ТРАГЕДИЯТА КРАЙ СМОЛЕНСК И БЪДЕЩЕТО НА ПОЛСКО-РУСКИЯ ДИАЛОГ

0
168

Роден през 1979 г., доктор по география. Специализирал е в Белградския университет и в Шльонския университет в Полша. Автор на книгите „География на населението и селищата/кратък терминологичен речник“ (2006), „Регионални геополитически изследвания“ (2009, в съавторство) и на близо 20 научни статии и доклади от конференции. Основни научни интереси — география на населението, социална и икономическа география, регионално развитие, политическа география и цивилизационно развитие на страните от Централна, Източна и Югоизточна Европа. В момента живее и работи в Полша.
На 10 април 2010 г. Европа бе потресена от безпрецедентна по своя характер, непозната в политическата история човешка трагедия. В 10,41 ч. московско време полският президентски самолет с близо 100-членна делегация на борда се разби край Смоленск. Освен на президента Лех Качински и съпругата му Мария страшната катастрофа отне живота на още 94 полски граждани. Сред тях бяха 18 парламентаристи, шефът на Генералния щаб на армията, шефовете на сухопътните, военноморските и военновъздушните сили, председателят на националната банка, на Олимпийския комитет на Полша, свещеници (включително православният ординарий на полската армия ген. Мирон Ходаковски), ректор на университет, учени, обществени дейци, 8-членният екипаж…

Всеки поляк почувства смъртта на тези хора като загуба на свой близък. Още повече, това бяха изключително популярни личности, с богати житейски биографии, макар и нееднозначно приемани в обществото. По коварен начин съдбата прекъсна живота на пътуващите в самолета роднини на убитите през 1940 г. в Катин офицери, интелектуалци и държавни служители, тръгнали на поклонение пред паметта на своите предци. От 10 април техните наследници ще трябва да живеят с бремето на двойна трагедия, свързана с името Катин — земята и историческият символ, белязал края на житейския път на бащите и дедите им. Високопоставената полска делегация не успя да изпълни своя дълг — да отдаде почит на жертвите на катинската трагедия, разиграла се точно преди 70 години. Мястото на катастрофата бе Смоленск, недалеч от който е разположена Катинската гора. В нея се намират гробовете не само на полските офицери, но и на хиляди екзекутирани съветски граждани. През 2000 г. в Катинската гора е създадено Полско военно гробище.

В продължение на 70 години Катин е неудобна тема, крита от обществеността в засекретени архиви. През целия период полската страна и роднините на жертвите се борят за разкриване на истината за Катин и за отваряне на руските архиви. Изискват се отговори на няколко конкретни въпроса: кой е издал заповедта, кои са били извършителите, точните списъци на жертвите. Става дума за съдбата на полски военнопленници от източните, етнически хетерогенни воеводства на предвоенна Полша, присъединени през септември 1939 г.
към СССР. Днес въпросните територии са части на Литва, вкл. столицата Вилнюс, Беларус и Украйна. Сред попадналите в плен през септември 1939 г. поляци е и Войчех Ярузелски, бъдещ лидер на комунистическа Полша, депортиран заедно със семейството си в Сибир, където умира баща му. В полската историография се приема, че около 4200 офицери, държани в лагера в Козелск, са убити и погребани край Катин през април 1940 г. (1). В многобройните коментари по случая се срещат множество недоразумения, като се посочват 22 хил. загинали полски пленници. Но не всички от тях са убити и погребани в Катин, а също в Твер, Медное, Харков, Осташков и други селища в европейската част на СССР.

Катастрофата на президентския самолет предизвика шок в Полша и емоционален отзвук в международната общност. Събитието и неговите последствия са трудни за рационално осмисляне. Неочакваната трагедия обаче се оказа отправна точка за духовно единение и събуди критичната саморефлексия в националната памет на два велики славянски народа — полския и руския. По спонтанен и нережисиран начин се пробудиха дълбоко скрити морални сили и топли човешки чувства. Наред с вълните на солидарност и позитивни емоции се появяват и скептични въпроси. Дали трагедията ще се окаже повод за истински и дълбок прелом в полско-руските отношения и ще спомогне за дългосрочно сближаване на двата народа? Висши представители на руската и полската държава, хора на науката и изкуството заявяват, че въпросът не бива да бъде поставян под съмнение. Вярват, че волята за историческо помирение ще надделее, че чудото няма да трае само три дни.

Глобалният резонанс на трагедията край Смоленск има три основни политически и социалнопсихологически измерения. В тях се преплитат въпросителни от миналото, настоящето и бъдещето на Полша, Русия и Европа.

Първото измерение е свързано с нейните последствия за характера на отношенията в полското общество, между отделните политически партии и социални групи. Катастрофата се оказа повод за единение на политически елит, държава, армия, църква. На фона на безпрецедентната трагедия ежедневната политическа суета, дребнави битки и интриги, водещи най-често до безпътица, се оказват вредни и ненужни. Те отстъпват място на непреходни житейски ценности като толерантност, солидарност, взаимоуважение и стремеж към помирение и разбирателство. В подобна атмосфера в първите седмици непосредствено след трагедията полското общество положи успешно два тежки изпита. Първият от тях бе демонстрираната силна държавност.

Функционирането на политическите институции, на финансовата и социалната система, на армията продължи в обичайния си ритъм и не бе разколебано от неочаквания катаклизъм. След трагичната катастрофа, отнела живота на представители на различни политически формации, възникна надежда за дълготрайно примирение. Бяха изказани думи за необходимост от нова философия на вътрешнополитическите отношения, отказ от агресивния тон и нападки срещу опонентите. Ако имаше подобни симптоми на емоционално равнище, то проявлението им бе твърде кратко, защото броени дни след катастрофата националното единение започна да се пропуква по определени въпроси. Такъв бе разразилият се спор за адекватността на взетото решение Лех Качински да бъде погребан във Вавелската катедрала в Краков, където са саркофазите на светила от пантеона на полската история като Владислав Варненчик, Ян Собиески и Тадеуш Косцюшко. Смъртта на Лех Качински бързо бе превърната в инструмент на вътрешнополитическата борба в момента, в който стана ясно, че Ярослав Качински поема тежката отговорност да се кандидатира за президент в извънредните избори през юни. Противниците на партията на братя Качински „Право и справедливост“ се опитват да наложат нов принцип за патриотизъм: който е против партията и нейния нов кандидат-президент, всъщност е против наследството на загиналия Лех Качински — големият патриот и защитник на националните ценности.

Предвид обстоятелствата на трагедията с президентския самолет, на времето и мястото, полският народ не изпадна в неоезически и фаталистични интерпретации на случилото се. Това бе вторият успешно положен изпит. С някои маргинални изключения в страната не намериха твърда почва за разпространение версии и спекулации, базиращи се на конспиративни теории, търсещи руска следа в самолетната катастрофа и т.н. Чрез своите реакции полските граждани демонстрираха, че са буден и здравомислещ народ. Те получиха и възможност да видят своите източни съседи в позитивна, не особено популярна за тяхната национална перспектива светлина, да редуцират някои предразсъдъци спрямо Русия и спрямо цивилизационния принос на руския народ в развитието на Европа и света. За това свидетелства известно оживление на интереса на обикновените поляци към съвременните постижения на руската култура и наука. Железният Владимир Путин „също е бил човек“, а руснаците — нормални хора, с човешко лице, които в трудния момент показаха отзивчивост, солидарност и дълбока чувствителност — повтарят неуморно полските медии. Също така обикновените поляци научиха, че самият руски народ е дал в пъти повече невинни жертви на тоталитарната система. Вие, поляците, поне приблизително знаете имената и броя на своите жертви, докато нашите никога няма да можем да преброим, споделят своята болка и състрадание руски интелектуалци.

Поляците преоткриха, че руският народ е също славянски, т.е. в неговата природа има нещо, което го прави близък на тях самите. Именно прилагателното „славянски“ е използвано рядко в съвременния полски цивилизационен дискурс, международна политика и национална памет. Постсоциалистическите креатори на националния дух, на цивилизационни кодове и символи утвърждават, че поляците са латинци, европейци. Полша е европейска и демократична, Русия — евразийска и авторитарна. Ние сме католици, а те — православни. Следвайки този крайно опростен модел противоположните интереси и перманентното противостоене са издигнати в ранг на цивилизационен и геополитически закон.

Второто измерение е свързано с поуките, които биха могли да извлекат за себе си руският народ и руската държава. Първият непосредствен и обществено забележим резултат е промяната в отношението към проблема Катин. Мнозина за първи път научиха, че подобни трагични събития са имали място в историята, а други — че полските офицери са избити не от нацистите, а по нареждане на съветските власти. За пореден път през последните десетилетия бе даден стимул за критичен прочит на наследството на сталинизма. Демонстрирана бе ясна воля за нов подход към полско-руските отношения. В изказванията на Д. Медведев и В .Путин след катастрофата прозвучаха думи на извинение към поляците за катинските разстрели, а също и признание, че за тях е отговорен режимът на Сталин. Като знак на солидарност и като цивилизован жест бе възприето излъчването на 11 април по една от централните руски телевизии на номинирания за „Оскар“ филм на А. Вайда „Катин“. Освен това от самото начало следствието на самолетната катастрофа се провежда от руските власти в условия на максимална прозрачност и в тясно сътрудничество със съответните полски органи.

Полско-руският диалог получи условия за реанимиране в период, в който руската държава осъзнава ограничените възможности за икономическо развитие, основано на експорт на природни ресурси. Русия търси нови пътища за модернизация и можем да допуснем, че в новите концепции за развитие на страната все по-значимо място ще заемат въпросите на политическо, икономическо и технологическо сътрудничество с Европа. Сътрудничество, което да бъде още по-интензивно от „десетилетието на Путин“ и по-ефективно от „десетилетието на Елцин“, в чието начало, да припомним, бяха издигани забравените впоследствие идеи за Русия като част от „Общия европейски дом“. Предвид геополитическото й положение, солиден мост към сътрудничество на Русия с ЕС може да бъде именно Полша. Но с известно закъснение. Този мост обаче няма да бъде нито първи, нито единствен — все пак Москва сътрудничи активно с лидери в ЕС като Германия, Италия и Франция. В същия период пространството на Полша и постсоциалистическа Централна Европа изпълняват предимно бариерни функции между Запада и Русия — не само геополитически и икономически, а и емоционално-психологически. Полската съпротива срещу изграждането на газопровода „Северен поток“ между Русия и Германия по дъното на Балтийско море приключи с неуспех. Берлин и Москва се договориха и реализират своя стратегически интерес, заобикаляйки териториите на Прибалтийските републики и Полша и спестявайки високи транзитни разходи. Друг е въпросът дали при една по-прагматична източна политика газопроводът би преминал през полска територия, от което икономиката на страната би могла да печели ежегодно стотици милиони.

Третото измерение на самолетната катастрофа се свързва с дългосрочните последствия и се откроява с най-голяма значимост за Европа и за славянския свят. В него като централна тема на обществен интерес попадат полско-руските отношения. Забелязва се подем в търсенето на нова идейно-философска база и нови механизми за регулиране на политическите и икономическите отношения. В дните на национален траур между Москва и Варшава бе разменена огромна доза положителна емоционална енергия. В политическия и преди всичко чисто човешкия дискурс на двустранните отношения се появиха позабравени общочовешки символи и ценности. Във втората половина на април 2010 г. разменените положителни сигнали и изрази на двустранна симпатия в количествено отношение надвишиха многократно всичко онова, което е изписано, изговорено и сътворено на полето на полско-руските отношения през изминалите 20 години. Една от най-често повтаряните фрази в дните непосредствено след катастрофата бе да използваме шанса, макар и неимоверно трагичен, за историческо помирение и прошка. И двата народа си дадоха сметка, че и по-рано е могло да бъде надживяно изкуственото (и преди всичко политически мотивираното) търсене на разделителни линии между католици и православни, да се работи върху сближаване около непреходни християнски принципи.

Необходимостта от рекапитулация на двустранните отношения е назряла отдавна, а в основата на полско-руските антагонизми най-релефно се откроява проблемът Катин. В реакциите на двете страни след катастрофата на полския президентски самолет се появи силна воля за неговото окончателно разрешаване и за задоволяване на десетилетните очаквания на полската страна и конкретно на катинските семейства. Подобно решение ще разчисти пътя за по-рационални и прагматични двустранни отношения. Що се отнася до евентуално сближаване на позициите по най-актуалните и фундаментални геополитически въпроси, подходите тук трябва да бъдат по-предпазливи. В близко бъдеще е по-вероятно осъществяване на известна промяна в стила, притъпяване на агресивната фразеология и изкореняване на сляпата ненавист и стереотипи, използвани при формиране образа на „другия“. Не може завинаги едните да останат „исторически окупатори“, а другите — „предатели“ и „слуги на Запада“. Крайно време е да се сложи точка на подобно разпределение на ролите. Двата народа могат да бъдат също добри съседи, партньори и дори приятели.

Рано или късно обаче положителните емоции ще утихнат, за да отстъпят от дневния ред на прагматизма и конкретните интереси. Не бива да се забравя, че Русия и Полша принадлежат към различни военнополитически структури, между които се осъществява геополитическа конкуренция. Всяка от тях има собствена визия и преследва собствени дългосрочни цели. Например предизвикващият критика и смятан от мнозина експерти като ненужна провокация към Русия проект за американски противоракетен щит в Полша и Чехия. Освен споровете около въпросната инициатива Варшава и Москва имат взаимоизключващи се концепции относно икономическата и политическата интеграция на постсъветските републики, които не бяха обхванати от вълните на евроатлантическа интеграция. Полша е една от страните-членки на ЕС, най-активно стремяща се към привличане на Украйна, Беларус, Молдова, Армения, Азербайджан и Грузия към западната сфера на влияние. Създадените с руска подкрепа страни Южна Осетия и Абхазия не са признати от нито една членка на ЕС. При определянето на тези приоритети не липсва антируска реторика. А това издава същността на намеренията — откъсване на постсъветските страни от сферата на взаимодействие с Русия и създаване на политически, икономически и цивилизационен буфер между ЕС-НАТО и Москва. Подобни намерения обаче влизат в директен конфликт с геостратегическите интереси на Москва. Руското геополитическо и цивилизационно съзнание окачествява подобни подходи като едностранчиви и враждебни. Русия използва аргумента, че съседните постсъветски републики, особено Украйна, Беларус и Молдова, се развиват в една и съща орбита на цивилизационно развитие с Русия и затова идеите за обвързването им със Запада са вражески и протиовоестествени.

Към споменатите тенденции трябва да добавим как пред очите на полския елит днес се осъществява затопляне на руско-американските отношения. За това свидетелства подписването на договора „Старт“ в Прага през април за редуциране на ядрения потенциал. Полша и Централна Европа гледат с ревност изместването на геостратегическия интерес на новата американска администрация от Източна Европа към Близкия изток и Централна Азия. Америка има нужда от подкрепата на Русия за борба с международния тероризъм, за регулиране на конфликтите в Близкия изток и Централна Азия, за политиката на сдържане на ядрените програми на Иран и Северна Корея. В тази ситуация полската геополитика е пред избор — да подходи с дистанция или да покаже стремеж за получаване на нова, по-активна роля в сближаването на Русия със Запада и по-конкретно със Съединените щати.

С оглед на щрихираните области на геополитически и икономически различия можем с убеденост на предвидим, че част от фундаменталните различия в подходите на Полша и Русия към разрешаване на някои международни проблеми ще останат. Определени различия обаче съществуват дори и между близки съюзници — между Русия и Беларус, между Полша и Германия. Затова този аспект не бива да бъде драматизиран. По-важно е, че трагедията край Смоленск предостави възможност за рестартиране на буксуващия от години двустранен политически диалог. Неговата дълготрайност и ефективност могат да бъдат гарантирани единствено при условие, че ценностната система за възприемане на другата страна бъде изградена върху откритост, доверие, готовност за постигане на разумни отстъпки и компромиси. От това ще спечели не само политиката. Ще получат стимул също културните връзки, сътрудничеството в областта на науката и образованието.

Пословично известни със своята неотстъпчивост от позициите си по спорни исторически и съвременни теми, политическите елити на Полша и Русия показаха воля за общ и трезв прочит на историята. По повод 65-годишния юбилей от победата над фашизма в Москва полските части преминаха през Червения площад веднага след руските — за първи път след историческия Парад на Победата на 24 юни 1945 г.! Ако в поемащите курс към възраждане отношения между Полша и Русия символичните жестове заемат важно значение, то имаме основание да говорим за истински прелом. В сравнение с московския парад по случай 60-годишнината от Победата полският президент е поставен в третия ред на трибуната с официалните гости. Поляците и днес припомнят как в словото си В.Путин не споменава нито дума за полската антихитлеристка съпротива, но същевременно изказва благодарност например към немските и италианските антифашисти. От друга страна, през целия постсоциалистически период полското общество се отнася към деветомайските празници с дистанция и безразличие. В началото на май 2010 г. обаче се случи нещо, за което само месец по-рано никой нито в Русия, нито в Полша, е могъл да мечтае. В навечерието на 65-годишнината десетки полски младежи и интелектуалци излязоха с апел към своите сънародници за солидарност с руския народ: нека всеки да запали свещ на гробовете на загиналите на полска територия, далеч от своите семейства, съветски войници.

Двустранните благородни жестове бележат периода на емоционален подем и вдъхват надежди за дългосрочно подобряване на климата в отношенията между Полша и Русия. А това неминуемо ще се отрази позитивно на цяла Централна и Източна Европа. Ще споменем само, че полско-руският диалог и сътрудничество, в сравнение с полско-немския, изостава с десетки години. След падането на Берлин­ската стена контактите между Полша и Германия във всички сфери на обществения живот се задълбочават. Проведени са стотици конференции, общи възпоменателни чествания, издават се съвместни исторически списания, реализират се проекти за регионално сътрудничество. За контраста в съвременното сътрудничество на Полша с Германия спрямо това с Русия може би най-убедително ще прозвучи следният пример. Сред членовете на Международния съвет на полската фондация „Аушвиц-Биркенау“ има немци, англичанин, американец, но същевременно нито един руснак, представител на страната-освободителка на най-големия немски концлагер!

След трагедията в Смоленск Полша и Русия получиха възможност да изчистят антагонистичната реторика от двустранния диалог. През изминалите 20 години в него липсва перспективизъм, а доминират късогледство, раздути митове и експлоатация на трагични исторически събития за постигане на конюнктурни политически дивиденти. Както вече бе споменато, полетът на полско-руското помирение ще достигне очакваните в настоящия момент висини само в случай, че бъде концентриран върху онези въпроси от двустранен интерес, които е възможно да обединяват, а не върху такива, които е възможно да разединяват двата народа. Той може да издържи проверката на времето единствено посредством постигане на трайно взаиморазбиране и уважение към съществуващите културни и политически различия.

Срещите между Д.Туск и В.Путин на 1 септември 2009 г. в Сопот и на 7 април 2010 г. в Катин допринесоха за известно разведряване на отношенията между Варшава и Москва и за отделяне на „историческата политика“ от текущите приоритети. Изглежда парадоксално, но ускорението на двустранния диалог бе дадено от трагичната смърт и политическото наследството на Лех Качински — един от критиците на руската политика в Европа. Посмъртно се реализира една от целите на неговата историческа политика — катинските събития от април 1940 г. и истината за извършителите и жертвите получиха гласност в световен мащаб.

Разсъждавайки върху всички тези текущи събития от по-широка перспектива, следва да изразим надежда, че конструктивно развитие и укрепване на двустранните връзки между Полша и Русия би дало пример и на други народи от източната част на Европа, водещи неот­стъпчиво десетилетия и дори векове междунационални спорове.

Бележки

(1) Еncyklopedia Historia. Kraków, Wydawnictwo Greg, 2007, стр.233.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук