ГОЛЯМА ВОЕННА СИЛА, НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ДЛЪЖНИК В СВЕТА

0
197

Статията е от раздела „Светът през погледа на…“ в Атлас на „Монд дипломатик“, 2009
САЩ, единствената голяма военна сила, се превърнаха в най-големия длъжник и зависят от външни финансови потоци. Те стоят в основата на настоящата криза.

САЩ, сърцето на световната либерална икономика, които от 1945 г. са доминираща военна сила, днес изживяват криза с най-различни измерения. Имплозията на американския финансов сектор през 2007-2008 г. разкри слабите места на посткейнсианския режим на растеж и натрупване, основаващ се на задлъжняването. В същото време, въпреки че САЩ доминират по безапелационен начин структурите на международната сигурност, трудностите, които срещат в Ирак и Афганистан, разкриха пределите на силата на принудата (hard power) като средство за разрешаване на конфликти. От това последва дестабилизиране на позицията на САЩ в световната система.

Според американските възгледи в периода след края на Студената война военното превъзходство е източник на глобална сигурност, то гарантира регионалното равновесие, защитава енергийните източници и потоци и служи като средство за дисциплиниране на малкото „престъпни“ държави, които биха могли да застрашат проамериканския ред. Погледнато критично, позицията на „военен Левиатан“ поддържа и дори разширява световната хегемония на САЩ (Ирак), като след края на Студената война „престъпните“ държави изпълняват някогашната функция на Съветския съюз като мобилизиращ фактор. Сключените срещу тях съюзи за сигурност имат за цел да възпрепятстват центробежните движения както в Европа, така и в Азия.

novovreme

Военните разходи на САЩ, които от 2001 г. непрекъснато се увеличават, днес представляват близо 50% от световните разходи — 711 милиарда долара от общо 1472,7 милиарда (за 2008 г.). А ако към тях прибавим, както и би трябвало, военните разходи на съюзниците на САЩ, общата сума достига 1150 милиарда долара, тоест 81% от световните разходи. Освен това САЩ разполагат със световна мрежа с най-малко 725 бази в повече от 130 държави на пет континента. Към днешна дата 288 627 войници от американските въоръжени сили са разположени извън САЩ, към които трябва да се прибавят още 221 700, разгърнати в Ирак и Афганистан.

Но ползата от тази мащабна военна машина беше поставена под съмнение от безизходицата в тези две държави. В по-общ план в съвременната история нито една велика сила не е успявала да запази надмощието си единствено чрез употребата на сила. През последните трийсет години САЩ се превърнаха в най-големия длъжник в света, като нетният им външен дълг се увеличи от 250 милиарда долара през 1982 г. на 360 милиарда през 1997 г. (5% от БВП) и достигна 3700 милиарда през 2007 г. (27% от БВП).

novovreme

КЪМ ЕДИН ПОСТАМЕРИКАНСКИ СВЯТ?

Този взрив на дълга беше финансиран с финансови потоци, идващи главно от Япония и бързо развиващите се държави (американските дефицити отговарят на излишъците на последните: 3000 милиарда долара само за бързо развиващите се държави, включително и Русия). Близо 45% от американските съкровищни бонове са притежание на чужди държавни и частни инвеститори, срещу едва 20% през 1994 г. Китай притежава 10% от тях. Парадоксално е, но по този начин Китай заедно с останалите кредитори на САЩ финансира военната им експанзия и допринесе за издуването на финансовия балон, който се спука.

Трябва да се отбележи, че за момента тежестта на външния дълг не е непоносима. Тъй като дългът се изчислява в долари, които си остават основната международна резервна валута, САЩ не плащат разходи за приспособяване. Освен това дърпаният от износа растеж на повечето бързо развиващи се държави зависи от здравословното състояние на американската икономика. Тази конфигурация на взаимозависимост ограничава възможностите за промяна. В по-дългосрочен план обаче, ако САЩ не променят позицията си на длъжник, това ще ограничи автономията им. И накрая, не трябва да се забравя едно допълнително затруднение на САЩ, а именно нарастващата им външна енергийна зависимост (23% през 1970 г., днес 60%) в контекста на бързо увеличаване на глобалното търсене, намаляване на запасите и тенденциозно повишаване на цените.

novovreme

Кризата от 2008 г. отново постави под въпрос непреходността на мощта и затвърди появата на нов постамерикански множествен свят. Американските елити, свикнали отдавна да бъдат в центъра, несъмнено ще трябва да ограничат амбициите си за в бъдеще.

(Продължава в следващия брой)
Превод Марта Иванова

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук