Всички знаем, че сигурността на страната се изгражда на базата на национална, регионална и вътрешна политика. Че е насочена единствено и изцяло в интерес на гражданите. Но основните елементи на сигурността са специалните служби. Бих искал да се спра по-специално на това, защото реформирането на специалните служби е част от цялостната реформа на системата за национална сигурност, а това е неотложна държавна задача.
Първо. Република България вече е пълноправен член на НАТО и кандидат за Европейския съюз. По този начин тя навлиза решително в етапа на утвърждаване на нова колективна система за сигурност. И спецслужбите трябва изпреварващо да долавят най-новите предизвикателства и всички опасности, пречещи за намиране на верните решения в държавната политика.
Второ. Спецслужбите, реформирайки се, трябва да изпълняват нови основни задачи, свързани с членството ни в НАТО и предстоящото в Европейския съюз. Говорим за професионално взаимодействие със сродни европейски и световни служби, за отстояване и гарантиране на национални интереси. Спецслужбите трябва да могат да долавят чужди намерения и опити за извъндоговорено ограничаване на националния суверенитет, както и стратегически да работят по един феномен – национална организирана престъпност.
Трето. Трябва да се отчитат съответните тенденции за увеличаване рисковете и заплахите от международен тероризъм. Не е вярно, че няма заплахи за държавата. Нищо, че сме малка държава, ние стратегически стоим в центъра на Европа. Опасностите са: международният тероризъм и екстремизъм, бързо нарастваща организирана престъпност, легална и нелегална миграция, конфликти на етническа и религиозна основа, незаконна търговия с наркотици, упойващи и психотропни вещества, незаконна търговия с оръжие и разпространение на оръжие за масово поразяване, деструктивно въздействие върху комуникационни системи и информационни технологии, както и т.нар. кибертероризъм.
Четвърто. За нас не е тайна, има и достатъчно основания да се смята, че в нашите спецслужби нерегламентирано, но успешно проникват и чужди спецслужби особено сред ръководния състав.
Пето. Нивото на информационните системи е ниско, недостатъчна е вербовъчната дейност.
Накратко бих обобщил как виждам развитието и решаването на проблемите на спецслужбите като основен елемент от националната сигурност.
• Приоритет, разбира се, е балансираната, но безусловна защита на националните интереси, при съобразяване с конкретната политическа и историческа обстановка и участие в международни акции срещу общи за света опасности.
• Приемане на специално законодателство съобразено с европейското, а именно приемане на устройствени и предметни закони за структурата, функциите, специалните средства и методи, кадрите и другите ресурси на спецслужбите, но с отчитане на българския опит и традиции. Стига сме копирали Испания, Англия, Германия и т.н.
• Съобразяване с финансовите възможности на държавата, но и отстояване на необходимостта от ресурсно обезпечаване на спецслужбите чрез бюджета и помощи, преминаващи през т.нар. национални проекти.
• Реформите в спецслужбите според мен трябва да се правят при единна и трайна държавна политика на базата на пълен политически и обществен консенсус, подкрепян от всички държавни институции, с ясно и точно определяне на задачите, отговорностите и задълженията за гарантиране на националната сигурност. Цялостната дейност трябва да бъде контролирана от институциите на съдебната власт, за да не се допуснат грешки от миналото.
• За тази цел е необходимо приемането на отделни закони за спецслужбите, определящи функциите и задачите, правомощията и задълженията, координацията и взаимодействието, управленско-йерархичната им организация. Необходимо е и обновление на Закона за специалните разузнавателни средства, чрез което да се усили контролът върху употребата им. Простичко казано, да се предвидят технологични възможности за службите по въпроса за агентурната дейност.
Не беше засегната досега темата, че процесите на евроинтегриране на страната ни породиха необходимостта и от съществени промени в Националната служба “Гранична полиция”, също елемент от националната сигурност на страната. Институционално изграждането на Национална служба “Гранична полиция” започна с приемането на Закона за МВР през декември 1997 година. За около 7 години националната служба се утвърди като специализирана, охранителна и оперативно-издирвателна полицейска служба на МВР за охрана и контрол на държавната граница, спазването на визовия режим. Тя осъществява функциите си в граничната зона, в зоните на ГКПП, международните летища и пристанища, вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф, българската част на река Дунав и други гранични водоеми.
От институционална гледна точка Гранична полиция е коренно променена в момента. Напредъкът е значителен, но пътят е на промени и усъвършенстване на структурата й и привеждането й към европейските стандарти на служба за противодействие на трансграничната престъпност (включително тероризма). Необходимо е да се създадат нови структурни звена с основно координиращи задачи, адекватни на службите от европейските страни. За противодействие на този род престъпления доста сме изостанали и няма такива формални звена.
От първостепенно значение е охраната на държавната граница, която в бъдеще ще се превърне във външна граница на Европейския съюз и би трябвало да бъде гарант за националната сигурност и на самия Европейски съюз. Ето защо основната цел в дейността на Националната служба “Гранична полиция” през следващите две години, а и занапред, трябва да бъде насочена към цялостно преструктуриране и професионализиране, към обезпечаването й със съвременни електроннотехнически и инженерни средства и методика на работа. Успоредно с това следва да се усъвършенства законодателната рамка в областта на граничния контрол, в която да намерят отражение съвременните форми на полицейско сътрудничество, както и поетите задължения по реализацията на проект 99 по Програма ФАР. Там бяха отпуснати много пари и ако днес попитаме къде са усвоени, никой няма да може да ни каже.
Трябва да има сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи, а също и да си изпълним задълженията по Глава 24 от преговорите с Европейския съюз.
Бих ви помолил да помислите и по този въпрос: спецслужбите в различните министерства и ведомства, както и полицейските и други служби в МВР, да бъдат на общо подчинение, координация и контрол в изпълнителната власт, отговорна за реализацията на държавната политика по националната сигурност вътре и вън от страната. Крайно време е да си кажем истината, че спецслужбите в нашата държава трябва да бъдат отделени в това министерство. Министерството на вътрешните работи да стане една полицейска структура и да си гледа работата, а спецслужбите да се обособят като агенции и също да си гледат работата.
