Сп. „Ново време“ публикува няколко документа, които хвърлят светлина върху трагични събития от историята на БКП. От тези документи не може да се прави цялостна характеристика на дейците, които те засягат. Всеки един от тях – и Трайчо Костов, и Цола Драгойчева, и Титко Черноколев са играли видна роля в политическия живот на БКП и страната. Те обаче са типични за времето, за което се отнасят. Типични са за политическите нрави, характеризиращи сталинизма.
1948-1949 г. е време на остра борба за наследството на Георги Димитров. Той е твърде болен и с ограничена работоспособност. С идването си от Москва Георги Димитров и Васил Коларов правят известни опити за самостоятелност и оригиналност на българското социалистическо развитие. Българският път към социализма, както го формулира Г. Димитров на 16-ия пленум на БРП (к) през юни 1948 г., се характеризира с умерени опити за хармонично съчетаване на частната, държавната, кооперативната и общинската собственост; с политически плурализъм; със свобода на вероизповеданията. До заключителната си реч на Петия конгрес на партията Георги Димитров не е обявил, че народната демокрация е форма на диктатурата на пролетариата, мислейки, че Сталин ще позволи нова, несъветска форма на социализъм. Но Суслов дава ултиматум, че ВКП(б) ще се разграничи от конгреса и Г. Димитров се отказва от съпротива и обявява народната демокрация за диктатура на пролетариата. С това се слага край на българското оригиналничене. Г. Димитров и преди е критикуван от Сталин и от в. „Правда“ публично.
На съвещанието на Коминформбюро в Букурещ през юни 1948 г. Трайчо Костов изнася критичен доклад по отношение на политиката на БРП(к), като без да критикува Г. Димитров персонално, прави самокритика на партията, че е закъсняла със социалистическите преобразования. По-късно той дава ултиматум на Г. Димитров, че или ще включи неговите изводи, направени в Букурещ в отчетния доклад на Петия конгрес, или той ще излезе със съдоклад.
Докладът толкова се харесал на съветската делегация, че Жданов телеграфира на Сталин, че Трайчо Костов е изнесъл отличен доклад и на следващия ден му го праща със самолет. Добрите отношения между Трайчо Костов и Георги Димитров се развалят.
Тр. Костов е пряк заместник на Г. Димитров. Той е секретар на ЦК и води заседанията на Политбюро и като зам.-министър-председател ръководи МС в отсъствието на Г. Димитров. Той е председател на стопанския съвет на МС, а и отговаря за армията и Държавна сигурност. Със своята твърдост, амбициозност, принципност, работоспособност, опитност, авторитет и интелигентност Трайчо Костов с право се оформя като втори безспорен лидер на партията, заместник на Г. Димитров.
Разривът, който започва през 1948 г. между Сталин и Тито, в края на годината е в разгара си. Тр. Костов е обвинен по донос на съветския посланик Бодров в София, че крие цените, по които България търгува със западни държави. Това разгневява Сталин и той на срещата с Г. Димитров, Тр. Костов и В. Червенков в Москва се нахвърля с остри и заплашителни думи върху Тр. Костов съвършено необосновано и арогантно. Обвинява го в измама и титовизъм. Обвинението е крайно тежко. „Мошеник. Аз имах по-добро мнение за вас. Трябва да се види откъде сте, кой сте.“ Г. Димитров се опитва да се намеси, но не е категоричен и убедителен. С връщането си той информира Политбюро, което приема, че „критиката на Сталин е съвършено основателна, че Тр. Костов е допуснал сериозна и груба грешка“. Тр. Костов си прави самокритика. Той още в Москва се извинил на Сталин при втората им среща на другия ден след скандала.
На Петия конгрес Трайчо Костов е избран за член на Политбюро, но не и за секретар на ЦК. На пленума на ЦК след завършването на конгреса той си прави самокритика. ЦК разбира, че Т. Костов повече няма да има предишното положение в партията. Сталин е снел доверието си от него. Доверие, каквото той и Димитров са имали на Девети септември, когато Т. Костов е упълномощен да движи нещата в България и провежда първите революционни мерки – завладяването на властта, ликвидирането без съд и присъда на отявлени фашисти (и незаслужаващи такова наказание), провеждането на Народния съд, участието на България в края на войната, установяване на сложни връзки със съюзниците в ОФ, а и първите стълкновения с опозицията.
Г. Димитров, а и Тр. Костов са имали илюзията, че нещата ще се разминат. Не така обаче е мислил Сталин. В началото на 1949 г. за учредяването на СИВ в Москва заминават В. Коларов, Д. Терпешев и А. Югов. Пред тях Сталин, Молотов и Маленков главно в разговор с Югов питат „Кто такой Тр. Костов?“. При завръщането си още същата вечер А. Югов докладва на Г. Димитров. В. Коларов е болен и се прибира в дома си.
Следва ново заседание на Политбюро, на което Г. Димитров започва политическите си обвинения към Тр. Костов. „Вие сте станали изразители на една нездрава по същество антисъветска тенденция.“ Г. Димитров казва още, че Тр. Костов не е случаен човек в партията и не се съмнява в честността му. Но той и Политбюро все пак не го защитават, а го изпращат в Москва на почивка и да се изясни сам със съветските другари. В Москва, където на почивка е придружен от В. Червенков, те са заедно със съпругите си. В ЦК на ВКП(б) казват на Тр. Костов – „това са си ваши български работи“. „Сталин ви критикува, вие се извинихте. Край.“ Тр. Костов изпраща от Москва дълго писмо, в което пише, че по негов адрес се интригантства, че съветските другари нямат повече претенции към него, че трябва да му се даде възможност да се поправи, тъй като и Г. Димитров, и В. Коларов, А. Югов също са имали националистически грешки, но на тях е дадена възможност за реабилитация.
Г. Димитров критикува вече още по-остро Тр. Костов, обвинява го в интригантство и предлага да бъде освободен от някои от заеманите постове на стопанския съвет и да бъде назначен за министър. А. Югов, В. Коларов и Г. Дамянов са много по-остри от Г.Димитров и предлагат освобождаването му от зам.-председател на Стопанския съвет. Всичко това става на 17.II.1949 г. в отсъствие на Тр. Костов. Г. Димитров критикува Т. Костов, че при наличието на министър-председател и генерален секретар е оформил втори център. „Аз не съм се самоназначил за заместник на др. Г. Димитров“, отговаря Трайчо Костов по-късно.
При завръщането си от Москва на 24.II. Тр. Костов оттегля изпратеното от Москва изложение. По-нататък нещата са известни. На 7 март на пленум на ЦК доклад изнася В. Коларов. Г. Димитров отсъства, той е на лечение в Москва. Тр. Костов е критикуван остро. Той се защитава. Пленумът решава Тр. Костов да бъде освободен от Политбюро. Това решение очевидно е съгласувано с Г. Димитров, който изпраща от Москва телеграма, че Тр. Костов трябва да бъде назначен за директор на научен институт или в краен случай за директор на библиотеката, което и става. След този пленум от 7 март, Тр. Костов пише в началото на април публикувания от списанието документ до ЦК на БКП.
След това пътят на Тр. Костов към Голготата е известен – нов пленум с доклад на В. Коларов. Изключване от партията, арест, инквизиции, изфабрикуван процес, смърт. Никой от Политбюро не го защитава.
№11. ИНСТРУКЦИЯ НА ЦК НА БРП(К) ЗА ПОВИШАВАНЕ БДИТЕЛНОСТТА В ПАРТИЯТА, ИЗПРАТЕНА ДО ОКОЛИЙСКИТЕ, ГРАДСКИТЕ И РАЙОННИТЕ КОМИТЕТИ НА БРП(К), ПОДПИСАНА ОТ ТРАЙЧО КОСТОВ
Със започване на дело полагането основите на социализма у нас, нашата страна навлезе в преходния период от капитализма към социализма. Пристъпи се практически към ликвидацията на експлоататорските класи, което неизбежно води към засилване напрежението и изостряне на класовата борба. Последните месеци отбелязват редица факти, които нагледно показват как лишените от класово господство бивши експлоататорски елементи са се ориентирали към най-остри форми на борба срещу народната власт; като саботажи, терористически, шпионски, бандитски и други прояви.
„Преходът от капитализма към социализма, казва Ленин, е цяла историческа епоха. Докато тя не е завършена у експлоататорите неизбежно остава надеждата за реставрация, а тази надежда се превръща в опити за реставрация“.
ХVI пленум на ЦК, в своята историческа резолюция, обърна вниманието на партията, че в преходния период от капитализма към социализма е неизбежно изострянето на класовата борба, тъй като враговете на народната демокрация и социализма, вътрешни и външни, не ще се спрат пред никакви средства, за да спъват развитието и да се опитват да възстановят у нас властта на капитализма и реакцията.
В това отношение усилията и стрелите на нашите класови врагове са насочени преди всичко към партията – сърцето и мотора, който движи нашата страна по пътя към социализма. Тук те се стремят да забият своите отровни стрели и смутят нейното единство и сплотеност.
Във връзка с това пленумът призова партията към непримиримост и най-зорка бдителност спрямо класовите врагове – саботьорите, вредителите, шпионите, предателите, спекулантите и дезорганизаторите на народното стопанство и към решителна борба за тяхното пълно обезвредяване.
В духа на решенията на ХVI пленум необходимо е всяко едно партийно ръководство и низова партийна организация, съобразно със своя характер (селски, градски, фабрични, квартални, учрежденски и др.), да разработят подробен и конкретен план за поддържане постоянна и висока революционна бдителност в редовете на партията към класовите врагове, като се ръководят от следните указания:
1. Системно и упорито възпитание на партийните кадри и членове в духа на беззаветна преданост и верност към партията, към делото на социализма и комунизма, в духа на най-строга революционна бдителност и класова омраза към враговете на социализма.
2. Заострена бдителност по чистотата на партията, разкриване и изгонване от редовете на партията двуличниците, предателите и прикрилите се врагове, внимателно проучване кандидатите за членове и непозволяване на врагове да се промъкнат в партийните редове.
3. Щателно проучване сътрудниците около партийните комитети и обръщане внимание на всеки сигнал за вражеска проява в редовете на партията, като случаите щателно се проучват, правят съответни изводи и вземат нужните мерки.
4. Непрестанна работа по внедряването и поддържането на железна съзнателна дисциплина в редовете на нашата партия. Поверителните партийни въпроси да се споделят само с тези партийни другари, за които партийната работа налага това. Да се вземат строги мерки срещу нарушителите на партийната дисциплина.
5. Да се осигури постоянна и добра охрана на партийните канцеларии и клубове. Да се вземат мерки за опазване на партийните архиви и документи, като се набавят необходимите железни шкафове, каси и други.
6. Да се обезпечава добра охрана на партийните вечеринки, публични събрания и народни тържества, като се възлага на органите на Народната милиция и Държавна сигурност да разработват специални планове за целта и вземат предварително ефикасни мерки.
7. Всеки член на партията трябва добре да познава средата, където живее и работи. Всички заобикалящи го вражески елементи да бъдат поставени под специално наблюдение и за всяка тяхна противонародна проява да донася на партийното ръководство и най-близките органи на Държавна сигурност и Народната милиция.
8. Да се издига авторитета на Народната милиция и Държавна сигурност и се популяризирва тяхната дейност като защитници на завоюваните народни права и свободи, стоящи в първите редове на борбата срещу враговете на народа.
9. Да не се оставя нито един враг неразобличен за клеветническите и вражеските му изказвания в присъствието на партиен член по опашките, в квартала, учреждението – навсякъде, където работи и живее партиен член. Комунистите да не се застъпват за вражески елементи, когато срещу тях се вземат законни административни и други мерки.
10. Отделите „Кадри“ при околийските, градски и районни комитети да проучат най-грижливо кадрите, особено ръководните, работещи в държавния и стопанския апарат, като направят предложения за отстраняването на прикрилите се там вражески елементи.
11. Съвместно с органите на Народната милиция и Държавна сигурност да се вземат ефикасни мерки за обезпечаване постоянна охрана на обществените и държавни учреждения, предприятия, фабрики, складове и др.
12. Членовете на партията, където и да работят – в учрежденията, предприятията, трябва да бдят за опазването на държавната и служебна тайна от шпионите и чуждите агенти, като срещу словоохотливите се вземат строги партийни и административни мерки.
13. Да се засили бдителността в масовите организации, както при приемане на нови членове, така и при всяка противонародна проява на прикрили се вражески елементи у тях.
14. Чрез широка разяснителна и просветна работа да се възпитава постоянно в членовете на масовите и обществени организации чувството на най-строга бдителност и омраза към враговете на народа.
15. Когато членове на партията се доберат до сведения или се натъкнат на вражески елементи, които замислят, подготвят или започват да извършват противонародно дело, веднага да донесат до най-близкия орган на Държавна сигурност или Народната милиция и уведомят партийното ръководство.
Всички членове на нашата партия трябва дълбоко да се проникнат от съзнанието, че в днешните условия на изострена класова борба партията трябва да бъде под постоянна и пълна боева готовност, за да може да мобилизира усилията на широките народни маси за успешно преодоляване на всички и всякакви трудности, които би ни поставил поваленият класов враг по пътя на строящия се социализъм у нас.
Околийските, градските, районните и първично-партийни ръководства незабавно да разработят настоящата инструкция, като набележат конкретни мерки по места за нейното приложение.
За ЦК на БРП(к)
Секретар: (п)
ЦДА, ф. 1-Б, оп. 6, а.е. 525, л. 9-11.
Печатно копие. Машинопис.
***
№23. ПРОТОКОЛ ОТ РАЗГОВОРА НА Б. А. ДУБЕНСКИ СЪС ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО Т. ЧЕРНОКОЛЕВ ЗА „ДЕЛОТО“ НА Т. КОСТОВ
СЕКРЕТНО
14 април 1949 г.
гр. София
На 14 април т.г. посетих заместник-министъра на земеделието и кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП Титко Черноколев. Целта на посещението ми беше да се информирам за изпълнението на плана за пролетната сеитба в Пиринска Македония, където, както е известно, всички мероприятия на правителството на ОФ срещат най-голяма съпротива от страна на населението. В разговора ни Черноколев засегна въпроса за Трайчо Костов и каза следното:
„Трайчо Костов написа декларация, в която изцяло признава допуснатите от него политически, антисъветски и антипартийни грешки. Това може би щеше да бъде достатъчно за заседанието на пленума на ЦК на БКП (2) , но днес, когато международната и вътрешната опозиция превръщат името на Костов в знаме на борбата си против народната демокрация, ние очакваме повече от тази декларация.
Сега ние искаме Костов открито да каже с кого е и къде е – в лагера на империалистите или в демократичния лагер. Той трябва да отговори на враговете на нашата Република, че остава верен на трудещите се и че международната и вътрешната реакция не бива да очакват, че могат да спекулират с името му.
Случаят с Костов даде храна на всички вражески елементи у нас. Вече бяха намерени листовки с антисъветско съдържание и против Българската Компартия: „Да живее Трайчо Костов, смелият защитник на българските национални интереси. Смърт на московския агент Димитров“. На Костов се посвещават стихотворения, създава му се ореол на мъченик, той става знаме на реакцията.
Сегашният период във вътрешнополитическата обстановка в България безусловно трябва да се разглежда като период на активизиране на реакционните елементи. При това трябва се има предвид, че този период съвпада с разгара на пролетната сеитбена кампания и подготовката за избори на Народни съвети.
Именно в такъв период ние бихме искали да чуем от Костов не само решително признаване и осъждане на собствените му политически, антисъветски и антипартийни грешки, но и решителен отговор на международната и вътрешна реакция, която се опитва да го направи свое знаме.
Ако Костов напише такава декларация, ние незабавно ще я публикуваме в печата.“(3)
По-нататък в разговора бяха засегнати въпросите за изпълнението на плана по сеитбата и за някои вражески прояви из селата.
Разговорът продължи около час и се водеше на руски език.
Б. ДУБЕНСКИ
АВП РФ. Ф. 021. Оп. 3, П. 4 Д. 63. Л. 30-31.
Бележки:
1 Изпратен на В.Зорин, Е. Кисельов и към дело. Върху документа има подпис на посланик М. Бодров, който го е прочел на 15 април 1949 г.
2 Става дума за пленума на ЦК на БКП от 26-27 март 1949 г., на който В. Коларов рязко критикува Т. Костов. Като поставя „делото Костов“ в една категория с „грешките“ на Гомулка и „случая“ Тито, Коларов подчертава, че въпросът за Т. Костов не може да остане в рамките на тясното партийно ръководство и че в основата на грешките му „лежи ярко изразен националистически уклон“.
3 В отговор на обвиненията в началото на април 1949 г. Т. Костов подготвя декларация, в която признава изводите на пленума на ЦК за правилни и която смята да публикува в печата. Поместваме пълния й текст (превод от български):
***
ДО ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БКП
Д е к л а р а ц и я
Смятам резолюцията на Пленума на ЦК за правилна.
Вярно е, че в качеството си на заместник-председател на Министерския съвет и председател на Комитета по икономическите и финансови въпроси към Министерския съвет допуснах груби политически грешки, засягащи един от основните въпроси на нашата партия и държава, а именно: отношенията между нашата партия и ВКП(б), между нашата държава и Съветския съюз. В търговските ни отношения със СССР и по въпроса за предоставяне на икономическа информация на съветските представители давах указания, които ограничаваха достъпа на съветските търговски служители до нашите икономически министерства и учреждения, поставяха ги в затруднено положение и създаваха отношения на неискреност към СССР, което можеше да има вредно отражение върху по-нататъшните отношения между нашата страна и Съветския съюз. По този начин поощрявах съществуващите в някои звена на държавния ни апарат националистически настроения. Тези мои грешки по отношение на СССР – най-големия приятел, покровител и защитник на България и гарант за развитието на народната демокрация и построяването на социализма в нашата страна – имат националистически характер и говорят, че у мен съществува националистичен уклон, за който не съм си давал сметка. По същество те са израз на неискрената и недружелюбна политика, провеждана от мен към Съветския съюз и са в противоречие с безграничното доверие, което нашата партия, ръководството Ј и лично др. Г. Димитров винаги са изпитвали и изпитват към ВКП(б), СССР и другаря Сталин. Затова постъпката ми е вредна за партията, тя е антипартийна.
Вярно е и това, че корените на моите грешки трябва да се търсят в неправилните методи в работата ми, резултат на неизживяния ми интелигентски индивидуализъм и болна амбиция. Голямата власт, съсредоточена в ръцете ми в периодите, когато замествах министър-председателя, ме направиха твърде самонадеян, а това ме доведе до самоволно, без обсъждане в Политбюро и без информиране на министър-председателя, решаване на такива важни въпроси като осигуряването на икономическа информация за съветските представители, както и търговията със СССР. По този начин грубо бе нарушена колективността в работата на партийното ръководство. Това създаваше неправилно отношение към вожда на партията др. Г. Димитров, подкопаваше неговия авторитет на безспорен и общопризнат ръководител на партията и народа.
Не на последно място е вярно и това, че самокритиката ми за допуснатите грешки мина през много колебания и че направих опит да противопоставя Пленума на Централния комитет и Политбюро като по този начин предизвикам фракционна борба в партията.
Като признавам пред партията дълбочината и сериозността на грешките си заявявам, че ще положа всички усилия за действителното им преодоляване. Наложеното ми наказание е справедливо, защото грешките ми засягат главните и жизнено важни въпроси на нашата политика – отношението към СССР и ВКП(б), както и единството и колективното ръководство на партията. Колкото по-високо беше мястото, което заемах в партията и управлението, колкото по-голямо бе оказваното ми партийно доверие, толкова по-строго, очевидно, трябва да бъде наказанието ми. Това, че и нашата партия като всяка друга комунистическа партия не е застрахована от националистически грешки, не може да бъде причина да се пренебрегват допуснатите от мен конкретни и груби националистически грешки. Наказанието ми ще пресече в зародиш създаването на каквото и да било националистично течение в нашата партия, всяка българска титовщина, която би била смъртна опасност за народната демокрация и социализма в страната ни. То ще бъде в интерес на борбата против националистичните и по същество неприятелски настроения към СССР, все още съществуващи в някои звена на партийния и държавен апарат. Също така ще има голямо значение за недопускане на нарушения в принципа на болшевишкото колективно ръководство на партията, начело с др. Г. Димитров.
Международната и вътрешна обстановка на ожесточена класова борба и растящото противоречие между двата лагера изискват повече отвсякога пълно сплотяване на партийните и народни сили около БКП и нейния ЦК начело с др. Г. Димитров, както и абсолютно единство и сплотеност на демократичните сили от цял свят около СССР и гениалния вожд на прогресивното човечество великия Сталин. Трябва да се премахне и най-малкото петънце в отношението към СССР, да се създаде пълна яснота и искреност в нашите взаимоотношения по всички въпроси на ежедневната ни работа.
Пленумът на ЦК, проведените във връзка с допуснатите от мен грешки конференции и събрания показаха, че нашата партия е сплотена като един човек около ЦК начело с учителя и ръководителя на партията др. Г. Димитров, тя доказва, че не търпи и няма да търпи каквито и да било опити за разколебаване на нейното единство, че пази като зеницата на окото си това свое единство, несъвместимо със съществуването на всякакви фракции и групи. Това за мен е голям урок, който няма да забравя никога и ще направя всичко възможно да поправя на практика допуснатите от мен грешки.
Т. КОСТОВ
РЦХИДНИ. Ф. 575. Оп.. 1. Д. 93. Л. 83-86.
***
В средата на април Т. Костов пише статия със заглавие „Напразни надежди“, в която точно и ясно формулира позицията си: враговете напразно се надяват, той няма и не може да има нищо общо с тях. Предназначени за партийния печат, тази статия, както и Декларацията, не виждат бял свят. Политбюро на ЦК на БКП решава, че публикуването им не е необходимо.
***
№56 ПРОТОКОЛ ОТ РАЗГОВОРА НА ПОСЛАНИКА НА СССР В БЪЛГАРИЯ М. Ф. БОДРОВ С МИНИСТЪРА НА ПОЩИТЕ И СЪОБЩЕНИЯТА Ц. ДРАГОЙЧЕВА ВЪВ ВРЪЗКА С АРЕСТУВАНЕТО НА Т. КОСТОВ
С Е К Р Е Т Н О
15 юли 1949 г.
гр. София
Драгойчева заяви, че през цялото време докато е работила в партията се е отнасяла към Трайчо Костов с известно недоверие. През нелегалната борба Костов е пренебрегвал бдителността на комунистите. Освен това е имало случаи, на които следователите, разпитващи сега Костов, би трябвало да обърнат внимание (2) .
1. През 1941 година имало решение членовете на ЦК да се съберат в дома на инженер Гурбатов, Костов бил ходил в къщата и негово било указанието да се срещнат там. Оказало се, че мястото е блокирано и 6 човека били заловени. Костов последен си тръгнал от къщата, но агентите на полицията не го проследили.
2. През януари 1941 година трябвало да се проведе пленум на ЦК, Драгойчева и Костов се разбрали пленума да се състои в дома на зъболекаря А. С. и никой друг не знаел за това. Впоследствие се оказало, че жилището е блокирано, а само Костов знаел къде се намира и че там ще се проведе пленума. Тогава в предателство бил обвинен Раденко Видински, който е жив и до днес и работи в министерството на индустрията, но няма никаква вина. Добре че другарите своевременно узнали за блокадата и преместили пленума на друго място, в противен случай всички щели да попаднат в ръцете на полицията.
3. През 1940 година Костов бил интерниран, но много скоро се прибрал у дома. Тогава обяснили този факт с грешка на полицай. Но това е трудно за вярване, тъй като цялата полиция познавала Костов като активен партиец.
4. На процеса през 1942 година всички били осъдени на смърт, а Костов – на доживотен затвор. Тогава се разпространявали различни версии – че му е помогнала сестрата на жена му, военния министър и т.н., но това е доста подозрително, тъй като полицията знаела кой е Костов.
5. В ръководството на българската компартия бил и Антон Иванов, който провеждал активна дейност и постоянно наричал Костов гнил интелигент. От своя страна Костов не ценял Антон Иванов и го изпращал на най-трудните акции. В един момент Костов предложил партийната работа да се раздели на три сектора – северна България за Костов, южна – за Югов, а Антон Иванов да остане в София. Антон Иванов възразил и делението не се осъществило.
6. През 1942 година Петър Ченгелов създал в Пловдив добра партийна организация и трябвало да продължи работата, но Костов го отзовал от Пловдив и го назначил за секретар на един от софийските райони, мотивирайки решението си с интимната връзка, която имал Петър с някаква жена, също партиен член.
7. От затвора Костов писал против разгръщането на партизанско движение по време на немската окупация в България. Основният му мотив бил, че не трябва да се жертват хората.
8. В Москва има документи – писмени показания на разстреляните през 1942 година членове на ЦК.
Би било добре да се видят отново. Аз, например, зная, че в затвора Антон Иванов е имал очна ставка с Костов и е писал за впечатленията си от него.
9. Не е ясно защо след 9 септември Костов поверява полицейския архив на Никола Павлов.
И въобще е подозрително това, че Никола Павлов бил най-довереният човек на Костов.
10. По време на немската окупация Костов се криел у Бакърджиев, който по това време бил градоначалник на София. Бакърджиев е жив и на свобода и сега, но изглежда е безработен.
11. През 1936 година Костов заминава за Москва. Преди да се върне сестрата на жена му се безпокояла, че полицията знае откъде ще мине и може да го хване, но Костов се върнал по този път и нищо не се случило.
М. БОДРОВ
АВП РФ. Ф. 074. Оп. 38. П. 151. Д. 10. Л. 1-4.
Оригинал
Бележки:
1. Изпратен на В. Зорин, В. Кисельов и към дело. На документа има резолюция: „Да се изкопира в 1 екз. Левичкин“ и печат със следния текст: „Копирано в 1 екз. По разп. на др. Левичкин изпратено с изх. N 2846/б.с. т. на др. Григорян. Референт в отдела (подписът не се чете). 10.VIII.1949 г.
На 3 август 1949 г. К. Левичкин изпраща на В. Зорин следната бележка: „До др. Зорин В. А. Смятам за целесъобразно да се изпрати копие от приложения разговор на др. Бодров М. Ф. с министъра на пощите и съобщенията в България Цола Драгойчева на др. Григорян В. Г. Прилагам проект на съпроводително писмо. Моля за Вашите указания. К. Левичкин“ (АВП РФ.Ф. 0740. Оп. 38. П. 151. Д. 10. Л.5.
2. Информацията на Цола Драгойчева била предназначена за намиращите се в София съветски следователи от МГБ ген. Шварцман (Чернов) и Лихачов, които са командировани в България след ареста на Т. Костов на 20 юни 1949 г. На 3 септември 1949 г. министърът на държавната сигурност на СССР В. Абакумов изпраща на Сталин докладна записка с някои изводи от пребиваването на споменатите следователи в София. В документа се казва:
„По време на разпитите на Костов и другите арестувани по неговото дело както съобщават др. Лихачов и Шварцман, те са оказвали практическа помощ на българските следователи при организиране на разпитите, очните ставки, проверката и документирането на показанията на арестуваните и свидетелите. Освен това, по молба на др. Червенков и Югов в началото др. Лихачов и Шварцман лично са участвали в разпитите на Костов, но по-късно са били принудени да се оттеглят, тъй като българските другари са сметнали за неудобно по-нататъшното участие на съветски следователи в разпитите на Костов. Др. Лихачов и Шварцман съобщават, че поради липса на опит българските следователи разпитват Костов недостатъчно активно и целеустремено, въпреки постоянно оказваната им помощ. Ситуацията се усложнява и от факта, че ЦК на БКП по неизвестни причини не разрешава на българските органи на сигурността да арестуват редица лица, свързани тясно с Костов и вражеската му работа (бившият министър на финансите Стефанов, бившият управител на българската банка Цончев и др.), чиито показания биха могли да се използват от следствието за пълното разобличаване на Костов (те са арестувани по-късно).
Като се има предвид, че след завръщането на др. Лихачов и Шварцван в България не остава никой от работниците на МГБ на СССР и за да не допуснем грешка при изпълнението на Вашето указание – да не развиваме отново показанията на Костов за връзките му с полицията, а решително да насочим следствието за разкриване на престъпните му връзки с групата на Тито – няма ли да е целесъобразно да изпратим указание по този въпрос на др. Червенков и на министъра на вътрешните работи на България др. Христозов
1. Чрез посланика на СССР в България др. Бодров или съветниците по разузнаването в българското министерство на вътрешните работи.
2. Отново да командироваме в България зам.-началника на следствената част по особено важни дела в МГБ на СССР др. Шварцман за предаване на указанията. Моля за Вашите указания. Абакумов.“ Ако се съди по факта, че в края на ноември 1949 година Шварцман изготвя обвинителния акт по делото на Костов, явно е било взето решение за повторната му командировка в България.
Информацията, дадена от Цола Драгойчева, вероятно отразява началния стадий на следствието, когато Т. Костов е обвинен в предателство и връзка с българската полиция. Обвиненията в „престъпна дейност срещу СССР и българския народ“, подривна работа срещу Г. Димитров с цел узурпиране на властта от Костов и „откъсване на България от Съветския съюз“, връзки с англо-американските империалисти и пр. са формулирани по време на престоя в София на Шварцман и Лихачов през лятото на 1949 г. (Също там, Л. 88).
Превод от руски език:
Теменужка Павлова
