Професор по политическа икономия в УНСС, доктор на икономическите науки. Автор на десетки статии и монографични трудове, между които „Нови явления в съвременния капитализъм“ (1968), „Социална политика на съвременния капитализъм“ (1971), „Монопол и конкуренция“ (1976), „Капиталистическите държави и развиващите се страни“ (1981), „Икономически растеж и структурна политика“ (1989), „Теория на пазарното стопанство“, университетски курс в три тома (1992, V издание 1997), „Икономикс на прехода“ (1999).
Посредством елементарна интерпретация на равновесието в отворена икономика, може да идентифицираме условията на българския преход, които въздействат на променливите в равновесния модел IS-LM-BP и да дискутираме възможните промени в макро-икономическата политика, които биха могли да направят икономическия растеж по-ефективен.
Моделът IS – LM – BP
Графичното му изображение има три криви: инвестиции/спестяване, търсене и предлагане на пари, платежен баланс. Променливите, които позиционират тяхното местоположение, са: равнищата на лихвения процент и националния продукт.
Кривата IS има отрицателен наклон – повишаването на лихвения процент стимулира спестяванията и формирането на инвестиционни фондове, разширява съвкупното търсене, интензифицира разходния мултипликатор и увеличава националния продукт. Чрез нея се изобразява равновесието на продуктовия пазар в затворена икономика.
Кривата LM има положителен наклон – промените в лихвения процент изменят търсенето на пари, което се отразява на спестяването и инвестициите, а чрез тях и върху динамиката на националния продукт. Тя олицетворява равновесието на паричния пазар в затворена икономика.
В отворена икономика състоянието на платежния баланс взаимодейства с продуктовия и паричния пазар също посредством лихвения процент и националния продукт. Ако в лихвения процент настъпват промени, капиталовите потоци от и към страната също се променят, което се отразява на капиталовата сметка в платежния баланс. Промените в равнището на националния продукт въздействат върху равнището и състава на вноса и износа, на салдото в търговската сметка на баланса и на икономическия растеж.
Измерения на отвореността на икономиката
Данните сочат, че след въвеждане на паричния съвет отвореността на икономиката намалява, особено ако я измерваме с отношението износ/БВП. (Сравнете числата в колонките за 1997 и 2001 г.). Това конфронтира с категоричното му изискване икономиката ни да е експортно ориентирана.
Ако всички потоци от и към страната изразим в долари и проследим тяхната динамика през периода 1991-2001 г. ще забележим, че увеличението им е повече от два пъти. Но приноса на износа във входящия поток от 80% в началото на периода е спаднал на 49% в края, независимо, че обема на изнесените стоки е нараснал с 36%. В същото време делът на вноса във изходящите потоци се намалява от 76% на 67%. През 2001 г. износът е на равнището от 1997 г., докато за същия период вносът е нараснал с 49%. Търговският дефицит, през 2001 г. е 12% от БВП, приблизително 2 млрд. долара.
Качествената характеристика на отвореността на икономиката намира израз в състава на експортно-импортния поток на страната, в конкурентната способност на износа и мултипликатора на разходите за вноса.
В сравнение с началото на прехода измененията в структурата на износа и вноса са значителни. В износа преобладават стоките с малко добавена стойност, субсидираните изделия и произведените от ниско технологични отрасли. Например в износа делът на машините и оборудването от 18% през 1992 г. се е намалил на 9% през 2000 г. Големи са и промените в географската структура на външната ни търговия.
Таблицата показва високата скорост на прехода от непретенциозен на високо конкурентен пазар. Ако отчетем само инерционността на икономиката ще стигнем до извода, че за десетгодишен период не е възможно да се адаптират рационално дори високо еластични експортно-импортни потоци.
При такива динамични промени в географската и стоковата структура на износа и вноса неизбежно изтича национален доход от слабо развитата икономика към високо развитите. Възниква въпроса: дали голямата скорост на тези структурни промени не формира загуба на икономическо благосъстояние и на икономически растеж? Отговорът е еднозначен – да, загубихме, най-малко защото това спонтанно влоши показателя „условия на търговия“ (terms of trade).
За отворена икономика моделът препоръчва смесената фискална и парична политика при решаване на краткосрочни проблеми. Експанзивната парична политика намалява лихвения процент, от което следва увеличаване на съвкупното тьрсене, заетостта и брутния продукт. Но при фиксиран валутен курс се влошава платежния баланс, заради изтичане на капитали и намаляване на износа. При такъв валутен режим тя може да бъде инструмент за решаване на текущи макроикономически проблеми.
Експанзивната фискална политика стартира с увеличаване на правителствените разходи и/или намаляване на данъците, което предизвиква повишаване на лихвения процент, приток на капитал, нарастване на съвкупните разходи, доходите и цените. Това е удобен механизъм за решаване на текущите проблеми, но в дълъг период също влошава ситуацията. Избягването на негативните последици на паричната и фискалната политика в дьлгосрочен период е невъзможно, ако те се прилагат поотделно. Само в комбинация са в състояние едната да неутрализира недостатъците на другата.
Подобен подход се използва широко в развитите страни. У нас той е необходим, поради едновременното вътрешно и външно неравновесие – голям външен дълг, висока безработица, годишна инфлация около 10-12%, ниски темпове на реален растеж и отрицателен платежен баланс, но е невъзможна поради правилата на паричния съвет.
Условията, в които се формира кривата IS, се представят от динамиката на спестяванията и инвестициите.
Алтернативната цена на Паричния съвет
Въвеждането на паричния съвет в България решава някои проблеми, но натрупва повече пропуснати ползи. Краткосрочната финансова стабилизация не се конвертира в икономически растеж и нарастващи реални доходи, фискалната политика е рестриктивна, реалния лихвен процент по депозитите отрицателен, а по-кредитите астрономично висок, банкирането консервативно, платежния баланс уравновесяваме с външни заеми, притокът на чуждестранен капитал заглъхва заедно с изчерпването на приватизационния ресурс. Междуфирмена задлъжнялост, задължения на републиканския бюджет към общините, непогасени кредити, неизплатени сметки на населението за парно отопление, електроенергия, вода и телефонни услуги. Всичко това е алтернативна цена на нежеланието или неумението сами да управляваме собствената си икономика.
Не е ли назряла необходимостта от преоценка на Паричния съвет като инструмент за икономически растеж? Само 14 страни са с такава парична система, от които половината са държави-градове, а най-голямата – Аржентина, след 13 годишно функциониране на борда изпадна в криза. На дългогодишният първи-заместник управител на МВФ Стенли Фишер принадлежат думите „…валутните режими между двете крайности – твърд фиксинг и свободно плаване – са неустойчиви“.(Fischer, S. Exchange Rate Regimes…, Fianance & Development, June, 2001, p. 18).
Съображенията за необходимостта от преоценка на вьзможностите на Паричния съвет са съвместното съществуване на висока безработица, отсъствие на устойчив реален икономически растеж и дефицит в платежния баланс, който без активна парична политика се преодолява трудно. Краткосрочните проблеми по-лесно се решават посредством „смесена“ фискална и парична политика (monetary-fiscal mix).
Не е възможно да се използва един механизъм – паричен, фискален или валутен и да се реализират повече от една цел. В българската икономика обаче е на лице вътрешно продуктово и парично неравновесие, израз на което са кризата в производството и обезпокоителните тенденции в паричния сектор, и външно неравновесие в лицето на нарастващия дефицит в платежния баланс.
Стартирайки от точка Z, при национален доход Yo под равнището на пълна заетост Yful и дефицит в платежния баланс, може да се достигне пълна заетост и желано равновесие на баланса в точка Е посредством едновременно активизиране на паричната и фискалната политиkа. Рестриктивната парична политика генерира висoк лихвен процент и привлича чуждестранен капитал, а експанзивната фискална политика създава условия за пълна заетост. По този начин, кривата IS се премества до позиция IS’, а кривата LM – до позиция LM’. При такава комбинация правителството може да заема капитал, но паричното предлагане няма да се увеличава. Потенциалните възможности за образуване на кредитен ресурс и превръщането му в реални инвестиции ще нарастват.
Комбинацията на двете политики в кратък период реализира правилото на Мъндел (Mundell’s assignment rule) – задача на фискалната политика е стабилизация на вътрешната икономика, а на паричната – уравновесяване на платежния баланс. Всяка ще бъде нацелена (таргетирана) към точно определена задача. И тогава кривите в модела ще се въртят около точката на макро равновесието.
б) условия в които се формира кривата LM
Правилата на Паричния съвет детерминират предлагането на пари, а следователно и паричната политика. „Правенето“ на парична политика е подчинено на бюджетната и е сведено до обслужването на правителствените разходи. Финансовата стабилизация трябва да се интерпретира и като дългосрочен феномен, и да се превежда на езика на потребителя. Щом не се конвертира в по-високи доходи, реален икономически растеж, нарастваща заетост, повишено качество на живот, а обхвата на бедността се разширява, тя става административен феномен.
Ето доказателства: свит вътрешен пазар поради недостатъчно потребителско търсене, което и през първото тримесечие на 2002 г. за „бързооборотните стоки“ в количествено изражение се намали с 4,5%, несъбираеми данъчни и митнически сборове в големи размери, критичен праг на обслужване на външния дълг, тревожни дефицити в общинските бюджети, значително по-голяма годишна инфлация и по-високи лихви по предприемаческите кредити в сравнение с Германия, спрямо чиято валута фиксирахме курса на лева, отсъствие на капиталов пазар.
Това, заедно с описаното при анализа на условията в които се формира кривата IS, показва, че взаимодействието на продуктовия и паричния пазар не създава условия за вътрешно равновесие, необходимо за ефективно влияние на отвореността на икономиката върху икономическия растеж.
в) условия, в които се формира кривата ВР
Рамката на външно-търговската политика на България е зададена от членството Ј в Световната търговска организация, и подготовката за присъединявяне към ЕС. По принцип всяка външно-търговска политика е ограничителна, както и всяка интеграционна общност по природа е дискриминационна спрямо нечленуващите в нея страни. Либерализацията е общ процес, но си пробива път през множество регионални прегради. Нейните ефекти не са еднозначни в кратък и дълъг период, в голяма и малка страна, в развита и слаборазвита икономика. Те биват статични и динамични, позитивни и негативни. Имат различна скорост на разпространение. Способността на националните стопанства да се адаптират към либерализацията и интеграцията не е еднаква.
България няма възможност да се отклонява от либерализацията, но може да структурира митническите тарифи по-добре, за да осигури ефективна защита на приоритетните производства. Анализът на средните стойности на митата и отклоненията от тях показва, че тук има какво да се направи. За 2002 г. правителството разработи стратегия за усъвършенстване на ефективната защита „по кройката на ЕС“ върху основата на два документа – Комбинирана номенклатура и Интегрирана митническа тарифа. Първият съдържа общите мита, прозтичащи от членството на страната в СТО, а вторият – решенията свързани с преференциалните споразумения на България.
В съответствие с изискванията на СТО, МВФ и ЕС са намалени ставките на общите мита, прилагани в търговията с държавите, които не са страна в нашите преференциални споразумения – Русия, Китай и САЩ. Ставката на адвалорните мита за селскостопанските стоки е намалена, макар че остава сравнително висока – 21.93%, докато на промишлените стоки падна под 9%. Целта е до приемането ни в ЕС базовите мита на промишлените стоки да се изравнят с прилаганите от ЕС по отношение на трети страни. През 2002 г. около 18% от тарифните позиции на търгуваните стоки – енергоизточници, суровини и полуфабрикати, субстанции и лекарства, ще имат нулеви мита. Със силно изразени защитни функции остават митата на торовете, стъкларско-керамичните и порцелановите изделия, текстилните произведения и обувките.
Правителството намали разликата между митата на сходните изделия за промишлените стоки, за да не могат вносителите да декларират вноса като стока облагаема с най-ниско мито. С цел намаляване на митническите злоупотреби за някои стокови групи се въвеждат комбинирани мита. В новата тарифа са предвидени и сезонни мита. Пшеницата целогодишно ще се внася с нулево мито. Промените в митническата тарифа дават възможност да се затворят някои канали на скритата икономика и се подобри ефективната защита на селскостопанското производство.
От особена важност за усъвършенстването на външнотърговската политика е хармонизацията на нейната нормативна база с европейската. Защо например у нас за внос на птиче месо се прилагат адвалорни мита, когато в ЕС и САЩ то се обмитява със специфични. Не случайно в интеграционните общности се дават преходни периоди, формират се пред присъединителни фондове, водят се преговори по глави, има скрининг и мониторинг. Придвижването по интеграционната писта е уверено, когато икономическата политика е съсредоточена върху способността на страната да „носи задълженията“ от пълноправното членство в ЕС. А тук има над какво да работим, защото равнището на доходите и производителността на труда у нас е ниско, на европейския пазар не сме конкурентоспособни, регионалното ни сътрудничество не е развито.
При обмитяването на стоки с преференции е много важно точно и пълно да бъдат дефинирани митническите режими – транзит, активно усъвършенстване, обработка под митнически контрол, временен внос, пасивно изменение. Определянето на режима е важен момент от митническия контрол. Обичайно правило е страните да скриват заместването на митата с други инструменти. На големите страни това им се удава, докато за малките е трудно да скрият разликата между вътрешните цени и международните, предизвикана от митата.
За оптимизиране на търговската политика в малка отворена икономика сега е неoбходима освен либерализация и дозиран протекционизъм. Англия нямаше да се превърне в „работилница на света“ без дозиран протекционизъм. САЩ до Втората световна война неизменно следваха същите правила. Известен в стопанската история е докладът на Александър Хамилтън „За развитието на промишлеността“, своеобразен наръчник за протекционистична политика. Япония се гордее със защитната си политика по отношение на електрониката и автомобилостроенето. Но едва ли има по-последователен протекционизъм от аграрния, измерен дори само със субсидиите.
Какво мотивира бариерите пред търговията със селскостопански продукти? Защо намаляването на митата за тях развитите страни разглеждат като „концесия“, срещу която искат еквивалентна отстъпка? Без грижлив отговор на тези въпроси България трудно би избрала степента на рационален аграрен протекционизъм.
За да се анализира търговската политика спрямо аграрното производство има нужда от пресмятане на ефекта от покровителството на аграрните доходи. Подходящ измерител е номиналният коефициент на протекционизма, измерен катоотношение между цената, получавана от местните производители и световната цена на същия продукт на границата на съответната страна. Развитите държави го претеглят чрез влиянието на субсидиите и митата върху аграрните доходи. Това влияние се отчита с показателя еквивалент на производствените субсидии (producer subsidies equivalent).
(Pprod – Pworld) + (Gsubs – Iprice markups)
PSE = ————————————————
Pworld
Където: Pprod – цената получена от местните производители, Pworld – световната цена на същия продукт на националната граница, Gsubs – правителствени субсидии, Iprice markup – правителствените разходи за провеждане на защитната политика.
Аграрният протекционизъм се оправдава със стратегически национални интереси. Подчертан е той в Швейцария, скандинавските страни и Япония. Малко по-ниско е равнището му в ЕС, САЩ и Канада. Най-малко протекционистка е аграрната политика в Австралия и Нова Зеландия. Обосновава се с намаляването на дела на селско-стопанското производство в създаването на БВП, което насочва предприемачите към промишленото производство. Делът на селското стопанство в създаването на БВП и общия брой на заетите намалява по-бързо, отколкото в традиционните промишлени отрасли. Но промяната в позициите на даден отрасъл по отношение на икономиката никога не поема последиците от това само за своя сметка. Така е и със селското стопанство, още повече, че неговото свиване засяга жизненото равнище на цялото население.
Доходът на аграрните домакинства става все по-зависим от пазарния механизъм и търговията. Невралгичният му пункт е еластичността на предлагането. Ако тя е висока, повишаването на цената увеличава предлагането, с по-голяма степен от цената. Не се знае обаче, дали на това ще съответства и необходимото търсене. Ако и то е високо еластично, тогава на всяко повишаване на цената ще съответства по-голямо намаляване на търсенето. Мотивираният стремеж на фермерите да увеличават предлагането ще води до нарастваща социална загуба. Компенсацията може да дойде единствено от увеличаване на износа. За експортната реализация развитите страни понякога прибягват и до дъмпингови цени, които потискат аграрното производство в незащитените икономики.
Може ли България да изпадне в такава ситуация, ако реши да направи от субсидираното аграрно производство източник на експортни приходи? Пред присъединителните фондове ще могат ли да покрият разходите по преструктурирането на аграрното ни производството? Какви проблеми ще възникнат за него след разширяването на съюза? Въпроси, които искат надежден отговор.
В ЕС на Франция се пада около една четвърт от съвкупното аграрно производство. Нейните фермери получават повече, отколкото плащат данъкоплатците. Съмнително е да очакваме, че такава ще бъде ситуацията и по отношение на България. Великобритания отчислява повече средства в общия аграрен фонд (ФЕОГА) отколкото е изгодата, която получава от приложението на Общата аграрна политика. Загубата обаче тя компенсира чрез сравнителните предимства, които получава от индустриалната политика на общността. Във всеки случай с България е невъзможно да се повтори тяхната ситуация, поради което ни е необходим рационално обмислен аграрен протекционизъм преди присъединяването на страната към ЕС.
Фискалната основа на макроикономическата политика в България
За малка отворена икономика, в която отсъства вътрешно и външно равновесие е за предпочитане комбинирана парична и фискална политика. Но в условия на паричен съвет дори и лихвеният процент се формира въз основа на фискалната политика. В нашите условия основен, ако не и единствено реален инструмент остава структурата на данъците, прогресията на данъчните ставки и разпределението на разходите в бюджета. Посредством тях правителството полага усилия да потиска ендогенните инфлационни огнища, да въздейства на дефицита в платежния баланс, да привлича чуждестранни инвестиции и да поддържа бюджетен дефицит, близък до нулево равнище. Това всъщност е съдържанието на икономическата стабилизация, необходимото но недостатъчно условие за икономически растеж.
И четирите изисквания не са в състояние да придадат устойчива характеристика на „финансовата стабилизация“, с която атестираме паричния съвет. Може обаче да я поставим в кавички защото тлеят инфлационни огнища. След 1997 г. инфлацията на годишна база се измерва с двуцифрени числа, много над „естествената“ за парична система при валутен борд. За 2000 г. бе отчетено равнище 11.4%, но при административно задържане на цените на парното, електроенергията, на някои транспортни услуги, на фармацевтичните изделия и лекарските услуги. Че инфлацията е потискана свидетелства увеличаващото се парично предлагане, „утаявано“ засега във финансовата система.
Според правилата на паричния съвет пропорциите на промените във валутния резерв и паричната маса трябва да корелират. През септември на 2001 г. обаче резервите нараснаха с 5.4% а паричната маса – с 22.9% спрямо същия период на предшестващата година. Това е сигнал за потенциален инфлационен натиск. Дефицитът в текущата сметка на платежния баланс остава проблем с нарастващо усложнение, защото се покрива от външни заеми и приходи от продажбата на натрупано национално богатство. През миналата година спрямо БВП достигна 5.9% и преките чуждестранни инвестиции не можаха да го покрият. Това предизвика намаляване на валутния резерв с над 10 %. Тенденцията към влошаване на търговския баланс е едно от съображенията на правителството да сключи споразумение с МВФ и емитира еврооблигации. Това вероятно бе и една от причините в бюджета за 2002 г. първоначално да бъде заложен 1.5% дефицит и само поради категоричната позиция на МВФ бе сведен на 0.8%.
Поради невъзможността да използваме парични и валутни механизми за мотивиране на икономическия растеж ни е необходима промяна във фискалната политика, с акцент върху преподреждане на бюджетните разходи по начин, който да осигури намаляване на издръжките на единица брутен продукт и увеличаване на производителността на труда. Приоритетни би трябвало да бъдат разходите, които имат не само висока социална полезност, но и предизвикват инвестиционна активност.
Бюджетната стратегия трябва да се обвърже с приватизацията, въз основа на което някои публични разходи могат да отпаднат. Компонент на новия подход може да бъде и взаимоотношението между републиканския и общинските бюджети върху основата на дългосрочно регионално планиране на капиталните вложения.
Има ли средносрочни перспективи за ускорен растеж? В доклада на правителството по повод на бюджета за 2002 г. е записано, че „определящ фактор за реализиране на тази цел ще бъде фискалната политика, а нейният инструмент е бюджетът“. Във фискалната политика се съзират елементи на преход от преките към косвените данъци, с цел да бъде намалено данъчното бреме, което демотивира предприемаческата активност. За да се съхрани финансовата стабилност правителството дефинира по-точно фискалните ограничения – минимален бюджетен дефицит, общ таван на разходите, пълна цена на фискалния резерв. Фискален агрегат с основно значение за макро икономическата стабилност е равнището и структурата на държавния дълг, в което то направи успешни промени в неговото преструктуриране. Внесени са необходимите промени в закона, който регламентира правата и задълженията на страните, които емитират и обслужват държавните задължения. Постановено е, че ежегодно заедно с приемането на държавния бюджет ще се определя лимит на общия размер на дълга и държавните гаранции. Подготвя се и тригодишна стратегия за управление на дълга, която всяка година ще се осъвременява.
Преразпределителната функция на бюджета се осмисля с разбирането, че оптималното дялово участие на разходите в БВП е да бъдат поддържани под 30%. Предвижда се промените в данъчните ставки и в структурата на приходите да изведат на по-високо равнище принципа на равнопоставеност на данъкоплатците. Фискалната стратегия предполага наблюдение и анализ на чувствителността на приходите в бюджета на промените в реалния сектор на икономиката. Например намаляването на приходите поради спад в растежа може ли да се компенсира от нарастване на заетостта? Има ли в приходната част на бюджета вграден механизъм на взаимно погасяващи се ефекти? Дали използването на приходите от приватизацията за финансиране на бюджетния дефицит не разширява избутващия ефект (crowding out effect)? Негова проява със значителен обхват в българската икономика е непазарното формиране на лихвения процент, който се превръща в зависима променлива от бюджетния дефицит.
Когато приходите в бюджета са чувствителни на промените в показателите на реалния сектор на икономиката финансовата стабилност е податлива и на незначителните изменения в брутната добавена стойност. Относително ниската чувствителност на приходите показва, че бюджетът за 2002 г. е по-добре структуриран в сравнение с предшестващите години. Реформите на фиска се налагат и от обстоятелството, че приватизацията през 2002 г.вероятно за последен път ще бъде източник за запълване на дупки в бюджета и платежния баланс.Паричният съвет ограничава възможността за провеждане на експанзивна фискална политика. Това поражда съмнение в нейната възможност да бъде инструмент за ускоряване на икономическия растеж. Поради големия външен дълг тя задължително е рестриктивна и трудно мотивира инвестиционна активност.
Наблюдавайки миналото стопанските агенти правят прогнози за бъдещето и взимат своите текущи решения. Едва ли някой предприемач би инвестирал в основен капитал, когато има недоизползвани мощности или ако се очертава стагнация на бранша в който работи. Когато рискът расте, а възвръщаемостта намалява той се въздържа от инвестиционна активност. При инфлационна обстановка банкерите увеличават инфлационната премия в номиналния лихвен процент. Въз основа правилата на рационалните и адаптивните очаквания вече се е формирала и предприемаческата нагласа за 2002. Тя би могла в известна степен да се промени, ако правителството подаде сигнал, че има желание да ориентира макроикономическата политика към варианта икономика на предлагането (supply-side economics).
Икономика на предлагането
Концепцията на „съплай сайдерите“ (авторите на приложния аспект на концепцията) е изградена върху три основни принципа: *икономическият растеж да бъде мотивиран чрез освобождаване на инвестиционен ресурс на фирмите, посредством намаляване на данъците, ускорено връщане на ДДС и митническа защита на приоритетните производства;
*нормализиране на бизнес средата посредством опростяване на административните правила за предприемаческа дейност – лицензиране и регистрация, разрешителни режими, митнически режими;*система от пазарни правила и механизми за насочване на инвестиционната активност към избрани отрасли с висока добавена стойност, конкурентни и сравнителни (външнотърговски) предимства.
Такъв подход в политиката на правителството с основание може да се очаква, защото България отдавна се нуждае от завой към микроикономическите основи на макроикономическата политика. Симптоми за подобен подход са посланията на неговия икономически екип за промени в полза на предприемачеството в три направления – в данъчната политика, на капиталовия пазар и при лицензионните режими.
От принципите на икономиката на предлагането следва, че то трябва да има яснота как трябва да изглежда българската икономика след десетина години в отраслов и териториален разрез. За съжаление публично такава визия правителството не е огласило. За сега тя е неподреден пъзел от препоръки на МВФ, Европейския съюз и чуждестранните компании, дислоцирани у нас и построили стопанската си дейност по логиката на своите корпоративни интереси, заварени виждания на предишното правителство и мъгляви проекти на местни предприемачи от приватизираната икономика. Отсъствието на стройно виждане не му позволява да отговори убедително на въпросите – как ще бъде спряно падането на конкурентоспособността на българските стоки на международния пазар и жизненото равнище на населението, какво място ще търси България в световната икономика след като няма да разполага с предимствата на евтина, на високо квалифицирана работна сила, която сега привлича чуждестранни инвеститори. Сегашното правителство обаче поставя ударението на реалния икономически растеж върху основата на износа, инвестиционната активност и отказа от моделите на изпреварващото нарастване на доходите, за разлика от предишното правителство, което в своите „Програма 2001“ и „Новата икономическа политика акцентира върху паричния сектор на икономиката и номиналния растеж, под странното мото, че по този начин сме щели по-бързо да „скъсим дистанцията от Европейския съюз“.
Към обичайните измерители на отвореността, през периода след 1989 г. се прибавиха и някои нетрадиционни като следствие от нарастващата бедност, ниската производителност и влошената предприемаческа среда.
А) Емиграция на работна сила и кредитен ресурс. Според изследване на Центъра за либерални стратегии, по поръчение на Националния фонд за демокрация на САЩ, 50% от българите смятат, че положението в сравнение с 1989 г. се е влошило, 33% че няма промяна, 17% виждат някакво подобрение, 52% са готови да емигрират, ако биха могли да поемат първоначалните разходи по емиграцията, 62% са готови да живеят в България, но в друго време. Обяснението е голямата пропаст между начина по който гражданите на страната искат да живеят и статуквото в което прехода ги капсулира. По официални данни емиграционните вълни през този период изхвърлиха зад граница над 700 хил. души, които вече работят за благосъстоянието на чужди икономики. Ако прибавим и временната (сезонна) емиграция броят им ще приближи 1 милион. Някои от тях трансферират част от своите доходи и придобита квалификация в България, но загубата за икономическия растеж е многократно по-голяма в сравнение с трансфера.
Влошената предприемаческа среда и големият риск предизвикват отлив на кредитен ресурс от ТБ. Тяхната дейност е основана върху правилото – минимизиране на риска и максимизиране на възвръщаемостта. Преходът обаче внесе корекция в него – зад граница активите минимизират и доходността, но при никакъв риск. Отливът на заемни фондове от нашата банкова система по официални данни е около 40% от потенциалния Ј ресурс. В основата на този феномен има място и недостатъчното доверие в лева и финансовата система, което мотивира валутната субституция.
Б) Скрита икономика. В наскоро публикуваното изследване на Световната банка „Предимства и недостатъци на сенчестата икономика“ са приведени данни за нейното равнище и динамика, от които се вижда че тя корелира със степента на икономическото развитие.
От този недъг не са освободени и страните с развито пазарно стопанство, но ерозията на растежа е значително по-малка.
Според това изследване на СБ приносът на факторите за разпространението на скритата икономика в страните с преходна икономика е: данъчна и осигурителна тежест 45-55%, регулационните норми 10-15%, социални трансфери 5-10%, трудово законодателство 5-10%, публични услуги 5-10%. При изследването на нейните причини може да се използва съпоставката на изгодата и разходите. Какво ще спечели предприемачът от укриване на задължения към държавата и социалното застраховане и от освобождаването от бремето на административните процедури, и какво ще загуби от субсидии, обществени поръчки и други преференции до които няма да има достъп.
Следователно колкото повече пазарност индуцира икономическата политика на държавата и по – облагородена е предприемаческата среда, толкова повече скритата икономика ще се легитимира, защото баланса между приходи и разходи ще се промени в полза на фирмената изгода. Някои правителства в преходните икономики смятат, че скритата икономика е главният фактор за намаляване на бюджетните приходи. Те обаче биха се повишили многократно, ако се приложи опростено данъчно законодателство, по-малко разрешителни режими и по-малък обхват на административния контрол. Бедността трудно се преодолява чрез субсидирано здравеопазване, безплатно образование, преквалификация на безработни, защото тези програми най-често обхващат работната сила наета в скритата икономика, но незащитена икономически.
В) Корупция. Неизменно присъстващата препоръка на чуждестранните институции упълномощени да наблюдават и оценяват прехода в България е да намалим корупцията. Оказа се, че тя е навсякъде. Държавните служители се корумпират, защото няма обстоятелства, които биха ги мотивирали да не вземат рушвет. Но защо корупцията проникна и сред политическите партии? Купуването на медии за много от тях стана заветна мечта. Приватизацията доведе до преразпределение на колосално обществено богатство, подчинено на въпроса кому, а не какво и за колко да се продаде. Така се роди класата на бизнесполитиците, което предопределя неуспеха на антикорупционната борба. Социалното неравенство и психологията на лесното и бързо забогатяване предопределя порочния кръг на разширеното възпроизводство на корупцията. Коефициентът на неравенство (Gini) през 1987-90 е бил 0,23, през1993-94 нараства на 0,29, през 1996-98 се увеличава на 0,33 а през 2000-2001 достига 0,41. Индексът на корупцията също нараства – от 2,9 през 1998 на 3,9 през 2001 г.
Г) Ерозия на доверието. Нарастващата дистанция между бедни и богати и намаляващото благосъстояние на огромни слоеве от населението обезцени понятията преход, политическа демокрация, евроатлантически ценности. Наивно е да се мисли, че разочарованието от влошаващото се статукво не подкопава вярата на хората в икономическата система. Парадигмата „преход“ се оказа лишена от смисъл метафора. Разочарованието на хората от житейското си състояние се отразява на вярата им в политическата демокрация. За политиците това състояние е „преходно“, но за хората от „третата възраст“ е собственият им живот. Анализът на прехода трябва да се прави през призмата на гражданското възприятие на времето, в което вече 12 години живеем, т.е. на политическата система.
Парадигмата на прехода не може да асимилира логиката по която гражданското съзнание възприема политическия режим, поради което в преходните икономики избирателите често свалят правителства, които западните демокрации хвалят. Типичен пример е България. Предишното правителство беше класирано от евроатлантическият политически елит с висока оценка, но избирателите му сложиха оценка слаб.
Друго противоречие на прехода е неразбирането, че „оттеглянето на държавата от икономиката“ още не означава формиране на гражданско общество и укрепване на демокрацията. Броят на неправителствените организации, повечето от които спонсорирани от западни институции расте, но това не води до демократична консолидация на обществото, защото върховенството на закона е погазено, държавността разрушена, а демокрацията се възприема като антипод на тоталитаризма. Противно на всяко рационално мислене политическият елит фактически отъждествява прехода с евроинтеграцията на страната, без да влага съдържанието на критерия от Копенхаген „функционираща пазарна икономика“ като атестат за „интеграционна зрялост“ и без да държи сметка колко години реално страната ще прекара в чакалнята за пълноправно членство.
Д) Социалният контекст на отвореността. За икономическия растеж голямо значение има „драматичното увеличаване на физическото и социалното разместване на огромни обществени групи“. Експертите по факторите на растежа трябва да отчитат и влиянието на отвореността върху „текучеството“ на работната сила. Да държат сметка за броя на хората, които са сменили местоработата и местоживеенето си през последните 12 години. Колко са променили своята професия и средата в която са живеели. Миграцията към големите градове и емиграцията на Запад са статистически документиран феномен, но влиянието на „статусната паника“ върху растежа не е проучено. Социалното разслояване в България не се движи толкова от разтварящата се ножица между „образовани“ и „необразовани“, както е в повечето европейски страни, а се развива като резултат от изчезването на „средната класа“ и неуспешните опити да се създадат парникови условия за нейното формиране. Дребни и средни предприятия израстват естествено преди всичко като съзвездия на големите фирми. „Дженерал електрик“ работи с около 45 хил.дребни и средни предприятия в качеството им на поддоговорни клиенти, а „Форд“ – с около 26 хиляди. Те получават поръчки, суровини, технология и изработват детайли и полуфабрикати, за които голямата корпорация осигурява пазар. Дребните и средните предприятия са „естествена“ рожба на корпоративната структура на икономиката.
Е) Недоверие в програмите на МВФ. Недоверието възниква от разминаването между „финансовата стабилизация“, като резултат от рестриктивната фискална политика, наложена на страната от фонда и отсъствието на растеж, който да повишава жизненото равнище или най-малко да спре обедняването. Фондът не вижда нищо нередно в това избори да се печелят с популизъм, но правителствата да управляват
