите са от различни сплави на алуминий, никел и др.

До Първата световна война (на практика до Балканската война през 1912 г. – б. а.) банкнотите (в т.ч. и в Царство България) са били разменими срещу гарантираното им златно и сребърно съдържание, т.е. те са могли да се "осребряват" в банките. По това време на банкнотите е било изписано 20 сребърни лева или 100 златни лева.

В момента нито една валута в света няма златно покритие. У нас на емисиите от 1962 и 1974 г. на банкнотите от периода на Народна република България е изписано, че те са обезпечени със злато и всички активи на банката, но този надпис не е бил достатъчен, за да се получи срещу тях от БНБ съответното количество злато. Това е било възможно у нас да се осъществи единствено в края на ХІХ в. и в началото на ХХ в., както бе посочено. На практика златото в трезорите на централните банки на всяка една държава служи за гарантиране на стабилността на съответната национална валута. (8)

В началото на 70-те години окончателно бе премахнат златният стандарт. На практика златото бе деноминирано и се преустановява обмяната на национални валути срещу злато, което повече не е изпълнявало функцията световни пари. Това става след решение на тогавашния американски президент Ричард Никсън САЩ едностранно да преустанови обмяната на щатския долар срещу злато през 1971 г. за официалните валутни органи на страните-членки на МВФ, с което се прекъсва връзката между долара и златото. (9) Същевременно САЩ премахна съществуващите дотогава ограничения на търговията със злато и то започна да се търгува свободно на международните пазари и предимно на Лондонската и Цюрихската "златна" борса (10). Бяха силно разклатени устоите на установената през 1944 г. валутна система в света в американското градче Бретън Уудс, която на практика отразяваше пълната финансова хегемония на САЩ в края на Втората световна война. Според нея златото и щатският долар във фиксирано съотношение изпълняваха ролята на световни пари. Но в края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ в. и валути на други силни в икономическо отношение страни, като марката на Федерална република Германия, лирата-стерлинга на Великобритания, франкът на Франция и йената на Япония претендираха да бъдат световни пари.

Ето защо неслучайно впоследствие и основните търговски партньори на САЩ, които същевременно са най-развитите страни в света, преминават към “плаващ” курс на своите валути, съответно: Великобритания, респективно фунтът-стерлинг (британската лира или британски паунд) – на 23.VІ.1972 г.; Швейцария, респективно швейцарският франк – на 23.І.1973 г., Япония, респективно японската йена – на 14.ІІ.1973 г., а на 11.ІІІ.1973 г. финансовите министри на континенталните европейски страни-членки на Европейската икономическа общност: ФРГ, Франция, Белгия, Холандия, Люксембург и Дания решават валутите им да “плават” по отношение на долара и другите валути и това обединение е носело наименованието “валутна змия”.

В съвременното развитие на монетарната политика на страните с модерно пазарно стопанство златото е символ на паричния суверенитет и на дългосрочно доверие във валутата. Златните авоари на централните банки по чисто психологически причини са гаранция за разумно управление на държавните финанси, на валутните резерви на дадена страна. Флуктуациите в цената на златото на световните финансови пазари обикновено са следствие на колебанията на курса на долара. Ето защо според представители на някои централни банки (11) златото като резервен актив диверсифицира риска, което компенсира сравнително минималните печалби в сравнение с валутните активи. То е една своеобразна "застраховка" срещу сериозни смущения на световните валутни пазари при големи флуктуации на водещите световни валути.

Водещите страни в икономическо отношение в света притежават крупни златни резерви (запаси) (12): САЩ – 261.61 млн. тр. у. или 8137 млн. т; Германия – 118,98 млн. тр. у. или 3701 т; Франция – 102,37 млн. тр. у. или 3184 т; Италия – 83,36 млн. тр. у. или 2593 т; Швейцария – 83.28 млн. тр. у. или 2590 т; Холандия – 33.83 млн. тр.у. или 1052 т; Япония – 24.23 млн. тр. у. или 754 т; Великобритания – 23,00 млн. тр. у. или 715 т (взето е решение на 07.05.1999 г. за продажба през следващите няколко години на 415 т от златото, което е притежание на Bank of England); Португалия – 20,09 млн.тр. у. или 625 т; Испания – 19,54 млн. тр. у. или 608 т и Русия 14,74 млн. тр. у. или 458 т.

Златният резерв на Република България се оценява на 1.29 млн. тр. у., или около 40 т и около 40% от него се съхранява в трезорите на БНБ (13). Златният запас на Република България не е променен от 1997 г., когато бе въведен валутният борд у нас. От "чисто репутационни съображения" според подуправителя на БНБ тя пази своя златен резерв и не продава злато на световните пазари. През 2002 г. около 60% от златния резерв на България бе депозиран в първокласна чуждестранна банка, като срещу това БНБ получава доход, с който се покриват разходите по съхраняване на златния ни резерв. Банката, където се намира българското злато, е една от най-големите европейски централни банки, чиято политика е от основно значение за формиране на цената на златото. Лихвата, която БНБ получава за този депозит, който е със срок от 6 до 18 месеца, е от 0,65% до 1% годишно и се води, че е в злато, но е платим в щатски долари.

Златният резерв на Република България формира едва 6-7% от валутния ни резерв. Към началото на октомври 2007 г. той е бил на стойност около 1,3 млрд.лв. Сега неговата стойност се е повишила, след като 1 тройунция злато се търгува през февруари 2008 г. за над 900 $. БНБ (според цитирания подуправител) не разчита на златния резерв да поддържа ликвидността на пазара. Централната ни банка притежава първокласни чуждестранни облигации, емитирани от Световната банка и Банката за международни разплащания, гр. Базел, които са обезпечени със злато. Тяхното количество е незначително и доходът, който те носят на БНБ, е предназначен да покрие разходите й по поддържане на златния ни резерв. В трезорите на БНБ се съхранява и немонетарно злато на стойност около 20 млн.лв., което не е в съответствие с борсовите стандарти. Това са конфискувани златни предмети, които са станали собственост на държавата. За него се води много точен отчет и то е описано съвсем точно – предмет по предмет. Освен него в трезорите на БНБ се съхраняват предмети от злато, за които се водят все още съдебни спорове. В момента, когато е налице окончателно съдебно решение, златните предмети ще бъдат върнати на законния им собственик, ако това е присъдил съдът, или ще бъдат включени към немонетарното злато. Според подуправителя на БНБ, когато количеството на немонетарното злато достигне определен обем, то ще бъде дадено за претопяване, за да бъде приведено по стандартите на световните борси и тогава ще стане част от златния резерв на Република България.

Най-голямата част от златния резерв на САЩ – 4600 т, се съхранява в строго охраняваната военна база Форт Нокс в северната част на щата Кентъки. (14) През 1936 г. е завършен строежът на огромното по своите мащаби укрепено хранилище за злато, за което е изразходвана баснословната за времето сума от 560 хил. долара. Сградата е от гранит и стоманобетон и в мраморното й фоайе надписът "Златно хранилище на САЩ" и гербът на Министерството на финансите са от масивно злато. Златото се съхранява във вид на кюлчета с тегло по 1000 г тройунции или по 31,103 кг всяко. Масивната постройка в базата Форт Нокс е изградена като непристъпна здрава крепост в известна степен и като символ на надеждността на националната валута на САЩ – долара. В Уест Пойнт (малък американски град в щата Вирджиния, където се намира най-голямата и известна военна академия в САЩ и голяма военноморска база) се съхраняват 1781 т злато; в Денвър (столицата на щата Колорадо) – 1368 т, и около 1000 т в други клонове на Федералния резерв на САЩ. В посочения източник се визира, че в хранилището на Федералния резерв в квартала на Ню Йорк „Долен Манхатън” се съхраняват във вид на слитъци по 12,441 кг общо над 10 хил.т злато на много други страни, които са поверили част от своите златни резерви на това огромно хранилище.

Най-голяма известност в многовековната история на паричното обращение са имали следните златни монети (16):

1.Древногръцките златни статери. Те са били с тегло 11 г. За първи път са отсечени от цар Крез в Лидия в средата на VІ в. пр.н.е., в някои литературни източници е посочено, че те са срещат още и като крезеиди. По-късно статерите през т.нар. елинистическа епоха са с тегло 7,27 г. Те са емитирани и от владетелите на древната македонска държава (на практика тя е гръцка, тъй като македонците са говорели северногръцки диалект и обединява гръцките градове-държавици в една силна империя): Филип Македонски, Александър Македонски, Птолемей в Египет, Селевк и Антиох в Сирия и др.

2.В Римската империя – ауреуси. По времето на Юлий Цезар в средата на І в. пр.н.е. те са с тегло 8,19 г, а по-късно теглото постепенно намалява и по времето на император Валентиан то е 3,89 г.

3.Във Византийската империя се емитират следните златни монети – солиди и хиперперони (златици или перпери), за които е характерно:

а) първоначално по времето на упадъка на Римската империя, а по-късно във Византия през ранното Средновековие се е използвала златната монета солид. Тя е била известно време римска, а след образуването на Източната римска империя (по-известна като Византия) се е наложила като византийска. Използвана е и извън границите й от останалите държави в Европа, Азия и Африка. Емитирането на солида е започнало по време на император Константин І Велики (306-337), който премества столицата от Рим в Константинопол и въвежда за официална религия християнството. Тази златна монета заменя ауреуса. По времето на император Анастасий (491-518) тя е с тегло 5,34 г. Впоследствие теглото на солида намалява. Среща се в монетни находки, които са открити от археолозите на територията на България.

б) във Византия по-късно започва отсичането на златни хиперперони, които са по-известни като златици или перпери.

4. В Арабския халифат се емитират динари, които са златни монети с тегло 4,25 г. Мараведите първоначално се емитират от злато, а по-късно от сребро от династията на Алморавидите в завоюваната от маврите Испания.

5.В разпокъсаната на отделни държавици Италия през Ренесанса са използвани различни златни монети. Във Флоренция през 1252 г. е започнало емитирането на флорини, които са с тегло 3,56 г. В най-силната в икономическо и военно отношение италианска ренесансова държава – Република Венеция са емитирани златни гросо през 1192 г. През 1284 г. се емитират дукати или цехини. Те са с изключително висока проба – 23,5 карата, а теглото им е 3,50 г. По-късно император Фердинанд І (1556-1564) определя дуката (3,49 г) за основен златен номинал на Свещената Римска империя. Те са използвани широко по българските земи по време на турското робство и са станали в тогавашния разговорен език синоним на златна монета.

6. Във Франция са емитирани през 1266 г. златни екю и този вид златни монети се отсичат до 1653 г. Теглото им е от 3,3 г до 4,3 г. От 1641 г. до 1793 г. се емитира и сребърно екю, което е с много по-голямо тегло – 25,98 г. Наименованието "екю" бе използвано и за безналичната разчетна единица на Европейската икономическа общност, а впоследствие на Европейския съюз, преди въвеждането на еврото за единна европейска валута през седемдесетте, осемдесетте и началото на деветдесетте години на ХХ в.

7. В Англия по това време се емитират нобли, които първоначално са с тегло 9,4 г, а по-късно – 7 г.

8. През 1537 г. в Испания след т. нар. реконкиста и прогонването на арабите от испанската територия в Африка се емитират дублони. Те започват да се отсичат по време на управлението на крал Карл І (1516-1556). Дублоните имат стойността на 2 ескудо, емитират се и двойни дублони (4 ескудо), квадрупел, които са с тегло 27,064 г и с проба 22 карата. След откриването на Америка от Христофор Колумб и доставянето на американско злато в Испания започва емитирането на ескудо. То е било с тегло 3,19 г. Емитират се и златни пистоли с тегло 6,20 г и сребърни пиастри.

9. Във Франция започва емитирането на луидори с тегло 6,69 г през 1640 г. по времето на крал Луи ХІІІ, а екюто става сребърна монета. В Англия започва емитиране на златна гвинея, като образец за изработването й е бил френският луидор.

10. През първите години на капиталистическия строй в Англия се емитира златната монета суверен (соверен), който има тегло 7,98 г.

11. Златна монета с името суверендор е отсечена в Испанска Нидерландия. Тази област е обхващала днешна Белгия и най-южната част на Холандия. Златната монета е емитирана в края на ХVІ в., като теглото е 11,14 г, а размерът й е 30 мм.

12. В разпокъсаната на отделни държавици през Средновековието и Ренесанса Германия се емитира т.нар. рейнски флорин, който е с изключително висока проба – 23,5 карата и тегло 3,50 г.

13. Във Франция се емитира наполеондор – френска златна монета от 20 франка. Теглото му е 6,45 г; в края на ХІХ в., като се е използвал за образец френския наполеондор, са емитирани в следните страни, членуващи в Латинския монетен съюз (конвенция между Франция, Белгия, Италия, Швейцария и Гърция) или други държави, приели основните му принципи, като биметализма и т.н.: Белгия – 20 белгийски франка; в Италия – 20 лири (лирети); в Румъния – 20 леи; в Гърция – 20 драхми, в Сърбия – 20 динара, и в България – 20 лева. Дълго време наполеонът, в т.ч. и в българския език, е синоним за златна монета.

Първите български златни монети, емисии 1894 г. и 1912 г., на които е бил изобразен ликът на българския цар Фердинанд І, също нерядко са се назовавани наполеони, което е неправилно. Но от друга гледна точка по това време 100 български златни лева са били с еднакво златно съдържание със 100 френски франка и за тях е могло да се купи приблизително същото количество стоки и услуги в България и във Франция.

14 .В Русия през 1755 г. се емитират златни империали от 10 рубли (1 империал = 10 рубли и 30 копейки). На аверса им е изобразена императрица Елисавета І (1741-1761) и надпис, разположен около портрета й в кръг, а на реверса – пет герба, разположени в кръстообразен план: на Русия, Москва, Казан, Сибир и Астрахан. Пробата им е 880/1000, а теглото 16,57 г. Тази монета се използва и в паричното обращение на Османската империя, в т.ч. и по българските земи през ХVІІІ и ХІХ в.

15. В САЩ се емитира т.нар. златен долар, който през 1834 г. е с тегло 1,504 г. Емитират се по-късно т.нар. игл (орел) от 10 долара и дабл игл (двоен орел) от 20 долара.

Първата монета, за която археолозите и историците са почти единодушни, че е отсечена от български владетел, е хиперперона (известни са още и наименованията му перпера или златица, от които последното е по-популярно) на цар Иван-Асен ІІ, емитирана през 1230 г. в чест на победата на българската войска над самопровъзгласилия се император на Солун епирски деспот Теодор Комнин при с. Клокотница, Хасковско. Друга златна монета не е сечена по времето на Втората българска държава през Средновековието до падането на България под турско робство през 1396 г. Българските царе са секли сребърни, билонови и медни монети.

По времето на Третата българска държава златни емисии на български левове по поръчка от БНБ са отсечени за първи път през 1894 г. Втората златна емисия е от 1912 г. и е в чест на обявяване на България за независима държава през 1908 г., както и за царство. Между 1878 г. и 1908 г. тя е княжество, което макар и формално, е васално на Османската империя. На двете емисии е изобразен ликът на княз Фердинанд І, който през 1908 г., след обявяване на независимостта на България, е провъзгласен за цар.

Следващите две златни емисии са емитирани около половин век по-късно през 1964 и 1965 г. Първата е посветена на 1100-годишнината от създаване на българската азбука и на нея е изобразен ликът на нейните създатели – братята равноапостоли св.св. Кирил и Методий. Втората е емитирана по случай 25-годишнината на деветосептемврийското въстание и на нея е изобразен ликът на Георги Димитров – ръководил Комунистическия интернационал по времето на Втората световна война и министър-председател от 1946 до 1949 г.

Независимо че доларът, а и останалите водещи валути (еврото, британската лира, йената, швейцарският франк) отдавна не са обезпечени нито със злато, нито със сребро, те на практика не са се откъснали напълно от него, защото частично са обезпечени със злато. Ето някои изводи в специализираната литература: "В действителност количествата злато във Форт Нокс и във Федералния резерв нямат нищо общо с американската валута. Откакто президентът Ричард Никсън прекъсна и последната връзка между американския долар и златото, зад доларовите банкноти, разпространени по целия свят, не стои и грам злато. Всички тези несметни купища злато са част от националното богатство на САЩ, но същевременно такива са държавните складове, пълни със соя, никел или стари мебели; само че нито една от тези купчини стоки не е част от паричната система на страната. Доларът не се основава на златото повече, отколкото на запасите от топено сирене в държавните хладилни складове… Доларът е чисто условна валута, една абстракция, която се крепи на общественото доверие. Това доверие се основава на силата на американската държава и на убедеността на хората, които използват долари като платежно средство, че с тези долари могат да купят нещо и утре, че правителството на Съединените щати ще продължи да съществува и да приема доларите като данъци и да заплаща с тях държавните разходи; на убедеността, че и други хора по света ще продължат да вярват в същите тези долари и да ги приемат и използват. Извън това доверие, извън тази обща убеденост на хората доларът не се крепи на нищо" (17).

Златото има и друго предназначение в някои страни, в които има специфични обичаи. Посочено бе, че в Индия местните хиндуистки обичаи не позволяват на жената да притежава друга собственост освен златни накити и тази държава е най-крупният потребител на злато в света (покупки от около 850 т годишно). Златото изпълнява функциите на парите: "съкровище" (средство за натрупване) и "средство за обращение" (в случай на финансово затруднение).

Добитото общо количество злато по българските земи между 1400 и 1900 г. е близо 73 т (72 655 кг) (18). През ХХ в. добивът на злато нараства и достига до 100 т, което е добито главно в мините в с. Челопеч и "Елаците" (с. Мирково ).

След Освобождението на България от турско робство и възстановяване на българската държава първият Закон за мините, приет от Народното събрание, влиза в сила на 21.12. 1891 г. През 1910 г. той е заменен с нов Закон за мините, а впоследствие е приет Правилник за експлоатация на мините и безопасността в тях. За периода 1880-1938 г. са издадени 9936 удостоверения за запазване на периметри, в т.ч. 3369 от тях са били за руди (18). От предоставени над 100 концесии, от тези за руди са разработени едва 14. В посочения литературен източник е направен обстоен преглед на съвременния златодобив в България, който през последните 130 години след Освобождението на България от турско робство е бил съсредоточен в:

а) мина "Злата", Трънско. Добивът в нея е започнал през 1939 г. от англо-българското минно дружество, което след национализацията през 1948 г. е трансформирано в държавно предприятие "Западни мини". През 1964 г. то става поделение на Държавното минно-металургично предприятие "Елисейна" (сега в ликвидация). Понастоящем злато край гр. Трън не се добива, тъй като експлоатацията на мина "Злата" е преустановена още в началото на седемдесетте години на ХХ в. поради ниска рентабилност. Между 1939 и 1973 г. там са добити 2639 кг злато. В съседния рудник "Крушев дол" са добити 829 кг злато (19);

б) мина "Челопеч", Пирдопско. Сега тя е единствената златна мина у нас, която се експлоатира от канадска компания; находището е едно от най-големите в Европа, експлоатирано понастоящем.

в) мина "Чипровец" и рудник "Говежда", Чипровско;

г) рудниците "Негърщица" и "Долна Каменица", Етрополско;

д) мините "Радка" и "Елшица", "Красен" (от 1962 г. до 1973 г. добивът на злато е съпътствал добива на мед и е бил общо около 900 кг), а също и в съседните открити медни рудници: "Асарел" и "Медет", Панагюрско;

е) оловно-цинковите мини в Централните и Източните Родопи (20).

У нас са налице сравнително добри от производствена и екологична гледна точка планове за извършване на пълен флотационен процес за добив на злато и той изцяло да се осъществява у нас за в бъдеще. Край Крумовград (в местността Ада тепе предстои експлоатацията на голямо златно находище, но и за него са налице някои трудности. От една страна – еколози и някои местни неправителствени организации и дори политически партии са против експлоатацията на златното находище, а от друга – българските държавни органи в областта на опазване на околната среда досега не са предоставили своето разрешение за откриване на мината.

Предстои разработката след отдаване на концесия и на златоносното находище край Велинград.

Вероятно през следващите двадесет-тридесет години ще бъдат разработени и други златоносни находища у нас, а по всяка вероятност ще бъдат отново пуснати в експлоатация след модернизиране и някои от изброените закрити в близкото минало златни мини. Златодобивът ще бъде развит в по-голяма степен, когато у нас се внедрят по-съвременни технологии за извличане на ценния метал, които отговарят на нормите за опазване на околната среда в ЕС, а България като пълноправен член на общността трябва да ги спазва безусловно. Критерият за ефективност също е определящ при бъдещия добив на злато и с развитието на техниката и внедряването на електрониката и роботиката в минното дело ще бъдат внедрени и у нас много по-високопроизводителни минни машини за златодобив. Не е далече времето, когато досегашната най-разпространена технология за добив на злато, при която се използват силноотровните цианиди, ще бъде заменена с по-модерна, която в много по-малки размери ще замърсява околната среда.

С нарастване на цената на ценния жълт метал не е изключено и у нас до няколко години да се появят отново (както в щата Аляска в САЩ) индивидуални златотърсачи, които да промиват злато в някои български реки, като използват сравнително модерна техника (металотърсачи, сепаратори и т.н.).

В заключение ще разгледам въпроса за емитиране на златни монети от БНБ, както и за пласирането им. Засега на българския пазар се предлагат единствено златни монети и сувенири от злато само от три български банки, но броят им несъмнено ще нараства. В някои източници се посочва, че интересът към възпоменателните монети е постоянен. (21) В посоченото издание е цитиран подуправителят на БНБ д-р Цветан Манчев, началник на управление "Емисионно", според когото най-атрактивните се изчерпват за 2-3 дни. Според него колекционерите у нас са между 1000 и 3000 души. БНБ емитира по-голям тираж златни монети и известен брой от тях се закупува и от лица, които не са колекционери.

От друга страна, инвестирането в златни монети също е възможност за печалба след време, тъй като цената им несъмнено нараства не само като следствие на нарастването на цената на златото, а и от чисто нумизматична гледна точка. Монетата "Златен български лев" с лика на Св.Иван Рилски, с номинал от 1 лв., която бе пусната от БНБ на цена от 500 лв., или златна монета с лика на св. Георги Победоносец (на касите на БНБ с цена 470 лв., пусната в обращение през 2007 г. с номинал 100 лв. и тираж 1500 бр.) сега (в началото на 2008 г.) струват вече над 1000 лв. Или златната монета, емисия 1965 г. "1100 години славянска писменост" с цена на касите на БНБ от 698 лв. с ДДС, а американската компания "PandaAmerica" я продава за 614 $. Сравнително ниската й цена се дължи на големия й тираж. „Традиционно всяка година банката пуска между 3 и 5 нови монети, сред които почти винаги една златна. По правилата на монетосеченето в света тиражът и продажната цена се обявяват публично и не се променят. При избора на сюжет за монетите БНБ разчита и на общественото мнение…. като последните онлайн анкети на банката са отговорили между 7 и 10 хил.души." (22) На практика БНБ участва на скромния пазар на злато у нас с незначителни количества златни юбилейни монети, които се емитират в съответствие с емисионната й политика предимно по повод някоя годишнина или друго събитие, свързано с нашата история.

Българските възпоменателни монети могат да се открият и в мрежите на ПИБ, Централна кооперативна банка, Си Банк, Общинска банка, Инвестбанк, Банка ДСК, Юробанк И Еф Джи България (доскоро Българска пощенска банка). Посочените български банки реализират известна комисионна при продажбата им, но на практика те участват символично на пазара на злато и на ценни книжа, обезпечени със злато в света.

Какво би направил българският колекционер на златни монети обаче, ако реши да прибави към колекцията си чуждестранни златни монети? А какво би сторил един български инвеститор, който желае да смени традиционните инвестиции, които е правил досега – депозити, в недвижимости, в ценни книжа и др., с такива в злато или в ценни книжа, обезпечени със злато?

На първо място, колекционерите могат освен от посочените три български банки чрез посредници да закупят чуждестранни златни монети от банки в други държави. Предпочитани златни монети са: соверени, които са с тегло 0,235 унции и проба от 22 карата; т.нар. австралийско кенгуру е с тегло 1/20 унция и е с проба от 24 карата, а кругерранда от ЮАР е с тегло 1 унция и проба 22 карата. Закупеното злато или златни монети могат да се съхраняват без риск от кражби у нас единствено в банков трезор, за което клиентите на банката заплащат съответна такса. В чужбина специализирана банка или австралийският монетен двор заплащат на своите клиенти, които депозират злато при тях лихва от 0,5%. (22)

Българските граждани могат да търгуват с финансови инструменти, като ползват чуждестранни финансови посредници или т.нар. онлайн брокери чрез Интернет. Предлагат се преди всичко посреднически операции на борсите в Лондон и в Ню Йорк, като възможните печалби и загуби се отразяват в съответната сметка на клиента. Условията, предлагани от посредниците, са различни, но обикновено стандартните транзакционни разходи за сделка от 1000 $ са около 1,5 $.

Несъмнено по-важен и съществен въпрос от развитието на българския златодобив, от който засега печалбите не са особено високи, обаче е българската финансова и търговска общност да съумее да развие през следващите няколко години пазара на злато у нас. Това няма стане без помощта на българската държава. Необходимо е и българското правителство, и Народното събрание да приемат необходимите законодателни регламенти, които да уреждат въпросите за изкупуване на злато (от физически и юридически лица) по световни борсови цени (със съответни комисионни за финансовия посредник) от страна на банките и лицензирани от БНБ или Комисията за финансов надзор инвестиционни посредници. Не по-малко съществен въпрос, който изисква сравнително по-малко регулации е да бъде развита у нас и търговията с т.нар. златни сертификати или златни облигации, които понастоящем не се търгуват на българския фондов пазар. Търговията с фючърси в злато също следва да придобие популярност у нас. С покачването на цената на златото големите български банки и други финансови институции, повечето от които са филиали на големи световни банкови концерни, по всяка вероятност ще имат интерес да се включат в международната търговия със злато и ценни книжа, обезпечени със злато. Т.нар. банки-майки, които са с местоседалища в големи европейски и световни финансови центрове са ангажирани с такава търговия и не е логично техните български филиали да бъдат изолирани и занапред от нея. Едва тогава ще има производствен и търговски интерес и към развитието на съвременен златодобив у нас и на други места освен в Челопеч. Някои от закритите мини е възможно отново да започнат да се експлоатират, а към отдавна проучени и изоставени като безперспективни неразработени досега находища да бъде възобновен стопанския интерес към тях.

Българските финансови институции е наложително да погледнат по-сериозно на търговията със злато, което се превръща с нарастването на неговата цена в първокласен инвестиционен инструмент. На българския финансов и фондов пазар следва освен злато и златни монети и предмети следва да се предлагат и ценни книжа на база т.нар. златни индекси и такива на т.нар. златни компании в най-скоро време.

(1) Вж. "Търсят злато в Аляска пак", в. "24 часа", бр.48 от 18.ІІ.2008 г., с.18
(2) Вж. Катев, Кр., "Не вземайте кредити за игра на борсата", в. "168 часа", бр.3, 18-24 януари 2008 г., с.16
(3) Вж. "България има 40 тона злато", интервю с доц. Стати Статев, член на УС на БНБ в сп."Мениджър", бр.1 януари, 2008 г., с.с.44-46 и "Цените на златото и петрола са като сиамски близнаци", интервю на Петър Илиев с д-р Цветан Манчев, подуправител на БНБ и ръководител на управление "Емисионно", в. "Банкерь", бр.41 (748), 2007 г., с.7
(4) Вж. Първанов, Чавдар, "Златодобивът расте почти напук", "Добивна индустрия", специално издание като приложение на в-к "Дневник", февруари 2008 г., с.18 и с.19).
(5) Вж."Дънди подпомага проекти на Челопеч и Крумовград, в. "Труд", бр.46 от 16.ІІ.2008 г., с. 10.
(6) Вж. Първанов, Чавдар, "Златодобивът расте почти напук", "Добивна индустрия", специално издание като приложение на в. "Дневник", февруари 2008 г., с.18 и с. 19.
(7) Вж., Минчева, В., Леят кюлчета злато край Пловдив, в-к "Труд", бр.57 от 27.ІІ.2008 г., с.11).
(8) Вж.България има близо 40 тона злато, Интервю с доц. Стати Статев, член на УС на БНБ пред сп.Мениджър, бр.1 януари, 2008 г., с. 44.
(9) Вж.Вълчев, Т., Краят на златно-доларовия стандарт, С., 1980, Издателство на БАН, с.31- с.33/.
(10) Вж. "България има близо 40 тона злато", интервю с доц. Стати Статев, член на УС на БНБ пред сп. "Мениджър", бр.1 януари, 2008 г., с.44/.
(11) Вж. Годишен доклад за 1997 г. на Banque de France
(12) Данните са от МВФ, Световен съвет за златото и инвестиционната банка "Мерил Линч" и са за 1998 г.
(13) Вж. "Цените на златото и петрола са като сиамски близнаци", интервю на Петър Илиев с д-р Цветан Манчев, подуправител на БНБ и ръководител на управление "Емисионно", в. "Банкерь", бр.41 (748), 2007 г., с.7..
(14) Уедърфорд, Дж.,"История на парите", Обсидиан, С., 2001, с.228 и с.229.
(15) Вж. Марфунин, Цит.съч., с.176 и 177.
(16) Уедърфорд, Дж., "История на парите", Обсидиан, С, 2001, с.230.
(17) Вж. Авдев, Ст., Цит.съч., с. 190.
(18) Вж. Пак там, с.193.
(19) Вж. Пак там, с.197.
(20) Вж. Авдев, Ст., Цит.съч., с.с.195-210.
(21) Събев, Д, Хоби, та дрънка (Юбилейните монети освен мил спомен са и добра инвестиция), сп.BM (Business magazine), бр.1 януари 2008, с.122.
(22) Вж. пак там, с.123.
(23) Вж."За седем години поскъпна три пъти", интервю с доц.Ангел Марчев, преподавател в УНСС в сп."Мениджър", бр.1 януари, 2008 г., с.с.40-41.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук