ИЗ КОРЕСПОНДЕНЦИЯТА НА БЛАГОЕВ

0
139


ДО КОНСТАНТИН БОЗВЕЛИЕВ


Казанлък
Пловдив,
21.III.1897

Драгий Бозвелиев,

Много ти благодаря за парите. Пратих ти още един колет от 18 книги и вярвам си го получил вече. Няма никакво съмнение, че трябва да се направи отстъпката, за която ми пишеш. От “Ден” списъци не ми изпратиха, пратиха ми само списък на наши приятели, до които да пратя по една или по няколко. Колкото за списъка от “Дело”, изпращам ти го днес. Извини, моля ти се, че веднага не можах да го отговоря. С II кн. имах много главоболия. Лошият печат на I кн. ме накара да искам от печатаря да си набави нови букви час по-скоро. Той беше даже ги заръчал отдавна, но днес ще пристигнат – утре ще пристигнат, че закъсня. Утре ти пращам II кн. От друга страна, и до сега не разрешават безплатното пренасяне на списанието по пощите, та по неволя ида да главоболя на приятели. Кой знае ще ли разрешат. Преди всичко, че това [би] било твърде голяма дързост да не разрешат. От сегашните всичко може да се очаква. Днес пак пиша в министерството, че да видим.
Колкото за Доброжалиев, аз го познавам лично, зная му и живота. Всякога, когато си спомня за неговото положение, ме обладава едно твърде тежко чувство. Той наистина е голям нещастник. Още по-тежко е това чувство, когато ти пиша. В “Ново време” за него друга работа засега няма освен администрацията. За коректурата – 1-ва и 2-ра, я върши печатарят, а 3-а аз преглеждам. Това същото ще правя и да има особен коректор. Виждам, че без да прегледвам 3-а кор[ектура], е невъзможно и не ще пропускам това. Относително администрацията, засега няма много работа. Неразрешаването безплатно пренасяне много пречи. Най-главното, разбира се, е, че няма пари. Всъщност засега няма пари за печатане на сп[исанието], остави другите разноски. Експедицията на I кн. струва до 70 лева, а II ще струва и повече. Исках да си дам оставката1, защото според мене, за да се тури на нужната висота списанието, трябва да се предаде на него човек всецяло. Но директорът ме заплаши, че ако настоявам сега да си давам оставката, щели да ме глобят тежко. Прочее, виждам сега, при всичко, че ми е извънредно мъчно, че е добре, дето тъй се сложиха обстоятелствата, инак не зная как щях да я карам със списанието, главно с печатанието му. Еле я карам, още повече, че четвърт от платата ми е секвестирана за едно поръчителство мое за едного (в 500 лева). Към туй прибави и старите дългове. От тях току-речи се отървах, остана още една полица от около 500 лева, които също изплащам аз от себе си. Разправям ти тези обстоятелства, за да видиш какво ми е положението засега. При всичкото ми желание да помогна на Доброжалиев, засега положително не е възможно. И други няколко души, почти в същото положение, търсят около “Ново време” някаква работа, но засега “Ново време” нищо не дава и не може да си покрие разноските по печатанието. Толкоз малко са постъпленията. Аз вярвам, че като се уреди редовното му излизане и особено ако разрешат безплатното пренасяне по пощите, списанието ще тръгне добре. Това, разбира се, ще зависи много и от разнообразието в материала. Засега няма много сътрудници. Търся, особено сътрудник за политическия преглед. Това много би ме улеснило и би ми останало повече време за друга литературна работа. Ти как си, много ли си зает и дали не би могъл да пишеш по политико-финансиалните въпроси за политич. отдел?
Не зная Гинев дали е в Ст. Загора. Бях се научил, че той заминал за Будапеща по работа. Четеш ли за новопазарските избори?2 Няма, подлеците, да дадат свободни избори. Какво казвам! Те, както се вижда, са решени на всички подли средства, за да осуетят избора на Янка. Ах, колко ще бъде добре, ако и при всички подлости на прав[ителствените] шайки Янко успее. Учудва ме, или не, ядосва ме, по-добре, много мълчанието по безобразието на полиц[ията] в Новопазарско предвид изборите от страна на опозиционния печат. Остават още два-три дена до избора и ще видим. Вазов ви се натрапи пак.3 Няма що! Прочее, вие в Казанлък вървите постепенно по-здраво към победа. Сам напълно уверен, че в бъдещите закон. избори ще бъде победа, ако, разбира се, полицията не се погрижи. Стискам ти яко ръката. Поздрав на всички.

Твой Д. Благоев

Димитър Благоев, Сборник от документи, 1875-1924 г., София, 1956 г.
Печата се по ръкописа


1Д. Благоев бил назначен за учител по руски език в държавната мъжка гимназия в Пловдив през октомври 1894 г. Наред с учителстването вземал ръководно участие в Българската работническа социалдемократическа партия. През 1894-1896 г. редактирал заедно с В. Благоева сп. “Дело”. От януари 1897 г. бил натоварен от ЦК на БСП да редактира и издава партийния теоретически орган сп. “Ново време”. Заради редактирането на сп. “Ново време” той бил уволнен от народняшкото правителство на 22 октомври 1897 г. Оттогава до края на живота си Д. Благоев не е заемал държавна служба.
2 В законодателните избори за IХ Обикновено народно събрание, проведени на 17 ноември 1896 г., били избрани двама народни представители социалисти – Янко Сакъзов и Никола Габровски. При откриването на Народното събрание народняшкото болшинство касирало избора в Новопазарска околия, където бил избран Сакъзов. Допълнителните избори в Нови пазар на 23 март 1897 г. били проведени при голям терор и фалшификации и повторното избиране на Я. Сакъзов било осуетено.
3 Прави се намек за депутатското място на Ив. Вазов. В законодателните избори на 17 ноември 1896 г. Иван Вазов бил избран за народен представител с листата на народняшката партия в Пазаржишка и Казанлъшка околия. При откриването на Народното събрание Вазов бил болен. Депутатското си място заел едва на 5 февруари 1897 г. и обявил, че остава като депутат от Казанлъшка околия.

*****

ДО ГЕОРГИ КИРКОВ


Казанлък
Пловдив,
10.IV.1898 г.

Любвеобилний брат во идее,

Преди всичко друго позволи ми да те моля за извинение. Все се канех да ти пиша, т.е. да те посетя писмено през времето на твоето боледувание, но си останах само с канение. Моля те да [ме] извиниш. Добрите приятели се познават в тежко време. А ти прекара едно голямо премеждие1 , едно извънредно опасно време. При всичко, че често пъти си спомнях за тебе и знаех за хода на твоята болест от писмата на Константина, обаче постъпих не съвсем по приятелски. Единственото нещо, което мога в свое оправдание да приведа, е обстоятелството, че всеки месец през 20 деня аз окончателно се заравям в себе си, в работата, която като дявол не ме оставя, додето не я свърша, т.е. додето не докарам до края месечната книжка. Слабо оправдание, но ти ще ме разбереш и ще простиш.
Много ти благодаря за писмото ти и за одобренията, които ми даваш по случай на III кн. Както виждаш, аз го обърнах на гармонд с желание повече материал да се помести. С туй, разбира се, се увеличава работата ми. Но другояче не може. Моето най-горещо желание, както и на всички ни, е нашето списание да отговаря на всички въпроси и да стои високо. Но за това се трябва адски труд, понеже сътрудниците са малцина. Толкоз интелигентни сили имаме, а не пишат. Навярно, всеки си има своите причини. Ще се мъчим да го караме и да го държим високо. Но не забравяй, че и нашият живот не всякога дава достатъчно материал, за да те въодушеви. Напр[имер] относително статиите “из живота и литературата” не всякога се пада за тях интересен материал, та и при туй не всякога може человек да се занимава с богати по съдържание теми. Такъв е животът, брат! Впрочем, дано последният ни дава повече разнообразен материал, та да има какво да се пише по него и литературата.
Разправията ни с Никола наистина излиза от релсите2 . Повече не мисля да пиша по тоя въпрос. Много добре ще направиш, ако ти именно напишеш нещо в “Народ”. Никола за своя личен успех е готов да зареже всичко, но в същото време пак да си запази реномето на социалдемократ: хората да го мислят за такъв, а той да върви през просото. Мен не ми се харесва у него туй, че той никога не е бил искрен в своите убеждения и постъпки. Никога той няма да излезе да каже откровено това, което мисли и усеща. И в дадения случай той не е искрен. Иска просто да зарежем принципи[те] и да приспособим партията към желанията му да прави гюрултии и да бъде депутат во что быто ни стало.* Ето защо аз не го пощадих, не можех да му не кажа това, което отдавна мислех. Нека се знае психологията му. Мисля, че е време да не се дава да “шикалкавят”, както добре се изразяваш. Относително личните работи и аз го сещах, че бяха излишни, но исках да му покажа, че ако е работа да говорим и за личните си работи, няма да се постесня да говоря за тях, за да знае той и другите, че това, което върших, върших го, без да се червя за него, с право, което надявам се, ще го признаят и другите. Никола именно с моите частни работи бие на най-низките чувства на читателите. Впрочем, сега съм наклонен да виждам, че можеше и без да обръщам внимание на неговите закачки от личен характер, но уже написано.
Много съжалявам и аз, и Вела, че не можа да дойдеш на празниците да прекараме няколко приятни дни заедно. Приеми нашите сърдечни поздравления по случай на оздравяванието ти. Варди се, сега именно варди се, доде добре се поправиш. Считам за свещен дълг да изкажа своите най-искрени благодарения към Ефтима, Мария, Костантина и всички други друзя за братските грижи, употребени за твоето спасение. Моля те, предай им сърдечни поздравления.
Янко си замина пред Великден. Пред заминаването си той ме “скепса” добре. Чини ми се, писах ти какви песимистически разговори водеше той с мене и за партийните работи, и за списанието. Неговите разговори всякога ми правеха впечатление, че като систематически да имаха за цел да подровят нещо у мене, да всеят съмнение. Той, навярно, това го прави безсъзнателно, понеже той винаги такива разговори с мене водеше. Помня, още в самото начало на нашата работа той постоянно изказваше съмнения в нашето гледище, което го изказваше в туй, че може би нашата страна нямало да тръгне по същия път, както другите и пр. Пред[и] заминаването си ме “скепса” по един литературен въпрос. Както знаеш, във II и III кн. се разгледват произведенията на Влайков3. Янко е на мнение, че не тряб[ва]ло да “генерализираме” своите литературни взглядове, т.е. да не сме давали [оп]ределени положения, а да оставяме чи[т]ателят да “генерализира”. Било редакционна нетактичност да правим това и пр. Аз, разбира се, никак не мога се съгласи с неговите взглядове. При това той намира, че такива “генерализации” могат да отблъснат нашите млади белетристи и пр. Да ти излагам подробно всичките ни разговори в тоя дух не е възможно: трябвало би много време и място. Пък и ти не си още в такова здравословно положение, за да те отегчавам много с тези работи.
Относително партийните работи говорихме с Янка много малко всъщност. Всичкият му разговор за тия работи, както ти казах, клонеше все на песимизъм. Той между другото изказа мнение, щото без друго аз да отида в София и тогава щели сме да наредим работата така: част от работата да водя аз, а наместо това една част от списанието да водят тамошните (разбирай той). Между нас казано, ти разбираш какво ще рече това “разделение на труда”; с Янко е невъзможно да се работи. Аз се боя да не произлязат такива неприятности, каквито аз еднаж изпитах и каквито се повтарят и днес с други, при всичко, че съм много търпелив. Аз не бих искал да имам близки стълкновения по литературните работи с Янка. Той в нищо не се е изменил от 6-7 години насам в [това] отношение. Ето кое ме много безпокои относително нашите бъдещи работи. Както виждаш, от разговора ни по литературния въпрос излиза, че той ще иска да се бърка в работите на редакцията, а оттук, най-сетне, м[оже] при близки литературни стълкновения да произлязат и неприятности. Иди тогава, че влизай с него в един чувал. Ти, впрочем, добре ме разбираш. Когато оздравееш съвсем, моля те, напиши ми добре за партийните работи каквото мислиш. Ето наближава и време за конгреса; трябва да се обмислят добре работите, та да не излезе както тази година.
Работите с вестника4, доколкото зная, май не отивали добре. Преди един месец вестникът едвам имал 700 абонати. А те са малко. Изобщо разстроени работи. Сега се готвят за 1-ви май. Искат ми статия5. А ей-ей не знам, какво да направи човек. Погълнат всецяло със списанието, трябва да се пише нещо в направлението и за случай, а аз съм обикновено на експромти извънредно туг.** Да видим, ще намисля ли нещо експромтом. Нашият клуб тука върви: всяка неделя почти държим сказки и сегиз-тогиз даваме и вечеринки. Но тукашният местен комитет е недеятелен и никакви отчети не дава за работите. Сега мислим да го реформираме. Жалко, че по-деятелните ни хора взети са се солдати.
Относително “сребърната валюта” на Янко, чак сега разбрах какъв бил неговият “последен плач”, за който ми загатна при последното ми ходение в София, за да ги разправям с Гаврила. Види се, ще издава творенията на “Карима”, т.е. на Анна (не казвай това откритие никому), към които той ще пише предисловия. Не знам защо криеше това той и узнах при заминаванието му, когато ми даде обявлението за повестта “Из теснините”6 . Чудя му се, наистина, на неговите планове, от които може да излезе само бързото посребрявание на разни заеми, и сетне не знам къде ще я изкара. Но, разбира се, какво ще му се бъркаш в работите му.
Ну-с, брат, неочаквано се заболтах (какво выражение: не заболтах! Причината вече е, че нямам друга хартия; нямам обичай (което е прескверно) да купя пощенска хартия). Поздрави всички. Надявам се, че ти сега си толкоз поправен, че може да се прегърнем. Прегръщам те отдалеч горещо.

Твой Д.Бл[агоев]

Димитър Благоев
Сборник от документи
1875-1924. София, 1956 г.
Печата се по ръкописа

1 През пролетта на 1898 г. Г. Кирков боледувал тежко няколко седмици от пневмония.
2 Има се предвид полемиката по въпроса за местния партиен печат по повод издавания от Н. Хр. Габровски в. “Освобождение” в Търново.
* на всяка цена. Ред.
3 Виж Съч., т. 4, стр. 501-533.
4 Има се предвид партийния орган в. “Народ”.
5 В първомайския брой на в. “Народ” е поместена статията на Д. Благоев “Задачата на нашата партия”. (Виж Съч., т. 5, стр. 68-71).
** бавен, трудноподвижен. Ред.
6 Повестта “Из кривините” била издадена през 1899 г., като съвместно издание на книжарниците на Хр. Олчев – София, и П. Байнов – Шумен. Повестта била написана не от А. Карима, а от самия Я. Сакъзов, скрит под псевдонима А. Лудогоров.

*****

ДО ГЕОРГИ КИРКОВ


София
Пловдив,
20.II.1901 г.

Драги Георги,

Черт побери, само пожар не ми стигаше. Изгоря цялата вътрешна къща с всичка покъщнина, дрехи и книги. Как стана не мога да разбера. Стаята, най-задната, отгдето е почнал пожарът, вечер не се палеше. Там, наистина, готвеха, но вечер не се готвеше и понеже никой не спеше в нея стая, то и не се палеше печката. Полицейският акт намира, че къщата се била подпалила от тръбата на печката, която тръба излизаше през прозорец над керемидите. Кой знай тъй ли е? Както и да било, но малко остана да изгорят децата живи. Благодарение на кучето, което спеше в стаята, в която се е появил пожарът, и което заплашвано от огъня, нададе лай и скимтение, събуди се Вела и нададе вик, та успяхме голи и боси да измъкнем децата. Бедното куче изгоря. Получих телеграмата ви. Много ви благодаря за сърдечието ви. Тутакси ви отговорих на телеграмата. Писмото ти получих едвам тази вечер, а то носи дата 16.II. Защо толкова е закъсняло, е чудно.
….
Е, готвиш ли се за камарата? Ще имаш работа с демагози от рода на Каравеловите демократи и с русофилската дивотия. Дръж, покажи на нашите другари с “широко гледане” как трябва да се държи един социалдемократ. Сърдечен поздрав на тебе, Тина, Гаврила и Харлаков.

Твой Д. Благоев

Димитър Благоев, Сборник от документи 1875-1924. София, 1956.
Печата се по ръкописа

*****

ДО НАТАЛИЯ БЛАГОЕВА


София,
15.ХII.1907 г.

Талче, пишеш на мама, кога ще бъда в Плевен, за да не се разминем. Но аз не зная още дали ще мога да отида в Плевен. Много ме викат на гости, но надали ще отида, защото няма на кого да оставя работата, която не търпи отлагания. Обаче непременно ми напиши кога мислиш да тръгнеш, та кой-знай, може за ден-два да прескоча до Плевен.
Не ми харесва, че майката ти накрай време те остави сама, но понеже много разхвали селото и твоите хазаи, то се утеших. А пък остава още една седмица и ти ще си дойдеш за празниците. Всички у дома са добре. Владо и Митьо много искат да те видят как си.

Довиждане.
Твой татко: Д. Благоев

Печата се за пръв път
по ръкописа

*****

ДО СЕМЕЙСТВОТО МУ


София

Вела, Стела, Таля, Владо и Митя!
Много здраве от Габровото. Славен конгрес имаме и множество посетители. Мъчим се днес да свършим партийния конгрес*, но надали; наверно утре по обяд ще свършим и утре (сряда) след обяд ще открием синдикалния конгрес. Както изглежда, ще отиде цяла седмица. Добре, че е хладно и заседаваме на отворено в двора на клуба. Целува ви

Ваш Татко

Без дата.
Вероятно 4 юли 1908 г.
Печата се по ръкописа
Димитър Благоев,
Сборник от документи
1875-1924. София, 1956.

* ХV конгрес на БРСДП се състоял от 20 до 23 юли 1908 г. в Габрово. V конгрес на Общия работнически синдикален съюз се състоял непосредствено след партийния конгрес от 23 до 25 юли 1908 г.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук