Проф. Васил Проданов е доктор на философските науки. Работи в областта на философията, социологията, етиката, политическите науки. Автор е на над 200 научни публикации. Специализирал и чел лекции в Англия и САЩ. Издал е 14 книги, между които “Познание и ценности”(1979), “Личност и политика”(1988), “Глобалните проблеми и съдбата на България” (1999), “Насилието в модерната епоха” (2003) и др. Директор е на Института по философски изследвания на БАН.
1. България като “отличник” и “оставач” в своето развитие
В България през последните сто години непрекъснато се правят различни модели и предложения за развитие, които да я извадят от изостаналостта. При едни от тях тя е “отличничка” в развитието в сравнение с други, вървящи по сходен път страни, при други е “опашкарка” и “оставачка”.
1.1.“Отличничка” сред източноевропейските и централно европейските държави (1950-1990 г.)
При сравнителния анализ на приноса на отделните страни в световната икономика от 1820 г. до наши дни, направен от най-авторитетния изследовател в тази област Аугус Медисон от университета в Грьонинген, на основата на брутния вътрешен продукт по паритет на покупателна способност, сравнението с други бивши социалистически държави през периода 1950-1989 г. е следното: През 1950 г. БВП на България е бил 1654 долара на човек от населението, а през 1989 г. – 6329, т.е. увеличил се е с над 3,82 пъти; в Чехословакия увеличението за това време е само 2,49 пъти; в Унгария – 2,73 ; в Румъния – 3,29. Сред страните с държавен социализъм в Централна и Източна Европа България се е оказала “отличничката” с най-успешно развитие.1
1.2. “Оставачка” през 90-те години на ХХ век
През 90-те години България обаче рязко се срути назад и държави, които са били или близко, или доста след нас, ни изпреварват значително. Нека вземем такъв обобщен показател като индекса за човешко развитие на ООН, който включва три елемента – БВП на човек от населението, равнище на образование и равнище на здравеопазване. Ако сравним първия и последния доклад на ООН за човешкото развитие (от 1990 г. и 2003 г.), в които са дадени данни за страните в света съответно през 1987 и 2001 г., ще видим, че за 14 години България се е сринала от 27 на 57-о място и по катастрофично връщане назад с нея не може да се сравнява нито една страна в света. Централноевропейските държави, които през 1987 г. бяха с близки до България показатели, но имаха по-рационален, компетентен, отговорен политически елит и осъществиха много по-малко разрушителна трансформация на страните си, решително са ни изпреварили. Полша, която през 1987 г. е след нас, сега е с 22 места преди нас – на 35-о място; Чешката република, която тогава ни е изпреварвала само с две позиции, сега е на 32-ро място и ни изпреварва с 25 позиции; Унгария, която е била през 1987 г. с три места след нас, сега е на 38-мо място и ни изпреварва с цели 19 позиции. Гърция, която през 1987 г. е била само три места преди нас, сега е отишла с 23 позиции по- напред и вече е на 24-о място, т.е. тези, които са ръководили тази страна през този период, са били неизмеримо по-отговорни към своя народ. Сингапур, който е бил през 1987 г. след България, сега е отишъл на 28-о място и ни изпреварва с 29 позиции, Южна Корея, която също е била след нас, също ни изпреварва значително, бивайки на 30-о място, т.е. 27 позиции преди нас. Нашият политически елит е бил по-разрушителен и некомпетентен от Лукашенко на Беларус и Фидел Кастро на Куба, които са били достатъчно отговорни към своя народ, успели са да съхранят възможностите на своите държави и те, които преди това са били доста зад нас, сега също ни изпреварват. През 1987 г. Куба е била 12 места след нас, а през 2001 г. е отишла на 52-ро място, т.е. изпреварва ни вече с пет места. Беларус в годината на своето отделяне от СССР като самостоятелна държава (1991 г.) е била на 68-о място, т.е. 35 места след България, десет години по-късно благодарение на своя “диктатор” Лукашенко тя е на 49-о място, изпреварвайки България с нейните “демократични” политици с осем позиции.2
2. Осем позитивни и осем негативни тенденции в българското общество сега
Очевидно е, че тези процеси би трябвало да бъдат преобърнати. За да направим това, кои положителни и кои отрицателни тенденции в българското общество трябва да имаме предвид в момента?
Най-напред положителните:
1.Снижаване на предходните политически противопоставяния и така възникване на предпоставки за рационален диалог по реалните проблеми на страната, а не ирационално и параноично конструиране на образа на врага, което обяснява собствената некадърност, некомпетентност, безотговорност с вездесъщите ченгета, комунисти, кагебисти и какви ли не, които за някои хора са обяснение на всичко.
2.Тенденция на стабилизация и на икономически растеж между 4 и 5 % през последните седем години. Международният валутен резерв нараства и през декември 2003 – януари 2004 г. неговата левова равностойност е около 10 млрд. лева.
3.Има бърз растеж на износа, макар че паралелно по-бързо расте вносът. Износът се е увеличил от 5692,1 през 2002 г. на 7438,5 млн. през 2003 г., а вносът от 7286,6 на 9912,3 млн. щатски долара. Особено значимо е нарастването на износа на инвестиционни стоки (машини и промишлено оборудване) – 13,6 % в евро.
4.Изразена тенденция на кредитна експанзия: през 2003 г. кредитният портфейл на банковата система регистрира ръст от около 49 %; значимо нарасна потребителският кредит и кредитите за граждани и домакинства се увеличиха със 75 %, а делът им в кредитния портфейл нарасна от 20 % на 22,6 %; има трайно нарастване на дългосрочното кредитиране; българските банки започнаха да връщат в страната значителна част от активите, които бяха преди това депозирани в чужди банки.
5.Общият държавен и държавно гарантиран дълг, който през 1997 г. се равняваше на 105,1 % от БВП, е намалял, като в края на януари 2004 г. възлиза на 8554.8 млн. евро (44.1% от прогнозния БВП за 2004 г.).
6.Ако са верни данните от оповестеното наскоро проучване на института “Иван Хаджийски” и агенция “Медиана”, през 2003 г. трайната бедност в страната е намаляла два пъти в сравнение с 1999-2000 година. Ръстът на индивидуалното потребление през 2003 г. в сравнение с предходната година е 6,8 %, което представлява най-големият ръст от 2000 г. насам и това е повече от ръста на БВП. Крайното потребление, включващо индивидуалното и колективно потребление, е достигнало до 6,6 % от БВП. Нарасналите инвестиции и ефектът от различни програми на социалното министерство са довели до намаляване на безработицата – около 100 000 по-малко безработни през декември 2003 г. в сравнение с декември 2002 г. Правителството прие Стратегия за заетостта 2004 – 2010 г. и се очаква тази тенденция да продължи.
7.Ускори се ръстът на инвестициите в основен капитал, които през 2003 г. нараснаха с 13 % в сравнение с предходната 2002 г.. Увеличава се размерът на чуждестранните инвестиции, като по предварителни данни през 2003 г. те са над 1,360 млрд. долара, което е рекорд досега. От тях около 500 млн. долара са на зелено, вложени в нови предприятия, хотели, бизнессгради и енергийни съоръжения. Общият обем на преките чуждестранни инвестиции е бил около 7,2 % от БВП на страната. Увеличават се инвестициите в проекти, които имат възвръщаемост в дълъг срок, а така също и за технологично обновление в бизнес сектора. Като цяло има нарастващ инвеститорски интерес към Балканите и прогнози, че тази тенденция ще се засилва, особено с влизането на централноевропейските страни в ЕС.
8.Съвсем наскоро членовете на Европейския парламент в Страсбург приеха единодушно доклада за напредъка на България в подготовката й за членство в Европейския съюз. След влизането в НАТО е почти сигурно влизането на страната в ЕС през 2007 г. Европейската комисия предложи финансова рамка за България за периода от 2007 до 2009 г., равняваща се на 4,245 млрд. евро – около 7 % от прогнозирания БВП на страната по това време, което е относително повече от това на всяка друга от новоприеманите сега страни.
Кои са някои от най-важните негативни тенденции?
1.Ширещата се престъпност, несигурност, недобре работещи контролни механизми и неефективна съдебна система, значими мащаби на корупцията. Според проучването на Трансперънси интернешънъл през 2004 г. по корупционни тенденции България е на 54-то място от 133 държави в света. На първите места като най-некорумпирани са Финландия, Исландия, Дания, докато след нас са Сърбия – на 106-о място, Русия – на 86-о, Полша – на 64-то.
2.Доходите на българина остават най-ниските в Европа, а здравеопазването и образованието са с влошаващо се състояние. Сринати са социализационните и морални механизми, липсва правна култура, недостатъчно е националното единство и мобилизация за излизане от съществуващото състояние, мащабите на отклоненията сред и без това намаляващото младо поколение са такива, че заплашват съществуването на нацията.
3.Отчуждението между гражданите и политиците е огромно, степента на недоверие към политиците и държавниците е много голяма и това затруднява ефективните действия от страна на политическия елит.
4.Продължава бедственото за страната “изтичане на мозъци”, което я лишава от най-образованите, млади и предприемчиви хора, от най-интелигентните и перспективните. Това се съчетава с отчайващи демографски тенденции.
5.Външните инвестиции са неравномерно разпределени – през миналата година около 75 % или около 1 млрд. долара са били концентрирани в София, а инвестициите в нови малки и средни предприятия с високотехнологична стойност на производството, представляващи именно бъдещето на бизнеса в една страна, са нищожни. Отвън компаниите идват поради евтиния труд, а не заради високата производителност на труда и високата добавена стойност. Няма траен инвеститорски интерес на големи компании, а в сравнение с държави като Румъния и Хърватия от нашия регион тя е в неблагоприятно положение, че е по-отдалечена географски от Западна Европа. Основната част от износа на страната за Европейският съюз са трудоемки стоки като облекла, трикотаж и допълненията към тях (около 30 % от износа), като повечето се изработват на ишлеме и с ниска добавена стойност.
6.Селското стопанство продължава да бъде разкъсано на около 25 милиона парчета земя, които я правят много трудно обработваема със съвременни машини и технологии.
7.Значителен проблем е лошата инфраструктура, отблъскваща големите индустриални компании с експортна насоченост. Около 80-85% от произвежданите в България продукти са нискотехнологични, с ниска степен на преработка, свързани с евтин неквалифициран труд, енергоемки, материалоемки, капиталоемки. Среднотехнологичните продукти са около 10-15%, а високотехнологичните са едва 3 до 5 %.3
8. Много бързо нараства както междуфирмената задлъжнялост, така и дефицитът по текущата сметка на страната, който не е бил никога така голям в нейната история и представлява заплаха за устойчивото развитие на икономиката.Нетният износ на страната през 2000 г. е – -5,4 % от брутния вътрешен продукт на страната, през 2001 г. е -7,5 %, през 2002 г. е -6,6 %, а през 2003 г. достига -9,8 %.
Когато търсим отговора как да преодолеем тези негативни тенденции, следва да имаме предвид условията, при които бихме могли да направим това.
3. Глобализацията, евроинтеграцията и външните зависимости като препятствия и предпоставки за развитие
Всяко решение за насоките на по-нататъшно развитие на страната би следвало да се съобразява с основните тенденции в съвременния свят, резултат на процесите на глобализация.
1.Тя излага националните икономики все повече на международната конкуренция, почти всички основни фактори на производството са все по-малко териториално ограничени, а предходните регулиращи механизми на държавата работят все по-неефективно.
2.По-високите заплати намаляват конкурентността на фирмите и те са склонни да изнасят производството си в страни, където тези заплати ще бъдат по-ниски. Това кара правителствата да се съгласяват с исканията на транснационалните компании и на първо място да намалят данъците, за да ги привлекат или задържат на своя територия. Така се снижават възможностите за изграждане на защитни мрежи за гражданите, намиращи се в неблагоприятно положение.
3.“Пълната заетост” остана в миналото. Трудът е все по-дерегулиран, изискванията за гъвкавост и мобилност на работна сила – все по-големи.
4.Глобализацията разрушава досегашните организационни форми, служили като предпоставка за утвърждаване на ценности като солидарност и колективизъм, подкопава влиянието на профсъюзи и партии, разхлабва предходните форми на социално партньорство.
5.Информацията, знанието, “човешкият капитал” се превръщат във все по-значими ресурси на развитие.
6.Както застаряването на населението, така и новите технологии са предпоставка за бързо нарастване на разходите за здравеопазване, необходими за поддържане на съответен здравен статус на една нация. Това допълнително натоварва бюджетите и увеличава проблемите.
Прави се опит за разграничаване на леви и десни, социални и неолиберални версии на реакция на държавата на условията на глобализация и евроинтеграция, но за страни като България, които са с огромен недостиг на ресурси, изостават и необичайно силно са зависими от международни институции и външни фактори изобщо, възможностите за ляво-дясно маневриране са относително ограничени и затова е реалистична една национална политика в рамките на съществуващия относително нисък обхват на възможните алтернативи. В този смисъл е необходим и силен национален консенсус за развитието на България, еволюционен подход, съчетаване на промените с приемственост в управлението и развитието на страната, рационална дискусия за всяка крачка, която ще се прави напред. Тази рационална дискусия следва да изведе напред стратегии, които да доведат до колкото се може по-значимо ускоряване на развитието, без това да води до силни социални диференциации и оттук противопоставяния и конфликти, които биха имали дестабилизиращи следствия.
4. Примерът на Гърция или примерът на Ирландия – “оставач” или “отличник” в ЕС?
Няма универсален модел на успех на развитието, но в същото време опитът на една или друга страна е много важен за очертаване и на нашите перспективи. България влиза в Европейския съюз, откъдето следва, че се подчинява на общия модел и на огромното количество изисквания за ЕС, които внасят съществени ограничения в опитите за създаване на национален модел на развитие. В рамките на ЕС откриваме модели с различна степен на успешност. Сред “оставачите” е Гърция. Нейният БВП на човек преди влизането й в ЕС нараства бързо до 62 % от средното за съюза, след влизането през 1981 г. започва да пада и през 1998 г. е 59 % от средния. Тя в най-малка степен успява да се възползва от влизането си в съюза за един успешен модел на развитие. Сред отличниците е “келтският тигър” Ирландия. При влизането й в ЕС през 1973 г. нейният БВП е 61 % от средния, а през 1998 г. става 110 %.4 Тя е образец на успешно развитие в условия на “късна”, “рефлексивна”, “постиндустриална” модернизация. Какво да правим, за да имаме подобен успех и бъдем “отличникът”, а не “оставачът” в ЕС?
4.1. Как да съчетаем глобализацията и държавата?
Първият въпрос, на който трябва да отговорим, е как да реагира държавата на глобализацията, за която се казва, че ерозира нейните възможности за действие. С по-малко държава ли, както казват неолибералите, или запазвайки активната роля и мащаби на държавата, както твърдят традиционалисти кейнсианци и неокейнсианци? Отговорът не е нито “по-малко”, нито “повече”, а успешна трансформация на държавата, за да може да се справя с новите предизвикателства. Тази трансформация би била успешна само ако рязко се засилят транснационалните взаимодействия и сътрудничество, ако държавата действа не като единствен суверен, а като координатор, закрилник, стимулатор в колективни взаимоотношения вътре и вън от нея. Адаптацията към външните предизвикателства може да се извърши не самостоятелно, а чрез утвърждаване и засилване на различни интеграционни взаимовръзки с държавни и недържавни обединения. Там, където тя не успее да направи успешно това, ускорено изпада от историята. Затова и толкова яростна е конкуренцията за включване в НАТО и Европейския съюз.
Една класация за степента на глобализация на държавите, която прави от няколко години сп. “Форин полиси”, сочи Ирландия като най-глобализираната страна в света през 2001 и 2002 г. След нея на първите места като най-глобализирани от общо 62 страни през 2002 г. се подреждат последователно Швейцария, Швеция, Сингапур, Нидерландия, Дания, Канада, Австрия, Великобритания, Финландия, САЩ, Франция, Норвегия. При съставянето на този рейтинг са използвани четири показателя.
Първо, икономическа интеграция – обем на международната търговия, инвестиции и различни плащания, които се реализират при пресичане на държавни граници.
Второ, личностни контакти – международни пътувания и туризъм, обем на международни телефонни разговори, пощенски пратки и преводи.
Трето, технологии – число на ползвателите на Интернет, брой на Интернет-сървъри и пр.
Четвърто, въвлеченост на страната в международна политика – членство в международни организации, количество посолства и пр.5
България, за съжаление, не е включена в това изследване, но изводът от него се натрапва – плътността, интензивността на икономически и политически взаимовръзки на държавата с останалия свят са типични за най-развитите страни и тяхното стимулиране и разгръщане има ключово значение за всяка стратегия на растеж.
4.2. Изграждането на ефективна политическа система, препятстваща социални отклонения и предлагаща сигурност
Без политическа стабилност, ред и законност не е възможно каквото и да е развитие. Ние ще си говорим колко сме демократични, а инвестициите ще отиват в Китай. Стабилност не е възможна без доверие в държавните институции и политическите партии, активно гражданско участие, етническа равнопоставеност, ефикасност на правораздаването, защита на личната и имуществена сигурност на гражданите. Това означава:
1. Ефективна, независима от политическите промени, държавна администрация, стабилна политическа система. По-нататъшна реформа на държавните служби на основата на принципите на откритост, достъпност, прозрачност, предсказуемост и ефективност, повишаване на капацитета на институциите за управление на публичния сектор, включително чрез засилване на публично-частното взаимодействие, гарантиране на устойчивостта на държавното управление, електронизация на централната и местна администрация.
2. Преодоляване на недостига на достатъчно ефективни консесуални инструменти за изграждане на институциите, които имат важно общонационално значение чрез избора им от парламента с помощта на квалифицирано мнозинство от две трети. Стабилизиращ ефект върху развитието на страната би имало известно увеличаване на правомощията на президента по посока на законодателна инициатива и отлагателния вот.
3. Ефективни съдебни органи, ограничаващи престъпността и политическата нестабилност. Бързо съдопроизводство както в наказателната, така и в гражданската сфера. През изминалите години бавността или неефективността на съдебните процедури, свързани с договорни отношения между фирмите и обявяване на несъстоятелност, бяха такива, че породиха вълната от лични саморазправи. Очевидно е, че досега съществуващото състояние на съдебната власт не може да остане същото. Съществуващата система за разследване на значими престъпления е неефективна, а съдебното производство е силно усложнено и може да продължава безкрайно дълго. Наскоро приетият нов Закон за съдебната власт, резултат на направените преди това конституционни поправки, премахна предходния абсолютен имунитет на магистратите и го замени с функционален, отнасящ се само до служебните им задължения, въведе и множество различни наказания за провиненията им; съдии, прокурори и следователи се назначават само с конкурс. Тепърва ще може да се преценява обаче доколко това ще повиши ефективността на системата.
4. Преодоляване на огромното отчуждение и недоверие на гражданите към партиите и политическия елит е възможно само при съществени промени в контрола върху политиците, което да ги накара да се почувстват значима сила. Това означава механизми за много по-силна подконтролност на политиците спрямо гражданите, проявяващи се в няколко основни посоки: първо, активно използване на референдумите; второ, въвеждане на първични избори за депутати от страна на партиите; трето, промени в конституцията по посока на императивен мандат на депутатите – въвеждане на право и възможност избирателите да ги отзовават, когато са недоволни от тях. Сега свободният мандат на депутатите противоречи на техния пропорционално партиен принцип на подбор и влизане в парламента, а това води до непрекъснати сътресения и напрежения в политическата система; четвърто, въвеждане на мажоритарно начало в избирателната система с едномандатни избирателни райони. Пропорционалната избирателна система, наложила се в страната през 90-те години, е предпоставка за повишена нестабилност и съвсем не е по-малко корумпирана, както се опитват да обясняват някои политици, страхуващи се от мажоритарната система, напоследък. Факт е, че навсякъде мажоритарните избирателни системи са гаранция за много по-голяма стабилност и отговорност. Пето. Създаване в парламента на “комисии по етика” от типа на тези в американския Конгрес, които са между най-важните бариери за корупцията.
5. Преодоляване на сегашното състояние, при което изградената партийна система и партийно законодателство създават предпоставки за съществуването на партиите само като гигантски механизми на корупция. Радикална промяна в законите за партиите, която да осигури абсолютна прозрачност и контролируемост на средствата, които те събират и използват.
6. Сегашният абсолютно неефективен регистър на доходите на длъжностните лица би следвало да стане на първо място задължителен и на второ място, предполагащ жестоки санкции за нередности и цялостен антикорупционен климат.
4.3. Използването на геокултурни фактори в стратегията на развитие
Масираното движение на капитали от един регион към друг винаги е било благоприятствано от сходни културни и езикови особености, а не просто от икономическата рационалност. Бурното развитие на САЩ и на Австралия през втората половина на ХIХ век не би било възможно без огромното движение на британски капитали към тези страни в условия, в които Великобритания е световен хегемон, а нейната малка територия и население не могат да усвоят гигантското количество свободни капитали. По подобен начин икономическата реформа в Китай не би имала своя невероятен успех без факта, че около 80 % от външните инвестиции до края на 90-те години на ХХ век идват от китайската диаспора в околните страни. В това отношение Ирландия също се възползва от тези културни предпоставки, тъй като по-голямата част от ирландците живеят в САЩ и този етнически, културен и езиков фактор съвсем не бе без значение при реализацията на движението на капитали.
Културната близост между България и Русия е добре известна и между факторите, допринесли за срива на страната ни през 90-те години е, че тя не успя да се възползва от огромния износ на капитал от там в този период, който вместо да дойде в България отиде в Западна Европа и САЩ. Дори по официални оценки този износ е бил десетки милиарди ежегодно и ако бяха създадени съответните политически и икономически предпоставки, той би могъл да дойде у нас. Но това е и в перспектива е една от възможните посоки на нашите взаимоотношения. Не по-малко значение има отварянето за движението на хора и капитали по посока на околните славянски страни – от бивша Югославия, още повече че тук няма езикови бариери.
4.4. Стратегии за увеличаване на социалния и човешкия капитал
Стратегиите за повишаване на социалния капитал (равнището на сплотеност и доверие в обществото) и на човешкия капитал (умения, знания, подготовка за новия тип технологии) са ключов фактор за всяко развитие. Това е най-занемарената област през последните петнадесет години. Всички предходни социализационни и възпитателни системи бяха унищожени и децата и младите хора бяха оставени на произвола в една ситуация на остра аномия и социална криза. Тя се отрази в най-висока степен именно върху тях и доведе до ужасните цифри, свързани с огромната детска и младежка престъпност, наркомания, алкохолизъм.
Тук и азиатският опит, но и американският ще бъдат изключително полезни – възстановяване на детските и младежки организации. “Бранник” и “Легионер” ли ще бъдат, “Пионер”, “Комсомол” или “Бойскаут”, но без активна държавна политика по създаване и използване на такива организации, без много силна извънкласна работа в училище, ние ще ставаме общество с нищожен социален капитал и никаква стратегия на развитие няма да е възможна. Как е възможно в десетки американски градове да има полицейски час за ученици и да те арестуват до 21 години за това, че си изпил дори една бира, а за нас тези проблеми да не съществуват? Как е възможно в Япония, Южна Корея, Сингапур учениците да ходят с униформи и да започват деня с химна, да бъдат подчинени на мощни морални и социализационни механизми, а за нас тези неща да не съществуват? За тази цел са необходими радикални стратегии за изграждане на мощни системи за морален контрол и своеобразна консервативна (неоконсервативна) революция по посока на укрепване на малки общности като семейство, съседска общност, граждански организации, детски и младежки възпитателни организации, домове за деца и юноши. Силната национална мобилизация и избягване на крайни политически противопоставяния, отхвърлянето на политиката на омразата и конфликтите, поддържането на силна идентичност, социално партньорство и социален мир са ключов ресурс, свързан с качеството и сплотеността на социалните общности. Те генерират социален капитал, въплътен в равнището на доверие в обществото, който също е благоприятна предпоставка за развитие.
Без включването на знанията в стратегията на развитие не е възможно излизането на нашето общество от изостаналостта. Това означава създаване на капацитет по абсорбиране и приспособяване на знания чрез инвестиции в човешки капитал, научни и развойни изследвания. Дигиталната грамотност и значението на грамотността по чужди езици стават не по-малко важни от традиционната грамотност. Учениците и студентите следва да бъдат обучавани не просто на знания за факти, а на бърза ориентация в информационни бази-данни и умения да използват получената информация в съответни контексти. Когато става дума за човешкия капитал, през последните две десетилетия навсякъде се акцентира особено много на основното и средно образование и фундаментална задача на България е да осигури достъп на всички български деца и младежи до качествено образование. Сега качеството и на средното и висше образование пада, а създадената комисия по акредитация на висшето образование мери формални фактори, но не и резултатите на изхода на съответните висши учебни заведения. Очевидно необходим е бърз пренос на техники и институции на оценка на качествените резултати от средното и висше образование и ранжиране на тази основа на всички училища и вузове. Това би следвало да се съпровожда с рязко увеличаване на конкуренцията в средното и висшето образование. Аз не мога да разбера неистовия страх на лобитата на основните вузове в Народното събрание, които години наред възпрепятстват даването право на най-мощната научна институция у нас – БАН да обучава магистри. Нали това рязко би увеличило конкурентността, така и качеството на висшето образование? Паралелно с това средното образование би следвало наистина да мине към национални матури и ваучерна система на финансиране, което съществено би засилило конкуренцията между училищата. Би следвало да има прозрачна и конкурентна система на обучение при рязко засилване на пазарната конкуренция в образованието.
В Ирландия съществено място заема концентрацията на усилия към качествено висше техническо образование – една сфера, която през последните години у нас бе пренебрегната, за сметка на бума на кандидатствания на студенти към хуманитарни и социални науки като право, психология, икономика, политология. От значение са също промените в техниката на преподаването по посока на стимулиране не на репродуктивността, а креативността.
4.5. Сегментизираните пазари и използването на различието
Отчетливо развиваща се тенденция в условията на глобализация и трета индустриална революция е разгръщането на сегментизирани и силно иновационни пазари, насочени към специфични групи, малки групи потребители, залагащи на специфични, нови, различни продукти и услуги. Информационните технологии свеждат разходите за разнообразяване на производството към нулата. Позволяват производството на малки серии от определени стоки, предназначени за определени пазарни ниши. Компанията “Филипс” например произвежда в 1972 г. сто различни модела цветни телевизори, в края на 80-те години те стават 500, а на 90-те години – над хиляда. Който предложи нещо различно, ново, своеобразно, печели.
Разнообразието се продава и това се превръща в нов шанс за догонващ тип развитие. В такава ситуация шансът на страни като България е да заложат именно на ценността на своите различия. Всяка една стратегия за успех предполага инвентаризиране на онези пазарно печеливши различия, които има страната и от които би спечелила в една постиндустриална икономика. Ключово значение има не повторението на това, което правят другите, а намиране на печелившите различия във формата на екологични и индивидуализирани продукти, на използване на историята, географията, регионалните особености като ключови икономически предимства.6 Това означава, че най-печелившите стратегии на икономическо развитие са не просто в имитациите, а в иновациите.
4.6. Данъчна политика в условия на глобализация
В условия на глобализация има тенденция за глобално бягство от данъчно облагане и изтичане на средства от една страна в друга страна. Това става чрез няколко основни механизма:
а) регистриране на компаниите в офшорни центрове и използване на данъчни привилегии там;
б) прехвърляне на печалбата на компаниите в чужбина и избягване на облагането чрез трансферни преобразувания на цените на произвежданите стоки в различните страни;
в) износ на средства чрез плащането на фиктивен внос, т.е. на внос, който не пристига.
При това положение стои въпросът как да реагира държавата, за да може успешно да осъществява своите функции? Ако данъците са твърде високи или от тях се изискват високи социални осигуровки за работниците, транснационалните компании бързо могат да местят производството от една страна в друга, то държавите започват да се конкурират коя с колко да намали данъците, за да може да ги привлече или задържи.
В условия на глобализация една държава може да реагира адекватно само с нов тип данъчна политика и ново разбиране за данъчната справедливост, което не е ограничено до данъчното преразпределение чрез прогресивно-подоходния данък, а е насочено към търсене на нови форми, чрез които се натрупват средства в държавния бюджет. В една или друга степен тези търсения се отразяват и в процеса на хармонизация на нашето законодателство с това на ЕС. Дейността на държавата се преориентира радикално в няколко основни посоки, които би следвало да се имат предвид и от нашата страна:
• затваряне на данъчните вратички за избягване на данъци и създаване на максимално ефективна система за събиране на данъци; данъчна полиция и рязко повишаване на ефективността на съдебните дела, заведени от данъчните власти, която сега е извънредно ниска; сега проучванията показват, че една от главните причини да не се плащат данъци и осигуровки е ниският риск от възмездие, малката вероятност човек да бъде разкрит и санкциониран;
• продължаване на процеса, реализиран от настоящото правителство на заместване на преките с косвени данъци, при относително по-ниски данъчни ставки;
• повишаване на данъците върху луксозните стоки, цигари, алкохол;
• повишаване на данъците върху недвижимата собственост, която е най-малко мобилна от всички форми на капитал;
• намаляване на корпоративните данъци (в Балканския регион те се движат от 15 % в Македония през 20-25 % в останалите страни до 30 % в Босна и Херцеговина; предизборно НДСВ бе обещало нулеви корпоративни данъци при реинвестиране на печалбите, но не изпълни обещанията си) за сметка на потребителските данъци;
• намаляване на стръмността на прогресивно-подоходното облагане с проучване допълнително на плюсовете и минусите от утвърждаване на “плоско” облагане, особено в контекста на неговото въвеждане в околните страни, които се конкурират с нас за инвестиции;
• защита на държавата от източване на данък добавена стойност: известно е, че в България измамнически фирми са шампион по кражба на ДДС от държавата (ако загубите от източване на ДДС през 2002 г. в страните от ЕС се равняват на около 1 % от общия му БВП от 8 трилиона, то в България достигат до около 4 %, или 1,3 млрд. лева годишно;
• данъчно стимулиране на високотехнологични компании чрез данъчни ваканции, по-ниски данъчни ставки, данъчни кредити. Данъчни стимули под формата на ускорена амортизация. В околните балкански страни наблюдаваме различни практики в това отношение: временно освобождаване от данъци (Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, Сърбия); частично освобождаване от данък печалба (Босна и Херцеговина, Македония); преференциални корпоративни ставки (Румъния, Хърватия), ускорена амортизация (България, Хърватия, Македония, Румъния, Сърбия); данъчни облекчения при инвестиции (Босна и Херцеговина, Македония); данъчни облекчения за реинвестиции (Румъния); освобождаване от мита (не важи само за България и Албания); освобождаване от ДДС (Румъния), диференцирани ставки на ДДС (Албания); създаване на специални зони с освобождаване от ДДС (България, Румъния), освобождаване от данък печалба (Херцеговина, Хърватия, Македония, Румъния) и други данъчни облекчения (Босна и Херцеговина, Македония, Румъния).
4.7. Развитие на националния капацитет за усвояване на средства от ЕС
Влизайки в ЕС, за един дълъг период България ще бъде нетен получател на субсидии от европейските земеделски и структурни фондове, т.е. ще може да използва различни преразпределителни фондове. Отделно за цял ред други средства няма да има предимства, но бихме могли да кандидатстваме и да се конкурираме за тях, за да може да ги усвоим, както е например по средствата от рамковите спогодби, чрез които се финансира науката в ЕС. Активността при използването на субсидиите от ЕС дава възможности, за които обаче трябва да се правят съответни проекти. Това обаче изисква специална подготовка за формиране на умения по създаване, изпълнение и оценка на такива качествени проекти.
От тук нататък обемът на средствата, които привлича и използва страната, в много висока степен зависи от това доколко всяко отделно министерство, съвместно с различни държавни и граждански организации, ще успее да създаде организация, институции, механизми, кадри, които да могат максимално да привличат и усвояват съответните средства. Това от своя страна предполага една огромна образователна и подготвителна дейност на отделните социални групи, която трябва да се реализира с помощта на държавата. Във всеки български университет би трябвало да се създаде дисциплина, която да подготвя младите хора на техники и организация по участие в различни типове проекти и програми по привличането на средства. Курсовете за обучение на бизнесмени, представители на гражданските организации, ръководители на научни структури и всички звена изобщо, които биха могли да се ангажират с финансиране от ЕС, би следвало да се превърнат в една от ключовите задачи на всяко правителство.
4.8. Иновационна политика и приоритетна роля на технологиите на третата и четвърта индустриална революция
Ключов елемент на една ефективна политика на развитие е разработката на стратегия за повишаване на технологическия и иновационния потенциал на страната, включваща разходите за изследвания и разработки, заетия с това персонал, степента на защита на интелектуалната собственост, отвореността за международна търговия и финансирането на научноизследователската дейност. В момента съществуващите социални механизми за създаване, приспособяване, усвояване, внедряване на нови или подобрени знания, продукти, процеси и услуги не са достатъчно ефективни, научният и техническият потенциал, оцелял през последните 15 години, не е обвързан от ефективни системи на социални поръчки, недостатъчно интегриран е в европейските структури. Държавната иновационна политика би следвало да разработи пакет от стимули за иновационна дейност (субсидии, данъчни облекчения и пр.), за развитие на научни изследвания в научните институти и висши училища, за повишаване ефективността на собствените инвестиции, защита на интелектуалната собственост, стимулиране създаването на високотехнологични предприятия, разпространението на технически и други новости.7 Европейският съюз е насочен към изграждане на т. нар. общество, основано на знанието (knowledge-based society) и очевидно това трябва да стане и наша стратегия. При сегашното финансиране на науката и механизми на нейното функциониране обаче това не е възможно. Ако не се осъзнае, че колкото по-активна е изследователската дейност, толкова в по-висока степен едно общество може да абсорбира и чуждестранен информационен и интелектуален опит, да се възползва от външни изследвания и да повишава производителността на труда, да увеличава продуктите с добавена стойност и така да се развива ускорено, страната няма перспективи.
Правителството на Симеон Сакскобургготски прие през 2002 г. индустриална програма за развитието на страната. В нея като приоритетни отрасли бяха изведени телекомуникациите, енергетиката, туризмът, селското стопанство и фармацевтиката. За съжаление, цял ред дейности, предвидени в програмата на правителството, свързани с приемане на Закон за високотехнологичните паркове и група закони, дефиниращи комплекс от облекчения и ангажименти на държавата към сектора; приемане на програма за въвеждане на Интернет-образование в средните училища – свободен Интернет достъп, специални часове, покриващи новата икономика и технологиите, върху които тя се базира; създаване на инвестиционен фонд с държавно участие и с привличане на международни финансови инвеститори, който да стане ядрото на технологичните паркове; усъвършенстване на регулаторната рамка за електронна търговия, по същество не са реализирани, макар че крайният им срок бе 2003 г.
Практическата реализация на програма за движение в посока на технологиите на третата индустриална революция и перспективите на четвъртата индустриална революция може да се разглежда като катализатор на развитието. Третата индустриална революция е свързана с комуникационните технологии и новите материали, нови източници на енергия, екологично чисти технологии, а намиращата се в началния си стадий четвърта индустриална революция ще се опира на генните технологии, на нанотехнологиите и роботиката. Очевидно е, че това трябва да бъдат най-напред приоритетни направления в образованието и науката, където да отиват основни средства. Комуникационните технологии имат комплексни следствия: първо, дават възможност за достъп до информация, за създаване, съхраняване и използване на големи масиви информация от всякакъв вид и второ, стават фактор за ускоряване и увеличаване на връзките между хората. Това само по-себе си рязко увеличава човешкия, социалния, информационния капитал, а чрез него и икономическите възможности на една страна.8
4.9. От социална към неосоциална държава
В условията на глобализация дори и в най-развитите страни не могат да бъдат запазени старият тип социални държави, тъй като силните социални мрежи оскъпяват продукцията на компаниите и ги тласкат към бягство в други държави. Поради това и се търсят различни посоки за трансформиране на предходния тип социална държава:
1. Социална политика без макроикономическа стабилност не е възможна, тъй като инфлацията вече не помага на бедните, както в кейнсианската държава, а наказва несъизмеримо повече бедните отколкото богатите. Потребността от социални програми трябва да се съобразява с необходимостта да се намалят данъците върху капитала, който сега е много по-мобилен.
2. Социалната помощ от страна на държавата не трябва да насърчава жизнената пасивност, а да стимулира за активност, за продуктивност, спестявания, гъвкавост и готовност да се променя характерът на труда през целия живот на човека. Основната посока на социалната политика следва да бъде осигуряване на възможности, условия, шансове на индивидите и групите, които са в неблагоприятно социално положение, да променят своите позиции.9
3. Пожизненото образование и “социално инвестиране” в условията на налагане на постиндустриални технологии са най-удачната политика срещу попадането на големи слоеве от хора в капана на маргиналността, бедността и постоянната безработица. Здравето, образованието и отглеждането на децата са най-важните елементи на инвестиране в бъдещето.
4.Намаляване на разходите на фирмите за социални осигуровки на работниците чрез финансиране на тези осигуровки или чрез държавния бюджет (датския модел) или чрез нарастващи вноски от страна на самите работещи (швейцарския модел). Когато социалната осигуреност се осъществява чрез правителствения бюджет, средствата за това се осигуряват преди всичко чрез повишаване на данъците върху домакинствата и потреблението, а не чрез по-високи данъци на предприятията.
5. Отказ от принципа за социално подпомагане от държавата на всички безработни граждани и стесняване на помощта до действително нуждаещите се. Тази социална помощ от държавата да не води нейните получатели до готованство, до склонност да се осланят на някой друг, до трайна зависимост. Тя трябва да бъде нещо временно, като период, в който се осъществява преквалификация за търсене на ново работно място в условия, при които безработицата има на първо място структурен характер.
6. Застаряващата демографска структура в страните от ЕС, включително и в България, предполага намаляване на дела на пенсиите, изплащани от държавата и много по-активно развитие на частни пенсионни фондове, увеличаването на пенсионната възраст и предлагането на различни стимули за работа отвъд пенсионната възраст, нарастване на вноските, по-голяма отговорност на работодателите и лични пенсионно-спестителски планове. Освен тях от значение е борбата срещу възрастовата сегрегация и нагаждане на образователните и обучителните системи към обучение, квалификация и преквалификация на всички възрастови групи. Развитието на семейно данъчно облагане от своя страна е стимул за съвместно живеене и подпомагане на различните поколения в семейството.
7. Предлагане на различни механизми за насърчаване на заетостта. Сред тях са дерегулация на трудовия пазар; разширяване на заетостта чрез работни места, откривани от държавата в различни социални сфери; намаляване на работното време и разпределяне на наличните работни места между всички безработни граждани; увеличаване на броя на частично заетите и стимулиране на нестандартна заетост на непълно и гъвкаво работно време, на работа у дома, на работа на няколко места, временна работа, работа на няколко места с помощта на Интернет; система за бърза преквалификация и стимулиране на предприемачеството.
4.10. Глобализирането на нациите и използването на ресурсите на всички българи по света
Глобализацията рязко увеличава движението на хора и България е пример за изтичането на огромен човешки потенциал. Известно е, че в продължение на две хилядолетия еврейската нация е единствената, която е глобална нация – навсякъде по света, запазвайки в същото време силна национална идентичност. В условията на глобализация нациите се “евреизират” или глобализират, в смисъл, че все повече отслабва значението на териториалната характеристика при дефинирането на нацията. Териториалните нации са измествани постепенно от глобалните нации. По-слаборазвитите нации все повече се разцепват на две части – териториално обособена нация и глобално дисперсирана нация. Нациите все повече заприличват на големи октоподи, простиращи се по цялата земя и тези териториални нации, които първи осъзнаят добре това и успеят да го използват, се оказват с решителни предимства пред останалите. В степента, в която те успяват да използват своята глобална дисперсирана част в икономическо, интелектуално, политическо, културно отношение, рязко увеличават възможностите за икономическо развитие.
Многостранното използване на този потенциал за целите на развитието на България би следвало да бъде подчинено на дългосрочна стратегия на поддържане на контакти и ангажиране на социалния, финансовия, човешкия, информационния капитал на българите по света. Тя се нуждае от специална политика към милионите българи извън страната, като се почне от рязкото облекчаване на възможностите на тези, които не са нейни граждани, да станат такива и се стигне до стратегия на използване на потенциала на новата емиграция в Западна Европа и Северна Америка, която благодарение на съвременните комуникации и на първо място Интернет и бързия и поевтиняващ транспорт, остава културно и психологически свързана със страната.
Поставено е началото на използване на тези ресурси. Първо. Използване на образованието и опита на тези хора. Макар и още недостатъчно, но поне интелектуалните възможности и международният опит на една малка част от тези българи се използваха от края на 90-те години в рамките на инициативата “Българският Великден”. От всички тях една група с образование в световни университети и опит в международната икономика бяха привлечени след 2001 г. в управлението на страната. Всяка партия би следвало да използва знанията и равнището на обучение на съвременно най-високо равнище на българи, завършили в световните университети и техният опит в глобални институции – глобални компании, глобални финансови институции, международни организации. Второ. Използване на финансовите им ресурси. По официални данни на БНБ българи от чужбина са превели в България само през 2003 г. сума от 675,7 млн. долара, равняващи се приблизително на един милиард лева по текущия курс на долара, а това са средства близки по количество например до общата сума, изплатена през тази година за заплати и стипендии от бюджета, която е била около 1,4 млрд. долара. БНБ обаче отчита само парите, които са дошли по банков път, но на практика като се вземат и тези, които идват по небанков начин, се смята, че реалната сума на приведените в страната пари е била между 1 и 1,5 млрд. долара. Това е една немалка сума, която би могла допълнително да нарасне и да бъде значим фактор за ускорено развитие на българската икономика.
Би следвало да се проучи опитът по привличане на средства от сънародници в други държави. Типичен е например опитът на Португалия по ползването на средства, спечелени от португалци в чужбина. Менажерите на португалската банкова система от 70-те години на ХХ век се опитват активно да използват, насочат и усилят потока от средства на португалци в чужбина към Португалия. Постепенно те създадоха организация сред португалските емигранти във Франция да внасят своите спестявания във френски банки и след това да ги прехвърлят към португалски институции.
4.11. Реемиграция, имиграция и привличане на човешки капитал
Ключов проблем на страните, осъществяващи догонващо развитие през последните десетилетия, е бягството на човешки капитал, изтичането на сиво мозъчно вещество, на концентрацията на висококвалифицирани работници към САЩ и Западна Европа. Нарастващата конкуренция в глобален план обаче създава предпоставки за промяна на тази тенденция и от активната политика на държавите зависи в каква степен те ще използват този факт за нови импулси на догонващ тип развитие. Днешните ключови фактори на производството – труд, капитал, технологии и идеи – могат да се движат бързо навсякъде по земното кълбо.
Влизането на България в ЕС и превръщането й във външна граница на ЕС в условия на глобализация и движение на големи групи от хора създават предпоставки не само за потоци на емиграция от България към други региони, но и на имиграция, т.е. на привличане на демографска маса от други места. По оценки на завеждащия демографския отдел към НСИ към 2010 – 2012 г. броят на заселващите се в страната чужденци би могъл дори да изпревари броя на емигриращите българи. В това отношение България има съответни предимства, които я правят привлекателна за социални групи от различни страни. Става дума за две основни групи, привличането на които очевидно ще бъде важен фактор за увеличаване на масата от средства за страната.
Първата е на хора от развитите западни страни и на първо място от Европейския съюз, които биха предпочели да се заселят тук поради природни дадености и по-ниските разходи за живот. Възрастни японци и англичани купуват жилища вече в страната и това, като се има предвид обезлюдяването на българските села и ниската цена на жилищата там, очевидно може да благоприятства възстановяване на селищата и живота там от хора, които другаде са спечелили своите пари, но ги харчат тук, в нашата страна. Броят на възрастните граждани в ЕС ускорено нараства, а пенсионните системи се характеризират с нарастващо кризисни процеси и хората, които биха искали да харчат пенсиите си на места, където биха живели много по-евтино, ще нараства през следващото десетилетие.
Втората група е на квалифицирани кадри от други страни, за които очевидно тепърва ще трябва да се градят програми за “зелени карти”. В това отношение стратегията би следвало да бъде ориентирана очевидно на първо място към българи-емигранти, които се завръщат да харчат пенсиите си тук, в своята родина, след като вече са завършили трудовата си кариера на Запад. След това вече основното трябва да са чужденци, които културно, етнически, религиозно са близки и не биха образували в страната анклави, които биха имали дезинтегриращо значение, а биха съхранили и укрепили една силна общност с висока степен на доверие и възможности за мобилизация. Тук са значими българите от бившите съветски републики, от Македония и Сърбия, славянско и християнско население, тъй като това би съхранило една относително неконфликтна и ясна етническа структура на населението.
Благодарение на Интернет постепенно се разгръща тенденция за работа вкъщи, независимо от разстоянието и дори в България по различни оценки до 20 хиляди души работят чрез глобалната мрежа за чужди компании като програмисти, дизайнери, аниматори и т.н. Тази тенденция очевидно ще се засилва. Факт е, че само една от Нюйоркските застрахователни компании планира в периода 2004-2006 г. да замени своя екип от 800 американски софтуеърни инженери, всеки от които печели по 150 000 долара годишно, с толкова компетентна група в Индия, в която всеки печели само по 20 000 долара годишно. Очаква се до 2008 г. броят на радиолозите в САЩ да намалее рязко, защото съответните данни могат да бъдат изпращани по Интернет в чужбина и обработвани от радиолози там при много по-ниско заплащане.10
Тенденцията на завръщане и задържане на висококвалифицирани програмни специалисти и информатици се очерта от 2001 г. насам, като е особено силна не само за страни като Индия, но става значима и в Източна Европа. През 1999 г. в Ирландия е привличала над хиляда имигранти на седмица, като половината от тях са били завръщащи се ирландци. В момента индийците започнаха отново да се връщат вкъщи и да се включват във възхода на софтуерната индустрия в своите страни. В Шотландия министър Джак МакКонъл застана начело на работна група “Млади таланти”, в чиито задачи влизат стратегия за привличане обратно на напуснали страната талантливи кадри. Създаден е механизъм за консултации в това отношение и Интернет сайт, насърчаващ работодатели отвън да наемат служители в Шотландия.11 В тази връзка има основание предложението на Лидия Шулева на завръщащи се в България висококвалифицирани специалисти във важни сфери за правителствената политика държавата да осигури допълнително заплащане по 500 евро.
Ако една страна има силна образователна система и може да произвежда образовани, квалифицирани и мотивирани кадри, то глобалните компании от развитите страни са все по-заинтересовани да използват тези хора на място при много по-ниско заплащане, отколкото да ги привличат в САЩ или Западна Европа, където те биха им стрували много по-скъпо. Всеки работещ в развитите страни с високи заплати, чиято дейност не изисква всекидневно непосредствено взаимодействие, е изправен през следващите години пред опасността, неговото работно място да бъде изместено в някоя страна като България, която му предлага кадри със същата квалификация, но осъществяващи дейността на място, на по-ниска цена, което дава конкурентно предимство на съответната компания.
В заключение: Глобализацията е процес, който може до доведе до рязко изоставане в развитието, но може да бъде използвана и за ускоряване на развитието. Евроинтеграцията създава предпоставки, но от нас зависи дали ще ги използваме и ще бъдем “отличници” или “оставачи” в ЕС. Както катастрофите, така и успехите на нашето общество досега са резултат на нашите собствени действия и действията на политическите елити, които сме излъчвали. Нищо не е предопределено, от нас зависи какво ще бъде следващото десетилетие, а и годините след това.
Бележкш:
1 Вж. Maddison, A. Monitoring the World Economy, 1820-1992, Development Centre of the Organisation for Economic Coоperаtion and Development, Paris, 1994, Table 4 (c); Рангелова, Р. Брутният вътрешен продукт на България по паритет на покупателна сила в международните сравнения, сп. Икономически изследвания, 1998, Год. VII, № 2, с. 20.
2 Вж. Human Development Report 1990. New York-Oxford: Oxford University Press, 1990, р. 111; Human Development Report 2003, New York-Oxford: Oxford University Press, 2003, pp. 237-238
3 Вж. Ангелов, И. Стратегия за догонващо икономическо развитие до 2020 година, сп. Понеделник, 2004, № 1-2, с. 45-46.
4 Вж. Икономиката на България и Европейския съюз. Стратегия за догонващо икономическо развитие до 2020 година, С., Икономически институт на БАН, 2003, с. 44-49.
5 Вж. Kearney, A.T. Measuring Globalization: Who’s up and who’s down?, Foreign Policy, January/February 2003.
6 Вж. Бек, У. Що е глобализация?, С., Критика и хуманизъм, 2002, с. 220-225.
7 Вж. Икономиката на България и Европейския съюз. Стратегия за догонващо икономическо развитие до 2020 година, С., Икономически институт на БАН, 2003, с. 249-276
8 Hammond, A. Digitally Empowered Development, Foreign Affairs, March/April, Vol. 80, N 2, 2001.
9 Вж. Sen, Amartaya. The Political Economy of Targeting, In: Public Spending and Poor: Theory and Evidence, Eds. D. Van de Walle and Kimberly Hedd, Baltimore: The John Hopkins University Press, 1995.
10 Schumer, Ch. and P. C. Roberts. Exporting jobs is not free trade, International Herald Tribune, January 7, 2004.
11 Вж. Carvajal, Doreen. The Workplace: Reversing the expat brain drain, International Нerald Tribune, March 9, 2004
