Авторката на книгата „Свобода вместо капитализъм“ е заместник-председател на немската партия Левицата (Die Linke) и е известна в Германия като „красивото лице на социализма“. Самото име на книгата е програмно и провокативно – във Федералната република често се използва лозунгът „Свобода вместо социализъм“. Сара Вагенкнехт убедително доказва, че реалният капитализъм днес означава отнета свобода поне на тази част от обществото, която живее от труда на своите ръце и ум. И напълно справедливо повдига въпроса за бъдещето на „социално-пазарната икономика“, ако тя действително трябва да отговаря на името си, както бе замислена от своите създатели. Книгата е същевременно покана за дискусия към всички, които смятат сегашния свят за не най-добрия, но и не отричат напълно пазарната икономика. По този начин Сара Вагенкнeхт се стреми да привлече вниманието на колкото е възможно по-широк кръг читатели.
Авторката, предвид днешните катастрофални реалности, търси точна сметка за обещанията към обществото, дадени навремето от бащите на социално-пазарната икономика Вилхелм Рьопке, Валтер Ойкен, Лудвиг Ерхард, та дори и от Фридрих фон Хайек. Партиите, които носят политическата отговорност за днешните обстоятелства, често се кичат с думи за ефективност, конкурентност и креативност, но отдавна са ги принесли в жертва пред олтара на глобалната финансова олигархия.
Социално-пазарната икономика си има своите фундаментални опори. Те включват принципа на социалната държава, отнемане на възможността за реализиране на икономическа власт, лична отговорност на икономическите субекти и смесена икономика. Държавата трябва да се намесва активно във всички сфери, където икономиката не може задоволително да се самоорганизира от действащите пазари и където частните монополи заплашват да бъде установена частна икономическа власт над политиката и държавата.
Либерализацията на вътрешния пазар на ЕС доведе до разводнен контрол над картелите и вкара европейското развитие в играта на финансовите гиганти на „руска рулетка“. Банките вместо да се грижат за осигуряване на кредити за реалната икономика се превърнаха в спирачки на инвестирането. И тъй като печалбата престана да се самореализира от динамиката на икономическия растеж, неолибералната концепция прехвърли социалното й бреме върху трудещите се, върху държавата и публичните осигурителни системи. Глобалното инвестиционно банкиране се монополизира от малък брой финансови гиганти, които творят и продават на първичния пазар онези ценни книжа, които след това се разпространяват като отрова по целия свят. Финансовата им власт над пазара гарантира сигурна печалба от тази виртуална дейност, без да се интересува за реалната обществена полза от нея.
Чрез държавните спасителни пакети по време на кризата банките се освободиха от дълговете, в които бяха затънали и те бяха прехвърлени на гърба на данъкоплатците. Създаден беше капитализъм, при който високите печалби не са резултат от общополезна икономическа дейност, капитализъм с гарантирана печалба, но без истинска конкуренция и лична бизнесотговорност. Чрез приватизация и задлъжнялост на предприятията се ликвидира и последната възможност за създаване на смесена икономика. А когато икономиката започне да прави политика, свободата и демокрацията умират. Ето защо въпросът не се свежда само до икономическата ефективност и социалната справедливост на системата, а до създаване на условия и за свобода на личностната изява.
Лесни решения няма. Сара Вагенкнехт пледира за обхватна програма за опрощаване на дълговете, която трябва да включва одържавяването и на големите финансови концерни. Стабилността на финансовия сектор е всеобщо благо и ако определени икономически сфери с обществена значимост бъдат обявени за забранени за частно притежание, тогава отпада и задължението към тях за обезщетение при национализация. Авторката прави връзка в това отношение с отмяната на робството в Съединените щати – след приемане на неговата забрана в конституцията на страната, обезщетенията за робовладелците са изрично премахнати.
Финансовият сектор трябва радикално да се свие и отново да започне да работи за обслужване на реалната икономика. Крупни предприятия от общонационално значение трябва да бъдат превърнати в публична собственост. Държавата съвсем не е лош мениджър, всичко зависи от системата икономически стимули, например, бонификация за изпълнение на обществените поръчки, вместо за реализирана печалба. В това отношение полезно би било и неизплащането на дивиденти в държавните и публичните предприятия и тяхното задържане в предприятията.
Крупните лични състояния могат да бъдат редуцирани чрез повишение на имуществените и наследствените данъци. Във всички сектори на икономиката е необходимо да се установи действаща конкуренция.
Изводът е: пазарно стопанство без капитализъм и социализъм без тотално централизирано планиране са възможни. Вагенкнехт се обявява за „творчески социализъм“, който се дистанцира от тоталния централизъм в плановата икономика. Капитализмът днес е основната причина за липсата на свобода, демокрация и благоденствие в живота на хората. Затова политическото искане на нашето съвремие е: „Свобода вместо капитализъм“.
Книгата на Сара Вагенкнехт е забележително произведение, написано ясно и аргументирано. С него тя се връща към старата социалистическа традиция, когато в реда на нещата бе централна политическа фигура в партийното ръководство да се изявява и теоретично и по този начин да подлага на обществена дискусия и собствените си политически позиции. Социалистическата програматика и политика след краха на реалния социализъм не могат да бъдат продължени само с повторението на старите догми отпреди 1989 г., нито със сервилното припяване на новите „победители в историята“.
Много от тезите на книгата, които авторката предлага и защитава, може да са дискусионни. Дори някои от тях са направени преднамерено спорни, за да ангажират колкото е възможно по-широк кръг хора в обсъждането на бъдещия социализъм. На българския читател може да се стори, че част от изложените идеи са валидни само за условията на развитата и (все още) богата Германия или Западна Европа, но не и за нас тук, на Балканите и в България. Въпреки това книгата на Сара Вагенкнехт е съществен принос в теоретичната обосновка на новата лява политика и новото социалистическо общество и заслужава да бъде внимателно прочетена. Тя има какво да ни каже.
