Петя Георгиева e завършила история в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Работила е в Института по балканистика при БАН. Доктор по политически науки на Свободен университет – Брюксел. Редактор на специален брой на списанието “Transitions”, посветен на България и европейската й интеграция. Преподава в Нов български университет.
В какво се състоят трудностите на социалдемократическите партии при реализиране на леви политики в бившите социалистически страни, станали през 2004 г. членки на Европейския съюз? Това е въпросът, на който ще се опитаме да дадем частичен отговор. Ще се спрем на социалдемократическите управления в Полша и Чешката република. Целта е да се обясни разминаването между програмните намерения и реалните политики на социалдемократическите партии.
Проблеми при формиране на левите политики в Централна и Източна Европа
Трудностите пред левите политики в зоната на бившия съветски блок произтичат от влиянието на много фактори. На първо място това е състоянието на социалистическите икономики, които брутално и без достатъчна капиталова готовност се отварят и либерализират от края на 80-те години на ХХ век. „Десният” характер на трансформациите се дължи именно на насоката на този процес на отваряне и адаптиране в международните икономически реалности, комбинирано с липсата на капитали. На второ място, трябва да се подчертае силното влияние на външните фактори в процеса на адаптирането на бившите социалистически икономики в реалностите на икономическата и финансовата глобализация (Международен валутен фонд, Световна банка).
Трудностите пред провеждането на леви политики не са непознати и на западноевропейската социалдемокрация. От петролните шокове през 70-те години на ХХ век насам, тя е в търсене на нов реалистичен и реализуем политически и идеологически проект за обществото. Основният проблем е реформиране на социалната държава, борбата с безработицата, създаването на работни места. „Сбогом на държавата, сбогом на утопията”, така обобщава промените в холандската социалдемокрация един от специалистите по тази проблематика.1 Партията на труда признава границите на държавната намеса в икономиката и обществения живот, социалдемократическите концепции за човека и за обществото се променят съществено.
В началото на 90-те години на миналия век Марио Тело синтезира в три основни течения различните пътища, поети от западните социалдемократи, в отговор на кризата: първото е на „упоритата защита на стария социалдемократически модел”; второто се приближава към неолиберални решения на икономическите проблеми; третото течение е това на „нео-социалдемократическия” ревизионизъм. То е представено от шведската социалдемокрация и се характеризира с критика на класическата индустриална парадигма и с търсенето на посткейнсианска политика на заетост, включваща реформата на социалната протекция и на транснационално политическо сътрудничество на европейската левица. В това течение се вписват германската, холандската, австрийската и скандинавската социалдемокрация. То обаче не води до появата на нов солиден социалдемократически модел.
През 90-те години на ХХ век могат да бъдат отделени по най-общ начин три основни отговора на проблемите на социалдемокрацията: третият път на британските лейбъристи, новият център на германската социалдемокрация и френските социалисти. Всъщност, както посочват специалистите, съществуват толкова „трети пътища”, колкото и партии и национални особености. D. Sassoon подчертава следните допирни точки в икономическите политики на левите партии2: всички леви европейски партии виждат в инфлацията враг номер едно и се стремят да се отдалечат от имиджа си на партии, които провеждат политики на “tax-and-spend”. Епохата на преразпределение чрез високо данъчно облагане на доходите е една отминала епоха. Всички леви партии признават фундаменталния проблем, поставен от поддържането на социалната държава в нейните „класически разновидности” и предвиждат неговото реформиране.
Задачите на посткомунистическата социалдемокрация
Посткомунистическата социалдемокрация трябва да участва в прехода към пазарна икономика и в изграждането на капитализма. Тя трябва да подкрепя реформите, като се стреми да защитава най-слабите социални групи. Едва когато условията се доближат до “нормалните”, социалдемократическите партии могат да развият левия дискурс в защита на социално слабите и на хората на наемния труд. Неподкрепата, протакането на реформите водят до утежняване на и без това тежката социална цена на т. нар. преход. А тя се заплаща основно от социални групи, които са социалдемократически електорат.
Често анализите на вътрешните политики на страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) констатират „липса на поле за действие” или „липса на реален политически избор” поради тежестта на външните фактори. Тук трябва да подчертаем, че това е така само отчасти. Присъединяването към Европейския съюз и неговия социален проект за мир, демокрация и солидарност е всъщност избор за политическа, социална и икономическа модернизация. Това е ясно видимо в страните, в които десните партии открито заемат евроскептични или т. нар. еврореалистични позиции, носещи критики към европейския проект. Полската, чешката, унгарската десница са добър пример в това отношение.
Ранната поява на радикални популистки антиевропейски сили в част от страните от ЦИЕ също разкрива, че европейската интеграция не е толкова безалтернативна поне в политическите дискурси, а че е проява на ясно осъзнат политически избор. Тя обаче е единственият демократичен избор. Този демократичен проект е носен от социалдемократическите партии. Евроинтеграцията и европейският проект са част от тяхната политическа идентичност. Критериите за присъединяване от Копенхаген дават предимството на политическата и икономическата конвергентност.
Затова за страните, станали пълноправни членки на ЕС, „централният вътрешен проблем може да бъде формулиран като социална консолидация, която се превръща в основно първостепенно условие не за формалното присъединяване, а за успешното и ефективно присъединяване”, подчертава унгарският специалист Атила Аг. Тази задача се оказва трудна, тъй като в периода след присъединяването правителствата трябва едновременно да работят за социалната консолидация, но и да продължат реформите с цел присъединяване към Еврозоната, а също и да работят по Лисабонската стратегия, чиято цел е превръщането ни в най-конкурентоспособната икономическа зона.
Едно от условията за присъединяване към еврозоната е прагът от 3% бюджетен дефицит. Според Европейската централна банка на голяма част от новите членки предстои да положат огромни усилия, за да постигнат тази цел. Сред тях са Чешката република, Унгария, Словакия и Полша. Решаването на проблема с бюджетния дефицит минава през непопулярни политически решения като реформа на публичните финанси, свиване на бюджета от публични дейности. Тези мерки, особено когато се прилагат от социалдемократически правителства или коалиции, предизвикват острото недоволство на различни социални групи, на социалните партньори и в крайна сметка ги правят силно непопулярни. Чешките и полските социалдемократи извършват присъединяването на двете страни към ЕС. Цената за това е тежка, но в качеството си на националноотговорни политически сили, те са готови да я платят.
Левите политики в Полша: обещания и реалност
В края на своето съществуване т.нар. комунистическо управление, ръководено от М. Раковски, приема първите закони, въвеждащи механизмите на конкуренция в икономическия сектор и на развитието на частния сектор през декември 1989 и в началото на 1990 г. В никоя друга бивша социалистическа страна бившите управляващи не са толкова радикални. Новата партия Социалдемокрация на Република Полша (SdRP) е създадена от реформаторското крило на бившата управляваща партия от кадри, които много преди падането на режима считат себе си за социалдемократи, а не за комунисти. Партията се характеризира с липса на вътрешни дискусии или противоречия от идеологически характер. Имиджът, който SdRP се стреми да наложи, е на прагматична лявоцентристка партия.
Още на своя първи конгрес новата партия се ангажира по пътя на реформите. Докато е в опозиция в периода 1991-1993, SdRP е критична към неолиберализма и провежданата от правителствата на “Солидарност” политика на шокова терапия, но подкрепя посоката на икономическите промени.
SdRP печели най-много гласове на предсрочните парламентарни избори през 1993 година. Според специалистите вотът за наследника на бившата управляваща партия е комбинация, от една страна, на раздробяването на партиите пост-Солидарност от десницата и, от друга, на преутвърждаване на ценностите на социалната държава. Тежкият социален контекст вследствие на шоковата терапия на Л. Балцерович води до това, че „социалдемократическият егалитаризъм и социалната държава отново стават приемливи компоненти на политическия дискурс”.3 Социалдемократите се обявяват за капитализъм с човешко лице. В предизборната си програма те подчертават, че свободата на пазара не може да съществува без социална справедливост и че социалната справедливост не може да се реализира без разпределителни политики. Партията декларира, че приема механизмите на пазарната икономика, но с елементи на държавна интервенция и с отговорност на държавата за социалното осигуряване на населението. Например използването на държавна собственост е сред основните механизми, предвидени за финансиране на реформата в здравеопазването, в системата за социално осигуряване и на пенсиите.
Партията се противопоставя на използването на безработицата като постоянен икономически механизъм и отказва да лиши населението от социалните му придобивки. Основните цели според предизборната програма са намаляване на неоправданите различия в нивото на доходите, в достъпа до работни места, в образованието, здравеопазването и социалните осигуровки.
По време на първото си управление (1993-1997 г.) SdRP продължава приватизацията, икономическите трансформации и административната децентрализация. При това, в този период партийната програма приема все по-либерален характер по отношение на приватизацията и определена социално-либерална ориентираност. За разлика от коалиционния партньор – селската партия PSL, социалдемократите са за продължаване на провеждането на сериозни икономически реформи. Различията между двете партии водят до забавяне на реформите и по-конкретно на приватизацията. Условията на живот се подобряват по време на социалдемократическото коалиционно управление. Благоприятен фактор за това е икономическият растеж. От 1994 г. Полша навлиза в период на значително икономическо развитие, което съвпада със социалдемокра-тическото управление. Заплатите в държавния сектор растат, безработицата спада, въведени са законови гаранции за социалните осигуровки и индексирането на заплатите в обществения сектор. Вътрешният дълг намалява, а чуждестранните инвестиции се увеличават. Пенсиите и болничните се повишават. Правителството внася промени в Кодекса на труда, които въвеждат нова регулация на индустриалните отношения на основата на колективните споразу-мения. Едно от важните постижения на управлението е приемането на новата Конституция през 1997 година.
Предизборната програма на полските социалдемократи за парламентарните избори от 1997 г. потвърждава благоразположението към пазарната икономика, комбинирано с елементи на държавна интервенция и преразпределителска политика. Социаллибералната тенденция обаче се засилва. Според наблюдатели някои от социалдемократическите лидери спокойно могат да намерят мястото си в либералния Съюз на свободата и обратно. Тази политическата насока на SdRP отговаря на част от електората на партията. От средата на 90-те години на ХХ век партията става „политически дом за голяма част от новата полска предприемаческа класа…която не чака преразпределителни програми”.
През 1999 г. електоралната коалиция Съюз на демократичната левица SLD, изградена в началото на 90-те години около SdRP, се трансформира в партия, а партията наследник Социалдемокрация на Република Полша се саморазпуска, но организационно е в основата на Съюза на демократичната левица. Наблюдатели характеризират новата партия повече като мощна електорална машина, отколкото като изразител на идеологически ценности. М. Раковски, последният генерален секретар на Полската обединена работническа партия, заявява: „Създателите на новата полска левица трябва да са предупредени, че се изправят пред значителни трудности (..…) Мнозинството от полското общество се нуждае от социална справедливост. SLD може да разчита на широка обществена подкрепа, ако отговори на това настроение с конкретна програма, освободена от неолибералния дух .”4
Съюзът на демократичната левица се явява на парламентарните избори от 2001 г. в коалиция с малката партия Съюз на труда (Unia Pracy UP), която произлиза от лявото крило на “Солидарност”. Целта е да се предложи алтернатива на дясното управление, да се даде шанс за по-добър живот за хората в една по-добре организирана и по-благоприятна държава. SLD поставя акцента върху подобряване на жизненото ниво, рационализирането и модернизирането на държавата. Държавата трябва да бъде по-приятелска и по-благоприятна спрямо хората. „Искаме да създадем Полша, в която реформите са добре подготвени и провеждани по компетентен начин. Искаме да построим страна, в която хората са в сигурност, в която могат да разчитат на адекватна медицинска помощ”, декларират Съюзът на демократичната левица и Съюзът на труда.
Сред основните задачи, дефинирани от социалдемократическата коалиция, са „въвеждане на ред в държавата, която днес е отслабена, нестабилна, непрозрачна, скъпоструваща заради лошото разпределение на компетенциите между различните държавни органи”; да се придаде динамика на държавното развитие, което се крепи на крехки основи; поддържане на държавната арматура за идните поколения; поделяне по справедлив начин на печалбите от развитието; интегрирането на Полша в Европейския съюз. Двете партии подчертават, че отсъствието на справедливо преразпределение води до опасна диференциация между хората, между социалните и професионалните групи, между градовете и регионите. Следователно, приоритетно е да се попречи на задълбочаването на тези разлики.
На практика обаче се случва обратното…
През 2001 г. SLD печели изборите с над 40 на сто, но отново не разполага с мнозинство, за да сформира самостоятелно правителство и до 2005 г. е основна партия в управляваща коалиция, в която първоначално влизат Съюзът на труда и селската партия PSL. PSL напуска коалицията през 2003 г.
Присъединяването на Полша към ЕС е издигнато в приоритет на приоритетите, предвид на това, че предишното дясно управление забавя преговорния процес по отделните глави. Трябва да се подчертае, че най-тежките и най-непопулярните задачи преди присъединяването към ЕС се падат на второто социалдемократическо управление: преструктурирането на най-деликатните и тежки икономически сектори – енергетика, горива, минен, стоманодобивен. А преструктурирането означава най-вече рационализация, затваряне на предприятия и съкращаване на работещите там. Второто социалдемократическо управление се сблъсква с многобройни синдикални протести. Синдикалните централи обвиняват правителството, че с промените в Кодекса на труда от пролетта на 2003 г. са облагодетелствани работодателите за сметка на трудещите се. Постът министър на икономиката се оказва един от „най-горещите” – трима министри се сменят по време на мандата 2001-2005 г. През 2003 г. министерствата на труда и на икономиката се сливат в едно- Министерство на икономиката, труда и социалната политика. Министърът на труда Й. Хауснер застава начело на новото мегаминистерство. Той дефинира четири приоритета:
• ограничаване на бедността и социалното изключване;
• насърчаване създаването на работни места;
• усвояване на структурните фондове от ЕС
• и активизиране на икономиката.
Според Й. Хауснер бедността и социалното изключване разширяват групата на противници на пазарната икономика, които се обръщат често към популистки партии.5 И се оказва прав, тъй като финансовата реформа на обществените разходи, която той разработва, не само правят правителството на SLD едно от най-непопулярните, но качва рейтинга на “Самоотбрана”. Министър Хауснер, автор на проекта за реформа, добива непопулярното название „капиталистически анти-Робин Худ”. Предложените мерки предизвикват силното недоволство на лявото крило на SLD, както и на Съюза на труда. Общественото недоволство е предизвикано най-вече от намаляване на данък печалба за търговските дружества от 27 на 19%, а в същото време увеличаване на сумите за социални осигуровки, които трябва да плащат дребните предприемачи. Правителството се оправдава с неизбежния характер на тези реформи. Министър-председателят Л. Милер заявява: „Можем да представим нещата по следния начин: или малки концесии, или значително по-големи. Малките са, когато реализираме плана за рационализация на обществените финанси, големите са, когато не го правим. Нека да избираме! Става дума не за „концесии”, а за „императиви”. Ако не правим нищо, заплахата от разрушаване на обществените финанси ще се превърне в заплаха от разрушаване на семейните финанси”.6
Кризата и непопулярността се засилват и от серия крупни скандали за корупция, които засягат партийния и управляващ елит. Нека споменем само т.нар. Rywin Gate, която подронва сериозно доверието в правителството и в партийния елит.7 Министър-председателят и неговите сътрудници са пряко намесени и се явяват пред специална анкетна комисия. Партията е кредитирана с доверието на едва 10% от обществото през май 2003 г.Последиците са многобройни.
На първо място, те засягат лично партийния елит и министър-председателя Л. Милер, който е принуден да подаде оставка първо като председател на SLD, а след това и като министър-председател.
На второ място, е разбиването на организационното единство на партията, започнало с отцепването на групата около М. Боровски и формирането на нова социалдемократическа партия SdPl.
На трето място трябва да споменем хаоса и чувството за междуцарствие, в което управляващите просто изчакват края на мандата на второто социалдемократическо управление. На четвърто място, загубата на парламентарните избори на 25 септември 2005 г., когато социалдемократите получават най-ниския електорален резултат от 1989 година насам. По време на второто социалдемократическо правителство се сменят двама министър-председатели. Партията, която завършва преговорите за влизане на страната в ЕС, се оказва в дълбока организационна криза и губи милиони симпатизанти. Корупцията се оказва бич за партийната и правителствената легитимност.
Левите политики в Чешката република: обещания и реалност
Първият сериозен политически пробив на Чешката социалдемократическа партия СSSD е през 1996 г., когато те получават над 26% от гласовете и стават втора парламентарна сила. Това се дължи на задълбочаване на кризата и на повишаващата се непопулярност на дясното управление. За тези избори социалдемократите формулират в предизборната си програма от 1996 г. “Алтернатива за страната ни” основните принципи на обществото, което искат да изградят: общество на свободата, на справедливостта и на равенството; общество на знанието; солидарно общество. Обявената в програмата цел е създаване на социално ориентирана и екологична пазарна икономика: “невидимата ръка” на пазара и на конкуренцията са необходими в производството и икономическите дискусии. Там, където пазарът не функционира или функционира слабо, трябва да разчита на видимата ръка на държавата.
В приетата през 1998 г. Социална доктрина СSSD се ангажира в случай на изборна победа да провежда социална политика. Според доктрината, социалната справедливост и свободното и демократично общество означават включването и даването на равен шанс на всички. Партията получава най-много гласове на извънредните избори през 1998 г. – 32%. Социалдемократите нямат абсолютно мнозинство в парламента, те разполагат със 70 депутатски места от общо 200. Формирано е малцинствено правителство с министър-председател Милош Заман. То се крепи на сключено споразумение с основната опозиционна партия, управлявала дотогава – гражданско-демократическа партия на Вацлав Клаус. Опозицията се ангажира да не блокира важните за страната политики и решения.
Правителството не само успява да изпълни своя четиригодишен мандат, но и да се справи със социалната криза и с икономическите проблеми. Въпреки че е критикувано отвън, правителството подготвя и осъществява план за спасяване на централната банка и нейната рационализация, с което е избегната икономическата и социалната катастрофа. Правителствената програма за съживяване на икономиката, целяща да подпомогне големите предприятия, изпаднали в затруднения, закъснява в своята реализация. Приватизационният процес продължава. Ето как министър-председателят М. Заман характеризира провежданите от правителството му политики: “Като истински кейнсианци, решително загърбихме монетаризма, който вдъхновяваше нашите предшественици, и избрахме политика на стимулиране на икономическия растеж (…) приехме да се задълбочи бюджетният дефицит с цел да увеличим инвестициите основно в инфраструктурите, транспорта и строежа на нови жилища (…) В усилието за модернизация, не забравяме образованието и развитието на научните изследвания, имайки съзнанието, че резултатите от една такава политика ще се усетят едва в дългосрочен план”.8
Дейността на социалдемократите е благоприятствана от икономическия растеж от 2000 година. Чуждестранните инвестиции достигат рекордната сума от 4,5 млрд. долара. Средната работна заплата се повишава. Въпреки международните критики, правителството на М. Земан спира освобождаването на цените. Тази политика задълбочава вътрешния дълг, който стига 20,4% от БВП.
Позитивите на първото социалдемократическо управление се превръщат в негативи на второто социалдемократическо правителство от 2002 година насам.
За изборите от 2002 г. кампанията на СSSD е силно ляво ориентирана. Партийната платформа поставя ударението върху разрешаване на социалните проблеми, предвижда създаването на 200 000 нови работни места за идващите четири години и построяването на 45 000 жилища годишно в период от пет години. Обещава безплатна здравна помощ за гражданите над 70-годишна възраст, инвалидите и хората с хронични заболявания. Обещава се и повишаване на данъчното облагане на имащите високи доходи, както и улесняване на процедурата за кредитиране на младите до 36 години. В същото време партията трябва да признае грешките си от първото управление: неуспех в борбата с корупцията, недовършени приватизационни сделки с изключение на банковия сектор и повишаване на вътрешния дълг.
След парламентарните избори от 2002 г. и с 30% от получените гласове СSSD формира коалиционно правителство с две по-малки партии Съюза на свободата и християндемократите. Тази коалиция се крепи на крехкото мнозинство от 1 глас – тя разполага със 101 от общо 200 депутатски места. Коалиционното споразумение формулира като приоритетни присъединяването на страната към Европейския съюз; развитието на социалната държава, основана на социална и екологична пазарна икономика; създаването на условия за свободно предприемаческо, икономическо развитие; повишаване на БВП и равното развитие на различните области в страната, като специално внимание се обръща на най-силно засегнатите от безработицата Северна Моравия и Северозападна Чехия. При гласуване на правителствената програма министър-председателят Вл. Шпидла подчертава, че ръководеното от него правителство ще спази направените обещания, сред които подкрепа за семействата и развитието на социалната държава. Социалните амбиции на чешките социалдемократи карат коментаторите да ги окачествят като “шведския модел на Шпидла”.
Обаче завършването на преговорния процес и приоритетите на европейската интеграция, както и влошаващата се икономическа конюнктура, заставят коалиционното правителство да охлади завоя наляво. Първата правителствена криза е още в началото на коалиционното управление. Председателката на Съюза на свободата Х. Марванова се противопоставя на намеренията на правителството да увеличи някои данъци, за да се справи с кризата от наводненията през лятото на 2002 година. Тя припомня, че коалиционните партньори на социалдемократите са поставили условието за намаляване на данъците на всички граждани. И тук, подобно на Полша, предстои провеждане на реформа на общeствените финанси, свързана с пенсионната система, различните видове осигуровки, здравеопазването и т. н.
Планът на реформата, обявен през 2003 г., цели намаляване на бюджетния дефицит на 6% до 2006 година. Реформата предвижда намаляване на обществените разходи, увеличаване на някои преки и непреки данъци, намаляване на данък печалба. Предвидено е повишаване на ставката на ДДС, т.е. повишаване на цените, което засяга пряко консуматорите и избирателите на СSSD. Това поставя социалдемократическата коалиция в затруднена ситуация. Сондажите от периода показват, че социалдемократите минават на трето място след Демократическата гражданска партия и комунистическата партия.
Отговорът на правителството е, че реформата трябва да бъде проведена докрай. Във втората си фаза реформата предвижда борба срещу икономиката в сянка, реформа на пенсионната система, стабилизиране на здравната система. “Това са приоритети, с които правителството трябва да се справи, защото иначе няма да е правителство”, заявява министърът на икономиката Б. Соботка.
Социалдемократическата коалиция е атакувана отляво от страна на комунистическата партия, за която реформите са против интересите на гражданите. Десницата смята, че реформите не са достатъчно смели, че социалдемократите отлагат истинските реформи. Към това трябва да добавим и честите протести на синдикатите, както и брожението на част от партийните членове с по-лява визия по отношение на провежданите политики. В същото време оценките на международните институции на реформата и на финансовата ситуация остават критични.
Що се отнася до намаляването на безработицата и до създаването на нови работни места, правителството смята, че икономическият растеж е лекарството срещу безработицата и че ако предприятията са добре, то и работещите ще се чувстват добре и техният брой ще нараства.
Непопулярността на правителството и по-специално на премиера Вл. Шпидла водят до неговата оставка, след като страната е станала член на ЕС и след провеждане на изборите за Европейски парламент през 2004 година. Вече в оставка Шпидла заявява: “Правителството свърши добра работа, с която може да бъде много гордо, но историята се пише по-късно”. След оставката на Вл. Шпидла министър-председател и лидер на СSSD става Ст. Грос. Въведени са нови, по-строги критерии за получаване на помощи за безработни. Приоритетът остава един и същ – намаляване на обществените разходи. На партийна конференция в началото на 2005 г. Ст. Грос заявява, че иска нова ориентация на партията, която да скъса с утопичните и популистки обещания в името на Социална държава. Според него партията трябва да следва социалдемокрацията в Европа, а не да се свързва по догматичен начин с визии от една друга епоха. След избухването на скандал за неясния произход на средствата, с които младият министър-председател е придобил имоти и т.н., той е принуден да подаде оставка.
От лятото на 2005 година министър-председател и лидер на социалдемократическата партия е И. Параубек. В отговор на лекарските протести срещу кризата в здравеопазването през октомври 2005 г., министърът на здравеопазването М. Емерова е заменена с Д. Рат, който предлага драстични съкращения, сред които ограничения на болничните услуги и на броя на лекарствените средства, покрити от здравното осигуряване. Социалдемократическото правителство довършва приватизационния процес. През 2005 г. са сключени пет големи приватизационни сделки, сред които на Чехски Телеком, петролно-химическия гигант Унипетрол, Стомана Витковице, Северноморавския минен гигант за добив на кафяви въглища. Пълното приключване на приватизационния процес и закриване на агенцията по приватизация са предвидени за 2006 година.
По време на второто социалдемократическо управление страната става пълноправен член на ЕС. Сменят се трима министър-председатели и трима председатели на партията. Формира се вътрешна лява опозиция на провежданите политики. Скандали за корупция не подминават и чешките социалдемократи. На изборите за Европейски парламент партията печели едва 8,78% и се нарежда на пета позиция след десницата, комунистите, независимите и християндемократите. Трябва да отбележим, че според сондажите на намеренията на избирателите, социалдемократите отново са на второ място и преднината на основната дясна партия не е убедителна. Така беше и преди изборите от 2002 г.
*****
Разминаването между предизборни обещания и програмни намерения, от една страна, и на провежданите политики се дължи на влиянието на външни фактори, които правят тези обещания невъзможни за изпълнение. Скандалите за корупция само влошават и без това трудната позиция на социалдемократите. Естеството на обещаните политики показва, че двете партии остават верни на левите идеали и на идеята за социална държава. Проведените политики доказват, че двете партии работят в рамките на възможното. Тези политики, макар и непопулярни, макар и скъпоструващи на партиите, се оказват без демократична алтернатива. Анализираните социалдемократически управления съвпадат с приключването на преговорния процес за присъединяване на двете държави в ЕС, който, както знаем, е най-тежкият период. Всяко едно правителство става непопулярно. От друга страна именно социалдемократите осъществяват пълноправното членство в ЕС. Ако задъхването на социалната държава (Welfare State ) в Западна Европа поставя сериозни проблеми пред левите управления, то ситуацията в анализираните държави изисква титанични усилия от социалдемократите, които плащат тежка цена за тях. В заключение бихме искали да припомним и подчертаем твърдението с което C. Pierson характеризира социалдемократическите политики – те винаги са били прагматични и формулирани в рамките на реално възможното.9 Социална Европа, социалният модел остават в центъра на европейската левица. Но те трябва да бъдат реформирани. Както подчертава един от специалистите по тази проблематика Еsping-Аndersen10, новите икономически и социални условия изискват изобретяването на нов социален модел, който да отговори на новите предизвикателства: “Европа се намира днес на кръстопът, както след Втората световна война, в епохата на измислянето на Welfare State”.
Бележки:
1 G.Voerman, «De la confiance а la crise. La gauche aux Pays-Bas depuis les annйes soixante-dix»
2 D. Sassoon, “European Social Democracy and New Labour: Unity in Diversity?”, in A. Gamble, T. Wright, The New Social Democracy, The Political Quarterly, 1999, Vol. 70, N 1, p. 21.
3 A.Mahr, J.Nagle, “Ressurection of the Successor Parties and Democratization on East-central Europe”, Communist and Post-communist Studies, 1995, vol. 28, No 4, с. 402.
4 M. Rakowski, “Powodzenia“, Tribiuna, 19-20.06.1999.
5 Gazeta Wyborcza, 21.01.2003.
6 Gazeta Wyborcza, 23.02.2004.
7 „Аферата” избухва през декември 2002 г., когато А. Михник, главен редактор на най-големия всекидневник Gazeta Wyborcza, разкрива, че Лев Рывин му е поискал от името на министър-председателя подкуп от 17,5 млн. долара в замяна на поправки в закона за радио и телевизия, така че групата Агора, която издава Gazeta Wyborcza, да може да купи частната телевизия Polsat. Можем да споменем също така аферата Орлен.
8 Разговор с министър-председателя Милош Земан, реализиран от К. Перон, “Prague: dix ans aprеs“, Politique internationale, Hiver , 1999-2000,No 86.
9 Cr. Pierson, Hard Choices. Social Democracy in 21th Century, Londres, Polity, 2001, p. 57.
10 G. Esping-Andersen, “Un nouveau modиle social europеen pour le XXI siиcle”, in M.J. Rodrigues (ed.), Vers une sociеtе europеenne de la connaissance.
La stratеgie de Lisbonne (2000-2010), Editions de l’Universite Libre de Bruxelles, Bruxelles, 2004, p. 51.
