„Да твориш за деца, значи да чувстваш топлината на детското сърце, винаги отзивчиво към съдбата на другите“
„Не съм само „Зайченцето бяло“, казва Леда Милева за своето най-известно стихотворение – неотменима част от детството на всяко българче вече много поколения наред. То е едно от първите ѝ произведения и както си спомня поетесата, се е появило съвсем случайно:
„Бях уредник на списание „Първи стъпки“ и в печатницата се оказа, че половин страница остава празна и няма никакъв материал. Списанието трябваше да се печата и аз се чудех какво да правя, какво да правя… И така, на коляно, както се казва, написах тези няколко куплета, които после имаха щастливата съдба да станат песен благодарение на композитора Петър Ступел“.
***
…На едната стена имаше етажерки с много книги, а от другата страна – параванът, изрисуван от баща ми с кубистични фигури. Той отделяше „кабинета“ от останалата част на жилището, която беше всичко – и спалня, и дневна, и място за игра на децата. Мисля, че сме ползвали обща кухня с останалите наематели на етажа.
– Кой е най-яркият ви спомен от тази квартира?
– Арестуването на баща ми. Една ранна сутрин ние, децата, бяхме излезли да играем във вестибюла заедно с децата на други семейства. Тогава се появи един господин, цивилен агент, както научих по-късно, и попита тук ли живее Гео Милев. Аз услужливо му казах, че той е мой баща и ей сега ще го извикам. Спомням си как отворих вратата и видях баща ми – тъкмо ставаше от кушетката, на която е спал, после излезе от къщи с агента.
– Имате ли визуален спомен от Гео Милев или представата за него е резултат от разказите на майка ви, а и на други ваши роднини?
– Визуален спомен, трудно ми е да кажа, но много ясно си го представям, защото неговите снимки са били винаги пред очите ми, а и досега постоянно са в ръцете ми.
– Гео Милев е арестуван на 15 май 1925 г.
– Да, аз съм била на пет години и два-три месеца. И макар че съм била малка, представата за него остава много жива и ярка. Духовното му присъствие в нашия дом беше почти осезаемо, то остана като една висока мярка за родолюбие, но също така за откритост към света и културните хоризонти на други народи, като мярка за честност и човечност. Сред неговите книги, изпъстрени с бележки и рисунки по полетата, винаги съм се учудвала на невероятната му работоспособност, удивлявала съм се как е могъл за един толкова кратък живот да се докосне и до вековните, и до най-новите ценности на световната литература и изкуство и същевременно да успее сам да хвърли плодоносни семена в родната нива. Спомените ми от първите пет години са откъслечни, като отделни снимки. На една от тях се виждам хваната за ръката на баща си, води ме в известното тогава сред интелектуалния свят кафене „Цар Освободител“. Кафенето си спомням с бели, кръгли мраморни масички, около които седят и разговарят много хора. На друга снимка спомен сестра ми Бистра и аз играем на кукли под масата, единственото свободно местенце в това жилище на „Мария-Луиза“. Бистра е само четиринадесет месеца по-малка от мен. Както ви казах, особено ясно си спомням сутринта на неочакваната раздяла и тъмния силует на агента, който вика баща ми за малка справка в полицията. Но това видение винаги съм се мъчела да прогоня от детското си съзнание. Предпочитах да си спомням как стоим със сестра ми до писмената маса на баща ми и чакаме да ни нарисува две малки момиченца или да ни прочете новото си стихотворение, което е написал за сп. „Детска радост“. Тези детски стихотворения бяха за мене първото прозорче към света на поезията. Това са конкретните спомени, които имам от баща си. Леля ми Пенка Касабова разказва, че баща ми ни е водил всяка сутрин в Американската детска градина, в която тя вече е била учителка, много грижливо ни е събличал палтенцата, а на обяд идвал да ни прибере вкъщи.
– След „изчезването“ на Гео Милев, докога живеете на „Мария Луиза“?
– Не знам колко сме останали, вероятно недълго. Известно време майка ми, след като се е разбрало, че той няма вече да се върне, се е включила в една театрална трупа във Видин. Ние, двете деца, очевидно в това време сме били в Стара Загора. После вече се помня като ученичка в първо отделение. Тръгнала съм на училище, преди да навърша седем години, на шест години и половина, така че аз винаги бях най-малката в класа.
Из „Леда Милева – литературна анкета“, автор Ивайло Христов
В поезията Леда Милева дебютира през 1940 г. Издала е повече от 40 книги със стихотворения и поеми за деца. Участва в редакцията на произведенията на своя баща. Превежда стихове от английски, френски и руски поети в това число и Александър Милн. Нейни творби са преведени на английски, френски, немски, полски, унгарски и арабски език. Тя е авторка на публицистични и литературно-критически статии в периодичния печат. Заедно със съпруга си Николай Попов е съставител на поетичните антологии „Американски поети“ (1975), „Нощен дъжд“ – съвременни английски поети (1980); „Африкански гласове“ (1987).
Първото си стихотворение бъдещата поетеса съчинява, когато е 9-годишна.
„Написах го през една късна есен, когато дълго време беше валял дъжд. Изведнъж дъждът премина в сняг. София стана толкова хубава! Всички дървета сякаш си облякоха бели рокли. Аз толкова много се зарадвах, че написах едно малко стихче, което помня и до сега:
„Цветенцата заспиват,
тревичките почиват,
а от небето сиво
се сипят мълчаливо
белите снежинки
като във картинки.“
Леда споделя написаното стихотворение с по-малката си сестра и я моли да не казва на никого. „Мислех, че не е хубаво и може да ми се присмеят, разказва писателката. Но сутринта, щом станахме, сестра ми изтича при мама и каза: „Знаеш ли, че снощи Леда написа едно стихотворение!“ Аз разбира се я ощипах, но тя не се разплака. За моя радост мама не ми се присмя, а ми се зарадва и ме заведе до книжарницата, където ми купи голям албум с много чисто бели страници. Каза ми на първата страница да напиша стихотворението си, а после, като измисля други, да ги напиша на другите страници. Така и стана – написах първото си стихче на първата страница. Още пазя този албум, но дълго време той остана празен, защото нямах друго стихотворение. После започнах да си мисля, че е срамота да имам цял албум, а да нямам какво да напиша в него. Така започнах по всякакъв повод да си измислям по едно стихче, без да мисля какъв е жанрът.“
https://offnews.bg/kultura/leda-mileva-se-rodi-vav-vechnostta-154906.html
Леда Милева завършва Американския колеж в София (1938) и Институт за детски учителки (1940), междувременно следва в Юридическия факултет на Софийския университет (1938 – 1941).
Работила е в издателство „Народна младеж“ (1951 – 1952), сп. „Пионерска самодейност“ (1952 – 1955), издателство „Български писател“ (1965 –1966).
Била е постоянен представител на България в ЮНЕСКО в Париж с ранг на посланик (1972 – 1978). Зам.-председател и председател (1960 – 1980) на Българския ПЕН клуб; председател (1979 – 1989) на Съюза на преводачите в България; главен редактор на списание „Панорама“ (1980 – 1990).
През 1984 – 1992 е член на УС на Международния фонд за развитие на културата към ЮНЕСКО. Народен представител в VIII и IX НС и VII ВНС. Включена е в почетния списък „Ханс Кристиян Андерсен“ на Международния съвет по детската книга.
През 1966 г. Леда Милева оглавява Българската телевизия, която ръководи в продължение на 4 години.
Първият голям успех на нейното управление е забавната програма „Карнавал на животните“ по музика на Камий Сен-Санс. Спектакълът е отличен с наградата „Сребърна роза“ на най-големия фестивал на забавните жанрове в Монтрьо, Швейцария.
С името на Леда Милева е свързан и може би най-големият успех на цялата телевизия – мюзикълът „Човекът от Ламанча“. През 1966 г. Милева го гледа по време на конгрес на ПЕН клуба в Ню Йорк и е силно впечатлена. Решава, че той трябва да бъде поставен и в БТ, но няма текста, няма и музиката. След година обаче пак е в Ню Йорк и съвсем случайно в една книжарница вижда текста на „Човекът от Ламанча“. Заедно с него си купува и грамофонна плоча с оригиналните записи.
Милева възлага постановката на режисьора Гриша Островски. Петър Ступел сваля музикалната партитура от плочата. Главните роли са поверени на Коста Цонев (Дон Кихот), Никола Анастасов (Санчо Панса) и Жоржета Чакърова (Дулсинея). Крайният резултат – изключителен спектакъл.
При управлението на Леда Милева стартира публицистичното предаване „Панорама“, което върви и до ден-днешен. Учреден е международният фестивал за телевизионни постановки „Златната ракла“ в Пловдив. Става особено популярен и фестивалът „Златният Орфей“.
През лятото на 1969 г. тръгва 13-серийната телевизионна поредица „На всеки километър“. Филмът, при който улиците наистина опустяваха! А почти неизвестният дотогава Стефан Данаилов се превръща в звезда, Григор Вачков се сдобива с всенародната любов заради ролята на Митко Бомбата.При нейното управление се снима и продължението на „На всеки километър“.
Пенчо Ковачев, в. „24 часа“,
https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7652061
В детска градина детенце с ококорени от възторг очи пита: „Госпожо Милева, вие жива ли сте?“ То може би си мисли, че поетесата е едва ли не паметник. При друга среща на въпрос на учителката: „Е, харесва ли ви авторката на „Зайченцето бяло“ и „Сиводрешко и Бързобежко“?“, едно дете простодушно отговаря: „Мислехме, че е още по-хубава.“ Самата Леда Милева възприемаше подобни изказвания като комплимент.
Тези и стотици други случаи обясняват защо в детското съзнание Леда Милева със своите герои: зайченца, мецани, белодрешковци и бързобежковци, лястовички, шишарки, балони, влакчета, юначета с калпачета, лисанки, фламинго и т.н., вече е извисена като класик на детската литература.
Иван Гранитски
До последния ден на своите 93 години писателката изглеждаше перфектно…
„Български пощи“ ЕАД пусна пощенско-филателно издание на тема „100 години от рождението на Леда Милева“ като част от представителната си поредица „Бележити български творци“. Изданието, което бе валидирано на 5 февруари 2020, се състои от една пощенска марка и специален пощенски печат. Художник на марката е Маглена Константинова.