ТРЕТИЯТ ШАНС НА БСП

0
125


След изтощителни преговори, увещания, обещания, блъфове, надхитряния, баталии и истински парламентарни битки, България най-после осъмна с правителство. Това се случи на 53-ия ден от обявяването на изборните резултати. Кабинетът бе формиран от “обичайните запозрени” – трите политически сили, които спечелиха най-много гласове на 25 юни. За протокола ето и техните имена: Българска социалистическа партия, Национално движение “Симеон Втори” и Движение за права и свободи.

Както личи от названията на трите основни партии в коалицията, за идейна и историческа близост е трудно да се говори. От друга страна обаче, живеем в прагматични времена. Ето защо документът с политическите приоритети на бъдещото управление бе стъкмен само за няколко часа, докато кадровото им обезпечаване отне почти два месеца. Може би заради това оценките за новата управляващата коалиция варираха – от “коалиция на историческия компромис” до “безпринципна коалиция”.

Коалиционните партньори от НДСВ дълго време се забавиха със своя анализ на изборните резултати, заради което безуспешно предлагаха своя лидер – бившият цар Симеон Сакскобургготски, за втори премиерски мандат. От жълтата централа сякаш не искаха да повярват, че са загубили близо милион и половина гласа в сравнение с 2001 г. и че вече не са първа политическа сила, а публичното признание на нейния председател “Ако за 4 години бях успял във всичките си обещания, щях да бъда премиер и за следващия мандат” дойде чак в края на август.

След като осъзна несъстоятелността на своята кандидатура, самият Сакскобургготски опита да представи оттеглянето си като компромис и поиска в замяна лично да назначи упрпавляващите в минимум седем министерства. В различни оферти на НДСВ заявките включваха финансите, регионалното развитие, транспорта, отбраната, външните работи и т.н. В отговор БСП и ДПС предложиха на царистите да прочетат внимателно изборните резултати, след което съставиха свой проектокабинет и безуспешно опитаха да прокарат в парламента правителство на малцинството. Стигна се и до куриоз – кандидатурата на министър-председателя Станишев да бъде одобрена от Народното събрание, а персоналния и структурния състав на неговия кабинет – не. За постигането на този резултат НДСВ положи гигантски усилия, оглавявайки бесния отпор на цялата налична десница, представена от пет парламентарни групи. Така срещу управление на социалистите с ДПС в единен строй се наредиха кохортите на либерали, християндемократи, консерватори, монархисти, националисти и дори откровени неофашисти.

След бламирането на първия проектокабинет “Станишев”, НДСВ се добра до конституционната възможност да предложи следващото правителство. И тъй като пиянството на “обединената” десница изветря само за няколко дни, през които всички изчисления показаха, че с гласовете на депутатите вдясно от центъра не може да се състави стабилно управление, царистите свърнаха отново наляво. В същия момент обаче от връх Бузлуджа долетяха думите на лидера на социалистите Сергей Станишев “Бойте се от данайците, дори и когато ви носят дарове”, изречени пред многохилядно множество симпатизанти на левицата, което изпращаше с бурни освирквания всяко споменаване на НДСВ.

Попаднала в собствения си капан и поставена в безизходица, царската партия се видя принудена да се откаже от съставянето на правителство. И когато на хоризонта се зададоха предсрочни избори, предшествани от двумесечен служебен кабинет, назначен от президента Георги Първанов (бивш председател на БСП), жълтите вдигнаха бялото знаме.

Така в рамките на безпрецедентно кратка конституционна процедура мандатът за съставяне на кабинет попадна в ДПС и за 27 минути бе сключена тройна коалиция, която предложи състав на правителство. Този път обаче НДСВ трябваше да се задоволи не със седем, а с пет министерски кресла. При това доста по-различни от тези, към които царистите не криеха своя апетит. Така левицата получи премиерския пост заедно с министерствата на вътрешните и външните работи, икономиката, социалната политика, транспорта, здравеопазването и културата. В НДСВ попаднаха държавната администрация, европейската интеграция, отбраната, правосъдието и образованието, а ДПС се задоволи със земеделието, екологията и новия ресор – министерство на природните бедствия и авариите. Финансовото ведомство бе оглавено от консенсусна фигура – безпартийния Пламен Орешарски, който фигурираше и в първия проектокабинет «Станишев».

Така в края на безпрецедентния летен политически маратон и след като стана ясно, че една работа е можела да бъде свършена за 5, а не за 53 дни, съвсем логично бе поставен старият риторичен шопски въпрос: “Е па оти ги ручахме жабетата?” За шопите от софийското поле пък въпросът дори възникна в буквалния си смисъл, след като селата им бяха наводнени от невиждани от 100 години пороища. Защото ако по време на природното бедствие държавата не беше в плен на безвластието, а имаше действена и решителна власт, може би хиляди хора нямаше да вадят жабета от вторите и третите етажи на къщите си, а стотици да загубят своя дом.

“Какво да направим, като за този ход ни е било необходимо време? Бяхме жертви на мегаситуация”, обясни мъчителното съставяне на правителство депутатът от НДСВ Станимир Илчев. Колегата му Владимир Дончев пък примирено заключи, че “когато не знаеш какво да правиш нито с победата, нито със загубата в политиката, най-добре е да се подчиниш на реалността.” Все пак царската партия остана вярна на себе си и озадачи обществото с някои от своите министри в новия кабинет. В НДСВ май творчески прилагат Лениновия принцип, че “кадрите на партията трябва да могат да управляват всичко – от колхоз до електроцентрала.” Така адвокат Даниел Вълчев оглави образованието, след като месец и половина бе готов да ръководи ту отбраната, ту регионалното развитие. След като в предишния парламент оглавяваше парламентарната комисия по енергетика, докторът-радиолог Веселин Близнаков пое отбраната, а Николай Василев смени трето министерство за четири години като извървя пътя от икономиката, през транспорта до държавната администрация.

От друга страна, БСП влезе в новия кабинет със своя “А” отбор – лидерът на партията заедно с двамата си заместници. Социалистите предложиха за министри предимно политици, които са доказани специалисти в конкретните професионални области и отдавна следят развитието на тези ресори. Така за никого не бе изнедана, че Румен Овчаров стана министър на икономиката и енергетиката, Асен Гагаузов – на регионалното развите, Емилия Масларова – на социалната политика, Петър Мутафчиев – на транспорта, Стефан Данаилов – на културата, и проф. Радослав Гайдарски – на здравеопазването. Явно БСП прецени, че ще носи основната отговорност за политиката и за съдбата на това правителство. Като се има предвид, че кабинетът “Станишев” идва след два поредни неуспеха на левицата във властта през последните 15 г., третият опит на БСП в управлението придобива значението на решителен момент за бъдещето на социалистическата партия.

Междувременно българският политически опит от лятото на 2005-та намери отклик и дори признание в чужбина. Депутатът в румънския парламент от Националлибералната партия Раду Кампяну не скри възторга си от действията на политиците на юг от Дунава: “Те се намираха в реална политическа криза, не като нас в инсценировка на криза, и успяха за месец и половина да изгладят проблемите чрез интелигентни дискусии, които обслужват националните интереси, а не политическата подлост.”

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук