ОБЩОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО – СТИМУЛ ЗА МИРНО И СТАБИЛНО РАЗВИТИЕ

0
204

На 29 и 30 август в Охрид се състоя регионална конференция на тема “Диалогът между цивилизациите”. Във форума, организиран под егидата на ЮНЕСКО, участваха държавните глави на 8 страни от Югоизточна Европа – Албания, Босна и Херцеговина, България, Македония, Словения, Сърбия и Черна гора, Унгария и Хърватия.
Сред участниците българската делегация разпространи разработката “Културни пътища в Югоизточна Европа”, осъществена по инициатива на българския национален комитет на ИКОМОС. Позовавайки се на този проект, президентът Георги Първанов разви в изказването си идеята да се разработят културни маршрути с цел взаимно отваряне, културно обвързване и социално-икономическо развитие на страните от региона.
Заедно с изграждането на липсващите инфраструктурни коридори, следва да се използва максимално разумно и ефективно това, което вече е създадено през хилядолетията, а именно културно-историческите коридори, каза Георги Първанов.
Идеята му бе приветствана в заключителната декларация на Охридския форум. В нея се казва още, че участниците подкрепят предложението на Георги Първанов през 2004 г. България да бъде домакин на среща на държавните глави на страните от Югоизточна Европа, посветена на богатото куртурно-историческо наследство на района.
Решени сме да покажем, че нашият район може чрез собствени стратегии и чрез диалог да се превърне в динамична област, в която хората заедно ще преоткрият стимулиращото богатство на различията, културния обмен и сътрудничеството, както и по-различната си идентичност, се казва в Охридската декларация.
Предлагаме на читателите на “Ново време” пълния текст на изказването на президента Георги Първанов.

Не мога да скрия, че за мен изборът на Охрид за място на регионалния форум, посветен на диалога между цивилизациите, е повече от символичен. Неповторимата атмосфера на този град не само олицетворява Европа на многообразието, но ни кара да почувстваме непосредствено както историческата, така и съвременната среща на различни култури и традиции.
Може би тук най-лесно можем да се убедим в това, че т. нар. “сблъсък на цивилизациите” нито е неизбежна, нито желателна съдба на човечеството през ХХI век. Напротив, съвременният глобализиращ се и взаимно зависим свят изисква интензивен диалог между цивилизациите като единствено възможна стратегия на мира и на развитието. А както показва опитът, такъв диалог не е просто красива, но неосъществима мечта. Той е възможен, защото културата може да бъде не само основа за конфликти, но и най-солидната база за разбирателство и консенсус. В крайна сметка, ако не успеем да установим чрез диалога на цивилизациите една цивилизация на диалога, ние рискуваме мира и стабилността, а оттам и всичко друго.

В тази връзка несъстоятелен и политически опасен е всеки фатализъм, който се опитва да вкара в непроменими и непримирими рамки културните различия, да разделя Европа според границите на отдавна несъществуващи империи, според различните азбуки или религии.

Впрочем, мога да твърдя, че подобен фатализъм се опровергава и от опита на България като страна, където се пресичат и наслагват стари култури и цивилизации, където преминават някои от споменатите граници. И се надявам, че нашият опит на диалог и съжителство, натрупан през вековете и успешно отстояван в съвременността, може да обогати дебатите и на настоящия форум. През своята многовековна история България е била връзката между изтока и запада, между християнството и исляма. Тази история възпита българския народ в търпимост и толерантност към различните етноси и религии. Именно тази толерантност е в основата на уникалния български етнически модел, който се утвърди през последните години на демократично развитие. България остана мирна и стабилна въпреки бушуващите около нея пожари. И за тази стабилност допринесоха общите усилия и на българи, и на турци, и на роми, и на евреи, и на арменци.

Наистина Балканите, тази люлка на антични цивилизации и култури, многократно са изпитали ударите на разрушението и кръвопролитията. В основата на подобни събития можем да открием много фактори и причини, но едва ли те се дължат на сблъсъка на цивилизациите. Затова сега от нас и от нашите приятели и партньори зависи този район да се превърне в място на мир и стабилност, където народите живеят в атмосфера на доверие и взаимно уважение, в тясно сътрудничество и приятелство със своите съседи. За първи път от десетилетия всички държави от региона се управляват от демократично избрани правителства. За първи път те декларират общи ценности и поддържат активен диалог помежду си на всички равнища. Днес всички страни на Югоизточна Европа преследват общи стратегически цели – членство в Европейския съюз и НАТО, и тази перспектива бе потвърдена на срещата на НАТО в Прага и на срещата на Европейския съюз в Солун. България вярва в тази перспектива и упорито и последователно работи за нейното осъществяване.

Мястото и темата на нашия форум ме провокират да поставя един специален акцент на своето изказване. Към него ме насочи и една мисъл, изказана от многоуважавания Генерален директор на ЮНЕСКО г-н Мацура, чието участие придава особена значимост на нашия форум, а именно, че чрез общото културно наследство страните в региона могат да преодолеят настоящите източници на предразсъдъци и нетолерантност и да положат основите за мирно и стабилно развитие.

Преди малко повече от месец и половина, ние президентите на Албания, България и Македония посетихме последователно нашите три страни и тук, в Охрид подписахме Съвместна декларация за задълбочаване на сътрудничеството по изграждането на Общоевропейския транспортен Коридор VIII и други инфраструктурни обекти по неговото трасе. И тримата бяхме единодушни, че изграждането на този коридор ще има силно позитивно въздействие не само върху нашите три страни, но и върху икономическото и инфраструктурно развитие на цяла Югоизточна Европа, както и за ускореното интегриране на страните от региона към ЕС и НАТО.

Но по време на тази наша тристранна среща, преминавайки от една страна в друга, ние със задоволство установихме, че има много общо в нашите гозби, песни, танци, носии, обичаи, традиции. А това значи, че има много общо в нашите народи, в нашата история, в нашата култура. Нещо повече, това общо може да се открие във всички страни на Югоизточна Европа.

Това общо не е убягнало и от вниманието и на нашите учени и експерти в областта на културно-историческото наследство. Преди няколко години по инициатива на българския национален комитет на ИКОМОС се сформира един международен екип, в който се включват представители на всички страни от Югоизточна Европа. Този екип разработва една обща методика и на основата на нея, всяка страна систематизира по епохи и нанася върху националната си карта своето културно-историческо наследство. Накрая един по-малък екип сумира тези карти и прави една Обща карта на културно-историческото наследство на Югоизточна Европа.

Резултатът е поразяващ! Запазеното културно-историческо наследство формира ясно очертани културни коридори, които са прокарани през нашите земи преди хилядолетия и столетия, но и днес те са не само живата памет на цивилизациите в нашия регион, но и са и едни от най-здравите връзки между нашите народи.

Защото тези културно-исторически коридори не признават границите. Те започват от Адриатика, преминават през няколко страни и завършват при Черноморието. Или започват от Средиземно море и стигат до Карпатите. Други пък следват течението на река Дунав. Тези коридори, или както учените са ги нарекли “културно-исторически маршрути”, датират от различни епохи, създадени са от различни цивилизации, в които дял имат и нашите прадеди, но те са тук на нашите земи и те са нашето най-ценно наследство, с което ние може и трябва да се представяме пред света, като една от люлките на световната цивилизация.

Така, че наред с изграждането на липсващите инфраструктурни коридори между нашите страни, нека да използваме максимално разумно и ефективно това, което вече е създадено, а именно културно-историческите коридори. Те са изградени и съществуват вече от столетия – още от времето на траките, на древна Елада, на Римската империя и Византия, на Отоманската империя, на Балканското възраждане.

Ето защо преди месец и половина на заключителната пресконференция на нашата тристранна среща в Поградец, предложих следващата година да проведем среща на държавните ръководители на всички страни от Югоизточна Европа, която да бъде посветена на изключително богатото културно-историческо наследство на региона. България е готова да бъде домакин на тази среща, която би могла да даде отговорите на три основни въпроса:

Първо, как да направим достояние на нашите народи, на нашите европейски партньори и на всички наши приятели по света това богато наследство от история и култура, с които са пренаситени нашите земи. Защото, за съжаление, за това неоценимо богатство за сега знаят главно нашите учени и експерти, но съвсем недостатъчно нашите граждани и почти нищо хората извън региона. При последната ми среща с евро-комисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген разисквахме този въпрос и той изрази готовността на Европейската комисия да подпомогне финансово и експертно провеждането на една широка PR-кампания, която да представи големия принос на Югоизточна Европа в развитието на европейската и световна цивилизация.

Вторият въпрос, на който трябва да отговори нашата среща на високо равнище, е как това уникално културно-историческо наследство може да бъде използвано максимално разумно и ефективно:
– за взаимно отваряне и културно обвързване на страните от региона;
– за широко отваряне и културно обвързване на региона с останалата част на Европа;
– за социално-икономическото развитие на страните от региона.
Взаимното отваряне и културното обвързване на страните от региона е най-лесно постижимо, защото то зависи изцяло от политическата воля на страните и народите от региона и защото този процес, макар и спонтанно, вече е започнал. Нужно е само да го целенасочим и стимулираме.

Широкото отваряне и културното обвързване на региона с останалата част на Европа е по-трудно постижимо, защото то изисква да преодолеем някои наслоени с годините погрешни представи за нашия регион като място на войни и етнически конфликти, които трудно се свързват с наследството и постиженията на човешката цивилизация. Но при един добре обмислен общ подход, ние може и трябва да покажем, че Югоизточна Европа заема важно място в културната история на Европа и света. Тук специално внимание трябва да се отдаде на информационните технологии и Интернет, както и на задълбочаване на сътрудничеството между научно-изследователските и образователни институции от страните от региона и останалите европейски страни.

Най-добрият начин за използване на културно-историческото наследство за социално-икономическото развитие на региона е неговото разумно и ефективно включване в туристическата индустрия. В някои отделни страни от региона това вече е постигнато в значителна степен, но динамичното развитие на културния туризъм в последните години, в съчетание с развитие на транспортната инфраструктура, правят все по-търсени тематичните маршрути, които не се ограничават само в една отделна страна. А видно от разработката на нашите учени и експерти, в нашия регион може да се развива културен туризъм по пътя на траките, по пътя на елините, по пътя на римляните. Или по пътя на езичеството, по пътя на християнството, по пътя на исляма. А защо не по пътя на виното, по пътя на сиренето, по пътя на хляба.

И още нещо, ако внимателно проследим културно-историческите маршрути, ще установим, че много често те преминават през изключителни природни забележителности, лечебни минерални извори и резервати, наситени с уникална флора и фауна. Това е още една голяма ниша на друг вид туризъм, т.н. еко-туризъм, който както и културният туризъм, налага строги и изисквания за опазване на туристическия продукт.

И така стигнахме до третия основен въпрос на нашата предстояща среща – това е пълното разкриване и опазване на нашето културно-историческо наследство. Опитът ни до сега показва, че за това освен сериозните финансови средства, регионалното сътрудничество е от ключово значение. Първо, защото то обединява целия научно-изследователски и експертен потенциал на региона, който за съжаление напоследък все повече се стопява. Второ, защото наследството на една епоха не се ограничава само в една отделна страна, а се простира почти в целия регион. И трето, защото иманярството и търговията с културно-исторически ценности вече са станали обект на международната организирана престъпност, чието противодействие също и изисква международен подход.
Що се отнася до значителния обем финансови средства, необходими за разкриването и опазването на културно-историческото наследство, една значителна част от тях би могла да се получи от туристическата индустрия, която използва това наследство като свой основен продукт. Но този източник на средства ще заработи едва когато туристически продукт бъде вкаран в активен оборот. Преди това са нужни едни начални инвестиции, които могат да дойдат както като безвъзмездна помощ от ЕС или някои страни-донори, така и като заем от международните финансови институции или като собствен капитал на частния сектор, който би могъл да бъде привлечен като концесионер. По същата схема ще трябва да се осигури и първоначалното финансиране за изграждането на необходимата техническа инфраструктура, свързваща и обслужваща културно-историческите паметници. И така отново стигнахме до транспортните коридори и останалите ифраструктурни обекти по тяхното трасе.

Видно е, че една бъдеща среща на високо равнище по културно-историческото наследство в Югоизточна Европа има да решава един голям спектър от въпроси – политически, културно-исторически, икономически, финансови, социални, екологически. Затова предлагам на тази среща, наред с държавните глави на страните от региона, да бъдат поканени да участват също високопоставени представители на ЕС и международните финансови институции, на научно-изследователските и експертни среди, както и на бизнеса. Така, тази среща ще се превърне в един работещ международен форум, чийто краен продукт може да бъде един конкретен План за действие за пълно разкриване, опазване и ефективно използване на културно-историческото наследство на Югоизточна Европа като част от наследството на световната цивилизация.

Ако успеем да постигнем това, ние ще покажем, че нашето минало повече ни сближава, отколкото ни разделя, че в нашата история и в нашата култура наред с различията има и много общи неща. И именно тези общи неща ние трябва да заложим и в нашето бъдеще. А това значи, че нашият регион както е имал общо минало, може да има и общо бъдеще. Време е ние сами да се заемем с него и първата обща стъпка в тази посока трябва да бъде една наша Обща стратегия за европейското бъдеще на Югоизточна Европа. България вече няколко пъти предлага да разработим тази наша обща стратегия. Време е да се заловим с това!

Днес Охрид изпраща важен сигнал до цялата международна общност, като подкрепя активно поставената от ООН и ЮНЕСКО значима цел за неразривно свързване на културата, мира и развитието. Бих желал да изразя своята увереност, че дискусиите на настоящия Форум не само ще осмислят в регионално измерение дилемата за диалог или сблъсък на цивилизациите, но и ще предложат подходящи решения и идеи за преодоляване на различията и укрепване на мира и сътрудничеството на Балканите.

Това ще е нашият принос във формирането на света на XXI век като свят на взаимна зависимост и взаимно разбирателство, свят на откритост, доверие и сътрудничество.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук