Александър Атанасов е роден през 1930 г. в гр. Пазарджик. Професор по естетика, доктор по филология, работил дълги години в института по философия на Българската академия на науките. Бил е политически помощник на акад. Тодор Павлов през последните девет години от живота му, когато той е член на политбюро на ЦК на БКП. Автор на книгите „Естетичността“, „Естетизираният човек“, „Сравнителна естетика“, „Акад. Тодор Павлов – научнотворческо и педагогическо дело“ и други, на много статии, както и на художествено-документални произведения.
Слави Славов е завършил философия в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1985 г. е д-р на философските науки, професор от 1987 г. Работил е в БАН, бил е преподавател по история на българската философска мисъл в Софийския университет. Автор на осем научни монографии, на над 200 студии, статии и рецензии по проблеми на българската и световната философска мисъл. Има публикации в чужбина. Съпредседател на Демократичния антинацистки клуб “Майор Франк Томпсън”
По повод 60-годишнината от историческата дата
Българските хитлерофашисти заедно с българските сталино-комунисти затрупаха Девети септември с лъжи и обърканото общество го заличи от националния календар. Девети септември обаче не е нито “черен ден”, както го клеймят първите (освен за самите тях), нито червен празник на “социалистическата революция”, както го честват вторите. Време е да го покажем на младите поколения в неговия истински вид.
За епохата на Втората световна война ние ще говорим с по-различен език. Ще говорим с езика на великия Франклин Рузвелт, който наричаше Хитлер и Мусолини “бесни кучета” и който предупреждаваше техния съюзник цар Борис III, че ще бъде съден като криминален престъпник за безчинствата на фашисткия режим над българския народ, за хайката му срещу невинните и беззащитни евреи.
Ще говорим с езика на великия Уинстън Чърчил, който наричаше пронацистките управници на България “чакалите на Балканите”, а Борис – “царя предател”. Чърчил, който прие българските партизани за бойни съюзници и изпрати при тях свои офицери за връзка; който нарече кабинета на Муравиев “правителство от царедворци” и отказа да го признае.
За онази епоха ще говорим на езика на големия демократ Никола Мушанов, който на 2 март 1941 г. извика от залата на Народното събрание (извика, защото не му даваха думата), че присъединяването към Хитлер е “историческо престъпление срещу българския народ”. С езика на земеделския лидер д-р Г. М. Димитров, който пръв призова българския народ на борба срещу Хитлер и неговите български колаборационисти и беше първият антихитлерист, осъден на смърт от цар Борис.
Ще говорим с езика на лидерите на българската демокрация Никола Петков, Григор Чешмеджиев, д-р Атанас Москов, проф. Петко Стайнов, Кимон Георгиев и Дамян Велчев, които като мнозинство в Националния комитет и в първото правителство на Отечествения фронт учредиха Народния съд за виновниците за въвличането на България във войната срещу обединените народи и за престъпленията, свързани с нея; които искаха България да върви едновременно с демократичния Запад и със славянска Русия.
Ще говорим и с езика на екзарх Стефан, който заявяваше, че Фердинанд и Борис са причинили много злини на Българската православна църква и три катастрофи на България; с езика на Светия синод, който благослови народния вот в полза на републиката.
Ние ще говорим с по-различен език и за въоръжената съпротива срещу Хитлер и неговите съучастници Борис III и Богдан Филов. Тази съпротива еднакво невярно пронацистите обявяват за “незаконна” и “противодържавна”, а сталинистите – за “класова борба против капитализма”. С различен език ще говорим и за падналите в тази съпротива. Ние ще държим на аналогията с Христо Ботев – известно е, че той е бил войнстващ комунист (анархист), но днес България не се интересува от това. Така тя трябва да пренебрегне оказалите се утопични комунистически идеи на падналите в съпротивата и да ги почита за саможертвата им в битката срещу най-злия враг на човечеството, за свободата на България. Така тя трябва да почита и Георги Димитров – не заблуждаващия се пролетарски революционер, а онзи, който в Лайпциг срази Хитлер, защити националната ни чест и прослави българския народ пред целия свят; не марксиста-ленинец, а лидера на Коминтерна, който каза, че комунистите трябва да свият червеното знаме, докато не бъде освободена Европа от фашизма; който оглави международната антифранкистка и антинацистка съпротива и който създаде Отечествения фронт, спасил България от нов катастрофален Ньой.
За Девети септември ние ще говорим с езика на проф. Петко Стайнов, който каза: “Деветосептемврийската власт не дойде отгоре, а дойде отдолу”. И още: “Ние сме горди, че “Звено” чрез своите кадри можа да вземе в ръцете си войската и не остави да се пролее братска българска кръв.”
Ще говорим с езика на Никола Петков, който заяви на този ден по националното радио: “Другари сдружени земеделци, вие заедно с целия трудещ се народ сринахте политическите режими на “избраните” и “богопомазаните” и установихте ваш – тоя на Отечествения фронт!”
Ще говорим с езика на Георги Димитров, който предупреждаваше, че Девети септември не е революция срещу частната инициатива; който търсеше за България път към един европейски, а не азиатски социализъм и затова бе умъртвен от Сталин.
Девети септември е ден на Свободата, ден на национално-освободителната демократична революция, ден на спасението на 48 хиляди евреи. Тази истори-ческа дата трябва да бъде чествана под националния трибагреник и с участието на приемниците на полити-ческите сили, които формира-ха първото народно прави-телство.
Що се отнася до станало-то в България след Девети септември, за тази епоха ще говорим с езика на миналия през червенковските лагери д-р Петър Дертлиев, съосновател на СДС, напуснал го, след като в него вземат връх Иван-Дочевите пронацисти:
“Десет години имаше свирепа жестокост от комунистите, безчовечна, нетърпима, невъзможна. След това обаче българският народ тихо и работливо градеше своята държава. Аз видях как израстваше българското село, хубавата селска къща, новото читалище. Видях как България израсна като една модерна, не на най-високо равнище, но добре напреднала икономически и невероятно много в образованието и здравеопазването страна. Българският народ загуби по това време всичките си епидемии. Българският народ оздравя и получи четири години повече живот. А сега му го отнеха… С помощта на червената и синята номенклатура минахме през дивия капитализъм и се стремим към Централна Африка. Време е да се върнем в Европа.”
Връщането към истинския Девети септември за нас не е самоцел, а начин да вървим по-успешно напред към обединена Европа. Това не е ретроутопия, а остра потребност на деня. Защото след падането на сталинисткия режим пронацисткият реваншизъм натика антихитлеристите в ъгъла. В пълен ход е пълзящата реставрация на царизма и царедворщината.
Ние призоваваме приемниците на някогашните антинацистки и антимонархически сили да забравят взаимните си обиди и отново да си подадат ръка. Лъженационалното движение на неразкаялия се за греховете на чуждоземната династия самозван “цар” трябва да срещне съкрушителен отпор. Отпорът на едно истинско национално движение с името на безсмъртния Васил Левски – НДВЛ! Република България трябва да влезе в денацифицирана и десталинизирана Европа чиста и неопетнена, демократична и просперираща!
