ФРАНЦИЯ – “ЛЯВ” ДЕБАТ,“ДЕСЕН” ИЗБОР (интервю)

0
197

Еди Фу­жие е по­ли­то­лог, спе­ци­а­лист по проб­ле­ми­те на ал­тер­г­ло­ба­лиз­ма във Фран­ция и гло­ба­ли­за­ци­я­та във френ­с­кия по­ли­ти­чес­ки кон­текст. Ав­тор е на: Les questions-clefs des Franзais, Lignes de repиres, 2007; Dictionnaire analytique de l’altermondialisme, Ellipses 2006; La France face а la mondialisation, in: Problиmes Sociaux et politiques, La Documentation franзaise, 2006 ; Altermondialism: le nouveau mouvement d’йmancipation, Lignes de repиres, 2004 и др. Пуб­ли­ку­ва ста­тии в сай­та на „Telos“ (1), аген­ция на ин­те­лек­ту­ал­ци, съз­да­де­на през 2005 г. от друг из­вес­тен френ­с­ки по­ли­то­лог и из­с­ле­до­ва­тел на гло­ба­ли­за­ци­я­та За­ки Ла­и­ди.
–-
Раз­го­во­рът, кой­то имах удо­вол­с­т­ви­е­то да про­ве­да с Еди Фу­жие, бе­ше три дни след пър­вия тур на пре­зи­ден­т­с­ки­те из­бо­ри във Фран­ция (22.04.2007), ко­га­то по­ли­ти­чес­ка­та ат­мос­фе­ра в Па­риж ед­ва ли мо­же­ше да бъ­де по-еу­фо­рич­на, и в съ­що­то вре­ме по-нап­рег­на­та, в очак­ва­не на фи­нал­ния ду­ел меж­ду дес­ния и ле­вия кан­ди­дат на вто­рия тур (6.05.2007).
Ме­ди­и­те по­бър­за­ха да обя­вят „три­ум­фал­но­то зав­ръ­ща­не на фран­цу­зи­те към по­ли­ти­ка­та“ и „по­бе­да­та на де­мок­ра­ци­я­та“ по­ра­ди ре­кор­д­на­та из­би­ра­тел­на ак­тив­ност от 85% на пър­вия тур и „кра­ха“ на край­но дес­ния кан­ди­дат Жан-Ма­ри Льо Пен (10,44%), след го­ля­ма­та из­не­на­да (и ужас за ня­кои френ­с­ки ев­ро­пе­ис­ти), ко­я­то той под­не­се на пре­зи­ден­т­с­ки­те из­бо­ри от 2002 г., из­мес­т­вай­ки со­ци­а­лис­та Ли­о­нел Жос­пен и оти­вай­ки на ба­ло­таж сре­щу Жак Ши­рак.
Се­га ре­зул­та­ти­те из­п­ра­ти­ха на вто­ри тур дес­ния кан­ди­дат Ни­ко­ла Сар­ко­зи (Съ­юз за на­род­но дви­же­ние, СНД, 31,18%) сре­щу кан­ди­дат­ка­та на Френ­с­ка­та со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия Се­го­лен Ро­а­ял (ФСП, 25,87%).
На френ­с­ка­та по­ли­ти­чес­ка сце­на обаче се от­к­рои още един се­ри­о­зен иг­рач, за­вър­шил тре­ти в се­гаш­на­та над­п­ре­ва­ра за Ели­сейс­кия дво­рец, но с оче­ви­ден по­тен­ци­ал за сил­на иг­ра за­нап­ред – кан­ди­да­тът на цен­т­рис­т­ка­та пар­тия Съ­юз за френ­с­ка де­мок­ра­ция (СФД) Фран­соа Бай­ру (18,57%).
За­ло­зи­те за вто­рия тур се по­ка­чи­ха из­к­лю­чи­тел­но след от­ка­за на Бай­ру да от­п­ра­ви „при­зив“ към сво­и­те из­би­ра­те­ли в пол­за на Сар­ко­зи или Ро­а­ял. Пре­зи­ден­т­с­ка­та иг­ра нав­ле­зе във фа­за­та на „го­ля­мо­то съб­лаз­ня­ва­не“, чий­то обект ста­на Бай­ру (и пре­ди всич­ко не­го­ви­те из­би­ра­те­ли, раз­де­ля­щи се на 45% дес­ни, 35% ле­ви и 20% ни­то ле­ви, ни­то дес­ни). И ле­ви­те, и дес­ни­те се опит­ва­ха да го спе­че­лят на своя стра­на, ма­кар и с раз­лич­ни стра­те­гии – на прес­то­ре­на ин­ди­фе­рен­т­ност от стра­на на Сар­ко­зи и на „сва­ля­не на звез­ди“ от стра­на на Ро­а­ял. Една от тези звезди мо­жеше да ог­рее пъ­тя на Бай­ру към Ма­тиньон (ре­зи­ден­ци­я­та на ми­нис­тъ­ра на вът­реш­ни­те ра­бо­ти на Фран­ция), а дру­га към Пло­щад Бо­во (ре­зи­ден­ци­я­та на пър­вия ми­нис­тър на Фран­ция)…
Под то­ва звез­д­но не­бе за цен­т­рис­та Бай­ру, ето как Еди Фу­жие опи­са френ­с­ка­та по­ли­ти­чес­ка сце­на с ней­ни­те но­ви и ста­ри кон­с­те­ла­ции, как­то и мяс­то­то на Фран­ция на гло­бал­но­то по­ле, на ко­е­то през пос­лед­ни­те го­ди­ни (осо­бе­но след от­ри­ца­тел­ния вот на Ре­фе­рен­ду­ма за Ев­ро­пейс­ка­та кон­с­ти­ту­ция от 29 май 2005 г.) тя бав­но от­-с­тъп­ва от по­зи­ци­я­та си на клю­чов иг­рач.

–-

– Как­ва е френ­с­ка­та ре­цеп­ция на гло­ба­ли­за­ци­я­та? Съ­щес­т­ву­ва ли спо­ред вас „френ­с­ка из­к­лю­чи­тел­ност“ в раз­би­ра­не­то на гло­ба­ли­за­ци­я­та?

– Не знам да­ли има френ­с­ка из­к­лю­чи­тел­ност в раз­би­ра­не­то на гло­ба­ли­за­ци­я­та, но има френ­с­ка из­к­лю­чи­тел­ност по от­но­ше­ние на тре­во­га­та от гло­ба­ли­за­ци­я­та. Във Фран­ция гло­ба­ли­за­ци­я­та се раз­г­леж­да ос­нов­но в кон­тек­с­та на рис­ко­ве­те, ко­и­то тя съз­да­ва, във фи­нан­сов, ико­но­ми­чес­ки и кул­ту­рен кон­текст, т.е. ка­то зап­ла­ха за кул­ту­ра­та, ези­ка, кул­тур­но­то раз­но­об­ра­зие и кул­тур­но­то твор­чес­т­во. И то­ва е ти­пич­но френ­с­ка ха­рак­те­рис­ти­ка.

Дру­га френ­с­ка осо­бе­ност са ре­ак­ци­и­те спря­мо гло­ба­ли­за­ци­я­та. Про­уч­ва­ни­я­та на об­щес­т­ве­но­то мне­ние по­каз­ват, че те­зи ре­ак­ции са на­со­че­ни не са­мо към гло­ба­ли­за­ци­я­та ка­то та­ка­ва, но и към ев­ро­пейс­ка­та ин­тег­ра­ция, въз­п­ри­е­ма­на днес от мно­го фран­цу­зи ка­то ус­ко­ри­тел на гло­ба­ли­за­ци­он­ни­те про­це­си глав­но по­ра­ди за­си­ле­на­та де­ло­ка­ли­за­ция вслед­с­т­вие от раз­ши­ря­ва­не­то на Ев­ро­пейс­кия съ­юз (ЕС) към из­точ­но­ев­ро­пейс­ки­те стра­ни.

– Как бих­те ко­мен­ти­ра­ли твър­де­ни­е­то, че френ­с­ко­то ал­тер­г­ло­ба­лис­т­ко дви­же­ние не се впис­ва в би­по­ляр­ния мо­дел на по­ли­ти­ка­та в стра­на­та, за­що­то иде­и­те му се спо­де­лят как­то от ле­ви, та­ка и от дес­ни пар­тии? Във връзка с това как оце­ня­ва­те пред­с­та­вя­не­то на се­гаш­ни­те пре­зи­ден­т­с­ки из­бо­ри на кан­ди­да­та на ал­тер­г­ло­ба­лис­ти­те Жо­зе Бо­ве?

– Не мис­ля, че ал­тер­г­ло­ба­лиз­мът ос­та­ва из­вън по­ли­ти­чес­ко­то раз­де­ле­ние ля­во-дяс­но, за­що­то ал­тер­г­ло­ба­лиз­мът е пре­ди всич­ко ляв. Но про­тив­но на ня­кои твър­де­ния, той не про­из­ли­за от край­но ле­ви­те по­ли­ти­чес­ки дви­же­ния, тъй ка­то бла­гот­во­ри­тел­ни хрис­ти­ян­с­ки ор­га­ни­за­ции ка­то Ка­то­ли­чес­кия ко­ми­тет сре­щу гла­да и за раз­ви­ти­е­то, Ка­то­ли­чес­ка по­мощ, Зе­мя­та на хо­ра­та учас­т­ват в ал­тер­г­ло­ба­лис­т­ко­то дви­же­ние във Фран­ция. Всъщ­ност бих ка­зал, че има две те­че­ния във Фран­ция, от ко­и­то се ин­с­пи­ри­рат ал­тер­г­ло­ба­лис­ти­те – хрис­ти­ян­с­ко­то и мар­к­сис­т­ко­то или неомар­к­сис­т­ко. Пос­лед­но­то включ­ва идеи близ­ки до те­зи на ра­ди­кал­ни­те френ­с­ки ле­ви пар­тии.

Що се от­на­ся до кан­ди­да­та на ал­тер­г­ло­ба­лис­ти­те Жо­зе Бо­ве, кой­то всъщ­ност не се пред­с­та­ви от име­то на ал­тер­г­ло­ба­лис­ти­те, ре­зул­та­тът му бе­ше мно­го слаб, но той не тряб­ва да се свър­з­ва пря­ко със са­мо­то дви­же­ние. До­ри най-вли­я­тел­на­та френ­с­ка ал­тер­г­ло­ба­лис­т­ка ор­га­ни­за­ция АТ­ТАC (Асо­ци­а­ция за облагане на фи­нан­со­ви­те тран­зак­ции в полза на граж­да­ни­те) не прод­к­ре­пи офи­ци­ал­но кан­ди­да­ту­ра­та на Бо­ве, ни­то до­ри при­зо­ва чле­но­ве­те и съ­миш­ле­ни­ци­те си да гла­су­ват за не­го. Обяс­не­ни­е­то про­из­ти­ча от фак­та, че по прин­цип ал­тер­г­ло­ба­лис­ти­те от­каз­ват да учас­т­ват в „елек­то­рал­на­та над­п­ре­ва­ра“, от­къ­де­то идва и от­ка­зът им да съз­да­дат соб­с­т­ве­на по­ли­ти­чес­ка пар­тия, с ко­я­то да се пред­с­та­вят на из­бо­ри. В то­зи сми­съл има­ше из­вес­т­на не­яс­но­та с кан­ди­да­ту­ра­та на Бо­ве – той е ал­тер­г­ло­ба­лист, но не мо­же­ше ле­ги­тим­но да се пред­с­та­ви ка­то та­къв на пре­зи­ден­т­с­ки­те из­бо­ри, за­що­то му лип­с­ва­ше офи­ци­ал­на под­к­ре­па от стра­на на ал­тер­г­ло­ба­лис­ти­те.

– Кои бя­ха ос­нов­ни­те те­ми, об­съж­да­ни в та­зи пре­зи­ден­т­с­ка кам­па­ния?

– Тру­ден въп­рос, тъй ка­то през всич­ки до­се­гаш­ни кам­па­нии се от­к­ро­я­ва­ха оп­ре­де­ле­ни те­ми. Та­ка нап­ри­мер, през 1995 г. во­де­ща­та те­ма бе­ше „со­ци­ал­на­та фрак­ту­ра“ и со­ци­ал­на­та нес­та­бил­ност. През 2002 г. кам­па­ни­я­та про­те­че око­ло те­ма­та за си­гур­ност­та. Та­зи го­ди­на е по-раз­лич­на с то­ва, че не се от­к­рои ос­но­вен проб­лем, тъй ка­то за пър­ви път глав­ни­те кан­ди­да­ти се опи­та­ха да под­хо­дят от глед­на точ­ка на проб­ле­ми­те на из­би­ра­те­ли­те, а не са­ми да оп­ре­де­лят во­де­щи­те те­ми. То­ва е осо­бе­но яс­но по от­но­ше­ние на ев­ро­пейс­кия въп­рос и гло­ба­ли­за­ци­я­та – те­ми, пре­диз­ви­ка­ли ши­ро­ки об­щес­т­ве­ни де­ба­ти, ко­и­то кан­ди­да­ти­те об­съ­ди­ха в хо­да на кам­па­ни­я­та имен­но по­ра­ди важ­ност­та им за из­би­ра­те­ли­те. Об­ръ­щай­ки се пре­дим­но към оне­зи от тях, гла­су­ва­ли „про­тив“ на ре­фе­рен­ду­ма за До­го­во­ра за ев­ро­пейс­ка кон­с­ти­ту­ция от 29.05.2005 г., те се опит­ва­ха да обяс­нят при­чи­ни­те за от­ри­ца­тел­ния вот, ня­кои от ко­и­то пре­диз­ви­ка­ха кри­ти­ки из­вън стра­на­та, и от­там да пред­ло­жат ре­ше­ния на проб­ле­ма.

– Бих­те ли от­к­ро­и­ли и дру­ги важ­ни те­ми, об­съ­де­ни в пре­диз­бор­на­та кам­па­ния?

– Ако се обър­нем към про­уч­ва­ни­я­та на об­щес­т­ве­но­то мне­ние, ще от­к­ри­ем из­меж­ду важ­ни­те въп­ро­си и то­зи за без­ра­бо­ти­ца­та, въп­ре­ки че ре­ал­но през кам­па­ни­я­та не бя­ха об­съ­де­ни мер­ки­те за ре­ша­ва­не на то­зи проб­лем. При­чи­на­та е мо­же би та­зи, че мно­го фран­цу­зи ве­че не вяр­ват на го­то­ви­те фор­му­ли за спра­вя­не с без­ра­бо­ти­ца­та. Кан­ди­да­ти­те го­во­ри­ха, от ед­на стра­на, за тру­да и по-кон­к­рет­но за не­об­хо­ди­мост­та от по­ви­ша­ва­не стой­ност­та на тру­да, за нес­та­бил­ност­та на ра­бот­на­та си­ту­а­ция и за това, че е не­об­хо­ди­мо си­гур­ност­та и тру­дът да се га­ран­ти­рат чрез раз­ши­ря­ва­не на дос­тъ­па до об­ра­зо­ва­ние и син­х­ро­ни­зи­ра­не на до­го­во­ри­те за ра­бо­та. Но кон­к­рет­ни пред­ло­же­ния в та­зи по­со­ка от­със­т­ва­ха.

От дру­га стра­на, ста­на въп­рос за на­ле­жа­ща­та нуж­да от съ­жи­вя­ва­не на френ­с­ка­та ико­но­ми­ка. В сво­я­та ико­но­ми­чес­ка прог­ра­ма дес­ни­те тра­ди­ци­он­но за­ла­гат на пред­п­ри­я­ти­я­та и ико­но­ми­чес­ка­та ли­бе­ра­ли­за­ция. Нет­ра­ди­ци­он­но от стра­на на френ­с­ка­та ле­ви­ца Се­го­лен Ро­а­ял приз­на, че ико­но­ми­чес­ка­та мо­дер­ни­за­ция на­ла­га да се за­ло­жи на ком­па­ни­и­те, но при кон­т­рол от стра­на на дър­жа­ва­та.

Тре­ти ва­жен проб­лем, об­съ­ден в хо­да на кам­па­ни­я­та, бе­ше то­зи за на­ма­ля­ла­та по­ку­па­тел­на спо­соб­ност на граж­да­ни­те, свър­зан с не­до­ве­ри­е­то и до­ри от­к­ри­то­то не­о­доб­ре­ние на фран­цу­зи­те спря­мо ев­ро­то. Ка­то въз­мож­но ре­ше­ние по­ве­че­то кан­ди­да­ти обе­ща­ха уве­ли­ча­ва­не на ми­ни­мал­на­та зап­ла­та. Ни­ко­ла Сар­ко­зи и Се­го­лен Ро­а­ял до­ри от­п­ра­ви­ха се­ри­оз­ни кри­ти­ки към Цен­т­рал­на­та ев­ро­пейс­ка бан­ка.

– Имах­те ли усе­ща­не­то за смес­ва­не на те­ми, счи­та­ни тра­ди­ци­он­но за ле­ви, с те­ми, оп­ре­де­ля­ни при­ви­ле­ги­ро­ва­но като дес­ни, и об­рат­но­то?

– Па­ра­док­сът на те­зи из­бо­ри за раз­ли­ка от 2002 г. е, че за вто­рия тур се кла­си­ра ос­нов­ни­ят де­сен сре­щу глав­ния ляв кан­ди­дат. Ед­нов­ре­мен­но с то­ва оба­че как­то в ля­во­то по­ли­ти­чес­ко прос­т­ран­с­т­во, та­ка и в дяс­но­то, но най-ве­че в цен­тъ­ра, се об­съж­да­ха те­ми, характерни за дру­ги­те ла­ге­ри. Ни­ко­ла Сар­ко­зи се по­зо­ва на ня­кои го­ле­ми лич­нос­ти от ис­то­ри­я­та на ле­ви­те пар­тии във Фран­ция и пос­та­ви ак­цен­та на сво­я­та кам­па­ния вър­ху проб­ле­ма с обез­це­ня­ва­не­то и не­си­гур­ност­та на тру­да. И та­зи не­го­ва стра­те­гия прив­ле­че ре­ал­но мно­го ра­бот­ни­ци и дър­жав­ни слу­жи­те­ли, тъй ка­то от­го­ва­ря­ше на тех­ни­те тре­во­ги за ра­бот­но­то мяс­то, ре­да и дър­жав­ния ав­то­ри­тет. От своя стра­на, Се­го­лен Ро­а­ял ак­цен­ти­ра вър­ху ня­кои „дес­ни“ те­ми ка­то на­ци­о­нал­на­та иден­тич­ност и си­гур­ността, с ко­е­то пре­диз­ви­ка не­мал­ко кри­ти­ки от стра­на на соб­с­т­ве­на­та си пар­тия. Всъщ­ност и Сар­ко­зи, и Ро­а­ял се опи­та­ха да бъ­дат мак­си­мал­но от­к­ри­ти с из­би­ра­те­ли­те и да им опи­шат си­ту­а­ци­я­та та­ка­ва, как­ва­то е, об­ръ­щай­ки се пря­ко към тях. Та­ка те из­ля­зо­ха из­вън идей­ни­те ли­нии на сво­и­те пар­тии. Имен­но в то­ва се със­тои ос­нов­на­та спе­ци­фи­ка на та­зи кам­па­ния.

– С как­во още таз­го­диш­на­та пре­зи­ден­т­с­ка кам­па­ния се раз­ли­ча­ва­ше от кам­па­ни­я­та от 2002 г.?

– Из­вън об­съж­да­ни­те те­ми, бих ка­зал, че има още два еле­мен­та.
На пър­во мяс­то, пред из­би­ра­те­ли­те се ока­за ед­но но­во по­ко­ле­ние от кан­ди­да­ти, по­ве­че­то от ко­и­то око­ло пет­де­сет­те, за раз­ли­ка от Жак Ши­рак и Ли­о­нел Жос­пен, ко­и­то през 2002 г. бя­ха как­то по-въз­рас­т­ни в срав­не­ние със се­гаш­ни­те кан­ди­да­ти, та­ка и с по-го­лям по­ли­ти­чес­ки опит от тях. Оче­вид­но то­зи еле­мент не е без зна­че­ние при по­ло­же­ние, че най-въз­рас­т­ни­те кан­ди­да­ти в таз­го­диш­на­та кам­па­ния – Ар­лет Ла­ги­йе (66 г., Ра­бот­ни­чес­ка бор­ба) и Жан-Ма­ри Льо Пен (78 г., На­ци­о­на­лен фронт)(2), от­бе­ля­за­ха мно­го по-ни­сък ре­зул­тат в срав­не­ние с пре­диш­ни­те из­бо­ри.

Вто­ра­та осо­бе­ност на пре­зи­ден­т­с­ки­те из­бо­ри от 2007 г. е свър­за­на с про­из­хо­да на ос­нов­ни­те кан­ди­да­ти. Ши­рак и Жос­пен през 2002 г. бя­ха до го­ля­ма сте­пен на­ло­же­ни от ин­с­ти­ту­ци­и­те и от сво­и­те по­ли­ти­чес­ки пар­тии. А се­гаш­ни­те кан­ди­да­ти бя­ха на­ло­же­ни по-ско­ро от об­щес­т­ве­но­то мне­ние. Та­ка нап­ри­мер Ни­ко­ла Сар­ко­зи ог­ла­вя­ва­ше ме­дий­ни­те про­уч­ва­ния на об­щес­т­ве­но­то мне­ние в про­дъл­же­ние на го­ди­ни, а Се­го­лен Ро­а­ял си спе­че­ли по­ли­ти­чес­ка по­пу­ляр­ност във ФСП, ко­я­то от­ра­но я пред­с­та­ви ка­то по­тен­ци­а­лен кан­ди­дат. Фран­соа Бай­ру бе­ше из­диг­нат за кан­ди­дат към края на 2006 г. по-ско­ро чрез част от об­щес­т­ве­но­то мне­ние. Та­ка и три­ма­та ос­нов­ни пре­тен­ден­ти, съб­ра­ли око­ло 75% от гла­со­ве­те на пър­вия тур, бя­ха из­б­ра­ни от са­ми­те из­би­ра­те­ли. За срав­не­ние, и три­ма­та ос­нов­ни кан­ди­да­ти през 2002 г. – Жос­пен, Ши­рак и Льо Пен, по­лу­чи­ли ед­ва 49% от об­щия брой гла­су­ва­ли, бя­ха на­ло­же­ни от пред­с­та­вя­щи­те ги пар­тии. Сле­до­ва­тел­но кам­па­ни­я­та, ко­я­то днес наб­лю­да­ва­ме, се ръ­ко­во­ди пре­дим­но от из­би­ра­те­ли­те и то­ва е ед­на от при­чи­ни­те за ви­со­ка­та из­би­ра­тел­на ак­тив­ност.

– Смята­те ли, че те­ма­та за гло­ба­ли­за­ци­я­та бе­ше за­сег­на­та от ос­нов­ни­те кан­ди­да­ти? Как­ва е връз­ка­та на та­зи те­ма с Ев­ро­пейс­кия въп­рос?

– Ин­те­рес­но­то днес в срав­не­ние с 2002 г. и с пре­диш­ни­те пре­зи­ден­т­с­ки кам­па­нии е, че пре­ди те­зи две те­ми ви­на­ги се об­съж­да­ха с го­ля­ма пред­паз­ли­вост от стра­на на кан­ди­да­ти­те, тъй ка­то те бя­ха на­яс­но, че фран­цу­зи­те по­каз­ва­ха сдър­жа­ност и из­вес­т­но при­тес­не­ние към проб­ле­ми­те на гло­ба­ли­за­ци­я­та и ЕС. Та­ка че или не се го­во­ре­ше за тях, или се го­во­ре­ше за „из­п­лъз­ва­ща се и не­ви­ди­ма“ гло­ба­ли­за­ция, т.е. че стра­на­та се гло­ба­ли­зи­ра, но без пра­ви­тел­с­т­во­то да го­во­ри за то­зи про­цес – ся­каш то­ва ста­ва­ше прик­ри­то. Оттук и не­до­ве­ри­е­то на фран­цу­зи­те към гло­ба­ли­за­ци­я­та, и усе­ща­не­то, че уп­рав­ля­ва­щи­те ви­на­ги прик­ри­ват не­що и че ре­ше­ни­я­та се спус­кат от­вън – от Брюк­сел или от го­ле­ми­те фи­нан­со­ви гру­пи. Мис­ля, че то­га­ва съ­щес­т­ву­ва­ше пъл­но раз­ми­на­ва­не меж­ду по­ли­ти­чес­ки­те дис­кур­си и ре­ал­ност­та. От ля­во дис­кур­сът бе­ше по-ско­ро свър­зан с же­ла­ни­е­то да се ре­гу­ли­ра гло­ба­ли­за­ци­я­та, а от дяс­но до­ри Ши­рак го­во­ре­ше за то­ва тя да бъ­де ху­ма­ни­зи­ра­на.

Си­ту­а­ци­я­та днес е съв­сем раз­лич­на, до­кол­ко­то и три­ма­та глав­ни кан­ди­да­ти, по­ве­че или по-мал­ко из­б­ра­ни от об­щес­т­ве­но­то мне­ние, взе­ха за своя смет­ка стра­хо­ве­те на граж­да­ни­те от гло­ба­ли­за­ци­я­та и от раз­ши­ря­ва­не­то на ЕС, осо­бе­но яс­но из­ра­зе­ни от фран­цу­зи­те на ре­фе­рен­ду­ма от 29 май 2005 г., ка­то се опи­та­ха да от­го­во­рят на нуж­да­та на из­би­ра­те­ли­те за си­гур­ност пос­ред­с­т­вом ут­вър­ж­да­ва­не на по­ли­ти­чес­кия во­лун­та­ри­зъм, т.е. во­ля­та то­зи път да не ос­та­вят на­ро­да да по­на­ся гло­ба­ли­за­ци­я­та, а да му да­дат нуж­ни­те сред­с­т­ва, за да мо­же да бъ­де ак­ти­вен в те­зи про­це­си чрез пос­ред­ни­чес­т­во­то на Ев­ро­па в ли­це­то на ЕС.

– Спо­ред вас, как­во е мяс­то­то на Ев­ро­па в де­ба­ти­те вър­ху гло­ба­ли­за­ци­я­та – то­ва на из­ку­пи­тел­на жер­т­ва или на Тро­ян­с­ки кон?

– От­ри­ца­тел­ни­ят вот на ре­фе­рен­ду­ма за ев­ро­пейс­ка­та кон­с­ти­ту­ция ока­за сил­но вли­я­ние вър­ху де­ба­та, ко­е­то по­каз­ва, че гло­ба­ли­за­ци­я­та се асо­ци­и­ра с ЕС и по-точ­но с раз­ши­ря­ва­не­то и про­це­си­те на де­ло­ка­ли­за­ция, во­де­щи до фис­ка­лен и со­ци­а­лен дъм­пинг. В съ­що­то вре­ме Ев­ро­па бе­ше пред­с­та­ве­на от ос­нов­ни­те кан­ди­да­ти ка­то на­чин за спра­вя­не с пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва­та на гло­ба­ли­за­ци­я­та – не ста­ва въп­рос за съп­ро­ти­ва сре­щу гло­ба­ли­за­ци­я­та, а за пос­ре­ща­не на ней­ни­те пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва.

Та­ка се от­к­ро­я­ват две ви­зии за Ев­ро­па – кла­си­чес­ка­та ви­зия във Фран­ция пред­с­та­вя гло­ба­ли­за­ци­я­та ка­то Тро­ян­с­кия кон – мо­то­рът и ус­ко­ри­те­лят на про­це­си­те на гло­ба­ли­за­ция. Спо­ред дру­га­та ви­зия Ев­ро­па е сред­с­т­во­то за спра­вя­не със съ­ща­та та­зи гло­ба­ли­за­ция.

Всъщ­ност по вре­ме на кам­па­ни­я­та се го­во­ре­ше мно­го за ед­на ве­че от­жи­вя­ла идея, а имен­но за „при­о­ри­те­та на об­щ­ност­та“, свър­за­на със съз­да­ва­не­то на мит­ни­чес­ки съ­юз, кой­то ще за­щи­та­ва на­ци­о­нал­ни­те про­дук­ти, ка­то не ги об­ми­тя­ва, а ми­та ще бъ­дат на­ла­га­ни на всич­ки чуж­ди или ид­ва­щи от­вън про­дук­ти, т.е. ва­ри­ант на ико­но­ми­чес­ки про­тек­ци­о­ни­зъм. Днес мит­ни­чес­ки­ят въп­рос е от ре­со­ра на Све­тов­на­та тър­гов­с­ка ор­га­ни­за­ция, но до­ри Сар­ко­зи се обя­ви за ре­а­би­ли­та­ция на прин­ци­па на „об­щ­нос­т­ния при­о­ри­тет“.

По от­но­ше­ние на въп­ро­си­те за тър­го­ви­я­та и де­ло­ка­ли­за­ци­и­те по­зи­ци­я­та му е съ­що до­ня­къ­де край­на, как­то и по въп­ро­са за имиг­ра­ци­я­та – той го­во­ри за зат­ва­ря­не на гра­ни­ци­те на стра­на­та и за въ­веж­да­не на стро­ги, до­ри „дис­к­ри­ми­на­ци­он­ни“, мер­ки по от­но­ше­ние на не­за­кон­но пре­би­ва­ва­щи­те чуж­ден­ци. В ико­но­ми­чес­ки план спо­де­ля иде­я­та за про­тек­ци­о­ни­зъм, но съ­об­ра­зен с ико­но­ми­чес­ка­та ре­ал­ност, и обяс­ня­ва, че по то­зи на­чин ис­ка да пред­па­зи все­ки, кой­то се чув­с­т­ва прив­ле­чен от про­тек­ци­о­нис­т­ка­та идея, от кра­ен про­тек­ци­о­ни­зъм. Та­ка че как­то за гло­ба­ли­за­ци­я­та, та­ка и по въп­ро­са за имиг­ра­ци­я­та, не­го­ва­та кон­цеп­ция е да се под­хо­ди прак­тич­но от глед­на точ­ка на ре­ал­нос­ти­те, без да се сти­га до край­ни фор­ми на ико­но­ми­чес­ки или об­щ­нос­тен ек­с­т­ре­ми­зъм.

Мо­же би, ма­кар и па­ра­док­сал­на, стра­те­ги­я­та на Сар­ко­зи е ефи­кас­на, за­що­то, ко­га­то гло­ба­ли­за­ци­я­та се пред­с­та­вя са­мо в по­ло­жи­тел­на свет­ли­на, то­ва не да­ва ни­ка­къв ре­зул­тат. Вмес­то то­ва той тръг­ва от при­тес­не­ни­я­та на хо­ра­та от­нос­но гло­ба­ли­за­ци­я­та и, по­зо­ва­вай­ки се на ня­кои край­ни ре­ше­ния, се опит­ва да на­ме­ри най-доб­ро­то сред­с­т­во, за да убе­ди фран­цу­зи­те, че гло­ба­ли­за­ци­я­та не е ни­то па­на­цея, ни­то раз­ру­ши­тел­на си­ла, а про­цес, кой­то мо­же да бъ­де ре­гу­ли­ран и от кой­то френ­с­ка­та ико­но­ми­ка, как­то и все­ки френ­с­ки граж­да­нин, мо­же да из­в­ле­че об­ла­ги.

– Бя­ха ли ре­зул­та­ти­те от пър­вия тур на те­зи пре­зи­дент­с­ки из­бо­ри из­не­над­ва­щи за вас?

– Ще фор­му­ли­рам от­го­во­ра си по па­ра­док­са­лен на­чин. Из­не­над­ва­що­то за мен на те­зи пре­зи­ден­т­с­ки из­бо­ри бе­ше лип­са­та на из­не­на­да. Про­уч­ва­ни­я­та по­ка­за­ха, че ще има три­ма ос­нов­ни кан­ди­да­ти, че ре­зул­та­тът на Льо Пен се по­кач­ва, но че ед­ва ли ще му поз­во­ли да ми­не във вто­ри тур и че „мал­ки­те кан­ди­да­ти“, а имен­но ле­ви­те ра­ди­ка­ли, ня­ма да ус­пе­ят да съ­бе­рат мно­го гла­со­ве. И точ­но та­ка се слу­чи. Очак­вах­ме как­ви ли не из­не­на­ди – ка­то Льо Пен на вто­ри тур, но то­зи път пред­с­та­вя­не­то му бе­ше дос­та по-сла­бо от 2002 г., или Бай­ру на вто­ри тур.

В край­на смет­ка из­не­на­да­та бе­ше та­зи да ви­дим на фи­на­ла два­ма­та кан­ди­да­ти на до­ми­ни­ра­щи­те пар­тии и един кла­си­чес­ки фи­нал меж­ду френ­с­ка­та дес­ни­ца и френ­с­ка­та ле­ви­ца.

– Таз­го­диш­на­та пре­зи­ден­т­с­ка кам­па­ния бе­ше оп­ре­де­ле­на от ме­ди­и­те ка­то „сла­ба“, за­що­то мно­го от важ­ни­те за фран­цу­зи­те въп­ро­си ка­то ре­фор­ма­та на френ­с­кия со­ци­а­лен мо­дел, ев­ро­пейс­кия въп­рос и ро­ля­та на Фран­ция в све­та не бя­ха се­ри­оз­но об­съ­де­ни. Въп­ре­ки то­ва бе­ше от­бе­ля­за­на ре­кор­д­но ви­со­ка из­би­ра­тел­на ак­тив­ност от 85%. Как бих­те ко­мен­ти­ра­ли то­зи па­ра­докс?

– Не мис­ля, че кам­па­ни­я­та бе­ше сла­ба. Кан­ди­да­ти­те бя­ха по­ве­че или по-мал­ко из­б­ра­ни от об­щес­т­ве­но­то мне­ние и мо­же би за­то­ва при­ви­ле­ги­ро­ва­ха ня­кои те­ми, счи­та­ни за важ­ни от из­би­ра­те­ли­те, за смет­ка на дру­ги, важ­ни са­ми по се­бе си. Нуж­да­та от си­гур­ност и ав­то­ри­тет бе­ше приз­на­та и от ля­ва­та кан­ди­дат­ка Ро­а­ял, но в един ре­а­лис­ти­чен кон­текст ка­то част от по­ли­ти­ка­та на пра­ви­тел­с­т­во­то, до­ка­то нуж­да­та от со­ци­ал­на за­щи­та, спо­де­ля­на от ра­ди­кал­но ле­ви­те пар­тии, как­то и на­ла­га­не­то на ав­то­ри­тет, под­чер­та­но от край­но дес­ни­те, ня­ма­ха ефект, тъй ка­то до­ри и вклю­че­ни в тех­ни­те пра­ви­тел­с­т­ве­ни прог­ра­ми, те ня­ма­ха ре­а­лен шанс да ги ре­а­ли­зи­рат. Та­ка че от та­зи глед­на точ­ка мис­ля, че кам­па­ни­я­та бе­ше сил­на.

Друг е въп­ро­сът да­ли ос­нов­ни­те де­ба­ти бя­ха в цен­тъ­ра на кам­па­ни­я­та.

Мо­же би ра­зо­ча­ро­ва­ща до­ня­къ­де е лип­са­та на го­ле­ми де­ба­ти за смет­ка на об­съж­да­не­то на кон­к­рет­ни въп­ро­си, за­що­то имен­но та­ко­ва бе­ше очак­ва­не­то на по­ве­че­то хо­ра. Кан­ди­да­ти­те, ко­и­то пред­ла­га­ха гран­ди­оз­ни ви­зии за Фран­ция и за ро­ля­та на Фран­ция в све­та, ка­то Жан-Ма­ри Льо Пен и Жо­зе Бо­ве, ня­ма­ха поч­ти ни­ка­къв ефект. Ус­пех пос­тиг­на­ха оне­зи кан­ди­да­ти, ко­и­то взе­ха пред­вид при­тес­не­ни­я­та на граж­да­ни­те и се опи­та­ха да им пред­ло­жат кон­к­рет­ни мер­ки за ре­ша­ва­не на проб­ле­ми­те, ка­то за­ед­но с то­ва има­ха и по­зи­тив­на ви­зия за бъ­де­ще­то на стра­на­та. И Ро­а­ял, и Сар­ко­зи, и Бай­ру каз­ва­ха: „Вяр­но е, че има кри­за, но стра­на­та раз­по­ла­га с нуж­ни­те сред­с­т­ва, за да се спра­ви с нея и ако по­ло­жим не­об­хо­ди­ми­те уси­лия, ще мо­жем да из­ле­зем от кри­за­та.“

За раз­ли­ка от тях и ра­ди­кал­но ле­ви­те, и край­но дес­ни­те пар­тии пред­с­та­вя­ха кар­ти­на­та пе­си­мис­тич­но – край­но дес­ни­те пла­ше­ха с из­каз­ва­ния, че стра­на­та е пре­на­се­ле­на от чуж­ден­ци, ко­и­то ще взе­мат ра­бо­та­та на фран­цу­зи­те, до­ка­то край­но ле­ви­те би­е­ха тре­во­га за бе­зиз­хо­ди­ца­та на френ­с­ка­та ико­но­ми­ка, по­пад­на­ла в ка­па­на на на­ло­жи­лия се в стра­на­та див ка­пи­та­ли­зъм. Ос­нов­ни­те кан­ди­да­ти, точ­но об­рат­но­то, за­ло­жи­ха на ед­на по­зи­тив­на и во­лун­та­рис­тич­на ви­зия, убеж­да­вай­ки из­би­ра­те­ли­те, че не­ща­та мо­гат да се оп­ра­вят. Стра­те­ги­я­та им на­по­до­бя­ва по­зи­ци­я­та на Ал Гор по от­но­ше­ние на проб­ле­ми­те на окол­на­та сре­да, кой­то каз­ва: „Вни­ма­ние! Оче­вид­но има проб­ле­ми. Но не всич­ко е свър­ше­но – все още раз­по­ла­га­ме със сред­с­т­ва да про­ме­ним не­ща­та!“ Имен­но в по­зи­ти­виз­ма и во­лун­та­риз­ма, из­ра­зен от ос­нов­ни­те кан­ди­да­ти, бе­ше си­ла­та на та­зи кам­па­ния.

– Смя­та­те ли, че раз­де­ле­ни­е­то ля­во-дяс­но днес е съ­що­то, как­то в пре­диш­ни­те кам­па­нии? Съг­ла­сен ли сте с твър­де­ни­е­то, че по­ли­ти­ка­та във Фран­ция в хо­да на те­зи из­бо­ри се пер­со­на­ли­зи­ра, до­кол­ко­то и три­ма­та ос­нов­ни кан­ди­да­ти от­ка­за­ха да се иден­ти­фи­ци­рат из­ця­ло със соб­с­т­ве­ни­те си пар­тии?

– Ще за­поч­на от вто­рия въп­рос. Пер­со­на­ли­за­ци­я­та е оче­вид­на, но тя е раз­лич­на в раз­лич­ни­те ла­ге­ри. Кам­па­ни­я­та на Ни­ко­ла Сар­ко­зи бе­ше мно­го лич­на – дос­та­тъч­но е са­мо да взе­мем прог­ра­ма­та му, в ко­я­то на мно­го мес­та се каз­ва: „Аз ис­кам да нап­ра­вя та­ка и та­ка …“ По­доб­но из­ра­зя­ва­не е свър­за­но с не­го­вия ха­рак­тер и с на­чи­на му на пра­ве­не на по­ли­ти­ка.

Льо Пен и Бай­ру са в близ­ки си­ту­а­ции, тъй ка­то и два­ма­та са пред­се­да­те­ли на сво­и­те пар­тии и се про­я­ви­ха ка­то по­ли­ти­чес­ки лич­нос­ти имен­но в съ­от­вет­ни­те пар­тии.

Що се от­на­ся до Ро­а­ял, при нея пер­со­на­ли­за­ци­я­та е от дру­го ес­тес­т­во, а имен­но по ли­ния на стре­ме­жа й да се раз­г­ра­ни­чи от Со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та пар­тия и най-ве­че от ней­ни­те во­да­чи.

Са­ма­та кам­па­ния бе­ше пер­со­на­ли­зи­ра­на, т.е. със соб­с­т­вен об­лик, тъй ка­то ос­нов­ни­те кан­ди­да­ти в нея не бя­ха на­ло­же­ни от сво­и­те пар­тии, как­то то­ва ста­ва при пар­ла­мен­тар­ни­те из­бо­ри, а бя­ха по­ве­че или по-мал­ко из­б­ра­ни от об­щес­т­ве­но­то мне­ние. И ко­га­то Се­го­лен Ро­а­ял се обър­на в сво­я­та реч не­пос­ред­с­т­ве­но след пър­вия тур към сво­и­те съ­миш­ле­ни­ци со­ци­а­лис­ти: „Аз по­ве­че не ви при­над­ле­жа. Се­га при­над­ле­жа на це­лия френ­с­ки на­род“ – тя тър­си пря­ка, в сми­съл до­ри на лич­на, връз­ка с всич­ки из­би­ра­те­ли.

Друг ти­пи­чен при­мер за пер­со­на­ли­за­ция на дис­кур­си­те на кан­ди­да­ти­те са те­ле­ви­зи­он­ни­те пре­да­ва­ния, при ко­и­то те бя­ха са­ми с пуб­ли­ка­та без съ­вет­ник или пос­ред­ник, би­ло той жур­на­лист или по­ли­ти­чес­ки ана­ли­за­тор. То­ва бе­ше на­ис­ти­на осо­бе­ност на та­зи кам­па­ния, ко­я­то ед­ва ли е мно­го раз­п­рос­т­ра­не­на в дру­ги­те ев­ро­пейс­ки стра­ни, без ес­тес­т­ве­но да го­во­рим за САЩ.

От­нос­но раз­де­ле­ни­е­то ля­во-дяс­но, дейс­т­ви­тел­но кан­ди­да­ти­те вза­им­но си раз­ме­ня­ха те­ми­те. Но в съ­що­то вре­ме вто­ри­ят тур ще кон­ф­рон­ти­ра дес­ния кан­ди­дат Сар­ко­зи с ля­ва­та кан­ди­дат­ка Ро­а­ял, ко­е­то по­каз­ва, че раз­де­ле­ни­е­то ос­та­ва, осо­бе­но що се от­на­ся до ня­кои те­ми ка­то та­зи за имиг­ра­ци­я­та. Кон­цеп­ци­я­та на Сар­ко­зи е дос­та кон­сер­ва­тив­на и бе­за­пе­ла­ци­он­на, до­ка­то Ро­а­ял тър­си ком­п­ро­мис с пред­ло­же­ни­е­то за ре­гу­ла­ри­за­ция на всич­ки не­ле­гал­но пре­би­ва­ва­щи в стра­на­та. Та­ка че по то­зи въп­рос по­зи­ци­и­те са мно­го кон­т­рас­т­ни.

Про­ти­во­пос­та­вя­не има и по въп­ро­са за без­ра­бот­ни­те. По­зи­ци­я­та на Сар­ко­зи е да се тър­си от­го­вор­ност на без­ра­бот­ни­те и да се бло­ки­рат вся­как­ви фор­ми на со­ци­ал­на вза­и­мо­по­мощ. До­ка­то та­зи на Ро­а­ял от­но­во е ком­п­ро­мис­на. Сле­до­ва­тел­но раз­де­ле­ни­е­то дяс­но-ля­во все пак ос­та­ва. Въп­ре­ки че Бай­ру се опи­та да го пре­о­до­лее, ка­то се по­ка­за дос­та со­ци­а­лен по въп­ро­са за со­ци­ал­на­та дър­жа­ва и да­леч по-ли­бе­ра­лен по ико­но­ми­чес­ки­те въп­ро­си. Опо­зи­ци­я­та ля­во-дяс­но оба­че про­дъл­жа­ва да е сил­на и тряб­ва да се приз­нае, че ка­то гле­да­ме ба­лан­са, той на­те­жа­ва в пол­за на дес­ни­те, ко­и­то прив­ли­чат око­ло две тре­ти от из­би­ра­те­ли­те (за­ед­но с цен­т­рис­ти­те), до­ка­то ле­ви­те са са­мо ед­на тре­та. Тен­ден­ци­я­та днес е сим­па­ти­зан­ти на ле­ви­ца­та и на дру­ги ле­ви пар­тии да гла­су­ват за дес­ния кан­ди­дат (и най-ве­че за цен­т­рис­та Бай­ру, ка­къв­то бе­ше слу­ча­ят на пър­вия тур), до­ка­то в съ­що­то вре­ме те­ми­те се из­мес­т­ват от дяс­но на ля­во.

– Как ще ко­мен­ти­ра­те ре­зул­та­та на Фран­соа Бай­ру? Как­ва спо­ред вас би би­ла ро­ля­та на ед­на цен­т­рис­т­ка пар­тия във френ­с­ка­та по­ли­ти­ка?

– Ре­зул­та­тът му мо­же да се ин­тер­п­ре­ти­ра от две глед­ни точ­ки.
Той бе­ше не­за­до­во­ли­те­лен за оне­зи, ко­и­то очак­ва­ха, че Бай­ру ще се кла­си­ра за вто­рия тур и ще про­ме­ни френ­с­кия по­ли­ти­чес­ки пей­заж. От дру­га стра­на, ре­зул­та­тът му е за­бе­ле­жи­те­лен пред­вид фак­та, че е трой­но по-ви­сок от то­зи от 2002 г. и рас­те­ше прог­ре­сив­но в хо­да на кам­па­ни­я­та. От та­зи глед­на точ­ка той е ва­жен. Се­га да­ли ста­ва въп­рос за тра­ен фе­но­мен във френ­с­ка­та по­ли­ти­ка? Вче­ра (25.04.2007) Бай­ру обя­ви ре­ше­ни­е­то си да съз­да­де но­ва пар­тия – Де­мок­ра­ти­чес­ка пар­тия. Меж­ду дру­го­то в ед­но ин­тер­вю в New York Times от март та­зи го­ди­на той за­я­ви, че е де­мок­рат и че идей­но се доб­ли­жа­ва до Клин­тън, т.е. че се иден­ти­фи­ци­ра ка­то „ба­ща­та на тре­тия път“ във Фран­ция, по при­ме­ра на То­ни Бле­ър в Ан­г­лия, а имен­но да е ляв в со­ци­а­лен план и де­сен в ико­но­ми­чес­ки.

Да­ли по­доб­на стра­те­гия ще му до­не­се ус­пех? Мис­ля, че как­во­то и да се слу­чи, той ще съз­да­де своя пар­тия, и как­то за­я­ви, ня­ма да под­к­ре­пи ни­то Сар­ко­зи, ни­то Ро­а­ял за вто­рия тур, а ще за­па­зи по­зи­ци­я­та си на „ни­то ляв, ни­то де­сен, а в цен­тъ­ра“. Въп­ро­сът е как та­зи стра­те­гия ще се от­ра­зи на учас­ти­е­то на не­го­ва­та пар­тия на пар­ла­мен­тар­ни­те из­бо­ри, ко­и­то са ма­жо­ри­тар­ни. До­се­га съ­щес­т­ву­ва­ше прак­ти­ка­та на до­го­ва­ря­не на де­пу­тат­с­ки мес­та меж­ду Съ­ю­за за на­род­но дви­же­ние на Сар­ко­зи и Съ­ю­за за френ­с­ка де­мок­ра­ция на Бай­ру, ко­я­то да­ва­ше въз­мож­ност на СФД да има до 50% от мес­та­та в из­би­ра­тел­ни­те лис­ти на СНД. Днес оче­вид­но по­доб­но спо­ра­зу­ме­ние не е въз­мож­но.

Спо­ред мен Бай­ру мо­же да за­ло­жи на за­гу­ба от стра­на на Ро­а­ял, ко­я­то не­из­беж­но ще до­ве­де до кри­за във ФСП и ня­кои ней­ни по-цен­т­рис­т­ки ори­ен­ти­ра­ни чле­но­ве, ка­то Ми­шел Ро­кар, Бер­нар Куш­нер и До­ми­ник Строс-Кан, мо­гат евен­ту­ал­но да пре­ми­нат към бъ­де­ща­та Де­мок­ра­ти­чес­ка пар­тия на Бай­ру. Но то­ва е мно­го рис­ко­ван ход, кой­то ще про­ме­ни из­ця­ло по­ли­ти­чес­кия пей­заж във Фран­ция. А и мис­ля, че стре­ме­жът на Бай­ру е да про­дъл­жи да бъ­де бу­фер­на зо­на меж­ду ле­ви­те и дес­ни­те и да иг­рае с от­дел­ни лич­нос­ти как­то от еди­ния, та­ка и от дру­гия ла­гер.

– Смя­та­те ли, че е въз­мо­жен нов ре­жим на по­ли­ти­чес­ко „съ­жи­тел­с­т­во“? (3)

– Ако Сар­ко­зи спе­че­ли, мис­ля, че СНД ще има мно­зин­с­т­во в Пар­ла­мен­та. При то­зи сце­на­рий ве­ро­ят­ност­та от съв­мес­т­но съ­жи­тел­с­т­во е мно­го сла­ба.

Ако Ро­а­ял бъ­де из­б­ра­на за пре­зи­дент, ко­е­то би ста­на­ло с мно­го мал­ка раз­ли­ка, то ней­на­та по­бе­да ще се дъл­жи най-ве­че на под­к­ре­па­та на Бай­ру. След то­ва за пар­ла­мен­тар­ни­те из­бо­ри е труд­но да се пре­це­ни, още по­ве­че че във ФСП се спаз­ва прин­ци­път на па­ри­те­та, т.е. лис­ти­те ще бъ­дат 50 на 50 мъ­же-же­ни (4), ко­е­то мо­же да бъ­де до­пъл­ни­тел­на преч­ка. В то­зи слу­чай въз­мож­ност­та от ко­а­би­та­ция е го­ля­ма и то­ва ве­ро­ят­но ще под­тик­не ФСП да се спо­ра­зу­мее със СФД, т.е., ако в да­ден ра­йон кан­ди­да­тът на СФД е по­лу­чил 15%, а то­зи на со­ци­а­лис­ти­те – 12%, вто­ри­ят след­ва да се от­тег­ли и да при­зо­ве со­ци­а­лис­ти­те да гла­су­ват за цен­т­рис­та, за да има той шанс да по­бе­ди дес­ни­я кан­ди­дат в съ­от­вет­ния ра­йон. Но то­ва ве­че е от сфе­ра­та на по­ли­ти­ка­та-фик­ция и би би­ло дос­та ре­во­лю­ци­он­но, ако дейс­т­ви­тел­но се слу­чи. Близ­ки­те ме­се­ци ще по­ка­жат да­ли ФСП ще се вър­не към сво­я­та док­т­ри­на от 1971 г. от Кон­г­ре­са в Епи­не, ко­я­то оп­ре­де­ля со­ци­а­лис­ти­те да тър­сят съ­юз не с цен­т­рис­ти­те, а с дру­ги­те ле­ви пар­тии – на френ­с­ки­те ко­му­нис­ти и ле­ви­те ра­ди­ка­ли. Или, точ­но об­рат­но­то, ще из­бе­ре ре­во­лю­ци­он­на­та про­мя­на за съ­юз с цен­т­рис­ти­те, ко­и­то не се оп­ре­де­лят ни­то ка­то ле­ви, ни­то ка­то дес­ни.

– Как оце­ня­ва­те ро­ля­та на ме­ди­и­те в та­зи пре­зи­ден­т­с­ка кам­па­ния? Мо­же ли да го­во­рим за ме­ди­а­ти­за­ция на френ­с­ка­та по­ли­ти­ка или по-ско­ро за де­ме­ди­а­ти­за­ция?

– През 2002 г. ме­ди­и­те от­де­ли­ха мно­го мал­ко вни­ма­ние на кам­па­ни­я­та и ко­га­то го­во­ре­ха за нея, бе­ше в сти­ла „Гос­по­ди! Кол­ко е скуч­на!“ То­зи път бе­ше раз­лич­но – има­ше не­мал­ко те­ле­ви­зи­он­ни пре­да­ва­ния, в то­ва чис­ло и но­ви еми­сии, съб­ра­ли мно­го зри­те­ли, при ко­и­то кан­ди­да­ти­те дис­ку­ти­ра­ха пря­ко с учас­т­ни­ци­те. Та­ка че, в срав­не­ние с пре­ди, то­зи път ин­те­ре­сът на ме­ди­и­те към из­бо­ри­те бе­ше под­чер­та­но по-го­лям. В съ­що­то вре­ме се наб­лю­да­ва­ше не тол­ко­ва де­ме­ди­а­ти­за­ция на по­ли­ти­ка­та, кол­ко­то за­гу­ба на мо­но­пол от стра­на на ме­ди­и­те ка­то ме­ди­а­тор меж­ду кан­ди­да­ти­те и френ­с­ки­те из­би­ра­те­ли, ко­е­то до­ня­къ­де се дъл­жи на ро­ля­та на Ин­тер­нет, къ­де­то все­ки кан­ди­дат има свой сайт. Нап­ри­мер сай­та на Се­го­лен Ро­а­ял, „Dйsir d’avenir“ (5) изиг­ра важ­на ро­ля в кам­па­ни­я­та на кан­ди­дат­ка­та, как­то и ор­га­ни­зи­ра­ни­те от нея „де­ба­ти на учас­ти­е­то“(6). Сай­то­ве­те да­ва­ха ин­фор­ма­ция, ко­я­то не мо­же­ше да се на­ме­ри дру­га­де, ка­то нап­ри­мер за­пи­си с всич­ки ре­чи и те­ле­ви­зи­он­ни учас­тия на кан­ди­да­ти­те.

Про­я­ви се съ­що и фе­но­ме­нът на бло­го­ве­те – все­ки кан­ди­дат има свой блог, ко­е­то поз­во­ля­ва на из­би­ра­те­ли­те да про­веж­дат пряк раз­го­вор с не­го в мре­жа­та. Та­ка че, бих ка­зал, че ро­ля­та на ме­ди­и­те ос­та­ва важ­на, но те все по­ве­че гу­бят мо­но­по­ла вър­ху ин­фор­ма­ци­я­та. То­ва е как­то при фи­нан­со­ви­те въп­ро­си, за ко­и­то ком­па­ни­и­те пре­ди ви­на­ги ми­на­ва­ха през бан­ки­те, за да по­лу­чат па­ри и дос­тъп до фи­нан­со­ви­те па­за­ри, до­ка­то днес кан­ди­да­ти­те ве­че не са за­дъл­же­ни да ми­на­ват през „бан­ки­те за ин­фор­ма­ция“, т.е. ме­ди­и­те, а мо­гат ди­рек­т­но да се пред­с­та­вят на фи­нан­со­ви­те па­за­ри, т.е. пред из­би­ра­те­ли­те, и до­ри да во­дят ди­а­лог с тях. И то­ва, спо­ред мен, е но­ва тен­ден­ция в раз­ви­ти­е­то на по­ли­ти­чес­кия жи­вот във Фран­ция, ко­я­то ве­че се про­я­ви при ре­фе­рен­ду­ма за ев­ро­пейс­ка­та кон­с­ти­ту­ция от май 2005 г.


Бележки
(1) www.telos-eu.com
(2) Ар­лет Ла­ги­йе (пър­ва­та же­на – кан­ди­дат на пре­зи­ден­т­с­ки из­бо­ри във Фран­ция, из­диг­на­та от край­но ля­ва­та пар­тия на Ра­бот­ни­чес­ка­та бор­ба, с ре­кор­д­ни­те об­що 6 учас­тия от 1974 г. на­сам, от ко­и­то таз­го­диш­но­то обя­ве­но за пос­лед­но от кан­ди­дат­ка­та) и Жан-Ма­ри Льо Пен (пе­та кан­ди­да­ту­ра за пре­зи­дент на пред­се­да­те­ля на край­но дяс­на­та пар­тия на На­ци­о­нал­ния фронт) бя­ха оп­ре­де­ле­ни от френ­с­ки­те ме­дии за ве­те­ра­ни­те на пре­зи­ден­т­с­ки­те из­бо­ри по­ра­ди мно­гоб­рой­ни­те си учас­тия в тях.
(3) „Съ­жител­с­т­во“ или ко­а­би­та­ция се по­лу­ча­ва то­га­ва, ко­га­то пре­зи­ден­тът и пър­ви­ят ми­нис­тър във Фран­ция са из­диг­на­ти от раз­лич­ни по­ли­ти­чес­ки пар­тии. Пос­лед­ни­ят по­до­бен слу­чай бе­ше двой­ка­та Жак Ши­рак – пре­зи­дент на Ре­пуб­ли­ка­та, из­диг­нат от ос­нов­на­та дяс­на пар­тия Обе­ди­не­ние за Ре­пуб­ли­ка­та, и Ли­о­нел Жос­пен – минис­тър-пред­се­да­тел, пред­с­та­вящ Френ­с­ка­та со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия.
(4) Прин­ци­път на па­ри­тет във френ­с­ка­та по­ли­ти­ка е офи­ци­ал­но въ­ве­ден от Жак Ши­рак през 2005 г. До­ка­то ня­кои пар­тии ка­то ФСП го спаз­ват, дру­ги, ка­то пар­ти­я­та на Сар­ко­зи СНД, пред­по­чи­тат да зап­ла­тят оп­ре­де­ле­на­та за нес­паз­ва­не­то му гло­ба, но не и да ре­дят лис­ти­те си в стро­го­то съ­от­но­ше­ние 50 на 50% мъ­же-же­ни.
(5)www.desirdavenir.org. За срав­не­ние сай­тът на Сар­ко­зи е www.sarkozy.fr
(6) Пре­ди за­поч­ва­не на офи­ци­ал­на­та си кам­па­ния Се­го­лен Ро­а­ял про­ве­де над 6000 „пар­ти­ци­па­тив­ни де­ба­ти“ във всич­ки час­ти на стра­на­та, от­во­ре­ни за всич­ки, ко­и­то ис­кат да об­съж­дат с кан­ди­дат­ка­та проб­ле­ми­те на стра­на­та, как­то и лич­ни­те си тре­во­ги и труд­нос­ти. Пред­с­та­ве­ни­ят на 11.02.2007 г. „Пре­зи­ден­т­с­ки пакт“ – офи­ци­ал­на­та пре­зи­ден­т­с­ка прог­ра­ма на Ро­а­ял съ­дър­жа 100 пред­ло­же­ния за бъ­де­ща­та по­ли­ти­ка и раз­ви­тие на Фран­ция и е ин­с­пи­ри­ран от проб­ле­ми­те на из­би­ра­те­ли­те, спо­де­ле­ни с нея по вре­ме на „де­ба­ти­те на учас­тие“.

Ин­тер­вю­ на Ан­на Ди­мит­ро­ва

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук