ДОСТОЕН ФИНАЛ НА ДЪЛГОГОДИШНИ УСИЛИЯ

0
240

Роден е на 27 януари 1955 г. в Бургас. Има висше юридическо образование, профил „Международно право“, и второ висше образование, специалност „Политология“. Започва работа във Варненския окръжен съд като стажант-съдия. В последствие е заемал различни ръководни длъжности – секретар на ЦК на ДКМС, общински и окръжен съветник. На ХІV извънреден конгрес е избран за член на ВС на БСП. Депутат във ВНС,
36-ото и 37-ото НС. Бил е член на комисията по изработване на новата конституция, законодателната комисия, Комисията по външна политика, Комисията по национална сигурност в различните Народни събрания.В БСП е бил зам.- председател и член на Изпълнителното бюро на ВС. В Парламентарната група е бил – секретар, зам.- председател и председател. Понастоящем е член на ВС на БСП, където е зам.- председател на Съвета по законност, ред и правосъдие и член на Комисията по външна политика. Председател на Федерация „Открит форум“ в БСП. Работи като адвокат в Софийска адвокатска колегия. От април 2003 г. е председател на Българо-гръцки юридически клуб.

През 1992 г. като член на ръководството на партията, внесох проект за решение на ВС на БСП за кандидатстването ни за членство в Социалистическия интернационал. От дистанцията на времето ми е по-лесно да преценя, че този акт сам по себе си не е бил достатъчен за постигането на тази цел. Нещо повече, смятам, че началото на този процес, продължил повече от 13 години, бе поставено на ХІV извънреден партиен конгрес с приемането на Манифеста за демократически социализъм и със съществените промени, внесени в устава.

Приемането на БСП за пълноправен член на Социалистическия интернационал е достоен финал на дълголетните усилия за реформиране на партията в необходимата и желаната от обществото посока.

В същото време нашето пълноценно присъствие и участие в дейността на най-голямата международна организация на световната левица отваря нови възможности за постоянно обновление и развитие на партията както по посока на модерните тенденции в глобален мащаб, така и в даването на адекватни отговори за развитието на страната.

Все пак пред много наши членове и симпатизанти стои въпросът за верността на избрания път и за бъдещия модел на нашата политика.

Най-острите въпроси на политическата и икономическата мисъл днес наистина се концентрират около темата как глобализацията и разгръщащите се фантастични постижения на новата технологична революция, свързана с информационните технологии, генното инженерство, молекулярната биология, нанотехнологиите, водят до радикални промени в съвременните общества, тяхната социална структура, потребности, перспективи. В резултат от 70-те години на ХХ век насам постепенно се стигна до кризисни процеси в различни общества, сред различни политически сили и партии, предизвика необходимост от техните промени. Ръководителите на системата на държавния социализъм във формата, в която съществуваха СССР и Източна Европа, не успяха да реагират адекватно на тези промени и това доведе до рухването на политическите режими и икономическите системи там, както и до разпад или радикални промени по посока на социалдемокрацията на повечето от бившите комунистически партии.

Пред същите предизвикателства обаче се изправиха и социалистическите, и социалдемократическите партии в развитите страни, които реагираха много по-гъвкаво и адекватно на извършващите се процеси. Ние, в България, в една нова ситуация, вървим по техните стъпки и следим с огромно внимание теоретическите и политическите им търсения за адаптация към новите процеси. Дискусиите за „третия път“, за „новия център“, за „демократическия социализъм“, които се водят в Западна Европа, намират много силен отклик в нашата страна и особено в средите на Българската социалистическа партия.

В България има множество формации, партии, съюзи, които характеризират себе си като социалдемократически и през изминалото десетилетие често се конфронтираха една с друга. С изключение на БСП, която е една мощна формация, останалите са относително малки и често символични, които, ако се явят сами на парламентарни избори, никога не биха влезли в парламента, и единственото им спасение да останат в политиката е да се присъединят към някоя по-голяма формация. Кои са причините за това състояние на нещата? Има три основни групи причини – културни, личностни и обективни. Културните се състоят в егалитарната традиция на българина, който трудно търпи да се подчинява на някой друг; да смята, че има други, които заемат по-високо място в някаква йерархия. Това създава неадекватни лидерски, водачески претенции у доста хора. Затова и у нас има роене на политическите партии и всеки недоволен от своята партия е готов да си направи своя партия, за да бъде неин лидер или да е в ръководството. Така в една малка страна вече имаме регистрирани около 280 партии, много лидери и малко последователи. И така е не само в левицата, а и в десницата в България.

Този културен фактор се съчетава с личностен. Факт е, че след краха на модела на държавния социализъм социалдемокрацията в България се ползва с огромен авторитет, нейното име дава отговор за една перспективна посока, в която да се развива страната. И както става винаги, когато нещо има висок авторитет, появяват се хора, които се опитват да го приватизират и прикрият с него лични амбиции и интереси. Във всеки храм има опасност да се появят търговци, в храма на социалдемокрацията също има търговци с нейните идеи. Създаде се една порочна тенденция хора, които отпадат от политическия живот, да обявяват себе си за „единствени“, „автентични“, „променени“ социалдемократи и да сипят хули спрямо свои колеги. Това води до излишно умножаване на социалдемократическите формации и неадекватни представи навън за ставащото в лявото пространство в страната.

Наред с личностните обаче съществуват и обективни причини за наличието на множество социалдемократически формации в страната. Тези обективни причини са свързани с радикално променената социална структура в страната, водеща до различни интереси и политически сили, които защитават тези интереси. В сегашната социална структура на българското общество има една огромна маса от бедно население – 70-80%, голяма част от което в една или друга степен търси или би могло да търси решаването на своите проблеми чрез БСП. Сред него са хора, които са пенсионери, безработни, наемни работници, самонаети, представители на малкия бизнес. Наред с тях обаче има и една група представители на бившата номенклатура, на бившите служби на сигурността, бивши стопански ръководители, които успяха да спечелят от промените и да стоят в основата на средния и едрия бизнес. Голяма част от тях трудно могат да се ангажират политически с десни партии, те се нуждаят от социалдемократическата идея, за да имат политическо представителство. Именно това е социалната база на няколко различни малки социалдемократически партии и съюзи у нас. Те притежават съвсем ограничена социална база, тъй като броят на богатите хора с „червен произход“ е малък. Оттук незначителността на съответните политически формации, които се опитват да се прилепят към по-голяма формация, за да получат политическите лостове на властта. Затова, ако трябва да разграничим различните политически сили, които характеризират себе си като социалдемократически, можем да кажем, че в България има една голяма социалдемократическа партия, зад която стои огромната част от левите избиратели. Тя заема лявата и центристката част от социалдемократическото пространство, а дясната част се заема от група малки или символични по своя брой социалдемократически партии. Тактиката на лидерите на малките и незначителни социалдемократически формацийки е да се коалират с БСП, основната социалдемократическа сила с реални възможности да вкара депутати в парламента и да се опитват чрез нея да постигнат личните си цели или тези на социалните групи, които стоят зад тях.

Ключов проблем, пред който е изправена българската социалдемокрация в условията на глобализация, е доколко тя следва да се съобразява с националната специфика на ситуациите, с които се сблъсква. Дали глобализацията не намалява ролята на националните особености за сметка на универсалните решения? Отговорът в това отношение е даден още от класиците на социалдемокрацията. Той е свързан с това, че ние трябва да бъдем част от социалдемократическото семейство, да имаме предвид универсалните ценности на социалдемокрацията, да следим много внимателно опита на най-големите и с най-дълги традиции партии в Западна Европа и в същото време да се съобразяваме с нашите специфични реалности. Знае се, че най-големите социалистически и социалдемократически партии в Западна Европа непрекъснато обменят опит помежду си, подкрепят се и в същото време всяка от тях има своите интензивни търсения – при Лейбъристката партия те са по посока на „третия път“, при Германската социалдемократическа партия – „новия център“ и „нова социалдемокрация“, при Френската социалистическа партия – запазване на основни идеи на социализма и на „превъзходството на политиката над икономиката“ и т.н.

Българската социалдемокрация също е изправена пред специфични проблемни ситуации, които наред с общите отговори на социалдемокрацията изискват и модификация на решенията, които се предлагат. Ще изброя само някои от тях, които възпрепятстват решения, аналогични на тези, съществуващи в редица западноевропейски страни:

– Социалната структура на българското общество притежава една съвсем минимална прослойка от хора, които по своя стандарт на живот, принадлежат към т. нар. средна класа, доминираща като група, с която се ангажират социалдемократическите проекти в Западна Европа. Много от хората по своето социално битие са загубили от извършените промени и имат маргинално съзнание с цялата сложност на този проблем.

– От страната се извършва огромно източване на интелект, най-доброто, най-качественото от младото поколение заминава за Западна Европа и Северна Америка. Така ние безплатно субсидираме развитите страни с качествена работна сила, за която са изразходвани средства в нашата страна, а печалбите от нея са в развитите държави. В същото време има затваряне на Западна Европа за движение на останалата част от работната сила. От това в крайна сметка страната губи и не разполага с кадри, които да реализират съвременни направления на технологичния прогрес. Смятаме, че въпросът за източването на „мозъци“ трябва да намери много по-справедливо решение и е един от проблемите, които съвместно следва да решаваме.

– Страната е в условия на изключително тежка демографска криза с многобройно възрастно население и една от най-тежките в Европа пропорции между различните възрасти, при което на един работещ се падат по няколко неработещи и това прави невъзможна социална политика от типа, която съществува например в Германия или Швеция, а изисква наши специфични отговори, търсени във взаимодействие, разбира се, със западноевропейските социалдемократи.

– Демократичните институции в страната не работят достатъчно ефективно, като това се отнася най вече до съдебната институция, изобщо до системите на социален контрол и обществото се характеризира със силни кризисни процеси.

Могат да се изброят още редица страни на нашата специфична българска действителност, затрудняващи дейността ни, изискват своите отговори, но в търсенето им не можем и не трябва да бъдем сами, а да правим това, ползвайки помощта и на обединена Европа, и на нашите социалдемократически приятели, особено в големите западноевропейски страни.

В условията на глобализация става все по-трудно на отделните социалдемократически и социалистически партии да решават с вътрешни ресурси проблемите, пред които са изправени в своите страни. Глобализацията означава и изисква нарастващо взаимодействие и сътрудничество, прилагане на принципа на солидарността много по-силно и в отношенията между социалдемократическите партии в различните страни. Затова и ръководството на БСП обръща такова огромно внимание на сътрудничеството си с международната социалдемокрация. Една от най-важните посоки на трансформация на социалдемокрацията в условията на глобализация е рязкото засилване на взаимодействието и сътрудничеството между отделните социалдемократически партии в различните страни.

Ние приемаме всички основни принципи и ценности на съвременната социалдемокрация. Смятаме, че същественият инструмент за разрешаване на всички проблеми е демокрацията, а пътят трябва да бъде еволюционен и колкото по-сложни са процесите, пред които сме изправени, толкова по-внимателно, стъпка по стъпка, трябва да се решават те, като се търси подкрепата на Социалистическия интернационал, Партията на европейските социалисти, всяка от отделните социалистически и социалдемократически партии. В условията на глобализация нараства ролята на солидарността, взаимната помощ и сътрудничество при решаване на проблемите. В европейските институции солидарността между левите и социалдемократическите партии е залог за изграждане на социална и федерална Европа. И Българската социалистическа партия вижда и би трябвало да вижда именно в това засилващо се взаимодействие една от ключовите посоки на своето развитие.

В заключение искам да отбележа, че приемането ни в световната организация на левицата е признание за досега извървения път в реформирането на БСП. Бъдещето е в наши ръце. Само ако успеем да възстановим доверието и повишим влиянието в българското общество, ако то ни припознае отново и заедно с нашите партньори като изразители на модерната лява проевропейска алтернатива за развитието на България можем да поемем управлението на страната и да реализираме на практика идеите на Социалистическия интернационал.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук