Юрий Борисов е главен редактор на сп. "Ново време". Доктор по философия. Автор на книгите "Психология на подсъзнанието", "Приказка за Буда", "Войната на Мърфи", "Христос не возкресе", на редица статии в периодичния печат.
Световният социален форум удържа обещанието си, дадено през 2002 г. – той все повече добива облика на процес и все по-трудно може да бъде идентифициран със събитие, свързано с точно определено място и време. Противниците на неолибералната глобализация, приели за свое кредо девиза “Един друг свят е възможен!”, построиха трибуни във всички краища на света, за да умножат гласовете на своето недоволство и за да трупат търпеливо, но енергично рационалните елементи на своята утопия.
Социалните форуми’2004 г. в Мали, Пакистан, Гвинея, Финландия, Австрия, Бряг на слоновата кост, САЩ (Бостънски) и Мароко вече са факт. Факт са и регионалните форуми – Американски (включващ представители на страните от Северна и Южна Америка), състоял се в Еквадор, и Пан-Амазонски, проведен във Венецуела.
До края на годината ще получат живот форумите в Перу, Аржентина, Колумбия, Австралия, Уругвай, Дания, САЩ (Нюйоркски), Бенин, Чили и Испания. През октомври ще бъдат проведени и тематичните социални форуми: в Белгия – “МВФ и СБ: 60 години, време за оттегляне!”, на Карибите – “Континентален вик на отхвърлените”, и в Хонк Конг, Китай – “Мобилизация срещу министерската среща на Световната търговска организация (СТО)”.
Европа също готви усилено своя Социален форум. Неговото трето издание ще се състои от 14 до 17 октомври в Лондон под девиза “Друга Европа в един друг свят”. Многобройните пленарни заседания, семинари и кръгли маси ще формулират позиции и ще търсят отговори в рамките на пет основни теми: “Война и мир”, “Демокрация и фундаментални права”, “Социална справедливост и солидарност: против приватизацията (дерегулацията), за социални права, права на работещите и права на жените”, “Глобализация на мултинационалните компании и световната справедливост”, “Против расизма, дискриминацията и крайната десница: за равенство и разнообразие”, “Криза на околната среда и устойчиво развитие”.
Ето някои и от подтемите, които демонстрират волята да бъде разчупен обръчът на политическата декларативност: “Преодоляване на войните в Европа: Кюрдистан, Балкани, Чечня”, “Дефицитът на демокрация в Европа – критика на проекта за европейска конституция”, “Проблемът с нациите без територия” (предварително е заявена подподтема за Ирландия)”, “Защита и развитие на публичните услуги”, “Нашият свят не е за продан (образование, здраве, обществени услуги)”, “Мюсюлманите в Европа – перспективи и предизвикателства”, “Генно модифицирани организми, хранителна сигурност”.
Усилено върви подготовката на петото издание на Световния социален форум. То ще се състои в “родното си място” – Порто Алегре, Бразилия, от 26 до 31 януари 2005 г. В тематичните консултации, приключили на 3-ти август т.г., са взели участие 1863 организации от цял свят! Тези тематични консултации се разглеждат като първа стъпка към новата методология, дефинирана от Международния съвет на Световния социален форум (ССФ). В нейната основа е предварителното и по-добро отчитане на предпочитанията за теми на организациите, които ще вземат участие в работата на Форума. Според организаторите това ще позволи по-добро артикулиране на възможните действия в борбата за по-справедлив свят.
В методологията за 2005 основното е така да бъдат формулирани темите и подтемите, че да се увеличава възможността за установяване на взаимни връзки и общи действия между различните организации. Предло-женията на различните организации се поставят в обща база данни, до която всички заинтересовани имат достъп. Въз основа на заявките за теми Международният съвет ще предложи окрупняване на групите, което, при запазване на разнообразието, ще позволи по-добро взаимодействие.
На тази пъстра и динамична карта България отсъства. Въпреки, че сме на един нос разстояние от мириса на балкански барут. Въпреки, че Световната банка и Международният валутен фонд превърнаха политиците ни в директори на дъщерно предприятие (ако използваме израза на субкоманданте Маркос). Въпреки, че държавата планомерно, хладнокръвно и изпълнена с гордост вдига ръце от образованието и здравеопазването. Въпреки лишената от обществен смисъл приватизация на монополи.
Това отсъствие не е трудно за разбиране. Граждан-ската потребност, лично, тук и сега, да воюваш за своето бъдеще се създава със столетия. Обществено-детската илюзия, че някой голям някъде създава твоето добро, просто защото си малък и симпатичен, се топи след осъзнаването на много факти за лично пропуснати шансове и лично навлечени удари на съдбата.
“Нищо лично”, казват мафиотските босове. “Всичко е лично”, с безкрайно търпение от хилядолетия повтаря историята. Този урок е труден и на нас ни предстои да го учим.
Нека, по повод на процеса “Световен социален форум”, стискаме палци за скромни неща. През октомври група български младежи да се слее в Лондон с пъстрото и шумно множество, което страстно иска да превърне своята утопия в бъдеще на своите деца. През януари следващата година няколко български медии да признаят, че в Порто Алегре, освен карнавал на отрицанието, може да бъде доловен и един нов световен консенсус, противоположен на тези от Давос и Вашингтон.
А след време, в недалечно бъдеще, десетина непра-вителствени организации да създадат Българския социален форум и с това да сложат край на граждан-ското ни отсъствие от красивия и дързък свят на тези, които носят в сърцето си световната ерес “Един друг свят е възможен!”
