МОНУМЕНТАЛЕН ЛИТЕРАТУРОВЕДСКИ ТРУД

Западноевропейска литература / част 8

 Пред финализиране е  индивидуалният проект на проф. Симеон Хаджикосев „Западноевропейска литература“. Публикуваните досега от издателство „Сиела“ осем нейни части (2000-2013) съдържат достатъчно основание за експониране на основните характеристики на това начинание, което няма аналог не само в българското, а и в европейското литературознание.

Почти пет десетилетия проф. Симеон Хаджикосев е преподавател по тази дисциплина в родната Алма матер. Студентите му  го  възприемат като любим преподавател и характеризират въздействието на неговите лекции като необикновено изживяване.

Същевременно проф. Симеон Хаджикосев е емблематична фигура за нашето литературознание. Той притежава удивителна ерудираност в областта на хуманитаристиката. Автор е на десетки монографии и студии, на стотици статии и рецензии, посветени на творчеството на български и чуждестранни  автори. Венец на литературно-изследователската му дейност е неговата „Западноевропейска литература“, която определя като дело на своя живот.

Както той самият отбелязва, подобно изследване не може да претендира за фактологическа изчерпателност, а „личният вкус и предпочитания неизбежно си казват думата не само при подбора на авторите, но и при тяхното представяне“. Неговата цел не е в изчерпването на всички литературни факти, а в осмисляне динамиката и тенденциите на литературния живот от началото на Средновековието до Първата световна война. Това предопределя структурата на изданието: обобщаващи встъпителни очерци за определени културно-исторически епохи, за дадени литературно-художествени направления, за характеризиране облика на литературния процес в дадена страна през определен конкретноисторически период и очерци за значителни нейни литературни творци в споменатия хронологичен обхват.

При изследването на сложния и динамичен литературен процес като същностен компонент на културата в Западна Европа (а в Новото  време тя е безспорен цивилизационен лидер на планетата), на неговите глобални тенденции и насоки, авторът използва комплекс от методи и подходи, които определят интердисциплинарния в значителна степен характер на неговия труд. Сред този комплекс доминиращи са литературоведските подходи и методи. Но в него са вплетени и подходи, присъщи на философията, социологията, естетиката, етиката, историята, културологията и психологията.  Притежаващ облик на история на западноевропейската литература, трудът на проф. Симеон Хаджикосев има и черти на нейна философия, в която е имплицирана историята на западноевропейската духовност.

Полиглот, владеещ или ползващ  множество европейски езици, той познава в оригинал както произведенията на западноевропейските творци, така и съответните изследвания на западноевропейските и руските литературоведи. По многобройните дискусионни проблеми проф. Симеон Хаджикосев излага коректно, но достатъчно категорично, собствената си позиция.

Панорамата на западноевропейския литературен процес на всеки негов етап е ситуирана в конкретната историчска среда. Неговото проследяване е осъществено в контекста на  икономическите, социалните, политическите и общокултурните процеси. Този подход обуславя специалното внимание, което отделя на такива културноисторически феномени като средновековната куртоазна култура, Проторенесанса, Ренесанса и Просвещението. Въпреки че по тази проблематика съществува фактически необозрима литература, проф. Симеон Хаджикосев  прецизира определени техни характеристики, които имат важно методологическо значение  за осмисляне на литературните явления, вплетени в тяхното съдържание. От такъв порядък са и неговите съждения по определени литературно-
теоретични проблеми. В този план заслужава специално да се отбележат постановките  му за литературния канон, за проявленията в художествената литература на такива, присъщи преимуществено на архитектурата, скулптурата и изобразителното изкуство стилове като барока и класицизма, както и  съдържащите се в труда очерци за романтизма, реализма, натурализма и веризма като литературни направления, за романа като литературен род (или жанр) и неговите разновидности (социален, исторически, дидактически, криминален)  и т.н.

Проф. Симеон Хаджикосев отделя значително внимание на влияние­то на античната литература върху литературата на Ренесанса и Просвещението, а също на спецификата на контактологическите връзки и взаимовлияния, както и на типологическите сходства на отделните национални литератури. Красноречиво доказателство в това отношение е показването на ролята на творците на италианската ренесансова литература за литературния процес в другите западноевропейски страни, на влиянието на германския върху английския романтизъм, на френския върху италианския и испанския роман през ХIХ век  и т.н.

Без да изпада в неуместна детайлизация, проф. Симеон Хаджикосев експонира възловите историографски моменти при интерпретирането на дадени направления, тенденции, биографични перипетии на авторите и тълкуването на техните произведения. Специално трябва да се подчертаят фрагментите, свързани с рецепцията на съответни западноевропейски автори и техни творби в България. В този план той отбелязва и заслугите на своите български предшест­веници в анализирането на литературения процес в едни или други западноевропейски страни или на творчеството на дадени автори и техни произведения, като пионера в тази област Иван Шишманов, Пенчо Славейков, Константин Гълъбов,  Марко Минков, Александър Пешев, Димитър Митов, Христо Тодоров и др.

Цялото изследване на проф. Симеон Хаджикосев е белязано със знака на неговото завидно белетристично умение. То се проявява  при проследяването на жизнения път и филигранното психо-характеролгично портретиране на отделните автори и на героите от техните произведения, на типизацията и индивидуализацията на литературните персонажи, на възникването на дадени литературни творби и реакцията на  читателите и литературната критика, както при тяхната поява, така и по-късно, включително и в нашата съвременност. Специфична обагреност на изложението придават фрагментите за собствените му рефлексии при прочита на някои от творбите, както и тяхното пресътворяване на театралната сцена и в киното.

Проф. Симеон Хаджикосев основателно критикува онези представители на марксисткото литературознание, които преекспонират отражението на социалните проблеми в творчеството на съответните автори. Но заедно с това изтъква, че е неправомерно и прекомерното наблягане върху естетическата автономност на литературата и заобикаляне на „острите ъгли, където някои творби (а това важи особено за реалистичната литература) влизаха в съприкосновение с непригледната истина на живота“. За неговия труд е характерен балансът между пронкновения естетически анализ и интерпретирането на съсловната или класовата принадлежност на съответните литературни персонажи и на социалните противоречия и конфликти.

В редица случаи проф. Симеон Хаджикосев взима отношение към преводите на дадени литературни творби, а при лириката дава и собствен превод на хиляди стихове, като много често това е първият им превод на български език. Характерното за неговите преводи е, че те не само са максимално близки по смисъл с оригинала, но имат и висока поетическа стойност.

Проф. Симеон Хаджикосев с основание се счита за продължител на делото на проф. Иван Шишманов в изучаването на западноевропейската литература и специално на прилагането на неговия културно-исторически метод. Особено релефен индикатор в това отношение е използването на компартависткия подход, който буквално пронизва целия му труд. Сравняват се различни периоди от хода на западноевропейския литературен процес, различни литературни направления, феномени на различни национални литератури (напр. скандинавския, германския, английския и романския романтизъм, английския и френския реалистичен роман, френската, немската и английската белетристика през ХIХ век и т.н.). До истинска виртуозност достига при съпоставяне на жизнения път на определени автори и литературни творби и като прави уговорката, че в литературата „не съществуват точни критерии за измерване на талант, съвършенство и т.н.“, при тяхното аранжиране в дадената национална, а при емблематичните фигури и произведения и в европейската литература. Всичко това придава на труда на проф. Симеон Хаджикосев облик на сравнителна история на западноевропейската литература.

Тук също се проявява нейният българския прочит. За това свидетелстват например паралелите между „Песен за жълтиците“ на Хайнрих Хайне и „Песен за паричката ми“ на Петко Славйков, между „Универсална молитва“ на Александър Поум  и „Моята молитва“ на Христо Ботев, между хумора и иронията в някои от повестите и разказите на Хенрик Понтопидан и на Любен Каравелов, между романа „Кронфорд“ на Елизабет Гескъл и повестта „Чичовци“ на Иван Вазов, между селската проза на Джовани Верга и повестта „Гераците“ на Елин Пелин и др.

За пръв път в българското литературознание е обърнато внимание на редица западноевропейски автори и творби, слабо известни или неизвестни у нас.

„Западноевропейска литература“ на проф. Симеон Хаджикосев е специфичен български поглед върху нейните процеси, явления и тенденции.  Заедно с това, по своите професионални качества тя се родее с най-високите постижения на европейското литературознание. Отговарящ на всички критерии на научно изследване, трудът на проф.  Симеон Хаджикосев е адресиран не само към специалистите литературоведи, към студенти и преподаватели, а с атрактивното изложение на неговото съдържание и към широк кръг от читатели. Той представлява великолепен български вадемекум (пътеводител) сред съкровищницата на западноеропейската художествена литература.