УЧИЛИЩЕТО – ТЕРИТОРИЯ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ИНВАЗИЯ

0
225

Тема на броя:
СИЛАТА НА ЗНАНИЕТО

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Велиана Христова е журналист във вeстник „Дума“, доктор по филология. Специализира в областта на образованието и науката. Автор е на стотици статии в множество вестници и списания. Съставител, автор и съавтор на 6 книги. Член е на европейската организация за наука „Euroscience“ и на УС на фондация „Еврика“. Носител е на наградите на СБЖ, МОН, БАН, СБУ, Съюза на учените, на Сметната палата, Археологическия институт с музей – БАН и др.
 
В новите учебни програми на министър Кунева по история липсва фашизмът, липсва и социализмът, но са разработени подробно „престъпленията на тоталитаризма“ до 1989 г.
 
 
Само лъжата се нуждае
от подкрепата на държавната власт,
истината устоява от само себе си.“
                              Бенжамин Франклин
 
Никога досега в 26-те години преход никоя власт не си е позволявала такава откровена политическа намеса в училището, каквато наблюдаваме в момента. Според действалия доскоро Закон за народната просвета и според новия Закон за предучилищното и училищното образование развиването на политическа дейност в средното училище е забранена. В последните месеци обаче сме свидетели не само на преки политически десанти на властта сред гимназисти, но и на институционално въвеждане на антикомунизма в средното образование. Досега русофобията и антикомунизмът бяха насаждани у нас от обилно финансирани от САЩ и европейския Запад неолиберални фондации. Сега те стават задача на държавата.
 
Актуалното състояние на едно общество и особено бъдещето му зависят в огромна степен от цялостното – ефективно или не – въздействие на училището в годините, в които поколенията опознават и осмислят света около себе си и се формират като личности. Политически и религиозни доктрини могат лесно да изкривят в една или друга посока мисленето и светоусещането на изграждащия се човек. Дисциплините, от които най-силно зависят формирането на националната идентичност и самоосъзнаването в заобикалящия ни свят, са литературата и историята.
 
Упражняването на пряк политически натиск
 
върху литературата е по-трудно и обикновено се прави чрез подбора на изучаваните автори и произведения. Добре известно е, че от 1992 г. насам десните правителства успяха да „изгонят“ от училището много от емблематичните творби на българските класици, свързани основно с четири теми – борбите на българите за освобождение от турско робство, антифашистката борба у нас, ролята на Русия за спасяването и развитието на България и тежката социална орис на народа ни до 1944 г. За зла беда, цялата българска класическа литература е кръвно свързана именно с тези теми и „изгонването“ им от училище води до нейното осакатяване и до ущърб на мисленето, което тя формира. Можем да напомним, че в течение на няколко години Смирненски например бе представен в учебните програми със стихотворението „Теменужка“. И това не е виц, а реалност. В новите учебни програми, замислени от екипа на Меглена Кунева, има ново „орязване“ на класици като Ботев, Вазов, Яворов, Смирненски, Вапцаров. Но тук политическите пристрастия просто са се възползвали от ситуацията, в която трябва да бъде вместена някак изучаваната досега литература в намаленото с една година основно образование (до VІІ клас) и в разделената на две гимназия, която може да бъде напусната след Х клас от тийнейджърите, ако нямат намерение да учат по-нататък висше.
 
Не е така обаче с предмета История. Тук въвличането на училището в политическата вакханалия е откровено. Това не е неочаквано, разбира се, след грозния политически десант в столичното 22-ро училище на зам.-министър Диян Стаматов, депутатката от ГЕРБ Ирена Соколова и ексдепутата от СДС Стоян Райчевски. Манипулацията бе маскирана като открит час по история на тема „Запознай младите с комунизма“, разбиран като години на престъпления от 1944 до 1989 г. – затвори, лагери, убийства, преследване на хора, тормоз. Още през миналата година Ирена Соколова, Райчевски и евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев организираха подобно „театро“ сред ученици в Перник и Радомир – с парите на неолибералната германска фондация „Конрад Аденауер“. Идеята за изучаване на „травмите“ от социалистическия период и поставянето под един знаменател на фашизма, националсоциализма и комунизма като тоталитарни режими се представя от името на депутата от ГЕРБ Методи Андреев, но бе лансирана още с идването на власт на второто правителство на Борисов през 2014 г. През настоящата година тя бе развита предварително в нарочна „конференция“ на ГЕРБ и РБ в Европарламента с участието на външния министър Даниел Митов. Методи Андреев дори определи, че само „правилните“ учители и преподаватели имат право да обучават младите на история в училище и във вузовете.
 
Според обясненията на Кунева (добре известна с принадлежността си към „комунистическата“ номенклатура преди 1989 г. и любителка след това на различни политически формации, които носят власт), уроците по история трябвало да преодолеят митовете и носталгията по периода до 1989 г.! И още по-откровено: „Ролята на образованието за формиране на ПРАВИЛНИ нагласи към близката ни история остава ключова…“. Жената всъщност откровено си каза, че става дума не за изучаване на реалната история в тези 45 години, а за идеологическо промиване на съзнанието на децата и обработка на мозъци срещу истините за една много по-просперираща държава и много по-добър живот, каквито имахме допреди 25 години. Защото хората няма как да изпитват носталгия заради някакъв задушаващ човека и осеян с трупове комунизъм.
 
Какво конкретно има в учебните програми по история? Ако акцентираме върху „тоталитарните режими – фашизъм, национализъм, комунизъм“, за тях ще се учи в VІІ, ІХ и Х клас. Да напомним, че според новия учебен план, утвърден от ексминистър Тодор Танев, в последните две години на гимназията – ХІ и ХІІ клас, историята като задължителен предмет изобщо отпада (!). Странното е, че не се чу учители и преподаватели да протестират по този повод, което поражда въпрос: дотам ли стигнаха в апатията и подчиняването си пред властта? Едва ли ще реагират и на това, че всъщност
 
в учебните програми на Кунева липсва изобщо
думата фашизъм
 
За пръв път история на България децата вече ще учат в VІІ клас, където е предвидена неутрално формулираната тема „България в периода между двете световни войни. България в годините на Втората световна война“. А в резултат на обучението ученикът: „Дава примери за вътрешнополитически конфликти и противопоставяния през 20-те – 30-те години на XX в. Обяснява избора и действията на България по време на Втората световна война“.
 
Не знам дали Антифашисткото въстание през 1923 г. може да се определи като „противопоставяне“, а кървавите убийства на хиляди леви интелектуалци в погрома през 1925 г. като „вътрешнополитически конфликт“. Но как се нарича изборът на България във Втората световна фашизъм или…? Очевидно е, че събитийната история липсва в учебната програма и е подменена с нещо като „теми“ по политология, за целите на която ученикът трябва само да дава „примери“ от историята. За периода след 1944 г. обаче авторите на програмата са забравили напълно за неутралността. Тук ясно е казано: „Установявяне на тоталитарно управление. България зад „желязната завеса“. Ето какво трябва да научи 13-годишното дете: „Познава характеристики на тоталитарната държава. Дава примери за нарушаване на граждански права от комунистическия режим. Дава примери за ролята на СССР във външната политика на България през втората половина на XX век. Описва чрез изображения от периода характерни белези на култа към личността“. С две думи,  нищо повече от „картата с черепите“. Нито дума за построяването на модерна индустриална България, водеща в света по някои отрасли (и разграбена в последните 25 г.), за модерно земеделие с десетки български сортове култури и елитни стада животни; за признати в цял свят български научни и технологични школи; безплатно здравеопазване и образование за всички (дори с привилегии за цигани и турци); широко достъпни детски творчески школи в активно работещи читалища из цялата страна; театри, кина и концертни зали във всяко селище; ведомствена почивна база за всички с 18-дневни смени на море и т.н. Стана ясно, че според Кунева това са лъжи и митове. ПРАВИЛНАТА нагласа е никой да не помни това. Единственото, което детето трябва да знае  за „всекидневието“ в този период, е описано така: „Обяснява стопански промени, настъпили при комунистическия режим, като използва понятията „национализация“ и „колективизация“. Посочва технологични нововъведения, подобрили бита на хората. Дава примери за миграции от селото към града. Разбира ролята на пропагандата сред децата и младежите (!). Дава примери за унифицирането на стандарта на живот на българите: облекло, жилище, обзавеждане, кола“. За да наречеш благата за хората с идиотския термин „унифициране“, се е искало  много умуване от мозъчните тръстове на идеологическата антикомунистическа пропаганда!
 
Абсолютно същите неща и формулировки се повтарят след това в Х клас. Фашизмът липсва
 
но е разписан подробно
„мрачният тоталитаризъм“ при комунизма!
 
В девети клас става още по-абсурдно. По темата за международните отношения преди Втората световна война ученикът трябва да знае за… „сближаването между СССР и Германия“! И пак – обяснява избора и действията на България във войната. Ни дума, ни гък за фашизъм, за Хитлер, за Третия райх и идеята за „чистата раса“ (което досега се учи в Х клас). Единственото споменаване на антифашистката борба у нас се поя­вява именно в девети клас с едно изречение: „Дава  примери за легална и нелегална съпротива срещу прогерманската политика на режима в България“. За периода след 1945 г. обаче деветокласникът трябва да изучи „процеса на преход на България от „народна демокрация“ към сталински модел на управление“. В последното задължително обучение по история – в Х клас, за годините до 1989 г. са добавени Възродителният процес и дисидентството, а ученикът: „Дава примери за репресии и нарушаване на граждански права. Открива форми на политическа съпротива срещу комунистическия режим. Дава примери за зависимостта на българската външна политика от СССР.“ И докато за периода до Втората световна война се посочват теми като „напредъка на българското образование и наука“ и „пътя на модернизацията“, за годините след войната и до 1989 г. термините за усвояване се въртят около „тоталитарна държава, демагогия, съветизация.“ По този начин образованието се превръща в територия на политическата инвазия. Най-общо казано, училището ще учи за тоталитарния комунизъм, но няма да учи за фашизма; ще учи за съпротива срещу комунизма, която у нас бе твърде скромна, но няма да учи за съпротивата срещу фашизма. Няма я кървавата 1925 г., няма Лайпцигски процес, няма Георги Димитров, няма ястребинчета, няма партизани, които в истинската история бяха оценени от света като единственото оправдателно обстоятелство за принадлежността на България към фашисткия пакт.
 
Новата държавна политика е „в крак с времето“
 
Цитирах подробно учебните програми, за да се види анатомията на тоталната подмяна на историята с едностранчиви манипулативни интерпретации за култивиране на желан от властта мироглед у младите българи. Нямам вяра, че обществото ще реагира срещу това безобразие, нарушаващо закона и представляващо нова идеологическа държавна диктатура след 25 години „демокрация“. Но у нас има живи участници и потомци от страна и на фашистите, и на антифашистите. Внуците и на едните, и на другите са в училище. То не може да бъде използвано като инкубатор за нова идеологизация.
 
Един от най-големите мракобеси на миналия век – Гьобелс, министър на пропагандата при фюрера Хитлер, е казал думи, които прекрасно илюстрират това, което се прави в момента с българското училище и с българското общество изобщо: „Отнемете на един народ историята и само след едно поколение този народ ще стане стадо, готово да бъде командвано и безропотно да следва този, който му нареди каквото и да било“. Нима точно това не се случва пред очите ни?

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук