Представлявам Сдружението на генерали и офицери от запаса, членове на БСП. Те наброяват неколкостотин души, предимно генерали и старши офицери, с широк диапазон специалности.
Националната сигурност е твърде комплексен проблем и една част от него е политиката в областта на отбраната и въоръжените сили. Миналата година в сдружението беше изготвен един обемист документ по националната сигурност и предоставен на Висшия партиен съвет и на Парламентарната група на Коалиция за България за ползване при нужда, макар че в редица пунктове ние идвахме до заключения, които не съответстват на някои схващания в ръководството на БСП.
Неотдавна в сдружението беше разгледан един проект именно на тази тема – “Политиката в областта на отбраната и въоръжените сили”. Проектът започваше с изречението: ”Постоянните промени в глобализиращия се свят залагат нови задачи и дейности на въоръжените ни сили по поддържането на националния ни суверенитет и световния мир”. Но по-нататък в целия материал не става ясно кои са тези нови задачи и дейности на нашите въоръжени сили и по какви методи и с какви средства ще бъдат прилагани.Това наложи да се разгледат тези проблеми основно с участието на полковник Георги Димитров в сътрудничество с генерал-полковник Борис Тодоров – дългогодишен заместник-министър по въоръжението и техниката на Министерство на народната отбрана. Нашите изводи са:
Първо. В периода на глобализиращия се капитализъм се наблюдава явна тенденция икономически и военно по-добре развитите страни да решават политическите и икономическите междудържавни кофликтни ситуации изключително със силови военни методи. В продължителния двуполюсен мир средно всяка година са се водили по 35 локални войни и военни стълкновения, а през 1990 година са се състояли 100 войни, в които са участвали 90 държави – значително повече, отколкото във Втората световна война, и са загинали около 9 милиона души.
Що се отнася до САЩ, провежданата от тях политика и приеманите конкретни мерки показват, че те ще следват военно-политическите цели, за да запазят в ХХI век еднополюсен военно-силов мир и в никакъв случай да не допуснат възникването на други конкурентни военно-силови центрове. Политическият анализ показва, че САЩ сериозно се готвят да воюват с който и да е противник на планетата. Войните през ХХI век изглежда няма да намаляват, а ще се увеличават – говорим за т.нар. локални войни. Следователно на отбраната и въоръжените сили трябва да се отдели необходимото компетентно и отговорно внимание.
Второ. След войните в зоната на Персийския залив (1991, 1996, 1998 г.), в Югославия (март-юни 1999 г.), а също така и в хода на провеждане на антитерористичната операция в Афганистан (есента и зимата на 2001 г.), стана съвършено ясно, че САЩ и други страни от НАТО решително преминават към война от ново, шесто поколение, безконтактни войни – плод на шестата революция във военното дело. Тя е свързана с появата на високоточно обикновено оръжие, а петото поколение приключи , когато стана ясно, че е невъможна употребата на ядреното оръжие поради неизбежната гибел на планетата.
Безконтактните войни се характеризират с това, че нападащата страна с масирани удари с обикновено (не ядрено) високоточно оръжие може да унищожи икономиката и инфраструктурата, телекомуникациите и пунктовете за управление на държавата и въоръжените сили на коя да е страна, независимо в кой регион на света се намира и без да нарушава нейните сухопътни и морски граници. Възможността някои страни безнаказано да лишат от жизнен потенциал други страни, а сами да останат неуязвими, безусловно ще стане мощен дестабилизиращ фактор в света. През 1998 г. Комитетът на началник-щабовете на Съединените щати прие стратегическа концепция под името “Единна перспектива 2010”. Военното ръководство на САЩ нарича тази концепция “Всеобхващащо господство”, което напълно отразява революционния им курс към придобиване способността да водят войните от новото, шесто поколение още на границата на 2010 година. Сега президентът на САЩ Буш решително провежда военна реформа на държавата и изисква да се форсира създаването на свръхмобилни, високотехнологични въоръжени сили за безконтактни войни и военни действия по целия свят. Под думата “безконтактни” може да се разбира “без личен контакт на сражаващите се”.
Аналогично и в съответствие със своите национални особености и възможности осъществяват революционна подготовка към война от новото, шесто поколение и Великобритания, Франция, Германия, Тайван, Израел, Япония и други страни – членки на НАТО.
Русия върви по свой път, но поради икономически трудности той сега не е свързан даже с преходния период в строителството на принципно нови въоръжени сили. Реформират се старите, наследени от миналото, въоръжени сили, които се пригаждат към старите задачи от четвърто и пето поколение войни. През август 1998 г. руският президент е утвърдил разработените от Съвета за безопасност открити (явни) “Основи (концепция) на държавната политика по военно строителство в Русия до 2005 г.” Засега е ясно, че реформата в руските въоръжени сили е свързана с подготовката им към миналото четвърто и пето поколение войни и ще продължи най-малко до 2005 г. В областта на военната научноизследователска дейност има данни, че Русия е запазила старата инерция и има върхови постижения, но тяхната реализация зависи от икономическото развитие. Редица държави, образувани след разпада на Съветския съюз и саморазпускането на Варшавския договор, упорито продължават да са ориентирани към войните, свързани с четвърта и пета революция във военното дело. За подготовката на въоръжените сили за безконтактни войни икономически слабите страни нямат средства.
Засега у нас не е ясно кога българската армия ще бъде готова да защити суверенитета, независимостта и териториалната цялост на България в условията на безконтактните войни от шесто поколение. Истинска, а не на думи реформа в БА ще има, ако постепенно превъоръжаването й се ориентира към високоточни оръжия и системи, както и към възстановяването на военно-промишления комплекс и насочването му към производство и ремонт на високоточни оръжия. Това ще изисква огромни финансови средства. Сегашното състояние на националната икономика не може да осигури тези средства в близко бъдеще. Поемат се безумни задължения за участие в задгранични военни мисии, нямащи нищо общо с конституционните задължения на БА. Тези авантюри са свързани със значителни финансови разходи, които едно национално отговорно управление би насочило “до стотинка” за превъоръжаване на БА.
Военно подготвеното население е фактор, който запазва своето решително значение при всякакви методи за водене на война и при всички видове въоръжение. Ето защо не бива да се отменя задължителната военна служба. Понастоящем няма в света държава, в която да има сто процента професионална армия. Мирновременната численост на българската армия трябва да осигурява поемането на целия годен за военна служба набор. Под “годен за военна служба” трябва да се разбира младеж, притежаващ определено ниво на физическо и психическо здраве, както и определено интелектуално развитие.
Необходимо е да се възстановят Строителните войски, които да поемат част от набора, да извършват специално строителство и да имат готовност за възстановяване във военно време на поразени икономически обекти.
Тук е полезно без коментар да се изброят мирновременните числености на армиите на съседните на България страни (към 2003 г.): Румъния – 180 000, Сърбия – 60 000, Македония – 14 000, Гърция – 118 000.
Колкото и да изглежда странно, наблюдавайки действията на народите на Палестина, Афганистан и Ирак, ако сме честни, трябва да признаем, че тези народи водят справедлива и героична съвременна партизанска война срещу агресор, завладял родината им, преследвайки егоистични интереси. И този могъщ и арогантен агресор проглуши света с лъжата, че борбата на народите срещу него е тероризъм. Тероризъм, с който свръхмощните и свръхточните бомби повече от година не могат да се справят.
