ЕДИН БРОЙ ОТ “НОВО ВРЕМЕ”

0
159

Петя Кандева e строителен инженер. Участвала в строителството на курортния комплекс “Албена” (първите хотели и ресторанти, както и съставяне на каталога от елементи, с който се построиха останалите сгради), циментовия завод “Златна Панега” и други зaводски и обществени сгради. Преподава строителни конструкции в архитектурния факултет. Безпартийна. Превела на френски: “Хрушчов и разпадането на Съветския съюз” от Михаил Килев. Автор на: “По стъпките на Европейския съюз” (2005 г.) и “Европейската конституция през призмата на френския референдум” (2006 г.)
Реших да се осведомя малко повече за участта на Слободан Милошевич и инсценирания нелегален процес срещу него, почиващ изцяло на лъжи. И така попаднах на списание “Ново време” (бр. 4, април 2006 г.), публикувало статия от Велко Вълканов, който като инициатор и председател на Международния комитет за защита на Милошевич притежава данните относно делото и несъмнено най-добре познава фактите. Известно е също така, че Велко Вълканов произнесе в Белград реч пред 500 000 души, дошли на траурния митинг в памет на Слободан Милошевич.

Но въпросът тук не е за Милошевич, а за списание “Ново време”.

Какво откритие бе за мен формата и съдържанието на новото “Ново време”, носещо подзаглавие “списание за социални идеи, политика и култура”. Списанието графически и текстово напомня, че е основано през 1897 г. от Димитър Благоев. Въпреки че не намерих никаква прилика, няма да търся тук идейното историческо развитие на благоевските социалистически идеи, разраснали се в комунистически с отцепването му от “широкия” реформизъм, за да се стигне до сегашния “либерален социализъм”, характерен за социалистическите партии на Запад. Новото “Ново време” – списание за “социални” идеи – недвусмислено не е последовател на благоевските идеи, а поглежда отдалеч (да не кажа отвисоко) съдбата на народните маси, на които капиталистическата социална щедрост* им стига.

Този брой от “Ново време” остави дълбоки следи у мен, които искам да споделя тук накратко.

Първите три статии са посветени на абсолютно излишната дискусия дали БСП трябва да има нова програма… и смешното сравнение с английската Лейбъристка партия (видяла жабата, че подковават коня…!). Т.е. първо, забравя се, че партиите в капиталистическите страни отразяват интересите на дадена класа, което въобще не е така със създадените с благословията, и най-вече, със средствата на Запада, партии в България, в които се гмурнаха (пак жабите ми са в ума) кой къде завари от т. нар. бивши комунисти (които никога не са били комунисти, ама кой да знае!), опитвайки се да вземат по-изгодните места (разбира се, най-изгодните са били вече разпределени между по-отдавна действащите за разрушението). Но забравяйки тази първа постановка, забравя се, второ, че тези така излюпени партии ще съществуват дотогава, докогато Западът реши, че има нужда от тях (ето например, как отпадна, въпреки благородното си име, Републиканската партия). Така че тук трябва да се напомни и третият момент, че изчезването им е в обратнопропорционална зависимост с угодническото подчинение (най-угодническите по-бързо си свършват работата, и съответно, по-бързо се отървават от тях – да не напомням един прекалено известен пример: Горбачов). Изискванията на западните надменни господари растат след всеки успех и падането в тази бездна предизвиква само презрението им.

И така, нашите нови идеолози захвърлиха честта и славата на социалистическите постижения (в които те имаха съответното почетно място), за да чиракуват в “богат” дом (богат, но няма какво да се измъкне от него, бяха установили някои крадци).

Какво по-конкретно може да се каже относно статиите?

Най-младият сътрудник на “Ново време” – доцент, доктор, философ и социолог** – е съвършен специалист по леене на думи (не на мисли), замайващо като приятно чуруликане (жалко, че не е на някоя по-приказна тема), което напомня модерната западна литература от 60-те години на миналия век. Дори притежава по-усъвършенствана форма и привлекателен ритъм.

С двете предимства да е от предишното поколение и да е в математическата област, друг автор ни пояснява с точни и ясни дефиниции и диалектически определения (абсолютна рядкост в нови времена и в “Ново време”) същността на една партийна програма, смисъла на капиталистическите и религиозните идеологии (осведомявайки ни също, че през 70-те години на миналия век понятието “идеология” е било заменено от западните теоретици с неизчистената дефиниция “ценности”), и достига до определението на социализма като… “ново съвременно християнство”(!) (да разбираме ли, че другите религии нямат достъп?). Явно, тези нови времена не са минали, без да оставят следи в съзнанието дори и на такива материалисти-диалектици, на които съзидателната част и смисълът на живота им е минал при реалните възможности на социализма. И въпреки съзнанието, че единствено социализмът изгради материалната, техническа и културна база на страната, този автор заявява, че понятието “социализъм” е неточно, и ни кани да се хванем за сламката на “парламентарната (буржоазна) демокрация”, радвайки се, че БСП е станала “партия от социалдемократически тип”, което отваряло възможността да се намери “път към социализма с мирни средства” (забравихме ли, че именно тази постановка от ревизионизма на Хрушчов доведе до сгромолясването на социализма!). Задрямал под крилото на “семейството на демократичните леви сили” (става дума за Социалистическия интернационал – който, между другото, в цялата си история е бил на десни позиции) и бълнуващ за “пълноценното ни интегриране в Европейския съюз”, той забравя развилнелия се империализъм или пък разчита, че военните му интервенции няма да попречат да постигнем “революционните си цели с демократически еволюционни средства”! Не можах да разбера кои са тези “нови предизвикателства”, на които необходимата за БСП програма ще “даде нов теоретически и методологически отговор”, за да съпроводи предстоящия “дълъг нов преход”, който, както е пояснено, “в основата си е завършен, и у нас има вече капитализъм”, което позволявало “пълноценното ни интегриране в Европейския съюз”. Научаваме, че “новото разбиране на социализма не се противопоставя на пазарното стопанство (всъщност – пояснява авторът – то е капитализъм) и на частната собственост” (А! Тук става ясно защо “социализъм” не би могло да бъде точното название на икономически строй с обществена собственост на средствата за производство! Били “нови” критерии!…Макар че идеите са стари!). Та това ли е върховният стремеж на “революционните цели”, които ще бъдат “постигнати с демократически еволюционни средства”?!…

Това е “недостатъкът” на диалектическата мисъл: може да се критикува и да й се опонира. Докато другите статии на списанието имат голямото “превъзходство” да са с неясни мисли (и следователно, некритикуеми) – не само поради лошия превод на нескопосано съчетаните извадки от Интернет, но и по самата си същност. Интернет не е пример за научна стойност, нито за обосновано с доказателства и документи писане – всеки “автор” си позволява субективно виждане на факти и научни постановки. Но и тези, които заимстват такива текстове, нямат височайшето изискване за обективност, въпреки научните титли, които успяха да получат при социалистическа обстановка. Колкото твърдението е по-объркано, толкова повече им харесва!

Въпреки че “Ново време” е списание за политика и култура, не успях да се осведомя много нито за едното, нито за другото. Например, от статията “Датските карикатури” не се научава нищо относно карикатурите и тяхното съдържание, нито пък е направен политически анализ относно кой, по какви причини и в чий интерес направи предизвикателство към мохамеданската религия. Няма и културен анализ относно мястото на “карикатурите” в българската действителност. Сигурно, защото това води до въпроса за религиозните предизвикателства към българското население и многобройните пострадали от действията на разни “протестантски секти” (чиято мисионерска амбиция е значително по-опасна от крайностите на която и да било религия) или пък на новите християнски манастири, експлоатиращи труда на “самостоятелно” избрали съдбата си затворници. Колко има, къде са установени, колко души са впримчени (пол, възраст) и каква е съдбата им? Истински въпроси, но по-добре е да се пише повърхностно, и то по далечни проблеми, отколкото за това, което очаква решение от самите нас.

Три избора на редакционната колегия на “Ново време” са ми необясними.

Първо, защо трябваше “Ново време” да търси един седесар, за да се противопостави на сериозната статия на Вълканов, изливайки в “лявото” списание долнопробната пропаганда против Милошевич, която е достатъчно разпространена, за да можеше да се заимства (с по-голяма тежест!) от западни автори!

Второ, защо трябваше да се превежда един десен френски политик, Режи Дебре, на когото би могло да му тежи на съвестта (но по-вероятно е да е горд с добре изпълнената задача) за предателството, което позволи залавянето и убийството на Че Гевара.

Трето, защо трябваше да се превежда толкова дълга статия от Наом Чомски, който преди година много по-накратко представи своята същност пред българската телевизия: 1) неговата дълбока и добре обоснована критика на американската политика не е в противоречие с признаването му на Съединените щати като “единствена демокрация в света”; 2) нежеланието му да класира като репресия собствения си престой в затвора, в резултат на протеста си срещу войната във Виетнам, заявявайки, че САЩ трябва да отстояват официалната си политика! (интересно, това право Чомски отрича на други страни!)…***

“Ново време” навярно не е наясно (или премълчава) с ролята на псевдо-левите интелектуалци или партии. Голямата разлика между най-левия американски интелектуалец Наом Чомски и най-десния Френсис Фукуяма е, че първият критикува американската политика, а вторият най-цинично я превъзнася. Но “малката” им прилика е, че и двамата са за американско световно господството. Ако четем Фукуяма, непременно ще се разбунтуваме против тази нагла политика. Но като четем върлите критики на Чомски, спокойно можем да чакаме те да разрушат основите на тази политика… особено с такива бойки фрази като “правата не се дават – те се взимат”. Макар и да не е ясно как се взимат: кой ще се бори, против кого и с какви средства.

Не е позната за нас западната, повече от тривековна, традиция на леене на думи, което колкото и да изглежда игра на думи, е кодирано и класира събеседника в съответната му роля. Тази, макар и добре усвоена от българския елит риторика, няма същото значение при него и звучи само като плагиатство, поради липсата на необходимата класова принадлежност на играещите лица.

До 1976 г. на Запад окончателно се въведоха социологията, философията и психоанализата във всички области на науката, политиката и икономиката (т. нар. плури-дисциплинни екипи), като средство за борба с научния материализъм. Целта беше заменяне на техническата и икономическата мисъл и на диалектическите понятия: класи, класова борба, империализъм, държавата като диктатура на господстващата класа (днес представена като “надпартийна демокрация”) и т.н. – разбира се, списъкът е безкрайно дълъг – за да се стигне до неизчистени, и преди всичко, съзнателно неточни, понятия (наречено на Запад “новланг”). Източните марксистки теоретици, поглъщайки идеологическата буржоазна уловка, веднага преминаха на новата “модерна” терминология, “пропускайки” идеологическия й характер.

Колкото и успешно да е изразена “лявата” мисъл с новия език (имам предвид статия от “Ново време): “диалектиката на частното и публичното”, “пазарът срещу демокрацията”, “липсата на публичните свободи, след като са гарантирани частните, поради абдикация на гражданите” и заключението, че “демокрацията не произтича от пазара, именно защото поражда разслоение”, колкото и да са точни формулировките на сполетялата ни действителност, те не могат да поведат един разбунтувал се народ на побиден поход (каквато е задачата на една революционна партия), а са по-скоро абдикация на марксистките теоретици пред яростно настъпващия, в последната си битка, империализъм.

За кои читатели списание “Ново време” публикува статия за “атракционните (в превод привлекателни) инвестиции във финансовия сектор”? Наистина, разбрахме къде можем да инвестираме, но някои детайли ни убягват! Каква е същността на лизинговите компании и каква е разликата със старата форма на кредит, която все пак още се практикува на Запад. Като всяко ново изобретение, то несъмнено е направено с цел клиентът да загуби колкото се може повече. Освен сведението, че това са много изгодни инвестиции, статията на специалиста по “финанси, финансов контрол и тяхната история” можеше да ни осведоми също относно обвързването на народа чрез лизинги и тем подобни пенсионни фондове, позволяващи законната кражба на парите на вносителя или на сключилия заем… В крайна сметка те ще отидат в джоба на най-едрите световни финансови магнати. Е, посредниците ще са щедро заплатени, а другите нека да мрат. Но това вече не е наш учебен предмет!

Може би най-краткия ми извод от прочита на един брой от “Ново време” се изразява с парафразирането на една нововремска “мисъл”, до която дойде изискване то на друг автор: БСП да замени “текстовия си флирт” с “висшата политическа ценност за избирателя – откровеност и искреност”, за да може БСП “да задържа и да привлича симпатизанти в бъдеще”, като завършва с мисълта, която парафразирам: “Войнишката непреданност към комунистическата партия постепенно отпрати социализма в историята.”

Но това не е “краят на историята”, както му се иска на Фукуяма. Обаче, “Ново време” няма да е между действащите лица на бъдещата история.

28 юни 2006 г.

* При капитализма “социалното” спрямо масите е отпускане на минимални придобивки за трудещите се (за разлика от социалистическото равенство).
** Философия и социология са специализациите на “мислещите глави” (явно, нямат претенцията да са научни сътрудници) на ЦРУ: политолози, тълкувачи на марксизма и сталинизма – като например, Збигнев Бжежински, Джереми Израел, Ричард Пайпс…
*** Единственото, което ми се стори за подчертаване от статията (стр. 111) е следното: “Важно е да се има предвид, че политическите кампании са измислени от същите хора, които продават паста за зъби и автомобили. Тяхната професионална грижа в обичайната им работа е да не предоставят информация. Целта им е по-скоро да лъжат, да подронват концепцията за пазари, които сме научени да уважаваме като информирани клиенти, които правят разумен избор… Едва ли е изненадващо, че лъжата и подобни техники преобладават, когато задачата им е да продават кандидати, както и да подронват демокрацията.”

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук