Иван Боянов e роден на 26 август 1950 г. в София. Завършил е история във Великотърновския университет. Работил е като учител, директор на училище, съветник в Комисията по образование и наука в 37-то Народно събрание. Работи в системата на образованието.
Сигурността е състояние, при което не съществува заплаха за живота, свободата, материалния, социалния и духовния просперитет на обществото и личността или е налице надежден потенциал за посрещане на подобна заплаха.
Сигурност са глобалните интереси на великите държави САЩ, Русия, Китай, Индия, Япония, дори и малка (но велика) Албания, преплетени с интересите на България. И затова всеки ден срещаме: Америка каза, НАТО иска, ЕС ни задължи, Фликеншилд ни ограничи. Чумата, покосила Европа преди два века, дойде и в България.
Сигурност са отношенията между големите и малките държави; между малките и още по-малките държави; между одържавилите се и раздържавяващите ги. Кой ли българин може да изброи колко са одържавилите се след 1989 г. или колко са раздържавяващите ни управници след 1989 г.?
Сигурност е и войната на поколенията; Вие (нашите родители) имахте щастие и идеология, ние – идеологеми. Вие сте били на власт – сега сме ние. Ние сме новата власт и трябва да имаме база. А нашата база трябва да бъде вашата безпомощност. Вие строихте – ние може и има какво да събаряме. Ние ще забогатяваме – вие ще обеднявате. Ние ще унищожаваме – вие ни критикувайте. Ние ще уморим тази нация, за да докажем вярно ли е твърдението, че вие може отново да възкръснете.
Сигурност са отношенията в семейството (традиционното и нетрадиционното). С брак или без брак. Църковен или само административен. Под един покрив или разделени. С една (един) или с много жени (мъже). Отношенията в работата (държавна, частна, обществена); държавната и общинската администрация. Новите беди идват и от новата наша и международна икономическа класа, която има възможност за разцвет у нас по всички етажи на властта. Няма управленец в България, който в своите речи и покани към икономическите акули на демокрацията да не е изтърсил: „Елате в България, тя има евтина работна ръка“.
И идват не господата, а господарите
Не икономическите акули, а дребни хитреци. Администрацията чрез своите правни, религиозни, трудови, здравни, гей и секс защитни организации не знае колко са работещите предприятия в сивата икономика; кои са президентите и кои са представителите на президентите; колко са работещите в тях; по колко работещи има на смяна, на колко смени се работи; какви са заплатите, на каква заплата се осигуряват; и при какви условия на труд работят; защо е необходимо това работно място в държавата.
Сигурност са и отношенията на индивида с обществото: имаш задължения, нямаш права. Не си решил да съдиш България в Страсбург – не си я осъдил.
Сигурност е движението по градските улици на големия град. Често чуваш отчаян вик на изнасилени девици и омаскарени момчета; попадаш на премръзнали и гладни старци, наркомани и ромски банди, събиращи злато и пари. С други думи, колкото по-сигурен ставаш – толкова по-несигурен се чувстваш.
Реалността днес е сигурност сред огромна несигурност. Крепости, бронирани лимузини и джипове, високи дувари, камери, СОТ и СОД-ове, яки „момченца“. Мазни физиономии. Скъпи костюми. Маркови обувки. Кръвясали и блуждаещи очи. Бръснати глави и тъмни очила. Озъртат се непрекъснато. Показват се само там, дето са властимащите, по-често те са си и властимащи. Обявили са „вечна работна нощ“ (в смисъл работа на тъмно) на територията покрай границата и зад бариерата. Носят смърт и разруха за всеки, опълчил се с ум, разум и къртовски труд. Натрупват „първоначален капитал“ или по-точно разпределят награбено общонационално богатство.
За синовете и дъщерите по Италия, Гърция, Турция и Либия не искам да пиша. Резултатът е незнаен изстрел от „неизвестен извършител, носещи масивен ковчег, богато украсени венци и скъпи букети цветя, дебели свещи и друг спи при жената, износва новите дрехи на „сигурния“, къпе се в златната вана и харчи натрупаните „кървави пари“. Това е съдбата на „сигурния“ и огромната разлика с „неосигурения“, който ще се събуди утре пак гладен, но жив под слънцето в моята родина – България. Щастието на един е нещастието на десетки. Едва ли ще го променят тези, дето вчера, днес и утре са ни управлявали и ще ни управляват. Съдба за несретни.
При налагането на новия глобален ред някои са съгласни, други не. Факт е обаче, че глобализацията носи рискове. Транснационалните компании колкото по- малко са на брой, толкова по-големи печалби трупат в брой. В печалбата влизат животът и честта на човека. Той обаче не се осчетоводява, той се оскотява.
По-голям скот – по-голям богаташ
Новото глобално разпределение извън „Новия глобален ред“ е „само за послушни“ или „само за бедни“. Съдбата на бедните е в ръцете на богатите. Световен тероризъм: вълкът отгоре учи агнето да не мъти водата отдолу.
Кои са актьорите на глобализацията? Джордж Вашингтон никога няма да стане Осама бин Ладен, но и обратното не е възможно. По-важното е, че и двамата са били богати. А още по-важно е, че животът на определена окръжаваща ги част от обществото въобще не е имала, а и днес практически няма никаква стойност. Унищожени са над 20 млн. човешки същества на Американския континент, за да го има този модел на демокрация. Маркс искаше да стане беден и написа „Капиталът“. Средно богатият Енгелс написа теория за финансите, която и днес се изучава във всички реномирани западни, американски и други университети и е в основата на днешния капитал. И Ленин ги последва, а като дворянски син написа: „Две напред, една назад“. А Осама бин Ладен от богат всеки ден иска да стане беден и с живота на бедните против бедни и богати воюва. И на изток, и на запад. Май и Ричард Чейни страшно иска да обеднее, пречи му Джордж Буш и ежедневно иска все нови и нови бойци за Ирак, но там се мре, пък и американският народ не знае.
Но защо да ходим толкова далече? Да вземем когото и да е от реалната българска действителност. Да сте чули нашите депутати, министри, международни консултанти, президенти на агенции, фондации, консултантски фирми, бордове, управителни съвети, митничари, катаджии, магазинери, обикновени търгаши да са бедни? А пък те някъде да са казали, че има бедни? А къде е тук народът? „Лицемерието е гръбнакът на развитие на обществото, а войната е неговият най-сладък пай!“ Как ли се приема тази аксиома от вечно воюващите за хляба? Това е театър на абсурда. Главен режисьор ръководи процеса глобализация и създава пантомима. Героите са виртуални, но всъщност на практика са страшни. И тези в бяло, и тези в черно. За сините и оранжевите ще чуваме след време. Всеки, играл виртуална игра, е усетил, че виртуалността на хиляди километри с живота и свободата на милиони въобще не е страшна. В действителност тя ще е страшна за всички, когато му дойде времето.
От всеки ъгъл, от всяко дърво или съседен блок, от всяко дете гледа терорист. Други казват – криминогенен контингент, трети – вътрешна, но не наша работа (в смисъл междуградска, междуквартална, международна), нали гледаме отвисоко и глобално. Това ни остана да гледаме. Дрога в международен мащаб, насилие по цялото земно кълбо, човешки резервни части – като за лека кола, сводничество за 5 милиарда долара годишно, проституция заради насъщния, убийства, подкупи, след тях откупи, ядрено оръжие (тук и там), химическо оръжие (от горе до долу), борба за мними и реални права и свободи, налагане на атеизъм, а след това една религия над друга, езици майчини и не, колосална бедност и невиждано богатство – за всичко това виновен ли е един Осама днес, или друг подобен на него утре?
Измислят се световни центрове и започва тотално манипулиране, тотално изкривяване на действителността, съзнателна лъжа за какво ли не. За терористични мрежи, дрога, пунктове за хазарт и проститутки, трафик, световен потоп, икономически шантаж. И следва мит за някакви многомилионни и до зъби въоръжени армии: „Те са страшни (без значение – араби, китайци, индийци, азиатци, черни, евреи, албанци, чеченци, сърби, българи, цигани, турци и пр.). Те провеждат убийствени атентати и създават мафия и кланове по цялата територия на земното кълбо. Те са лоши, мръсни, подли. Те ни мразят. Техните държави са антидемократични и всеки момент ще ни нападнат с какво ли не. Оказа се, че и България има с какво да нападне света (цигани, престъпност, дрога, амфетамини, пране на пари, мафия, „кралици на любовта“, продаване на деца. Приписаха ни заради идеология посегателство дори над папата). Последва мерзкият политически процес срещу медиците ни в Либия. Някои се извиниха: „Времето било такова. СССР трябвало да се дискриминира.“ Днес някой друг не ни ли дискриминира като българи? Отново задъвкахме следата за папата, Татото, Батето и Каката. Събитието отминава и изведнъж разбираш от историята, че демократична ценност е било да излъжеш и манипулираш; да грабиш по всякакъв начин в интерес на най-силния, а той ще ти осигури в края на краищата за кратко работа, подслон, охолен живот за сметка на трагедията на твоя собствен народ – с други думи, щастието на един е равно на нещастието на десетки. Да убиеш и осакатиш, да ликвидираш и разрушиш до основи, защото така са ти поискали; да съграждаш свое за сметка на чуждото.
Колко пъти големи държави, групи държави и малки държави – близки и далечни, са ни промивали мозъка, че „войната е благородна и служи за разцвет“– разбира се, не нашият разцвет, а впоследствие се оказва, че „войната е неуспялата политика“ и ние сме загубили от присламчването.
Коя ли велика нация не се нае да налага демокрация с оръжие в ръка
Отнемайки правото на глас, на живот, на родина, права и бъдеще на цели народи, държави и дребни нации, като използва благородни цели и още по-благородно унищожение; благородни и всякакви съвременни за момента оръжия, без значение дали са руски, американски, еврейски или подарък на японци, китайци, виетнамци, талибани, муджахидини. Днес са на мода високоточните, хуманни уранови снаряди; химическо, бинарно и биологично оръжие; „безобидни“ операции на разни „Делти“, „Тюлени“, „Фореси“, „Командоси“.
Дали годината е 1939, 1941, 1956, 1962, 1972 или 2006 няма значение, след като и тогава, и сега нападаш суверенна държава, обявяваш един неин град за гнездо на терора, сриваш го със земята, употребяваш най-новите достижения по унищожаване на човека и там, сред отломките на порутените домове и дупки, намираш накрая само шест скелета на чужди граждани. А наоколо след благородна едномесечна операция откриваш малко полуживи и стотици мъртви жени, деца старци. Какво ли е това? Германия в Европа, Франция и САЩ в Корея, САЩ във Виетнам, СССР в Афганистан, САЩ във Фалуджа, Русия в Чечня. Фразата „Ние убивахме наред мъже, жени и деца“ кога ли е произнесена? От офицер в Съветската армията пред Върховен съд на СССР през август 1972 г., или от американски офицер пред Военен съд на САЩ през март 2005 г.?
Съдиха навремето един американски офицер за някакво напълно изтрито село Сонг Ми в джунглата на Виетнам. Помните ли на какво го осъдиха? Какво ли се е променило след толкова десетилетия? Нищо. Какъв мил израз: „защита на общочовешките ценности“. Да, ама не твоите, а на онези на 15 000 км. Убитите нямат ли и те някакви ценности? И защо ги убиваме в собствените им домове, нали сме хуманисти?! Не те нас, а ние тях нападаме. Ама ние помним: „Най-добрият индианец е мъртвият индианец“. И 20 милиона жертви на Американския континент заради насаждане точно на тази „демокрация“. Има човек, има проблем – няма човек, няма проблем. И 40 милиона жертви на Европейския континент заради „двете различни демокрации“. „Само чистият ариец може да живее.“ Евреите сами да се преборят за съществуване. Да добавят в сметките и славяните, и германските, пък и другите европейски комунисти, цигани, католици, православни. Помним ли вече кои велики нации, в кой век, по кои континенти налагаха тяхната декорация за демокрация, за какво и как използваха и използват и днес манипулираните себеподобни в своите държави – за пушечно месо.
В общия устрем към глобализацията кое е по-страшно? Тоталната лъжа, всеобщото заблуждение, ежедневното ограничаване на правата, въвеждането на допълнителни и никому ненужни цедки, изопачаването на действителността, измисленият и напълно нереален противник, фиктивната и изключително скъпо струваща защита или актът на отчаянието на едно цяло и напълно загубено поколение? Аз не виждам, пък и не знам. Който знае, да ни обясни защо лишеният от права, неукият, бедният и отчаяният навсякъде по света напада и убива. Да ни обясни, защо създаваш държава по меридиани и паралели, без значение от население и религии, налагаш насила един вожд, подкрепяш международно същия сатрап с пари, политика, военни прочиствания на терористи и морал, докато ти е необходим, и го нападаш, след като ти е по-малко необходим. И слагаш послушен – нов. След него разрушаваш сътвореното с още по-верен и още по-нов.
Кое е по-сигурно и демократично? Да те убие твоят вожд, да те убие новият чужд вожд, да те убие природата заради най-новия силен световен вожд. Тук спадат и българите, наричани за краткост контингенти. Актьори и сценични артисти по целия свят ежедневно тренират във виртуален театър, виртуална война, виртуални жертви, виртуални победи. Но на другия край на земното кълбо ежедневно други артисти учили – недоучили, яли – не яли, със светла или тъмна кожа, със светлина и без, тънат в реална нищета, реална война, реално оскотяване, реална липса на каквито и да е ценности, реална липса на каквото и да е бъдеще. Не вървим ли вместо към едно глобално и по-добро сигурно общество, към една тотална, всеобща и неизбежна гибел. Кому смъртта на себеподобния донесе или донася щастие? Само на богатите.
Глобализация, но каква?!
Нов вид комунизъм, нов фашизъм, нов феодализъм или нов родовообщинен строй на ротационен принцип? Налагане на определен модел на отношения (според кого, според какво)? Налагане на нови ценности (чии)? Кой знае какво е ценно за Терориста, за Антитерориста? За семейството, майка, баща, сестри, братя, деца, Родина? За духовните и моралните ценности и на какво се основават? За цената на живота, как живеят, на какво се радват, на какво се кланят? За мечтите и кой спъва сбъдването им? Онези пра-правнуци на бежанците азиатци и африканци и днес се питат: „Защо нито прадядо, нито дядо, нито тате, нито аз успяхме да се интегрираме в люлката на демокрацията – Франция“? Други са в гетата на Англия. Трети – в тъмните квартали на Белгия. В затворите на Ирландия. А онези милиони гастарбайтери в Германия? За американските „негро и блек мен“ има изписани квоти дори в Конституцията на САЩ – 7%, 3% – за мексиканоиндивидите, за азиатците – 1%. Вижте градовете мегаполиси на САЩ и ще се уверите в недостъпността на техните квартали за други раси, нации и религии. Глобализъм от столетия.
А българите зад пределите на географското понятие България? Чии ценности изповядват? Каква сигурност имат на изток, запад, север и юг? Глобализъм от хилядолетия. А циганите, а все повече отдалечаващите се от България и капсулиращи се турци, а помаците от покрайнините ни и в Гърция. Един език говорят, една музика създават, едни нрави и обичаи имат. Техните деца кога ли ще се чувстват равни на всички останали български деца. 650 години след падането на България под турско иго децата на родопчани започват да учат турски. 650 години те са били българи, а днес … турци. Акъл се иска за това. Философия, политика и икономика. Ти може поради изкривен морал да не знаеш турски, но внуците да го научат. И да го сричат. Глобализъм ли е всичко това? Някъде в България някой дал за последните 5 години 240 млн. евро за интеграцията на нашите бедни етноси – цигани и турци. Сега през 2007 г. нови 75 милиона се щурат някъде по елитните частни банки и подвикват за намесата на съдии и прокурори, но никой няма да ги чуе. Така ще си мухлясат в някоя швейцарска банка. А дали това не е поредната „провокация“ на европейския едър капитал спрямо дребния недорасъл капитал на българина. Питали ли сте Сорос и Де Грюн, какво мислят за бедните умно изчезващи българи на фона на бедните просто роящи се цигани. Щом е за бедност, ЕС ще пусне утре още някое евро, а който намаже – намаже, другите да го духат.
Помня, че и други го „духат“. Помните ли Франция на чия страна застана при коалиционната война срещу Ирак? Какво изрече Германия по този повод? Сега май имат някои проблеми. Падат президентски и канцлерски глави. Изтеглилите се без величайшото одобрение на САЩ държави от Ирак тепърва ще берат плодовете на „доброволната“ коалиция. Ние се съгласихме да има налагане на традиционни ценности. Но чии? И търсим корените си там, дето днес всеки втори е обявен за терорист, глобално в Ирак и Афганистан.
Сърбите търсят корените на държавата си там, дето няма нито един сърбин. Албанци си направиха държава, където през 1900 г. не е имало дори и един албанец, по-точно били са 2% от тогавашното население. Македонците в близките 40 години ще изчезнат като вид, половината са сърбомани. Американски ученик с висши ценности стреля и коси съученици и учители, английският тийнейджър май има от кого какво да научи. В България власт, държавни структури, капитал и мутри било все едно и също – според елитни анализатори от Германия, Франция, Австрия, Белгия. Мутри с ценности (разбирай оръжие) от България и чужбина стрелят от всеки ъгъл, блок, храст и прозорец. Наш тийнейджър без (със) ценности убива майка си и брат си и не чувства вина. Наши надарени от Бога на пръв поглед момичета убиват съученичка заради хубост (с ценности или без ценности са били, като са бесели и душели, има ли значение). Кой ли от тях е готов за терорист на местно, регионално или глобално ниво?
Насилието, без да разберем,придоби цена
Заради мизерната цена за кожата на срещуположния индивид, остойностена от реалностите на живота, днес ти храниш децата и семейството си от неговата смърт. Как да излезем от това? В САЩ има три национални телевизии без никакво насилие. Искаш кабелна, определяш коя ще е, плащаш и отговаряш юридически лично за рисковете, които ще ти донесе при възпитанието на децата. Нямаш право да се оплакваш. В Китай 75% от световните компютърни и видеоигри, носещи елементи на насилие, са забранени и не се допускат до екрани в обществените и частните компютърни и видеозали.
Земята е театър на абсурдите. Всяка година само в САЩ има над 1 трилион и 270 млрд. долара генериран доход (свободни пари), които отиват преди всичко за насилие. Може би съзнателно, може би не. Но най-често те отиват за наказание на непослушните, за мироопазване и мироналагане, за мировъздържане, за „безкръвни“, „нежни“, „оранжеви“, „виолетови“ и какви ли още не революции. За морална и материална подкрепа на няколко „свои“ и бедност и мизерия на хиляди „чужди“. Има пари за всичко, но се изкарват пари и от всичко – включително и от смъртта и опитите върху живота на живите и кожите и костите на умрелите. Чума, холера, сибирска язва, СПИН, птичи грип. Всичко е родено от гении. Само мирът не е роден от тях, затова все още го няма.
Съвремието показва, че Хитлер, Сталин, Труман и Чърчил са си играели с детски пъзели в Страната на чудесата, несъпоставими с днешното кълбо на абсурдите. Богатите имат достъп до 82% от природните ресурси, а върху над 20% от основните стратегически ресурси имат пряк контрол. Петрол, газ, злато, диаманти, океан (ресурси), стратегически суровини (кадмий, волфрам, ванадий). Днес в света има 1,5 млрд. богати, 4,5 млрд. бедни, а останалите се определят като средна класа. За да стане бедният богат, доходът му трябва да нарасне 130 пъти.
700 милиона са без ток (и в България има вече такива); 800 милиона са без медицинско обслужване (и в България май има такива); 2,6 млрд. са без канализация (96% от нашите села са такива). 1,3 милиарда живеят с 1 долар на ден – тук са и 45% от българските пенсионери, пък и не само те. 1,3 милиарда са неграмотни. 280 милиона работещи са деца. 19 000 деца умират всеки ден поради липса на храна. 40 милиона са заразените от СПИН, по 2000 умират на ден.
След 1990 г. бившият СССР е добавил в света 150 милиона бедни, а населението му се е редуцирало: като богати – 1%, средна класа – 4%, и бедни – 95%. 1 трилион дол. е дневният паричен обмен на Русия, 5 – 7 трилиона дол. е стойността на вътрешния и годишния стоков оборот. Всяка година се изнасят „скрито“ от Русия 30 млрд. долара. А от България? САЩ направи през 2004 г. внос на стойност 600 млрд. долара и износ на 900 млрд. долара. В богатите държави 5% трилиона $ е общият внос – износ. 500 трилиона долара е „играта“ на производството. През 2002 г. има 60 000 транснационални корпорации. От тях 350 са водещи и създават отговорния капитал. А другите с какъв капитал се занимават – сигурно е безотговорен? Тези 350 корпорации произвеждат 22 трилиона долара от общо 27,1 трилиона долара на „богатите“. В тях работят 85 милиона най-квалифицирани специалисти. Тези 350 корпорации концентрират 90% от световната търговия на кафе, какао, захар, 85% от цветните метали, чай, мазут, 75% от естествения каучук и нефт, 80% от целия експорт на Великобритания и 95% от експорта на Германия и Сингапур.
На този етап в света разпределението на световната стойност е приблизително следното: 95% от населението владее 5 трилиона долара, 5 % от населението владее 500 трилиона долара. Светът отдавна се е опрял на
„трите кита“: силата, парите и науката
Или нашенското (материя – ресурс – богатство), а по-точно стока – пари – стока. Брутният продукт (БВП) по метода на Кейси се изчислява от: консумация + инвестиции + държавни разходи + внос – износ. През 1950 г. при население 2,2 млрд. души БВП е 6,3 трилиона долара. През 2001 г. при население 6.0 млрд. души БВП е 38,5 трилиона долара. Ръстът на населението е 2,72 пъти, но ръстът на БВП е 6,1 пъти. За последните 5 години ръстът на БВП е повече, отколкото за цялата 1990 г. Но от БВП през 2000 г. за бедните е заделена само 1/78 част! Западът е приел праг за долна граница за нормален живот на бедни 6000 долара на човек годишно и затова разпределя 27,1 трилиона долара за 1,5 млрд. богато население, което е 2,3%, и 11,4 трилиона долара за 4,5 млрд. бедно население. Остават излишни пари 2 до 3 трилиона долара. На практика, 25% от света вършат работа, останалите гледат как си отиват, но има вътрешно ядро, което прави 24 от 27,1 трилиона долара.
Българската стопанска камара и Националният статистически институт на 21.11.2005 г. обявиха, че за 2005 г. ръстът на заплатите е 8,9%, ръстът на производителността е 53%. Това води до намален икономически растеж, увеличена инфлация 4,5% и увеличен външнотърговски дефицит с 23%. За 2003 и 2004 г. съответно са били 17%, 8%, 6,1% и 19%. Според БСК и НСИ заети в частния сектор са 2 208 100 души или 71,3% от всички заети. От тях 118 500, или 5,4% са работодатели, 288 800, или 13,1% са самостоятелно заети, 1 747 200, или 79,1% са наети лица и 53 500, или 2,4% са неплатени семейни работници.
Според доклад на Световната банка (източник: Администрация на социалното подпомагане в САЩ) обаче в частния сектор у нас са заети 1, 37 милиона българи, натоварени да осигурят прехраната на 7,76 милиона непълнолетни, учащи се, безработни, чиновници от държавната и местната администрация, пенсионери. Кое е вярно?
Общо според БСК заетите в обществения сектор са 3 098 100 души, или 46,4% от населението, от които мъже 51,8% и жени 41,5%. В градовете заетите са 50,6%, в селата 36,8%. Разпределени по сектори в селското стопанство – 10%, в индустрията – 33,9%, в услугите – 55,9%. Безработните са 312 900 души – 9,2% от активното население, като в градовете са 8,4% и в селата 11,6%. Това все неплатени семейни работници ли са?
През март 2005 г. същите тези две организации обявиха, че няма подготвени кадри за туристическия и хотелиерския бизнес и той се обслужва от неподходящи хора, което може да провали туристическия сезон. През ноември 2005 г. обявиха, че няма подготвени кадри и за текстилната и шивашката индустрия и ще търсим филипинки, виетнамки и камбоджанки. Тези организации обаче проумяха, че безработните в България с всеки изминал ден стават или са останали неграмотни, да не говорим за професионално ориентирани. Противно на ежедневните приказки за нашия умствен възход, незаменими знания и всемирен успех по планетата.
Бившата министърка на труда и социалните грижи, а сега депутат от НДСВ, в една статия за демографския срив във в. „Монитор“ от 12.01.2006 г. се оплака „…Друг е въпросът, че ние не знаем точните параметри“, визирайки предизвикателствата на демографската криза. Министър, а не знае. Представяте ли си кой ни е управлявал, какви съветници е имала, каква статистика е готвила, какви анализи е правила. Чак когато напуснат министерствата и Народното събрание научават, че „при регистрирани над 400 000 безработни в бюрата по труда бизнесът казва, че няма работна сила, няма квалифицирани работници“ и пак казват „Министерството на труда и социалните грижи ще разкрие повече от 100 000 работни места“ и продължава „Как да направим връзка с Министерството на икономиката и енергетиката и да разберем какви са нуждите на икономиката от работна сила тази година“. Мъка, мъка, мъка. Едното министерство отстои от другото на две преки.
Но по-важното е, че като прочетох за 400 000 безработни и като си спомних какво поместиха в „Администрация за социално подпомагане в САЩ“, си направих извода: излиза, че 1/6 от населението на България е безработно. И ние отиваме в Европа. Това ли е мечтата на нашите политици? Тук да продадем земя и всичко на средностатистически европейски и азиатски пенсионери, а там да отидем да работим и да им пращаме пари за българското си гражданство и медицински услуги.
Има обаче и „европейци“ в България. „Софийска вода“ плаща 61 000 лв. на президента си и 2300 лв. на член от борда на директорите, който е член и на още два-три борда, а на евродепутатите им се полагат по 45 000 евро. На много хора обаче пенсията е 45 евро на месец. Изнесоха, че от 10 цигани 9 са без образование, а 3-ма са напълно неграмотни и прогресивно се увеличават.
Но още по-страшни са следните факти. Всеки ден четем или чуваме нещо за
демографския фактор
Някои от нас го изстрадват със сълзи по отпътувалите ни по света деца. Всеки ден за европейските държави и САЩ заминават млади и изучени българи и всеки ден някой изнася факти колко необразовани и мързеливи се разхождат по улиците на градовете и селата в България.
Демографските характеристики се влошават за сметка на два фактора: отрицателен естествен прираст (-7 на 1000) и емиграция – за последните 12 години между 900 и 1 млн. и 200 хил. души са напуснали страната. Този милион ще даде отпечатък върху България за следващите 70-100 години. Няма да има семейства, няма да има и няма вече 10-20- годишни деца, мъже и жени. Няма да има войници – защитници. Няма да има полиция. Изборът за пожарната също ще е беден.
От 1990 г. досега (по данни на НСИ) коефициентът на заетост (съотношение на броя на заетите лица и населението над 15 години) непрекъснато намалява и от 51% от 1990 г. спадна на 43,9% през 1995 г., на 40,8% през 1999 г., на 39,1% през 2002 г., за 2004 г. е 44,5%, за 2005 г. е средно около 44,7%. За Европейския съюз този коефициент за последното десетилетие е средно над 60%. По данни на НСИ за периода 1990-2001 г. заетите са намалели с над 1 150 000 хил. души. Работната сила от 4 100 000 хил. души през 1990 г. е намаляла на 3 376 000 хил. души. през 2004 г. През 2005 г. намалява с още 100 000 -120 000 души. Това че има толкова безработни не е страшно, страшен е фактът, че тези безработни са в окаяно състояние и не предлагат на българската икономика избор при компонента образователно равнище.
От регистрираните през 2003 г. безработни 10,1% са с висше образование, с колеж – 8,6%, със средно специално – 13,9%, със СПТУ – 17,6%, със средно общо – 16%, с основно и по-ниско – 23,6% и с начално и по-ниско – 32,6%. Излиза, че около 60% от безработните са ниско образовани, което предполага, че са ниско квалифицирани или без никаква квалификация.
630 години след падането на България под турско робство и минимум 12 – 15 поколения знаещи само български език, днешните деца на помаците и турските цигани за първи път започват да изучават „майчиния“ си език. Разбира се, че става въпрос за турски. Майката, бащата не го знаят, дядото и бабата не го знаят, не са го говорили в рода и по времето на най-големите гонения и потурчвания, за да дойде днешният образователен „български ден“ с турската реч. Прав е бил онзи български поет, който е изрекъл: „… башибозукът е все още тук, а еничарите са все още на власт“.
И понеже става въпрос за образование, да се опитаме да посочим едно-единствено мюсюлманско училище в България, в което се подготвят примерно лекари, учители, инженери. В което ври и кипи не от отчуждение, а от примирение. Недоимъкът, мъката и жаждата за знания на насила потурченото българско население се замениха от капсулованите имами с везаните забрадки и забулвания, с купичка безплатна леща, с екскурзия до Истанбул и задължителния „майчин“ турски с безсмисленото зубрене на коран, и то на арабски. 99,99% от помаците не знаят турски, да не говорим за арабски.
Тревожна е тенденцията да се запазва и да се увеличава групата на безработните от 25 до 44 години. Тя се движи от 30% до 32%, а групата от 45 до 55 години надмина 15 -16 %. Тези две групи оформят активната група от трудова и творческа възраст, тя е най-често с добро образование и е основен източник на емиграция. Тази група, състояща се от около 400 хил. души, не е адаптивна и е неподготвена да намери нова работа, а усилията тези хора да получат квалификация чрез различни програми са тотално неефективни. От всичко написано за демографския срив излиза, че България е най-добре ресурсно осигурената страна в новото европейско семейство и затова си пилее толкова спокойно кадрите.
Но демографският срив има и друга страна. През 1939 г. в областта Косово според един небезизвестен демократ на Сърбия -Вук Драшкович, живеят 200 000 сърби и 50 000 албанци. През 2004 г., пак според него, при проведените избори в областта Косово живеят 1 800 000 албанци и по книга 100 000 сърби. На 30.10.2004 г. в предаването „Календар“ за резултатите от посещението на нашия външен министър в Македония, Сърбия, Черна гора и Албания същият Вук Драшкович каза: „По решение на международната общност 150 000 сърби трябваше да се завърнат в Косово, а са се върнали 4000 души. За да се изпълни тази перспектива с тези темпове, ще са ни необходими 220 години.“
От сайт и карта на ЦРУ, поместена в Интернет (и днес я има), разбираме, че през 1945 г. албанското население в прочутата днес даже в САЩ „Велика Македония“ вкл. и Пиринския край, е било само 4%. Днес то е 25,17% и се увеличава. Има градове в Македония, които са вече без македонци. Албанското население днес „чука“ на българо-македонската граница. В Република България има градове и села, които напълно са обезлюдени от българи. И ако прирастът за България като цяло е отрицателен – само -7 на 1000, то прирастът на много етноси тук, в България, в някои градове и села е +12 на 1000. Не се ли помогне на това все повече увеличаващо се население с просвещение, образование, изучаване на историята на страната, в която живеят и приемат вече не като първа, а като втора родина, никой не е наясно кой, каква и чия национална сигурност и с какво и от кого да я пази.
Но новите жители на България трябва да знаят и помнят за сегашното положение на Косово и да си го представят като модел за България. Няма да има българи, както там няма сърби. Не е важно какви ще останат тук – турци, цигани или турски цигани. И там останаха само чисти албанци – пришълци. Колко щастливи бяха и с какъв ентусиазъм прогонваха и воюваха срещу довчерашните си съседи. Но само след седем години нещо взе да се пропуква. Международните канали на дрогата, живата плът и оръжие взеха да се свиват. Помощите и „доброволците“ от Саудитска Арабия, Турция, Америка и ЕС взеха да си отиват (изключвам бракосъчетаните).
За да създадеш държава, тя все пак трябва нещо да произведе. Може и да има нещо в недрата на Косово, но едва ли. И днешните наплодили се нови албанци, живели в Титова Югославия, без да спазват законите и на гърба на сърбите, неграмотни, но изградили дворци, подобни на нашите боянски и драгалевски прогимназии, взеха да се самоотстраняват (в смисъл отстрелват). В Косово се появиха брадати араби и арабско облечени чужденци (довчерашни терористи – освободители, а жените се запердиха, забулиха и забрадиха, както през ХVII век). Бедността, простотията, престъпността, неспазването на каквито и да е закони, липсата на работа и препитание, липсата на образование и огромното насилие доведоха до задънена улица.
Все по-често оттам се обръщат на изток към Македония. Тя е наред да ги храни, облича и издържа. А там, там ще си остане три пъти по-бедното Косово, съпоставено с времето на Тито. И само след 5 – 10 години ще се изпразни и от албанци. На пришълците – скакалци не им трябват ред и държава, на пришълците – скакалци им трябва някой, който да ги храни, но да не закача. Не ги ли храни, го убиват и търсят друг слаб държавник и народ. Та нека се замислят онези, които ходят по време на предизборни речи в гетата. Турски, цигански, на български или турски цигани. В момента, когато няма вече кой да ги храни, а това са българите, и те поемат пътя след отпътувалите. Имаше села с българи – няма ги, но останаха къщите. Имаше къщи – дойдоха циганите и от къщите няма и спомен. Имаше села, имаше къщи, имаше българи, после дойдоха цигани – сега няма нищо. Ако „българските турци“ се замислят, ще им светне ясно какво им се готви и на тях.
Как си представяте следното предвиждане? Днес, според няколко западни издания, България е с 6 500 000 души, а преди 20 години само 200 000 не са достигали за 9 000 000. Днес само в София живеят 1 800 000 души. Още 2 000 000 са съсредоточени на този етап в останалите 8 по-големи града (Пловдив, Варна, Бургас, Русе, В. Търново, Благоевград, Враца, Сливен). Области, имащи някога по 1 000 000 души, сега се свеждат до 70 – 80 000 пенсионери. Но и в останалата част на страната по села и градове се щурат само 70 – 80-годишни старци. Прави ще излязат световните писания от 1989 – 2001 г., че през първите 20 години на ХХI век България ще се свие до 3 000 000 души и територията й ще бъде предоставена на други народи и нации. Затова си я и купуват.
Солженицин изкова крилатата фраза „съхранение на народа“, означаваща „културно оцеляване“ на Русия. Иван Петрович Шувалов в писмо до императрица Елисавета преди 250 години написа: „… Всяко решение, всеки закон трябва да се оценява от гледна точка на това дали допринася за съхраняване на народа. Ако не – от него няма смисъл.“ Какъв закон е необходим за онези почти 2 000 000 образовани и изучени българи, отпрашили за вечно по света. Чии деца ще създават, чия родина ще защитават, чии песни ще пеят и под чии „сенки ще изтлеят“? Как ли е по света на бизнеса? В САЩ държавата и бизнесът поемат безплатната издръжка на добрите студенти. В Канада, Германия, Франция, Англия бизнесът поема добрите от средното образование. В Япония държавата и бизнесът поемат надарените си бъдещи граждани още от детската градина. Направо си е комунизъм. И Китай въведе задължително средно образование. В останалите, даже и в бавноосъзнаващите се, всички завършват задължително средно.
Изводът е да се захванем ние лично и отново с възпитанието на децата си. Да ги поставим там, където е действителното им място. Да създадем свой личен контрол върху тяхното зачеване, раждане, отглеждане, възпитание, обучение и израстване. Да научим „що е грях“ и да пазим децата си от „грехопадение“.
Трудно е, но е възможно. Не го ли направим, ще се разделим със семейството си, след това с роднините си, с родината си и накрая с държавата си – България.
Използвана литература:
1. www.bnb.bg
2.www.ngaus.orb
3.www.ngb.army.mil
4.www.arng.army.mil
5.www.ang.af.mil
6.www.nsi.bg
7.www.ntiwar.com
8.www.ng.бяла книга.bg
9.В.“Монитор“, „Демографски взрив в България“, 12.01.2006
10.Предаването „Календар“ по Нова телевизия, 30.10.2004 г.(Вук Драшкович)