НО­БЕЛ СРЕЩУ НО­БЕЛ

0
264


Пре­ди де­се­ти­на го­ди­ни бу­ку­рещ­ки­ят сед­мич­ник „Кон­тем­по­ра­нул“ („Съв­ре­мен­ник“) ни пред­ло­жи мно­го по­лез­на и гриж­ли­во със­та­ве­на и ре­дак­ти­ра­на ан­то­ло­гия, озаг­ла­ве­на „Ла­у­ре­а­ти на наг­ра­да­та „Но­бел“ за ли­те­ра­ту­ра“. Ка­то ней­на „реп­ли­ка“ въз­п­ри­ех обе­мис­та­та (1130 стра­ни­ци!) дву­том­на ав­тор­с­ка ан­то­ло­гия на съв­ре­мен­на­та све­тов­на ли­те­ра­ту­ра (ХХ век), де­ло на из­вес­т­ния ру­мън­с­ки кри­тик Ла­у­рен­циу Улич за бу­ку­рещ­ко­то из­да­тел­с­т­во „Кар­тя Ро­ма­няс­ка“ („Ру­мън­с­ка кни­га“).

Заг­ла­ви­е­то и ор­га­ни­за­ци­я­та на ма­те­ри­а­ла не би­ва да ни сму­ща­ват. Как­то за­я­вя­ва в пред­го­во­ра си Улич, „те са по-ско­ро ема­на­ция на един ди­зай­нер, от­кол­ко­то на един по­ле­мист.“ На­ме­ре­ни­е­то му е би­ло прос­то да съ­пос­та­ви пи­са­те­ли­те, ко­и­то не са би­ли удос­то­е­ни с Но­бе­ло­ва­та наг­ра­да, с оне­зи, ко­и­то са ус­пе­ли да я по­лу­чат. Раз­би­ра се, той не е имал за цел да про­ти­во­пос­та­вя ед­ни­те на дру­ги­те. Прос­то е ис­кал да до­ка­же, че в све­тов­на­та ли­те­ра­ту­ра има зна­чи­те­лен брой пър­вос­те­пен­ни твор­ци, по­ве­че­то не­за­бе­ля­за­ни и не­о­це­не­ни от Швед­с­ка­та крал­с­ка ака­де­мия. (Сред тях и два­ма бъл­га­ри, за ко­и­то е има­ло пред­ло­же­ния: Пен­чо Сла­вей­ков и Ели­са­ве­та Баг­ря­на.)

Ан­то­ло­ги­я­та „Но­бел сре­щу Но­бел“ пред­с­та­вя точ­но 100 пи­са­те­ли – по­е­ти, бе­лет­рис­ти, есе­ис­ти, дра­ма­тур­зи, кри­ти­ци и пре­во­да­чи от 32 стра­ни на све­та, из­б­ра­ни от със­та­ви­те­ля (под­бо­рът е оп­ре­де­ле­но ав­тор­с­ки), раз­де­ле­ни на две гру­пи: пър­ва­та, по-го­ля­ма­та, включ­ва твор­ци­те, ко­и­то не са меж­ду жи­ви­те (то­ва е ос­нов­на­та част на „Но­бел сре­щу Но­бел“), а вто­ра­та, озаг­ла­ве­на „До­пъл­не­ние“, е прог­но­за­та или по-точ­но пред­ло­же­ни­я­та на Ла­у­рен­циу Улич за про­чу­та­та наг­ра­да до края на хи­ля­до­ле­ти­е­то (то­ва са де­се­ти­на све­тов­но ут­вър­де­ни жи­ви ав­то­ри).

За все­ки от сто­те пи­са­те­ли Ла­у­рен­циу Улич е под­б­рал важ­ни, ха­рак­те­ри­зи­ра­щи твор­чес­т­во­то му кри­ти­чес­ки тек­с­то­ве от епо­ха­та и от по- но­во вре­ме, как­то и срав­ни­тел­но крат­ки, но пре­циз­но под­не­се­ни биб­ли­ог­раф­с­ки дан­ни, прид­ру­же­ни от най-доб­ри­те им фо­тог­раф­с­ки пор­т­ре­ти. Биб­ли­ог­раф­с­ки­те спи­съ­ци са под­б­ра­ни, ка­то заг­ла­ви­я­та на кни­ги­те са да­де­ни в ру­мън­с­ки пре­вод и на ези­ка на ори­ги­на­ла, за­ед­но с точ­на­та да­та на пър­ви­те им из­да­ния.

Сред пред­с­та­ве­ни­те от Ла­у­рен­циу Улич не­наг­ра­де­ни ав­то­ри от пър­ва­та по­ло­ви­на на ХХ век, на­ред с ти­та­ни­те Тол­с­той, Иб­сен, Че­хов, Стрин­д­берг, Пруст, Ва­ле­ри, Каф­ка, Лор­ка, са вклю­че­ни и ред дру­ги зна­чи­ми, об­но­ви­ли све­тов­на­та ли­те­ра­ту­ра твор­ци ка­то: Ен­д­ре Ади, Ру­бен Да­рио, Карл Сан­д­бърг, Дей­вид Хър­бърт Ло­у­рънс, Фер­нан­со Пе­соа, Ез­ра Па­унд, Че­за­ре Па­ве­зе, Кон­с­тан­ти­нос Ка­ва­фис, Ро­берт Му­зил, Ми­ха­ил Бул­га­ков, Скот Фит­ц­дже­ралд, Ма­рия Цве­та­е­ва, Ту­дор Ар­ге­зи, Уо­лъс Сти­вънс…

Ин­те­рес­но е да се от­бе­ле­жи, че меж­ду де­се­ти­на­та пи­са­те­ли, ко­и­то спо­ред със­та­ви­те­ля е тряб­ва­ло да бъ­дат удос­то­е­ни с наг­ра­да­та, има и един бъл­га­рин – Йор­дан Ра­дич­ков!

Сред ав­то­ри­те, ко­и­то зас­лу­жа­ват Но­белова награда, ли­чат име­на­та на пър­вос­те­пен­ни по­е­ти и бе­лет­рис­ти: Еду­ард Ол­би, Джон Ъп­дайк, Ва­лен­тин Рас­пу­тин, Ев­ге­ний Ев­ту­шен­ко, Пе­тер Хан­д­ке…

За съ­жа­ле­ние, как­то е из­вес­т­но, наградата се да­ва не­ви­на­ги на най-доб­ри­те. Ако пог­лед­нем спи­съ­ка на наг­ра­де­ни­те до­се­га, ще срещ­нем по­не двай­се­ти­на име­на на поч­ти не­из­вес­т­ни вто­рос­те­пен­ни ав­то­ри. За­що­то кой си спом­ня днес за Те­о­дор Мом­сен, Фре­де­рик Мис­т­рал, Па­ул фон Хой­зе, Сю­ли Прю­дом, Хо­се Ече­га­рай, Хен­рик Пон­то­пи­дан или Карл Спи­те­лер от пър­ва­та по­ло­ви­на на ХХ век? Не­мал­ко от ла­у­ре­а­ти­те през вто­ра­та по­ло­ви­на на ве­ка пък бя­ха из­б­ра­ни по-ско­ро по по­ли­ти­чес­ки, от­кол­ко­то по чис­то ху­до­жес­т­ве­ни при­чи­ни.

Мис­ля, че на­ша­та чи­та­тел­с­ка пуб­ли­ка се нуж­дае от по­доб­на ан­то­ло­гия, ко­я­то очак­ва своя бъл­гар­с­ки със­та­ви­тел и из­да­тел. По­со­че­ни­те ру­мън­с­ки кни­ги има­ха из­к­лю­чи­те­лен ус­пех и се про­да­до­ха бук­вал­но за ча­со­ве.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук