В зората на прехода в синоним на думата “менте” се бе превърнала продукцията на импровизирания винзавод в село Катуница, известна още под марката “Цар Киро”. Пак тогава за квалитетна минаваше ракията “Цар Симеон”, която находчив производител пусна на пазара с етикет с царски герб и корона и с лика на ексмонарха в изгнание. В дните, в които преходът върви към своя край (според наблюденията на цял социологически институт), смрад на бъчва и на джибри се разнесе из цялата държава.
Опияняващите изпарения се доловиха дори в пленарната зала на Народното събрание, където депутатът от мнозинството Камен Влахов се запъти към парламентарната трибуна с олюляваща се походка по време на дебатите за вота на недоверие към правителството. Преди това негова колежка бе обяснила от същото най-високо място, че политиката е проституция. Така и не стана ясно какво мисли Влахов по въпроса, защото той само изпи водата от чашата на председателстващата заседанието Камелия Касабова, след което кротко си седна на мястото.
По същото време на изложението “Винария” в Пловдив водещи винопроизводители се хванаха за гушите след дегустация. Масов бойкот на конкурса “Златен ритон” поради обвинения за подадени фалшиви проби принудиха уважаваното жури набързо да изтрезнее и да анулира резултатите на един от участниците. Който май беше същият този, дето някога измисли и ракията “Цар Симеон”. Това обаче едва ли има кой знае какво значение. По-важното е, че и патронът на продукцията му тези дни напълно си заслужи етикета “политическо менте”. Първо защото отново доказа, че много менти и второ – защото направи менте ремонт в кабинета.
Близо едномесечният пазарлък за оцеляването на Симеон Сакскобургготски и НДСВ във властта още 4 месеца бе маскиран от самия премиер с думите: “да продължим да работим неуморно за доброто на нашата родината в изпълнение на управленската програма”. Първият видим резултат от така наречения ремонт на кабинета е сядането на напористия представител на “Новото време” Мирослав Севлиевски в министерски стол. Единственото общо между видния географ-пътешественик и новата му длъжност на министър на енергетиката е енергичността, с която той се домогваше до пост в кабинета. И която енергичност, ако беше впрегната за полезни цели, сигурно би се равнявала на продукцията на една малка Водноелектрическа централа (междувременно из държавата плъзнаха съмнения дали новият министър прави разлика между понятията киловатчас и мегаватчас).
Повече общо с новата си длъжност на министър на културата и туризма като че ли имаше 32-годишната юристка Нина Чилова. А общото е, че е еднакво некомпетентна и в двете области. Или поне не е известно някога да е изразявала политически или експертни мнения по проблемите на културата и туризма. Това обаче у нас не е пречка да оглавиш мегаведомство, особено ако минаваш за близък до лобито на виден бизнесмен от хазартния бизнес, с интереси и към културния туризъм (или по-точно към концесионирането на културно-историческото наследство).
След като бе обвинена, че е разпространила в парламента фалшив меморандум с кандидат-приватизатор на “Булгартабак”, досегашният вицепремиер Лидия Шулева бе изпратена на заслужен отдих. Той се изразява в това, че бламираният министър на икономиката ще пише икономическата програма на Национално движение “Симеон Втори” за следващите парламентарни избори.
Псевдоремонтът в кабинета под мотото “да продължим да работим неуморно за доброто на нашата родина” бе предшестван от измамите на една странна партия, удачно самонарекла се “Новото време”. Само за една седмица новите политици участваха в свалянето на председателя на парламента Огнян Герджиков и подписаха споразумение с опозицията за гласуване на вот на недоверие на кабинета, след което се изметната от собствените си подписи и “водени от либералните ценности” се споразумяха с управляващите от НДСВ и ДПС за запазване на управлението им. Преди това обвиниха половината членове на кабинета в “крадене като за последно”, а останалите – в некадърност. Като такъв бе визиран и енергийния министър Милко Ковачев. След като нововремецът Севлиевски седна в министерски стол, обвиненията бързо бяха забравени, преглътнато бе е и издигането на същия Ковачев от енергиен в икономически министър.
Като видяха каква политическа продукция се предлага в центъра, и провинциалните политици се втурнаха да не изостанат в производството на ментета. Избирателна секция във Велинград осъмна с напъхани предварително 250 фалшиви бюлетини за единия от кандидатите за кметове. На фона на къде по-големите измами в държавата, случката в местното училище “Алеко Константинов” спадна към графата “екзотика”.
Във фабрикуването на ментета се специализираха и социолозите. Тутакси бяха пуснати в употреба експресни телефонни проучвания на общественото мнение, които трябваше да докажат, че в държавата няма политическа криза, а опит за преврат от страна на опозицията. Коалицията между левицата и десницата в парламента бе обявена за безпринципна, а поведението на “Новото време” за европейско, защото спасявало присъединяването на България към ЕС в уговорения срок. От набързо извадените рейтинги стана ясно още, че продължавало да се покачва доверието към премиера, а партията му НДСВ вече изпреварвала БСП като фаворит за спечелване на изборите.
В политическата суматоха социолозите успяха да препитат населението и по още един актуален скандал – обвиненията на Слави Трифонов към група “Каффе”, че е спечелила конкурса за българска песен на “Евровизия” с фалшиви гласове, организирано подадени под формата на есемеси. В многотиражен вестник цъфнаха нагледно подредени таблици относно хорското мнение за това – кой лъже, и кой казва истината. Под избождащите очите цветни схеми с едва различими дребни букви беше уточнено, че по въпроса са препитани ни повече, ни по-малко от 78 жители на големите градове. Както се казва в такива случаи – ползването на лупа при четенето на вестник не е задължително, но понякога помага за ориентиране в актуалните тенденции на общественото мнение.
И всичко това се случи в дните, в които електоратът честваше светите Валентин и Трифон. Стечението на гореописаните бурни събития народопсихолози си обясниха с по-голямото влияние на втория светец върху българския бит и душевност.
Колкото до споменатия пак по-горе Цар Киро, неговият бизнес с ментета отдавна залезе под натиска на конкуренцията. Нищо не се чува вече и за амбициите му да обединява ромите и да ги направи парламентарно представени. И в тази област самопровъзгласилият се монарх от пловдивското село Катуница започна да губи територии от по-напористи производители на (царски) фалшификати. Както сполучливо отбеляза една депутатка, никак не е изключено от пленарната зала на следващото Народно събрание да помахват Азис и съквартирантите от “Биг Брадър”.
Резултатът е гарантиран, ако гласуването бъде произведено чрез есемеси. Защото електоратът явно обича тази форма на волеизлияние. Пак тези дни бяха оповестени данни, че за определянето на победител в играта “Биг Брадър” са подадени 855 800 гласове чрез мобилни телефони, за печелившия в конкурса за българска песен на “Евровизия” – 152 900, а за подпомагане на пострадалите от земетресението и наводнението в Югоизточна Азия са получени 18 400 обаждания.
Лошото на този изборен вариант е, че и гласуването с есемеси у нас май подлежи на фалшифициране. Но то кое ли ни е истинското?
