САЩ маршируват надясно – останалата част на света – в противоположната посока
До днес не са изчистени съмненията за манипулации по време на изборите за президент на САЩ през 2004 г., особено в щата Охайо. Но мнозинството в страната, включително и партията на демократите, се примири със загубата и прие победата на Джордж У. Буш.
Най-лошото в случая бе, че победата на републиканците, без да е внушителна, е ясно изразена. С Р. Рейгън след 1980 г. в САЩ започна нова фаза на радикални политически промени; а изборите от 2004 г. потвърдиха, че центърът на тежестта на американската политика вече трайно е изместен в ултрадясното пространство. Страната днес е разделена на две приблизително равни, враждебни една към друга части. За своите привърженици републиканската десница е създала и прилага една елементарна стратегия: за завземане на властта на всички нива – в изборните органи, в гражданските организации, в медиите. И докато либералите и прогресивните сили политически се препънаха, радикалната десница в САЩ успя да обедини около една прозрачна идея различните течения на своите привърженици – хората от юга и югозапада, повечето от белите мъже, средната и висшата класа, които печелят от неолиберализма, американския бизнес и църковните фундаменталисти.
Тази идея подсъзнателно внушава на гражданите представата за една вътрешно отслабена Америка, застрашена от политиката на либералите, които се обявяват за широко правителство, с участие на хомосексуалисти, лесбийки и нелегални емигранти. И на фона на тази тревожна картина ултрадесните се обявяват за спасители на страната, заобиколена от размекналите се европейци, заплашена от озлобените пълчища на Третия свят, които завиждат на нейната мощ и благосъстояние.
Двете Америки
Действително съществуват две Америки, едната от които е объркана и дезориентирана, а другата прелива от самоувереност и арогантност, внушени с целенасочена стратегия и организираност. На десните радикали им се отдаде да създадат представата, че се отказват от старата Америка, на малките, бели, християнски градчета от 50-те години на миналия век и си поставят за цел да изградят нещо, което италианският мислител Антонио Грамши нарече „хегемониален блок“. И този блок според тях ще властва през следващите 25 години.
Тази перспектива очертава мрачно бъдеще за демокрацията, за икономическите права, за правата на личността и на малцинствата в САЩ. Но може би този втори терапевтичен шок, след избора на Рейгън, е необходим, за да се събуди най-сетне прогресивната част на Америка и да стори това, което е необходимо – да поведе всеобхватна борба за идеологическо и организационно превъзходство, безмилостна борба, в която няма място за грешки, няма и прошка.
Дилемата на Империята
Въпреки че Америка завива надясно, тя не успя да увлече останалия свят в тази посока. Всъщност останалият свят се движи точно в обратното направление. Нищо не потвърждава тази констатация по-добре от факта, че по същото време, когато Буш беше преизбран за президент, на власт в Уругвай дойде коалиция от леви партии, Уго Чавес, символът на противоборството срещу Вашингтон, спечели поредните избори във Венецуела, а Унгария огласи изтеглянето на своите войници от Ирак. Въпреки че американската десница укрепва своите позиции вътре в страната, тя не може да спре глобалния упадък на световния хегемон – САЩ.
Главната причина за това, което наричаме криза на свръхразпростирането, или несъответствие между имперски амбиции и реални възможности, се крие във фаталното подценяване на агресията в Ирак. Иракската криза продължава и през втория мандат на президента Буш, а имперската дилема на Съединените щати допълнително се усложнява от следните събития: независимо от военната намеса на САЩ в Афганистан, правителството на Карзай контролира само части от Кабул и от още няколко големи града. Кофи Анан, бившият генерален секретар на ООН, отбеляза: „Въпреки спечелените от Карзай избори, без функциониращи институции, които да задоволяват основните потребности на страната, авторитетът и легитимността на правителството няма да издържат дълго“. И докато това е така, Афганистан ще продължи да блокира десетки хиляди чужди войници на своя територия и още толкова обслужващ персонал извън нея.
Обявената война на тероризма бе удар на САЩ в грешната посока – „Ал Кайда” и сподвижниците й днес са по-силни от 2001 г. В това отношение кратките изявления на Осама бин Ладен по интернет говорят повече от хиляди думи. Както твърди Ричард Кларк, бивш топспециалист в борбата с тероризма, агресията в Ирак постави тази борба извън контрол, като създаде максимално благоприятна атмосфера за набиране на доброволци за „Ал Кайда”.
Но и без Ирак бруталните полицейски и военни действия на САЩ срещу тероризма настроиха милиони мюсюлмани срещу тях. Нищо не потвърждава това заключение по-добре от събитията в Южен Тайланд, където антитерористичните инструктори на САЩ доведоха до прерастване на масовото недоволство на населението в истинско въстание.
Подкрепата на стратегията на Израел срещу образуването на палестинска държава също проигра политическия капитал на Вашингтон в арабския свят, спечелен от посредничеството между араби и евреи при сключване на договора от Осло, който вече се провали. Освен това подкрепата на стратегията на Израел заедно с окупацията на Ирак разкри сред арабския свят кои са най-верните поддръжници на САЩ, дискредитира ги и ги направи по-уязвими.
Атлантическият съюз също е в криза, а търговските конфликти и политическите различия, които ще раздалечават още повече Европа от Съединените щати, тепърва предстоят. Европа има ключова роля за устойчивостта на американската империя. Както отбелязва неоконсервативният автор Роберт Каган: „Америка се нуждае от легитимиране, което Европа може да й осигури, но може и да й откаже“.
Завоят на Латинска Америка наляво се ускорява. Победата на левицата в Уругвай е само една брънка от веригата изборни победи на прогресивните сили във Венецуела, Еквадор, Аржентина, Бразилия, Чили, Никарагуа и Боливия през последните няколко години. Един от приятелите на САЩ, бившият външен министър на Мексико – Кастенада, публично констатира завоя наляво на Латинска Америка и отдръпването й от империята. Той съвсем точно охарактеризира ситуацията: „Приятелите на американците… съвсем ясно усещат огнения дъх на антиамериканските настроения. Те са принудени да променят своята реторика и поведение, за да притъпят атаките срещу своята политика, която се възприема като прекалено сервилна и проамериканска и да засилят съпротивата си срещу диктата на американците.“
Ирак – бойното кръщение за глобалната съпротива
Ирак без съмнение е главната причина за настоящия упадък на американската империя. Съпротивата на иракския народ не само попречи за колонизиране на страната. Тя породи, което е и най-важното, едно ново поколение противници на империализма по целия свят, за които Виетнам е твърде назад в миналото и му вдъхна увереност, че е възможно империята да бъде поставена в шах и дори победена.
Въпреки това е малко вероятно правителството на Буш да разбере сигналите на времето. То ще продължи да атакува градовете на Ирак с отчаяна илюзия, че по този начин разрушава оперативните центрове на народното въстание… Въстаниците вероятно ще се оттеглят от градовете и ще заменят конвенционалната им отбрана с партизанска съпротива, която задълго ще блокира и ще притеснява американската армия и нейните иракски наемници.
Тъй като вече над 55 града и райони са обявени за недостъпни зони за американските войски, правителството на Буш ще трябва скоро да признае, че е невъзможно да гарантира контрола над градските центрове в страната. Засега в Ирак се намират над 150 000 американски войници, а само за неутрализиране на нелегалната съпротива в сегашните й мащаби са нужни най-малко половин милион войници. Осигуряването им е невъзможно, освен ако Буш не въведе отново наборната служба. Това обаче ще предизвика широко недоволство в Съединените щати и ще застраши перспективите на републиканците за участие във властта.
Единствената алтернатива на Вашингтон за Ирак остава изграждане на укрепления, в които войските му да се оттеглят и от които да излизат на бойни акции, за да демонстрират присъствие. Въпреки че това би представлявало де факто поражение за САЩ, де юре ще означава, че иракските съпротивителни сили няма да имат контрол върху територията на страната, за да се обявят за суверенни нейни представители и да настояват за образуване на истинско национално правителство.
Предизвикателствата пред алтерглобалистите
Приоритетната задача на глобалното антивоенно движение е продължаване подкрепата на иракския народ в борбата му за суверенитет и за независимо национално правителство. Втората приоритетна задача е съпротивата срещу израелската окупация на Палестина и срещу погазване правата на палестинския народ.
Но преди всичко движението трябва да се освободи от впечатлението, че е резултат само на емоционална спонтанност и да се издигне до равнище на трансгранична организираност на действията. То трябва да разчупи рамката на ежегодните протестни акции. Критичната маса, която може да повлияе на изхода от войната, ще се постигне само чрез глобална протестна вълна, подобна на тази, която беше характерна за периода на Виетнамската война 1968-1972 г., която поддържаше милиони хора в състояние на постоянна активност. Организираност означава не само провеждане на масови демонстрации, но и акции на гражданско неподчинение, обработка на глобалните медии, ежедневно лобиране пред отговорните фактори и постоянно политическо образоване на масите. Ефективната координация и дори професионализацията на антивоенната дейност не бива да стават за сметка на процеса на съпричастност, който характеризира разнообразието от участници в движението.
Трябва да се използват и нови тактически средства и форми на протест, като се въведат в употреба методите на икономически санкции и бойкот. По време на Световния социален форум през януари 2004 г. в Момбай индийската писателка и активистка Арундхати Рой предложи да се започне на първо време с двете американски фирми, които директно печелят от войната в Ирак, „Halliburton“ и „Bechtel“, като целта е да се постигне затваряне на техните филиали по целия свят. По нейно предложение бойкотът трябва да се насочи не само към американските, но и към израелските фирми и стоки. Освен това трябва да се повиши агресивността на протестите, като се премине все повече към прояви на гражданско неподчинение и ненасилствено смущаване на нормалния бизнес. Ние трябва да покажем ясно на Вашингтон и на неговите съюзници, че нормалният бизнес е невъзможен, докато войната продължава. Споровете във Великобритания дали трябва да се провеждат мирни демонстрации или гражданско неподчинение са безполезни, тъй като и двете форми са важни и трябва творчески и ефективно да се комбинират…
Всяка проява на отчаяние, че нищо не може да се направи срещу агресивната политика на Съединените щати, трябва да бъде преодоляна с още по-голямо усилие на хората, които участват физически в акциите на гражданско неподчинение срещу имперските амбиции на САЩ.
Тъй като Близкият изток ще бъде бойното поле на стратегическия сблъсък през следващите десетилетия, е особено важно да се установят връзки между глобалното движение за мир и арабския свят. Повечето арабски правителства водят раболепна спрямо Съединените щати политика. Затова действията трябва да се насочат към установяване на връзки на солидарност с гражданските движения там. Това ще изисква сериозни усилия, тъй като най-силните антиамерикански движения в Близкия изток са обявени за „терористични организации“ или за „симпатизанти на терористи“. Тези клишета не бива да представляват пречка в опитите за общи действия. Палестинските движения и израелските антиционистки и борещи се за мир организации трябва да надраснат етикетирането им от правителствата и да намерят пътища за сътрудничество в борбата срещу израелската окупация, да обединеният хората, стоящи на привидно непримирими позиции. Важна крачка в тази насока представляваше Бейрутската среща за мир през септември 2004 г. със силното участие на глобалното движение за мир и социални движения от целия арабски свят.
И през втория президентски мандат основната цел на Буш остава непроменена: световно господство. Съответно и нашият отговор е същият: световна съпротива. Тъмните намерения на Империята в Ирак, Палестина и където и да е другаде по света могат да бъдат предотвратени само по един-единствен начин: чрез борбена солидарност на народите по света. Да осъществим тази солидарност и да я направим силна и победоносна, това е днес голямото предизвикателство пред движението на алтерглобалистите.
Немското издание на книгата на проф. Уолдън Бело „ДEГЛОБАЛИЗАЦИЯ – Съпротива срещу новия световен ред“, публикувана от Издателство „Социалистическа алтернатива“
Превод: Иван Аладжов и Любен Аладжов