Милена Милошева е магистър по история в направление „Кризи, конфликти и дипломация в световната политика XVII – XX век“ от СУ„Св. Климент Охридски“. Завършила е бакалавърска степен, специалност „Етнология“ в същия университет. Интересите ѝ са в областта на историята, етнографията, културата и традициите на България, Балканския полуостров и Европа. Пише статии и по проблеми на международната политика. Член е на Академично етноложко сдружение към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и на Младежкия клуб на Национално движение „Русофили“.
Ще започна оттам, че всеки има право на протест. Само не бива да се забравя, че неговите права свършват там, където започват правата на другите. Понякога не съм почитателка на толерантността, но като дете на българския преход все в нейния дух бях възпитавана. Мисля, че успявам да бъда толерантна, да изслушвам всички гледни точки, дори и въобще да не съвпадат с моята. Това, че рядко ми се отговаря със същото отношение, е тема на друг разговор.
Откакто са започнали събитията в Украйна, изчетох много статии, мнения, изявления и т.н. Ще споделя своите разсъждения по няколко от тях.
Статия в сайта Dnes.bg (1), озаглавена „Имперският проект на Путин заплашва европейски ценности“. В основни линии става въпрос, че Владимир Путин възраждал идеите и целите не на Съветския съюз, а на Руската империя. Което всъщност е теза и на немалко изследователи, занимаващи се с геополитика. И че Украйна е подстъпът към Москва, затова Кремъл директно предупредил Виктор Янукович да внимава какви международни позиции от името на страната си заема. Питам се, защо в нашите медии рядко, между редовете, се прокрадва нещичко за външната политика на Турция и т.нар. доктрина на Давутоглу за неосманизма (2), т.е. за разширяване на турското влияние в бившите владения на Османската империя, а за „пагубната“ и „хищническа“ външна политика на Русия се пише като за началото на Трета световна? Принципите и ценностите на Европейския съюз се основават на мира, нали така? Ами, ако не беше твърдата позиция на Москва, Сирия щеше да бъде вече нападната — официално, а мироопазващите сили на НАТО и сие щяха да внасят демокрация. Такава като в Ирак, Афганистан, Либия, Египет… Мечтана демокрация.
Европейският съюз като идея е прекрасно нещо. Бил е и е „обетована“ земя, надеждна посока за милиони граждани на Стария континент. ЕС има своите огромни предимства в политиката в областта на образованието, свободното придвижване на гражданите, в политиките към регионите (3). Но нека не забравяме двойните стандарти, които прилагат „големите“ в ЕС, отношението към българи и румънци, изискванията, които блокираха немалко производства в бившите социалистически републики. Нека не забравяме настояванията за признаване и зачитане на различни разбирания за сексуалността, които крайно противостоят на традиционните виждания за отношенията между двама души както на българския народ, така и на Православната църква. През 2012 г. сръбският министър-председател Ивица Дачич каза „Ма..ната му на такъв ЕС, за който гей парад е входен билет!“(4), след като представители на ЕС и САЩ изрично настояха парад на хората с хомосексуални наклонности да се проведе в Белград. Питам се, поради каква причина представители на ЕС и САЩ ще настояват изрично за каквото и да било, касаещо вътрешните работи на суверенна държава? В тази връзка не разбирам какви по-точно европейски ценности заплашва Путин. Не съм противник на различната сексуална ориентация. Просто не желая тя да бъде публично оповестявана и слагана на дневен пред на обществото, най-вече на децата.
Европейският съюз предложи на Украйна Споразумение за асоцииране от близо хиляда страници. Съвсем накратко, част от изискванията в него са: от МВФ, който върви в пакет с ЕС, са поискали от Украйна да замрази заплатите и пенсиите, да свие разходната част на бюджета, да съкрати субсидиите за земеделците и да увеличи таксите за комунални услуги. Брюксел пък е посъветвал Киев да „извади от строя“ железопътната си мрежа, защото не отговаряла на евростандартите, и постепенно да се затварят предприятия поради същата причина (5). Горе-долу същото се случи в България.
Какво предложи Москва на Киев? С от 30 до 40% намаляване цената на природния газ и заем от 15 млрд. долара за стабилизиране икономиката на страната. Въпросът защо Янукович не подписа Споразумението за асоцииране с ЕС е повече от риторичен.
Ан Апелбаум, колумнист на „Вашингтон пост“, е споделила своите виждания за ситуацията в Украйна и поведението на световните сили. Материалът ù е препечатан и в сайта News.bg (6). Силно критикувани в текста са законовите поправки, приети наскоро от Върховната Рада на Украйна за неправителствените организации (НПО-та) с външно финансиране (7). Медиите в България излязоха със заглавия „Украйна се путинизира“(8), „Украйна се превръща в диктатура“. Тези поправки просто задължават НПО-тата да идентифицират пред обществото средствата си, така както са длъжни да го правят политическите партии, търговските дружества и т.н. Когато обществото е наясно откъде идват парите, ще си даде сметка и коя организация какъв интерес защитава. Всъщност, такава законова норма беше въведена в Руската федерация преди около 2 години, а сега и в Украйна.
След гласуването на тези законови поправки (които включват и ограничения за митинги и демонстрации) преди почти две седмици последваха засилени протести на придобилия популярност Евромайдан, критики от Катрин Ащън — върховен представител на ЕС за външната политика, и Джон Кери — държавен секретар на САЩ. Олександр Сушко, директор на Института за евроатлантическо сътрудничество и координатор на украинския форум на гражданското общество, който обединява редица неправителствени организации, споделя опасенията си, че те могат да бъдат третирани като чужди агенти, защото финансирането на проектите им е от ЕС.
Върховната Рада на Украйна на свое извънредно заседание от 28 януари е отменила 5 закона и е преразгледала 4 именно във връзка с гореспоменатия проблем. Политологът Дмитрий Джангиров изразява мнение, че по този начин властта търси компромис с протестиращите за успокояване на политическата криза в страната (9).
Авторката (Ан Апелбаум) изповядва тезата, че времето на „цветните революции“ е отминало и е напълно логично някой да прибегне до насилие, визирайки събитията в Украйна. „Цветните революции“ са цяла система от мирни действия срещу властта (принципно срещу диктаторска власт, но нищо не пречи и срещу законно избрана), подробно описани от Джийн Шарп (10). Символът на всички тези движения по света е един и същ — свит юмрук (11): младежкото студентско движение „Отпор“ в Сърбия, създадено през 1998 г. и впоследствие съюзник на опозицията за свалянето на Слободан Милошевич от власт, движението „Кмара“ в Грузия, „КелКел“ в Киргизия, „Оборона“ в Русия, младежкото движение „Пора!“ по време на Оранжевата революция в Украйна от 2004 г., по улиците на Египет през 2012 — 2013 г. също се вижда юмрукът — отново върху знамената на протестиращи младежи, а през есента на 2013 г. придоби популярност и в България като символ на т. нар. „Ранобудни студенти“, които не направиха нищо друго, освен да изгубят подкрепата и на истински вярващите, че се борят за по-добра България. За повечето от тези движения отдавна и упорито се споменава, че са обучени и финансирани от „Отворено общество“ (12).
Разбира се, материалът в News.bg изобилства от обичайните заключения за „руските олигархически кръгове, които могат да си купят всички избори“, „добре подплатената руска кампания, убеждаваща, че Европа е нещо лошо“ и т.н. Понякога се чудя, Студената война наистина ли е приключила…
С интересно заглавие за ситуацията в Киев излиза британският вестник „Гардиън“: „В Украйна фашисти, олигарси и западната експанзия са в основата на кризата“ (In Ukraine fascist, oligarchs and western expansion are at the heart of the crisis)(13). В материала е застъпена гледната точка, че тази история вече сме я виждали през 2004 г., най-вече в западната част на страната, която активно е участвала и подкрепяла Оранжевата революция. Протестиращи срещу законно избрано правителство, след избори, оценени като честни и от международни наблюдатели. „Гардиън“ също така твърди, че някои от хората по улиците не са толкова големи радетели за демокрация, колкото ги описват повечето западни медии. Както и че в тези медии читателят никога няма да прочете, че превзелите правителствени сгради в Киев са част от крайнодесни националистически и фашистки групи.
На другия полюс са новините в секция „Украйна“ на euronews.com. Преди срещата на върха на ЕС във Вилнюс, пише изданието, Дмитрий Рогозин, зам.-министър председател на Русия, е предупредил Киев, че подписването на Споразумение с ЕС много ще усложни икономическите връзки между Украйна и Руската федерация. Разбира се, призракът на планирания Митнически (Евразийски) съюз на Владимир Путин се появява и в материала на euronews.com – „Москва иска Украйна да се присъедини към водения от Русия Евразийски митнически съюз, вместо да подпише търговски пакт с ЕС“ е заключението на статията (14).
Украинският президент Виктор Янукович поиска от Брюксел 20 млрд. евро помощ, за да покрие загубите на икономиката, които ще последват от асоциирането с Общността. Брюксел отново заговори за европейски ценности. Кремъл заговори за реални икономически отстъпки и придобивки.
Какво ще се случи в Украйна е въпрос с повишена трудност. Обетовани земи, мечти, ценности, стандарти, но (!) и работеща и силна икономика, работни места, социални услуги. Украинският народ трябва да постави над всичко и преди всичко националния си интерес.
Бележки:
(1)http://www.dnes.bg/world/2014/01/28/imperskiiat-proekt-na-putin-zaplashva-evropeiski-cennosti.213994 30.01.2014 г.
(2) Най-общо неоосманизмът е идеология за „връщане на Турция на Балканите“, за сближаване на останалите от османско време мюсюлмани на Балканския полуостров, Северна Африка, Близкия изток, цяла Югоизточна Европа, виж повече в http://geopolitica.eu/2009/1073 , 30.01.2014 г.
(3) Виж: http://europa.eu/pol/index_bg.htm , 30.01.2014 г.
(4) Сръбският министър-председател е цитиран от „Вечерне новости“, а в България – от няколко онлайн издания: http://world.actualno.com/Srybskijat-premier-Majnata-mu-na-takyv-ES-news_400521.html, http://www.dnes.bg/balkani/2012/09/17/mainata-mu-na-takyv-es-za-koito-gei-parad-e-vhoden-bilet.168431 , 30.01.2013 г.
(5) Виж: http://sengalevich.wordpress.com/ , 27.11.2013 г.
(6) Виж: http://news.ibox.bg/comment/id_48371311, 29.01.2014 г.
(7) Според Олександр Сушко, директор на Института за евроатлантическо сътрудничество казва, че управляващите в момента Украйна мислят само как да се задържат на власт, без значение какво мисли ЕС; виж: http://www.dw.de/%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%80%D0%B0/a-17369483
(8) Пак там
(9)Вж.http://korrespondent.net/ukraine/3298253-vlast-poshla-na-ustupky-otmenyv-antyprotestnye-zakony-sleduuischyi-shah-za-oppozytsyei-polytoloh, 30.01.2014 г.
(10) Джийн Шарп е американски учен, основател на неправителствената организация „Алберт Айнщайн“ и наричан „бащата на ненасилствената революция“. Неговите трудове „От диктатура към демокрация“ и „198 метода за мирни акции“ са основно четиво за протестни движения в цял свят, вж. повече: http://www.eurochicago.com/2012/04/198-metoda-za-mirni-aktsii-po-dzhin-sharp/, 30.01.2014 г.
(11) Повече за символа на няколко младежки протестни движения в: „Матрицата — 2“, в. ДУМА, бр. 281, в документалния филм на френската журналистка Манон Лоазо — „САЩ: Завладяването на Изтока“, 2005.
(12) Интересен поглед върху дейността, целите, идеологията и ролята на неправителствените организации в годините на преход е книгата на Достена Лаверн „Експертите на прехода, българските tink tanks на прехода и глобалните мрежи за влияние“, изд. Изток — Запад, 2010.
(13) Виж: http://www.theguardian.com/commentisfree/2014/jan/29/ukraine-fascists-oligarchs-eu-nato-expansion, 31.01.2014.
(14) Виж: http://www.euronews.com/2013/11/13/moscow-warns-ukraine-over-closer-eu-ties/, 31.01.2014
