НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СИГУРНОСТТА

0
194


Терминът “национална сигурност” се появява в САЩ в началото на 40-те години на ХХ век, а свързаните с него проблеми започват да се разработват след нападението на японците над Пърл Харбър, когато става ясно, че традиционните теории за отбраната не работят както трябва. Преди това в лексиката преобладават “отбрана” и “отбранителна способност”. През 1947 г. се приема Закон за национална сигурност, според който при американския президент се създава Съвет за национална сигурност. Следвоенната действителност обаче се изгради върху една повече или по-малко устойчива биполярна структура на сигурност на различните държави, в която водещо място заемаха САЩ и СССР. В този контекст и в България проблемите на сигурността като комплексно явление не бяха поставяни сериозно в продължение на десетилетия. Нашата сигурност беше част от биполярното статукво между великите сили в света след Ялта.

След рухването на това статукво през 1989 г., когато България се оказа част от една разпадаща се система и трябваше сама да се грижи за своята сигурност в съвсем нова геополитическа обстановка, бяха създадени два екипа, всеки от които започна да готви концепция за националната сигурност – единият начело с генерал Стоян Андреев, вторият беше ръководен от мене.

Нашите концепции бяха подготвени и предадени през 1991 г. на българския президент Желю Желев, за да послужат за преориентация на българската армия и общество като цяло към един нов модел на постигане на сигурност. Тези дни отново гледах тогавашната си концепция “Националната сигурност на България в условията на глобални структурни промени” – един том от около 380 страници, който детайлно анализираше новата ситуация и изграждаше сценарии на възможно развитие и на възможни решения за постигане на сигурност. Прехвърлих отново разработката и на другия екип – “Научни предпоставки за изграждане на система за национална сигурност на Република България (Тезиси)”.

От тогава са изминали тринадесет години на огромни промени, на появата на съвсем нова ситуация. Затова ми се видяха остарели, нуждаещи се от съществени промени, от извеждане на нови акценти и приоритети. Не става дума за това, че СССР вече го няма, а ние сме в НАТО, а за съществени промени в съвкупността от възможни заплахи за страната, които би трябвало да бъдат в центъра на една концепция, стратегия и политика на национална сигурност, ако тя трябва да гледа перспективно и да бъде адекватна на реалностите.

Бих отбелязал специално две групи фактори, които би следвало да се имат предвид, когато говорим сега за нови предизвикателства пред националната сигурност – глобализацията и информатизацията.

1. Глобализацията и предизвикателствата към сигурността

Глобализацията и нейните последици за сигурността не биха могли да бъдат отчетени от нас през 1991 г., като се има предвид, че дори Агенцията за национална сигурност в САЩ в своята аналитична прогностична разработка “Global trends 2010”, подготвена от целия аналитичен състав на разузнавателните органи и водещи професори в американските университети и публикувана през 1997 г., не отчита достатъчно значението на глобализацията и разпространението на информационните технологии за промените в сигурността. Затова в следващата такава разработка от 2000 г. “Global Trends 2015” те коригираха този пропуск.

Глобализацията се характеризира с четири основни характеристики, водещи до съществени промени в опасностите и характера на рисковете за сигурността.

Първата от тях е процесът на компресиране на пространството, на загубата или рязкото намаляване на значението на дистанцията за протичането на едни или други процеси, което води до предпоставки за рязко увеличаване на рисковете, тъй като те могат да дойдат не просто от околните страни, а по същество от целия свят.

Втората е размиването на границите, което е свързано с рязкото намаляване на регулативните и контролиращите възможности на националната държава, тъй като информацията, културата, финансите и множество други процеси не могат да бъдат затворени в определени граници.

Третата е умножаването и уплътняването на връзките, на зависимостите между едни или други процеси в държавата и всякакви други процеси, което прави обществата много по-уязвими, комплексни, динамични, сложни.

Четвъртата характеристика е компресията на времето, свързана с ускоряването на всички процеси – като се почне от скоростта на компютрите и транспортните комуникации и се стигне до скоростта на иновациите, на въвеждането на нови елементи в производството и обществата като цяло.

Всичко това води до няколко групи тенденции, имащи значение за сигурността:

1. Глобализацията на рисковете и тяхното умножаване, ускоряването на всички социални процеси, трудността те да бъдат регулирани в национални граници водят до все по-нелинеен характер на всички процеси, включително и на рисковите въздействия – с малки усилия могат да се постигнат големи поражения, от неочаквани малки заплахи могат да последват фатални последици. Тази нелинейност се проявява в неочакваността и асиметричността на заплахите и на войните. Те са свързани с факта, че силови въздействия, влагането на големи пари и създаването на свръхмодерни оръжия сами по себе си не могат да предложат достатъчно сигурност. Най-ярък израз на тази тенденция откриваме в Ирак, където най-модерната и технологически най-съвършената армия в историята не може да се справи с проблемите. Всъщност още в края но 80-те години и началото на 90-те години на ХХ век с рухването на СССР стана ясно, че можеш да бъдеш едната от двете свръхсили, да имаш оръжие да унищожиш планетата и пак да рухнеш бързо като картонена кула от друг тип въздействия, които не са били предвидени в която и да е отбранителна доктрина.

2. Нарастващата технологична уязвимост на обществата, резултат на разпространението и поевтиняването на нови технологии, които сравнително лесно могат да бъдат създадени и използвани от отделни лица и групи. От една страна, съвременните инфраструктури са нещо, от което зависят милиони хора, а те могат да бъдат сравнително лесно извадени от строя от малки групи от хора. От друга страна, миниатюрно ядрено, биологическо, химическо оръжие, което може да унищожи милиони хора, би могло да бъде създадено също от отделни личности или групи от хора.

3. Трудностите на държавата да регулира процесите на своя територия са едни от важните фактори за нарастване на корупцията и престъпността в глобален план. Всяко следващо десетилетие през последните тя се удвоява. Глобализацията става предпоставка за създаване на глобални организирани престъпни мрежи с висока степен на специализация и печалба, заплашващи съществуването на цели държави.

4. Заместването на предходния тип войни с мрежови войни. Те са мрежови поради серия от причини, сред които на първо място е ползването на глобалната комуникационна мрежа и на първо място Интернет за връзка, пропаганда, организация. Те са мрежови и защото все по-малко са зависими от една или друга държава, а свързват хора, намиращи се на голямо разстояние, но обединени от общи цели или общ враг. Това прави възможно именно “Ал Кайда” да действа в 66 страни и да може да комуникира бързо с всеки свой представител навсякъде по земното кълбо. Различни етнически, национални, религиозни, идеологически групи могат да бъдат разположени на огромни разстояния, в различни страни, но да поддържат помежду си връзка чрез съвременните комуникации и на първо място чрез глобалната мрежа на Интернет.

5. Появата на феномена постмодерен тероризъм. Макар самото понятие за тероризъм да не е ясно дефинирано и в риториката на медиите и развитите държави да е силно идеологически натоварено, зад него се крие реалният проблем за промените на характера на антидържавното насилие, на действията на сили, движения, личности, които се противопоставят на една или друга държава. Постмодерността на този тероризъм идва от факта, че за разлика от предходния, сега той залага за съществуването си на глобалните медии, които му създават огромна аудитория. Той е следствие също и от процесите на отслабване на националната държава и ускореното движение на хора и информация навсякъде по света. Свързан е с възможностите на новите и все по-разрушителни видове оръжия.

6. Проблемите, с които се сблъскват съвременните държави, водят и до все по-голяма архаичност на предходните масови и наборни армии, които навсякъде по света намаляват като бройка за сметка на увеличаване на професионализма им и квалификацията за водене на съвременна война. Ако модерната епоха е време на поява на масовата национална наборна армия, в която всеки млад човек може да отиде от чувство за дълг да се бие за човечеството, то сега тя все повече е замествана от по-малка на брой, но професионална и наемническа армия.

7. Трудностите, с които се сблъсква националната държава като институция, която притежава легитимния монопол върху насилието на определена територия и предлага сигурност на гражданите, водят до това, че тя е принудена да започне процеси на приватизация на полицейската дейност, прехвърляйки в ръцете на частни охранителни, детективски и пр. фирми свои функции. Това е тенденция, която се разгръща във всички държави и частните армии, които продават сигурност, вече са по-големи от тези на държавата. В САЩ има около 500 000 федерални и щатски полицаи и около 800 000 души, работещи в частни фирми, предлагащи сигурност, получаващи годишно около 73 % повече от държавните служители. Във Великобритания в полицията работят 142 000 души, докато в частни фирми занимаващите се със сигурност са 162 000. През 2003 г. в България броят на хората, работещи като частни охранители, е бил над 130 000 души, разполагащи с 90 000 късоцевни оръжия; по своя брой те са повече от полицаите и военните взети заедно (тяхната бройка е била съответно по около 60 000 души във всяко ведомство), които трябва да реализират традиционния монопол на легитимно насилие от страна на структурите на държавата. За опазване на лица, обекти, ценни пратки и самоохрана са били лицензирани над 1500 дружества и търговци.

8. Върви тенденция на приватизация на наказателното дело и преди всичко на затворите. За да намали разходите, американското правителство започна приватизация на затворите, а частните компании, за да реализират печалба, масово превръщат затворите в трудово-изправителни учреждения с висока степен на трудова интензивност и принадена стойност.1 Разгърнал се е затворническо-индустриален комплекс, представляващ своеобразна субикономика и субкултура. През 1998 г. в американските затвори с неквалифициран труд са се занимавали 1,8 млн. затворници. Стойността на труда на затворниците е изключително изгодна. Те не вземат отпуски, не им се плащат болнични, нито за извънреден труд. Така например компанията УНИКОР с оборот от 495 млн. долара годишно държи 18 хиляди работници-затворници, с чиято помощ пуска 150 вида продукция – от части на мебели до части на ракетите “Патриот”. Затворниците заработват от 12 цента до 1,12 долара на час. Използването на евтин затворнически труд дава възможност известни компании да завръщат свое производство от чужбина. На тяхната продукция (например спортните обувки “Найк” има печат “Направено в САЩ”, но в същото време то е по-евтино от аналогична продукция в целия останал свят.

9. Кризисните процеси в националната държава в условията на глобализация и заместването на все повече места на предходните масови и задължителни за всички млади мъже армии намират израз и в приватизация в дейността на армиите, проявяваща се във възход на фирми, занимаващи се с дейността, която е характерна за армиите. Увеличават се частните структури, занимаващи се с война и сигурност. А веднага след атаката срещу Световния търговски център в Ню Йорк на 11 ноември 2001 г. американският президент обяви награда за залавянето на международните терористи, която по същество подтикваше различни наемници и частни групировки да се заемат с тази дейност. Появяват се и се разпространяват глобални компании, които предлагат услугите си на национални държави и транснационални компании за решаването на логистични, разузнавателни, тилови, обучаващи функции, действия по охрана. Такива компании ще открием в Босна и Косово, Ирак и Афганистан.

Тенденцията е на приватизация на мироопазващата дейност и заплащането от ООН на специални фирми, които да въвеждат ред в един или друг регион. От 90-те години на ХХ век процъфтява бизнесът с частни армии, създавани от частни компании, за събиране на разузнавателна информация, консултантска дейност в областта на сигурността, подготовка на военни кадри, охранители, разузнавачи, специалисти по работа с различни видове оръжие, снабдяването с оръжие и осигуряване на логистична подкрепа, участие в действия в кризисни региони, реализация на една или друга война. Колкото по-голям хаос и несигурност има в една страна, а държавата не може да реагира адекватно, толкова повече нараства търсенето на частна сигурност.

2. Информатизация на сигурността

През втората половина на 90-те години бе даден тласък за бързо развитие на Интернет с всички последствия, които той води за комуникацията, икономическите взаимодействия, културата, пропагандата, политиката, управлението. Това стана предпоставка за осъзнаването, че ключовият ресурс, с който е свързана сигурността на една държава или общност, са информацията и знанието. В епохата преди първата индустриална революция войните се водят преди всичко за територия и съхранението и завоюването на нова територия играе основополагаща роля за сигурността на държавата. Индустриалните революции водят до идеята, че индустриалните мощности, големите индустриални заводи, тежката промишленост са от първостепенно значение за постигане на сигурност и отбраната на една страна.

Третата индустриална революция превърна информацията не само в основен ресурс за развитие на едно общество, но и в основен инструмент и цел на подривна дейност или на увеличаване на сигурността на една страна. Информатизацията дава нов стимул и нови мащаби на такова традиционно средство на водене на война каквото е психологическата война. Информационното превъзходство на едната страна в конфликта има силен възпиращ ефект, създава това, което Клаузевиц нарича “мъгла на общото възпиране”, разколебаващо, демотивиращо, отказващо противника от решителни действия.

Няколко са основните информационни сфери, сигурността на които става основополагаща за националната сигурност изобщо на една страна:

1. Такава сфера е науката в нейните фундаментални и приложни аспекти, техническото и експертно знание, всички форми на знание, водещи до иновации, за които е съществена ролята на човешкия капитал. Скоростта и равнището на развитие на една страна в условията на трета индустриална революция се определят изцяло от способността им да създават ускорено иновации, да произвеждат продукти, в които са въплътени нови знания. Една икономика е толкова по-конкурентоспособна, колкото повече знания успява ускорено да създаде и въплъти в различни продукти. Компаниите се конкурират в скоростта на иновациите. Новите знания, ускорено влагани в обществото, водят до “моментална икономика”, съкращавайки или премахвайки разхода за време.

Това е особено характерно за новите технологични продукти. Всеки няколко месеца се извършват съществени промени, да речем, в производството на компютри с по-голяма памет и скорост, което от своя страна допринася за допълнително ускоряване на цял ред процеси в социалния и икономическия живот в степента, в която те зависят от приложението на бърза и натрупваща голяма информация компютърна техника. Компания със стока, залежала два или три месеца, би била по-неизгодно положение спрямо друга със стока, произведена преди 11 дни, защото нейните изделия са били направени от по-скъпи части. Само в едно от подразделенията на корпорацията “Ен Си Ар” 50 процента от годишните приходи идват от изделия, които не са били продавани предишната година.2 На пазарите на технологии е фатално да останеш затрупан с остарели стоки. Така например компанията “Дел” подменя своите изделия над 30 пъти годишно.3

След като е изобретено радиото, са необходими 40 години, за да привлече 50 милиона потребители, докато на Интернет за това бяха нужни само 4 години.4 Това обаче означава, че ако иска да има успех, една фирма трябва да се опира на мощни звена за изследователска и развойна дейност и да отделя висок процент от приходите си за тях. Дори новосъздадените фирми започват дейността си с научни изследвания, насочвайки се към “ниши” в потребностите, непокрити от съществуващите технологии.

Поради всичко това отслабването на потенциала за иновации на една страна и увеличаването на своя собствен потенциал има ключово значение за националната сигурност. Една от възловите сфери на национална сигурност при това положение става защитата и използването на сивото вещество, на човешкия капитал, на квалифицираните кадри. От изтичането на квалифицирани кадри и учени през последните петнадесет години България и Източна Европа като цяло са загубили в своята сигурност повече от загубите във всички други сфери. Страна, която може да организира разузнаването и контраразузнаването си така, че да осигуряват максимално количество информация за иновации в икономиката и останалите сфери на социален живот има предимство.

Поради това и закриването на научнотехническото разузнаване на България в началото на българския преход е по същество национално предателство спрямо сигурността на страната. След 1989 г. разгромът на страната се извърши чрез основни принципи на водене на информационна война: концентриране на усилията към разрушаване на комуникационната и информационна инфраструктура – в науката чрез “закона Панев”; службите за набиране на информация и сигурност чрез унищожаване и заграбване на информацията, както и чрез разбиването на човешкия потенциал; разрушаване на управленските системи. Оттук нататък дезинтеграцията на системата бе абсолютно сигурна.

2. Информационната сигурност и информационните заплахи в най-висока степен са свързани също с комуникационните системи, компютърни мрежи, бази данни и Интернет. Голяма част от конфликтите днес са свързани с придобиване и използване на знание и информация като ресурси. Новият тип войни се основават на възможностите на информационните технологии, при които предимствата в компютрите и комуникациите са решаващи. Това създава предпоставки за използване на високоточни и силнотехнологични оръжия, за реализиране на “безконтактни” войни, основани на технологиите на третата индустриална революция. Нерядко този нов тип войни се характеризира като “инфовойни” и “кибервойни”, тъй като в тях информационният фактор играе ключова роля. За провеждането им се използва глобална система на спътникова комуникация и разузнаване, контролира се цялата инфраструктура на противника. Самият противник се разглежда не като физическа, а като информационна система и успехът се търси именно в поразяването му като информационна, а не толкова като физическа система.

Важно е въздействието върху софтуера, а не върху хардуера на една система. Това не означава, че физическите оръжия изчезват, но софтуерът и другите нематериални фактори в тях играят все по-значима роля. Мястото на информацията, програмното осигуряване, комуникациите са първостепенни, те стават базисен ресурс и въздействието върху него означава възможност за промени на съответната система. Информационната война е насочена към отнемането, минимизирането, пренасочването на този ресурс от противника, за да се постигне информационно превъзходство над него на театъра на бойните действия.

3. Производството и съхранението на символен капитал и унищожаването на символния капитал на евентуалните противници са друго измерение на информационната сигурност. Под това се разбира престижът, имиджът, общественото доверие на държавите, общностите, компаниите. Известно е, че днес цената на една компания, особено във високотехнологичната сфера, се формира не просто от себестойността на материалните й активи, а от множество незрими елементи, сред които важна роля играят марката, престижът, рекламните продукти, репутацията, с която се ползва тя. От имиджа на държавите зависят идващите в тях външни инвестиции. Затова се води жестока конкурентна борба за създаване на символен капитал и унищожаване на символния капитал на конкуренцията. Пропагандата, търговският и политическият маркетинг, техниките на пъблик рилейшънс са насочени именно към създаване и унищожаване на символен капитал.

България в множество случаи бе тежко ударена именно във връзка с нейния символен капитал, бивайки обект на негативна пропаганда и черен PR. Така стана още с лъжливата кампания, че българи са убийци на папата, а след това и убийци на писатели с чадър. През последните години пример на такива фатални следствия от създаден негативен имидж, струващи милиарди на страната, е отрицателната нагласа на Запад по отношение на АЕЦ “Козлодуй”, довело до закриване на скъпи, но сигурни реактори. При това в разрушаването на техния символен капитал и създаването на негативен имидж водеща роля играха българи. Още по-жестока е битката, която се води в това отношение спрямо износа на българска военна продукция. Българските компании са непрекъснато обект на компроматна война. Всичко това засега все още не се осъзнава като важна за националната сигурност и няма стратегии за противодействие.

4. Производството и съхранението на социален капитал е друго направление на увеличаване или накърняване на информационна сигурност. Социалният капитал е свързан с равнището на доверие в едно общество, със способността на неговите членове да се обединяват бързо около общи цели, да се чувстват съпричастни с една идентичност, да са обединени в някакво цяло. Той е предпоставка за интегрираността и социализираността на неговите членове, а това има основополагаща роля за моралния дух, моралното единство и ефективността на действие на хората. Всекидневните доклади на полицията за деца, които убиват други деца, за безброй измами, за сринато доверие към институции, политици, перспективи, смазващият социален песимизъм, оплюването на основните фигури от нашата история, липсата на позитивни герои, които да мобилизират за колективни цели са ярък израз на морална криза и нисък потенциал на развитие на българското общество днес. Създаването на силни социализационни механизми и съответни общности, повишаването на степента на интегрираност на обществото са предпоставка за намаляване на отклоненото поведение и в частност за улесняване и поевтиняване на всички социални транзакции, повишаване на защитните сили на обществото.

5. Нарастващата виртуалност на съвременните икономики също е от ключово значение за осигуряване на сигурност или за атакуването на сигурността на евентуален противник. От значение са две основни направления. Първото от тях е “новата икономика”, свързана с възхода на Интернет-компаниите и използването на Интернет в икономическата дейност, интернетизацията на бизнеса. Второто се отнася до финансовата глобализация и фактът, че над 95 на сто от съвременните глобални финанси нямат зад себе си покритие във вид на стоки и услуги, а са движение на електронни импулси, чрез които пари и ценни книжа се обменят срещу пари и ценни книжа. В този смисъл това са виртуални пари, които обаче предопределят начина на функциониране на реалната икономика, която поради трудната управляемост на тази виртуална част от икономиките непрекъснато е изправена пред ситуации на криза.

Тези две основни направления на нови предизвикателства пред сигурността – глобализацията и информатизацията на процесите в съвременна България – изискват и промени в концепцията и политиката за национална сигурност. Очевидно е, че тя трябва да се насочи, от една страна, към много по-тясно взаимодействие с частни, местни и международни субекти за противодействие на опасностите пред страната, а от друга страна, да създаде програми за действие във всяко от основните направления на информационна сигурност.

ИВАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Ще задам един въпрос към уважаемия професор. Известна е тенденцията за сила на европейската идентичност и всяка европейска държава търси подход и свои концептуални виждания. Може ли да очакваме паралелно с тази реална тенденция за засилване на европейската идентичност засилване и намиране на повече пресечни точки в една обща концепция в параметрите на тази тенденция и бихме ли могли, като възлова държава в Югоизточна Европа, да имаме някакъв принос в една такава реализация?

ВАСИЛ ПРОДАНОВ: Това само по себе си е голям самостоятелен проблем за цяла конференция. Засега по въпроса за европейската идентичност аз не бих бил толкова оптимистичен, тъй като се водят спорове Европа има ли обща идентичност – ислямска или християнска е тя? Какво ще стане с очакваните милиони емигранти, които искаме – не искаме, в следващите 10 -15 години ще бъде факт. Какво ще стане с Европа? Това още не е уреден проблем и е свързан с по-общата тема за европейската сигурност, за единните отбранителни институции на Европа. Докъде и как ще взаимодействат с НАТО за единната европейска външна политика? Може ли и как ще се реализира тя сега при новата конституция? Това са част от проблемите за сигурността на Европа като цяло, които на този етап бихме могли да оставим, тъй като ще ни тласнат встрани от дискусията.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук