БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО В УСЛОВИЯТА НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ И ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ

0
167

Професор, доктор на техническите науки. Автор е на около 160 научни публикации, от които 14 монографии в областта на системния анализ, изследване на операциите, кибернетиката, математическото моделиране. През последните 10 години основните му теоретични интереси са насочени към научните проблеми на националната сигурност.
Вече 15 години България живее с илюзии и митове далеч от течението на историческия процес. Може би затова ние преживяхме т.нар. преход най-тежко и съсипващо от всички постсоциалистически страни. По изследвания зад нас е само Узбекистан. Петнадесет години нашите политици “дрогираха” и развращаваха нацията, подменяха целите със средствата и безочливо изграждаха основите на своето собствено благополучие. Те преобръщаха историята, криеха реалностите и свиваха стратегическия хоризонт на държавата и нацията до интервала 2004-2007 г., след което самото понятие България като че ли не съществува. И точно сега, когато победителите триумфират за очевидни, но повърхностни успехи, стана ясно за всички, че поводи за гърмене на шампанско и за лазерни шоута (и такива ще има) няма, и че страната ни е изправена пред драматични и трагични предизвикателства, за които тя не е готова.

Ние отново се оказваме извън историческия процес, извън динамиката на европейското и световното развитие. За кой ли път не бяха разбрани, пък и нямаше желание да бъдат разбрани, движещите мотиви на Западна Европа, същността на глобализацията и на модерния глобализъм в неговия англо-саксонски вариант. Който се интересува от последните интерпретации нека да прочете статията на Кондолиза Райс отпреди няколко дни “Целите на американската външна политика”. Цялата масирана, безочлива и агресивна медийна пропаганда в българското обществено пространство спекулира с естествените желания на хората да живеят спокойно и достойно в безопасност. Оказа се обаче, че нито НАТО ни носи сигурност, нито ЕС – благоденствие. Причините са много и са добре известни на тези, които се интересуват от тях. Разбира се, винаги може да се повиши благосъстоянието на хората, особено ако преди това някой се е постарал това благосъстояние да бъде драстично намалено. Просто всички трябва да осъзнаем, че България никога няма да живее така, както живее Западна Европа. Това просто не позволяват физическите закони.

Идеята за обединена Европа не преследва създаването на единно европейско общество, богато и свободно. Целта е друга. Разширяването на западноевропейския пазар и създаването на нова, икономически изгодна за Запада стопанска инфраструктура в Източна Европа, която носи много висока печалба. Бъдещото етажиране по важност в обединена Европа е очертано и на нас ни отреждат долните етажи. Нещо като цигари “Арда” пакет, само че без филтър.

България като държава няма да стане същностен член на евроатлантическата общност. Просто на страни като България се предлагат индулгенции за черното социалистическо минало и правото да се смята и да се представя за част от Европа. Идиотизъм, който няма равен на себе си. Та нали самата европейска идентификация е мътна, размазана и спекулативна? Невъзможно е да се посочи по какъв признак причисляват дадена страна към тази нова Европа – по география, по история, по антропология, по религия, по ценности, по правилника за уличното движение или по самоопределение.

В интеграционната мъгла прозират контурите на нов външен проект за България, базиран върху упорито насажданите чувства за национална комплексираност и вина. С тъга трябва да признаем, че подобни тенденции има, както и достатъчен брой платени наши родни апологети. Една немалка част от българската интелигенция е впрегнала всичките си възможности за пропагандирането и налагането на тази тенденция. Ето само три примера.

Цитирам: “С кирилицата княз Борис издигнал преграда, въобще една виртуална китайска стена, която все още стърчи по южната ни граница.” Това е от Боян Владимиров.

Втори цитат: “Какво му дреме на европееца, че Кочо Честименски е изклал цялото си семейство, за да не се гаврят с него турците, или че Васил Петлешков е изгорял на кладата, но не предал другарите си? Патриотичните примери от рода на Балканджи Йово и хубава Яна могат да стоплят сърцата само на балкански субект. Колкото по-малко се занимаваме с героичното си минало, толкова повече време ще остане за учене на чужди езици, за работа с компютри или за усвояване на нови професии.” Това е Петър Волгин.

Третият цитат: “Докога ще продължаваме да размахваме идиотските конски опашки на Аспарух или да съчиняваме отчаяни от комплексите си неоснователни претенции?” Това е Андрей Райчев.

Именно от такава гледна точка, изразяваща смисъла на просветения български глобализъм, като тотално отрицание на всяка идентичност, освен единичната егоистична личност без минало и без бъдеще, а само с настояще, стават разбираеми конкретните и предстоящи стъпки на глобализационната експанзия в България. Българското глобалистично задкулисие е отлично структурирано с неограничено финансиране, с огромна политическа подкрепа и с ясно формулирани цели.

Представата за глобална България

може да се получи от наличната фактология, от демонстрираните усилия в общественото пространство, както и от онези стъпки, които в момента са налице. Аз ще изброя най-съществените от тях.

Първо, ограничаване до 2020 г. на числеността на българския етнос до 4 милиона и превръщането му в малцинство в собствената му държава. Може би тогава БСП ще се прекръсти на Движение за права и свободи. Това не е много трудна задача, като се има предвид, че към момента българите не надхвърлят 6 милиона при 1 млн. цигани и 300 хиляди туркоезични. Към 1 януари 2003 г. на 100 новородени деца в България само 25 са българчета.

Вчера, ако не се лъжа, в Народното събрание имаше една кръгла маса, или не знам там как се нарича, посветена на демографския проблем, на която бяха изнесени потресаващи данни за състоянието на българския етнос в момента.

Второ, ликвидиране на Българската армия като национална институция. Разоръжаването и обезсилването на България в такива размери е имало само при падането ни под византийско и под турско робство. Виждате ли, в момента даже искат да накарат българската армия да се учи от такива армии, които никога в своята история не са спечелили дори една сухопътна битка. Няма да казвам кои са. Между другото в Европа има три военни школи, в които си заслужава да се учи.

Трето, смяна на датата на националния празник. Вече има предложение по този въпрос.

Четвърто, замяна на кирилицата с латиница. На битово равнище този процес усилено тече.

Пето, пълно дискредитиране на Българската православна църква и на славянството. Индикация е усиленото, принудително насаждане на чужди религиозни празници и традиции. Например, Деня на Свети Валентин, Деня на Вси светии, Деня на Свети Патрик, култовете към различните религиозни секти и мистични общества. Всичко това е в действие в момента.

Шесто, груба, с нищо неограничена атака срещу историческите, цивилизационните и ментални връзки на България с Русия. Процесът се нарича нов цивилизационен избор с възприемане на евроатлантическите ценности. Само преди два дни български поет – политик оправда официално в български ежедневник нападението на хитлеристка Германия срещу Съветския съюз като превантивен удар срещу кървава тоталитарна диктатура. Вижте в. “Сега” от 25.03. (Едвин Сугарев).

Седмо, ерозиране на българската историческа памет, дискредитиране на традиционни достижения на нацията, социално ограбване на българите в размери, непознати досега. При посещението си в Азербайджан българският министър на външните работи така посъветва да се борави с историята. Цитирам: “Трябва да инвестираме в образованието на следващото поколение. Ако позволим нашите деца да бъдат подведени от пропаганда, следващото поколение ще бъде затруднено да бъде обективно и да остави зад гърба си старите белези.” Пренесено на българска почва, казаното от министъра означава, че нашите деца например трябва да се срамуват от написаното от френския хронист преди 800 години. Цитирам: “И преди да го хвърли от кулата в Янтра, Калоян се отнесе с Балдуин като с жена.” Това, виждате ли, са стари белези.

Такава е обстановката и такива са обстоятелствата, в която и пред които всеки един от нас и всички заедно трябва да си поставим и да си отговорим на важни и съдбовни въпроси. Какви сме сега, какви искаме да бъдем и какви можем да бъдем в НАТО и в ЕС? Дали това е краят на българската история и българинът се превръща в асоцииран човек и в европейски атом или е опит за ново начало, съхранило историческите колебания.

Това не са лесни въпроси и е нужно национално мъжество, за да им се отговори. Само преди няколко дни в медиите беше озвучено характерно изказване на българин, представил се за интелектуалец. Цитирам: “Ще трябва да се простим с националната си родина, ако искаме да не останем вън от цивилизацията, където е неуютно. Моята родина не е земята, която тъпча, а клавиатурата на пишещата ми машина. Нацията е каторга. Защо се държим за прогнилите си национални корени като слепец за тояга?”

Въодушевен виден български министър онзи ден обяви началото на ново българско възраждане, цитирам точния израз, без да си дава сметка какво е казал всъщност. Ей така, приказват си. Става дума за министъра на финансите, предполагам, че все още е българин.

Подобни изказвания е много трудно да бъдат смислено коментирани. Те показват голямата опасност от неконвертируемостта на гражданския ценз на българското общество. Заедно със срамната и комична фиеста в Народното събрание на 18 март т.г. тя изразява цялата абсурдност на българското политическо пространство. Присъединяването към военен съюз никога не повод за екстаз. Той е повод за размисъл и за огласяване на нов национален проект.

Дълбоко обезпокоително е според мен, че Иван Костов се оказа единственият политик, чието изказване в Народното събрание се вписва в световните тревоги и чертае, макар и мъгливо и много спорно, но все пак някакво бъдеще. Казвам обезпокоително, защото в средите, чието мнение и виждане изразява Иван Костов, никакъв позитивен, съзидателен и наистина български проект не може да има по принцип.

В лявото пространство – пълно мълчание или неясно бърборене за модерност и европеизъм

Ахмед Доган призова Аллах да пази България. Мирослав Севлиевски получи за подарък Корана. Президентът се изкара по-голям европеец и натовец и от Соломон Паси. Странни действия на странни хора в странна страна.

И в НАТО, и в ЕС ще са нужни много по-големи усилия, твърдост, интелект, култура, чувство за национална принадлежност и визия за бъдещето, за да се отстояват националните интереси. Това са качества, които днешните политици и държавници не притежават. Най-голямата заплаха за националната сигурност и цивилизационната идентичност на България са точно тези политици и държавници. Нито една парламентарно представена политическа партия не предлага бъдеще за България – бъдещето като ясен и конкретен проект. Докато няма такъв проект, и НАТО, и ЕС са без особена стойност, а главните политически субекти – излишни и вредни за България. За да поясня казаното, ще ви предложа един исторически паралел, чиято интерпретация оставям открита.

На втората извънредна сесия на 25-ото Обикновено народно събрание, проведена на 2 март 1941 г., министър-председателят проф. Богдан Филов произнася реч по случай присъединяването на България към Тристранния пакт. Това е третият военен съюз, към който се присъединява нашата страна тогава. В речта си Б. Филов между другото заявява: “Силите на оста не само заслужиха дълбоката признателност на българския народ, но показаха и своето решение да участват и да установят един по-добър и по-справедлив ред в Европа, като по този начин откриха нова епоха за споразумения и сътрудничество между народите. Изхождайки от този голям исторически факт, България вижда в пакта, сключен между Германия, Италия и Япония, инструмент на тази политика, която цели да даде възможност на народите да се развиват спокойно, да засилят своето благосъстояние и да гарантира справедлив и траен мир. България влиза в Тристранния пакт, водена от желанието да сътрудничи в рамките на своите възможности за постигането на тези високи цели. При това тя остава вярна на договорите за приятелство, сключени със съседите й, и е решена да продължи да развива по-нататъшните си връзки със Съветския съюз. Като верен партньор на Тристранния пакт България се надява да допринесе своя дълг, за да бъде въведен траен мир и нов справедлив ред в Европа.”

На тържествено заседание на 39-ото Народно събрание на 18 март 2004 г. по повод ратифициране на Североатлантическия договор – това е петият военен съюз, към който се присъединява страната ни, българският президент заяви: “Тези дни се финализира реализацията на една от стратегическите цели на външната ни политика – Република България да бъде равноправен член на НАТО. Това без съмнение е повратна точка в историята на държавата ни, защото нашата страна ще постигне геостратегическа тежест, към която се стреми в продължение на години. Ще получим надеждни международно обвързани юридически гаранции за нашата национална сигурност. Над нас ще бъде разпънат чадърът на съюзническата солидарност. И нещо особено важно, нашата страна ще получи възможност да участва равноправно и активно в определението на европейския световен дневен ред в областта на сигурността. Членството в НАТО е предизвикателство към цялостната организация на българската държава. Ние, българските държавници и политици, трябва да реализираме такива параметри на икономическата и социалната политика, които да позволят на нашия народ, на всеки отделен български гражданин, да се чувства равен, да се чувства достоен член на тази международна демократична общност, в която влизаме.”

Дори беглото сравняване показва защо аз поставям интерпретацията на тези две изказвания открито. В противен случай трябва да се кажат тежки думи за днешните български държавници и политици и да се изрази съмнение в тяхната състоятелност като представители на българския народ. Понякога ми избива студена пот, като си помисля, че днешните политици и държавници ще ни водят в НАТО и в ЕС. Аз по принцип съм умерен песимист и се надявам, че самият ход на историческия процес ще вразуми нацията и ще я накара да се грижи за себе си, отхвърляйки всичко, което й пречи.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук