Иван Аладжов е роден през 1969 г. в София. Завършил е международно право в Лайпциг, има следдипломна квалификация във Виена и Хановер, специализация в областта на търговското право. Защитава докторат по право към Хановерския университет. Издава в Германия две книги в областта на корпо-ративното право. Автор на поредица от статии в немските списания „Икономика и право в Източна Европа“, „Източноевропейско право“ и „Годишник на източното право“.
Настоящата статия посвещавам на 19-годишния италиански студент Карло Джулиани, умишлено застрелян на 21.07.2001 г. от полицаи по време на мащабните протести срещу срещата на Г-8 в Генуа, както и на хилядите ранени мирни демонстранти, брутално бити от силите на реда или пострадали от гумените куршуми и газовите гранати.
„Ако искаш заедно да построите кораб, недей заповядва на другите да събират дървен материал,
да приготвят инструменти
и не разпределяй задачите.
Научи ги по-скоро да мечтаят
за безкрайната шир на морето.“
Антоан дьо Сент Екзюпери
От 6 до 8 юни 2007 г. в суперлуксозния източногермански курорт Хайлигендам, разположен на брега на Балтийско море, ще се проведе поредната ежегодна среща на 8-те държавни ръководители от страните на т. нар. група на Г-7/Г-8. Това са седемте най-развити индустриални и военни гиганти на света (САЩ, Япония, Германия, Великобритания, Франция, Италия, Канада) и Русия. Последната бе приета преди 13 години в този ексклузивен клуб вследствие на политическия курс на съглашенство спрямо Запада, без да отговаря на икономическите предпоставки за членство.
За сигурността и комфорта на високопоставените 7 (1) господари на света в скъпия курортен център, за който 80% от земните граждани не могат да си позволят дори и да мечтаят, че някога ще могат да посетят, ще се изхарчат целево над 100 млн. евро – за същинска армия от десетки хиляди полицаи и войници, включително десетки бойни самолети, хеликоптери, ракетни установки и кораби, както и за многохилядната дискретна прислуга на господарите.
Въздушното и морското пространство над и около курорта ще бъде затворено, а движението на плавателните съдове силно ограничено. Хайлигендам ще бъде отцепен и недостъпен за цивилни. Мерките за сигурност не учудват никого. И на тази среща се очакват големи протестни акции и множество блокади с участието на десетки хиляди алтерглобалисти от цяла Европа срещу срещата на държавните глави на най-богатите страни в света и провежданата от тях политика на повсеместно ликвидиране на социалните стандарти и гарантиране на икономическите и геостратегическите им интереси дори с цената на кръвопролитни войни.
Клубът на най-развитите индустриални държави се счита за главния отговорен за създалата се непреодолима пропаст между Северозападното полукълбо и останалата част на земята. Светът е разделен на презадоволено малцинство, живеещо в тези няколко държави, и на милиардите повече или по-малко бедни хора от останалите 180 държави, принудени да вегетират най-често в отчайващи условия. Седемте, начело със САЩ, са двигателят на процеса на неолибералната глобализация, която води до все повече безработица и обедняване и до „оглозгване“ на цели национални икономики от глобално действащите безскрупулни финансово-борсови спекуланти.
Според алтерглобалистите от АТТАС (АТТАК), Анти-Г-8 и др. срещата на Големите в Хайлигендам преследва целта да бъде продължена агресивната политика от последните години на либерализиране и дерегулиране на икономиките в полза на транснационалните концерни. Все повече области от живота са подчинявани на диктата на пазара и на деструктивната международна конкуренция, превърнала се вече в порочен социален дъмпинг. Премахването на последните остатъци от държавния контрол върху икономиката, както и дерегулирането и либерализирането в търговията, на финансовите пазари и в обществено-значимите сектори (здравеопазване, образование, електро- и водоснабдяване, комуникации, обществен транспорт, комунални услуги) се пропагандира в медийното пространство от пазарните фундаменталисти като единствената рецепта срещу увеличаващата се безработица и свързаното с нея обедняване на все по-широки слоеве от обществата във всички страни по света. Поддръжниците на неолибералната глобализация лансират легендата, че този вид необуздано глобализиране води „до повече свобода и нарастващо благосъстояние в целия свят“.
Неолибералната глобализация се представя завоалирано от политически отговорните като съдбовен процес в развитието на човечеството, на който всички държави трябва да се подчинят. Преследваната цел на този пропагандиран икономически фатализъм е да се представи като безсмислено противопоставяне на хората срещу този процес. Същевременно грижливо се премълчава, че именно този род комерсиална глобализация е политически желан и иницииран от определени кръгове, които печелят стотици милиарди от него за сметка на постоянното обедняване на мнозинството от хората.
Международните социални движения отричат правото на монопол на страните от групата на Г-7/Г-8 да определят световната икономическа политика и да агитират като световно правителство, без за това да са демократично легитимирани от никого.
По време на срещата на Г-7/Г-8 в Генуа през 2001 г. бе подготвен кръг от „преговори“ на Световната търговска организация с цел либерализиране на глобалния пазар, на който да се конкурират дори дребни африкански и азиатски селяни с гигантските американски и европейски агроконцерни. Но е ясно, че между неравнопоставени не може да има конкуренция. Тук става въпрос за легализиране ликвидацията на по-слабите. Световната търговия е толкова равнопоставена, колкото игра на футбол на стръмен склон, където по-силният отбор атакува по нанадолнището, а другите трябва да нападат по склона нагоре. При тези неравнопоставени условия едните след известно време просто нямат физическата възможност да участват в играта, което е явно и желаният ефект от самото начало.
От години световната икономика я сполетяват все по-чести финансови кризи (Мексико, Индонезия, Турция, Аржентина, Източна Европа, сривове на борсите в Япония, Западна Европа и САЩ). Големи концерни, а често и цели национални икономики, градени десетилетия, се сриват за седмици от безскрупулните спекулации на финансово-борсови жонгльори и крадливи мениджъри. Това води до обедняване на цели региони и държави. Така например живеещите под екзистенц-минимума в Аржентина са се удвоили само за няколкото месеца след избухване на финансово-капиталовата криза там и достигат 2/3 от цялото население през 2002 г.
Ежедневно по света се пренасочват спекулативно средства за 1800 млрд. долара с единствената цел постигане на все по-бърза и по-голяма печалба. Тези постоянно сменящи насочеността си капиталови приливи и отливи дестабилизират международните финансови пазари и водят до кризи с катастрофални последици за производството, икономиката, заетостта и стандарта на хората в пострадалите региони и държави. Подобни свободни движения на капитала наподобяват финансови „цунамита“, които връщат засегнатите държави с десетилетия назад и водят до непоправими социални последици. А ставащите чрез тях постоянно по-богати финансови спекуланти започват все повече да определят чрез изнудване и политиката на цели държави. Те безсрамно поставят условия да им се предоставят все по-високи лихви, все повече да се намаляват данъците за направените от тях печалби и с цената на социални катастрофи за цели народи да им се гарантира стабилна валута в страната и възвращаемост там, където са решили за известно време да инвестират доходоносно своите капитали.
Стремежът на организаторите на протестите по време на подобни срещи е тези процеси на ограбване на цели народи да бъдат на първо време поне омекотени, а в по-далечна перспектива и окончателно преустановени. Затова в Хайлигендам отново ще бъде афиширано вече поставеното не само от международното движение АТТАС изискване за въвеждане на т.нар. валутно-оборотен данък „Тобин“. Целта е с него да бъдат облагани с до 1% данък всички валутни покупко-продажби и така да се ограничи спекулативната валутна търговия, а приходите от този световен данък да се предоставят за социални мероприятия в бедните страни.
След мащабните протести от последните години в Чиапас, Сиатъл, Генуа, Порто Алегре, Флоренция, Евиан, Рим и Берлин тези демонстрации ще са поредният израз на растящото глобално недоволство срещу антихуманната политика на неолибералистите. И в Хайлигендам протестът се организира и координира от алтерглобалистични движения като АТТАС-Европа, No Global, Анти-Г-8 и др. В околностите на този курорт на Германия те ще изградят палаткови селища, които през юни ще бъдат обитавани от десетки хиляди демонстранти. Успоредно със срещата на Г-8 са предвидени множество конференции на глобалистично-критичните движения под обединяващото мото „Срещи за един друг, по-добър свят“, политическо-дискусионни форуми, културни мероприятия, концерти и множество протестни действия по суша и по вода. В срещите ще участват дори международни учени и експерти. Целта е да се разработят алтернативни на неолиберализма, както и стратегии и концепции за един по-справедлив свят.
Глобалното неравенство днес е неоспорим факт – както в съотношението между силните икономики на северозападните индустриални държави и страните от останалия значително по-слабо развит свят, така и в самите общества на отделните държави поотделно. В обществата на богатите страни от Севера сегрегацията продължава да нараства и вече е достигнала нива, при които горните 10% от социалната стълбица притежават приблизително толкова, колкото останалите 90% от населението.
Социалното неравенство в слаборазвитите страни е още по-силно изразено – тук по-малко от 5% притежават до 90% от цялото състояние.
Социалната несправедливост през последните 40 години е нараснала лавинообразно, въпреки че световното богатство през този период се е увеличило многократно. И докато през 1960 г. съотношението между състоянието на най-бедните 20% към това на най-богатите 20% от човечеството е било 1:30, днес то достига вече 1:80. Според статистики на ООН повече от половината от хората на Земята са принудени да преживяват с по-малко от 2 долара на ден, а 1 милиард вегетират дори с по-малко от 1 долар на ден.
От горния край на ск?лата 200-те най-богати на Земята само за периода 1994-1998 г. са удвоили богатствата си до над 1000 млрд. долара. В същото време всяка секунда от глад умира по едно дете някъде в Африка, в Латинска Америка или в Азия. 2,4 млрд. (т.е. 40 %) от хората на Земята нямат достъп до чиста питейна вода, което дневно води до смъртта на над 30 хил. от тях (за сравнение – всеки ден това са 10 пъти повече хора от жертвите на атентатите от 11.09.2001). А 2,6 млрд. души на Земята поради хроничен недоимък са принудени да живеят при изцяло липсващи санитарни условия, при което произтичащите от това зарази причиняват смъртта на 5000 деца на ден.
Само със средствата от над 500 млрд. долара за въоръжаване и водене на постоянни войни, които Америка изразходва всяка година, би могъл да бъде решен завинаги проблемът с недостига на чиста питейна вода и липсата на канализация в целия свят. Само една шеста от населението на света, което има късмета да живее в страните от групата на свръхразвитите Г-7, консумира 80% от ресурсите на планетата.
Америка с 4,5% от световното население изразходва 25% от световния добив на петрол и причинява 40% от замърсяването на природата.
Повечето богатства и почти всички капитали са съсредоточени в ръцете на няколкостотин концерна и свръхбогати семейства от страните на Севера. Прословутите 200 най-богати хора на планетата притежават толкова, колкото общо 3 млрд. души от долната страна на социалната стълбица. А капиталът, притежаван от 15-те най-богати, надвишава годишния брутен вътрешен продукт на целия Африкански континент.
Срещу това крещящо и нетърпимо глобално неравенство през юни 2007 г. ще се състоят мащабни протестни демонстрации в Североизточна Германия. Дано само този път силите за сигурност са по-въздържани и да няма отново полицейско насилие, пребити, ранени и дори убити демонстранти!