ЗА НАЙ-НОВИЯ ПРОГРАМЕН ДОКУМЕНТ НА ПЕС

0
132

Александър Митев е роден през 1923 г. в с. Вързулица, Великотърновска област. През 1943 г. завършва мъжката гимназия „Св. Кирил“ във Велико Търново. Участвал в антифашистката борба и в Първата фаза на Отечествената война. Като политически офицер завършва Военнополитическата академия в София, в която след това е преподавател по обществени дисциплини. После работи в ГПУ на Народната армия по направление „Пропаганда“. Бил е преподавател и в НШЗО „Хр. Ботев“. Работил е и в Главна редакция „Пропаганда“ на Радио „София“. Има множество публикации във всекидневния и в периодичния печат.
След краха на съществувалия в Русия и някои други европейски страни социализъм в лявото политическо пространство на Европа доминиращо положение придоби социалдемократическото движение. Негов представител е Партията на европейските социалисти (ПЕС). Тази партия е една от най-големите политически сили в Европейския съюз. И като организация, и чрез националните леви партии, членуващи в нея, тя оказва голямо влияние за развитието на Съюза, на неговото настояще и бъдеще, а и на Европа като цяло. На това ПЕС посвети и своя VII конгрес, който се проведе на 7 и 8 декември 2006 г. в гр. Порто, Португалия.

В Партията на европейските социалисти членува и Българската социалистическа партия. Това определя и интереса на нейните членове към решенията на конгреса в Порто. Още повече, че в неговата работа участва и българската делегация, начело с председателя на БСП Сергей Станишев.

Основният документ, приет от конгреса в Порто, е „Нова социална Европа – десет принципа за общото ни бъдеще“.В него са изложени философските, икономическите, социалните и политическите възгледи на съвременната европейска социалдемокрация за настоящето и бъдещето на Европа. Това е всъщност нейната програма, чието предназначение е да служи за ръководство и на отделните партии, членуващи в ПЕС. В този програмен документ макар и в сбита форма са обявени желанието и

стремежът на ПЕС за изграждане на нова, социална Европа

Изложени са и мотивите за поставянето и решаването на тази задача. Бегло е показан и желаният нов образ на Стария континент, както и пътят за постигането на тази цел. А това са реформите, които трябва да бъдат провеждани във всяка европейска държава.

Следва формулирането и разработването на десет принципа, от които да се ръководят всички членове на обществото във всяка страна за постигане на поставената цел – социална Европа.

Тези принципи са:
1. Права и задължения за всички – същността на кохезията
(сплотеността на обществото);
2. Пълна заетост – основа на бъдещето;
3. Инвестиране в хората – ние избираме прекия път;
4. Интегриращите общества – никой не е изоставен;
5. Универсални грижи за децата;
6. Равни права за жените и мъжете;
7. Социален диалог – ние не можем без него;
8. Да направим разнообразието и интеграцията наша сила;
9. Устойчиво общество – отговор на климатичните промени;
10. Активна Европа за хората.

В настоящето изложение не е възможно да се направи всеобхватна оценка на този най-нов програмен продукт на ПЕС. Ще се спрем, макар и накратко, върху някои от най-важните му моменти.

Заслужава положителна оценка позицията на ПЕС за все по-голямо разгръщане на социалното начало в днешното европейско общество като цяло, както и във всяка отделна държава. Посочените десет принципа, всеки от които заслужава специално внимание, дадени като ориентири в дейността на държавите, на нациите, на различните социални, политически, професионални и други общности, дори на отделната личност, са убедително доказателство за желанието и увереността на ПЕС в тържеството на това начало в живота на европейските народи. Тези принципи са жалони в социалната политика на Европейския съюз. Чрез тях е показан цялостният облик на бъдеща социална Европа.

Европейското социалдемократическо движение е реформистко по характер. Затова не е изненада, че ПЕС се придържа към реформите като начин за постигане на обявените социални цели. И тъй като се касае специално за днешна Европа, срещу този реформистки път не може да се излезе със сериозни възражения. За провеждането на социални реформи, а и не само на социални, в която и да е част на Европейския континент, днес са невъзможни познатите в миналото революции, граждански войни и други форми на борба с употреба на оръжие, с проливане на кръв. За такива явления в съвременна Европа вече няма място. Други са днешните условия. И преди всичко те обуславят реформисткия подход относно нейното развитие и бъдеще. Затова и позицията на ПЕС по този въпрос трябва да се оценява като правилна.

Наред с положителните моменти ПЕС допуска сериозни слабости в своя програмен документ. Една от тях е, че много неща и явления от действителността на Европа не се назовават с истинските им имена. Те дори се премълчават. А това води до неверие в искреността на социалдемократическите партии, че са истински сторонници и поборници за тържеството на социалната правда в обществото.

Да вземем за пример предложението им за изграждане на социална Европа. Тук могат да се поставят поне два въпроса. Единият е: каква е била в миналото, каква е днес Европа от социална, икономическа, дори от политическа гледна точка, че сега излизат с искането да я направим нова, социална Европа.Прекият отговор е, че е била и още е несоциална. А несоциална не значи ли капиталистическа? Защо се отбягва да се каже, че нейното днешно общество е капиталистическо? И че именно то е пълно със социални недъзи, които трябва да се отстранят, за да се получи ново, социално общество, една нова, социална Европа.

Вторият въпрос, който произтича от постановката за социална Европа, е какво ще представлява тя в сравнение с досегашната, капиталистическа Европа. По своята социалистическа същност новото европейско социално общество ще се различава ли по принцип от социално-икономическата същност на досегашното европейско капиталистическо общество?

Този отговор е премълчан. Защо? Защото смисълът на лозунга за нова, за социална Европа е провеждането на такива социални реформи в капиталистическото общество, които да го направят приемливо и одобрявано от всички социални слоеве. Да бъде доволно от него цялото население на всяка една страна. И на Европа като цяло. Задоволяващо интересите на всички, приемливо и одобрявано от тях, но то, самото капиталистическо общество, да бъде запазено.

Очевидно е, че теоретическата постановка за нова, за социална Европа, така както е разработена и представена, означава запазване на капиталистическото общество, в което обаче трябва да се решават посочените десет принципни проблема. Решат ли се те, социална Европа ще стане факт. Но тяхното решаване не засяга най-характерната, най-типичната, определящата черта на сега съществуващата обществено-икономическа система, чието кратко наименование е капитализъм.

В социалдемократическия програмен документ от Порто е налице дълбоко мълчание по въпроса за икономическата основа, за генезиса на капиталистическото общество – капиталистическата частна собственост върху средствата за производство. На която всъщност се разчита Европа да стане социална.

Съществуването на капитализма в миналото и сега се признава и от науката. Странно е нежеланието на социалдемокрацията да използва научното название на такъв очевиден факт, какъвто е капитализмът в днешна Европа. За нея такова общество като че ли не съществува. Не. То съществува, но тя не го споменава, за да го прикрие от хората. Което означава и премълчаване на иначе неизбежния въпрос за неговата смяна от друг обществен строй, от социализма. Всъщност и това е всеизвестно. Социалдемократите не признават историческата неизбежност на тази смяна. Според тях капиталистическото общество се запазва и е несменяемо от друго. В него обаче трябва да се извършат по-значими социални реформи, да бъде то реформирано. Нужно е само да се премахнат съществуващите в него социални злини.

Такава е идеологическата концепция на ПЕС за нова, социална Европа, развита в програмния й документ, приет от нейния Седми конгрес. Но поради същността на тази концепция тя би трябвало открито да гласи, че става дума за социална Европа със запазването на капитализма.

Макар и да има много положителни моменти в концепцията на ПЕС за социална Европа, нейна голяма слабост е и дълбоко погрешният подход към обществото като една обективна даденост. Става дума за това, че на съществуващото в Европа капиталистическо общество се гледа като на нещо статично, неподвижно, неразвиващо се. Или, ако все пак проявява някакво движение, това става в един затворен кръг. В който то си остава завинаги капиталистическо. Именно при такова състояние се предвижда изпълнението на набелязаните десет принципа, за да се превърне в т.нар. социално общество. Очевидно е, че в случая е използван метафизическият метод в подхода към европейското общество.

С основание може да се отправи упрек на участниците в конгреса, проведен в Порто, че не са използвали диалектическия метод при разглеждане на настоящето и бъдещето на Европа. На нея те са гледали като на метафизически, а не като на диалектически обект. А нейното общество е действително диалектическо, то има своя диалектика. Което означава, че се намира в движение, в развитие, а не в статично състояние. В него има различни класи и други социални съсловия, чиито интереси са противоречиви едни спрямо други. А това е причина за борба между тези слоеве. А за междунационалните противоречия да не говорим.

Странно е защо в своя програмен документ ПЕС премълчава за противоречията в Европейския съюз. А те са толкова очевидни, че не се нуждаят от доказване. За тях се пише и говори всеки ден. Защо не се казва кои социално-икономически слоеве и политически сили не са съгласни за по-дълбоки социални и други реформи, за нова социална Европа. А от конгресния документ се вижда, че има такива. За съжаление обаче те се назовават с думата „някои“. За всеки от десетте принципа се казва, че някои в Европейския съюз, а и вън от него, не са съгласни с виждането на европейските социалисти. Кои са тези някои? Ето още един случай на нежелание да се използват истинските названия, дори на тези, които са против политиката на ПЕС в Европейския съюз. Не е нужно да се доказва, че и този анонимен подход не вдъхва пълно доверие в постановките на ПЕС, залегнали в нейния програмен документ от гр. Порто.

В зората на социалдемократическото движение неговите първи представители не са проявявали абсолютно отрицание на всичко от марксизма. По отделни проблеми те са признавали възгледите на Маркс и Енгелс. Някои от тях дори са се смятали за продължители на делото на двамата велики мислители и революционери. Но впоследствие това движение напълно им обръща гръб. Не иска и да чуе за тях. Нищо не признава от тяхното учение.

Такава е позицията и на днешните социалдемократи, включително и на Партията на европейските социалисти. За това добре говори нейният програмен документ за изграждане на социална Европа. Всъщност той е една идеологическа концепция, която се противопоставя на учението за социализма.

Във връзка с това трябва да се каже, че Партията на европейските социалисти има основание за отказ от революционните възгледи на Маркс и Енгелс, изложени в най-популярния им труд „Манифест на комунистическата партия“. А също и в други техни ранни произведения. Когато самите исторически условия в Европа неизбежно са обуславяли такива революционни идеи.

През втората половина на ХIХ век и най-вече през последната му четвърт в капиталистическото общество на Западна Европа настъпват промени. Макар и недостатъчни, в него вече се признават различни социални и политически права на трудещите се. В крак с променящите се исторически условия Маркс и Енгелс развиват и своето учение. Само 25 години след издаването на Манифеста те се произнасят, че редица негови постановки вече не отговарят на новите условия. А какво да се каже днес, след повече от 150 години от първото му издание.

В някои свои оценки на капиталистическото общество Маркс и Енгелс се отнасят положително към явления, които са сигнали на неговото социално реформиране и еволюционно развитие по посока към социализма. Разбира се, те не успяват да дадат в пълнота дължимото на ролята на еволюцията в развитието на капитализма, за неговата съдба. Времето за това не им стига. И все пак, достатъчно е да се напомнят някои техни мисли, особено на Енгелс, който е живял и творил 12 години след смъртта на Маркс. Те представляват истинска преоценка на възгледите им, развити в ранните им произведения, както и положителна оценка на еволюционното развитие на обществото.

Потвърждение на това е уводът на Енгелс към отпечатания през 1895 г. в самостоятелна брошура труд на Маркс „Класовата борба във Франция от 1848 до 1850 година“. В този труд неговият автор проследява развоя на тогавашната френска революция. Излага и своята позиция към нея. Авторът на увода прави преоценка на общата позиция на двамата, изразена по времето на този революционен период във Франция. А позицията им била в подкрепа на революцията. Именно във връзка с това Енгелс казва: „Но историята показа, че и ние не бяхме прави, че възгледът, към който се придържахме тогава, е бил илюзия. Историята отиде още по-далеч: тя не само разсея тогавашната ни заблуда, но измени напълно и условията, при които пролетариатът трябва да се бори. Начинът на борба, прилаган през 1843 г., сега е остарял във всяко отношение и това е един пункт, който по този повод заслужава да бъде разгледан по-подробно“. Старата тактика – казва той – трябва да бъде ревизирана. И вместо нея предлага използването на общото изборно право. А и постигнатите по този начин успехи доказват неговото голямо значение. Имайки предвид германската социалдемократическа партия, Енгелс смята, че чрез използване на изборното право тя може да получи такава подкрепа от масите, която би я превърнала в решаваща сила в страната, „пред която сила по неволя ще трябва да се преклонят всички други сили“.

Според Енгелс социално преобразуване на обществото не е възможно да се постигне чрез методите на борбата, използвани във Френската революция в средата на ХIХ век. На работническата класа е нужна друг вид борба. С „упорита борба от една позиция до друга да си пробива път напред“. Което означава последователно да се постига решаване на наболелите въпроси в обществото в интерес на трудещите се.

В този смисъл има изрично мнение както на Маркс, така и на Енгелс какво да се съдържа в програмата на една социалдемократическа партия. В писмо от 5 май 1875 г. Маркс пише до германския социалдемократ Вилхелм Браке: „Всяка стъпка на действителното движение е по-важна от дузина програми“. Но и с програмата „пред цял свят се издигат ориентировъчни стълбове, по които хората съдят за нивото на партийното движение“. Два месеца по-рано в писмо до един от основателите и най-видните дейци на Германската социалдемократическа партия Август Бебел Енгелс казва: „Въобще официалната програма на една партия има по-малко значение от онова, което партията върши в действителност. Но една НОВА програма все пак е публично издигнато знаме и по него външният свят съди за партията.“

В тези идеи на двамата големи мислители прозира виждането им за новия начин на борба в интерес на трудовите хора, за необходимостта от постъпателни промени в капиталистическото общество. И трябва да се признае, че в този смисъл програмният документ на ПЕС, приет от нейния конгрес в Порто, в определена степен се родее с казаното от Маркс и Енгелс. Във връзка с това не може да не се отбележи фактът, че като с приятели и съратници с тях са общували видните представители на западноевропейската социалдемокрация Август Бебел, Вилхелм Либкнехт, Франц Меринг, Едуард Бернщайн, Карл Кауцки и много други. Те са водили и активна кореспонденция с Маркс и Енгелс. Обръщали са се към тях за отговори по най-различни въпроси от теорията и практиката на социалистическото движение. А във връзка с излизането на III том на „Капиталът“ от Маркс Енгелс казва, че „тази работа може да свърши отлично например Бернщайн“.

Всичко това говори, че тези представители на западноевропейската социалдемокрация идейно не са били изолирани от Маркс и Енгелс, от тяхната идеология в най-общия смисъл. Но същото важи и за съвременните социалдемократи, които са потомци на някогашните. Затова днес

не е оправдано да се отрича всичко от теоретичното наследство на Маркс и Енгелс

Макар и да са малко, новите идейни кълнове на тяхното учение за преустройството на капиталистическото общество, които се появяват в края на ХIХ в., присъстват в общата идеологическа концепция на социалдемокрацията. Тези нови идейни кълнове на марксизма са отражение на действително реални социални, политически и други кълнове в недрата на капиталистическото общество. Които със своето множене и израстване чертаят пътя към социализма.

Това обективно, диалектическо развитие на капиталистическото общество в Европа не бива да се премълчава и игнорира от ПЕС и партиите, членуващи в нея. Защото само пълното и открито съобразяване с обществената действителност е гаранция за правилна и успешна политика. И за разширяване на доверието сред европейските народи като цяло, както и сред всяка отделна нация.

Марксизмът е рожба на Европа. Затова европейската социалдемокрация, която исторически се родее с неговите създатели, е длъжна да използва от него онова, което днес е актуално и приложимо.

Това важи и за Българската социалистическа партия.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук