Юрий Борисов е главен редактор на сп. "Ново време". Доктор по философия. Автор на книгите "Психология на подсъзнанието", "Приказка за Буда", "Войната на Мърфи", "Христос на возкресе", на редица статии в периодичния печат.
Щрихи от сблъсъка в Световната търговска организация по проблема с чуждестранните инвестиции
От 10 до 14 септември 2003 г. в Канкун – Мексико се провежда Петата министерска конференция на Световната търговска организация (СТО). Очаква се на нея да бъде подновен спорът по проблема с чуждестранните инвестиции – поредната ябълка на раздора в СТО.
Развити държави като страните от Европейския съюз, Канада, Южна Корея и Япония настояват този проблем да се включи в дневния ред на конференцията. Целта е да се изработи Многостранно споразумение за инвестиции /МАI – Multilateral Agreement on Investment/. В същото време редица държави от развиващия се свят, по един или друг начин, изразяват възраженията си в Канкун да се преговаря върху инвестициите /1/.
Опитите да се изготви Многостранно споразумение за инвестиции датират от повече от половин век /виж карето/.
– Първият опит за изготвяне и подписване на многостранен договор за чуждестранните инвестиции е от 1948 г. Това става като част от обсъждането в Хавана на проект за Харта за създаване на Международна търговска организация.
– Американският конгрес не ратифицира Хартата и като временна мярка се създава Общото споразумение за митата и търговията /GATT – General Agreement on Tariffs and Trade/. GATT се придържа към разликата между въпросите на търговията и инвестициите и с последните не се занимава 40 години. Едва на Уругвайския кръг /1986 – 94 г./ проблемът “инвестиции” е вкаран в дневния ред.
– През 50-те и 60-те години се сключват редица двустранни споразумения, чиято главна грижа е да защитят инвестициите от експроприация. По това време много страни, отхвърлили колониалната си зависимост, извършват национализации.
– През 70-те години ООН разглежда Кодекс за поведение на транснационалните корпорации. Той е блокиран от САЩ и други развити страни като документ, който противоречи на интересите на държавите-износителки на капитали.
– След Уругвайския кръг развитите страни, водени от САЩ, успяват да изработят Многостранно споразумение за инвестициите /MAI/, което включва голямата доза от либерализации и защити на инвеститорите. Това става в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОЕСD – Organization for Economic Cooperation and development/. Различията между самите членки на организацията и натискът на местни неправителствени организации и търговски съюзи през ноември 1998 г. окончателно блокират МАI.
– След колапса на преговорите в рамките на MAI, единственият многостранен форум, на който се разискват в момента въпроси на инвестициите, е Работната група за търговия и инвестиции. /1/
Чии интереси ще бъдат защитени, ако новото MAI стане факт?
Господствуващата либерална идеология твърди, че такова споразумение е благо за всички страни – развити и развиващи се. Не случайно в Европейския съюз наричат инвестициите, – обект на проектоспоразумението, “инвестиции за развитие”. В основата на това разбиране са добре известните у нас аксиоми, че приватизацията и либерализацията са безотносително благо за развитието на слабите икономики и че обемът на преките чуждестранни инвестиции пряко и правопропорционално зависи от изпълнението на оздравителните програми на МВФ и Световната банка. Към аксиомите може да се добави и теоремата, че едно многостранно споразумение ще отмени необходимостта от сключване на N брой двустранни споразумения.
На гореописаната логика обаче – с нейните предпоставки и изводи – се противопоставят редица страни. Според някои автори от 146-те страни-членки на СТО повече от 60 от развиващия се свят са против това в Канкун да се преговаря за инвестициите. Други автори са по- конкретни – в специална декларация Бангладеш, Куба, Египет, Индия, Индонезия, Кения, Малайзия, Нигерия, Пакистан, Венецуела, Замбия и Зимбабве обявяват, че не споделят виждането на Европейския съюз как да продължи разглеждането в Канкун на т.нар. Сингапурски въпроси (През 1996 г. в Сингапур на разглеждане са поставени следните четири въпроса: инвестиции, конкуренция, прозрачност на правителствените действия и търговски улеснения) /2/.
В декларацията на 12-те се казва, че основното твърдение на ЕС, че преговорите по четирите въпроса от Сингапур трябва да започнат веднага след Канкун, не е коректно. Те се позовават на Сингапурската декларация на министрите, според чийто параграф 20, отнасящ се до инвестирането, преговорите могат да започнат едва след като членовете на СТО чрез консенсус се съгласят на това. А такъв консенсус не е постигнат.
Това обаче е формален аргумент. Съдържателните са в две групи. Първата припомня, че в Доха не са били постигнати значими успехи в преговорите по селското стопанство, в рамките на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост /TRIPS – Trade-related aspects of intellectual property rights agreement/ и по общественото здравеопазване. Всички крайни срокове, приети в Доха за приключване на преговорите, вече са отминали. Известно е, че развиващите се страни поставят остро и се стремят към решение на редица въпроси, които засягат реализацията на тяхната селскостопанска продукция и запазването на относителната достъпност на здравните услуги.
Втората група аргументи се отнасят до начина, по който богатите страни представят значението и смисъла на едно споразумение за инвестициите. Този начин, според опонентите на споразумението, не отговаря на действителността.
Ето например как шест английски неправителствени организации (Oxfam, Actionaid, Christian Aid, WDM, Save the children, Cafod) систематизират аргументите срещу Многостранното споразумение за инвестиции /3/:
1. Едно MAI няма да увеличи масата на преките чуждестранни инвестиции /FDI – Foreign Direct Investments/ към най-бедните страни, както твърдят привържениците на споразумението. Така както Общото споразумение за търговия с услугите /GATS – General Agreement on Trade in Services/ не е увеличило масата на този тип инвестиции, ползващи го за своя основа. Още повече, че чуждестранните инвестиции в областта на услугите са половината от целия обем на чуждестранните инвестиции.
Едно изследване на Световната банка върху чуждестранните инвестиции на страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /OECD – Organization for Economic Cooperation and Development/ към 31 развиващи се страни за период от близо 20 години е дало основание да се направи изводът, че “Страните, които са сключили двустранно споразумение, нямаха по-големи шансове да получат нови чуждестранни инвестиции в сравнение с тези, които не бяха сключили такива споразумения”. Този резултат косвено говори за резултата, който може да се очаква от MAI.
2. Много страни, постигнали значимо развитие, в първите етапи на възхода си защитават силно своите родни инвеститори. Типични примери са Англия, Финландия, Китай, Малайзия. Постигайки определено ниво на конкурентноспособност, те се ориентират към по-голяма степен на либерализация, т.е. на недискриминация на външните инвеститори. Като ярки примери могат да бъдат посочени още Тайван и Южна Корея. Ако стъпим на тези примери, можем да заключим, че либерализацията е по-скоро резултат, отколкото причина за развитието.
Да обърнем медала – въпреки мащабните мерки за либерализация на режимите си след 1980-та година, развиващите се страни получават едва една трета от преките чуждестранни инвестиции. Имайки в предвид тези поуки, развиващите се страни се притесняват, че СТО чрез MAI ще ги накара да приложат към чуждестранните инвестиции своето национално правно третиране по един незрял за тяхното развитие начин.
3. Опитът показва, че върху развиващите се страни ще бъде оказан силен натиск, за да осигурят за развитите страни все по-важни достъпи до пазара си през следващите етапи на преговори.
4. В проекта за MAI липсва баланс. Задълженията за приемащите страни не се допълват от задължения за инвеститорите и техните правителства.
През ноември 2002 г. шест делегации на развиващи се страни, между които на Китай и Индия, излизат с декларация, че вместо да се върви към MAI в рамките на СТО, за предпочитане е да се създаде съвкупност от многостранни правила относно инвестициите, които ще създадат задължителна нормативна рамка за дейността на транснационалните компании.
5. Не е вярно твърдението, че едно MAI ще отърве развиващите се страни от редица двустранни договори, които не съдържат достатъчно изгодни за тях клаузи. Практиката показва, че Европейският съюз и САЩ, независимо от проекта за МАI, продължават да сключват двустранни и регионални договори, за да защитят интересите си. Нещо повече – в договорите на САЩ с Йордания, Чили и Сингапур се съдържат клаузи за защита на интелектуалните права, свързани с търговията, значително по-агресивни, отколкото биха могли да се постигнат, ако стъпват просто на TRIPS.
Самата Световна банка казва: “Декларацията на министрите от Доха, изработена в рамките на СТО, е израз на един подход, който не счита многостранната рамка като заменяща двустранните и регионалните договори”. Освен това, преговорите за достъп до пазарите в рамките на MAI ще се водят на двустранна основа, така че възможностите за директен политически и икономически натиск остават.
България и СТО
Споразуменията в рамките на СТО имат силно влияние върху икономиката на страната ни. Споровете, които се водят в тази влиятелна международна организация, са показателни за глобалните противоречия, съществуващи днес в света.
Ето защо въпреки изключителната непопулярност на темата в България сп. “Ново време” не за първи път се опитва да привлече вниманието върху нея. Преди две години (бр. 10/2001 г.) беше публикувана подготвена по молба на редакцията подробна информация на Министерството на икономика за позициите, защитавани от България на Четвъртата министерска конференция на СТО (гр. Доха – Катар, 9 -13 ноември 2001 г.), както и мненията на водещи български депутати-икономисти (Атанас Папаризов, Валентин Церовски, Муравей Радев и Юнал Тасим).
Ще се включи ли България открито и без притеснение в горещите дискусии между бедни и богати страни? И чия страна ще заеме – на бедните, към които принадлежи, или на богатите, на които иска да се харесва на всяка цена?
Българските анализатори, когато говорят чрез средствата за масова информация, ще направят ли следващата крачка към едно по-прагматично, съобразено със специфичните български интереси, отношение към СТО или ще продължават да внушават една абстрактна идеологическа оценка, свързана само и просто с принципно разбиране на конкуренцията, свободата и демокрацията?
ЛИТЕРАТУРА:
www.portoalegre.2003.org
1. Kavaljit Singh, Investment Agreement in the WTO
2. Martin Khor, 12 Developing Countries Challenge EU Approach
3. Omc.marseille, Contre un nouvel AMI a l’OMC
