СОЦИАЛНИ ОСНОВИ НА ПОЛИТИКАТА

0
338

Тихомир Стойчев е роден през 1953 г. в София. Завършил е Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”, специалност “История”. От 1982 до 1997 г. работи в органите на МВР, като заема различни ръководни длъжности. Бивш директор на ЦСБОП – МВР
Социалните групи – субекти и обекти на политиката

Политиката е сложен комплекс от взаимосвързани явления и процеси, в които намират отражение интересите и потребностите на различните социални групи. Те се различават по обем, по социално- икономически критерии, етнонационален, географски и културен признак. Социалните групи могат да бъдат обекти и субекти на политиката. Като субекти могат да бъдат определени тези, които са непосредствено въвлечени и участват в политическия живот, имат възможност да приемат политически решения, налични средства и възможности да реализират приетите решения, практически да участват в политическата дейност, да носят отговорност за своите политически действия пред своето ръководство, пред избирателите, политическите съюзници и др.

Като непосредствен субект на политиката се явяват и тези институции и организации, които се формират с цел защита на интересите на различни социални групи. Към тях се отнасят предприемаческите, профсъюзните, лобистките, младежките и други структури.

Те се разпределят в социалната йерархия според степента на развитие на своята комуникативност, достъпа до ресурси, положението и признанието в обществото. Отдавна хората се стремят да си обяснят причините за социалното неравенство.

Според привържениците на функционалната теория се счита, че във всички общества някои дейности се считат за по-важни от други и най-талантливите хора трябва да изпълняват в едно процъфтяващо общество най-важните функции. За да привлича най-добрите, обществото им осигурява достъп до достойно социално възнаграждение. (1) Привържениците на теорията за конфликта пък считат, че социалното неравенство и конфликтите, породени от него, са естествен способ за оцеляване и развитие на обществото. От тяхна гледна точка неравенството възниква тогава, когато хората, под чийто контрол се намират обществените ценности (богатството и властта) имат възможност да извличат преди всичко изгоди за себе си.

Тази идея кореспондира и с марксистката теория, според която субектите на политиката се явяват класите, представляващи големи групи от хора, чието различие се състои в тяхното отношение към средствата за производство. При това разпределение едната класа може да присвоява труда на другите благодарение на различните места в структурата на обществото. Класата, владееща средствата за производство, се явява политически господстваща.

Същността на съвременната концепция за социално неравенство (стратификация) се състои в разпределението на хората и групите на определени социални позиции, които се определят и според степента на социалния престиж. Позицията, свързана с определени права и задължения, се нарича статус. Човек може да има едновременно по няколко статуса, но един от тях, най-главният, определя ролята и мястото му в обществото. Статусите могат да бъдат разделени на „приписани“ и „достигнати“ или „придобити“.

В обществата от доиндустриален тип богатството, образованието, престижът и властта са тясно свързани и тяхното притежание или липса води до натрупване на неравенство и до доминиране на една социална група над друга. В икономически развитото общество се налага друг модел на неравенство, чието осъществяване дава възможност за достъп към важни политически ресурси на едни и същи субекти.

Преходът на такъв индивид от един обществен слой към друг, придвижването към позиции с по-висок престиж, доходност и власт се свързва с процесите на социална мобилност. Динамиката на преодоляване на социалната дистанция, която съпровожда процеса на повишаване на статуса, винаги се свързва с повишаване на политическото напрежение.

Като пример може да бъде даден случаят, когато снижаването на социалния статус на една от влиятелните социални групи води до появата и развитието на фашистката идеология в Централна Европа.

По същество фашизмът представлява неадекватна реакция на обществото срещу острите кризисни процеси, чието влияние е разрушително върху социалните, икономическите, политическите и идеологическите структури. Колкото повече се задълбочава кризата, толкова по-питателна е почвата за неговото развитие. Тогава кризата засяга и предизвиква сериозно сътресение в социалната структура на обществото, неговите морални устои, нарушава хода на икономическите процеси, води до дискредитация на властовите институции, довежда до разочарование, повишава усещането или води реално до влошаване на условията на живот и съществуване. Такава низходяща мобилност често може да бъде съпроводена с появата на предубеждения и враждебност към социалните, политическите и етническите малцинства.

Негативните последици по отношение на социалната мобилност се усилват и при държави, преживяващи период на разпад на моралните норми и ценности. Пак по мнението на Дюргхейм при бързите социално-икономически изменения членовете на обществото губят значимостта на социалните норми, възможността за сравнение с другите, което да им позволи да оценяват собствения си статус и така да могат да изолират образец за собствено поведение. Индивидите се оказват в неопределено, маргинално състояние. Тази ситуация винаги поражда напрежение и често налага активно търсене на отдушник. Хората се озлобяват особено силно в случаите, когато окончателно губят надеждата да се сдобият с това, което още не са получили.

Очакването на бъдещето удовлетворяване на постоянно нарастващите потребности се сменя с тревога и разпадане на надеждите, доколкото реалностите се отдалечават от това, което се е обещавало или предполагало.

Така се създават предпоставки за политически последствия, водещи до социални изменения, когато хората, лишени от старите социални връзки и без да успеят да се впишат в новото социално устройство, започват да търсят решение в изразяване и проповядване на радикални политически възгледи. Такива възгледи могат да изразяват и хора, които се намират в положение на статусна несъвместимост. Те могат да заемат високи властови позиции, но същевременно да имат нисък социален статус и доход, да заемат високо положение в икономическата скала, но да се намират на ниско ниво по отношение на социалния престиж.

Важна предпоставка за политическа стабилност на обществото е осигуряването от държавата на възможността за открита индивидуална социална мобилност. При успешна такава политика на държавна поддръжка на социалната мобилност на гражданите дори тези, които не са съумели да преодолеят социалната дистанция, няма да останат зад борда.

Основна цел на социалната политика на държавата трябва да е увеличаване продължителността на социалната активност на гражданите, осигуряване на всеки на достойни условия за съществуване. Към функциите на социалната политика се отнасят: социалната защита на населението; демографската регулация; предоставянето на услуги в областта на здравеопазването, образованието, регулиране на отношенията в материалната сфера. В случай на успех социалната политика съдейства за подобряване условията за живот, съдейства за постигане на съгласие между социалните групи, постига се висока степен на успешно регулиране на социалните интереси. При наличието на такива условия в обществото се появяват и утвърждават истински демократични ценности и идеали.

Гражданско общество – понятие, структури и функции

Основна задача на всяка съвременна демократична държава е достигането на общограждански консенсус посредством отчитането и балансирането на множеството интереси на различните групи, смекчаване на противоречията помежду им по пътя на търсене и постигане на гражданско съгласие.

Гражданското общество съществува в две основни и взаимосвързани измерения: социално и институционално.

Социалното представлява неговия исторически опит, който косвено очертава възможностите за действие на отделните индивиди, групи и обединения. Социалнополитическият опит определя политическото поведение, мисленето и различните форми на междуличностните отношения.

Институционалното измерение на гражданското общество може да бъде представено като съвкупност на самодейни организации от неполитически и политически характер, които изразяват интересите на различни сегменти от обществото и се реализират независимо от държавата. В гражданското общество за разлика от държавните структури преобладават хоризонталните връзки, гарантиращи солидарност и конкуренция между свободни и равноправни партньори.

Икономическата сфера на гражданското общество се състои от недържавни предприятия като: търговски дружества, сдружения, корпорации, асоциации и др. доброволни обединения на граждани.

Социалнополитическата сфера на гражданското общество включва: семейството, обществени и политически организации и движения, органите на общественото самоуправление по местоживеене или в колективите, недържавните органи.

Духовната сфера предполага свобода на словото, самостоятелност и независимост на творческите, научните и други обединения.

Сред функциите, които характеризират гражданското общество, изпъкват следните:
• определяне на норми и ценности, които впоследствие държавата укрепва със своя санкция;
• създаване на среда, в която да се осигури формиране на развит социален индивид;
• осигуряване свободно развитие на личността на икономическа основа при различните форми на собственост и пазарна икономика;
• регулиране на взаимоотношенията между частни лица, групи и други съставляващи гражданското общество елементи посредством прилагане на гражданското право, което да осигури преодоляване на конфликти и да способства за изработване на обща политика в интерес на цялото общество;
• всеобхватна защита на интересите на всеки човек, неговото естествено право на живот, свобода, създаване на разгърната система от механизми за това и осигуряване на стабилното и функциониране;
• осъществяване на широко самоуправление във всички сфери и равнища на обществения живот.

За появата на гражданско общество са необходими целенасочени действия и политика от страна на държавата.

Развитието на гражданското общество от своя страна способства за появата на класово, професионално или групово съзнание; готовност за колективизъм; развитие на договорното начало и практики; формиране на рационален модел на социално поведение.

Условие за функциониране на гражданското общество е наличието в самото общество на развита, многообразна социална структура.

В съвременното западно общество могат да бъдат разграничени три класи: висша, средна и низша.

Висшата класа се характеризира със сложна вътрешна структура и включва в себе си групи, диференцирани на основата на съществуващите организационни форми на собственост; величината и сферата на капитала; характера на професионалната дейност (висши мениджъри, политици, управляващи); особеностите на живот; политическата насоченост; етническите, демографските, териториалните и други характеристики.

Процесите в социалния състав на висшата класа се съпровождат с :
• по-нататъшно укрепване на позициите на крупните собственици;
• съществено нарастване ролята на висшите служители и мениджъри, които макар и от една страна, да са наемни работници, от друга, са собственици на средства за производство;
• нараства активността на представителите на висшата класа в сферата на голямата политика, увеличават се значително финансовите разходи на предприемаческите кръгове за политически цели.

Висшата класa е основен субект на политическата власт, като се стреми да осигури стабилно развитие на обществото без социални сътресения.
В западните общества към висшата класа принадлежат 3-4% от хората, докато средната класа заема около 60-70% от общественото пространство. В научната сфера се използват различни критерии за определяне принадлежността към тази класа, преди всичко базирани на доходите или дори самооценката на статуса. Счита се, че представителите на средната класа в основната си част са собственици на дребната собственост и на средствата за производство. Други отнасят тази категория към представителите на „старата средна класа“, докато към „новата“ са отнесени мениджърите и специалистите, работниците на умствения труд и представителите на свободните професии.

Средната класа е тази, която трябва да осигурява на обществото всичко необходимо за нормалното му съществуване – работни места, потребителски стоки, медицинска помощ, научни открития и др.

В семейната сфера представителите на средната класа са привърженици и проводници на ценностите на традиционното семейство. В политическата сфера средните слоеве са социална база за центристките движения, като са и носители на традиции, норми, знания и демонстрират гражданска и политическа независимост.

Средната класа се явява опора на съвременното гражданско общество, социална основа на политическата стабилност и демокрацията.

Същевременно не липсват и други виждания на нещата.

Класата на мнозинството губи увереност в себе си и все повече се превръща в протекционистка. Социалдемокрацията като политическа сила е доведена до предела на своите възможности. За избирателите вече не са останали надежди, поради което почти всички се превръщат в колебаещи се избиратели. Във въздуха се носи мирис на промени, макар и засега да е неясно откъде ще дойдат. (2)

Към нисшата класасе отнасят хората на физическия труд, които също като представителите на средната класа, не са еднородни.

В него са включени както квалифицирани работници, получаващи висок доход, добри условия на труд и гаранции за работата, така и работници, получаващи ниско заплащане за неквалифициран труд, които имат минимални или никакви гаранции за труд. Това е за сметка на настъпилите еволюционни изменения в структурата на собствеността и потреблението, довели и до промяна на социалния статус на работниците.

Те се изразяват в:
• промяна на социалния състав (притежатели на акции и др.);
• нарастване дела на умствения труд при изпълнение на професионалните функции;
• нарастване на слоевете и групите, заети в нематериалното производство;
• повишаване на общообразователното и квалификационното ниво;
• отсъствие на пряка зависимост между класовата и партийната идентификация;
• нарастване на жизнения стандарт.

Значителното повишаване на производителността на труда довежда до съкращаване броя на работниците в материалното производство, особено в тежките сфери.

Съвременните развити държави разполагат с ресурси, които им позволяват да отделят достатъчно внимание на проблемите на социалната защита на населението: пенсионно осигуряване, медицинско обслужване, грижи за инвалиди, многодетни и др.

Тук особено внимание заслужава да бъде обърнато на ефекта на т. нар. капан на нищетата. Някои получаващи помощи „по бедност“ не са заинтересовани да търсят по-високоплатена работа. Поради това се разработват и прилагат нови методи за поощряване на социалната активност.

Социалното диференциране в съвременното общество се характеризира с появата на множество групи, които имат едновременно проявяващи се признаци на различни класи: активен процес на вътрешнокласова диференциация; нарастваща социална мобилност и повишен жизнен стандарт.

След поредното разширяване на ЕС на дневен ред застава констатацията, че европейската общност следва да подпомогне пълноценното изграждане и на общоевропейско гражданско общество.

Социална стратификация и перспективи пред гражданското общество

В стратификацията(3) на съвременното общество мястото и ролята на социалните групи в партийно-държавната обществена система и йерархия предопределя разпределението на благата и правата, нивото на взимане на решения и мащабите на възможностите във всички сфери.

Монополът на номенклатурата стоеше в защита на привилегиите, като в същото време не позволяваше да се появи шанс за съвременната пазарна икономика. Това изискваше тя да бъде отстранена, за да се даде шанс на всички да получат граждански права и заедно с това да освободят силите на икономиката, която да стимулира инициативата и личната заинтересованост.(4)

В предходния период стабилността на политическата система се осигурява от устойчивото положение на властническия елит (наричан още номенклатура), в който ключова роля заемат политическата и военната, а подчинена – стопанската и културната.

За тогавашното общество е характерно сливането на властта и собствеността – преобладава държавната собственост; налице е държавно-монополистческия способ за производство; доминира централизмът при разпределението; икономиката е също централизирана и в немалка степен милитаризирана; съсловно- слоевата стратификация от йерархичеен тип, в която позициите на индивида и социалните групи се предопределят от заеманото от тях място в структурите на държавната власт, разпространила се върху част от материалните, трудовите, информационните ресурси и социалната мобилност под формата на организирана отгоре селекция на най-послушните и преданите на системата хора.

Последващото ликвидиране на разделението, появата на разширена и динамична форма на частна собственост върху средствата на производство довеждат до преструктуриране или дори деструктуриране на класите.

Така например още от средата на 80-те години се появи масова миграция към големите градове, получила наименованието „урбанизация“. Масовото преместване на население от малките населени места към големия град не беше съпътствано от необходимия ръст на разгръщане на социалната структура. Така се създаде прослойка от лумпенизирани хора, податливи на масово политическо внушение и въздействие, склонни към радикализъм в нагласите си.

За да бъде разбран моделът на съвременната социална стратификация, трябва да бъдат разгледани четирите основни параметъра на обществото: власт, доходи, престиж на професията и ниво на образование.

Властта е най-важното измерение за социалната стратификация. Тя е необходима за устойчивото съществуване на всяка обществено-политическа система. На мястото на монолитната номенклатурна пирамида се появиха многочислени елитни групировки, намиращи се помежду си в сложни конкурентни взаимоотношения. Новият елит обаче загуби в немалка степен лостовете на властта, характерни за старата елитна класа. Това наложи постепенно в управлението от политически и идеологически методи да се премине към икономически.

Вместо стабилна класа на управляващите със силни вертикални връзки между неговите етажи се създадоха множество елитарни групи, между които са усилени хоризонталните връзки.

В сферата на управленската дейност се усилва ролята на политическата власт, където всъщност се извършва преразпределение на натрупаното богатство. Прякото или косвено участие в преразпределението на държавната собственост е важен фактор, който определя социалния статус на управленските групи.

Започна създаването на групи и класи въз основа на приватизираната държавна собственост.

Извършва се преход от стратификация на основание на властта (според привилегии, придобити в съответствие с ролята и мястото на индивида в партийно-държавната йерархия) към стратификация от собственически тип (според обема на приходите и пазарната оценка на труда).

Наред с властническите йрархии се появява и „предприемаческа структура“, включваща в себе си следните основни групи: крупни и средни предприемачи, малки предприемачи, самостоятелни работници, наемни работници. Налице е тенденцията за формиране на нови социални групи, претендиращи за високо място в йерархията на социалния престиж.

Престижът на професията е втората по важност степен в социалната стратификация. Изборът на професии става все по- сложен, като расте привлекателността на онези от тях, които осигуряват солидно и бързо обогатяване за сметка на високото материално възнаграждение. Това се свързва и с оценката за социалния престиж. Понякога в тази връзка оценяваната като „мръсна“ работа се игнорира за сметка на горното.

Новопоявилите се дефицитни в кадрово отношение професии, като финанси, бизнес, търговия са запълнени с откровено непрофесионални кадри.

Измени се и ролята на интелигенцията в обществото.

В резултат на намалената държавна подкрепа за науката, образованието, културата и изкуствата се понижи и социалният статус, и обществения престиж на заетите в тези сфери.

Същевременно се формират нови социални слоеве, съотносими към средната класа: предприемачи, мениджъри, отделни представители на интелигенцията, висококвалифицирани работници. Тази тенденция обаче е противоречива, доколкото общите интереси на различните слоеве, потенциално участващи в средната класа, не подкрепят тенденцията им за сближение по такива иначе важни критерии като престижа на професията и нивото на доходите.

Нивото на доходите е третият важен елемент в социалната стратификация. Икономическият статус е важен за социалната стратификация, доколкото оказва влияние върху социалния статус, нивото на потребление и начина на живот, възможността за заемане на достойно място в бизнеса, израстването по служба, даване на добро образование на децата и др.

Като най-голям проблем в социалната сфера се явява проблемът за масовата бедност. Налице е един вид консервация на бедното съществуване на немалка част от населението. И въпреки всичко, бедните, стоящите в дъното на социалната стълбица, проявяват и най-слаба социална и гражданска активност. Остава въпросът: защо жертвите на продължителните безработица и бедност не тръгват, обединили се на марш към своята столица, за да поискат подобаваща част от полагащия им се граждански статус? (5)

А дали можем да бъдем сигурни, че някой път той няма да бъде потърсен?

Като едно от характерните проявления, понижаването на ръста на жизнен стандарт се съпровожда с появата на стремеж и потребност от вторична заетост. Мнозина работят по на две и дори три работни места. Редовни студенти, специализанти и дори занимаващи се с преподавателска и научна дейност работят допълнително. Това е характерно и за държавните служители, особено тези от силовите структури.

Социалното разслоение на икономическа основа свидетелства за продължителен и с висока степен на интензивност процес на преустройство на обществото. Задълбочаването на процеса на социална диференциация на групи по нивото на доходите се отразява и на системата на образование.

Нивото на образование е един от важните критерии на социална стратификация. С получаването на високо ниво на образование се увеличават възможностите и ресурсите за вертикална мобилност на индивида. В миналото получаването на висше образование беше масово достъпно, но впоследствие се оказа неефективно. Специалисти бяха готвени, без да се отчитат реалните потребности на обществото. В новите високостатусни групи получаването на високо образование се счита не само за престижно, но и за функционално важно.

Нововъзникващите професии и потребности изискват по- голяма квалификация и ниво на подготовка, като за тях се заплаща по-добре. Социалната мобилност все по-малко трябва да зависи от социалните характеристики на семейството и да се предопределя от личностните качества и образованието и квалификацията на индивида.

В съвременната социална структура могат да бъдат отделени шест слоя:
1. горен – икономически, политически и силов елит;
2. горен среден – средни и крупни предприемачи;
3. среден – малки предприемачи, мениджъри от производствената сфера, висшата интелигенция, работнически елит, кадрови военни и от другите структури;
4. базов – масова интелигенция, основната част на работническата класа, селяни, работници от търговията и поддръжката;
5. нисък – неквалифицирани работници, дълго останали без работа, самотни пенсионери;
6. социално дъно – бездомни, освободени от затворите и др.

При това следва да отчитаме, че голяма част от свързаните с процесите на стратификация трябва да се направят някои уточнения:
• голяма част от социалните преобразования носят временен характер и имат неясни, трудно очертаващи се граници;
• отсъства вътрешното единство на нововъзникващите социални групи;
• извършва се тотална маргинализация на практически всички социални групи;
• новата държава не осигурява безопасност на гражданите и не способства за облекчаване на тяхното икономическо положение. Това от своя страна допълнително криминализира обществото.
• криминалният характер на класовите образувания поражда имуществена поляризация на обществото;
• съвременното ниво на доходите престава да стимулира трудовата и деловата заетост и активност на основната маса от икономически активното население.

Безусловно, за да продължи процесът на обновление и развитие на съвременното общество, е необходимо да се формира активно гражданско общество.

Следва обаче да се отчита, че в нашата страна имаме бързо формиращи се елитарни групи и аморфно, фрагментирано общество, където преобладава индивидуалният потребителски интерес.


Бележки:
(1) Е. Дюргхейм, “Разделение на труда в обществото”
(2) Ралф Дарендорф, Съвременният социален конфликт, 2002 г.,с.227
(3) Социална стратификация – система на социално неравенство, състояща се от съвкупност на взаимосвързани и йерархични организирани социални слоеве.
(4) Ралф Дарендорф, Съвременният социален конфликт, 2002 г., с.227
(5) Пак там – с.210

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук