КРА­ЯТ НА КА­ПИ­ТА­ЛИЗ­МА (Ед­на ра­ди­кал­на кри­ти­ка на сис­те­ма­та)

0
292

Ав­то­рът на со­ци­ал­но-кри­тич­ния ана­лиз „Кра­ят на ка­пи­та­лиз­ма – ед­на ра­ди­кал­на кри­ти­ка на сис­те­ма­та“ Ел­мар Ал­т­фа­тер („Das Ende des Kapitalismus“, Еlmar Аltvater, Munster 2005) е про­фе­сор по по­ли­ти­чес­ка ико­но­ми­ка. Той е ро­ден през 1938 г. в гр. Ка­мен, Гер­ма­ния. До пен­си­о­ни­ра­не­то си през 2006 г. пре­по­да­ва в Сво­бод­ния уни­вер­си­тет в за­пад­на­та част на Бер­лин. Го­ди­ни на­ред е гла­вен ре­дак­тор на кри­тич­но­то спи­са­ние „ProKla“. През есен­та на 2001 г., след про­тес­ти­те в Ге­нуа, той е сред съ­ос­но­ва­те­ли­те и ем­б­ле­ма­ти­чен ак­ти­вист на нем­с­кия клон на меж­ду­на­род­но­то ал­тер­г­ло­ба­лис­т­ко дви­же­ние АТ­ТАС и един от ин­те­лек­ту­ал­ни­те стра­те­зи в На­уч­ния съ­вет на та­зи ор­га­ни­за­ция, бо­ре­ща се за „Един друг свят“. Про­фе­сор Ал­т­фа­тер е ав­тор на ре­ди­ца кри­тич­ни ико­но­ми­чес­ки и со­ци­о­ло­ги­чес­ки тру­до­ве ка­то „Гра­ни­ци­те на гло­ба­ли­за­ци­я­та“ (1996 г.), „Гло­ба­ли­зи­ра­не­то на не­си­гур­ност­та“ (2003 г.) и др., как­то и на сто­ти­ци ста­тии в нем­с­кия кри­ти­чен пе­чат.
Ос­т­ра­та кри­ти­ка от пред­се­да­те­ля на Гер­ман­с­ка­та со­ци­ал­де­мок­ра­ти­чес­ка пар­тия Франц Мюн­те­фе­ринг, ко­я­то той от­п­ра­ви през 2005 г. към ка­пи­та­лиз­ма, и срав­не­ни­е­то на Hedge- u Equity-фон­до­ве­те (ви­со­кос­пе­ку­ла­тив­ни ин­вес­ти­ци­он­ни фон­до­ве – бел. пр.) на меж­ду­на­род­ния фи­нан­сов ка­пи­тал с ято ла­ко­ми ска­кал­ци, ос­та­вя­щи след се­бе си опус­то­ше­на зе­мя, бя­ха точ­но тол­ко­ва из­не­над­ва­щи, кол­ко­то и по­зи­тив­ният ре­зо­нанс, кой­то не­го­ви­ят укор срещ­на в об­щес­т­во­то. За­що­то кри­ти­ка­та на ка­пи­та­лиз­ма от стра­на на пред­с­та­ви­тел на мо­дер­на­та со­ци­ал­де­мок­ра­ция е тол­ко­ва не­о­чак­ва­на, че чо­век тряб­ва да си по­тър­ка очи­те, за да се убе­ди, че не съ­ну­ва. Та тък­мо ко­а­ли­ци­я­та, с ко­я­то со­ци­ал­де­мок­ра­ти­те днес уп­рав­ля­ват Гер­ма­ния, съв­сем нас­ко­ро раз­чис­ти в нор­ма­тив­но от­но­ше­ние те­ре­на имен­но за те­зи „ска­кал­ци“, меж­ду­на­род­но дейс­т­ва­щи­те спе­ку­ла­тив­ни фон­до­ве, кой­то те ще мо­гат да опус­то­шат – чрез на­ма­ле­ние на кор­по­ра­тив­ния да­нък, чрез фор­мал­но­то до­пус­ка­не на хедж-фон­до­ве­те или чрез ос­во­бож­да­ва­не от да­нък на пе­чал­би­те им при про­даж­би. Тък­мо ко­га­то не­го­ва­та пар­тия в ко­а­ли­ция със „Зе­ле­ни­те“ и под­к­ре­пя­на от хрис­ти­ян­де­мок­ра­ти­те и ли­бе­ра­ли­те пред­п­рие най-ра­ди­кал­на­та, нап­ра­во го­ла сеч на со­ци­ал­ни­те по­мо­щи в ис­то­ри­я­та на Фе­де­рал­на­та ре­пуб­ли­ка, и ко­га­то на­рас­т­ва­щият ро­пот от то­ва не мо­же­ше по­ве­че да бъ­де иг­но­ри­ран, тъй ка­то за­поч­на да се от­ра­зя­ва и на по­ли­ти­чес­ко­то съ­от­но­ше­ние на си­ли­те сред из­би­ра­те­ли­те, пред­се­да­те­лят на Со­ци­ал­де­мок­ра­ти­чес­ка­та пар­тия се про­вик­на „Дръж­те кра­де­ца“. Но то­га­ва то­ва бе­ше са­мо ед­на проз­рач­на, так­ти­чес­ка пре­диз­бор­на ма­нев­ра.

И из­вед­нъж всич­ки в Гер­ма­ния за­го­во­ри­ха за „ка­пи­та­лиз­ма“, а при со­ци­о­ло­ги­чес­ки сон­да­жи 70% от за­пи­та­ни­те ве­че се из­ра­зя­ват кри­тич­но към ка­пи­та­лиз­ма, та­къв ка­къв­то го поз­на­ва­ме. Кри­ти­ка­та към ка­пи­та­лиз­ма по мно­го при­чи­ни, ня­кои от ко­и­то ще раз­г­ле­да­ме в нас­то­я­ща­та кни­га, е не­об­хо­ди­ма. Най-важ­ни­те от тях са без­пер­с­пек­тив­ност­та на мо­дер­ния ка­пи­та­ли­зъм и илю­зи­я­та, че е въз­мож­но връ­ща­не към злат­ни­те го­ди­ни на ико­но­ми­чес­ко­то чу­до. Днес натруп­ва­не­то на ка­пи­та­ла се из­вър­ш­ва със сред­с­т­ва­та на по­ни­же­ние на зап­ла­ти­те, за по-бла­гоз­вуч­но на­ри­ча­но на­ма­ле­ние на раз­хо­ди­те за труд.

Но как­во би се слу­чи­ло с раз­ви­ти­те ка­пи­та­лис­ти­чес­ки об­щес­т­ва, ко­га­то свър­ши пет­ро­лът за тях, мо­же да се пред­ви­ди, ка­то се наб­лю­да­ва бяг­с­т­во­то на ми­ли­о­ни­те хо­ра, за­сег­на­ти от ура­га­ни­те Кат­рина и Ри­та в юж­ни­те ра­йо­ни на САЩ през 2005 г. Ще из­бух­не ха­ос, ко­га­то хо­ра­та ус­та­но­вят, че най-нор­мал­но­то за тях не­що до­се­га – да си за­ку­пят на дос­тъп­на це­на бен­зин от най-близ­ка­та бен­зи­нос­тан­ция – ве­че е не­въз­мож­но. До как­ви раз­ме­ри ще дос­тиг­не то­зи ха­ос, ко­га­то то­ва снаб­дя­ва­не не се пре­къс­не са­мо вре­мен­но от ура­га­ни, а сек­не за­ви­на­ги от ця­лос­т­но­то из­чер­п­ва­не на фо­сил­ни­те енер­го­из­точ­ни­ци?

Те­ма­та на нас­то­я­ща­та кни­га е ре­зул­тат от мно­гоб­рой­ни раз­съж­де­ния, лек­ции и дис­ку­сии, про­ве­де­ни през пос­лед­ни­те го­ди­ни. Те­ма­та е труд­на и крие риск да обър­ка мис­ле­щия чо­век в ла­би­рин­та от мно­гоб­рой­ни­те те­о­рии за кра­ха на ка­пи­та­лиз­ма и той да се озо­ве в при­об­лач­на­та ку­ла на меч­та­те­ли­те за по­доб­ре­ние на све­тов­ния ред, ед­на част от ко­и­то на­ив­но съ­зи­рат края на ка­пи­та­лиз­ма в не­го­во­то пре­раж­да­не в „пос­т­мо­дер­но“ об­щес­т­во на зна­ни­е­то. Не­о­ли­бе­рал­на­та ин­тер­п­ре­та­ция на ка­пи­та­лиз­ма ка­то „край на ис­то­ри­чес­ко­то раз­ви­тие“ и не­го­ва­та бе­зал­тер­на­тив­ност ка­то сис­те­ма за ус­т­ройс­т­во на чо­веш­ко­то об­щес­т­во ме при­ну­ди­ха да се за­е­ма с те­ма­та за „края на ка­пи­та­лиз­ма“ и да пред­п­ри­е­ма опит за ра­ди­ка­ли­зи­ра­не на не­го­ва­та кри­ти­ка.

Вът­реш­ни про­ти­во­ре­чия, вън­ш­ни сът­ре­се­ния и въз­мож­ни ал­тер­на­ти­ви

За­що тряб­ва да раз­съж­да­ва­ме по въп­ро­са за въз­мож­ни ал­тер­на­ти­ви на влас­т­ва­щия в мо­мен­та ка­пи­та­ли­зъм? Спо­ред въз­г­ле­ди­те на гос­по­да­ри­те на све­та, ко­и­то са всъщ­ност и гос­под­с­т­ва­щи­те въз­г­ле­ди на съв­ре­ми­е­то, ка­пи­та­лиз­мът на ХХI век е „ус­пеш­на сис­те­ма“, ко­я­то при­те­жа­ва „ог­ром­на прив­ле­ка­тел­на си­ла“. „Про­це­сът на гло­ба­ли­за­ция по сво­я­та същ­ност е про­цес на раз­п­рос­т­ря­ло­то се в све­то­вен ма­щаб под­ра­жа­ние на за­пад­ния ка­пи­та­лис­ти­чес­ки мо­дел. По прин­цип към то­ва се стре­ми бол­шин­с­т­во­то от чо­ве­чес­т­во­то, сле­до­ва­тел­но то го же­лае“. Та­ка се из­ра­зи ико­но­мис­тът Карл фон Вайц­зе­кер през 2003 г. в спи­са­ние „Мер­кур“ под про­во­ка­тив­но­то заг­ла­вие „Ка­пи­та­ли­зъм или вар­вар­с­т­во“. Кой­то не въз­п­ри­е­ма пра­ви­ла­та на иг­ра­та на све­тов­на­та па­зар­на ико­но­ми­ка, рис­ку­ва да се озо­ве в пред­мо­дер­но вар­вар­с­т­во. При то­ва твър­де­ние, не­тър­пя­що въз­ра­же­ния, се пре­неб­рег­ват оба­че оче­вид­ни фак­ти – кри­зи­те на ка­пи­та­лис­ти­чес­ка­та гло­ба­ли­за­ция, на­рас­т­ва­що­то не­ра­вен­с­т­во меж­ду бед­ни и бо­га­ти по све­та, ув­реж­да­ни­я­та на при­род­на­та сре­да и из­чер­п­ва­не­то на фо­сил­ни­те енер­го­но­си­те­ли.

За­ра­ди по­доб­ни ску­до­ум­ни раз­съж­де­ния през 1995 г. бри­тан­с­ки­ят ис­то­рик Ерик Хобсбаум на­ре­че та­ки­ва ико­но­мис­ти све­ще­нос­лу­жи­те­ли на мо­дер­но­то. Всич­ко, ко­е­то про­ти­во­ре­чи на тях­на­та дог­ма, те обя­вя­ват за ерес, до­ри за бо­го­хул­с­т­во. По то­зи по­вод той про­дъл­жа­ва: „Те­зи от нас, ко­и­то бях­ме сви­де­те­ли на све­тов­на­та ико­но­ми­чес­ка кри­за, съв­сем не мо­жем да раз­бе­рем, как по­доб­ни ор­то­док­сал­ни па­зар­ни фун­да­мен­та­лис­ти, ко­и­то нав­ре­ме­то се бя­ха дис­к­ре­ди­ти­ра­ли тол­ко­ва мно­го, се­га, в края на 80-те и на­ча­ло­то на 90-те го­ди­ни, мо­же от­но­во да до­ми­ни­рат в ико­но­ми­чес­ка­та ака­де­мич­на ми­съл, при то­ва от­но­во по вре­ме на сто­пан­с­ка деп­ре­сия, ко­я­то те и то­зи път не са в със­то­я­ние ни­то да обяс­нят и още по-мал­ко да ов­ла­де­ят. То­зи за­бе­ле­жи­те­лен фе­но­мен тряб­ва да ни при­пом­ни ед­на от най-важ­ни­те по­у­ки на ис­то­ри­я­та – та­зи за не­ве­ро­ят­но къ­са­та па­мет на мно­го ико­но­ми­чес­ки те­о­ре­ти­ци и прак­ти­ци“.

Въп­ро­сът, да­ли е въз­мож­но це­ли­ят свят да ко­пи­ра мо­де­ла на раз­ви­тие на За­па­да, въ­об­ще не се пос­та­вя от те­зи ико­но­мис­ти. За тях све­тът е пре­ди всич­ко от­во­рен па­зар с рав­ни за всич­ки въз­мож­нос­ти и ако ня­кое об­щес­т­во не ус­пее да пос­тиг­не ус­пе­хи по­ра­ди лип­с­ва­ща­та му кон­ку­рен­тос­по­соб­ност, то ви­на­та за то­ва си е са­мо не­го­ва. Или по­ло­же­ни­те от не­го уси­лия не са би­ли дос­та­тъч­ни, или от­ва­ря­не­то на па­за­ри­те му не е би­ло на­пъл­но, а про­ве­де­на­та там при­ва­ти­за­ция – съ­що не­дос­та­тъч­на. Не­ок­ла­си­чес­ка­та ико­но­ми­ка е пре­вър­на­та в хер­ме­тич­но зат­во­ре­на на­у­ка, ко­я­то не поз­во­ля­ва на тър­се­ща­та ми­съл да се от­п­ра­ви от­въд гра­ни­ци­те на един тяс­но пред­на­чер­тан хо­ри­зонт.

На по­доб­ни ико­но­ми­чес­ки апо­ло­ге­ти, чи­я­то те­о­ре­тич­на ос­но­ва и ем­пи­рич­на ба­за са по­ве­че от съм­ни­тел­ни, приг­ла­сят и по­ли­то­ло­зи, ко­и­то пре­въз­на­сят ми­та за „ка­пи­та­лис­ти­чес­ко­то ми­ро­лю­бие“, напр. Weede, 2005 г., спо­ред ко­го­то сво­бод­на­та тър­го­вия съз­да­ва­ла мир, а ка­пи­та­лис­ти­чес­ки­те де­мок­ра­ции би­ли (как­то се из­ка­зал още в 1795 г. Ема­ну­ел Кант) по прин­цип де­мок­ра­тич­но нас­т­ро­е­ни. „Све­ти­ят ка­пи­та­ли­зъм“ спо­ред тях е бла­гос­ло­ве­ние за све­та. По­доб­ни твър­де­ния са не са­мо на­ив­ни и ин­фан­тил­ни, но са и по­ли­ти­чес­ка тра­ге­дия, тъй ка­то пре­неб­рег­ват без­с­пор­ни фак­ти, а имен­но вой­ни­те, ко­и­то све­тов­на­та си­ла Съ­е­ди­не­ни ща­ти е во­ди­ла в своя ла­ти­но­а­ме­ри­кан­с­ки за­ден двор, вой­на­та сре­щу Ви­ет­нам, сре­щу Югос­ла­вия и Ирак. Да не го­во­рим за ак­ту­ал­ни­те кон­ф­лик­ти в Аф­ри­ка и Ла­тин­с­ка Аме­ри­ка, чи­е­то из­б­ро­я­ва­не мо­же с ле­ко­та да се про­дъл­жи. Оцен­ка­та на Forster/Clark от 2005 г. за гло­ба­ли­зи­ра­ния ка­пи­та­ли­зъм и на­ло­же­ния от не­го „Нов све­то­вен ред“ ка­то „Им­пе­рия на вар­вар­с­т­во­то“ за съ­жа­ле­ние е мно­го по-вяр­на.

В нас­то­я­ща­та кни­га ар­гу­мен­ти­ра­но се прес­лед­ва ли­ни­я­та, за­да­де­на от френ­с­кия ис­то­рик Фер­нанд Бра­у­дел (1986 г.), кой­то пи­ше за рух­ва­не­то на ка­пи­та­лиз­ма: „Убе­ден съм, че ка­пи­та­лиз­мът не мо­же да за­ги­не от соб­с­т­ве­ния си вът­ре­шен упа­дък. Са­мо вън­шен тла­сък с ог­ром­на си­ла в съ­че­та­ние с ед­на без­с­пор­на ал­тер­на­ти­ва мо­же да до­ве­де до не­го­во­то за­ги­ва­не.“ Сле­до­ва­тел­но уси­ли­я­та тряб­ва да бъ­дат кон­цен­т­ри­ра­ни вър­ху на­уч­но­то и съ­щев­ре­мен­но прак­ти­чес­ко тър­се­не на не­об­хо­ди­мо­то вън­ш­но сът­ре­се­ние и на убе­ди­тел­на­та вът­реш­на ал­тер­на­ти­ва, как­то и на тях­но­то съ­че­та­ние, за да се съз­да­дат ус­ло­вия за за­ги­ва­не­то на ка­пи­та­лиз­ма. То­ва пред­с­тав­ля­ва про­ек­тът „ко­лек­тив­но про­уч­ва­не“, кой­то е съ­че­та­ние на неп­ре­къс­нат ци­къл от прак­ти­чес­ки опит и те­о­ре­тич­ни из­с­лед­ва­ния. Ние оба­че раз­ши­ря­ва­ме за­да­де­на­та от Бра­у­дел ли­ния до­пъл­ни­тел­но с из­дир­ва­не­то на по­ро­де­ни в са­мо­то ка­пи­та­лис­ти­чес­ко об­щес­т­во ос­т­ри вът­реш­ни про­ти­во­ре­чия, ко­и­то съ­що тол­ко­ва ефи­кас­но, как­то вън­ш­ни­те въз­дейс­т­вия, мо­гат да зас­т­ра­шат ос­но­ви­те на ка­пи­та­лиз­ма. Но Бра­у­дел има пра­во – са­мо вът­реш­ни кри­зи ед­ва ли мо­гат да пре­диз­ви­кат сри­ва­не­то на ка­пи­та­лис­ти­чес­ка­та сис­те­ма.

Гра­ни­ци­те на ка­пи­та­лиз­ма са оче­вид­ни нав­ся­къ­де. Въп­ре­ки не­и­мо­вер­но­то на­рас­т­ва­не на със­то­я­ни­е­то на бо­га­ти­те, в све­то­вен ма­щаб рас­те и ар­ми­я­та на бед­ни­те, не­за­ви­си­мо от „Це­ли­те на хилядолетието“, ко­и­то в края на ми­на­ло­то хи­ля­до­ле­тие си пос­та­ви­ха меж­ду­на­род­ни­те ор­га­ни­за­ции и дър­жа­ви (Wade 2005, Soederberg 2004). Фо­сил­ни­те енер­го­но­си­те­ли на­ма­ля­ват; на­ма­ля­ват и дру­ги­те ре­сур­си, ко­и­то са не­об­хо­ди­ми на ка­пи­та­лиз­ма, за да оси­гу­рят рас­теж на не­го­ва­та про­из­во­ди­тел­ност и на про­из­вод­с­т­во­то, т.е. рас­те­жа на пе­чал­ба­та.

То­ва е те­ма, пос­та­ве­на пре­ди по­ве­че от три­де­сет го­ди­ни от Рим­с­кия клуб. То­га­ваш­ни­те прог­но­зи бя­ха пре­си­ле­ни и то­ва да­де ос­но­ва­ние на мно­го уче­ни да се от­не­сат скеп­тич­но към не­го. Днес се ока­за, че пре­то­вар­ва­не­то на пла­не­та­та с от­па­дъ­ци от про­из­вод­с­т­во и кон­су­ма­ция на из­хо­да на сис­те­ма­та чо­век-при­ро­да е по-дра­ма­тич­но до­ри от не­дос­ти­га на из­ко­па­е­ми енер­го­но­си­те­ли, ко­е­то е на вхо­да на сис­те­ма­та за ка­пи­та­лис­ти­чес­ко про­из­вод­с­т­во. Те­зи при­род­ни ог­ра­ни­че­ния са в про­ти­во­ре­чие с не­ог­ра­ни­че­на­та ди­на­ми­ка за аку­му­ли­ра­не на ка­пи­тал от гло­бал­ния ка­пи­та­ли­зъм и с ней­ни­те со­ци­ал­ни пос­лед­с­т­вия.

Не­о­ли­бе­рал­но­то не­за­чи­та­не на при­род­ни­те за­ко­ни, как­то и на спе­ци­фи­ка­та на об­щес­т­во­то во­ди до на­сил­с­т­ве­но и в съ­що­то вре­ме ле­ги­ти­ми­ра­но от па­зар­ни­те прин­ци­пи от­не­ма­не от об­щес­т­во­то на ре­сур­си, соб­с­т­ве­ност и со­ци­ал­ни пра­ва (при­ва­ти­за­ция, зак­ри­ва­не на ра­бот­ни мес­та, оряз­ва­не на со­ци­ал­ни при­до­бив­ки, удъл­жа­ва­не на ра­бот­но­то вре­ме, пре­неб­рег­ва­не на опас­нос­ти за здра­ве­то на хо­ра­та, от­не­ма­не на чо­веш­ки пра­ва и пр.). А то­ва пред­с­тав­ля­ва стра­те­ги­чес­ко ми­ни­ра­не на ус­то­и­те на со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ка­та ста­бил­ност, вър­ху ко­я­то е из­г­ра­де­но вся­ко об­щес­т­во. Па­ра­лел­но на то­ва де­мок­ра­тич­ни­те въз­мож­нос­ти за учас­тие на ма­си­те в уп­рав­ле­ни­е­то все по­ве­че се ог­ра­ни­ча­ват.

На дне­вен ред из­ли­за въп­ро­сът за убе­ди­тел­ни­те ал­тер­на­ти­ви на ка­пи­та­лиз­ма. Мо­же ли един нов свят да бъ­де ка­пи­та­лис­ти­чес­ки и как би из­г­леж­дал то­зи ка­пи­та­ли­зъм? Има ли въ­об­ще друг ка­пи­та­ли­зъм ос­вен то­зи, кой­то поз­на­ва­ме? Има ли ос­вен про­ва­ле­ния през ХХ век ре­а­лен со­ци­а­ли­зъм, друг со­ци­а­ли­зъм на ХХI век или евен­ту­ал­но ня­ка­къв еко­ло­ги­чен со­ци­а­ли­зъм? Ка­къв е ха­рак­те­рът на днеш­ни­те со­ци­ал­ни дви­же­ния и кои са тех­ни­те по­ли­ти­чес­ки про­ек­ти? Как­ва е бъ­де­ща­та ро­ля на пар­ти­и­те и как­во ще е от­но­ше­ни­е­то меж­ду пар­ла­мен­тар­на­та по­ли­ти­ка и из­вън­пар­ла­мен­тар­ни­те дви­же­ния? Ка­къв е по­тен­ци­а­лът на еко­ло­гич­на­та ус­той­чи­вост и об­щес­т­ве­на­та со­ли­дар­ност в ед­на ко­о­пе­ра­тив­на ико­но­ми­ка, в ед­но „со­лар­но“, т.е. ос­но­ва­ва­що се на слън­че­ва­та енер­гия, бъ­де­що об­щес­т­во?

Кой­то вни­ма­тел­но сле­ди съ­би­ти­я­та, виж­да ве­че на хо­ри­зон­та очер­та­ни­я­та на „дру­гия свят“. Нав­ся­къ­де, вклю­чи­тел­но и в Ев­ро­па, се ек­с­пе­ри­мен­ти­ра с въ­зоб­но­вя­е­ми енер­го­из­точ­ни­ци; и нав­ся­къ­де се кон­с­та­ти­ра, че те пре­об­ра­зя­ват все­кид­не­ви­е­то на хо­ра­та и ос­вен че изис­к­ват ико­но­ми­чес­ка адап­та­ция, вли­я­ят и на раз­п­ре­де­ле­ни­е­то на си­ли­те в по­ли­ти­чес­ка­та сис­те­ма.

В съ­що­то вре­ме оба­че се наб­лю­да­ва и про­ти­во­дейс­т­вие сре­щу спо­ме­на­ти­те про­це­си – мо­би­ли­зи­рат се си­ли­те на дос­тав­чи­ци­те на фо­сил­ни енер­го­но­си­те­ли сре­щу нас­тъп­ле­ни­е­то на ал­тер­на­тив­ни­те из­точ­ни­ци на енер­гия. Те на­ми­рат под­дръж­ни­ци и сред по­ли­ти­ци­те, и в об­щес­т­ве­ност­та. Под­к­ре­па­та на пре­хо­да към ши­ро­ко из­пол­з­ва­не на въ­зоб­но­вя­е­ми ви­до­ве енер­гия, про­ек­тът за смя­на на кур­са към ед­но со­лар­но и со­ли­дар­но об­щес­т­во пред­с­тав­ля­ва всъщ­ност кла­со­ва бор­ба сре­щу кон­сер­ва­тив­ни­те си­ли, ко­и­то за­ла­гат на из­ко­па­е­ми­те енер­гий­ни из­точ­ни­ци, ко­и­то са тях­на­та ба­за за по­ли­ти­чес­ко вли­я­ние и пе­чал­би.

Бор­ба­та на но­ви­те тен­ден­ции е об­ре­че­на на не­ус­пех, ако не се из­вър­ши тран­с­фор­ма­ция на власт­та в об­щес­т­во­то, т.е. ако дви­же­ни­я­та не дейс­т­ват в та­зи на­со­ка. Све­тът не мо­же да бъ­де про­ме­нен, ако не се зав­зе­ме по­ли­ти­чес­ка­та власт – в про­ти­вен слу­чай по­па­даш в ръ­це­те на сил­ни­те на де­ня и на тех­ни­те ин­те­ре­си. Но и об­рат­но­то не е вяр­но, че пър­во тряб­ва да се взе­ме власт­та, за да се из­вър­шат впос­лед­с­т­вие не­об­хо­ди­ми­те об­щес­т­ве­ни про­ме­ни, за­що­то „дру­ги­ят свят“ из­рас­т­ва в ут­ро­ба­та на ка­пи­та­лиз­ма и е съз­да­ден от ре­ал­на­та прак­ти­ка на со­ци­ал­ни­те дви­же­ния, дейс­т­ва­щи сре­щу си­ли­те на ста­тук­во­то.

В мно­го стра­ни на све­та, раз­тър­се­ни от фи­нан­со­ви­те кри­зи, се ро­ди­ха но­ви дви­же­ния, въз­ник­на­ли за пре­о­до­ля­ва­не на тех­ни­те пос­ле­ди­ци и пре­ди всич­ко на без­ра­бо­ти­ца­та и на бед­ност­та. Хо­ра­та там се са­мо­ор­га­ни­зи­рат в ко­о­пе­ра­ти­ви и се опит­ват да из­г­ра­дят ед­на но­ва „со­ли­дар­на ико­но­ми­ка“. От ед­на стра­на, то­ва за тях са спа­си­тел­ни ос­т­ро­ви в оке­а­на на ка­пи­та­лис­ти­чес­ка­та кри­за, от дру­га оба­че, те пред­с­тав­ля­ват но­ви­те фор­ми за со­ци­а­ли­зи­ра­не, с ко­е­то над­х­вър­лят ка­пи­та­лиз­ма във ви­да, в кой­то го поз­на­ва­ме. Цел­та им е да се вър­не на хо­ра­та оно­ва, ко­е­то им е би­ло от­не­то от мо­гъ­щи­те ико­но­ми­чес­ки кон­цер­ни, от по­ли­ти­чес­кия елит и от ин­с­ти­ту­ци­и­те. Та­ка че оку­па­ци­я­та на ед­на фаб­ри­ка оз­на­ча­ва да се въз­с­та­но­ви при­те­жа­ни­е­то на ра­бот­ни­те мес­та, ко­и­то са би­ли сък­ра­те­ни по вре­ме на фи­нан­со­ва­та кри­за, чес­то пъ­ти оче­вид­но със спе­ку­ла­тив­на цел.

Со­ци­ал­ни­те бит­ки в Бо­ли­вия сре­щу при­ва­ти­за­ци­я­та на во­дос­наб­дя­ва­не­то, пет­рол­ни­те и га­зо­ви­те ре­сур­си бя­ха ожес­то­че­ни, за­що­то на­ро­дът ис­ка да от­ме­ни про­ве­де­на­та не­о­ли­бе­рал­на при­ва­ти­за­ция в пол­за на тран­с­на­ци­о­нал­ни­те кон­цер­ни, под­дър­жа­ни от Меж­ду­на­род­ния ва­лу­тен фонд (МВФ) и Све­тов­на­та бан­ка (СБ). Хо­ра­та ис­кат да си вър­нат бо­гат­с­т­ва­та и да не пла­щат ви­со­ки так­си за пол­з­ва­не­то на ре­сур­си, ко­и­то всъщ­ност из­кон­но им при­над­ле­жат.

Зав­ла­дя­ва­не­то на неп­ро­дук­тив­но из­пол­з­ва­ни зе­ми в Бра­зи­лия не пред­с­тав­ля­ва ни­що дру­го ос­вен връ­ща­не­то им на оне­зи, ко­и­то имат на­ме­ре­ние и спо­соб­нос­ти да ги об­ра­бот­ват.

Ин­ди­ан­с­ки­те се­ля­ни се съп­ро­тив­ля­ват и сре­щу ген­но-мо­ди­фи­ци­ра­ни­те се­ме­на, за­що­то тях­но­то из­пол­з­ва­не ги пра­ви за­ви­си­ми от го­ле­ми­те про­из­во­ди­те­ли на се­ме­на, а те ис­кат да са гос­по­да­ри в це­лия про­из­вод­с­т­вен ци­къл от се­ит­ба­та до ре­кол­та и след то­ва при но­ва­та се­ит­ба.

Ар­жен­тин­с­ки­те пи­ке­те­ро­си из­г­раж­дат улич­ни ба­ри­ка­ди в гра­до­ве­те, за да под­чер­та­ят сво­е­то пра­во за соб­с­т­ве­но ус­т­рой­ва­не на ур­ба­нис­тич­на­та сре­да.

Са­па­тис­ти­те (ин­ди­ан­с­ко съп­ро­ти­ви­тел­но дви­же­ние – бел. пр.) в юж­ни­те час­ти на Мек­си­ко оку­пи­рат те­ри­то­рии, за да за­щи­та­ват пра­ва­та си на ко­рен­но на­се­ле­ние и да при­ну­дят пра­ви­тел­с­т­во­то на пре­го­во­ри и от­с­тъп­ки. Там те из­г­раж­дат струк­ту­ри­те на ед­но „Buen Gobierno“ („доб­ро уп­рав­ле­ние“) – ал­тер­на­ти­ва на „ло­шо­то уп­рав­ле­ние“ на дър­жа­ва­та. Та­ка па­ра­лел­ни­те струк­ту­ри на двой­но уп­рав­ле­ние се на­ми­рат под неп­ре­къс­на­та зап­ла­ха как­то от­вън, от ре­дов­но­то пра­ви­тел­с­т­во, опит­ва­що се да си въз­вър­не за­гу­бе­ни­те те­ри­то­рии, та­ка и от­вът­ре, от прис­по­со­бен­чес­т­во­то на об­щес­т­во­то към нор­ма­тив­ни­те си­ли на фак­ти­чес­ко­то по­ло­же­ние.

Мо­гат да се при­ве­дат още мно­го по­доб­ни при­ме­ри от всич­ки кон­ти­нен­ти. Те­зи со­ци­ал­ни дви­же­ния за при­до­би­ва­не на пра­ва, зе­мя и ре­сур­си са свър­за­ни със съ­от­вет­на те­ри­то­рия, ко­я­то те офор­мят спо­ред сво­и­те раз­би­ра­ния и от­б­ра­ня­ват сре­щу кон­ку­рен­т­ни си­ли. За­то­ва те мо­гат да бъ­дат на­ре­че­ни со­ци­ал­но-те­ри­то­ри­ал­ни дви­же­ния.

Про­це­си­те на от­не­ма­не от об­щес­т­во­то на ре­сур­си, соб­с­т­ве­ност и пра­ва не са в ни­ка­къв слу­чай ог­ра­ни­че­ни са­мо вър­ху стра­ни­те от Тре­тия свят. Де­се­ти­ле­ти­я­та на де­ре­гу­ла­ция, ли­бе­ра­ли­зи­ра­не и при­ва­ти­зи­ра­не съз­да­до­ха не са­мо ог­ром­на бед­ност по све­та, но и ко­ло­сал­ни бо­гат­с­т­ва. По дан­ни на „World Wealth Report“, кой­то еже­год­но се из­гот­вя от ин­вес­ти­ци­он­на­та бан­ка „Merryl Lynch“ и кон­сул­тан­т­с­ка­та фир­ма„Capgemini“, за да слу­жи ка­то из­точ­ник за дан­ни при из­гот­вя­не на стра­те­ги­и­те за кон­сул­тан­т­с­ка­та им дей­ност при уп­рав­ле­ние на ин­вес­ти­ци­и­те на бо­га­ти­те и свръх­бо­га­ти­те им кли­ен­ти, със­то­я­ни­е­то на ми­ли­о­не­ри­те (са­мо в на­лич­ни сред­с­т­ва) за 2004 г. е на­рас­на­ло с 8,2% до 30 800 ми­ли­ар­да до­ла­ра (бли­зо 31 три­ли­о­на до­ла­ра). Зна­ме­на­тел­но е, че най-го­лям при­раст от 13,7% е от­бе­ля­зан в най-бед­ния кон­ти­нент – Аф­ри­ка, след­ван от най-бо­га­тия, Се­вер­на Аме­ри­ка с 9,7%. За не­у­до­вол­с­т­вие на час­т­ни­те бан­ки и кон­сул­тан­т­с­ки фир­ми в Гер­ма­ния бро­ят на ин­вес­ти­ци­он­ни­те ми­ли­о­не­ри там се е уве­ли­чил са­мо с 0,6% до 760 300. И то­ва е та­ка, за­що­то ис­тин­с­ки до­ход­ни­те сдел­ки за­поч­ват при ка­пи­та­ли от 30 ми­ли­о­на ев­ро на­го­ре, ко­е­то оз­на­ча­ва, че в нем­с­ко­то об­щес­т­во е нуж­но пос­ти­га­не на още по-го­ля­мо не­ра­вен­с­т­во, за да мо­же да се учас­т­ва в иг­ра­та на го­ле­ми­те фон­до­ве за по­до­ба­ва­ща пе­чал­ба. То­ва обяс­ня­ва за­що гер­ман­с­ки­те пред­п­ри­е­ма­чи и тях­но­то ме­дий­но ло­би раз­г­леж­дат де­мон­та­жа на со­ци­ал­но па­зар­на­та дър­жа­ва и Harz 4 (най-ра­ди­кал­но­то сък­ра­ща­ва­не на со­ци­ал­ни по­мо­щи, про­ве­де­но от со­ци­ал­де­мок­ра­ти­чес­ко­то пра­ви­тел­с­т­во на Шрьо­дер – бел. пр.), са­мо ка­то пър­ви стъп­ки в пра­вил­на­та за тях по­со­ка.

Най-го­ле­ми­те със­то­я­ния се уп­рав­ля­ват от Hedge- u Equity – фон­до­ве­те, на­ре­че­ни още „фон­до­ве на фон­до­ве­те“, ко­и­то но­сят на сво­и­те и без то­ва свръх­бо­га­ти кли­ен­ти ог­ром­ни пе­чал­би, пра­вей­ки ги още по-бо­га­ти, до­ка­то дър­жа­ва­та, оп­рав­да­вай­ки се с меж­ду­на­род­на­та кон­ку­рен­ция в да­нъч­но­то об­ла­га­не, до­пъл­ни­тел­но на­ма­ля­ва да­нъ­ци­те им в ущърб на бю­дже­та. По то­зи на­чин фон­до­ве­те ста­ват все по-мощ­ни и за­поч­ват все по-нас­той­чи­во да прес­лед­ват цел­та си – мак­си­мал­на пе­чал­ба за ми­ни­мал­но вре­ме. Меж­дув­ре­мен­но те ата­ку­ват ве­че не са­мо пра­ви­тел­с­т­ва от Тре­тия свят, но и го­ле­ми пред­п­ри­я­тия и ин­с­ти­ту­ции от раз­ви­ти­те ин­дус­т­ри­ал­ни дър­жа­ви. И то­ва е ис­тин­с­ка­та при­чи­на за кри­ти­ка­та на ка­пи­та­лиз­ма, от­п­ра­ве­на от ли­де­ра на гер­ман­с­ки­те со­ци­ал­де­мок­ра­ти Франц Мюн­те­фе­ринг и по­пу­ляр­но­то срав­не­ние, ко­е­то той нап­ра­ви за спе­ку­ла­тив­ни­те фон­до­ве ка­то ято ал­ч­ни ска­кал­ци, ко­и­то изяж­дат всич­ко но­во­съз­да­де­но от све­тов­на­та ико­но­ми­ка. Ето за­що, въп­ре­ки че тя бе­ле­жи еже­го­ден ръст, све­тът неп­ре­къс­на­то обед­ня­ва, а ше­па­та бо­га­ти ста­ват все по-бо­га­ти. То­ва е един от ос­нов­ни­те по­ро­ци на не­о­ли­бе­рал­ния мо­дел на ка­пи­та­лиз­ма.

Ка­то пот­вър­ж­де­ние на сво­е­то мо­гъ­щес­т­во, Hedge-фон­до­ве под кон­т­ро­ла на лон­дон­с­ка­та бан­ка ТСI, ко­и­то бя­ха из­ку­пи­ли бол­шин­с­т­во­то ак­ции на Нем­с­ка­та бор­са през май 2005 г. , из­х­вър­ли­ха ней­ния ме­ни­дж­мънт. Ес­тес­т­ве­но не без тлъс­ти ком­пен­са­ци­ии, ко­и­то спо­ред „Financial Times Deutschland“ (FTD – 12.05.2005 г.) въз­ли­зат на 10 ми­ли­о­на ев­ро. По то­зи на­чин бе­ше до­ку­мен­ти­ра­на си­ла­та, ко­я­то мо­гат да уп­раж­ня­ват круп­ни­те ин­вес­ти­ци­он­ни фон­до­ве – дър­жа­те­ли на ак­ции (Shareholder).

Спе­ку­ла­тив­ни­те фон­до­ве са ек­с­т­ре­мен и наг­ле­ден при­мер за то­ва, ко­е­то Карл По­ла­ни (Karl Polanyi) на­ри­ча „из­на­ся­не­то“ на па­за­ра из­вън об­щес­т­во­то. Днес све­тът се уп­рав­ля­ва във вис­ша сте­пен, как­то ни­ко­га до­се­га в ис­то­ри­я­та на чо­ве­чес­т­во­то, от па­ри. Вис­ша цел на го­ле­ми­те ин­вес­ти­ци­он­ни фон­до­ве е бър­за ре­а­ли­за­ция на мак­си­мал­но въз­мож­на пе­чал­ба. При прес­лед­ва­не на та­зи цел те са ос­во­бо­де­ни от вся­как­ви со­ци­ал­ни, ло­кал­ни или на­ци­о­нал­ни об­вър­за­нос­ти. Тях­на­та власт и ле­ги­тим­ност са на­пъл­но из­не­се­ни из­вън те­ри­то­ри­я­та, на ко­я­то опе­ри­рат и по­ра­ди то­ва те в осо­бе­на сте­пен са бе­зог­лед­ни спря­мо нея и спря­мо хо­ра­та, ко­и­то я на­се­ля­ват, ко­и­то не мо­гат да са тол­ко­ва мо­бил­ни, как­то па­ри­те на фон­до­ве­те. Те опе­ри­рат най-чес­то от оф­шор­ни мес­то­на­хож­де­ния под прик­ри­ти­е­то на фир­ми тип „по­щен­с­ка ку­тия“.

То­ва ек­с­т­рем­но от­къс­ва­не от те­ри­то­ри­я­та, обект на дей­ност­та на фи­нан­со­во спе­ку­ла­тив­ния ка­пи­тал, е при­чи­на (но­ви­те) про­тес­т­ни дви­же­ния на не­го­ви­те про­тив­ни­ци да фун­к­ци­о­ни­рат на со­ци­ал­но-те­ри­то­ри­а­лен прин­цип, т.е. те да си прис­во­я­ват те­ри­то­ри­я­та, вър­ху ко­я­то дейс­т­ват. Ка­пи­та­лиз­мът по прин­цип е асо­ци­а­лен. Но в ре­зул­тат на со­ци­ал­ни­те дви­же­ния и во­де­ни­те от тях проф­съ­юз­ни бор­би за­пад­но­то об­щес­т­во бе­ше из­во­ю­ва­ло се­ри­оз­ни со­ци­ал­ни при­до­бив­ки. Те­зи фак­ти днес, в „края на ис­то­ри­я­та“ и след по­бе­да­та в Сту­де­на­та вой­на, ве­че не съ­щес­т­ву­ват. Ме­ни­джъ­ри­те на Hedge-фон­до­ве­те из­бяг­ват най-ста­ра­тел­но да се ин­те­ре­су­ват от дру­ги ин­те­ре­си ос­вен от те­зи на сво­и­те свръх­бо­га­ти кли­ен­ти, при­те­жа­те­ли на круп­ни със­то­я­ния (виж напр. Ian Morley „Why attacks on hedge funds are misguided“, „Financial Times“,11.05.2005 г.).

Ле­ги­тим­на­та ос­но­ва на асо­ци­ал­ния фи­нан­со­во-спе­ку­ла­ти­вен ка­пи­та­ли­зъм (Shareholderkapitalism) е мно­го тяс­на и про­дъл­жа­ва да се стес­ня­ва. Ежед­нев­ни­те при­тес­не­ния на се­мейс­т­ва­та, жи­ве­е­щи в ус­ло­ви­я­та на па­зар­но сто­пан­с­т­во, ве­че се прев­ръ­щат в стра­хо­ве. То­ва е твър­де опас­но, за­що­то ав­то­ри­тар­ни и по­пу­лис­т­ки по­ли­ти­чес­ки иг­ра­чи мо­гат да по­лу­чат до­ве­ри­е­то на из­би­ра­те­ли­те. По то­зи на­чин се ми­ни­рат ос­но­ви­те на де­мок­ра­ци­я­та. Сле­до­ва­тел­но ар­гу­мен­ти­ра­на­та кри­ти­ка на ка­пи­та­лиз­ма е не­об­хо­ди­ма и тър­се­не­то на ал­тер­на­ти­ви от­въд не­го не е без­по­лез­но мис­лов­но уп­раж­не­ние. Те са на­уч­но и по­ли­ти­чес­ки не­об­хо­ди­ми, за да се на­со­чат стра­хо­ве­те на хо­ра­та към дейс­т­ви­тел­ни­те при­чи­ни, ко­и­то ра­ци­о­нал­но тряб­ва да бъ­дат от­с­т­ра­не­ни. И то­ва ще ста­не как­то чрез по­ли­ти­чес­ка прос­ве­та, та­ка и чрез прак­ти­чес­ки дейс­т­вия на мис­ле­щи­те хо­ра по све­та.

То­ва пред­с­тав­ля­ва и цел­та на та­зи кни­га, струк­ту­ри­ра­на в 9 гла­ви:

Оз­на­ча­ва ли кра­ят на ис­то­ри­я­та ка­пи­та­ли­зъм без край?

В на­ча­ло­то и пре­ди всич­ко кри­ти­ка­та на ка­пи­та­лиз­ма тряб­ва да по­лу­чи своя фун­да­мент и сво­я­та пер­с­пек­ти­ва. Не мо­же да се съг­ла­сим с из­вес­т­ния пос­ту­лат на Мар­га­рет Та­чър – TINA („There is no Alternative“ – бел. пр.), кой­то бе­за­пе­ла­ци­он­но за­я­вя­ва, че по­нас­то­я­щем в ис­то­ри­я­та ня­ма дру­ги ал­тер­на­ти­ви на об­щес­т­ве­но ус­т­ройс­т­во ос­вен ка­пи­та­лиз­ма. Но и ина­че пог­лед­на­то, тряб­ва да приз­на­ем, че ал­тер­на­ти­ви­те, ко­и­то тър­сим, не се пред­ла­гат по ре­га­ли­те на уни­вер­са­лен ма­га­зин на ис­то­ри­я­та, под­ре­де­ни по ра­ди­кал­ност, къ­де­то ед­ни от нас мо­гат да си из­бе­рат ка­пи­та­ли­зъм с чо­веш­ко ли­це, дру­ги – са­мо струк­тур­ни ре­фор­ми, тре­ти да по­ис­кат всич­ко, ко­е­то е от­въд ка­пи­та­лиз­ма, а чет­вър­ти да си по­ръ­чат гло­ба­лен „план Мар­шал“ за це­лия свят. Та­ка­ва въз­мож­ност не съ­щес­т­ву­ва.

Ал­тер­на­ти­ви­те на об­щес­т­ве­но ус­т­ройс­т­во из­рас­т­ват в ре­ал­на­та ис­то­ри­чес­ка дейс­т­ви­тел­ност, из­люп­ват се от че­руп­ки­те на съ­щес­т­ву­ва­що­то ка­пи­та­лис­ти­чес­ко об­щес­т­во. Ето за­що Маркс из­пол­з­ва оп­ре­де­ле­ни­е­то „раж­да­не“. Но­во­то об­щес­т­во из­рас­т­ва в ста­ро­то и след то­ва се раж­да от не­го, а то­ва раж­да­не мо­же да бъ­де и бо­лез­не­но. Маркс твър­ди, и ние мно­го бих­ме ис­ка­ли тук той да не е прав, че „аку­шер­ка на но­во­то об­щес­т­во“ е на­си­ли­е­то. За­що­то на­си­лие в епо­ха­та на гло­ба­ли­за­ци­я­та оз­на­ча­ва гло­бал­на вой­на. Бле­да предс­та­ва за нея е бит­ка­та сре­щу те­ро­риз­ма, ко­я­то до днес е от­не­ла сто­ти­ци хи­ля­ди чо­веш­ки жи­во­ти.

Мно­го по-ра­ди­ка­лен от те­ма­та за „края на ка­пи­та­лиз­ма“ е спо­рът за „края на ис­то­ри­я­та“, въз­ник­нал след рух­ва­не­то на ре­ал­ния со­ци­а­ли­зъм през 1989 г. Ако ис­то­ри­я­та на­ис­ти­на е дос­тиг­на­ла своя край, то то­га­ва тър­се­не­то на ал­тер­на­ти­ви на ис­то­ри­чес­ки оп­ре­де­ле­на­та за най-ус­пеш­на сис­те­ма ня­мат ни­как­ва пер­с­пек­ти­ва. Те ня­мат и сми­съл. Друг свят прос­то би бил не­ну­жен в ус­ло­ви­я­та на съ­щес­т­ву­ва­щия „най-до­бър от всич­ки въз­мож­ни све­то­ве“. Кри­ти­ка­та на ка­пи­та­лиз­ма би ста­на­ла аб­со­лют­но из­лиш­на, ако ис­то­ри­я­та е дос­тиг­на­ла край­на­та точ­ка на сво­е­то раз­ви­тие с пер­фек­т­но­то об­щес­т­во на час­т­на­та соб­с­т­ве­ност, на па­зар­но­то ос­той­нос­тя­ва­не на всич­ко, с пов­се­мес­т­ния па­зар и с фор­мал­на­та (пар­ла­мен­тар­на) де­мок­ра­ция. Не­о­ли­бе­рал­ни­те „ин­те­ли­ген­ти“ би­ха би­ли ужас­но пра­ви, тъй ка­то от­въд ка­пи­та­лиз­ма ни деб­не­ло вар­вар­с­т­во­то. Но не­ка не бъ­дем тол­ко­ва дес­т­рук­тив­ни, без­чо­веч­ни и пе­си­мис­тич­ни. Ис­то­ри­я­та про­дъл­жа­ва своя ход нап­ред, бъ­де­ще­то по прин­цип ви­на­ги е от­во­ре­но, а от кри­ти­ка­та има сми­съл и мо­же да тър­сим ал­тер­на­ти­ви. Щом бъ­де­ще­то е от­во­ре­но, то­ва оз­на­ча­ва, че то мо­же да при­над­ле­жи и на един не­ка­пи­та­лис­ти­чес­ки свят.

Ис­тин­с­ка­та ал­тер­на­ти­ва не е „ка­пи­та­ли­зъм или вар­вар­с­т­во“, а „со­ли­дар­ност или вар­вар­с­т­во“. С те­зи ду­ми се об­ръ­ща Ма­ну­ел Вас­кес Мон­тал­бан в пис­мо към во­да­ча на са­па­тис­ти­те в Юж­ни­те ща­ти на Мек­си­ко суб­ко­мен­дан­те Maркoс.

Спо­ро­ве­те око­ло по­ня­ти­е­то ка­пи­та­ли­зъм

Важ­но е та­ка да ус­та­но­вим как­во се раз­би­ра под по­ня­ти­е­то „ка­пи­тал“, „ка­пи­та­ли­зъм“, „па­зар­на ико­но­ми­ка“ и „ико­ном­ка на прос­тия об­мен“, как­ва е тях­на­та ди­на­ми­ка? Кои са ха­рак­тер­ни­те осо­бе­нос­ти на ка­пи­та­лиз­ма? От­го­во­рът на то­зи въп­рос не е прид­ру­жен от не­го­вия под­ро­бен ана­лиз. В та­зи гла­ва не се прос­ле­дя­ват и раз­к­ло­не­ни­те де­ба­ти по въп­ро­си­те на гло­ба­ли­за­ци­я­та и но­вия им­пе­ри­а­ли­зъм.

Че­ти­ри фор­ми на час­т­но прис­во­я­ва­не при ре­ал­ния ка­пи­та­ли­зъм

Вни­ма­ни­е­то тук е кон­цен­т­ри­ра­но глав­но вър­ху фор­ми­те на прис­во­я­ва­не и от­не­ма­не в тех­ния со­ци­а­лен, кул­ту­рен и еко­ло­ги­чен ас­пект. Въп­ро­сът за час­т­на­та соб­с­т­ве­ност се оказ­ва цен­т­ра­лен (как­то е би­ло и в епо­ха­та на ран­на­та бур­жо­а­зия през ХVIII век), тъй ка­то час­т­на­та соб­с­т­ве­ност ле­ги­ти­ми­ра въз­мож­нос­ти­те за прис­во­я­ва­не. От­там пък се фор­ми­ра власт­та, а ней­но­то раз­п­ре­де­ле­ние в гло­бал­на­та сис­те­ма се нуж­дае от ана­лиз.

Три­е­дин­на­та вза­и­мо­об­вър­за­ност на ка­пи­та­лис­ти­чес­ка­та фор­ма, фо­силни­те енер­го­но­си­те­ли и ев­ро­пейс­ка­та ра­ци­о­нал­ност

След дис­ку­си­я­та за час­т­на­та соб­с­т­ве­ност и прис­во­я­ва­не­то тук се ана­ли­зи­рат пос­лед­с­т­ви­я­та от из­пол­з­ва­не на фо­сил­ни­те енер­го­из­точ­ни­ци. То­ва е цен­т­ра­лен ас­пект в проб­ле­ма­ти­ка­та, за­що­то са­мо три­е­дин­с­т­во­то на ка­пи­та­лиз­ма, ев­ро­пейс­ка­та ра­ци­о­нал­ност и фо­си­лиз­ма нап­ра­ви­ха въз­мож­на но­ва­та ди­на­ми­ка на „ин­дус­т­ри­ал­на­та ре­во­лю­ция“.

Фе­ти­шът „ико­но­ми­чес­ки рас­теж“

Тем­по­ве­те на ико­но­ми­чес­кия ръст в срав­не­ние с пре­дин­дус­т­ри­ал­ни­те сто­ле­тия бя­ха уде­се­то­ре­ни (след 1850 г. – бел пр.). То­ва е уни­кал­но пос­ти­же­ние в чо­веш­ка­та ис­то­рия. За­то­ва е не­об­хо­ди­мо да се раз­г­ле­дат дис­ку­си­он­ни­те въп­ро­си за ико­но­ми­чес­кия рас­теж. Кон­цеп­ци­я­та на рас­те­жа днес е под­чи­не­на на та­зи на прог­ре­са. Рас­те­жът и тех­ни­чес­ки­те ино­ва­ции до­би­ват поч­ти ре­ли­ги­оз­но зна­че­ние и ве­че не пред­с­тав­ля­ват са­мо мис­тич­ни идо­ли, ко­и­то се пред­ла­гат на пуб­ли­ка­та за прек­ло­не­ние от жре­ци­те на мо­дер­но­то. По­ли­ти­ка­та на­пъл­но е от­да­де­на на зав­ла­дя­ва­ща­та идея за ико­но­ми­чес­ки рас­теж. От не­го се очак­ва ре­ше­ние на всич­ки проб­ле­ми на об­щес­т­во­то: от без­ра­бо­ти­ца­та в Ев­ро­па и бю­джет­ни­те не­во­ли на об­щин­с­ки­те по­ли­ти­ци до бед­ност­та в Тре­тия свят и из­пъл­не­ни­е­то на „Це­ли­те на хилядолетието“, ко­и­то бя­ха на­бе­ля­за­ни през 2000 го­ди­на.

Изос­т­ря­не на вът­реш­ни­те про­ти­во­ре­чия на ка­пи­та­лиз­ма:
реп­ре­сия с фи­нан­со­ви сред­с­т­ва и фи­нан­со­ви кри­зи

След ана­ли­за на ди­на­ми­ка­та на ка­пи­та­лис­ти­чес­ко­то раз­ви­тие в та­зи гла­ва се те­ма­ти­зи­рат вът­реш­ни­те про­ти­во­ре­чия на ка­пи­та­лиз­ма и тях­но­то изос­т­ря­не. Ня­ма съм­не­ние, че мо­не­тар­ни­ят ха­рак­тер на ка­пи­та­ло­ва­та аку­му­ла­ция и фун­к­ци­о­ни­ра­не­то на гло­бал­ни­те фи­нан­со­ви и ва­лут­ни па­за­ри имат раз­ру­ши­тел­но въз­дейс­т­вие вър­ху об­щес­т­ве­ни­те вза­и­мо­от­но­ше­ния.

На­чи­нът на фун­к­ци­о­ни­ра­не на гло­бал­ни­те фи­нан­со­ви бор­си во­ди до кон­ку­рен­т­на бор­ба меж­ду тях за по­ви­ша­ва­не на пе­чал­би­те и лих­ви­те на цен­ни­те кни­жа (съ­из­ме­ри­ми спря­мо рас­те­жа на брут­ния вът­ре­шен про­дукт), с ко­е­то те се стре­мят да по­доб­рят сво­я­та ат­рак­тив­ност в бор­ба­та за прив­ли­ча­не на при­те­жа­те­ли на ка­пи­та­ли. Кон­ку­рен­ци­я­та меж­ду ва­лу­ти­те за­сил­ва то­зи про­цес. За да се пре­дот­вра­ти обез­це­ня­ва­не­то и да се пре­се­кат ин­ф­ла­ци­он­ни­те тен­ден­ции, лих­ви­те се по­ви­ша­ват. Го­ле­ми­те ин­вес­ти­ци­он­ни фон­до­ве и (рис­ко­ви­те) Hedge- u Equity- фон­до­ве в оф­шор­ни­те фи­нан­со­ви цен­т­ро­ве са тол­ко­ва лик­вид­ни, че лес­но прех­вър­лят ин­вес­ти­ци­и­те си в мес­т­ни­те, тра­ди­ци­он­ни про­миш­ле­нос­ти и имат въз­мож­ност да из­с­тис­кат от тях ви­со­ки пе­чал­би чрез прес­т­рук­ту­ри­ра­не, зак­ри­ва­не на ра­бот­ни мес­та, вло­ша­ва­не на ус­ло­ви­я­та на труд, ре­ду­ци­ра­не зап­ла­ща­не­то на тру­да и аг­ре­сив­ни дейс­т­вия сре­щу дреб­ни­те мес­т­ни ак­ци­о­не­ри. По то­зи на­чин вир­ту­ал­на­та спе­ку­ла­тив­на ико­но­ми­ка на све­тов­ни­те бор­си под­ла­га на фи­нан­сов на­тиск ре­ал­но про­из­веж­да­ща­та ико­но­ми­ка и до­ри ця­ло­то об­щес­т­во в ин­те­рес на ог­ра­ни­че­на кли­ен­те­ла от свръх­бо­га­ти бор­со­ви иг­ра­чи.

Спе­ку­ла­тив­ни­те ка­пи­та­ло­ви тран­сак­ции пре­диз­вик­ват ог­ром­но пре­раз­п­ре­де­ле­ние на бо­гат­с­т­ва за смет­ка на бед­ни­те в пол­за на бо­га­ти­те. Пос­лед­с­т­ви­я­та са ин­фор­ма­ли­зи­ра­не на тру­да (из­важ­да­не на тру­до­ви­те вза­и­мо­от­но­ше­ния от за­ко­но­ви­те рам­ки, за­щи­та­ва­ли до­се­га ин­те­ре­си­те на за­е­ти­те – бел. пр.) и из­т­лас­к­ва­не на все по­ве­че хо­ра в сян­ка­та на со­ци­ал­на­та изо­ли­ра­ност. Спе­ку­ла­тив­ни­те фон­до­ве раз­ру­ша­ват по то­зи на­чин ре­ал­на­та ос­но­ва за ви­со­ки­те си пе­чал­би. То­ва се ви­дя още по вре­ме на ази­ат­с­ка­та кри­за от 1997 г. Под­виж­ни­ят спе­ку­ла­ти­вен ка­пи­тал бе­ше из­тег­лен от из­пад­на­ли­те в кри­за ази­ат­с­ки стра­ни, след ка­то бе­ше ре­а­ли­зи­рал пе­чал­ба­та си и ка­то ста­на яс­но, че там по­ве­че не мо­же да се очак­ва. То­зи ог­ро­мен ка­пи­тал се ин­вес­ти­ра в ак­ции на Съ­е­ди­не­ни­те ща­ти и ста­на при­чи­на за бу­ма на т. нар. но­ва аме­ри­кан­с­ка ико­но­ми­ка. Но ко­га­то ба­ло­нът след 2000 г. се спу­ка, ми­ше­на на фон­до­ве­те ста­на­ха не са­мо нед­ви­жи­мос­ти­те (в ко­и­то днес ма­со­во се ин­вес­ти­ра по це­лия свят, как­то и в Бъл­га­рия – бел. пр.), но и пред­п­ри­я­тия с тра­ди­ции, ко­и­то бя­ха при­ну­де­ни чрез фор­си­ра­на ре­ор­га­ни­за­ция да от­го­во­рят пре­ди всич­ко на спеш­ни­те изис­к­ва­ния на дър­жа­те­ли­те на ак­ции, т.е. на фон­до­ве­те и на тях­на­та кли­ен­ти.

Тук въз­ник­ва въп­ро­сът, да­ли по­доб­ни фи­нан­со­ви кри­зи не пред­с­тав­ля­ват оно­ва изос­т­ря­не на вът­реш­ни­те про­ти­во­ре­чия на ка­пи­та­лиз­ма, за ко­е­то го­во­ри Бра­у­дел и ко­е­то е в със­то­я­ние да го дес­та­би­ли­зи­ра до не­го­ва­та ги­бел, още по­ве­че че в съ­ща­та по­со­ка дейс­т­ват и про­тес­т­ни дви­же­ния с въз­г­ле­ди, ко­и­то за­поч­ват да се из­ра­зя­ват ве­че по­ли­ти­чес­ки дос­та убе­ди­тел­но.

Вън­ш­ни­ят шок за ка­пи­та­лиз­ма – кра­ят на пет­ро­ла

Ви­со­ки­те лих­ви във вир­ту­ал­на­та ико­но­ми­ка на фи­нан­со­ви­те бор­си изис­к­ват ви­со­ки ни­ва на ико­но­ми­чес­ки рас­теж в ре­ал­на­та ико­но­ми­ка (в ин­дус­т­ри­я­та, зе­ме­де­ли­е­то, ус­лу­ги­те). Но ев­ти­ни­те фо­сил­ни енер­го­но­си­те­ли, ко­и­то „смаз­ват ме­ха­низ­ми­те“ на сто­пан­с­кия рас­теж, ста­ват все по-ос­къд­ни. По та­зи при­чи­на се изос­т­рят по­ли­ти­чес­ки­те и во­ен­ни­те раз­ног­ла­сия за га­ран­ти­ра­не на енер­гий­ни­те дос­тав­ки и за снаб­дя­ва­не­то с пет­рол. Раз­па­ле­на­та през 2003 г. от Съ­е­ди­не­ни­те ща­ти и ко­а­ли­ци­я­та на „же­ла­е­щи­те“ вой­на сре­щу Ирак и на­сил­с­т­ве­ни­те опи­ти да се за­дър­жи пляч­ка­та под кон­т­рол, ка­то се „уми­рот­во­ря­ва“ стра­на­та с во­ен­ни сред­с­т­ва, е вой­на за „енер­гий­на си­гур­ност“, всъщ­ност вой­на за пет­рол.

„Ста­ра­та“ ге­о­по­ли­ти­ка, чи­е­то име из­г­леж­да­ше не­поп­ра­ви­мо ув­ре­де­но от афи­ни­те­та й към на­ци­о­нал­со­ци­а­лиз­ма, за­поч­ва да се въз­в­ръ­ща в ака­де­мич­ни­те и по­ли­ти­чес­ки­те сре­ди. Ни­кой днес ня­ма да въз­п­ри­е­ме фор­му­ли­ров­ка­та „на­род без жиз­не­но прос­т­ран­с­т­во“, но и „на­род без пет­рол“. Ни­кой ве­че не мо­же да си го пред­с­та­ви, за­що­то лип­са­та на енер­гия в ус­ло­ви­я­та на ин­дус­т­ри­а­лен рас­теж оз­на­ча­ва за­дъл­жи­тел­но ико­но­ми­чес­ко изос­та­ва­не и бед­но­та.

Мо­же да се по­со­чат и об­рат­ни при­ме­ри, ко­и­то до­каз­ват, че ви­со­ки­те за­па­си от пет­рол не­ви­на­ги са свър­за­ни с бла­го­със­то­я­ние. (За ня­кои стра­ни на­хо­ди­ща­та на пет­рол са се пре­вър­на­ли по-ско­ро в прок­ля­тие, от­кол­ко­то в бла­гос­ло­вия – напр. Ни­ге­рия, Ирак, Су­дан, Ан­го­ла и др. – бел. пр.). Еми­си­и­те от из­га­ря­не­то на фо­сил­ни­те енер­го­но­си­те­ли са опас­ни не са­мо за кли­ма­та и за би­о­раз­но­об­ра­зи­е­то, но и за ми­ра и ста­бил­ност­та в све­та. Во­ен­ни­те су­пер­си­ли ве­че се под­гот­вят за кон­ф­лик­ти, дъл­жа­щи се на про­ме­ни­те в кли­ма­та. Тях ги ин­те­ре­су­ва пре­ди всич­ко соб­с­т­ве­на­та им за­щи­та от не­же­ла­на миг­ра­ция. При­ме­ри­те с кре­пост­та Ев­ро­па, ко­я­то во­ди вой­на с не­ле­гал­ни­те имиг­ран­ти в Сре­ди­зем­но мо­ре и на из­точ­ни­те си гра­ни­ци със сто­ти­ци жер­т­ви го­диш­но, и на САЩ, къ­де­то гра­ни­ца­та с Мек­си­ко тряб­ва хер­ме­тич­но да се зат­во­ри за про­ник­ва­не на ла­ти­но­си, от­ра­зя­ват кар­ти­на­та на ед­но въз­мож­но бъ­де­ще, за­раж­да­що се в нас­то­я­ще­то. То­ва бъ­де­ще оба­че има мно­го сход­ни чер­ти с вар­вар­с­т­во­то и то­ва вар­вар­с­т­во е ка­пи­та­лис­ти­чес­ко.

Ав­тен­тич­ни ал­тер­на­ти­ви, ро­де­ни в ка­пи­та­лис­ти­чес­ко­то об­щес­т­во: со­ли­дар­ност и ус­той­чи­вост

Сре­щу те­зи пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва на ка­пи­та­лиз­ма­ ­из­рас­т­ват от­до­лу ко­о­пе­ра­тив­ни ини­ци­а­ти­ви, ко­и­то меж­дув­ре­мен­но ста­на­ха из­вес­т­ни ка­то „со­ли­дар­на ико­но­ми­ка“. То­ва са пър­ви­те пред­вес­т­ни­ци на убе­ди­тел­ни ал­тер­на­ти­ви, ро­де­ни вът­ре, в са­мо­то ка­пи­та­лис­ти­чес­ко об­щес­т­во. Про­па­ган­ди­рат се мак­ро­и­ко­но­ми­чес­ки ал­тер­на­тив­ни кон­цеп­ции и про­ек­ти за „со­ли­да­рен све­то­вен ико­но­ми­чес­ки ред“, ко­и­то сре­щат по­ло­жи­те­лен от­к­лик. Проф­съ­ю­зи­те ве­че са на­яс­но, че бор­ба­та им за по-ви­со­ки зап­ла­ти е за­гу­бе­на, ако ед­нов­ре­мен­но с нея не за­во­ю­ват и влас­то­ви по­зи­ции в об­щес­т­во­то и в пред­п­ри­я­ти­я­та. Со­лар­но­то об­щес­т­во и ико­но­ми­ка­та на со­ли­дар­ност­та, за да ук­реп­нат, неп­ре­мен­но се нуж­да­ят от под­дръж­ка­та на на­ци­о­нал­ни­те дър­жа­ви; и те тряб­ва да бъ­дат пред­па­зе­ни чрез гло­бал­но ре­гу­ли­ра­не от аг­ре­сив­но­то нас­тъп­ле­ние на ли­бе­ра­ли­зи­ра­ни­те па­за­ри. То­ва се от­на­ся не тол­ко­ва за ло­кал­ни­те ни­ши. Со­ли­дар­ност­та не мо­же да се ог­ра­ни­чи са­мо до съ­се­ди­те и мал­ки­те ко­о­пе­ра­ти­ви. В епо­ха­та на гло­ба­ли­за­ция со­ли­дар­ност­та тряб­ва да се впи­ше в гло­бал­ния кон­текст, т.е. в об­се­га на вре­ме­то и прос­т­ран­с­т­во­то, в кой­то тя ще дейс­т­ва.

Сре­щу „но­вия им­пе­ри­а­ли­зъм“ от вът­реш­ност­та на об­щес­т­во­то из­рас­т­ват про­тес­т­ни дви­же­ния за ал­тер­на­тив­на со­ци­ал­на ор­га­ни­за­ция и по­ли­ти­чес­ко учас­тие в уп­рав­ле­ни­е­то. От то­ва мо­же да про­из­ле­зе нов кос­мо­по­ли­ти­зъм, кой­то не е аб­с­т­рак­т­но ин­те­лек­ту­ал­но тво­ре­ние, а мо­дел, сът­во­рен от са­ма­та ре­ал­ност.

Въз­мож­ни­те све­то­ве. От на­у­ка­та към уто­пи­я­та

Иде­я­та за „со­ли­дар­на­та ико­но­ми­ка“ е ре­ал­на са­мо в ед­но еко­ло­гич­но ус­той­чи­во, т.е. по прин­цип не­фо­сил­но об­щес­т­во. Ос­вен пет­ро­ла има и дру­ги енер­гий­ни сис­те­ми, ос­но­ва­ва­щи се на въ­зоб­но­вя­е­ми из­точ­ни­ци: би­о­ма­са, со­лар­на тех­ни­ка, енер­гия на вя­тъ­ра и во­да­та, ге­о­тер­мал­на енер­гия, енер­гия на яд­ре­ния син­тез… Всич­ко то­ва е осъ­щес­т­ви­мо в дъл­ги сро­ко­ве, но ко­га­то пре­хо­дът към но­во­то об­щес­т­во за­вър­ши, ще се дос­тиг­не бряг, на кой­то ня­ма да стои над­пис „ка­пи­та­ли­зъм“, а не­що дру­го. След ка­то ре­ал­ни­ят со­ци­а­ли­зъм на ХХ век не ус­пя, за­се­га ние не зна­ем още не­го­во­то име. Мо­же би то­ва ще бъ­де Со­ци­а­лиз­мът на ХХI век? А мо­же би е по-удач­но да го на­ре­чем со­лар­но (т.е. ус­той­чи­во) и со­ли­дар­но об­щес­т­во (ба­зи­ра­що се на со­ци­а­ли­зи­ра­ни­те ре­сур­си).

Оче­вид­но убе­ди­тел­ни ал­тер­на­ти­ви има, за­що­то, ако ка­пи­та­лиз­мът про­дъл­жи да съ­щес­т­ву­ва та­къв, ка­къв­то го зна­ем, све­тът ще за­вър­ши с кру­ше­ние. Зап­лаш­ва го „им­пе­ри­я­та на вар­вар­с­т­во­то“, ако тя ве­че не съ­щес­т­ву­ва ня­къ­де. Из­пол­з­ва­не­то на въ­зоб­но­вя­е­ми енер­гий­ни из­точ­ни­ци в ус­ло­ви­я­та на ед­но но­во со­ци­ал­но ус­т­ройс­т­во, за­ед­но с „ико­но­ми­ка­та на со­ли­дар­ност­та“ ще до­ве­дат ка­пи­та­лиз­ма до не­го­вия фи­нал и ще по­ло­жат на­ча­ло­то на но­вия строй.

Ис­то­ри­я­та не е дос­тиг­на­ла своя край, тя ви­на­ги е от­к­ри­та към бъ­де­ще­то и ко­ле­ло­то й про­дъл­жа­ва да се вър­ти.

Пре­вод инж. Лю­бен Ала­джов
Под­бор и ин­фор­ма­ция Иван Ала­джов

––––

EДНА РА­ДИ­КАЛ­НА КРИ­ТИ­КА НА КА­ПИ­ТА­ЛИС­ТИ­ЧЕС­КА­ТА СИС­ТЕ­МА

Умес­т­но е тук да си за­да­дем въп­ро­са, да­ли са­мо 15 го­ди­ни след рух­ва­не­то на из­точ­но­ев­ро­пейс­кия „со­ци­а­ли­зъм“, и след ка­то не­о­ли­бе­рал­ни­те апо­ло­ге­ти на но­вия све­то­вен ред са­мо­до­вол­но про­въз­г­ла­си­ха „края на ис­то­ри­я­та“, къ­де­то „ка­пи­та­лиз­мът ня­ма ал­тер­на­ти­ва“, е въз­мож­но ед­на кни­га, на­пи­са­на ка­то ра­ди­кал­на кри­ти­ка на та­зи сис­те­ма, да се пре­вър­не в по­ли­ти­чес­ки бес­т­се­лър. Ре­но­ми­ра­ни­ят учен, проф. Ал­т­фа­тер, до­каз­ва, че то­ва е не са­мо въз­мож­но, но и аб­со­лют­но на­ле­жа­що в днеш­но­то вре­ме на лик­ви­да­ция на всич­ко со­ци­ал­но в об­щес­т­во­то на по­ве­че­то стра­ни по све­та и ко­га­то ве­че те­че про­це­сът на ор­га­ни­зи­ра­на гло­бал­на съп­ро­ти­ва­ сре­щу те­зи ан­ти­со­ци­ал­ни тен­ден­ции.
Не­го­ва­та кни­га да­ва и от­го­вор на фе­но­ме­на, за­що въп­ре­ки за­чес­ти­ли­те на­пос­ле­дък по­ли­ти­чес­ки кри­зи, гло­бал­ни еко­ло­гич­ни ка­тас­т­ро­фи и со­ци­ал­ни сът­ре­се­ния, ка­пи­та­лис­ти­чес­ка­та сис­те­ма до­се­га все още ус­пя­ва да фун­к­ци­о­ни­ра и да но­си пе­чал­ба на тран­с­на­ци­о­нал­ни­те кор­по­ра­ции.
За раз­ли­ка от вну­ше­ни­я­та на про­по­вед­ни­ци­те на не­о­ли­бе­ра­лиз­ма, за про­фе­сор Ал­т­фа­тер ка­пи­та­лиз­мът е из­чер­пал ве­че сво­я­та ис­то­ри­чес­ка ми­сия и на об­щес­т­ве­ния хо­ри­зонт се очер­та­ва не­го­ви­ят край. С та­зи своя кни­га той ни по­каз­ва как да гле­да­ме на све­та от­въд гра­ни­ци­те на ре­ал­но съ­щес­т­ву­ва­щия ка­пи­та­ли­зъм. Тук об­ръ­ща вни­ма­ние и на въп­ро­са къ­де по све­та и за­що днес се за­раж­дат но­ви­те, въз­мож­ни не­го­ви ал­тер­на­ти­ви.
За раз­ли­ка от ре­ал­ния со­ци­а­ли­зъм ка­пи­та­лиз­мът ня­ма да рух­не сам, ос­вен ако не по­лу­чи мно­го си­лен тла­сък от вън­ш­ни фак­то­ри, как­то и ако не се за­ро­ди в са­мия не­го ав­тен­тич­на­та ал­тер­на­ти­ва за нов вид вза­и­мо­от­но­ше­ния. Про­фе­сор Ал­т­фа­тер до­раз­ви­ва в най-но­ва­та си кни­га та­зи пре­цен­ка на френ­с­кия ис­то­рик Фер­нанд Бра­у­дел. Ди­на­ми­ка­та на не­о­ли­бе­рал­ни­те ико­но­ми­ки на съв­ре­мен­ни­те ин­дус­т­ри­ал­ни дър­жа­ви се ба­зи­ра на за­пад­на­та ра­ци­о­нал­ност в гос­под­с­т­во­то над ос­та­на­ла­та част на све­та и в его­ис­тич­на­та ек­с­п­ло­а­та­ци­я­ на енер­гий­ни­те ре­сур­си на зе­мя­та в ком­би­на­ция със съ­щес­т­ву­ва­щи­те в раз­ви­ти­те стра­ни ка­пи­та­лис­ти­чес­ки со­ци­ал­ни струк­ту­ри. То­ва е ос­но­ва­та на днеш­на­та ко­мер­си­ал­на гло­ба­ли­за­ция, ко­я­то се гра­ди вър­ху не­раз­де­ле­ния съ­юз от то­тал­на, без­к­ри­тич­на вя­ра в мер­кан­тил­ния не­о­ли­бе­ра­ли­зъм и бру­тал­на­та во­ен­на си­ла на ми­ли­тан­т­ния не­о­кон­сер­ва­ти­зъм.
И въп­ре­ки то­ва, днеш­ни­ят ка­пи­та­ли­зъм не е ста­би­лен и без­к­ри­зи­сен, как­то по­ка­за­ха съ­би­ти­я­та от пос­лед­ни­те 12-13 го­ди­ни. Не­ка си при­пом­ним са­мо сри­ва на бор­са­та в Япо­ния след 1990 г., кри­за­та в Мек­си­ко през 1994 г., фи­нан­со­вия крах в Да­леч­ния из­ток от 1997 г., Бра­зи­лия 1998 г., Тур­ция 1999 г., Ар­жен­ти­на 2000 г., бор­со­вия крах през 2001 г. и т.н. Фи­нан­со­ви­те кри­зи на из­ми­на­ли­те две де­се­ти­ле­тия уда­ри­ха за­сег­на­ти­те стра­ни със си­ла­та на раз­ру­ши­тел­но цу­на­ми и пре­диз­ви­ка­ха рас­тя­ща сег­ре­га­ция, но­ва бед­ност и ми­зе­рия по це­лия свят. Ме­тас­та­зи­те на та­зи тен­ден­ция все по-чес­то се за­бе­ляз­ват и в ин­дус­т­ри­ал­но раз­ви­ти­те стра­ни – тук ще спо­ме­нем са­мо за де­ба­та в Гер­ма­ния за но­ва­та бед­ност и тру­до­ва­та не­си­гур­ност там.
То­ва, че ог­ра­ни­че­ност­та и пос­те­пен­но­то из­чер­п­ва­не на из­ко­па­е­ми­те енер­го­но­си­те­ли мо­гат в бъ­де­ще да да­дат дос­та­тъч­но сил­ния вън­шен тла­сък, не­от­дав­на ни до­ка­за ура­га­нът Кат­рина, кой­то пре­диз­ви­ка ос­вен смърт и ха­ос в юж­на­та част на САЩ, и мно­гок­рат­но­то по­кач­ва­не на це­на­та на пет­ро­ла в це­лия свят. Раз­ви­ти­те ин­дус­т­ри­ал­ни дър­жа­ви без не­ог­ра­ни­че­ния дос­тъп до ев­тин пет­рол ще се уда­вят в ха­ос.
Вът­ре в те­зи об­щес­т­ва ве­че за­поч­ва да се фор­ми­ра и зрее ав­тен­тич­на­та, жиз­не­с­по­соб­на ал­тер­на­ти­ва за ед­на дру­га бъ­де­ща сис­те­ма, ос­во­бо­де­на от дик­та­та на па­за­ра и лам­те­жа за мак­си­мал­на пе­чал­ба на кор­по­ра­ци­и­те и соб­с­т­ве­ни­ци­те им. То­ва ще е но­ва­та ци­ви­ли­за­ция на т.нар. со­ли­дар­на ико­но­ми­ка, ко­я­то ще е в пол­за на всич­ки хо­ра и ще пред­с­тав­ля­ва ос­но­ва­та на еко­ло­гич­но и со­ци­ал­но ус­той­чи­во­то об­щес­т­во.
И как­то убе­ди­тел­но до­каз­ва проф. Ал­т­фа­тер в сво­я­та кни­га, от ко­я­то ще пред­с­та­вим на бъл­гар­с­кия чи­та­тел увод­на­та част, ка­пи­та­лиз­мът на­ис­ти­на е дос­тиг­нал до своя ис­то­ри­чес­ки край, ко­е­то до­каз­ват и об­щес­т­ве­но-по­ли­ти­чес­ки­те про­це­си от пос­лед­ни­те ня­кол­ко го­ди­ни по це­лия свят и най-ве­че в Ла­тин­с­ка Аме­ри­ка.
На всич­ки ни пра­ви впе­чат­ле­ние, че във връз­ка с то­зи суб­кон­ти­нент, в пре­са­та все по-чес­то се по­я­вя­ва по­ня­ти­е­то Но­вия со­ци­а­ли­зъм на ХХI век, от чий­то мул­тип­ли­ка­ти­вен ефект тран­с­на­ци­о­нал­ния ка­пи­тал ве­че за­поч­ва да се стра­ху­ва и да се про­ти­во­пос­та­вя с про­па­ган­д­ни фил­ми и пуб­ли­ка­ции.
Всъщ­ност как­во точ­но пред­с­тав­ля­ва то­зи нов строй и да­ли той мо­же да бъ­де тол­ко­ва не­об­хо­ди­ма­та, же­ла­на и жиз­нес­по­соб­на ал­тер­на­ти­ва за ця­ло­то чо­ве­чес­т­во­то? От­го­во­рът на то­ва ще да­де ис­то­ри­я­та!
Ха­рак­тер­но­то за Но­вия со­ци­а­ли­зъм на ХХI век е раз­ши­ря­ва­не­то на де­мок­ра­ци­я­та и пос­те­пен­на­та за­мя­на на днеш­на­та й фор­мал­на изя­ва ка­то пар­тий­но-пар­ла­мен­тар­на сис­те­ма за уп­рав­ле­ние с пря­ка (пар­ти­ци­па­тив­на) де­мок­ра­ция. Ак­тив­на ро­ля при нея се от­реж­да на ди­рек­т­но­то и пос­то­ян­но учас­тие на ши­ро­ки на­род­ни ма­си в уп­рав­ле­ни­е­то и взе­ма­не­то на ре­ше­ния в об­щес­т­во­то чрез ре­фе­рен­ду­ми и пре­ки за­ко­но­да­тел­ни ини­ци­а­ти­ви. Те ще за­мес­тят фор­ма­ли­зи­ра­но­то до­пит­ва­не до на­ро­да вед­нъж на 4-5 го­ди­ни са­мо по вре­ме на из­бо­ри при днеш­на­та псев­до­де­мок­ра­тич­на сис­те­ма. Но­ви­ят вид об­щес­т­во пре­дос­та­вя и въз­мож­ност­та за преж­дев­ре­мен­но из­зе­ма­не на ман­да­та чрез граж­дан­с­ки ини­ци­а­ти­ви на из­б­ра­ни слу­жеб­ни ли­ца, по­ли­ти­ци и пра­ви­тел­с­т­ве­ни пред­с­та­ви­те­ли, ко­и­то не спаз­ват пре­диз­бор­ни­те си обе­ща­ния след встъп­ва­не в длъж­ност. То­ва днес за съ­жа­ле­ние е ве­че ежед­нев­на по­ли­ти­чес­ка прак­ти­ка в по­ве­че­то стра­ни по све­та, за­ра­ди ко­е­то се наб­лю­да­ва и тен­ден­ция на пос­то­ян­но на­ма­ля­ва­не на из­би­ра­тел­на­та ак­тив­ност.
Дру­га осо­бе­ност на пар­ти­ци­па­тив­ния со­ци­а­ли­зъм е сме­се­на­та (об­щес­т­ве­на и час­т­на) соб­с­т­ве­ност вър­ху ико­но­ми­ка­та, наб­ля­гай­ки чрез за­ко­ни на об­щес­т­ве­но­то из­ме­ре­ние и опаз­ва­не­то на еко­ло­ги­я­та. В сфе­ри­те на енер­го­до­би­ва и -раз­п­рос­т­ра­не­ни­е­то, бан­ки­те и зас­т­ра­хо­ва­тел­но­то де­ло, здра­ве­о­паз­ва­не­то, об­ра­зо­ва­ни­е­то, как­то и при всич­ки снаб­ди­те­ли (во­да, хра­на, тран­с­порт, те­ле­ко­му­ни­ка­ции) се пред­виж­да об­щес­т­ве­на­та соб­с­т­ве­ност зна­чи­тел­но да пре­об­ла­да­ва с тен­ден­ция на ця­лос­т­но ов­ла­дя­ва­не на то­зи сег­мент от ико­но­ми­ка­та, с цел за­до­во­ля­ва­не жиз­не­но не­об­хо­ди­ми­те нуж­ди на граж­да­ни­те из­вън дик­та­та на па­за­ра. А час­т­ни­те про­из­во­ди­те­ли за­ко­но­во се за­дъл­жа­ват към при­о­ри­тет­но за­до­во­ля­ва­не на ис­тин­с­ки­те, еко­ло­гич­но съ­об­ра­зе­ни пот­реб­нос­ти на хо­ра­та и на об­щес­т­во­то на ра­зум­ни за две­те стра­ни це­ни. Ви­зи­ра се и нор­ма­тив­но­то ог­ра­ни­ча­ва­не на стре­ме­жа за ре­а­ли­зи­ра­не ви­на­ги на мак­си­мал­на пе­чал­ба ка­то са­мо­цел на соб­с­т­ве­ни­ци­те, не­ог­ра­ни­че­но­то им за­бо­га­тя­ва­не и из­на­ся­не на пе­чал­би­те зад гра­ни­ца. При нес­паз­ва­не на нор­ма­тив­ния при­мат на об­щес­т­ве­но­то на­ча­ло в но­во­то об­щес­т­во се пред­виж­дат сан­к­ции. Те сти­гат до из­зе­ма­не на час­т­на соб­с­т­ве­ност вър­ху зе­мя и сред­с­т­ва за про­из­вод­с­т­во и со­ци­а­ли­зи­ра­не­то им, ко­га­то тях­но­то пол­з­ва­не е в раз­рез с ин­те­ре­си­те на об­щес­т­во­то. Как­то при по­ли­ти­чес­кия мо­дел на но­вия со­ци­а­ли­зъм, къ­де­то цен­т­рал­на ро­ля се от­да­ва на ди­рек­т­но­то и пос­то­ян­но учас­тие на на­се­ле­ни­е­то в по­ли­ти­чес­ки­те про­це­си, та­ка и при ико­но­ми­ка­та на то­зи вид не­о­со­ци­а­ли­зъм се наб­ля­га на прин­ци­пи­те на пар­ти­ци­па­ти­виз­ма. Цел­та е пре­о­до­ля­ва­не на то­тал­на­та лип­са на де­мок­ра­тич­ност при уп­рав­ле­ние на днеш­на­та ико­но­ми­ка. Стре­ме­жът на пар­ти­ци­па­тив­на­та ико­но­ми­ка (Па­ри­кон) е да пре­вър­не за­е­ти­те в ре­ал­ни, ико­но­ми­чес­ки за­ин­те­ре­со­ва­ни соб­с­т­ве­ни­ци на пред­п­ри­я­ти­я­та, и да им се да­де въз­мож­ност за ак­тив­но включ­ва­не в про­це­си­те на взе­ма­не на ре­ше­ния в уп­рав­лен­с­ки­те бор­до­ве, с ко­е­то да се де­мок­ра­ти­зи­рат сто­пан­с­ки­те про­це­си.
Кон­цеп­ци­я­та на со­ци­а­лиз­ма на ХХI век във Ве­не­цу­е­ла се раз­ви­ва в три ос­нов­ни нап­рав­ле­ния: пос­те­пен­на со­ци­а­ли­за­ция на сред­с­т­ва­та за про­из­вод­с­т­во и раз­ши­ря­ва­не на пря­ко­то включ­ва­не на за­е­ти­те в са­мо­то ор­га­ни­зи­ра­не на про­из­вод­с­т­во­то и по въз­мож­ност пря­ка дис­т­ри­бу­ция на про­дук­ци­я­та, ко­я­то ве­че за­до­во­ля­ва при­о­ри­тет­но нуж­ди­те на мес­т­на, об­щин­с­ка ос­но­ва. Ка­то ос­нов­но мяс­то за взе­ма­не на ре­ше­ния по всич­ки въп­ро­си, ка­са­е­щи пря­ко за­сег­на­ти­те, се раз­ви­ват ко­му­нал­ни­те съ­ве­ти, ко­и­то се прев­ръ­щат в яд­ра на пря­ка­та де­мок­ра­ция. На те­зи ло­кал­ни са­мо­уп­рав­ля­ва­щи се еди­ни­ци дър­жа­ва­та де­ле­ги­ра част от пра­во­мо­щи­я­та си.
Меж­ду су­бек­ти­те на об­щес­т­во­то и дър­жа­ва­та при пар­ти­ци­па­тив­ния со­ци­а­ли­зъм се из­г­раж­да нов об­щес­т­вен до­го­вор (кон­с­ти­ту­ция) и но­ви вза­и­мо­от­но­ше­ния (но­ва за­ко­но­ва рам­ка), ос­но­ва­ва­щи се на со­ли­дар­ност­та и еко­ло­гич­но ус­той­чи­во­то раз­ви­тие (т.е. опаз­ва­не на окол­на­та сре­да). В по-да­леч­на пер­с­пек­ти­ва пос­те­пен­но ще се за­мес­тят йе­рар­хи­чес­ки ор­га­ни­зи­ра­ни­те по­ли­ти­чес­ки пар­тии, чи­и­то са­мо­въз­п­ро­из­веж­да­щи се ели­тар­ни ръ­ко­вод­с­т­ва са сил­но уяз­ви­ми за ло­би­ра­не (ко­е­то не е ни­що дру­го ос­вен ле­га­ли­зи­ра­на ко­руп­ция) и до­ри ди­рек­т­но ко­рум­пи­ра­не от­вън, с мно­жес­т­во раз­но­род­ни со­ци­ал­ни дви­же­ния. Те са с хо­ри­зон­тал­на уп­рав­лен­с­ка струк­ту­ра, ор­га­ни­зи­ра­ни най-чес­то на мес­т­на, ко­му­нал­на ос­но­ва. Взе­ма­не­то на ре­ше­ния е на прин­ци­па на ди­рек­т­на­та, ба­зис­на де­мок­ра­ция. Те­зи дви­же­ния се обе­ди­ня­ват, ко­га­то ис­кат да пос­тиг­нат оп­ре­де­ле­на по­ли­ти­чес­ка цел.
С то­зи тип но­во об­щес­т­ве­но ус­т­ройс­т­во в мо­мен­та се ек­с­пе­ри­мен­ти­ра ус­пеш­но ос­вен във Ве­не­цу­е­ла, от ми­на­ла­та го­ди­на и в Бо­ли­вия, а съв­сем от­с­ко­ро и в Ек­ва­дор.
Не­ка да по­же­ла­ем ус­пех на те­зи на­ро­ди в бор­ба­та им за по-спра­вед­лив жи­вот и за един друг, по-ху­ма­нен свят!

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук