ВЛАСТТА СРЕЩУ НАУКАТА

0
287

Правителството изведе на финалната права своя поход за унищожаване на БАН

Държавата се тресе от скандали с подслушвания и СРС-та (специал­ни разузнаваелни средства), превърнати от политици и медии в обществено битие на абсурда, в което истинските проблеми потъват в чернилка от етикети и политиканстване.

В същото време почти задкулисно се случва нещо, чиято съдбовност за нацията е много по-голяма от рейтинговите кахъри на едно правителство. Властта изведе на финалната права своя поход срещу нау­ката в България, започнал преди година и половина със сакралната фраза на министър Симеон Дянков за „феодалните старци, които нищо не правят“, преминал през финансови удари и епични напъни академията да бъде очернена пред обществото с неистини, инсинуации и откровени клевети, за да стигне до логичната развръзка – внесен е проектозакон, с който Българската академия на науките се превръща в почетно сдружение от академици и член-кореспонденти, а институтите преминават на пълно подчинение на просветния министър.

Правителството не допусна диалог с учените от БАН. Срещи с изследователите бяха отказвани, многохилядните улични протести „не бяха забелязани“. Безпрецедентно е самото внасяне на проекта, който с „изменение“ на действащия Закон за БАН подменя изцяло същността му и разтурва организацията, за която е създаден. Нещо повече, България се лишава от Национален център за научни изследвания с акт, внесен в парламента от подставено лице – спортист по самбо, за който Министерският съвет (писмено!) заяви, че не носи отговорност.

Когато едно правителство реши да ликвидира водещия център за наука на България, чието високо ниво е доказано и с международен одит, то поне трябва да обясни защо го прави. Няма отговор. Единственият аргумент е „за да се разруши статуквото“!?

На 10 януари т.г., в момент, когато бесилото за БАН бе вече издигнато, просветният министър Сергей Игнатов покани на среща академиците и член-кореспондентите да си говорят за… бъдещето на академията. Тази първа среща с учените бе строго закрита за журналисти. След нея Игнатов заяви, че няма непреодолими разногласия с академиците.

„Ново време“ публикува тази „липса на разногласия“ по съдбата на 141-годишната БАН, създадена зад граница още преди Освобождението.

ДЕКЛАРАЦИЯ

на академиците и член-кореспондентите на Българската академия на науките относно проекта за изменение и допълнение на Закона за БАН


Членовете на Българската академия на науките от самото й създаване преди 141 години и досега са били дълбоко убедени, че нейната основна патриотична мисия и задължение е чрез научните изследвания да работят за духовното извисяване и материалното обогатяване на българския народ. Надяваме се, че българското правителство се ръководи от същите принципи и подбуди и като съмишленици при реализиране на посочената патриотична идея очакваме разбирателство и единодействие при промяната на законовата рамка за дейността на БАН.

 Академиците и член-кореспондентите сме дълбоко обезпокоени от внесения в Народното събрание проект за изменение и допълнение на Закона за БАН от народния представител Румен Стоилов и група народни представители. За нас този проект е напълно неприемлив, защото  предвижда разрушаване на БАН, нарушава абсолютно необходимото за изпълнение на мисията на БАН единство на научните институти и общността на академиците и член-кореспондентите и отнема  автономията на институцията, която съгласно международната оценка има висока ефективност на провежданите от нея научни изследвания.

 Според нас една промяна в Закона за БАН трябва да се основава на следните основни принципи:

 1. БАН е единна и неделима национална автономна научна организация, която обединява академичните научни звена и общността на академиците и член-кореспондентите.

2. БАН е със статут на първо­степенен разпоредител с бюджетни средства.

3. Имуществото на БАН и на нейните академични звена включва право на собственост и други вещни права, вземания, ценни книжа, дялово участие в стопански организации и сдружения, патенти и др.

 4. Осигуряване на участието на държавата в институционалното и проектно финансиране на науката и научните изследвания за нуждите на материалното и духовното развитие на страната и ефективното участие в европейските програми съгласно поетите ангажименти.

Ние настояваме правител­ството да направи необходимото за бързото  преодоляване на отчайващото финансово състояние на водещата научна организация в България – Българската академия на науките, а именно, да получим за текущата бюджетна година крайно необходимото адекватно финансиране в рамките на бюджетната субсидия от 85 млн. лв., за да може пълноценно да изпълняваме своите задължения към държавата. Така поне отчасти ще се направи крачка към преодоляване на проблемите, в резултат на които учените и специалистите не получиха или получиха само частично заплати за месеците ноември и декември 2010 г. Институтите нямат средства за отопление и електроенергия и не могат да работят по стотиците национални и международни научни проекти. Следва да се подчертае, че от всички бюджетни организации в България само БАН е в това положение.

Ние, академиците и член-кореспондентите на БАН, настояваме правителството на Република България да прояви необходимата мъдрост и да подкрепи БАН като представител на високото ниво на българската наука, което категорично е потвърдено от становищата и оценката на водещи европейски научноизследователски центрове и академии, изпратени до ръководните български държавни институции през 2010 година.

 От Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук