ИЗ “КРАЙПЪТНО КУЧЕНЦЕ”

0
144


НЕ ТОЗИ
Аз и останалите.
Доколко човек може да проникне в тях?
Поетът си дава сметка, че те го смятат за човек, съвсем различен от това, което наистина е…така ще бъде и след неговата смърт и никакъв таен знак от небитието няма да може да опровергае това.

СТАРИТЕ ХОРА
Така като гледаме старите грозни мъже и жени…най-вече тези, които се подпират с одялано бастунче, си мисля, че Техните тела просто са им изневерили…преди време те са били прекрасни и танцуващи, но вътре в тях винаги остава запалена светлината на разума.
Оттук идва и очудването. Значи това съм аз?…Това не може да бъде!

ДЕНЯТ НА СЪТВОРЕНИЕТО
Това хич не е толкова сложно.
Господ Бог е сътворил света…А преди колко време е станало това? Съвсем скоро. Днес сутринта…или може би преди час. Защото цветята се разлистват малко преди да бъдат завършени.

ХОЛИВУД
Да си представим, ей така, съвсем абстрактно, че един поет държи в ръцете си всички творци и цялата “машина” на Холивуд – финансовата система, режисьорите, актьорите и актрисите…и си дава сметка за глобалните размери на престъплението, упражнявано ежедневно върху разума на милиони хора с помощта на парите, които принципно не служат на никаква идеология, а се въртят, само за да стават повече. Как може Те да бъдат наказани?

Има много начини…Може да им бъдат разпрани стомасите и червата им да се влачат. Може да бъдат вкарани в някакъв лагер с бодлива тел без да получават храна…с надеждата, че ще се самоизядат. Първоначално ще бъдат изядени тези, “дебелите”. Може още да ги печем бавно…Може да ги вържем и да ги оставим в мравуняк.

Когато обаче той започне да ги разпитва и вижда колко са примирени, треперещи, учтиви, послушни и мили…вече забравили своята арогантност, дошла от усещането за власт…Той, поетът е разколбан.

Тяхната вина е също така неопределима, като тази на апаратчиците в тоталитарните режими.

Ако наистина трябва да се подчиняваме на понятието справедливост, то те всички трябва веднага да бъдат ликвидирани.

Той, поетът, само подвига рамене и ги пуска на свобода.

ОЧИТЕ

Операторът: “Ето, за момент ти давам възможността да погледнеш цъфнало мушкато с очите на някаква пеперуда или да видиш природата с очите на саламандъра.

Предложих ти очите на разни хора, за да можеш да видиш този град.”

Днес признавам, че съм бил прекалено самонадеян. Явно има разминаване между моето усещане за действителността, определяща ритъма на живота и всичко това, което става с хората, движещи се успоредно с мен по тротоарите.

Ако бях до край сигурен, че не съществува нищо друго освен огромното количество индивидуалности, които са некомукативни помежду си поради различията в своите възприятия и усещания.

Търсех този общ човешки единен поглед към истинността на нещата. Ето защо, всичко това, което ми показа се превърна за мен в бариера и предизвикателство.

Подбор и превод: Яцек Тодоров

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук