СЛЕДКРИЗИСНОТО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ И СТРАТЕГИЯТА „ЕВРОПА 2020“( продължение)

0
153


20. Модернизация на макроикономическото управление. Взаимодействие между пазара и държавата. Следкризисната икономика в глобален мащаб най-вероятно ще се основава на модерната кейнсианска теория и базираната на нея икономическа политика. Един от най-важните уроци на сегашната световна криза е, че неокласическата теория и основаната на нея стопанска политика претърпя поражение. Тя беше главната причина, поради която се проявиха редица други вторични причини за развихряне на кризата. На световната икономическа сцена се възражда модерната кейнсианска теория и основаната на нея икономическа политика.

Кризата показа, че страните, в които държавата играе важна роля в управлението на икономиката, съчетана с последователно прилагане на съвременните пазарни принципи и на инструментите на кейнсианската икономическа теория, се справиха най-успешно с тежките проблеми. Най-ярък пример за това между големите нови пазарни икономики са Бразилия, Индия и най-вече Китай. Докато почти всички големи развити пазарни икономики допуснаха чувствителни спадове на БВП през 2009 г., Бразилия допусна минимален спад от 0,7%, Индия — растеж с 5,4%, а Китай — с 8,7%.

Политиката на мека парична и активна бюджетна политика сработи добре в развитите пазарни икономики, но постигнатият максимум беше смекчаване на спада на БВП, на заетостта и доходите. Тя обаче сработи най-добре в новите пазарни икономики, като тази на Китай, където, според тяхната философия за макроикономическо управление, пазарът и държавата взаимно се допълват. В есенната прогноза (2009 г.) на Европейската комисия се очаква растеж на БВП в Китай с 9,6% през 2010 г.(6). Това създава опасност от прегряване и китайската национална банка през февруари два пъти увеличи задължителните резерви на търговските банки в националната банка.

На този фон България е едно странно изключение. Тя е остров на господстваща неолиберална икономическа теория и основаната на нея неадекватна политика в кризисни условия. Докато почти в целия свят се прилагаше и прилага стимулираща производството антициклична политика, у нас се налага репресивно рестриктивна прокризисна политика, която потиска допълнително и без това ограниченото вътрешно частно (на домакинствата), държавно и инвестиционно търсене. Докато в почти всички развити и средно развити страни се допускаха умерени (а в някои от тях дори двуцифрени) бюджетни дефицити, за да се стимулира потреблението и производството, у нас се правеше и се прави обратното.

Авантюристичната идея за балансиран бюджет беше обявена за главна цел на икономическата политика и гордост на правителството. Реалностите обаче се оказаха по-силни от утопиите на правителството. И докато в другите страни започва постепенно стопанско оживление, кризата у нас се задълбочава. Типични прокризисни мерки произволно се наричат антикризисни. Както винаги, цената за тази авантюра плаща българският народ.

Важен урок от текущата глобална криза е, че там, където отрасловото насочване на инвестициите е осъществявано изключително по пазарни методи, при пълна изолация на държавата, се стигна до гигантски провали. Помислете си за технологичния балон в САЩ преди десетина години, последван от жилищния балон преди сегашната криза. Помислете също за абсурдното презастрояване с частни инвестиции на големи туристически зони в Испания, Италия и Португалия, а също и у нас: Слънчев бряг, Златни пясъци, Банско и много други и липсата на вкус у тези инвестиции към приоритетни за всяко съвременно общество сектори като инфраструктура, здравеопазване, образование, наука, иновации, опазване на околната среда. Помислете си за приоритетите на преките чуждестранни инвестиции при насочването им по отрасли и дейности у нас през последните десетина години и тоталното им разминаване с националните приоритети на България (7).

Правителствата на развитите страни виждат дефектите на стихийно действащите пазарни механизми и търсят начини за тяхното смекчаване. Известни са мерките през 2008 и 2009 г. в САЩ, Европа и други региони за масирано финансово подпомагане, пряка намеса в управлението, в определяне на заплатите и премиите на ръководния персонал и дори национализиране на заплашени от фалит финансови институции. На 23 октомври 2009 г. президентът Обама призова банките, получили държавна помощ за оцеляването си, да улеснят сега достъпа на малките и средните компании до кредити. На 3 декември 2009 г. той организира среща с американския бизнес и профсъюзите за ускорено повишаване на заетостта, едновременно с повишаване на стопанската активност. На 4 декември 2009 г. президентът се обърна отново към американските банкери с думите: „Данъкоплатците се отзоваха, когато беше нужно да ви помогнат да поправите вашите грешки. Сега е ваша отговорността пред обществото да помогнете с по-активно кредитиране“(8).

На 9 декември 2009 г. бяха обявени допълнителни мерки за удължаване на програмата със 700-те млрд. д. от октомври 2008 г. до октомври 2010 г. с използване на остатъка от 140 млрд. д. за данъчни облекчения на малки фирми, стимули за повишаване на енергийната ефективност, помощи на малки местни банки, които кредитират дребния бизнес и т.н. На 11 и 12 февруари информационните агенции съобщиха за нови мерки на американското правителство за намаляване на безработицата и за внесен законопроект от демократите в Сената с такава цел. Същото цели намесата на президента Саркози в “Рено“ и други френски компании през 2008 и 2009 г. На другия полюс е Китай, където това става чрез прилагане на цялостна система, основана на пазарни критерии с активно държавно участие.

Един от безспорните изводи у нас е, че частният сектор се провали в стопанските дейности със силна социална ориентация — водоснабдяване, електроснабдяване, топлофикация, поддържане на чистотата, вътрешен градски транспорт, а също и в естествените монополи. Още по-сериозно е положението, където такива предприятия бяха продадени на чуждестранни инвеститори — електроразпределителните дружества. Подобни дейности в България повече не трябва да се приватизират, а приватизираните, които функционират най-лошо, да бъдат върнати на общините и държавата със строги икономически и други санкции за виновниците.

Друг важен извод за следкризисната ни икономика е, че трябва да се постъпва много внимателно с дерегулацията. Всички важни процеси в реалния и особено във финансовия сектор, които могат да предизвикат сривове в икономиката, трябва да бъдат регулирани от държавата, за да се предотвратят извращенията в безогледния стремеж към високи и бързи печалби, довели до настоящата криза. Между трите принципа за формиране на следкризисния свят управляващият директор на МВФ Д.С.Кхан поставя „Укрепена финансова стабилност чрез по-добър надзор и регулации… Трябва да разширим регулативния периметър и да вземем мерки за ограничаване на прекомерно рискованите действия, в това число и чрез увеличаване размера и качеството на капиталовите и ликвидните буфери, особено в добри времена“(9). През април 2010 г. Конгресът започна обсъждането на Проектозакон за подобряване регулацията във финансовия сектор — най-радикалния закон за финансова реформа от Голямата депресия през 30-те години на миналия век. Подобни реформи се подготвят и в други развити страни, в рамките на договорености в Г-20.

Българските политици и икономисти следва да анализират внимателно поуките от кризата в другите страни и у нас и да направят изводи за ролята на държавата за излизане от кризата и още повече за ролята й в следкризисната икономика. Тя трябва да бъде социално ориентирана и разумно регулирана пазарна икономика.

Кризата показа, че работи конструктивният принцип „пазар и държава“, които взаимно се допълват, а се провали конфронтационният принцип „пазар или държава“.

21. Ключът за решаване на вековния проблем на нашата изостаналост е ускореното догонващо икономическо развитие (10). Важността на такъв тип развитие нараства още повече поради нанесените ни поражения от икономическата криза. В някои отрасли и подотрасли на промишлеността, строителството, транспорта, съобщенията, селското стопанство и услугите по равнище на производство през 2009 г. се върнахме 10-15 години назад.

В нашата „Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 г.“, публикувана през 2003 г., направихме препоръки за държавна политика и очертахме икономически, социални и други ориентири за догонващото развитие към 2020 г. и (по БВП) до 2050 г. Нашите анализи показват, че към края на 2009 г. България изостава силно от препоръчаните стратегически ориентири и като цяло — засега почти няма догонващо развитие, особено по производителност на труда и конкурентоспособност на икономиката. България продължава да е най-изостаналата в ЕС в социално-икономическо отношение.

Темповете на догонващо икономическо развитие трябва да се ускорят в следкризисните години. Преодоляването на голямата социално-икономическа изостаналост няма алтернатива. България няма перспектива за достойно бъдеще, ако се примири през следващите години и десетилетия да остане последна или между последните в ЕС. Да се излезе от това незавидно място ще бъде много трудно — на границата между възможното и невъзможното, защото сме там вече около 100 години. Разбира се, България се развива, но другите страни и народи правят същото, дори по-добре от нас.

Преодоляването на тази изостаналост е възможно само чрез ускорено догонващо развитие.

Концепцията за догонващо икономическо развитие беше развита за първи път в „Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 г.“ Логичното ѝ продължение е „Догонващо икономическо развитие — стратегия и реалности“, публикувана през 2006 г. Всички основни постановки на стратегията по приоритетите, целите, средствата и темповете на развитие остават валидни и сега, с единствената разлика, че настоящата криза прави още по-трудно тяхното постигане.

Според сценарий Е на стратегията, ако в страните от ЕС-15 (11) БВП на човек от населението нараства средногодишно с 2,5%, а в България с 5,5% от 2001 до 2020 г., с 4,5% за 2021-2030 г., с 3,5% за 2031-2040 г.
и с 3,0% за 2041-2050 г., към 2020 г. ще достигнем около 55% от тогавашното равнище на ЕС-15, а към 2050 г. около 78-80% (12).

Бележки

(1) Виж публикациите в интернет на адрес www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm, също най-новата ми публикация „Световната икономическа криза и България“, акад. издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2010 г., 367 с.
(2) Решенията трябва да се вземат на основата на коефициентите на пълната (а не на пряката) енергоемкост на съответните продукти.
(3) „Истината за чуждите инвестиции в България“, публикация № 131 в моя сайт в интернет.
(4) Това обстоятелство обикновено се пропуска, когато се пледира за бързо повишаване на пенсионната възраст у нас в рамките на предстоящата пенсионна реформа. Много често се напомня за пенсионната възраст в западноевропейските страни, но се забравя, че продължителността на живота там е с около 10 години по-голяма от нашата.
(5) За повече подробности виж Иван Ангелов с колектив, Икономиката на България и Европейският съюз. Догонващо икономическо развитие — стратегия и реалности. Икономически институт на БАН и Фондация „Фр. Еберт“, Издателство на БАН, декември 2006 г., сс. 353-372.
(6) По предварителни данни за първото тримесечие на 2010 г. прирастът на БВП в Китай е 10,9%.
(7) Вж. Ив. Ангелов, „Истината за чуждите инвестиции в България“, в. ПАРИ, 19 октомври 2009 г. и в. ДУМА, 29 октомври 2009 г. и публикация № 131 в моя сайт в интернет.
(8) Той е имал предвид отпуснатите от Конгреса 700 млрд. д. през есента на 2008 г. за спасяване на финансовия сектор от тотален срив.
(9) Изказване на пресконференция в Истанбул по време на редовната сесия на МВФ и на Световната банка в началото на октомври 2009 г.
(10) Виж Ив. Ангелов с колектив, Икономиката на България и Европейският съюз. Стратегия за догонващо икономическо развитие до 2020 г., София, 2003 г. и Ив. Ангелов с колектив, Икономиката на България и Европейският съюз. Догонващо икономическо развитие — стратегия и реалности“, Изд. на БАН, София, 2006 г., публикации №№ 43 и 71 в моя сайт в интернет.
(11) ЕС-15 означава 15 страни-членки. Това са най-развитите страни в общността преди присъединяването на 10-те страни от Централна и Източна Европа, Кипър и Малта. За да има съпоставимост и сега правя сравненията с ЕС-15, защото с присъединяването на 12 по-слабо развити страни средните показатели на ЕС-27 спаднаха рязко (за 2008 г. те са с 10,8 процентни пункта по-ниски от тези на ЕС-15) и постигането им от България е улеснено. Това обаче не е наша заслуга, а резултат от промяна в състава на статистическата съвкупност — еталон. В този контекст и в контекста на всичко казано дотук странно звучат прогнозите на сегашния министър на финансите, че след осем години България ще бъде средно развита европейска държава.
(12) Вж. „Икономиката на България и Европейският съюз — Стратегия за догонващо икономическо развитие до 2020 г.“, Икономически институт на БАН и Фондация „Фр. Еберт“, Статпринт, София, 2003 г., сс. 81-85.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук