ИСТОРИЧЕСКИ УРОЦИ ОТ ГИБЕЛТА НА КПСС И СССР

0
220

Юрий Анатолиевич Прокофиев e съветски партиeн деец. Член е на КПСС от 1960 г. Бил е първи секретар на Московския градски комитет на КПСС (1989 г.), член на ЦК на КПСС (1990-1991), член на Политбюро на ЦК на КПСС (1990-1991). Кандидат на икономическите науки. Понастоящем е председател на Президиума на Централния съвет на Общоруското социалистическо народно движение „ОТЧИЗНА“, президент на Фонда за стратегическа култура, член на Централния съвет на Руската организация на сотрудниците на правоохранителните органи, председател на Редакционния съвета на сп. „Плацдарм“.
През 2006 г. в Китайската народна република се появи 8-серийният учебно-справочен филм „Мерките трябва да се приемат своевременно: Историческите уроци от гибелта на КПСС“. Филмът е подготвен от Общокитайското дружество за изследване на въпросите на партийното строителство и Академията за обществени науки на Китай, а е заснет от теле- и киноцентъра при Института по изкуствата на Китайската народноосвободителна армия. Той е учебно пособие от най-високо равнище.

Към филма е разработен пояснителен текст, основен съставител на който е (по поръчение на ЦК на КПК) един от видните учени на КНР, вицепрезидентът на Академията на науките Ли Шенмин. Филмът и огромното внимание към него в КНР свидетелстват за значението, което ръководството на съвременен Китай придава на изучаване на причините за разпада на СССР и краха на КПСС. Китайците учат себе си, учат и обществото чрез чуждите грешки — те не възнамеряват да повтарят съветските грешки. Неслучайно пояснителният текст към филма е свързан с възловите проблеми на съвременните взаимоотношения в Китай и Русия. За огромно съжаление нито този филм, нито монографията на Ли Шенмин ги има в Русия на руски език. Там голямо уважение и внимание заслужава работата на главния научен сътрудник на Института за Далечния изток на Руската академия на науките (РАН), доктора на историческите науки Ю.М. Галенович „История КПСС и СССР в трактове китайских ученых“.

Както бе вече казано, основна задача на филма и на поясненията към него е да предпази компартията на Китай, ръководството на страната от грешките, допуснати от КПСС и нейните ръководители. И тук не мога да не съпоставя изводите на китайските учени с изводите и предупрежденията, съдържащи се във филма на архимандрит Тихон (Шевкунов) „Гибел Империи. Византийский урок“. Двата филма имат обща методологическа позиция: китайският филм предпазва обществото и ръководството на страната от грешките, допуснати от вождовете на КПСС; филмът на архимандрит Тихон, прокарвайки паралел между причините за гибелта на Византия и съвременното състояние на руското общество, предпазва ръководството на Русия, нейния елит и народ от възможността Русия да последва съдбата на Византийската империя. Ще продължа сравнението. Главната причина за краха на КПСС и СССР китайските учени виждат в това, което е станало вътре в КПСС, в съветското общество. Архимандрит Тихон пита: „Как стана така, че тази най-велика в световната история и необикновено жизнеспособна държава от някакъв момент започна да губи жизнени сили?“ И отговаря: „Всички проблеми щяха да бъдат решени, ако византийците можеха да победят самите себе си.“ Забележително вярно! Съветският държавен елит, както някога и византийският, не намери сили да „победи себе си“. В резултат на това бяха разрушени единните идеологически, нравствени връзки, които придаваха трайност на многонационалната държавна сграда. Другата причина (за която се говори и във филма на архимандрит Тихон, и в китайския филм) е вътрешното израждане на елита, забравил за интересите на държавата и народа, потънал в користолюбие. Авторите на двата филма подчертават,че значителна роля за разпада на имперска Византия и на „имперския“ СССР са изиграли не само грешките, но и откритото предателство в редиците на висшето ръководство. И в единия, и в другия случай откриваме ръката на Запада, който е виждал и във Византия, и в Съветския съюз главното препятствие за своето световно господство. Но да се върнем към работата на Ле Шенмин.

В първия раздел на своя труд авторът разглежда основните периоди в развитието на Съветския съюз, който в „кратък срок чудодейно се превърна в общопризната в целия свят мощна социалистическа индустриална държава“, като подчертава и ролята на Съветския съюз за победата над фашизма. Дава се характеристика на Ленин, Сталин, Хрушчов, Брежнев, Горбачов, показват се техните силни и слаби страни, постижения и грешки. На особено остра критика са подложени действията на Хрушчов и Горбачов.

Направеният от Ли Шенмин преглед на историята на КПСС и СССР завършва с тезата, че техният край е неизбежно следствие на процесите, развили се вътре в партията. Нека го цитирам: „Когато наброяваше повече от 350 хиляди членове, Комунистическата партия удържа победа в Октомврийската революция и взе властта в цялата страна; когато наброяваше 5 милиона и 450 хиляди членове, тя възглави народа и разгроми непобедимата, както изглеждаше тогава, Германия, тя има огромни заслуги за завършването на Втората световна война. А ето че, когато наброяваше около 20 милиона членове, тя загуби положението си на управляваща партия. Но когато загина партията, загина и държавата. Така че, къде в крайна сметка се крие проблемът? Ами той се крие именно вътре в самата КПСС.“

По-нататък се отбелязва, че при Брежнев ръководителите на КПСС, постигнали някои важни и крупни успехи (в областта на промишлеността, науката и техниката, като във военната област СССР се превърна в свръхдържава, съперничеща на Съединените щати), изпаднаха в самодоволство. В областта на външната политика преобладаваше борбата за хегемония. В резултат на „съсредоточената във висока степен в центъра икономическа и политическа структура, СССР направи крачка към застоя“.

Когато Горбачов дойде на власт, пишат китайските учени, „народът жадуваше за реформи, за излизане от застоя, без обаче да успее да разбере истинския смисъл на лозунгите, които Горбачов издигаше под името реформи“. „Местният национализъм във всички съветски републики непрекъснато нарастваше, пишат китайските автори, отбелязвайки бързата деградация на съветския строй, предизвикана от управлението на Горбачов. С всеки ден ставаха все по-сериозни центробежните тенденции, партийните организации все повече се отдалечаваха от ЦК на партията, в КПСС се прояви уклон към федерализма… Вътре в партията т. нар. демократи разгръщаха разколническа дейност срещу КПСС, за разпадането на СССР… Комунистическата партия на Съветския съюз и Съюзът на съветските социалистическите републики, които блестяха с десетилетия наред, без всякакъв блясък слязоха от историческата сцена… Крахът на КПСС и разпадането на СССР доведоха до това, че в развитието на своята икономика, на обществото Русия се оказа отхвърлена с десетилетия назад“. Китайските учени напомнят и как В.В. Путин характеризира тази трагедия: „През 2005 г. президентът на Русия Путин в своето ежегодно послание с болка говореше: „Разпадането на СССР е най-голямото геополитическо бедствие на двадесети век; това е истинска трагедия за народа на Русия.“

Във втората серия на филма – „Основи на теорията и курса, от които се е ръководила КПСС“, китайските автори напомнят: „Ленин ясно е виждал, че централната задача се състои в това от „завоюването на Русия“ да се премине към „управлението на Русия“, подчертавал е, че главната задача на съветската власт е не в това „да продължи настъплението срещу капитала с помощта на красногвардейците“, не и в това да продължи национализацията, а в това с всички сили да развива държавния капитализъм. Заедно с това се поставя и задачата да се осигури участието на целия народ в отчета и контрола върху производството и разпределението на стоките“. И само Гражданската война и интервенцията наложиха да се отстъпи от първоначалните планове и да се премине към военния комунизъм — се казва в пояснението към филма. И тук авторите на филма нееднократно подчертават мисълта, че не бива да се подхожда към тези въпроси догматично и че социализмът и пазарът са съвместими понятия.

Оценявайки, общо взето, положително ролята на Сталин в
изграждането на СССР като могъща държава, китайските учени отбелязват и редица съществени недостатъци в избрания от него курс на определени етапи от развитието на обществото. Те цитират Сталин: „Ние изоставаме от напредналите страни с 50-100 години. Ние трябва да изминем това разстояние за 10 години. Или ние ще направим това, или нас ще ни смачкат“. И по-нататък казват: „Благодарение на това, че теоретическите възгледи на Сталин и ръководения от него курс се намираха в тясно съответствие с реалната международна и вътрешна обстановка по онова време, партията и народът много бързо осъществиха социалистическата индустриа­лизация и колективизацията на селското стопанство, бе заложена трайна основа за победата в антифашистката война и за последвалия стремителен икономически възход“. Но същевременно заедно с победите, които идваха една след друга, „идеологическите методи“ на Сталин започнаха да придобиват самозадоволяващо значение. Сталин „не вземаше под внимание състоянието на развитието на производителните сили по онова време“.

Дейността на Хрушчов, както бе вече казано, се оценява от китайските учени отрицателно като цяло. „Някои последици на теорията на Хрушчов за „общонародната държава“ и за „партията на целия народ“ — се казва във филма — доведоха до това, че партията и народът „загубиха необходимата бдителност по отношение реставрацията на капитализма.“

Курсът на Брежнев се подлага на критика заради грубото въоръжено вмешателство във вътрешните работи на други държави, което „също така се намираше в противоречие с принципите на марксизма-ленинизма, стигащо до предателство спрямо него“. Освен това „в СССР липсваше съвременно разбиране на научно-техническата революция в света, към нея винаги се отнасяха без необходимото внимание….. Това бе извънредно важна причина за постепенното навлизане на икономиката на СССР в състояние на застой.“

„През 1985 г. Горбачов стана генерален секретар на ЦК на КПСС и постави задачата за ускоряване на социално-икономическото развитие.Но поради неговата теоретическа неграмотност, крайно тесния политически хоризонт, примитивното разбиране на пазарната икономика през 1988 г. започва спад в селскостопанското, а след това и в промишленото производство“, отбелязват китайските учени. По-нататък те казват: „Пред лицето на трудностите и проблемите, възникнали в хода на реформите, Горбачов започна да търси грешките „не в провалите на собствената си политика, не в приеманите мерки, а единствено в т. нар. препятствия в областта на политическата структура, като насочи острието си против Комунистическата партия и основите на социалистическия строй.“ Какво пък, ще бъде трудно да не се съгласим с това: ръководството на КПК доказа на целия свят, че при грамотно съчетаване на пазара с централизираната социалистическа икономика могат да се получат впечатляващи резултати. Липсата изобщо на теоретически и политически убеждения у Горбачов доведе до възникване на „мощна политическа опозиция, обявила се против компартията и против социализма“. „Съществуват всички основания да се твърди – казват китайските учени — че последният период от управлението на Горбачов е период на най-драматично състояние, на най-трудно време за икономиката на СССР, тoва е времето, когато авторитетът на партията падна почти до нулата. И ако се казва, че икономическият фактор е непосредствената причина за разпада на Съветския съюз, за краха на КПСС, то теорията и практиката на реформите на Горбачов създадоха за икономиката на СССР такива вредни последици, че върху него падна отговорност, от която не може да избяга.“

Третата серия на филма — „Идеологическата работа на КПСС“, е посветена основно на „горбачовския“ период. Привежда се като пример Яковлев (издигнат от Горбачов за ръководител на идеологическата работа), „който с особена ненавист се отнасяше към думата „социализъм“. Яковлев и Горбачов дадоха такава насока на „гласността“ и „демократизацията“, че те станаха изключително достояние на ония „сили и идейни течения, които бяха прозападно настроени и се обявяваха против съветската власт, компартията и социализма“. Същевременно се прилагаше твърда „диктатура“ спрямо ония, които се обявяваха в защита на КПСС и социализма. „Гласността преди всичко повлече след себе си идейното течение, което се изразяваше в т. нар. преосмисляне на историята.“ (Ще отбележа, че и днес този метод активно се прилага от външните и вътрешните неприятели на Русия. Ярък пример за това са опитите да се пренапише историята на Отечествената война). „Започвайки от 1989 г. — казват китайските учени — критиката по адрес на Сталин постепенно премина в критика и отрицание на ленинизма и на самия Ленин… При това социалистическият строй, благодарение на който беше създадена блестяща цялостна държава, се превръщаше в „тоталитаризъм“, в източник на всевъзможно зло. При тази поощрявана от официалните власти критика в областта на идеологията сякаш смърт обхвана обществото като цяло.“

Китайските специалисти остро критикуват съветската интелигенция, която през този период проявява двуличие и открито предава идеалите, които тя самата по-рано активно пропагандира сред народа. „Тези, които до неотдавна се проявяваха като „твърди привърженици на марксизма“, се превърнаха в борци против т. нар. тоталитаризъм. „Радикалното течение“ в редиците на съветската интелигенция стремително се разраства. В цялата страна многобройните катедри по научен комунизъм се превръщат сякаш за една нощ в бази за пропаганда на западните политически учения“. (Да си припомним тук мигновеното прераждане и откритото безсрамие на такива „професионални марксисти-ленинци“ като Генадий Бурбулис и Юрий Афанасиев!) „Идейното падение доведе дотам, че КПСС се оказа пред смъртна опасност през 1991 г., когато основното течение в общественото мнение на различни гласове повтаряше, че практиката на социализма в СССР била погрешна, когато СМИ рисуваха съветската действителност изцяло с черни бои, а широката членска маса на партията и народните маси приеха цялата тази клевета за истина“. Именно поради това, заявяват китайските учени, през 1991 г. никой не застана в защита на комунистическата партия и социализма.

Особено внимание отделят китайските учени на стила на работа на КПСС с масите. „Водачите на партията трябва да се сливат с редовите членове на партията, а партията трябва да се слива с широките народни маси.“ Изключително важно е как се държи лидерът на партията. Китайските учени подчертават личната скромност на Сталин, но заедно с това отбелязват, че култът към неговата личност е довел до пълното откъсване на партийната върхушка от народа.

Същото се отнася и за Хрушчов: „Той се възнасяше все по-нагоре и по-нагоре, занимаваше се със самоуправство, правеше каквото си иска… При него бе разрешено само славословието, той не желаеше да слуша гласа, който идваше от масите вътре и вън от партията.“

Като говорят за периода на Брежнев, китайските учени отбелязват, че консерватизмът станал главното течение в идейната система на КПСС. „Много от ръководните кадрови работници в КПСС се удовлетворяваха от съществуващото положение на нещата, не желаеха промени, не мислеха за придвижване напред; стилът на работа вътре в партията във все по-голяма степен се характеризираше с откъсване от реалността, откъсване от масите.“ Съвършено справедливо се отбелязва, че през този период „твърде много влизаха в КПСС не за да се посветят на строителството на комунизма, не заради комунистическите идеали, а в гонитба за длъжности или чиновнически постове… За 18-те години, когато Брежнев се намираше на власт, се натрупаха много икономически, политически и социални проблеми“.

Характеризирайки стила на работа на Горбачов, китайските автори се позовават на спомените на бившия помощник на Горбачов Болдин: „В кабинета си Горбачов често четеше на глас даваните в чужбина оценки на неговата дейност, при което той можеше да прави това часове наред, а времето минаваше, множество важни документи, изискващи решения, оставаха без внимание.“ Китайските учени коментират: „Горбачов не само отхвърли принципа на колегиалното ръководство, но в още по-голяма степен се откъсна от действителността, приемаше политически решения, изцяло основани на собственото му субективно мнение, откъсна се от партията и народните маси… Поради това народът, когато тази партия, престанала да представлява неговите коренни интереси, се оказа на границата на гибелта, се отнесе с пълно безразличие към нейната съдба.“

Превъплъщението, което претърпява значителна част от ръководните кадри на партията, не можеше да не доведе до краха на КПСС, се твърди в раздела „Прослойката с особени права вътре в КПСС“. „Когато в СССР започна строителството на социализма, хората живееха трудно, упорито се трудеха, изграждайки основите, те се стремяха към по-добър живот. Във времето, когато се водеше напрегната борба за осъществяване на общите идеали, нямаше особен стремеж към привилегиите, към удовлетворяване на частнособственическите интереси“, се казва в поясненията към филма. Като средство за предотвратяване на появата на „прослойка с особени права“ се разглежда смяната на ръководния състав. В случая се подкрепя Хрушчов, по чиято инициатива на ХХII конгрес на партията бе прието и закрепено в устава положението за ротация на кадрите. „Слой с особени права вътре в КПСС започна постепенно да се формира след идването на власт на Брежнев и особено през последния период от неговата власт. При него фактически се създаде система за пожизнено оставане на ръководителите на техните постове… Образува се отряд от ръководни кадри, състоящ се от грохнали лица. Като последица от тази система се стигна дотам, че на ръководния слой не достигаха жизнени сили, а също и до това, че с лекота се формираше ядро в слоя с особени права или привилегии“. В резултат на всичко това, казват китайските учени, партията закономерно бе отхвърлена от народа.

Шестият раздел на пояснителния текст (съответстващ на шестата серия на филма) е „Организационната линия в КПСС“. Ще приведем някои цитати. За Ленин: „Приживе на Ленин вътре в партията се осъществяваше колективно ръководство — в партията имаше вожд, имаше и ръководители на различни равнища, но нямаше сляпа вяра в тях… Ленин предпоставя, че в партията съществува свобода на обсъждането, на критиката и изразяване на несъгласие. Той казваше „Без свобода на обсъждането и на критиката пролетариатът не признава единство в действията“. Ленин подчертаваше необходимостта да се изслуша друго мнение, дори даже на опозицията – придаваше голямо значение на демокрацията вътре в партията, включително и на необходимостта да защити правото на всякакво малцинство, като в пълна степен отбелязваше и необходимостта от централизъм“. За Сталин: „В началото, когато Сталин става генерален секретар на партията, системата на демократическия централизъм в партията и съответната система на контрол продължиха последователно и достатъчно добре да се прилагат в живота“… Но „след ХХVII конгрес на партията, състоял се през 1934 г., положението на Сталин в партията стана непоколебимо и славословията по негов адрес се увеличаваха с всеки изминал ден. Той започна да става прекалено самоуверен и даже деспотичен… Поради това вътре в КПСС бе твърде трудно да се чуе гласът на друго мнение“. За Хрушчов и Брежнев: „По времето на Хрушчов и Брежнев, макар и формално да се залагаше на „колективното ръководство“, всичко се сведе до това, че вместо правилото „както каза един човек, така и ще бъде“, се въведе правилото „както казаха няколко човека, така и ще бъде“. За Горбачов: „По времето на Горбачов отстъплението от принципа на демократическия централизъм доведе до това, че под формата на т. нар. демокрация той премина в другата крайност… Прекомерната концентрация на власт в КПСС в продължение на дълго време доведе до зловещ резултат – неудържимото разливане на идейното течение на буржоазния либерализъм, към което се стремеше и Горбачов.“ И по-нататък: „Погрешната линия на Горбачов по въпроса за кадрите доведе до небивал смут в идеологията на кадрите, заемащи длъжности и в партията, и в правителството, и в армията, което в най-голяма степен подрони авторитета на партията. Партийните организации на всички равнища и целият кадрови корпус се оказа, основно, в състояние на паралич. И когато се стигна до това, вече нищо, никакви висши сили не можеха да помогнат на КПСС“.

В раздела „Групата ръководители на КПСС“ китайските автори говорят не само за Ленин и генералните секретари на партията, но и за тяхното обкръжение. За Ленин се казва, че в историята той може да се смята за образцов вожд, докато дейността на останалите ръководители на КПСС — Сталин, Хрушчов, Брежнев, Горбачов — се подлага на критичен анализ. И главният извод: „основната причина за разпада на СССР е ситуацията вътре в КПСС, а главният проблем на КПСС е случилото се с нейната ръководна група“. На подробен анализ се подлага дейността на групата на Горбачов. Ще се огранича да цитирам само заключителния извод: „Ако една политическа партия се намира на власт и ако главните защитници на принципите на нейното съществуване и развитие започнат по-рано от другите да рушат тези принципи, и ако се окаже невъзможно те да бъдат своевременно спрени, тогава тази партия неизбежно ще попадне във водовъртежа на страшни беди.“

Убедително доказвайки, че основните причини за разпада на Съветския съюз и краха на КПСС се крият в състоянието на нещата вътре в самата КПСС, китайските учени посвещават заключителната серия на филма и коментара към нея на темата „Отговорът на КПСС на вестернизацията*, на разложението, осъществявано от Западния свят“. „Още от самото раждане на съветската власт — пишат те — враждебните западни сили се опитваха да я задушат в пелените й, но под ръководството на КПСС народите на Съветския съюз преодоляха многобройните затруднения, защитиха първата в света политическа власт на народа, продължиха движението напред по пътя към социализма, издържаха жестоки изпитания, включително и в борбата с фашистка Германия“. Виждайки, че е невъзможно Съветският съюз да бъде победен с помощта на военна сила, Западът промени своята стратегия. Авторите на пояснителния текст посочват петте метода на тази стратегия.

Първият метод е „мирната еволюция“. Този термин употребява за първи път през юли 1947 г. посланикът на САЩ в СССР Джордж Кенан, който предсказа, че „осъществяването на стратегията на мирната еволюция ще доведе в крайна сметка до разпадане на съветската власт.“

Вторият метод на осъществяваната от Запада стратегия на вестернизация, на разчленяване на СССР „се свеждаше до използване на икономиката и външната търговия, на техническата помощ за насочване на реформите в СССР в желаното от Запада направление“.

Третият метод е в превръщането на така наречения въпрос за „правата на човека“ в средство за намеса във вътрешните работи на СССР, за поддръжка на реакционните сили вътре в съветското общество. „Да се намеси в отношенията между националностите в СССР, да подрива тези отношения, да създават хаос вътре в СССР — това е четвъртият метод, който САЩ и държавите от Запада използваха, за да осъществят своята стратегия“. „Петият и най-смъртоносен метод, който прилагаха САЩ и западните държави, се състои във всестранната поддръжка на опозиционните и предателските сили вътре в КПСС, пълно съдействие на гробокопачите на Комунистическата партия на Съветския съюз и на съветската власт.“

Като човек, който бе в състава на висшето политическо ръководство на КПСС и СССР през 1990-1991 г., ще кажа, че към това няма какво да се добави. „Петте метода“, за които говорят китайските учени, имат – от гледна точка на стратегията на глобалните западни централи — универсален характер. Те в различна степен на интензивност се прилагат и към съвременна Русия. Ето какво пишат китайските учени за петия метод. „През май 1991 г. Горбачов изпрати икономиста Явлински в САЩ, за да разработи заедно със специалистите от Харвардския университет „Харвардския проект“. В него се заявява следното: Западът ежегодно ще оказва помощ на Съветския съюз в размер от 30 до 50 милиарда американски долара, а Съветският съюз от своя страна ще осъществи „маркетизация“, „приватизация, последователна и пълна „демократизация“, ще допусне самоопределението на всички нации и т.н. Така проектираната помощ беше подчинена на принципа: „Повече реформи — повече помощи, по-малко реформи – по-малко помощи, няма реформи — няма помощи“. Просто и ефективно!

Естествено е, че обещаната помощ бе само примамка. По същото това време политическите ръководители на САЩ казваха на своите съюзници: „Стратегическите интереси на САЩ се заключават не в това да помагат икономически на Москва, а да разрушат комунистическия строй в Съветския съюз“. И това е наистина така. На 16 юли 1991 г. в Лондон на среща с ръководителите на „седморката“ (тази институция неизменно запазва своя статут вътре в „осморката“) Горбачов, позовавайки се на Харвардския проект, е помолил за обещаната помощ, но „седморката“ отказала. И въпреки това Горбачов, действайки като зомбиран, бърза с реформите в СССР по посоката, указана от Запада, като застана по тази начин „на пътя, връщане от който няма“.

Епилогът на сериала се нарича „Русия преосмисля“. От него се вижда, че в Китай искрено смятат, че руснаците са се заблудили и едва през последните години започват да разбират какво се е случило с тях. „Руската нация е велика нация. След повече от десет години сътресения и бедствия във всички обществени слоеве в Русия започват вече да преосмислят станалото… Напоследък в теоретическите кръгове в Русия се разгърна широка дискусия; мнозинството сред тях критикува новия либерализъм, който им докара неизброими беди… Президентът Путин нееднократно посочва, че е „необходимо да се възпитава младото поколение в дух на гордост за своето Отечество и неговата история… Разбира се, до своето възраждане Русия ще трябва може би да измине един достатъчно дълъг път. Ние обаче дълбоко вярваме, че тя в никакъв случай няма дълго да мълчи“.

Авторите на филма се надяват, че цялото човечество, включително и Китай, ще извлекат поуки от „уникалния негативен материал“, от който разбираме какво е станало в Русия. С това и завършва филмът: Да, КПСС и СССР — това е нашето минало, което, като всяко друго минало, необратимо отмина. Но защо е толкова остро актуално изследването на китайските учени? Защо такъв резонанс предизвика в обществото филмът на архимандрит Тихон? Отговорът е един. Много от това, за което се говори в тези два филма, съвпада с положението в Русия днес. Неслучайно президентът В.В. Путин в своите последни изказвания предупреждава: още няма достатъчно основания да се смята, че Русия се намира на безопасно разстояние от грозящата я катастрофа, че произтичащото укрепване на руската държава е необратимо. И това е така. Днес няма смислена идеология нито у партията на власт, нито у ръководството на страната, идеология, която би била приета от народите и гражданите на Русия, която би послужила като спойка, надеждно опазваща страната от разпад. Цялото общество, особено неговите горни слоеве, са пронизани от корупция, обществеността е разединена. Част от политическото ръководство продължава да се ориентира към Запад. Тези хора не се вълнуват от националните интереси на Русия. При най-малко колебание в курса те ще преминат в лагера на геополитическия противник. Остава надеждата, че тандемът Путин — Медведев вижда тази заплаха и ще съумее да се справи с нея.

Превод от руски Велко Вълканов

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук