НАМЕСТО АЗЪ, БУКИ, ВЕДИ ГЛАГОЛЕХА ЗА АЛБЕРТ, ЛИПА И БОР

0
131

Роден на 3 август 1956 година в град Елхово. Завършил специалността “Българска филология” в СУ “Св. Климент Охридски”, работил е последователно във вестниците “Марица – изток”, “Септември”, “Днес”, “Домино”, “Континент”, “Стандарт”, “Земя”, “Сега”, “Дума” и “Република”. В момента е кореспондент на вестник “Пари” за Старозагорска област. Автор на документално-публицистичната книга “Стъпала към хоризонта”, посветена на енергийно-промишления комплекс “Марица – изток”. Член на СБЖ.
В самото навечерие на пресветлия празник на книжовността
24 май родният печат изстреля истинска канонада по темата „Досиета“.

Досущ в стил „Като заваля дъжд, та цяла неделя…“.

Започна се с уж невинното искане на познатата от близкото минало журналистка Ангелина Петрова до министъра на вътрешните работи Румен Петков: да и позволял да надникне в архивните единици на ведомството му, за да провери собственоочно има или няма там нещо за 11 главни редактори, издатели, автори на публицистични колонки и водещи на атрактивни телевизионни предавания.

Изненадващо за мнозина, май и за самата питаща, министър Петков взе, че разреши „надникването“.

Нещо повече, лично разгласи (нищо, че впоследствие на няколко пъти доуточнява и допълва), че да, в подлежащите на разсекретяване по силата на един, втори, трети и знае ли човек кой вече закон архива на МВР има това-онова за тези и онези.

Единият бил познат под агентурен псевдоним Алберт, друг се водел като явочник с кличка Бор, трети пък му харесали да се именува Липа, имало и един Димитър, ама не Солунски Чудотворец…За Бор и Липа май не всичко било според писаните и неписаните правила на службите в онези уж вехти вече години, ама за да не ставали грешки, всичко било извадено точ в точ.

След министерското откровение очаквано настана паника в редиците.

Липа до три пъти отрече да е знаела за гостоприемството си, а Бор в собственото си тиражно издание поиска да му покажат нагледно следа ако не от подпис, то поне от палец върху оригиналното картонче. Ако ли не, да му са се извинели!

Димитър нервно настоя като се казва А и Б, разбирай Алберт и Бор, да се продължи с имената на останалите, дето през годините имали ош-беш с Първо, Второ, Трето и нам кое си още Главно на някогашната ДС.

Алберт пък влезе в ролята на страдалец и само дето не разплака зрителите на Нова телевизия с прочувствена изповед за Вертеровите си страдания в някогашните Строителни войски.

Докато „осветените“ от министър Румен Петков спореха дали за права Бога са изгорели, или някой им е спретнал активно „мероприятие“, СДС взе решение да бойкотира предаването на Георги Коритаров. Под претекст, че не било морално да ги препитва пред камерите бивш агент на ДС.

Къде го чукаш, къде се пука, възкликна някогашен фен на християнрадикалната идея и зададе съвсем, ама съвсем нериторичния въпрос: „По времето на Филип Димитров и Иван Костов министрите на вътрешните работи не са ли знаели за Алберт, Бор, Липа и Димитър? И ако са знаели, що щяха ден през ден на изповед пред същите тези журналисти?“

Отговор, както се досещате, нямаше!

Отпосле стана ясно, че всъщност отворените за общ прочит архиви били по-малко от 1 процент от наличните. Какво ли ще стане, ако някоя заран осъмнем с ако не 99,9 на сто, то поне с 9,99 на сто разсекретени единици?

А на 30 май в Стара Загора и столичният градоначалник и неформален лидер на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че знае имената на поне още десетина знакови за родната журналистика имена, които по един или друг повод са сътрудничели на службите.Според него агенти и водещи ги офицери вкупом наброявали близо 1 милион души.И призова всичко що е оцеляло в архивите да бъде вкарано в ИНТЕРНЕТ. Но отказа да сподели за кого все пак иде реч.

Ден по-късно, на 31 май министър Румен Петков, в отговор отново на журналистическо питане за съпричастността на 47 лица, заемащи висши държавни постове към Държавна сигурност, назова четири псевдонима. Иван, Мурад (Сидер), Бончев и Андрей.

Зад които се спотайвали лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов, зам.-председателят на ДПС и парламента Юнал Лютви, колегата му по пост Петър Берон и наскоро избраният главен мюфтия Мустафа Хаджи.

От което на нашенеца не му стана по-топло.

Междувременно от ЕС ни казаха, че все още имаме шанс да станем пълноправен член на общността от 1 януари. Само дето докладчиците така, по килифарски, бяха извъртели препоръките си, че нашите политчетци намериха за всекиго по вкуса си я сол, я мерудия, пък някои – и черпак катран в страниците на доклада.

Рече ли след време някой изследовател на епохата да черпи вдъхновение от вестникарските изрезки, като едното нищо ще се обатачи. Щото според управляващите сме били похвалени, а според опозицията – наритани.

Пък тя, истината, си е някъде по средата! Хем сме наритани, хем ни е подадено морковчето.

Досущ като в случая с досиета!

Прочиташ опосканите архиви и хем те заболява за младостта, хем ти и става драго – не си бил сам в нощите си. Поне още чифт уши и очи са били дежурни край кревата ти. Калпавото в случая е, че не знаеш дали дежурещият си е мил редовно краката.

1 юни 2006 г.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук